Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Д въззивен състав, в публично съдебно двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Илияна Коцева,
като разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА в. гр. д. № 9432 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 94242 от 15.04.2019 г., постановено по гр. д. № 20487/2018
г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ІІ Гражданско отделение (ІІ ГО), 70-ти
състав, първоинстанционният съд е отхвърлил предявени от „С.в.“ АД срещу И.Д.А.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 198 о, ал. 1 ЗВ, за сума в размер на 3 369,
13 лв, представляваща дължима цена на доставени през периода от 27.03.2012 г.
до 29.10.2017 г. ВиК услуги до ап. 8, находящ се в град София, ж.к. „*********,
клиентски номер **********, и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума в разнер на 918,48
лв. – обезщетение за забава за плащането на горната главница за периода от
27.04.2012 г. до 29.10.2017 г., за които вземания по ч. гр. д. № 88974/2017 г.
по описа на СРС, 70-и състав, на 08.01.2018 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. На основание чл. 78 ГПК
съдът е разпределил отговорността за разноските.
Срещу така постановеното
решение в указания законoустановен срок по реда на чл. 259, ал. 1 ГПК, е
депозирана въззивна жалба от „С.в.” АД, в която се излагат доводи за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Поддържа
се, че неправилно съдът е приел, че ответницата не е собственик на процесния
имот. Акцентира се, че в тази насока е представената по делото и неоспорена от
ответната страна електронна справка от Имотния регистър, от която се
установява, че И.А. е вписана като собственик на ½ идеални части от
имота към момента на издаване на справката. Твърди се и че в хода на
производството същата не е оспорила, че е собственик на имота. Изложени са
доводи, че неправилно съдът не е кредитирал заключенията на изслушаните по
делото експертизи. Сочи се, че с оглед същността на претенцираните вземания,
същите подлежат на доказване преимуществено въз основа на съставени от ищеца
документи. Поддържа се, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК с оглед отказа на ответника да осигури достъп до имота. Съобразно подробно
изложените във въззивната жалба доводи се иска първоинстанционното решение да
бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендират се
разноски.
В указания
законоустановен срок по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна – И.Д.А., в който е
заявено становище за неоснователност на същата и за правилност и
законосъобразност на обжалваното решение. Претендират се разноски.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
По
аргумент от чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си единствено за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Съобразно така установените си задължения, настоящият съдебен състав констатира,
че процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. При постановяване на oбжалвания съдебен акт не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните във
въззивната жалба оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд споделя
изцяло изложените в мотивите му съображения от фактическа страна, поради което
и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите, изложени в
жалбата, въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 198 о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители
на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. В този смисъл въззивният
съд счита, че ответникът се явява потребител на В и К услуги, доколкото фактът,
че е бил собственик на ½ от процесния водоснабден имот през процесния
период не е изрично оспорен, като в тази насока е и представената по делото
справка от Имотен регистър. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4, получаването
на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. В този смисъл общите условия на В и К оператора са
задължителни за потребителя и го обвързват. С оглед изложеното, неправилно СРС
е приел, че ответникът не е потребител на В и К услуги през процесния период и
че същият не е е бил обвързан от общите условия на оператора. Същият, обаче, в
качеството на собственик само на ½ идеални части от имота би отговарял
единствено за съответна част от задълженията за същия, в случай че се установи,
че има такива.
Противно
на изложеното във въззивната жалба, обаче, правилно, въз основа на събраните по
делото доказателства, районния съд е приел, че предявените искове са
неоснователни поради недоказване на извършването на услугите/доставките, чиято
цена се претендира. Както е посочено и в мотивите на обжалваното съдебно решение,
по аргумент от разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ОУ, доставянето на питейна вода
и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено
чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения. Отчитането на
показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на ВиК услуги в
присъствието на потребителя или на негов представител - чл. 21, ал. 4 ОУ, като
клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ регламентира задължението на потребителя да
осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на ВиК
оператора за извършване на отчети на индивидуалния водомер, монтиран в
процесния имот, с оглед определяне на точното количество изразходвана питейна
вода. В случай на неосигуряване на представител на потребителя ,отчетът се подписва от свидетел - чл.
21, ал. 4, изр. 2 ОУ. При невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие
на потребителя или негов представител и липсата на друга инициирана от
потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и за двете страни
време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се удостоверява с протокол,
подписан от длъжностното лице на оператора и от поне един свидетел - чл. 22, ал.
4 ОУ. В този случай поради липса на възможност за извършване на реален отчет,
операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 46
ОУ – по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със
скорост 1м/с. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 35 и сл. от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи
В процесния
случай по делото не се твърди и не се установява спазване на описаната
процедура за отчет на количеството доставени ВиК услуги за заявения период. Не
са представени, включително и пред въззивния съд, карнетни листове, от които да
е видно, че в процесния имот е извършен реален отчет на водомерите за исковия
период, редовно в присъствието на потребителя, дали тези карнетни листове
съдържат подпис на потребителя за да се приеме, че отразяват реален отчет на
водомерите в имота, посочени ли са в тях констатирани показания и пр., нито са
представени протоколи, подписани от длъжностното лице на оператора и един
свидетел – случаите на отразен отказ от потребителя да се подпише или на
неосигурен достъп до имота не са удостоверени с подпис на инкасатор, както и
посочване на три имена, единен граждански номер и подпис на трето лице
(свидетел) съгласно описаната в чл. 22, ал. 4 от Общите условия процедура. Не
се твърди и да са съставени отчети и/или документи, в които да е констатирано
след посещение в имота, че в имота няма монтирани индивидуални водомери. Вещото
лице, изготвило заключението на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, в съдебно заседание проведено на 15.02.2019 г., сочи че ищецът не
му представил документи, въз основа на които може да се направи извод и че
водомера в имота е с изтекъл срок за метрологична проверка, поради което е
негоден.
Предвид
изложените съображения, районният съд правилно е отхвърлил предявения иск за
главница, като неоснователен и недоказан. Във връзка с доводите на въззивника,
че е следвало да приложи чл. 161 ГПК по повод неосигурения достъп на вещото
лице до имота, е необходимо да се посочи, че по този ред не може да се установи
наличие на предпоставките на чл. 39, ал. 5 и ал. 6 и/или на чл. 35, ал. 5 и ал. 6 Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи за минал период –
процесния. Предвид неоснователността на главния иск, неоснователна е и предявената
искова претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В обобщение, по
изложените съображения и предвид съвпадането на изводите на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход
на спора на процесуалния представител на ответника по жалбата следва да се
присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 300 лева,
изчислен събразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По аргумент от
чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване
пред ВКС.
Така
мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 94242 от 15.04.2019 г., постановено по гр. д. № 20487/2018 г.
по описа на Софийски районен съд (СРС), ІІ Гражданско отделение (ІІ ГО), 70-ти
състав.
ОСЪЖДА „С.в.“
АД, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление:***, сграда 2А, да
заплати, на основание чл. 78 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, на адвокат Н.И.И., ЕГН
**********, сума в размер на 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.