Определение по дело №679/2019 на Окръжен съд - Варна

П Р О Т О К О Л 

 

№757/09.09.2019 г.

 

Година 2019                                                                    Град Варна

Варненският окръжен съд                               Наказателно отделение

На девети септември                     две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ

СЪДИЯ: СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

                      СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: А.К.

Г.Д.Т.П.

 

           Секретар РОДИНА ПЕТКОВА

           Прокурор  АНТОН КОНДОВ

Като разгледа докладваното от председателя

ЧНД № 679 по описа за 2019 г.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Молителят М.Ж.М. – редовно призован, явява се лично и с адв.П.Г., надлежно упълномощен.

 

          ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

          АДВ.Г.: Да се даде ход на делото.

 

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

 

      О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО 

 

 Адв. Г. - Представям и моля да приемете като писмени доказателства по делото удостоверение за сключен граждански брак, удостоверение за раждане на детето на подзащитния ми, трудов договор и допълнително споразумение към него, трудова характеристика и удостоверение от СИС при ВРС.

 По отношение характеристичната справка от МВР- Варна не ни дадоха копие от същата, казаха, че ще я изпратят на съда служебно.

 

 ПОКУРОРЪТ – Да се приемат представените писмени доказателства.

 

СЪДЪТ намира, че представените от защитата писмени доказателства са относими и допустими, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото удостоверение за сключен граждански брак, удостоверение за раждане на детето на молителя М., трудов договор и допълнително споразумение към него, трудова характеристика и удостоверение от СИС при ВРС.

 

Адв. Г. – В предходното с.з. и сега правя искане за събиране на гласни доказателства чрез разпита на съпругата на доверителя ми Г. Маринова, която ще установи защо не се заплаща едно дължимо, което не е поискано и защо това е по уважителни причини. Ние водим свидетелката и тя е пред залата.

 

ПРОКУРОРЪТ – Считам, че разпита на свидетелката ще допринесе за изясняване на делото.

 

СЪДЪТ намира, че направеното от адв. Г. искане е относимо към предмета на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПУСКА до разпит като свидетел по делото Г. ГЕОРГИЕВА МАРИНОВА и я вписва с списъка на лицата за призоваване.

 

Съдът снема самоличността на свидетелката:

Г. ГЕОРГИЕВА МАРИНОВА – 38 г., българка, българска гражданка, омъжена, със средно образование, работи, неосъждана, съпруга на молителя.

Съдът разяснява на свидетелката разпоредбата на чл. 119 от НПК.

Свид. МАРИНОВА – Желая да свидетелствам.

Предупредена за отговорността по чл. 290 от НПК.

Обещава да говори истината.

На въпросите на адв.Г.:

Синът ни е болен, 100% инвалид е. Той е 17 годишен, отглеждаме го заедно със съпруга ми. Много трудно се отглежда, той е с детски аутизъм и има епилепсия в много тежка форма и е в много тежко състояние. Не говори, трябва непрестанно някой да го гледа, 24 часа в денонощието се грижим за него. Със съпруга ми сме от 1996 година заедно. Не знам някой да е предявявал някаква претенция за имуществени дела към съпруга ми, не знам някой да водил някакво производство срещу него. Извънсъдебни претенции също не знам.

Адв. Г. - С оглед на факта, че служителите на Първо РУ при ОД на МВР- Варна не са изпратили характеристика на моя подзащитен,  моля да я изискате служебно от тях, или да ми издадете служебно удостоверение за да се снабдя с нея и да я представя на съда. На мен ми отказаха да ми я дадат.

 

ПРОКУРОРЪТ - Нямам искания по доказателствата. Считам, че направеното искане е  относимо.

 

Съдът след съвещание като съобрази искането на процесуалния представител на молителя М., становището на прокурора и характера на настоящото производство, намира че делото е достатъчно попълнено с данни по отношение на лицето и не е необходимо да се събира характеристика и от районния инспектор по местоживеене, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на молителя М.М..

 

ПО СЪЩЕСТВО:

 

ПРОКУРОРЪТ – Считам, че подадената молба за реабилитация е основателна. Безспорно е, че е изтекъл срока предвиден в чл.87, ал.1 от НК. От представените доказателства по делото, може да се направи извод, че през периода, последвал изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода, М.М. е имал добро поведение. Безспорно е, че същия е осъждан за умишлено престъпление против собствеността, като не е възстановил причинените имуществени вреди, но са налице доказателства, от които може да се направи извод, че има основателна причина за това.

С оглед горното, моля да уважите молбата.

 

Адв.Г. - Солидаризирам се със становището на представителя на ВОП, няма да го преповтарям. По отношение причините, поради които не е настъпило плащане, моля да имате предвид, че е житейски оправдано, морално от всякаква гледна точка да не се заплаща едно задължение, което никога не е било претендирано,погасено е по давност, а да се налагат всичките средства по отглеждане на болното дете на молителя.

Водим от горното моля да уважите подадената молба за реабилитация.

 

Молителя М. - Моля да бъде уважена молбата ми. Присъединявам се към казаното от моя адвокат.

 

Съдът след като се оттегли на тайно съвещание и обсъди подробно както материалите, които се намират по ЧНД, така и представените доказателства в хода на настоящото производство, съобрази аргументите както на молителя, така и на представителя на ВОП, за да се произнесе установи следното:

Молителя М.Ж.М. е осъждан както следва:

С присъда по НОХД №369/93 год.по описа на ВРС влязла в сила от 14.07.93г., за деяние по чл.346 ал.1,вр. чл.18, ал.1, вр.чл. 63,вр.чл.55 от НК на наказание обществено порицание. Реабилитиран на основание чл.88а на 14.07.1997год.

С присъда по НОХД № 1376/97 год. по описа на ВРС, в сила от 03.02.98г., за деяние по чл.325 от НК, извършено на 29.04.96год. на една година и шест месеца лишаване от свобода условно с 4 годишен изпитателен срок и обществено порицание.

С присъда по НОХД № 3415/2001г по описа на ВРС в сила от 15.01.2002 г. за деяние по чл.142, ал.2, т.2, вр.чл.55 от НК, извършено на 17.07.97г. на лишаване от свобода за срок от три месеца условно с изпитателен срок от три години.

На основание чл.25,ал.1,вр.чл.23, ал.1 от НК са групирани наказанията по тази присъда с наказанието по присъда по НОХД № 1376/97г. и е наложено най-тежкото наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца условно с три годишен изпитателен срок и обществено порицание.

С присъда по НОХД № 674/2002г по описа на ВОС влязла в сила от 26.08.2005г за деяние извършено на 14.01.2002г. на основание чл.199, ал.1, т.1, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.54 от НК на лишаване от свобода за срок от 13 години. На основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК са групирани наказанията по тази присъда с наказанията по НОХД № 3415/2001 г. на ВРС и е наложено най-тежкото от тях – 13 години лишаване от свобода,  към което е присъединено наказанието обществено порицание.

С определение № 1039 на ВОС от 01.12.2008г. по ЧНД 1781/2008 г. в сила от 09.12.2008г. е освободен условно предсрочно от изтърпяване на наложеното му наказание 13 години лишаване от свобода с остатък 4 години, 8 месеца и 4 дни. Установява изпитателен срок от 4 г., 8 м. и 4 дни като е определена пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК.

Видно от представените писмени доказателства наказанието по последното осъждане М. е изтърпял 13.08.2013 г. когато е изтекъл изпитателния срок на предсрочното освобождаване.

При условно предсрочното освобождаване срока по чл.87 от НК започва да тече след неговото изтичане. В конкретният случай това е 13.08.2013 г., т.е. в настоящият случай три годишния изискуем срок е настъпил на 13.08.2016г. 

Видно от представените удостоверения № 1474/30.01.2019 г. от ВРП и № 889/31.01.19г на ВОП към момента няма неприключили наказателни производства срещу молителя.

От представените писмени доказателства справка № 2930 от 12.02.19г на камара на частните съдебни изпълнители, справка от СИС при РС-Варна и справка от 29.01.19г на НАП-Варна е видно, че няма задължения и висящи изпълнителни дела. От удостоверение от 05.02.19год на Община Варна е видно, че няма задължения за местни данъци и такси.

Чрез представени писмени доказателства удостоверява че полага обществено полезен труд и има добро поведение в обществото и на работното си място, видно от добрата характеристика по месторабота.

От събраните гласни доказателства и писмени такива се установяват и форсмажорни обстоятелства, изключително тежко семейно положение във връзка с тежко заболяване на сина на молителя, с оглед на което се установява и причина поради която въпреки изтичане на давностните срокове, същият не е предприел някакви действия за доброволно  изпълнение на щетата, която е установено по последното му осъждане. 

От приложените доказателства изброени по-горе, е видно, че молителя М.Ж.М. е изтърпял наказанията си по постановените присъди, като от това е изминал срок над три години, като същият е имал добро поведение. За времето от освобождаването му от затвора до момента срещу него няма заведени дела от общ характер.

Предвид изложеното, като съобрази и трайната съдебна практика на ВКС, съдът счита, че са налице визираните в чл. 87 от НК предпоставки за съдебна реабилитация.

 Предвид горното и на основание чл.436  от НПК, съдът 

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

На основание  чл.87 от НК, РЕАБИЛИТИРА М.Ж.М.,  ЕГН **********, за осъждането му както следва:

С присъда по НОХД № 1376/97год по описа на ВРС, в сила от 03.02.98г.за деяние по чл.325 от НК, извършено на 29.04.96год. на една година и шест месеца лишаване от свобода условно с 4 години изпитателен срок и обществено порицание.

С присъда по НОХД №3415/2001 г. по описа на ВРС в сила от 15.01.2002г за деяние по чл.142 ал.2 т.2 вр.чл.55 от НК, извършено на 17.07.97г. на лишаване от свобода за срок от три месеца условно, с изпитателен срок от три години. На основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК са групирани наказанията по тази присъда с наказанието по присъда по НОХД № 1376/97г. и е наложено най-тежкото наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца условно с три годишен изпитателен срок и обществено порицание.

С присъда по НОХД № 674/2002г по описа на ВОС в сила от 26.08.2005г за деяние извършено на 14.01.2002г. на основание чл.199, ал.1,т.1, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.54 от НК на лишаване от свобода за срок от 13 години. На основание чл.25 ал.1, вр.чл.23,ал.1 от НК са групирани наказанията по тази присъда с наказанията по НОХД № 3415/2001 г. на ВРС и е наложено най- тежкото 13 години лишаване от свобода, към което е присъединено наказанието обществено порицание.

 

Определението може да се обжалва и протестира в седмодневен срок  от днес пред ВАпС.

 

След влизане в сила на определението препис от същото да се изпрати на бюро “Съдимост” при Районен съд Варна-за изпълнение.

 

       Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.45 ч.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                               СЪДИЯ:

 

 

                                               СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

           

 

 

 

                                                           СЕКРЕТАР: