Р Е Ш Е Н И Е
№3432/19.7.2018г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и
пети състав, в
открито съдебно заседание, проведено на трети юли, две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на
секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12937 по
описа на Варненски районен съд за 2017 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 49319/ 31.08.2017
год. от Г.Л. Ж., ЕГН: **********, с адрес *** срещу „Б.К.и.“ АД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление ***, с искане до съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сумите от: 40000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
трудова злополука от 10.05.2016 год., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането - 10.05.2016 год. до окончателното
изплащане на задължението; 1076.35 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
разликата между дължимото трудово възнаграждение и полученото обезщетение за
нетрудоспособност, да периода 10.05.2016 год. – 15.05.2017 год., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението; 387.36 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение, да периода 10.05.2016 год. –
17.07.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират
се и извършените производство разноски.
В исковата молба се излага, че от
05.02.2015 год. страните са в трудово правоотношение, по силата на което ищцата
заема длъжността „*“. На 10.05.2016 год., по време на изпълнение на трудовите
си задължения, ищцата предприема действия - слизане от товарния кран,
използвайки фабрично предвидената стълба на крана, подхлъзва се на третото
стъпало, губи равновесие и увисва на ръцете си, скача и пада на земята. В
резултат на последното, ищцата получава разтягане на коляното със скъсване на
колатерна връзка във вътрешната част. Поставена и е диагноза – изкълчване,
навяхване и разтягане на външна и вътрешна колатерна ставна връзка на ляво
коляно. С Разпореждане от 07.03.2017 год. на НОИ, ТД - Варна, е прието че
злополуката е трудова. В резултат на злополуката ищцата изпада в състояние на
неработоспособност, включително и към момента на предявяване на иска. Лечението
е съпроводено с редица медицински интервенции, в т. ч. и ренгенова диагностика,
оперативна намеса, болничен престой, физиотерапевтични процедури, постоянни
лекарски прегледи, прием на медикаменти. Лечението е съпроводено със силни
болки, невъзможност за самостоятелно придвижване в първите месеци след
инцидента, чувство на страх, физически и емоционален дискомфорт.
Ответникът
– „Б.К.и.“ АД депозира писмен отговор, срока по чл. 131 ГПК, в който излага
съображения за неоснователност на иска. Оспорва наличието на причинно –
следствена връзка между процесната злополука и твърдените имуществени и
неимуществени вреди, а също и твърдението за настъпила неработоспособност на
ищцата. Намира, че проведените медицински интервенции и лечение, са в резултат
на заболявания, от които ищцата страда преди инцидента. Релевира възражение за
съпричиняване, като сочи, че причина за травматичното увреждане е груба
небрежност на служителката, същата не е паднала от стълбата, а е скочила от
крана. Отправя искане за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Третото
лице – помагач З. „А.Б.“ АД депозира отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск, като
поддържа изцяло твърденията и възраженията на ответника по иска. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между телесните увреждания и
настъпилата злополука, оспорва факта на настъпване на злополуката, и описаните
време, място и механизъм. Възразява, че физическото и здравословно състояние на
лицето преди злополуката, и наличието на предходни увреждания, и травми са
допринесли за увреждането на ищцата. Възразява, че настъпването на инцидента е
резултат на проявена от ищцата груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, поради нарушаване инструкциите и правилата за безопасност на труда, и
пренебрегване мерките за безопасност, като предприемайки скачане от височината,
вместо слизане по стълбите, ищцата е допринесла за настъпване на инцидента.
Оспорва се интензитета и обхвата на
претърпените неимуществени вреди, като се оспорва и връзката между извършените
разходи за лечение с уврежданията, настъпили в резултат на събитието. Оспорва
съдържанието, и констатациите на разпореждането от 07.03.2017 г. на НОИ, ТП
Варна и на протокола от 24.02.2017 г. на същия орган. На следващо място,
третото лице не оспорва наличието на застрахователно правоотношение с
ответника, валидно за периода 09.11.2015 г. – 08.11.2016 г., с посоченото в
застрахователния договор покритие. Твърди, че претендираните неимуществени
вреди не са резултат на застрахователно събитие, което да представляват покрит
застрахователен риск, поради което и не е налице основание за ангажиране на
неговата отговорност.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и се
установява от приобщените писмени доказателства (трудов договор № 230277/
05.02.2015 год.), обстоятелството че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което, считано от 06.02.2015 год., ищцата заемала
длъжността «*» в ответното дружество.
Приобщена на л. 168 от делото е длъжностна характеристика за длъжността «*»
в «Б.к.и. ЕАД, с която ищцата е запозната на 05.02.2015 год.
Видно от представената на л. 160 служебна бележка № 18, на 18.05.2015 год.
на Г.Л. Ж. е проведен инструктаж относно безопасни и здравословни условия на
тру и противопожарна охрана.
С допълнително споразумение № 215139/ 01.03.2016 г. заеманата от ищцата
длъжност е променена от «*» на «*».
Приобщена на л. 140 от делото е длъжностна характеристика за длъжността «*»
в «Б.к.и. ЕАД, с която ищцата е запозната на 01.03.2016 год.
Видно от представената на л. 143
служебна бележка № 28, на 07.03.2016 год. на Г.Л. Ж. е проведен инструктаж
относно безопасни и здравословни условия на тру и противопожарна охрана.
Видно от приобщения на 17 амбулаторен
лист, на 10.05.2016 год., в 17.10 часа, ищцата е посетила спешно отделение при МБАЛ
«*», с оплаквания за травма в коляно на левия крак. Поставена е ортеза за 6
седмици.
Видно от амбулаторен лист № 2152/ 11.05.2016 год., на ищцата е поставена
диагноза – изкълчване, навяхване и разтягане на (външна) (вътрешна) колатерална
ставна връзка на коляното. Оплакванията на пациента са свързани с болки в
лявото коляно.
Съгласно представените на л. 23 – 29 амбулаторни лист, поставената диагноза
е потвърдена при последващи прегледи на ищцата, извършени в периода 27.05.2016
год. – 14.12.2016 год., а така също и от осъщественото на 05.10.2016 год.
образно изследване.
Видно от приобщената на л. 19 епикриза, на 28.01.2017 год. на ищцата е
извършена оперативна интервенция – артроскопия на ляво коляно. Изписана е на
30.01.2017 год.
Видно от представените на л. 45- 51 болнични листове и експертни решения, в
периода 11.05.2016 год. до 20.06.2017 год., Г.Л. Ж. е ползвала отпуск поради
временна нетрудоспособност.
Въз основа на декларация вх. № 5101 –
03- 38/ 23.01.2017 год. от Г.Л. Ж., в периода 07.02.2017 год. – 24.02.2017
год., назначена от ръководителя на ТП на НОИ – Варна, е извършила разследване
на злополуката, резултатите от което са обективирани в Протокол № 5101- 03 – 38
#6/ 24.02.2017 год. Видно от същия, по време на заседание на комисията е
присъствала Р. Л. – юрисконсулт при „Б. КИ“ ЕАД.
С Разпореждане
№ 5104-03-67/ 07.03.2017 г.
на НОИ
ТП - Варна злополуката,
декларирана от пострадалото лице Г.Л. Ж., осъществена на 10.05.2016 год. е
призната за трудова, по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Прието е, че злополуката е станала през работно време, при слизане от
портален кран, регламентиран начин (фабрично предвидена от производителя
стълба), по време на което пострадалата се подхлъзва, увисва на ръцете си и
след като не успява да стъпи отново на стъпало от стълбата, скача и пада. В
следствие на падането получава изкълчване, навяхване и разтягане на колатерална
връзка на ляво коляно.
Разпореждането не е обжалвано от
заинтересованите страни.
С Експертно решение № 2489/ 20.06.2017 год. е определено, че
освидетелстваната Г.Л. Ж., да бъде трудоустроена без височинна работа.
Видно от представените на л. 66 – 69
копия от касови бонове, за периода 10.05.2017 год. 17.07.2017 год. са закупени
медикаменти и медицински консумативи, на обща стойност 384.47 лв.
Въз основа на заявление от 26.05.2017
год. от Г.Л. Ж. (л. 121), на 14.06.2017 год. З. „А.Б.“ изплаща на ищцата
обезщетение в размер на 500.00 лева.
Видно от представената справка от НАП
ТД – Варна (л. 265) се установява, че за периода 06.10.2017 год. – 30.03.2018
год. ищцата е имала сключен трудов договор с „*“ АД – гр. Варна.
Със Заповед № 203132/ 17.05.2017 год.
трудовото правоотношение между страните е прекратено. Заповедта е връчена на
работника на 18.05.2017 год.
От заключението на вещото лице Д. П. по
изготвената в хода на процеса съдебно – медицинска експертиза, се установява,
че полученото от ищцата обезщетение за нетрудоспособност, за периода 10.05.2016
год. 15.05.2017 год., е в размер на 6021.27 лв., а размерът на трудовото
възнаграждение, което би получила за същия период е 7097.62 лв.
От заключението на
вещото лице Д. Д. изготвената в
хода на процеса съдебно – медицинска експертиза, се
установява, следното: на 10.05.2016 год. Г.Л. Ж. е получила
комбинирана травма в областта на лявата колянна става, с разкъсване на
вътрешната странична връзка и разкъсване на тялото и задния рог на латералния
мениск; травматичните увреждания от този вид се получават при форсирано
движение в областта на колянната става; в случая травмата на ищцата би могла да
се получи при падане от височина, с последващо форсиращо движение в областта на
ставата; проведено е консервативно и оперативно лечение на лявата колянна
става; към настоящия момент оздравителния процес е приключил, като е налице
умерено изразен оток и болезненност в областта на ставата; ищцата има
установени заболявания, ангажиращи сърдечно – съдовата система, централната
нервна система, стомашно – чревния тракт, зрителния анализатор, дихателната
система, установени са и предходни травми в областта на горни и долни крайници,
но е и на колянната става; не е налице връзка между разглежданото увреждане на
лявата колянна става и предшестващите заболявания травми; закупените от ищцата
медикаменти за закупени във връзка с травмата в областта на коляното; налице е
причинно – следствена връзка между първоначалната травма и последващите
изменения на вътреколянни структури; припадъците на ищцата се дължат на
заболяване на централната нервна система и нямат връзка с процесната злополука.
От заключението на вещото лице Р. М. изготвената в
хода на процеса съдебно – медицинска експертиза, се
установява, следното: в резултат на травмата от 10.05.2016 год.
ищцата е получила навяхване на колянна става с увреждане на предна кръстна
връзка и разтягане на вътрешна странична връзка, обусловили трайно затруднение
на функцията на левия долен крайник за повече от 45 дни; телесното увреждане е
получено в резултат на падане върху левия крак, с усукване в лява колянна
става; лечението е започнало с поставяне на ортеза за обездвижване на колянната
става, но поради незадоволителен резултат е предприета оперативна интервенция;
лечението не е завършено, като при извършения преглед е установена от експерта
частична нестабилност на коляното, която би могла да се преодолее, чрез
провеждане на лечебна физкултура или провеждане на
оперативно лечение за пластично заместване на предната връзка; настоящата
състояние на ищцата се дължи на колянната нестабилност, получена при травмата;
в медицинската документация липсва описана травма на ляво коляно преди
злополуката; използваните медикаменти са относими към лечението на
травматичното увреждане; между злополуката и получените от ищцата припадъци
няма връзка.
В съдебно заседание, вещото лице
разяснява, че към настоящия момент оздравителния процес не е завършил. Към
момент ищцата провежда курс по физиотерапия и лечебна физкултура за тонизиране
на мускулатурата, и в случай, че коляното се стабилизира втора операция не е
наложителна. Констатираната нестабилност в коляното е получена в резултат на
трудовата злополука.
За изясняване на спора от фактическа
страна по делото са ангажирани гласни доказателствени средства, посредством
разпита на свидетелите С. У. П. и Я. Л. Ж..
В показанията си свидетелката П.
излага, че през 2016 год. заедно с ищцата са работили в * завод. Известно и е,
че ищцата е паднала от крана, по време на работа. След инцидента състоянието на
ищцата не е добро – първоначално е шинирана, придвижвала се е с патерици,
свидетелката я е водила няколко пъти на лекар. След падането ищцата почти през
цялото време е била на легло, споделяла че не може да ходи. Оплаквала се е от
силни болки в коляното. През 2017 год. ищцата е оперирана. Сестра и е помагала
за домакинството.
В показанията си свидетелката Ж.
излага, че през м. май 2016 год. ищцата е претърпяла злополука – обадила и се е
от * болница, като свидетелката е разбрала, че е паднала по време на слизане от
крана. Поставена е ортеза, предписани са и медикаменти и мазила. Подобрение от
предписаното лечение не е настъпило, поради което и се наложила операция. След
инцидента ищцата не е била в състояние да се обслужва сама, наложило се е
свидетелката всеки ден да посещава дома и, да се грижи за домакинството,
помагала и да се придвижва. Носила е ортезата 3 месеца, а след това е започнала
да се придвижва с патерици. Освен болките при движение, ищцата е изпитвала и
затруднение да стои права. До преди 4 – 5 месеца е накуцвала.
В обясненията си, депозирани по реда на
чл. 176 ГПК, ищцата разяснява, че е започнала работа, но на *, като не се
налагало да изкачва стълби. В момента не е в състояние да изкачва стълби.
Гореизложената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предявени са обективно и субективно, кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 200, ал. 1, вр. с ал. 3 КТ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД. Съобразно правилата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличието
на трудово правоотношение с ответното дружество; наличие на настъпила трудова
злополука, в резултат на която ищецът е претърпял твърдяните вреди, а също и
техния размер.
Отговорността на работодателя по чл.
200 КТ е обективна, безвиновна. Основание за ангажиране на отговорността на
работодателя на посоченото основание е наличие на трудово правоотношение с
пострадалото лице, като предмет на репатриране са всички действително
претърпени имуществени и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането (в този смисъл т.6 от ППВС № 4 от
30.10.1975г.). Извън обхвата на съдебната проверка
остават въпросите, свързани с вината за настъпване на вредата, тъй като в този
случай задължението за обезвреда възниква независимо от това дали работодателя
негов служител или съконтрагент, е виновен за увреждането.
В конкретната хипотеза липсва спор
относно обстоятелството, че в периода 05.02.2015 год. –
18.05.2017 год. страните са били обвързани от трудово правоотношение.
На първо място, предмет
на спора е факта на настъпване на настъпване на процесната злополука.
В настоящата хипотеза е налице влязъл в
сила административен акт (Разпореждане № 5104-03.067/ 07.03.2017 год.), в който
се съдържа произнасяне по спорните обстоятелства – прието е че на посочената от
ищцата дата (10.05.2017 год.), при слизане от портален кран, е реализирана
злополука, по отношение на която е приета, че е трудова по смисъла на чл. 55,
ал. 1 КСО. Възражения във връзка с валидността на административния акт не са
наведени от страните, като при извършената служебна проверка от съда, не са
установени пороци, имащи са последица прогласяване нищожността на акт. Горното
обуславя наличието на пречка за прераглеждане на въпросите, свързани с
наличието на трудова злополука, времето и механизма на нейното реализиране в
съдебния процес и тяхното опровергаване по пътя на т. н. косвен съдебен контрол
(в този смисъл е и Решение № 319 от
22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 204/ 2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Светла Димитрова).
Изложеното обосновава извод за наличие на трудова злополука, установена по
надлежния административен ред.
В разпоредбата
на чл. 51, ал. 1 ЗЗД е уредено правилото за пълното обезщетяване на пострадалия
за понесените при непозволено увреждане неблагоприятни последици. На
репатриране подлежат както настъпилите, така и вредите, които ще настъпят, в
случай че последните са пряка и непосредствена последица от увреждането.
По
отношение на имуществените вреди:
В случая, от представените по делото писмени доказателства и от заключенията и по двете
съдебно – медицински експертизи, се установява, че като пряка и
непосредствена последица от реализираната трудова
злополука
на ищцата е причинено
телесно увреждание,
обусловило
необходимостта от закупуване на медикаменти, медицински
консумативи, образно изследване, оперативна интервенция. Разглежданите вреди,
касаят разходи, извършени в период съответен
на периода на лечение, като същите са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Същевременно, от представените разходно оправдателни документи се
установява, че заявените суми, чийто общ размер възлиза на 384.47 лв., са
реално заплатени от ищеца. Налице е причинно – следствена връзка между
произшествието и извършените разходи , който извод се налага от констатациите
на вещите лица по изготвените в хода на процеса съдебно – медицински експертизи,
които напълно кореспондират с представените в тази връзка писмени
доказателства.
Изложеното обуславя извод за
основателност на претенцията за присъждане в полза на ищеца на имуществени
вреди, настъпили в резултат на трудова злополука от 10.05.2016 год., в размер
на 384.47 лв., на основание чл. 200, ал. 1, вр. ал. 3 КТ.
До колкото не се установи извършване на
разходи за горницата над тази сума до пълния заявен размер от 387.36 лв., то
претенцията за заплащане на същата следва да бъде отхвърлена, на основание чл.
200, ал. 1 КТ, вр. с ал. 3 КТ.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и претенцията за присъждане
на законната
лихва върху главницата от 384.47 лева, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
На следващо място, съобразно правилото
на чл. 200, ал. 3 КТ работодателят дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително
пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
При
определяне размера на имуществените вреди на увредения работник или служител,
изразени в това, че той поради увреждането не може да работи, докато се намира
в състояние на временна нетрудоспособност, следва да се изхожда от разликата
между действително получаваното трудово възнаграждение към датата на
увреждането и паричното обезщетение за временна нетрудоспособност. В случая, от
заключението на ССч.Е е видно, че разликата между получаваното
трудово възнаграждение и полученото обезщетение за неработоспособност, за
периода10.05.2016 год. 15.05.2017 год. е 1076.35 лева. В тази хипотеза, обезщетението за имуществени вреди
следва да се изчисли на база трудовото
възнаграждение, получено от служителя за месеца, предхождащ трудовата злополука, а именно
м. април 2016 г.
(в този смисъл е Решение № 2/ 11.07.1995 г. по гр. д. № 1/ 1995 г. на Пленума на ВС), като съгласно заключението
по ССч.Е, размерът БТВ за м. април 2016 год. е в размер на 603.60 лв.
От
друга страна, в случая видно от представените болнични листи и експертни
решения, а също и от заключението по съдебно – медицинските експертизи,
настъпването на нетрудоспособността, за периода
10.05.2016 год. - 20.06.2017 год., е в резултат на травма, чието възникване е предпоставено от процесната
злополука.
Ето защо, следва да се приеме, че за ищеца е възникнало правото на
обезщетение за имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, за времето
от 10.05.2016 год. до 20.06.2017 год., включително. За този период начисленото трудовото
възнаграждение, което би получила (7097.62 лв.) е по – високо, в сравнение с
изплатеното и обезщетение за временна нетрудоспособност (6021.27 лв.), поради
което и следва да се приеме, че е налице накърняване на имуществената сфера на
ищцата. Изложеното налага извод, че за
ищцата е възникнало правото да получи разликата
между дължимото трудово възнаграждение и полученото обезщетение за
нетрудоспособност, възлизаща на 1076.35 лв.
От друга страна,
видно от представеното на л. 122 платежно, на ищцата е изплатено
застрахователно обезщетение за вредите, настъпили в резултат на злополуката,
чийто размер е 500.00 лева.
Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ, дължимото обезщетение се
намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците и служителите Застрахователната сума, която се дължи при
настъпването на застрахователното събитие (в случая - трудовата злополука), и е
определена в застрахователния договор. Последното е необходимо, с оглед
избягване на двукратното обезщетяване на работника или служителя за една и съща
вреда.
Ето защо дължимото от работодателя
обезщетение, съставляващо пропуснати ползи, в размер на 1076.35 лв. следва да
бъде намалено получената парична сума по застрахователния договор, т. е. с
500.00 лева.
Изложеното налага извод за
основателност на претенцията за присъждане на сумата от 576.35 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между дължимото трудово
възнаграждение и полученото обезщетение за нетрудоспособност, за
периода 10.05.2016 год. – 15.05.2017 год., на основание чл.
200, ал. 1, вр. с ал. 3 КТ.
Претенцията за присъждане на горницата
над тази сума до пълния заявен размер от 1076.35 лв., е неоснователна и следва
да се отхвърли, на основание чл. 200, ал. 1, вр. с ал. 3 КТ.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и претенцията за присъждане
на законната
лихва върху сумата от 576.35 лева, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
По
отношение на неимуществените вреди:
Съобразно
константната съдебна практика в понятието „неимуществени вреди" се
включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
емоционални изживявания на увреденото лице, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време
и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му
състояние, както и разбирането. При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди, следва да бъдат отчетени характера и степента на физическото увреждане,
начинът и обстоятелствата, при които е извършено,
възрастта на пострадалото лице, отраженията в психиката му
и моралните страдания, икономическата конюнктура и др.
В конкретната
хипотеза, от представените по делото доказателства /съдебно медицински експертизи, свидетелски показания, медицинска
документация/ се установява, че периодът на лечението
от травматичните увреждания, настъпили в резултат на злополуката, е около над една година. Телесното увреждане, в резултат от падането, е обусловило
разстройство на здравето, неопасно за живота, причинило е значителни физически
болки и страдания за ищеца, обездвижване за не кратък период от време (над една
година) и невъзможност да се придвижва свободно, което е причинило допълнителни
неудобства и дискомфорт за пострадалото лице – физически болки, невъзможност да
се придвижва свободно, нужда от чужда помощ за период от 3 – 4 месеца. От друга
страна, следва да бъдат съобразени и продължителния оздравителен процес (над 1
година), усложненията, наложили оперативна намеса. Още повече, че съобразно
заключението на вещото лице М., възстановяването не е приключило, като е
възможно да се наложи извършване на втора операция. В тази част, съдът
кредитира именно повторното заключение, като депозирано от специалист ортопед –
травматолог.
В предвид възрастта и семейното положение на лицето, с оглед невъзможността
пълноценно да работи, травмата неминуемо е допринесла и за допълнителни притеснения
и страхове за ищцата, свързани с осигуряване на издръжка за семейството и.
Горното
налага извода, че дължимото на ищцата обезщетение за причинените и, в резултат
на процесното ПТП, неимуществени вреди, е в размер на 15000
лева.
По изложените съображения се налага
извода, че са налице предпоставките, предвидени в хипотезата на чл. 200, ал. 1 КТ за да се приеме, че за ищеца
е възникнало правото да получи обезщетение за
претърпените морални вреди.
От друга страна,
в тежест на страната, която твърди
съпричиняване /в случая - на ответното дружество/ е да установи чрез главно и
пълно доказване възражението си, че пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука.
В случая, съгласно разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО, злополуката е
реализирана в резултат на „подхлъзване“ на стъпало, а не на „скачане“ от
стълбата на крана. Описаното в разпореждането „скачане“ е резултат от
подхлъзването и последващото увисване на ръце. При слизане по стълба, няма как
пострадалият
да е предпогал
възможността да се подхлъзне, респ. неблагоприятните
последици, които биха могли да настъпят, за да се приеме не е
положил дължимата грижа за да ги предотврати, като се е надявал, че те няма да
настъпят или че ще успее да ги предотврати. По изложените
съображения, следва да се приеме, че груба небрежност от страна на работника не
е проявена, респ. не са налице предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ за
намаляване отговорността на работодателя.
По изложените
съображения се налага извода, че предявеният иск се явява частично основателен
и следва за бъде уважен като ответникът бъде осъден да заплати на всеки един от
ищеца
сумата от 15000.00лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, на основание чл. 200, ал. 1 КТ.
Предявеният иск за присъждане на
горницата над 15 000.00 лева до пълния заявен размер от 40000.00
лева, е неоснователен, и следва на бъде отхвърлен, на основание чл. 200, ал. 1, вр. с ал. 3 КТ.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и претензията за присъждане на законната лихва
върху главницата от 15 000 лева, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
За пълнота на изложението, с оглед изявленията на третото лице помагач,
следва да бъде отбелязано, че съдът не дължи произнасяне в мотивите на съдебния
акт, във връзка с взаимоотношенията между работодателя и третото лице помагач –
застраховател на ответника, нито по въпроса относно отговорността на третото
лице. Целта на привличане на третото лице в настоящия процес, обвързването му
със задължителната сила на мотивите, по отношение на отговорността на
работодателя спрямо ищеца. Дали от своя страна третото лице ще отговаря по
някакъв начин пред ответника стои извън предмет на настоящото производство.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху
главницата от 14500.00
лева, за периода от датата на деликта – 10.05.2016
год. до окончателното изплащане на вземането.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС сумата от 826.28
лева, представляващи държавна такса, определена по
реда на чл. 72, ал. 1 ГПК (680 лв.) и
възнаграждения за вещи лица (146.28
лв.), определени съобразно уважената част на иска.
С оглед на спора и отправеното искане, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. С., процесуален представител на ищеца сумата от 1008.82 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 36, ал. 3
ЗА.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.К.и.“
АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Г.Л. Ж., ЕГН: **********, с адрес *** сумите от 15000.00 (петнадесет хиляди и петстотин)
лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
злополука от 10.05.2016 год., призната за трудова злополука
с Разпореждане
№ 5104-03-67/ 07.03.2017 г.
на НОИ
ТП - Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането - 10.05.2016 год. до окончателното изплащане на задължението; 576.35 лв. (петстотин седемдесет и шест
лева и тридесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между дължимото трудово
възнаграждение и полученото обезщетение за нетрудоспособност, да периода
10.05.2016 год. – 15.05.2017 год., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението; 384.47 лв. (триста осемдесет и четири лева и четиридесет и седем
стотинки),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лечение, да периода 10.05.2016 год. – 17.07.2017 год., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 200, ал. 1, вр. с ал. 3 КТ.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Г.Л. Ж., ЕГН: **********, с адрес *** срещу „Б.К.и.“ АД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление *** искове за осъждане на ответника за заплати на ищеца горницата над присъдените 15000.00 (петнадесет хиляди и петстотин)
лева до пълния заявен размер от
40 000.00 (четиридесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на злополука от
10.05.2016 год., призната за трудова злополука с Разпореждане
№ 5104-03-67/ 07.03.2017 г.
на НОИ
ТП – Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането - 10.05.2016 год. до окончателното изплащане на задължението, за горницата над присъдените 576.35 лв. (петстотин седемдесет и шест
лева и тридесет и пет стотинки) до пълния заявен
размер от 1076.35 лв. (хиляда и седемдесет и шест лева и тридесет и пет
стотинки),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
разликата между дължимото трудово възнаграждение и полученото обезщетение за
нетрудоспособност, да периода 10.05.2016 год. – 15.05.2017 год., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението, и за
горницата над присъдените 384.47 лв. (триста осемдесет и четири
лева и четиридесет и седем стотинки) до пълния заявен
размер от 387.36 лв. (триста осемдесет и
седем лева и тридесет и шест стотинки), представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение,
да периода 10.05.2016 год. – 17.07.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 200, ал. 1, вр. с ал. 3 КТ.
ОСЪЖДА „Б.К.и.“ АД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. М. В. С., ЕГН: **********, със служебен адрес ***
* сумата от 1008.82 лв. (хиляда и осем
лева и осемдесет и две стотинки), представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА „Б.К.и.“ АД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Варненски районен съд сумата от 826.28 лв. (осемстотин двадесет и шест лева
и двадесет и осем стотинки),
представляваща изплатени възнаграждения на вещи
лица за изготвяне на СМЕ и ССч.Е и държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението
е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ответника З. „А.Б.“,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: