Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 26.05.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 -ти състав, в публичното заседание на двадесет и втори март две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при
секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10022/2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от А.И.М. и А.А.М., с която са предявени срещу Н.Б. на Б.А.З.искове
с правно основание чл. 515, ал. 1, т. 2 КЗ за сумата от по 250 000 лв. за всеки
от ищците, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от деликт по чл.
45 ЗЗД, осъществен в Република България от лице - чужд гражданин, чиито
застраховател не е назначил представител за увеждане на претенциите в България.
Ищците твърдят, че са претърпели
неимуществени вреди от настъпило ПТП на 23.06.2017 г. около 07.10 ч. на път II-47, км. 11+000, общ, Омуртаг, при която е починал единственият
им син А.А.М.. Катастрофата е причинена по вина на лицето Ф.Б.Ш., чиято
гражданска отговорност е застрахована при турски застраховател. Претендират обезщетение
за неимуществени вреди – понесени боли и страдания от смъртта на сина им, от по
250 000 лева за всеки ищец, ведно със законната лихва от 29.10.2017 г. до
окончателното заплащане на сумата и направените по делото разноски. По
повод настъпилото ПТП е образувано ДП № 232/2017г. по описа на
РУ-Омуртаг, във връзка с което е образувано НОХД № 174/2019г. по описа на
ОС-Търговище. ОС - Търговище е прекратило съдебното производство, отменил е
обвинителният акт и е върнал делото на прокуратурата.
Ответникът оспорва иска по основание и размер, оспорва наличието
на виновно и противоправно поведение от страна на Ф.Б.Ш., както и настъпване на
описаните в исковата молба неимуществени вреди и причинната им връзка с
произшествието. В условията на евентуалност прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от поведението на починалия, тъй като се
е движил в близост до осевата разделителна линия, което е допринесло за
настъпване на произшествието и не е използвал обезопасителни колани, което
довело до настъпване на телесните увреждания и настъпилата от тях смърт. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 515, ал. 1, т. 2 КЗ:
Установява се от представените писмени доказателства -
констативен протокол, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, както
и от приетата по делото авто-техническа експертиза, че на 23.06.2017 г., около 07.10
часа на път II-47, км. 11+000, общ, Омуртаг е настъпило ПТП, при което лек
автомобил марка „Рено“ модел „Меган“ с
рег. № *****, с водач Ф.Б.Ш.напуска лентата си за движение, навлиза в
насрещната лента за движение и реализира ПТП, като се удря челно в движещия се
в своята лента за движение лек автомобил марка „Дачия“ модел „Логан“,
управляван от А.А.М.. Произшествието е настъпило в сутрешните часове на деня.
Мястото на удара се намира изцяло в лентата, предназначена за движение в посока
към гр. Омуртаг, в която се е движил автомобила „Дачия“. Автомобилът „Рено“ се
е движил в посока към гр. Котел. Ударът е настъпил в следствие на навлизане на
автомобила „Рено“ в лентата за насрещно движение, където се е движил автомобилът
„Дачия“. Произшествието е настъпило поради пресичане на коридорите на движение
на насрещно движещи се автомобили, като това пресичане е настъпило в следствие
на „навлизане” на единия автомобил в лентата за движение на другия и на странично
разстояние такова, че да се достигне до контакт между тях. От представената
експертиза се установява, че автомобил „Дачия“ е бил изцяло в своята лента за
движение, като по делото не са събрани доказателства водачът да се е отклонил
от правилата на ЗДвП. Съгласно експертизата в конкретния случай произшествието е било
непредотвратимо за водача на автомобил „Дачия“ поради липсата на достатъчно
време за реагиране с цел избягване на конфликтната зона с навлезлия срещу него
автомобил. Произшествието е било предотвратимо само и единствено от водача на
автомобила „Рено“, като не допусне навлизането на управляваното от него
превозно средство в лентата за насрещно движение.
Установява се от представените писмени доказателства,
извлечение от акт за смърт и съдебно-медицинската експертиза, че А.А.М. е
починал вследствие на автомобилна травма, в причинна връзка с процесното
произшествие. От представените по делото удостоверение за наследници,
удостоверение за идентичност на лице с различни имена се установява, че ищците
са родители на починалото лице.
Със задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г.
на ВС и ПП №5/1969 на ВС Върховният съд е посочил кръгът на лицата, имащи право
на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца,
родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и
родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено
дете или живелите на съпружески начала лица. С ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС
кръгът се разширява чрез включване по изключение на всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка
с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Ищците са родители на починалия, поради което имат право на
обезщетение за неимуществени вреди. От показанията на свидетеля Ю.И.И., съсед
на ищците, се установява, че след произшествието, в което е починал синът им,
ищците са се затворили в себе си, а преди това били дружелюбни и общителни хора.
Били са много близки със сина си, който често се прибирал в селото, в тяхната
къща. Емоционално били съкрушени от настъпилата смърт на сина им и до момента
не могат да приемат случилото се.
Не е спорно между страните, а и от
представените писмени доказателства – данните за застрахователна полица,
попълнени от органите на МВР, се установява, че виновният водач е застрахован
по международна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на
инцидента, издадена от Застрахователна компания „AXA- SIGORTA”, Турция, който няма кореспондент на територията на Република
България. Поради което съдът приема, че за ответникът в качеството му на
компенсационен орган - представително национално бюро за Република България по
смисъла на Вътрешните правила между бюрата, е възникнало задължение да обезщети
увредените лица от настъпилото през време на действие на застрахователния
договор по системата „Зелена карта“ застрахователно събитие.
По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт
по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лек автомобил „Рено“,
което съдът намира за противоправно - в нарушение на правилата за движение по
пътищата - чл.16 ал.1 ЗДвП, в резултат на което е причинена смъртта на сина на
ищците.
Предвид изложеното съдът приема, че в полза на ищците е
възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените им вреди,
представляващи психически болки и страдания. Съгласно
нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението - при причиняването на смърт от значение са
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и характерът, интензитета и продължителността на понесените болки и
страдания, общественото разбиране за справедливост и други. За ориентир при
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат
отчетени и конкретните икономически условия и съответните нива за
застрахователно покритие към релевантния момент за определяне на обезщетението
- настъпилото ПТП. Съобразно изложените критерии и като съобрази възрастта на ищците
(70 г. и 68 г.) и починалия (43 г.), близките лични отношения и дълбоката
семейна връзка, която са имали ищците с починалия, за което сочат честите им
срещи, както и интензивността на страданията им от понесената загуба, за което
сочи личностната им промяна и липсата на възстановяване, както и конкретните икономически условия и стандарта на живот
през 2017 г., съдът намира, че справедливото
обезщетение е в размер на от по 110 000 лева за всеки ищец.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване.
Установява се от изготвената скица в авто-техническата експертиза и
заключението на вещото лице, че пострадалият, като водач на автомобил „Дачия,
се е движил в рамките на лентата си на движение и не я е напуснал. От тук
следва, че е управлявал автомобила правомерно – без да извършва нарушения на
правилата за движение. От заключението на вещите лица се прави извод, че
най-вероятно пострадалият не е бил с поставен предпазен колан към момента на
произшествието, което представлява нарушение на правилата за движение. Това
нарушение обаче може да доведе до извод за допринасяне в настъпване на вредите,
само ако в причинна връзка с него са настъпили процесните увреждания или същите
са по-тежки от тези, които се очакват при правомерно поведение на водача, а
именно – управление с поставен предпазен колан. Съгласно заключението на
комплексната експертиза, поради това, че ударът, освен челен, има и странична
компонента – с движение на тялото наляво като наслагващ се механизъм на
травмиране с притискане на тялото от пластичните деформации, при поставен
предпазен колан е било възможно причиняване на констатираната черепно-мозъчна
травма, лицева и гръдна травми, както и счупване на лява предраменница.
Предпазният колан не може да предпази ефективно главата, нито да предотврати
травмиране на тялото от притискане. В съдебно заседание вещите лица поясняват,
че водеща причина за настъпване на смъртта е тежката гръдна травма с тежко
увреждане на сърдечния мускул, като наличието на предпазен колан и задържането
на водача към седалката до голяма степен би предотвратило настъпването на
толкова тежка гръдна травма, но това не води до извод, че животът на
пострадалия би бил запазен, доколкото вещите лица сочат, че в случая има конкуренция
на причините за смъртта, доколкото освен гръдната, при постадалия има и тежка
черепно-мозъчна травма, както и травми от притискане, които не биха могли да се
предотвратят от ползване на предпазен колан. Ето защо съдът приема, че
доколкото няма категоричен извод, че настъпилата смърт би била избегната при
използване на предпазен колан, не е налице причинно-следствена връзка между
неправомерното поведение на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Т.е.
вредните последици се дължат изцяло на произшествието и механизма, по който е
настъпило, без принос към тях от страна на пострадалия. По тези съображения
възражението за съпричиняване е неоснователно.
По претенцията за законна лихва:
Разпоредба на чл. 516, ал. 4 КЗ
ограничава отговорността на Компенсационния орган за дължимите от делинквента
лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя
считано от датата, на която изтича срокът за произнасяне – два месеца
считано от датата на предявяване на претенцията. Видно от представените с
исковата молба писмени доказателства, претенцията е получена от ответника на 29.08.2017 г., на която дата съдът приема, че ответникът е
уведомен за настъпване на застрахователното събитие и настъпилите от него вреди
и е започнал да тече срокът за произнасяне. Срокът за окончателно произнасяне
по претенция е изтекъл на 29.10.2017 г. и съгласно
чл.516, ал.4 КЗ от тази дата следва да се присъди на ищеца законната лихва
върху определеното обезщетение за неимуществени вреди.
По разноските:
На процесуалният представител на ищците следва да се присъди
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 5073,20 лв., по
реда на чл.38 ЗА.
На ответника следва да се присъдят направените разноски за
експертизи, съдебно удостоверение и адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената
част от иска. Основателно е възражението за прекомерност на адвокатсково
възнаграждение – съобразно цената на исковете и фактическата и правна сложност
на делото, същото следва да се редуцира до 14000 лв. с включен ДДС, като сумата
на разноските за присъждане на ответника, съразмерна на отхвърлените искове, е
8178,80 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
дължимата държавна такса за уважените искове – за сумата от 8800 лв.
По
изложените мотиви, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
"Н.Б.Б.А.З.", ЕИК: ******,
да заплати на А.И.М., ЕГН:**********
и А.А.М., ЕГН:**********, на
основание чл. 515, ал. 1 КЗ, сумата от по
110 000 лв. на всеки от тях, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило
на 23.06.2017 г., причинено от лице, притежаващо сертификат „Зелена карта“ по
международна застраховка „Гражданска отговорност“, заедно със законната лихва от 29.10.2017 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата над тази сума до пълния предявен размер от по 250000 лв.
за всеки ищец.
ОСЪЖДА
"Н.Б.Б.А.З.", ЕИК: ******,
да заплати на Адвокатско дружество „В., У.и
п.“, БУЛСТАТ:******, на основание чл.38 ЗА, сумата от 5073,20 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА А.И.М., ЕГН:********** и А.А.М.,
ЕГН:**********, да заплатят на "Н.Б.Б.А.З.",
ЕИК ******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 8178,80 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА
"Н.Б.Б.А.З.", ЕИК: ******,
да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК
сумата от 8800лв., представляваща дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: