Определение по дело №35678/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 40515
Дата: 7 октомври 2024 г. (в сила от 7 октомври 2024 г.)
Съдия: Десислава Стоянова Влайкова
Дело: 20231110135678
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40515
гр. София, 07.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20231110135678 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основА.е чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на „Ф.Ф.“
АД да заплати на А. М. П., действаща в лично качество и като ЕТ „А.- А. П.“, сумата от
50.00 лева, представляваща недължимо платена по сключен между стрА.те договор за
бизнес линия № 7005277/06.06.2017г. такса ангажимент за ползване на кредита поради
противоречие на клаузата, с която е въведена дължимостта й, с добрите нрави, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 27.06.2023г. до окончателно изплащане на
задължението.
Ищцата твърди, че с ответното дружество сключили договор за бизнес линия №
7005277/06.06.2017г., по силата на който в полза на едноличния търговец като
кредитополучател ответникът като заемодател предоставил сумата от 5000.00 лева, а А. П.
като физическо лице се задължила да отговаря солидарно за задълженията на търговеца-
заемател по договора. В чл. 3, ал. 1 от договора била уговорена дължимостта на такса
ангажимент за ползване на кредита от 6 % за всеки 14- дневен период от ползване на
кредита, но не по- малко от 30.00 лева, като ищцата поддържа, че въз основа на тази клауза
извършила в полза на ответното дружество плащА.я в общ размер на 4800.00 лева за
периода от 12.10.2018г. до 06.06.2019г. Счита цитираната уговорка за нищожна като
противоречаща на добрите нрави, доколкото по същество с нея било уговорено заплащането
на възнаградителна лихва в размер от 156 % годишно, т. е. значително надвишаващ
трикратния, респ. двукратния размер на законната лихва за периода, въведен от съдебната
практика като критерий за съответствие с добрите нрави. Ето защо, счита, че посочената
сума била заплатена при начална липса на основА.е, което довело до обогатяване на
заемодателя за сметка на заемателя, поради което претендира процесната сума, ведно със
законната лихва и разноски за настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът излага становище за нередовност на исковата молба, за
недопустимост на заявената претенция, а в условията на евентуалност- и за нейната
неоснователност. Твърди, че между същите стрА. и на същото основА.е е налице висящ
съдебен спор, по който по гр. дело № 13423/2023г. по описа на СРС е постановено решение,
предмет на обжалване, поради което счита, че на основА.е нормата на чл. 126 ГПК
производството по настоящото дело следва да бъде прекратено. По същество оспорва между
стрА.те да е сключен соченият в исковата молба договор за кредит, евентуално- ищцата в
качеството си на физическо лице да има основА.е са иска обратно платеното по договора,
след като същата била единствено солидарен длъжник по договора. Независимо от доводите
за недопустимост на иска, поддържа, че уговорената такса ангажимент не представлява
1
възнаградителна лихва, а такса за предоставена от ответното дружество услуга по
договарянето на фиксиран лихвен процент, която освен това не се дължала, в случай че
кредитополучателят продължава да ползва усвоената сума и не я възстановява.
Същевременно изяснява, че въпросната такса се дължи върху усвоената от
кредитополучателя сума за периода, за който заемодателят е лишен от нея. Счита за
недоказано възражението на ищцата оспорената от нея клауза за дължимост на такса
ангажимент да противоречи на добрите нрави. Поддържа, че евентуалното прогласяване
нищожността на процесната клауза би довело до неоснователно обогатяване на ищеца, който
ползвал паричния ресурс, без да заплаща насрещна престация за това. В условията на
евентуалност релевира възражение за погасяване на процесното задължение по давност.
Претендира разноски.
На първо място следва да се изясни, че наведените от името на ответното дружество
доводи за нередовност на исковата молба, респ. за недопустимост на заявената с нея
претенции, съдът счита за неоснователни, поради което искането за прекратяване на
настоящото производство следва да бъде оставено без уважение. В тази връзка следва да се
изясни, че при извършена от настоящия съдебен състав служебна проверка в електронната
деловодна система на съда се установява, че не е налице идентичност между производството
по настоящото дело и това по гр. дело № 13423/2023г. по описа на СРС. По последното на
20.10.2023г. е постановено решение, с което клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесния договор за
кредит е прогласена за нищожна, а ответникът е осъден да заплати на ищцата недължимо
платена от последната в периода от 11.10.2017г. до 11.10.2018г. по нищожната клауза сума в
размер на 8097.70 лева. От една страна, в настоящото производство не е предявен иск за
установяване нищожността на коментираната клауза, а от друга, се иска връщане на
недължимо платена за различен период сума за погасяване на задължение по сочената за
нищожна уговорка, поради което не е налице идентичност между двете производства.
Същевременно, въпросът за действителността на процесната клауза е от обуславящо
значение за правилното решаване на настоящия правен спор, поради което от СРС, 88
състав, следва да се изиска справка относно етапа, на който се намира производството по гр.
дело № 13423/2023г. по описа на СРС.
Независимо от това и за процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседА.е, като следва да бъде изготвен и проект за доклад по
него, както следва:
По иска с правно основА.е чл. 55, ал. 1 ЗЗД процесуално задължение на ищцата е
пълно и главно да установи сключването на сочения от нея договор за паричен заем с
поддържаното в исковата молба съдържА.е, вкл. сочената като нищожна клауза за
дължимост от заемополучателя на такса ангажимент, както и заплащането в полза на
ответника за исковия период на сумата, чието възстановяване се претендира, за които
обстоятелства понастоящем не се сочат доказателства.
Във връзка с конкретно наведеното от ответника в отговора възражение в тежест на
ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, довели до спиране и/или прекъсване на
давността по отношение на процесното задължение, в случай че твърди осъществяването на
такива, за което понастоящем не сочи доказателства.
При установяване на горните обстоятелства процесуално задължение на ответника е
пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК да докаже съществуването на
валидно основА.е да получи, респ. да задържи в патримониума си процесната сума.
Без уважение следва да бъде оставено искането на ответника за задължаване на ищцата
да представи по делото оригинала на процесния договор за заем, доколкото
доказателствената тежест за установяване съществуване на процесното правоотношение е на
ищцата, а и доколкото правната норма на чл. 190 ГПК, на която ответникът се позовава, е
приложима в хипотеза на представено по делото копие на съответния документ, какъвто
2
настоящият случай не е.
Така мотивиран и на основА.е чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на настоящото
производство.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседА.е на 06.11.2024г. от 10:05
часа, за когато стрА.те да бъдат призовА..
ДА СЕ ИЗИСКАТ от СРС, 88 състав, справка относно етапа, на който се намира
производството по гр. дело № 13423/2023г., както и заверени преписи от постановения по
делото акт по съществото на правния спор и от актовете на инстанционния контрол с
отбелязване за влизането им в сила, в случай че това е така.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника с правно основА.е чл. 190 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за сключването на сочения от него
договор за паричен заем с поддържаното в исковата молба съдържА.е, вкл. сочената като
нищожна клауза за дължимост от заемополучателя на такса ангажимент, както и за
заплащането в полза на ответника за исковия период на сумата, чието възстановяване се
претендира.
УКАЗВА на стрА.те, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на стрА.те, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба и приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3