Р Е
Ш Е Н
И Е 1998
гр. Бургас, 20.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Бургас, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ РУСЕВА
при секретаря В.С.,
като разгледа докладваното от
съдия Русева адм.д. № 2423 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Т.И.Т. ***, против Акт за установяване
на публично държавно вземане № 01-6500/6168 от 21.08.2019 г. на
зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - София, с който на жалбоподателя
е наложена парична санкция в размер на 5 010,18 лв., представляваща
изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г., направление
„Биологично растениевъдство за кампании 2013, 2014, 2015, 2016 г.“
В жалбата се сочи незаконосъобразност
на индивидуалния административен акт като издаден от некомпетентен орган, при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според жалбоподателя,
образуваното против него производство за установяване на публично държавно
вземане е следвало да бъде прекратено, тъй като той добросъвестно е изпълнил
задълженията си, произтичащи от чл.37, ал.1, т.3 от Наредба № 11/06.04.2009 г.
за УРПМ 214 „Акроекологични плащания“ по ПРСР 2007-2013 . Моли за отмяна на
акта като незаконосъобразен.
В с.з. жалбоподателят се
явява лично и с адвокат, ангажира доказателства и моли за уважаване на жалбата.
Ответникът по жалбата –
зам.изпълнителен директор на ДФ "Земеделие",
редовно уведомен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Рункова, която оспорва жалбата като неоснователна, представя административната
преписка и иска от съда да отхвърли жалбата. Счита акта за законосъобразен,
като обоснован на влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд
Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната страна по
нея, като съобрази събраните по делото доказателства и приложимите разпоредби
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото няма спор, че оспорващият Т.И.Т. е бил регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 375800 в ДФ "Земеделие" в Интегрираната система
за администриране и контрол (ИСАК). По подадено от него заявление за подпомагане с УИН 02/170513/87570 бил одобрен за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП)
от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г., с
направление "Биологично растениевъдство“ за кампания 2013 г., с поет 5-годишен ангажимент за
извършване на агроекологични дейности.
Няма спор също, че през първата година от ангажимента, по заявление с УИН 02/170513/87570 за 2013 г. му била изплатена сумата от 8 397,83 лева; за втората година от ангажимента по заявление с УИН 02/180614/95861 за кампания 2014 г. му била изплатена сумата
от 8 397,83 лева; за третата година по заявление с УИН 02/090715/06219 му е била
изплатена сумата от 8 255,26 лева за кампания 2015 г., и за четвъртата година по заявление с УИН 02/040716/14745 му е била
изплатена сумата от 0,00 лева за
кампания 2016 г. Общо изплатените суми на жалбоподателя за кампании 2013-2015
г. са в размер на 25 050,92 лв.
С писмо изх.№ 01-6500/6168 от 18.09.2017 г. на зам.изпълнителния директор при ДФ „Земеделие“,
получено на 09.10.2017 г., жалбоподателят е уведомен, че във
връзка с поетия ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ и съгласно
чл.37, ал.1, т.3 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане
на мярка 214 „Агроекологични плащания“, следва до 30 септември на петата година
от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено
заявление за подпомагане, най-малко веднъж да е получил сертификат или писмено
доказателство за съответствие на произведените от него растителни продукти с
правилата на биологичното производство, и най-късно до 30 октомври на петата
година от поемане на ангажимента да представи копие от изискания документ пред
ДФ „Земеделие“. Жалбоподателят е предупреден също, че неспазване на горните
изисквания и срокове, ДФ „Земеделие“ – РА има право да прекрати агроекологичния
ангажимент съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Наредба № 11/06.04.2009 г.
Няма спор също,
че жалбоподателят не е реагирал съобразно писмото и дадените в него указания в
посочения срок, както и че до 30.10.2017 г. /петата година от поемане на
ангажимента/ не е представил пред ДФ „Земеделие“ сертификат за съответствие на произведената
от него биопродукция. Относно неизпълнението на това задължение, в настоящото
производство жалбоподателят обосновава наличие на обективни пречки
/сертификатът бил издаден със закъснение от сертифициращата организация в Р
Италия на 29.12.2017 г., на която той своевременно бил предоставил мостра от
продукцията си още на 31.08.2017 г., по причини, които не могат да му се вменят
във вина/.
Тъй като не е изпълнил задължението
си за предоставяне на ДФ „Земеделие“ в указания срок на сертификат за
съответствие на произведените от него растителни продукти с правилата на
биологичното производство, с уведомително писмо изх.№ 01-6500/6168/09.07.2018
г. на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, жалбоподателят е уведомен,
че на осн.чл.18, ал.2, т.2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. във връзка с чл.21 от
Регламент /ЕС/ № 65 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни
правила за прилагането на Регламент /ЕО/ № 1698/2005, ДФЗ – РА му отказва
финансова помощ и прекратява агроекологичния му ангажимент по направление
„Биологично растениевъдство“. В писмото е указано, че актът подлежи на
обжалване през министъра на земеделието, храните и горите или пред
административния съд по седалището на териториалната структура на ДФ
„Земеделие“, в чийто район се намира постоянният или настоящ адрес на адресата,
в 14-дневен срок от съобщаването му. В акта има изрично отбелязване, че
жалбоподателят е запознат със същия на 27.07.2018 г., като по делото няма спор,
че същият не е упражнил правото си на жалба срещу акта за прекратяване на
агроекологичния му ангажимент и същият е влязъл в законна сила.
В настоящото производство
релевираните от жалбоподателя възражения във връзка с обективната му
невъзможност да представи в указания от административния орган срок, сертификат
за съответствие на произведените от него растителни продукти с правилата на
биологичното производство, са неотносими към спора, тъй като същите биха имали
значение в производството по оспорване законосъобразността на акта за
прекратяване на агроекологичния му ангажимент. Към настоящия момент този акт е
влязъл в сила, представлява стабилен индивидуален административен акт и не
могат да бъдат обсъждани подобни възражения, които имат отношение към неговата
законосъобразност.
С писмо изх.№ 01-6500/6568/29.10.2018
г. на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, получено на 12.11.2018 г.,
жалбоподателят е уведомен на осн.чл.26, ал.1 АПК, че въз основа на влезлия в
сила акт за прекратяване на агроекологичния му ангажимент е открито производство по издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане. В предоставения му 7-дневен срок за възражения,
жалбоподателят е депозирал такова, входирано на 20.11.2018 г., в което е
изложил съображения за наличието на обективна невъзможност за предоставяне на
искания сертификат в указания му срок /възражения, каквито релевира и в
настоящото производство/.
На 21.08.2019 г. органът
е издал оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане №
01-6500/6168 от 21.08.2019 г., на осн.чл.18, ал.2, т.2 и ал.4, б.“в“ и чл.37,
ал.1, т.3 от Наредба № 11/06.04.2009 г. и чл.166 от ДОПК, с който на
жалбоподателя е наложена парична санкция в размер на 5 010,18 лв.,
представляваща изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г.,
направление „Биологично растениевъдство за кампании 2013, 2014, 2015, 2016 г.“
Органът се е мотивирал, че с цитирания по-горе акт за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 от 09.07.2018
г. е бил прекратен агроекологичният ангажимент на жалбоподателя. По заявлението му за подпомагане са били заплатени следните
суми: за 2013 г. –
8 397,83 лв.; за 2014 г. – 8 397,83 лева и за 2015 г. – 8 255,26 лева. Изчислено било, че общата изплатена сума по направление "Биологично
растениевъдство“ възлиза на 25 050,92 лева, като в съответствие с чл. 18, ал.4, б."в" от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. следва да бъдат възстановени от лицето 20% от тази сума, равняващи се на 5 010,18 лева. Възраженията, направени от жалбоподателя, не са били приети като основателни от органа и на основание чл.18, ал.2, т.2 и ал.4, б.“в“ и чл.37, ал.1, т.3
от Наредба № 11/06.04.2009 г. и чл.59, ал.1 и 2 от АПК вр.чл.165 и чл.166 ДОПК
и чл.20а, ал.1 от ЗПЗП е бил издаден оспореният в
настоящото съдебно производство акт. Актът е връчен на жалбоподателя на 09.09.2019 г. Жалбата
срещу него е подадена до съда чрез административния орган посредством
куриер на 13.09.2019 г. /датата е установена след
извършена от настоящия съдебен състав справка в интернет страницата на фирма“
ЕКОНТ“ и проследяване на пратката по номера на придружаващата жалбата
товарителница/.
Въз основа на установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал.1 от АПК преклузивен
срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален
административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.3 ДОПК, актът за публично държавно вземане се обжалва по административен ред пред
ръководителя на съответната администрация по реда на АПК. Същевременно, чл.148 АПК позволява административният
акт да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му
по административен ред, освен ако в този кодекс или в специален закон е
предвидено друго. От това се налага извод, че при обжалване по административен
ред по реда на АПК, към който препраща чл. 166, ал. 3 от ДОПК, обжалването по административен ред на акта
не е задължително /в този смисъл е и Определение № № 130 от 7.01.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 15415/2018 г., VIII о./. Ето защо, съдът приема, че настоящото
производство е допустимо, въпреки че актът за установяване на публично държавно
вземане не е обжалван от жалбоподателя по административен ред пред директора на
ДФ „Земеделие“.
Съдът, след
като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, намира
оспорването за неоснователно. Не се установиха сочените от жалбоподателя
нарушения, както и липсват основаният административният акт да бъде обявен за нищожен.
Оспореният акт
е издаден от заместник-изпълнителния директор на
ДФ
"Земеделие", действащ при спазване на
материалните предели на правомощията си, в рамките на предоставената му от изпълнителния директор със Заповед № 03-РД/715 от 13.12.2018 г.
представителна власт (л.35).
Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а,
ал.4 от ЗПЗП и чл.
11 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие",
е делегирал правомощието за издаване и подписване на актове за установяване на
публично държавно вземане на своя заместник-изпълнителен директор със Заповед № 03-РД/715 от 13.12.2018 г. В
тази връзка се налага извод, че административният акт е издаден от материално
компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материалноправни
разпоредби и целта на закона, което обуславя неговата законосъобразност, при
следните съображения:
Държавен фонд
"Земеделие" е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за
Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика /ОСП/ на
Европейския съюз и по силата на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е
специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по
правилата на законодателството на Европейския съюз.
Съгласно
разпоредбата на чл.27, ал.3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия
за събиране на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз. Според ал.5 на същия член, вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на
административен договор или административен акт, са
публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2, т.8 от ДОПК,
публични са вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за
неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти,
финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните
програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските
земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и
Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и
в правото на Европейския съюз. По силата на чл. 166, ал.2 от ДОПК, ако в
съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то
се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава
по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.
Нормата на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни
основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона
е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на
административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите
имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед
трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат както в самия акт,
така и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен в хода на
административното производство и е приложен към преписката. В конкретния
случай, видно от съдържанието на оспорения акт, административният орган се е
мотивирал подробно и аргументирано, като възприетото от същия от фактическа
страна е съответно на материалните норми, посочени като правно основание за
издаване на акта. Видно от доказателствата по делото, на 09.07.2018 г. с
нарочен акт на зам.изпълнителния
директор на ДФ "Земеделие" е била отказана
финансова помощ и е бил прекратен
поетият от жалбоподателя Т. агроекологичен ангажимент по направление "Биологично
растениевъдство“. По делото не се спори, че този акт не е бил
обжалван и че е влязъл в законна сила. Съгласно
цитираните в акта за установяване на публично държавно вземане правни
разпоредби, послужили като основания за издаването му – чл.18, ал.4, б.“в“ от
Наредба № 11/06.04.2009 г., и тъй като ангажиментът е прекратен до края на
петата година, при прекратяване на агроекологичния ангажимент лицето следва да
възстанови 20 % от отпуснатата сума, или сумата от 5 010,18 лв. Следователно, налице са както фактическите основания – влязъл в сила акт
за прекратяване на многогодишен ангажимент, така и правните такива за издаване
на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане Ето защо, настоящата съдебна инстанция приема, че процесният административен акт
е постановен в съответствие и при правилно приложение на материалния закон,
противно на твърдяното в жалбата. Неоснователни са и не се споделят и доводите
на оспорващия за допуснати при постановяване на разглеждания акт съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Изложеното
мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че процесният акт е издаден в
съответствие с материалния закон и при спазване на всички съществени
административнопроцесуални правила, а депозираната срещу него жалба е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Предвид изхода
на спора и своевременно направеното искане в тази връзка, на осн. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 78, ал.8 от ГПК, в полза на ДФ "Земеделие" следва да се присъдят сторените от
ответника по делото разноски в размер на 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минималния размер, предвиден в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен
съд - Бургас, ХХІІІ състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.И.Т. ***,
против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/6168 от
21.08.2019 г. на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – София.
ОСЪЖДА Т.И.Т. ***, да заплати в полза на ДФ "Земеделие"
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщаването му пред Върховния административен
съд.
СЪДИЯ: