№ 44
гр. Пазарджик , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Ирина Ат. Джунева
Кристина Л. Пунтева
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
в присъствието на прокурора Таня Петрова Мадина (ОП-Пазарджик)
като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215200600320 по описа за 2021
година
С присъда № 260007 от 26.02.2021г. , постановена по НОХД № 393/20г. на РС -
Велинград, подсъдимият Д. ИВ. Д. от гр. Р. е признат за невиновен в това, че през месец
април 2019 г., в гр. Р., се е заканил на К. Щ. Х. от същия град с убийство, че ще го изпрати в
гробищата при покойния бивш кмет на Община Р. А.Г. и това заканване е могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, като е оправдан по обвинението за престъпление
по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК. Отхвърлен е гражданският иск, предявен от К.Х.
против Д.Д. за заплащане на обезщетение на причинени неимуществени вреди в размер на
10 000 лв., както и за заплащане на обезщетение за забавено парично плащане в размер на
законовата лихва върху посочената сума, считано от датата на извършване на деянието.
Против така постановената присъда е постъпил протест и допълнение към същия от
прокурора. Излагат се оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. Иска се
постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден
по обвинението за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК. Прокурорът се позовава на
съдебната практика за това, че закана има не само когато заканването представлява израз на
оформено решение на дееца да извърши определено престъпление, но и когато неговото
психическо състояние прави вероятно пораждането на такова решение, както и че не се
изисква реално у заплашения да е възникнал страх. Не се правят искания по
доказателствата.
1
Постъпила е жалба и от повереника на частния обвинител и граждански ищец К. Щ.
Х.. Оплакването е за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата в наказателната и
гражданска част.
В допълнение към цитираната жалба се излагат оплаквания по обосноваността и
законосъобразността на присъдата. Поддържа се, че необосновано съдът приел, че
възпроизведеният разговор между подсъдимия и свидетеля Н. обективирал изразено
становище, а не закана от страна на подсъдимия. Твърди се, че думите, които използвал
подсъдимият, а именно, че мястото на кмета било в гробищата при покойния бивш кмет са
от естество да предизвикат безпокойство и страх у този, към който са отправени.
Предприетите от пострадалия Х. действия за поставяне на СОД доказвали факта, че
последният реално е изпитвал страх за живота си. Иска се отмяна на обжалваната присъда
изцяло, признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и уважаване
изцяло на гражданския иск от 10 000 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със
законовата лихва от датата на увреждането. Иска се присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста и искането за отмяна на
присъдата и признаване на подсъдимия за виновен.
Защитникът излага доводи за обоснованост и законосъобразност на атакувания
съдебен акт. Поддържа, че поведението на подсъдимия е несъставомерно по чл. 144, ал. 3 от
НК. Пледира за потвърждаване на оправдателната присъда.
В правото си на лична защита подсъдимият твърди, че никога не се е заканвал на
частния обвинител Х. и иска потвърждаване присъдата на районния съд.
Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната присъда във
връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314
от НПК.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка:
Свидетелят К.Х. е кмет на Община Р., а свидетелят А.К. – Зам. Кмет на същата
община.
Свидетелят В. Н. в предишен мандат бил общински съветник в състава на Общински
съвет – Р.. Преди да бъде избран за кмет, К.Х. също бил общински съветник. По този повод
подсъдимият и двамата свидетели се познавали и проявявали активност във връзка с
дейността на Община Р.. Д. посещавал всички сесии на Общински съвет – Р., като задавал
въпроси, включително и неудобни, във връзка с управлението на Общината. Поведението на
подсъдимия по време на сесиите на Общинския съвет често нарушавало реда на работа на
Съвета.
Свидетелят Н. се познава както с подсъдимия Д., така и със свидетеля Х., като и с
2
двамата е в нормални отношения. Към инкриминирания момент Н. работел в ТП ДГС Р.
като ловен надзирател.
Една сутрин през месец април 2019 г. свидетелят Н. се намирал пред сградата на
посоченото ДГС, където имало и баничарница. Там се срещнал с подсъдимия Д., който
казал, че търсел кмета. Н. попитал: „********?“, а подсъдимият отговорил: „А.Г., покойният
кмет го търси.“ На въпроса на Н. как така ще го търси след като е починал, Д. казал:
„*****.“, имайки предвид настоящия кмет Х..“
След известно време Н. срещнал Х. и му казал, че Д. го пращал в гробищата, защото
там му било мястото. Н. предал това на Х., тъй като смятал, че трябвало да предупреди
кмета, за да вземе мерки.
Два дни след като Н. предупредил частния обвинител Х. за думите на подсъдимия, Д.
се обадил по телефона на Х. и се заканил да дойде на сесия на Общинския съвет с думите:
„********************
От показанията на свидетеля Г. Х., син на частния обвинител К.Х., съдът приел за
установено, че подсъдимият се бил обадил по телефона на Г. Х. като му казал, че той и баща
му /частният обвинител Х./ го били „поръчали“ и че той нямало да остави нещата така, а
щял да вземе мерки. От това Г. Х. си направил извод, че подсъдимият имал намерение да им
„посегне“. Г. Х. споделил този разговор с баща си, вследствие на което двамата взели мерки
за охрана като монтирали камери и СОД.
Пред съда свидетелят Н. не установява в други разговори с подсъдимия Д.,
последният да е повтарял същите изрази или да е отправял закани към кмета Х..
Районният съд не е приел за установено твърдяното в обстоятелствената част на
обвинителния акт, че пред заседателната зала на Общински съвет – Р. подсъдимият се бил
заканил, че щял да изпрати кмета Х. при покойния А.Г., което да било станало достояние на
множество присъстващи хора. Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля К. в
подкрепа на това обстоятелство, като приел, че същите са в противоречие с показанията на
свидетеля Х., който не е възприел такива закани, поради обстоятелството, че липсвали други
свидетели на такава отправена закана, въпреки твърдяното наличие на множество хора на
мястото. Основание на съда да не даде вяра на тези твърдения на К. е и неправдоподобност
на същите – Х. многократно бил сезирал органите на МВР по време на заседания на
Общински съвет – Р., а за посочената сериозна закана не бил съобщил в полицията. Освен
това, свидетелят К. не бил споделил тази закана със свидетеля К.Х..
Горната фактическа обстановка съдът е възприел от обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите Н., К.Х., Г. Х. и частично от показанията на свидетеля К.,
вещественото доказателство един брой магнитен диск и флашка.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло фактическия извод на районния съд, че
при разговора между подсъдимия и свидетеля Н., подсъдимият не е отправял закани за
убийство по отношение на частния обвинител К.Х.. Възпроизведеният по-горе разговор
действително не съдържа нито директни, нито индиректни закани, тоест от обективна
страна такива закани липсват.
3
При така установената фактическа обстановка, правилно районният съд е приел, че
подсъдимият Д.Д. не е осъществил фактическия състав на чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от
НК, като през месец април 2019 г. се заканил с убийство на частния обвинител К.Х., като
казал, че ще го изпрати в гробищата при покойния бивш кмет на Община Р. – А.Г. и това
заканване е могло да възбуди основателен страх от осъществяването му.
На първо място от обективна страна не се установи подсъдимият да е отправил
такава закана нито лично пред частния обвинител Х., нито пред трето лице. В разговора със
свидетеля Н. подсъдимият не е изричал такава закана, въпреки че казал, че мястото на
сегашния кмет Х. било в гробищата при бившия кмет.
Такава закана подсъдимият не е отправял и в сградата на Общинския съвет пред
заседателната зала. Изложените по-горе доводи по анализа на доказателствата на районния
съд се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав.
Липсата на обективирано деяние прави безпредметно обсъждането на субективната
страна на същото. Доколкото не се установи подсъдимият да се е заканвал с убийство на
частния обвинител, не стои въпросът дали същият е съзнавал, че такава закана би
предизвикала основателен страх за осъществяването й и дали е целял да породи такъв страх
у частния обвинител.
Затова присъдата, с която подсъдимият Д. е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение, посочено по-горе, следва да се приеме за обоснована и
законосъобразна в наказателната й част.
Присъдата е правилна и в гражданската си част, с която е отхвърлен изцяло искът,
предявен от К.Х. против подсъдимия Д.Д. за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от закана с убийство и съответно за обезщетение за забавено парично
плащане в размер на законовата лихва върху главницата от 10 000 лв., считано от датата на
увреждането /месец април 2019 г./ до окончателното изплащане.
По делото не е установено подсъдимият да се е заканвал с убийство на гражданския
ищец и частен обвинител. Събрани са доказателства, че К.Х., воден от страх от личността и
темперамента на подсъдимия, бил взел мерки в своя защита като поставил камери и СОД
пред дома си. Това поведение, обаче, не може да се приеме да се намира в причинна връзка с
извършено от подсъдимия престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, доколкото такова не се
доказа по делото. Затова и следва да се приеме, че не е налице фактическият състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, поради липсата на виновно извършено деяние от
подсъдимия и причинна връзка с причинени на гражданския ищец вреди.
При извършената служебна проверка съдът не констатира да са допуснати нарушения
на процесуалните правила, които да водят до отмяна на присъдата. Воден от разбирането си,
изложено по-горе, настоящият съдебен състав прие, че обжалваната присъда следва да бъде
потвърдена като обоснована и законосъобразна.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, Пазарджишкият
окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260007 от 26.02.2021г. , постановена по НОХД №
393/20г. на РС - Велинград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5