РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Нова Загора, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на шести
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20222220101068 по описа за 2022 година
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „ТОНЕВ - 2Т“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.„Д. Наумов“ № 70,
представлявано от Т.В.Т., със съдебен адрес за призовки и съобщения: ******, чрез адв.Д. И.
Г. от АК - Стара Загора, против „Гленком“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Нова Загора, ж.к.„Индустриален“, ул.„Лубор Байер“ № 34, представлявано от
Н.Г.К. за установяване на вземане от страна на „ТОНЕВ - 2Т“ ЕООД с ЕИК ********* в
размер на 13395.84 лв., от които: 7198.62 лв. - договорна лихва и 6197.22 лв. - неустойка за
забава (наказателна лихва), ведно със законната лихва върху неустойката, считано от
17.06.2022 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че „ТОНЕВ - 2Т“ ЕООД предоставило на „Гленком“
ЕООД с ЕИК *********, гр.Нова Загора, представлявано от Н.Г.К., ЕГН **********
паричен заем, като му било превело по банков път сума в размер на 290000.00 лв. по
договор за заем.
Твърди се още, че уговореният падеж за връщане на заема бил 05.05.2021 г. и на
падежа горепосочената сума не била погасена, поради което „ТОНЕВ - 2Т“ ЕООД изпратило
нотариална покана рег.№ 6142 от 21.10.2021 г., с която кани „Гленком“ ЕООД да му
възстанови получената сума от 290000 лв. в срок от 3 работни дни от получаване на
поканата, като срокът бил изтекъл на 28.10.2021 г. Посочва се, че след получаване на
поканата „Гленком“ ЕООД погасило изцяло дължимата главница.
В исковата молба се посочва още, че на 03.11.2021 г. между страните бил изготвен и
подписан лихвен лист, с който ответникът се задължил да заплати на ищеца и договорна
лихва в размер на 7198.62 лв. и неустойка за забава (наказателна лихва) в размер на 6197.22
лв.
В исковата молба се твърди, че с подписването на лихвеният лист, ответникът
изрично бил признал задължението си за заплащане на договорна лихва и неустойка в
изчислените съгласно него размери.
Твърди се, че било образувано ч.гр.д.785/2022 г. по описа на Районен съд Нова
1
Загора, по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК срещу „Гленком“ ЕООД с ЕИК ********* за заплащане на сумата от
13395.84 лв., преставляващи дължима договорна лихва в размер на 7198.62 лв. и неустойка
за забава (наказателна лихва) в размер на 6197.22 лв. съгласно лихвен лист от 03.11.2021 г.,
законна лихва върху 6197.22 лв., считано от 17.06.2022 г. до изплащане на вземането, както
и направените по делото разноски, държавна такса и адвокатско възнаграждение, която
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК била редовно
връчена на длъжника.
Сочи се, че Районен съд - Нова Загора разпоредил в едномесечен срок от 15.08.2022 г.
/датата на получаване на съобщението/ „ТОНЕВ - 2Т“ ЕООД да предяви иск за
съществуване на вземането си.
С оглед изложеното и на основание чл.422 от ГПК за „ТОНЕВ - 2Т“ ЕООД възникнал
правният интерес от подаването на исковата молба, с която моли съда да постанови решение
с което да приеме за установено, че „Гленком“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Нова Загора, ж.к.„Индустриален“, ул.„Лубор Байер“ № 34,
представлявано от Н.Г.К., дължи на „ТОНЕВ - 2Т“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.„Д. Наумов“ № 70, представлявано от Т.В.Т., както
следва: 1. Сумата в размер на 13395.84 лв., формирана от договорна лихва в размер на
7198.62 лв. и неустойка за забава (наказателна лихва) в размер на 6197.22 лв. съгласно
лихвен лист от 03.11.2021 г.; 2. Законната лихва върху сумата от 6197.22 лв., считано от
17.06.2022 г. до изплащане на вземането, както и извършените от ищеца деловодни разноски
и заплатеният адвокатски хонорар по ч.гр.д.785/2022 г. по описа на Районен съд Нова
Загора.
Претендират се и разноските по настоящото дело, както и адвокатски хонорар.
Ищецът прави доказателствено искане, съда да бъде изиска и приложи към
настоящото дело ч.гр.д.№ 785/2022 г. по описа на Районен съд Нова Загора.
С исковата молба ищецът сочи, че представя и моли да бъдат приети писмени
доказателства по опис.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответника не е депозирал по делото
отговор на исковата молба.
Постъпило е становище от ответника „Гленком“ ЕООД, представлявано от адв.Н. П.
от САК с вх.№ 906/22.02.2023 г. с което се заявява, че поради служебна ангажираност не
може да се яви на насроченото за 23.02.2023 г. открито заседание, поради което моли да бъде
даден ход на делото в нейно отсъствие. Представя настоящото становище по отношение на
подадена от ищеца „Тонев - 2Т“ ЕООД искова молба, като счита предявените установителни
искове за неоснователни, като излага подробни съображения за това.
В становището се възразява срещу твърдението, че страните са уговорили падеж на
задължението за връщане на предоставената в заем сума, а именно датата 05.05.2021 г.
Писмен договор между страните, в който същите да са уговорили падеж не бил съставян и
не бил подписван от законния представител на „Гленком“ ЕООД. В случай, че ищцовата
страна представи препис от Договор за заем в срок до първото по делото открито съдебно
заседание, оспорва истинността на същия, както и че той носи подписа на законния
представител на „Гленком“ ЕООД и моли съдът да задължи ищцовата страна да предостави
договор в оригинал с предупреждение за последиците на чл.190, ал.2 от ГПК.
Посочва се, че още с исковата молба ищецът потвърждавал, че така дължимата му
сума платена в пълен размер в предоставения с поканата срок за това. Поради изложеното
моли във връзка с доклада по делото да бъде отделено като безспорно обстоятелството,
че„Гленком“ ЕООД е платило изцяло сумата в размер на 290000 лева в предоставения му с
нотариална покана от 21.10.2021 г. 3-дневен срок.
Посочва, че с извършването на превода за сумата от 290 000 лв., между страните бил
сключен реален договор за заем през 2021 г., с който обаче не бил уговарян, нито падеж за
връщане на предоставената в заем сума, нито писмено въвнаградителни и/или мораторни
лихви. Както и ищецът сам бил посочил в исковата си молба, сумата по този договор била
изцяло върната на заемодателя в значителен период, преди образуване на настоящото
производство.
Заявява се, че след получаване на поканата, сумата била изцяло погасена в
предоставения срок.
2
Възразява между страните да е подписван „лихвен лист“ или какъвто и да било друг
документ, пораждащ задължение на „Гленко“ ЕООД да заплаща недължими лихви и/или
неустойки. Още повече - за да бъдат действителни клаузите за възнаградителни лихви и/или
наказателни неустойки, включително неустойка за забава, същите следвало да са определени
по размер още при сключване на договора в писмена форма, а между страните не бил
сключван писмен договор за заем, който да съдържа падеж за връщане на заетата сума, нито
уговаряне на лихви и/или неустойки при неизпълнение на задължението.
Видно от самата искова молба, претенциите на ищеца за заплащане на дължима
договорна лихва в размер на 7198.62 лв. и неустойка за забава в размер на 6197.22 лв.
произтичали от „Лихвен лист“, който според изложените твърдения бил подписан между
страните на 03.11.2021 г., т.е. след пълното погасяване на задължението за връщане на
предоставената в заем сума. Твърди, че такъв „Лихвен лист“ не бил подписван от законния
представител на „Гленком“ ЕООД, съответно такъв не съществувал. В случай, че ищцовата
страна представи препис от „Лихвен лист“ в срок до първото по делото открито съдебно
заседание, оспорва истинността на същия, както и че той носи подписа на законния
представител на „Гленком“ ЕООД и моли съдът да задължи ищцовата страна да предостави
лихвен лист в оригинал с предупреждение за последиците на чл.190, ал.2 от ГПК.
Дори такъв лихвен лист да бъде представен в оригинал, то счита че същият не бил в
съС.ие да породи целените от ищеца правни последици, а именно да обоснове дължимост на
претендираните суми за договорна лихва и мораторна неустойка. Съгласно твърденията на
ищеца, същият е бил „подписан“ след погасяване на задължението. Законът обаче не
допускал страните по договор за заем да уговарят клаузи във връзка с неизпълнение на
договорал след като същият реално е бил изпълнен. Към твърдяната дата на подписване на
лихвен лист, а именно 03.11.2021 г., видно от твърденията на ищеца, договорът вече е бил
изпълнен, съответно облигационната връзка между страните е била вече прекратена.
Уговаряне на дължими лихви и неустойки post factum не пораждало действие между
страните. „Лихвен лист“, установяващ задълженията на „Гленком“ ЕООД би бил годно
доказателствено средство само в случай, че визираните в него лихви и/или неустойки са
били изначално договорени, съответно е бил договорен падеж за връщане на заетата
парична сума.
Възразява и срещу претенциите на ищеца за дължима законна лихва върху сумата от
6197.22 лв. от 17.06.2022 г. до изплащане на вземането. Ищецът претендира лихва върху
лихва, което прави искането напълно неоснователно, доколкото същото представлява
анатоцизъм и законът не го допуска.
В настоящия случай била неприложима и разпоредбата на чл.294, ал.2 от ТЗ,
доколкото задължение за законна лихва върху вече изтекли лихви не било уговаряно
изрично между страните.
Ответникът възразява изцяло и срещу претенциите на ищеца за заплащане на сторени
от него съдебни разноски, ведно със заплатено адвокатско възнаграждение пред Районен
съд- Нова Загора в производството по ч.гр.д.№ 785/2022 г., както и в настоящото
производство. Счита, че предявените в заповедното производство претенции, както и тези в
настоящото производство са напълно неоснователни. Твърди, че ответната страна не
дължала плащане на посочените суми, както и категорично не е давала повод за образуване
на съдебно производство. Освен гореизложеното и в случай, че съдът прецени сторените от
ищеца разноски за дължими, то прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ищеца.
Оспорва изцяло изложените от страна на „Тонев - 2Т“ ЕООД с ЕИК *********,
претенции за заплащане на дължима договорна лихва в размер на 7198.62 лв. и неустойка за
забава в размер на 6197.22 лв., ведно с дължимата законна лихва върху сумата от 17.06.2022
г. до окончателното погасяване на дълга, както и сторените от страната съдебни разноски.
Възразява срещу твърденията, че между страните е сключен действителен Договор за заем
през 2021 г., който да носи подписа на законния представител на „Гленком“ ЕООД с ЕИК
*********. Възразява срещу твърденията, че на 03.11.2021 г. между страните е подписан
„лихвен лист“, който да носи подписа на законния представител на „Гленком“ ЕООД с ЕИК
*********.
В случай, че бъдат представени преписи на процесните договор и лихвен лист,
оспорва истинността на същите, както и тяхната достоверна дата. Моли съдът за задължи
ищеца да представи процесните договор и лихвен лист в оригинал с предупреждение за
последиците на чл.190, ал.2 от ГПК. В случай, че ищецът представи оригинали на договора
3
и лихвения лист в откритото по делото заседание, оспорва истинността на същите и моли да
бъде открито производство по чл.193 от ГПК, като бъде назначена Съдебно-графологическа
експертиза, която да установи дали положените подписи по представените оригинали са
положени от страна на законния представител на „Гленком“ ЕООД. Освен посоченото,
възразява и срещу датите на посочените документи, като твърди, че същите са
антидатирани.
Моли съдът да отхвърли предявените от ЕТ „Деси-Тончо Вълчев“ с ЕИК *********
срещу „Гленком“ ЕООД с ЕИК *********, установителни искове с правно основание чл.422
от ГПК, поради тяхната неоснователност и недоказаност.
В откритото съдебно заседание проведено на 23.02.2023 г. процесуалният
представител на ищцовото дружество адв.Д. Г. представя заверени преписи на копие от
договор за заем и два анекса към него, копие на лихвен лист и моли съда да допусне
съдебно-икономическа експертиза с поставени от него въпроси.
Съдът е назначил на вещото лице С. К. С. изготвянето на съдебно-икономическа
експертиза и такава е представена в срок.
В последното по делото открито съдебно заседание ищеца „Тонев 2Т“ ЕООД,
редовно призован - не се явява представител. В залата се явява адв.Д. И. Г., редовно
упълномощен за защитник от ищците от по-рано.
Ответника „Гленком“ ЕООД, редовно призован - не се явява представител.
Вещото лиде С. К. С., редовно призован - лично се явява.
Постъпило е становище с вх.№ 1700/06.04.2023 г. от процесуалният представител на
ответника адв.Т. Т. Д., преупълномощен от адв.Н. П., с което заявява, че поради
обстоятелството, че на 06.04.2023 г. от 09.30 часа има насрочено открито съдебно заседание
в СРС, моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. С подадено становище от
21.02.2023 г. преди първото по делото открито с.з. сочи, че направили възражение относно
истинността на Договора за заем от 05.05.2021 г. и лихвен лист от 03.11.2021 г., в случай че
бъдат представени от ищеца по делото, като били направили искане съдът да задължи ищеца
да представи същите в оригинал с предупреждение за последици по чл.190, ал.2 от ГПК. В
проведеното на 23.02.2023 г. открито с.з. съдът не бил обърнал внимание своевременно
направените искания и оспорвания и не се бил произнесъл по тях, а приел като
доказателство по делото представените от ищеца копия на Договор за заем, Анекс № 1 от
10.05.2021 г., Анекс № 2 от 29.06.2021 г. и Лихвен лист, което представлявало съществено
процесуално нарушение. Освен това с посоченото становище от 21.02.2023 г. били
направили доказателствено искане за откриване на производство по чл.193 от ГПК в случай,
че писмените документи бъдат представени от ищеца в оригинал, което също не било
съобразено от съда. Подчертава, че доказателствени искания могат да бъдат въвеждани от
страните до първото по делото открито с.з., т.е. в настоящия случай и двете посочени
искания били направени преди изтичане на преклузивния срок. В открито с.з. от 23.02.2023
г. ищеца бил представил копия на горецитираните документи, но не и техни оригинали.
Поради тази причина и с оглед неоснователно неразгледаното му искане за представяне на
оригиналите, поддържа изцяло направеното искане, да бъде задължен ищеца да представи
оригиналите на Договор за заем от 05.05.2021 г., Анекс № 1от 10.05.2021 г., Анекс № 2 от
29.06.2021 г. и Лихвен лист от 03.11.2021 г., с предупреждение за последиците на чл.190,
ал.2 от ГПК при непредставянето им, като в случай, че същите бъдат представени в
оригинал и ищецът заяви, че желае да се ползва от тях, да бъде открито производство по
тяхното оспорване и да бъде назначена Съдебно графилогична експертиза, която да
отговори на въпроса дали положените за „Гленком“ ЕООД подписи са на законния
представител на дружеството Н. К.. Във връзка с постъпилото по делото заключение на
съдебно икономическа експертиза заявява, че са запознати с него и го оспорват поради
неговата очевидна неправилност.
Твърди, че вещото лице не било изследвало периода на предоставения заем. На първо
място с представения договор за паричен заем от 05.05.2021 г. ищецът твърдял, че е
представил в заем сумата от 200000 лв., като в договора бил посочен и падеж за връщане на
сумата 31.05.2021 г. Въпреки това вещото лице обаче изчислявало мораторна лихва от
датата на сключване на договора 05.05.2021 г., а не от деня, следващ падежа по договора, а
именно 31.05.2021 г. Отделно от това в представеното копие на договор за заем не била
посочена и началната дата, от която да се начислява възнаградителна лихва, съответно
период на нейното начисляване, поради което не ставало ясно защо лихвата е изчислявана
4
от посочената дата. По отношение на сумата в размер на 80000 лв., Анекс № 1 от 10.05.2021
г. не било договорено, че се дължи мораторна лихва, нито възнаградителна лихва. Отделно
от това - в анекса не бил посочен срок, в който сумата да бъде върната от заемателя. Затова
не ставало ясно защо вещото лице е изчислявало както наказателна неустойка, така и
възнаградителна лихва от датата на анекса 10.05.2021 г. В Анекс № 2 от 29.06.2021 г.също
не била уговорена наказателна лихва и мораторна неустойка, техен размер и срок за
начисляване. Освен това дори и да се приемело, че наказателна неустойка за забава се
дължи, то уговорения падеж за връщане на главницата бил 30.07.2021 г., а вещото лице било
пресметнало лихвите и неустойките от 29.06.2021 г. - от посочената дата на Анекса. Горните
обстоятелства не се опровергавали и от представения по делото лихвен лист, тъй като в него
не се съдържало задължение за плащане на посочените суми. От изложеното бил очевиден
факта, че заключението на вещото лице нито било комплексно и обективно изготвено, нито
било обосновано. Нещо повече - същото се явявало очевидно неправилно, поради което
моли да не бъде приемано по делото. В случай, че възраженията за оспорване не бъдат
уважени и бъде даден ход по същество моли да бъдат отхвърлени предявените искови
претенции, като неоснователни и недоказани. Моли да бъде представен срок за представяне
по писмена защита по делото.
Вещото лице дава разяснения и поддържа заключението си, като същото е прието и
от ищеца, и от съда.
В заключение адв.Г. поддържа предявените искове.
Съдът е предоставил на страните срок за представяне на писмени защити и такава е
представена в срок от ответника.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил
следните писмени доказателства: вносни бележки, Заверен препис от разпореждане на
Районен съд Нова Загора, Лихвен лист № 1 от 03.11.2021 г., Договор за паричен заем от
05.05.2021 г., Анекс № 1 от 10.05.2021 г. към Договор за паричен заем от 05.05.2021 г.,
Анекс № 2 от 29.06.2021 г. към Договор за паричен заем от 05.05.2021 г., адвокатски
пълномощни, списък с разноски на л.59 от делото, както и приобщената по делото съдебно-
икономическа експертиза.
Видно от приетите доказателства по делото, между ищеца и ответника е сключен
договор за паричен заем, съгласно който ищецът „Тонев-2Т“ ЕООД е предоставил на
ответника „Гленкком“ ЕООД сумата от 200000.00 лева, като му я превел по банков път.
Уговореният падеж за връщане на заема бил 30.05.2021 г., а заемателят дължи
възнаграждение на заемодателя под формата на годишна лихва в размер на 5 % от заемната
сума.
С Анекс № 1 от 10.05.2021 г. към договора заемодателят предоставил на заемателя
още 80000 лв. съгласно чл.1, а с Анекс № 2 от 29.06.2021 г. към договора му предоставил и
още 10000 лв. отново съгласно чл.1, като срока за връщане на заетата сума по този анекс е
31.07.2021 г.
Не се спори, че ответника е погасил изцяло дължимата главница.
Ищецът излага обаче, че поради забава в изплащането й, че са настъпили
обстоятелства, поради което за него е налице правен интерес да претендира от ответника, че
му дължи възнаграждение в размер на 5 % годишна лихва, както и неустойката по чл.6 от
сключения между страните договор в размер на допълнителни 5 %, поради което между
страните на 03.11.2021 г. е изготвен и подписан лихвен лист, с който ответникът „Гленком“
ЕООД се задължил да заплати на ищеца „Тонев - 2Т“ ЕООД и договорна лихва в размер на
7198.62 лв. и неустойка за забава (наказателна лихва) в размер на 6197.22 лв и че с
подписването му, ответникът изрично е признал задължението си за заплащане на договорна
лихва и неустойка в изчислените съгласно него размери.
Безспорно е, че в РС-Нова Загора е образувано ч.гр.д.785/2022г. по описа на Районен
съд Нова Загора, и е издадена Заповед № 497 от 20.06.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу „Гленком“ ЕООД с ЕИК ********* за
заплащане на сумата от 13395.84 лв., преставляващи дължима договорна лихва в размер на
7198.62 лв. и неустойка за забава (наказателна лихва) в размер на 6197.22 лв., ведно със
5
законна лихва върху 6197.22 лв., считано от 17.06.2022 г. до изплащане на вземането, както
и направените по делото разноски, държавна такса и адвокатско възнаграждение, редовно
връчена на длъжника, както и че е постъпило възражение от длъжника, Районен съд Нова
Загора е разпоредил на ищеца „ТОНЕВ - 2Т“ ЕООД да предяви иск за съществуване на
вземането си.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответника не е представил отговор по
предявения срещу него иск, но е изразил становище преди първото по делото открито
съдебно заседание, с което счита иска за неоснователен и недоказан, като излага подробни
съображения.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Предявения иск е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
В тежест на ищцовото дружество бе да докаже обстоятелствата, на които се основава
претенцията му, за размера на дължимите от ответника суми.
В тежест на ответната страна бе да докаже изплатила ли е задължението си изцяло
или частично за посочения период.
По същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:
Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно договорна лихва и
неустойка за забава (наказателна лихва) в общ размер на 13395.84 лв., каито задължения
произтичат от сключен между страните договор за паричен заем, съгласно който ищецът
„Тонев-2Т“ ЕООД е предоставил на ответника „Гленкком“ ЕООД суми в общ размер на
290000.00 лева, които му превел по банков път.
Не се спори, че ответника е погасил изцяло дължимата главница.
Ищецът излага обаче, че поради забава в изплащането й, че са настъпили
обстоятелства, поради което за него е налице правен интерес да претендира от ответника, че
му дължи възнаграждение в размер на 5 % годишна лихва, както и неустойката по чл.6 от
сключения между страните договор в размер на допълнителни 5 %, поради което между
страните на 03.11.2021 г. е изготвен и подписан лихвен лист, с който ответникът „Гленком“
ЕООД се задължил да заплати на ищеца „Тонев - 2Т“ ЕООД и договорна лихва в размер на
7198.62 лв. и неустойка за забава (наказателна лихва) в размер на 6197.22 лв. и че с
подписването му, ответникът изрично е признал задължението си за заплащане на договорна
лихва и неустойка в изчислените съгласно него размери.
Възражението на ответника, че ищеца неправилно твърди в исковата молба, че
уговорения падеж за връщане е бил 05.05.2021 г., съдът намира за основателен, тъй като
видно и от договора за заем е 30.05.2021 г., но по-същественото в случая е не това, а
обстоятелството, че ответника е издължил заетите му суми едва в предоставеният с
нотариална покана от 21.10.2021 г. нов 3 дневен срок, а не така както е било уговорено
между страните още със сключване на договора, а именно: със договора за паричен заем от
05.05.2021 г. в размер на 200000 лв. падежа за връщане на заема бил 30.05.2021 г.; с Анекс
№ 1 от 10.05.2021 г. към договора заемодателят предоставил на заемателя още 80000 лв.
съгласно чл.1; с Анекс № 2 от 29.06.2021 г. към договора му предоставил и още 10000 лв.
отново съгласно чл.1, като срока за връщане на заетата сума по този анекс е 31.07.2021 г.,
като клаузите на договора гласят, че заемателят дължи възнаграждение на заемодателя под
формата на годишна лихва в размер на 5 % от заемната сума, а в случай на неспазване на
договореното от страна на заемополучателя (ответника в настоящото производство),
последният дължи и неустойката по чл.6 от сключения между страните договор в размер на
допълнителни 5 %.
Неоснователно се явява и наведеното от ответника възражение, че е налице
анатоцизъм и е недопустимо ищеца да претендира лихва върху лихва, съдът намира, че е
допустимо основанието за така предявеният иск да е дължима главница и лихва, стига тази
лихва да е определяема или определена, а това видно от приложения, като доказателство
договор е ясно и точно посочено - 5 %, в хипотезите на чл.3 и чл.6 от процесния договор.
6
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за
забавата. Това право принадлежи само за изправната страна по договора.
По другите искания на ответника, съдът се е произнесъл още в съдебно заседание, че
по отношение на тях е настъпила преклузия и се явяват недопустими и неоснователни.
Съдът намирайки за основателно направеното от ищеца искане за назначаване на
съдебно-икономическа експертиза е уважил същото и назначил изготвянето й от С. К. С..
Съгласно заключението на вещото лице:
Размерът на договорната лихва и неустойката за забава, уговорена от страните по
делото по сключения от тях договор за паричен заем е както следва :
- договорна лихва - 7139.72 лв.
Забележка: В лихвения лист, а оттам и в исковата молба на ищеца договорната лихва
е посочена в размер - 7198.62 лв. - в повече с 58.90 лв.
- неустойка за забава - 7139.72 лв.
Забележка: Параметрите за изчисляване на договорната лихва и неустойката за забава
/размер на сумите, период на ползване и забава и размер на процента - 5 %/, посочени в
договора за паричен заем и лихвения лист са еднакви, поради което и размерите на
договорната лихва и неустойката за забава са еднакви. В лихвения лист, а оттам и в исковата
молба на ищеца неустойката за забава е посочена в размер 6197.22 лв. - в по-малко с 942.50
лв.
Последният е дал разяснение и в открито съдебно заседание поддържа заключението
си по нея, като посочва, че във връзка с направеното възражение от ответната страна,
подчертава, че експертизата е изготвил на база поставената задача, в която изрично било
казано да се ползва лихвения лист, като доказателство тъй като той е подписан от ответната
страна и не се оспорва, те признават посочените в него суми и срокове. Сочи също, че не е
ползвал договора, тъй като задачата била конкретна - да ползва лихвения лист, а там били
посочени конкретни суми и конкретни срокове и периоди за назначаване на лихвите.
Ищецът е приел заключението на вещото лице.
Съдът също го кредитира, като независимо, обективно и изготвено от компетентно
лице.
Видно от него обаче договорната лихва претендирана от ищеца се явява с 58.90 лв.
по-голяма от изведената такава в заключението на вещото лице, като съдът намира, че така
искът е частично основателен по отношение на договорната лихва до размер от 7139.62 лв.,
а не в пълния претендиран такъв от 7198.62 лв. Относно другият компонент на исковата
претенция - неустойката за забава, то макар, че вещото лице е извело, че се следва такава в
размер на 7139.72 лв., ищецът е претендирал такава неустойка за забава (наказателна лихва)
в размер на 6197.22 лв. и съдът следва да я уважи изцяло в претендирания от ищеца размер.
Относно разноските:
По отношение на направеното възражение от процесуалния представител на
ответника - адв.Т. Д. за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът
намира същото за неоснователно и недоказано, тъй като минимума, изчислен съгласно
разпоредбата на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в конкретния иск е в размер на 1605.63 лв.
При този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с оглед на
представените списък с разсноски на л.59 по делото, са претендирани от ищеца такива в общ
размер на 1873.92 лв., съответно: 267.92 лв. - държавна такса и 1606.00 лв. - адвокатско
възнаграждение, но предвид изложеното по-горе съдът следва да ги уважи съразмерно,
съобразно частичното уважаване на исковата претенция, а именно: да осъди ответника да
заплати на ищеца разноски в общ размер на 1865.67 лв.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд – Нова Загора.
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 от
ГПК, по отношение на „Гленком“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Нова Загора, ж.к.„Индустриален“, ул.„Лубор Байер“ № 34, представлявано от
Н.Г.К., ЧЕ ДЪЛЖИ НА „ТОНЕВ - 2Т“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Стара Загора, ул.„Д. Наумов“ № 70, представлявано от Т.В.Т., СУМА в общ
размер 13336.94 лв. /тринадесет хиляди триста тридесет и четири лева и деветдесет и четири
стотинки/, от които: 7139.72 лв. /седем хиляди сто тридесет и девет лева и седемдесет и две
стотинки/ - договорна лихва и 6197.22 лв. /шест хиляди сто деветдесет и седем лева и
двадесет и две стотинки/ - неустойка за забава (наказателна лихва), ведно със законната
лихва върху неустойката, считано от 17.06.2022 г. - датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
ИСКА В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ ДО 13395.84 лв. /тринадесет хиляди триста деветдесет
и пет лева и осемдесет и четири стотинки/, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Гленком“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Нова Загора, ж.к.„Индустриален“, ул.„Лубор Байер“ №
34, представлявано от Н.Г.К., ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОНЕВ - 2Т“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.„Д. Наумов“ № 70, представлявано от
Т.В.Т., СУМАТА от 1865.67 лв. /хиляда осемстотин шестдесет и пет лева и шестдесет и
седем стотинки/, разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
8