Решение по дело №126/2022 на Районен съд - Разлог

Номер на акта: 155
Дата: 20 декември 2022 г. (в сила от 20 декември 2022 г.)
Съдия: Искра Кирилова Трендафилова
Дело: 20221240200126
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Разлог, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Е. Г. Ч.,
в присъствието на прокурора,
разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова, Адм. наказателно дело №
20221240200126 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод жалба от Х.Х.Д., ЕГН*, с адрес: г.С., б.„Г.С.“№49,
е.5, против НП №21-0331-001069 от 19.01.20222 г. на Н-ка на РУ-Р. при ОДМВР-Б.д, с което
на жалбоподателя е наложено адм. наказание „Глоба“ от 1`000.00 лв. и кумулативно с това –
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, във вр. с вменено му адм.
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като на основание Наредба №Із-2539 на МВР, са му
били отнети и 10 контролни точки.
С жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП, като се
твърди, че нарушението не е извършено. Оспорват се достоверността на стойностите,
отчетени с техническо средство – Дрегер 7510 с ИН 0190. Също така са наведени доводи за
допуснати нарушения на чл.6 и чл.7 от Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните
аналози. Иска се отмяна като незаконосъобразно на обжалваното НП.
Административно-наказващият орган - редовно и своевременно призован, не ангажира свой
представител по делото и становище по жалбата.
РП-Б., ТО-Р. - редовно призована, не ангажира свой представител по делото и становище по
жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана в срока по ЗАНН и от лице с
право да обжалва НП.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от
фактическа страна следното:
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства по категоричен и несъмнен
начин се установи, че на 09.12.2021 г. в 10.40 часа, св. Ю.Ю. /мл. полицейски инспектор при
РУ-Р./, в присъствието на колегата си Н.Х., е издал срещу жалбоподателя АУАН с бланков
№437113 от 09.12.2021 г. за това, че на същата дата по гл. път II-19 в посока от г.Б. за м.„П.“
и в района на 32 км., управлява собствения си лек автомобил „Н.Д.“, с рег. №*, след
употреба на алкохол 1.16% в издишвания от водача въздух, установено с техническо
средство „Дрегер 7510“, с фабр. №ARDM-0190. На водача е издаден талон за мед.
1
изследване №0057076. Това деяние с АУАН е квалифицирано като адм. нарушение по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП. Акта е връчен лично на жалбоподателя на датата на съставянето му и
срещу негов подпис.
Въз основа на АУАН, на 19.01.2022 г., В.Д. на длъжност ВПД Н-к, РУ ОДМВР-Б., РУ-Р., е
издал обжалваното НП №21-0331-001069 от 19.01.20222 г. на Н-ка на РУ-Р. при ОДМВР-Б.,
с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание „Глоба“ от 1`000.00 лв. и кумулативно
с това – „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, във вр. с вменено му
адм. нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
НП е връчено на жалбоподателя лично и срещу подпис на датата на издаването му.
Изложените в АУАН фактически обстоятелства се потвърждават при разпита на свидетелите
Ю. и Х.. Двамата твърдят, че са участвали при проверката на водача-жалбоподател на
процесната дата и място и са присъствали при тестването му за употреба на алкохол с
техническо средство Дрегер, което отчело концентрация на алкохол в издишан от
жалбоподателя въздух над 0.5%, а именно 1.16%, както е отразено в последствие и в
издаденият му АУАН. Този акт бил съставен на място и връчен на дееца срещу подпис.
По делото е представен издаденият на жалбоподателя талон за мед. изследване №0057076 от
процесната дата /л.9/, с дата на издаването му 09.12.2021 г. Талона е връчен на
жалбоподателя на датата на съставянето му, като в същия срещу подпис на проверяваното
лице е отразено, че приема показанията на техническото средство за измерване. В талона е
отразено, че жалбоподателя следва да се яви във ФСМП Разлог до 11.50 часа за изследване.
По делото не се установи жалбоподателя да е предоставил кръвна проба за изследване,
поради което и не е правен химически анализ на същата за наличие на алкохол.
От представения Протокол с №3286р-56799 от 26.11.2021 г. на Лаборатория за проверка на
анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери, се установява, че същото е преминало
през периодичен технически преглед.
По делото е приложена Заповед №81213-515/14.05.2018 г. на Министъра на ВР, която
онагледява материалната компетентност на издателя на обжалваното НП и съставителя на
АУАН.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи съобразно
Заповед №81213-515/14.05.2018 г. на Министъра на ВР.
При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете по чл.34 ЗАНН. В АУАН и НП се
съдържат и всички изискуеми се реквизити за тях по чл.42 и респ. чл.57 от ЗАНН, в това
число дата на съставянето им, орган, който ги е съставил, дата и място на извършване на
твърдяното адм. нарушение, описание фактически на начина на извършване на нарушението
и негова правна квалификация по ЗДвП.
Деянието извършено от жалбоподателя представлява адм. нарушение и правилно е
квалифицирано от административно-наказващия орган от обективна страна, като нарушения
по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Съгласно посоченият законов текст, на водача на ППС е
забранено да управлява ПС под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи
вещества. От обективна страна с ангажираните по делото доказателства по категоричен и
несъмнен начин се установи, че на процесната дата и място /на 09.12.2021 г. в 10.40 часа по
гл. път II-19 в посока от г.Б. за м.„П.“ и в района на 32 км., жалбоподателят е управлявал
собствения си лек автомобил „Н.Д.“, с рег. №*, като при извършената му проверка с
техническо средство „Дрегер 7510“, с фабр. №ARDM-0190 от страна на свидетелите Ю.Ю. и
Н.Х., е отчетено 1.16% в издишвания от водача въздух. В тази връзка съдът намира за
недоказани и опровергани от приложения по делото Протокол с №3286р-56799 от
26.11.2021 г. на Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар
скоростомери, възраженията на жалбоподателя за некоректно отчитане на стойностите.
Видно от цитирания протокол, е, че техническото средство, с което е изследван
жалбоподателя е преминало през периодичен технически преглед, т.е. коректно е отчело
2
концентрацията на алкохол в издишаният въздух от жалбоподателя и е било технически
изправно. Доказателства в противна насока от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани.
В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати
нарушения от страна на контролните органи по чл.6 и чл.7 от Наредба №1/19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества и техните аналози. Видно от съдържанието на протокола е, че в същия е отразено
лечебното заведение, в което жалбоподателя е следвало да се яви за извършване на
изследване. От показанията на разпитаните свидетели и от отразеното в АУАН и НП се
установи, че водача е бил спрян за проверка на гл. път II-19 в посока от г.Б. за м.„П.“ и в
района на 32 км. което видно от показанията на св. Ю. е в близост до разклона за м.„Б.“. В
този смисъл е спазена разпоредбата на чл.6 и чл.7 от цитираната Наредба, която фиксира
крайния срок до който лицето следва да се яви, като съгласно чл.7 последният се определя от
контролния орган в зависимост от отдалечеността на мястото за извършване на
изследването.
При тези констатации и ангажирани доказателства, съдът приема, че действително е
установено, че жалбоподателят е управлявал МПС на процесната дата под въздействие на
алкохол, след като е установено и то с надлежно техническо средство, наличие на алкохол в
кръвта му над минимума индикиращ такова влияние, а именно над 0.5%, а именно – 1.16%, с
което е реализирано от обективна страна и вмененото на Х.Д. адм. нарушение по чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП. /Легална дефиниция на понятието управление се съдържа в Постановление №1
от 17.01.1983 г. по Н.Д. №8/1982 г. на Пленума на ВС и в същото се включват всички
действия или бездействия с механизмите или приборите на МПС-а или машини, независимо
дали превозното средство или машина е в покой или движение, когато тези действия са
свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, а в случая категорично се
доказа, че Х.Д. е управлявал МПС – лек автомобил по процесното пътно платно. От своя
страна, разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, при извършване на
проверка на място от контролните органи регламентира, че употребата на алкохол се
установява с техническо средство, каквото именно е ползвано и в процесният случай-
Алкотест Дрегер. /.
Съдът приема административното нарушение за виновно осъществено от субективна страна,
тъй като Х.Д. е правоспособен водач на МПС и като такъв е съзнавал, че с действията си
нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения, предвиждал е
общественоопасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на
основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, административно-наказващият орган е санкционирал
жалбоподателя Н.Ц., с адм. наказания "Глоба" от 1`000.00 лева и "Лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 12 месеца. Размерът на санкцията в разпоредбата на чл.174, ал.1,
т.2 от ЗДвП, в редакцията към датата на нарушението е фиксиран, поради което
административно-наказващият орган и съдът не разполагат с възможност за
индивидуализация на кумулативно предвидените наказания.
В съответствие с изискванията на Наредба №Із-2539/17.12.2012 г. на МВР, за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение, е било постановено от административно-наказващият орган в
НП отнемането на 10 контролни точки за нарушението по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДВП.
Съдът намира за необходимо да посочи, че в случая не са налице предпоставките за
квалифицирането на нарушението като "маловажен случай" по смисъла на 28 ЗАНН,
доколкото то разкрива типичната обществена опасност на нарушенията от този вид, още
3
повече че жалбоподателят, видно от представената по делото справка, е бил наказван за
нарушения на ЗДвП.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА НП №21-0331-001069 от 19.01.2022 г. на Н-ка на РУ-Р. при ОДМВР-Б., с
което на жалбоподателя Х.Х.Д., ЕГН*, с адрес: г.С., б.„Г.Ск.“№49, е.5, е наложено адм.
наказание „Глоба“ от 1`000.00 лв. и кумулативно с това – „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 месеца, във връзка с вменено му адм. нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП, като на основание Наредба №Із-2539 на МВР, са му били отнети и 10 контролни
точки.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава X. от АПК, пред Бл.АС, в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4