Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 576 18.10.2019 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище единадесети състав
На деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 955 по описа за 2019г. на Районен съд-Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС и иск с пр. основание чл. 59,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Р.А. ***, действащ чрез процесуален представител адв.Н.С. –ТАК, твърди в исковата молба, че по силата на НА № 142,т.2,дело № 637/1985г. на РСТ се легитимира като собственик на недвижим имот, представляващ УПИ II-258 в кв. 35 по плана на с.Руец, общ.Търговище с площ от 1280кв.м.Излага още, че границата между имота му и този на ответника е изместена успоредно на кадастралната граница навътре в имота на ищеца, като по този начин ответникът владее без основание в продължение на дълъг период от време част от имота на ищеца, а именно-площ от 190кв.м.(след изменение на площта в съдебно заседание), поради което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия ревандикационен иск за установяване на собствеността и предаване на владението върху спорните 190кв.м.; предявява и осъдителен иск против ответника за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на тази част от имота в размер на 288лв.(след допуснато изменение в размера на иска в съдебно заседание), представляваща обезщетение за тригодишен срок, считано преди датата на депозиране на исковата молба, претендира законната лихва по облигационния иск и разноските по делото.В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител на ищеца адв.Н.С.-ТАК, който пледира за уважаването им, претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, действащ чрез процесуален представител адв.Н.С.-ТАК, в който се излага становище за неоснователност на иска.Не се оспорва обстоятелството, че регулационната и имотната граница между имотите не съвпадат и никога не са съвпадали, но излага различна фактическа обстановка, като твърди, че имотът на ищеца е образуван от имота на ответника (които са братя), който му дарил източната незастроена част от собствения си имот, който дарствен акт бил извършен с НА № 142, том II, дело № 637/1985г. на РС Търговище, в който НА дарената част от имота е описана съобр. новия регулационен план на селото.Сочи, че въпреки така определените в НА граници на имота, страните по договора за дарение не се съобразили с предвидената регулационна граница, обособяваща новообразуваните УПИ I-258 и УПИ II-258 в кв.35 по новия план на селото, а решили границата между имотите им да преминава по северната страна на стопанската постройка по права линия от улицата към имот № 259 и по този начин в имота на ответника останала оспорваната част от имота на ищеца, като това положение трае вече 33 години и едва пред тази година, поради влошаване отношенията на страните, ищецът започнал да претендира за тази част от имота. В обобщение, ответникът твърди, че доколкото регулацията между двата имота не е прилагана, действието на дворищно-регулационния план е отпаднало, по арг. от разп. на §6,ал.2 от ПР ЗУТ; твърди още, че е придобил процесната част от имота по силата на давностно владение в периода 1985-2019г.По изложените съображения иска отхвърлянето на ревандикационния иск, както и обусловеният от него иск по чл.59 от ЗЗД, като оспорва и размерът на претенцията като завишен, претендира разноски. В съдебно заседание възраженията се поддържат от процесуалния представител на ответника адв.Н.С.-ТАК, който се позовава на разпоредбата на чл. 59 от ЗТСУ(отм.), пледира за отхвърлянето на исковете, претендира разноски.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От НА № 142, том II, дело № 637/1985г. на РС Търговище, се установява, че ответникът, посочен с имената С.А.А. и съпругата му са дарили на ищеца, посочен с имената С.А.А.собствения си недвижим имот, представляващ незастроено дворно място, за което е отреден парцел ІІ-258 в кв.35 по плана на селото, като от решение от 20.04.1985г. по гр.д.№ 374/1985г. по описа на РСТ се установява, че със същото е обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на имот от 10.02.1978г., който имот по действащия регулационен план на с.Руец, общ.Търговище към момента на сключването му, е представлявал дворно място с построени в него къща и стоп. постройки, за което е бил отреден парцел І-140 в кв. 65, а към момента на постановяване на съдебното решение, за този имот по новия план на селото са били отредени два парцела-застроен от 1321кв.м.-парцел І-258 и незастроен-парцел ІІ-258 от 1267кв.м., двата в кв.35 по новия план на селото, вторият от които е придобит от ответника. От Скица № СК-ТСУ-163/11.02.2019г., изд. от Община Търговище се установява, че имотът на ответника представлява УПИ І-258 в кв. 35 с площ от 1480кв.м., при граници: УПИ ІІ-258 на С.А., УПИ ІХ-259 на М.А. и УПИ Х-за озеленяване, а от Скица № СК-ТСУ-516/22.05.2019г., изд. от Община Търговище се установява, че имотът на ищеца представлява УПИ ІІ-258 в кв. 35 с площ от 1280кв.м., при граници: УПИ І-258 на С.А., ПИ № 259 на М.А. и ПИ № 260 на Душка Костадинова и н-ци.От Удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 94-00-01-68/20.10.2010г., изд. от Община Търговище се установява, че имената Р.А.А. и С.А.А.са имена на едно и също лице, а от Удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 4649/15.04.2019г., изд. от Община Търговище се установява, че имената Ш.А.А. и С.А.А. са имена на едно и също лице.
От заключението по назначената СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като компетентно и отговарящо на поставените задачи се установява, че с нов регулационен план от 1984г. на с.Руец, общ.Търговище, за тогавашния имот на ответника парцел ІІ-258 в кв.35, са отредени УПИ І-258 и УПИ ІІ-258 в кв.35, като от тогава и до момента не са извършвани промени в процесните имоти и регулационният им статус също е непроменен, считано от 1984г. и до момента.Установява се още, че площта на имота на ищеца е 1285кв.м., а площта на имота на ответника-1415кв.м., а частта от имота на ищеца, която се владее от ответника е с площ от 190кв.м., като оградата между двата имота е изместена с 3,70 м от вътрешната регулационна граница навътре в имота на ищеца, което е отразено и в изготвената комбинирана скица от вещото лице, като частта, заключена между кафявата линия (оградата на място между двата имота) и синята линия (вътр. регулационна граница), която скица, приподписана от съда следва да се счита неразделна част от настоящото решение. От заключението по назначената допълнителна СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като отговарящо на поставената задача се установява, че средният пазарен наем на процесната част от 190кв.м. от имота на ищеца е 8лв. месечно, като дължимият наем за три години, считано преди датата на исковата молба, е в размер на 288лв.
По делото са ангажирани гласни доказателства, като всички разпитани свидетели посочват, че страните не са имали проблеми през годините и са ползвали имотите си така, както са ги отграничили с поставената ограда през 2018г., като след това отношенията им са се влошили и тогава започнали споровете за процесната част от имота на ищеца. Свидетелят М.И.С.-съсед на страните, твърди, че съществувала постройка на границата между двата имота, която била съборена през 1990г., като ответникът си направил вход на това място, като го ползвало само неговото семейство, за да съхранява там бали сено и др. вещи. Свидетелят Р. Д.П., който е поставил оградата между двата имота през 2018г. твърди, че двамата братя заедно го наели и му платили по равно, посочили му къде да минава оградата, а самият ищец му посочил къде да опъне канапа.Свидетелят Е.А., син на ответника, установява същите обстоятелства относно добрите отношения на страните до миналата година, както и обстоятелството, че от 1990г., след като съборили постройката, семейството на ответника ползвало тази площ, но оттам минавал и ищецът, като никога до преди година не е имало спорове за това, че тази част от имота на ищеца се ползва от семейството на ответника. Свидетелят Б.Д.Д.твърди същите обстоятелства, а именно-че след събарянето на постройката мястото се ползвало като вход от ответника, а ищецът имал други входове за своята къща, поради което не е използвал тази част от имота за вход, а една от портите му била изработена от самия свидетел.Съдът, преценявайки свидетелските показания, както и обстоятелството, че единият от тях е син на ответника, приема, че следва изцяло да кредитира свидетелските показания, като еднопосочни, непротиворечиви и отговарящи и на писмените доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
1.По предявения ревандикационен иск: От събраните гласни и писмени доказателства по делото е безспорно установено обстоятелството, че от 1990г., след събарянето на съществувала барака в процесната част от имота, тази част от 190кв.м. се владее от ответника и семейството му, като страните не са имали спорове и дори заедно са поставили оградата през 2018г., но не на вътрешната регулационна граница, а успоредно на нея навътре в имота на ищеца, като самият ищец е посочил точната линия, по която да се построи оградата. Не е спорно обстоятелството, че спорната част от 190кв.м. принадлежи към имота на ищеца, като последният твърди, че ответникът ползва тази част от имота му без основание, а ответникът се брани с възражение за придобиването й в собственост въз основа на упражнявано в периода от 1990 до 2019г. недобросъвестно владение.Основният въпрос по делото е дали е възможно реалната част от имота на ищеца от 190кв.м., която е владял ответникът, да бъде придобита от последния по силата на давностно владение.В тази връзка съдът приема следното: С оглед установеното владение от страна на ответника в периода от 1990г. до 2019г., то относимата правна регламентация се съдържа в разпоредбите на ЗТСУ(отм.), респ. ЗУТ.Константна е съдебната практика за това, че нито при действието на ЗТСУ(отм.), нито при действието на ЗУТ е възможно да се придобие по давност реално определена част от имот, която не отговаря на изискванията за минимална площ и лице. Така разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) забранява придобиването на реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места, освен ако те отговарят на изискванията за минимални размери на площ и лице, какъвто не е настоящият случай - касае се за площ от 190кв.м. Изключение от това правило е предвидено в ал. 2 на същата разпоредба и то касае случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 28 от ЗТСУ (отм.), т.е. при урегулиране с регулационен план, която хипотеза също не е налице, доколкото се касае до реална част от вече урегулиран имот.Това е така, защото разпоредбата на чл. 59 ЗТСУ (отм.) в двете си редакции е насочена към запазване целостта на обектите, формирани при изготвяне на регулацията. Чл. 200 от ЗУТ възпроизвежда текста на чл. 59 ЗТСУ (отм.) и предвижда, че реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност, само ако са налице изискванията на чл. 19 ЗУТ, като предвиденото в чл. 200, ал. 2 ЗУТ изключение намира приложение единствено в хипотеза на присъединяване към съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ при първоначално урегулиране на територията. Съображенията за това са, че при действието на ЗУТ промяната на площта или лицето на веднъж урегулирани имоти се извършва само по предвидения в закона ред, респ. този по чл. 15 от закона. Разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ изрично предвижда, че собствениците на съседните имоти могат да постигнат съгласие за промяна на границите на урегулирани поземлени имоти, като следва да сключат предварителен договор с нотариално заверени подписи и да подадат заявление, като инициират административна процедура по проверка дали с проекта за изменение не се нарушава закона в см. на недопустимо застрояване или създаване на имоти с площ и лице под изискуемите по закон, като при позитивно становище и по реда на чл. 15, ал. 6 ЗУТ може да бъде издаден акт за одобряване на плана за регулация, с който се променят границите между урегулираните поземлени имоти, едва след което да бъде сключен и окончателен договор. Това означава, че след като веднъж дадена територия бъде урегулирана, законът допуска промяна в границите на имотите само при наличие на определени предпоставки, подлежащи на преценка от администрацията, при което промяната в пространствените предели на правото на собственост настъпва след одобряването й по административен ред, каквато процедура страните не са провели. Що се отнася до позоваването на ответната страна на неприложена регулация по см. на § 6,ал.2 от ПРЗ ЗУТ, то същото е неотносимо, доколкото двата процесни УПИ са образувани от имота на един и същ собственик, поради което не са били налице регулационни отношения, респ. сметки по регулация, при което регулацията е приложена с влизане в сила на плана през 1984г., независимо от липсата на ограда по вътрешната регулационна граница между двата имота на страните. С оглед на изложеното, съдът приема, че макар да е установено владение в периода от 1990г. – 2019г. от ответника върху спорната част от 190кв.м. от имота на ищеца ( отразена и в изготвената комбинирана скица от вещото лице, като частта, заключена между кафявата и синята линия ), това обстоятелство не може да доведе до придобиването й по давност от ответника, при което ищецът продължава да бъде собственик на тази част, а ответникът я владее без основание, обстоятелства, обуславящи основателността на предявения ревандикационен иск и неговото уважаване, на осн. чл. 108 от ЗС (в този смисъл: Решение № 67/16.06.2017г. по гр.д.№ 3533/2016г. на ВКС II г.о., Решение № 102/ 30.05.2016г. по гр. д. № 5728/2015 г. на ВКС, I г.о., Решение № 55 от 14.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 12/2013 г., II г. о., ГК, Решение № 348 от 21.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4131/2008 г., III г. о., ГК и др.).
2.По предявения иск с правно
основание чл. 59,ал.1 от ЗС:По делото е безспорно установено обстоятелството,
че ответникът е упражнявал фактическа власт върху 190кв.м. от имота на ищеца
без основание за периода от 31.05.2016г. до 30.05.2019г. В случая е налице
хипотезата на неоснователно обогатяване по чл.59
от ЗЗД, доколкото ответникът, като
несобственик ползва посочената част от недвижимия имот на ищеца без правно основание
за това и препятства собственикът да го ползва съобразно неговото функционално
предназначение в обема на правата, които има. Ползването от несобственика
препятства възможността собственикът лично да ползва или да отдава под наем
(т.е. на правно основание) тази част от имота и да реализира имуществена
облага. В този случай от едни и същи факти - ползването без правно основание от
несобственика-ответник на 190кв.м. от собствения недвижим имот на ищеца
произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от
възможността да ползва сам процесната част от
собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния тригодишен период от време, както и обогатяването
на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на
недвижимия имот за този период. От заключението по назначената СИЕ е
установено, че пазарният наем за процесните 190кв.м.
от имота на ищеца за процесния тригодишен период от
31.05.2016г. до 30.05.2019г., е в размер на 288лв., поради което предявеният
иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба- 31.05.2019г., до окончателното изплащане на
задължението, на осн.
чл. 59,ал.1 от ЗЗД.
С оглед изхода от спора, ответникът следва
да заплати на ищеца разноските по делото в размер на 100лв. държавна такса,
300лв. адвокатско възнаграждение и 190лв. депозити за вещи лица, или общо
590лв., на осн.
чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ш.А.А. с ЕГН ********** ***, че Р.А.А.
с ЕГН ********** ***, е собственик на част от УПИ- ІІ-258 в кв. 35 по
регулационния план на с.Руец, общ.Търговище от 1894г. с площ от 1285кв.м.,
представляваща площ от 190кв.м., разположена между вътрешната регулационна
граница(отразена със синя линия) и оградата на място(отразена с кафява линия) в
скицата на вещото лице, която се владее от ответника без основание, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК, като
ОСЪЖДА Ш.А.А. с ЕГН ********** ***, да предаде на Р.А.А. с ЕГН ********** ***, владението върху посочените
190кв.м., представляващи площта, разположена между кафявата и синята линия в
скицата на вещото лице, на осн. чл. 108 от ЗС.
Скицата към СТЕ, изготвена от вещото лице, приподписана от съда е неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА Ш.А.А. с ЕГН ********** ***, да заплати на Р.А.А. с ЕГН ********** ***,
сумата от 288лв.(двеста осемдесет и осем лв.), представляваща
обезщетение за лишаване от ползване върху 190кв.м. от имота на ищеца за периода
от 31.05.2016г. до 30.05.2019г., ведно със законната лихва от
31.05.2019г., до изплащане на
задължението, на осн.
чл. 59,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Ш.А.А. с ЕГН **********
***, да заплати на Р.А.А. с ЕГН ********** ***, разноските по делото в размер на 590лв., на осн. чл.
78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: