Р Е Ш Е Н И Е
№ ..........
гр. Варна, 23.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLIX – ти състав, в публично заседание
проведено на шести октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при
секретаря Милена Узунова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№4676 по
описа за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба вх. №27330/ 14.05.2020 г. от „К.Г.“ ЕООД,
****със седалище и адрес на управление *** срещу К.Д.Т., ЕГН ********** с адрес
*** - партер, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 300,00 лева /триста лева/, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска в съда, до окончателното изплащане на
задължението, представляваща дължима сума, получена от ответника, в качеството
му на довереник по договор за цесия от 15.05.2015 г., сключен между цедента „К.Г."
ЕООД и цесионера „****" ЕООД, която не е предадена до момента на цедента.
Твърди се в исковата молба, че
през 2014 г. „К.Г." ЕООД, ЕИК: ****, в качеството си на ищец е предявило
иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД срещу „****" АД, за осъждането
на това дружество да заплати на ищеца сумата от 1250,36 лв. /хиляда двеста и
петдесет лева и 36 ст./, представляваща платена без основание стойност по
корекция на сметка, за периода от 20.02.2010 г. до 03.08.2010 г., за което е
било образувано гр.д. № 9928/2014 г.. по описа на Районен съд - гр.Варна,
ХХХ-ти съдебен състав.Твърди се, че с Решение № 142/08.01.2015 г., постановено
по гр.д № 9928/2014 г. на ВРС, предявената искова претенция е била уважена.
След обжалване на така постановения акт от страна на „****" АД е било
образувано в.гр.д. № 752/2015г., по описа на Окръжен съд - гр.Варна. С решение
№ 932/14.05.2015г. по цитираното възивно гражданско дело първоинстанционното
решение е било потвърдено изцяло. Като в полза на ищеца „К.Г." ЕООД са
пресъдени и сторените разноски за въззивното производство в рамер на 320,00
лева.
Твърди се, че на 15.05.2015 г., „К.Г."
ЕООД, в качеството на си цедент, действащ чрез пълномощник, в лицето на
ответника - адв. К.Д.Т. - ВАК, е прехвърлило това свое вземане, на стойност
320,00лв., представляващо, както бе отбелязано разноски по делото, за цена от
300,00 лв. /триста лева/ на цесионера „****" ЕООД, ЕИК: ****. Твърди се,
че съгласно т.3-та от сключения договор, цесионерът „****" ЕООД е заплатил
уговорената продажна цена за вземането, в размер на 300,00 лв., изцяло в брой
на адв. К.Д.Т. в качеството му на пълномощник на „К.Г." ЕООД, като изрично
е посочено, че сключения договор служи и за разписка за извършено плащане.
Твърди се, че до настоящия момент довереникът - ответника К.Т. не е отчел така
получената от него сума в касата на „К.Г." ЕООД, поради което намират, че
за тях е налице правният интерес да предявят пред компетентния съд настоящия
иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК.
Ответникът – К.Д.Т.,
депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който релевира доводи за
неоснователност на претенцията. Възразява срещу
твърдението за възникване на мандатно правоотношение между страните по силата
договор за поръчка. Оспорва факта на предаване на сумата от „****“ ЕООД, като сочи, че в договора е записано, че сумата е
платена на цедента, а не на пълномощника. Възразява се, че по
силата на допълнително споразумение от 15.05.2015г.
към договора за цесия от същата дата, процесната сума
е върната обратно на „****“ ЕООД. Поддържа се, че
пълномощникът е разполагал с представителна власт и да изменя договора за
цесия. Изтъкава, че „К.Г." ЕООД се задължава да прехвърли на „****" ЕООД вземането си за
платените от „****" ЕООД (чрез специалната адвокатска сметка на адв.
К.Т.) разноски по делото вкл.
разноските за юрисконсултско възнаграждение за първа и
втора инстанции след установяването им по размер с последваща цесия, като
страните се съгласяват цената на цесията да бъде заплатена директно от „****“
ЕООД на **** като се изменя цената на сключения договор, която следва да бъде
700 лева, дължима в полза на ****съгласно подписано Тристранно споразумение от
23.10.2014г. в срок от шест месеца, считано от датата
на влизане на сила на осъдително решение по Решение по гр.д. №9928/2014
г. на Варненски Районен Съд, ГО, XXX с-в. Твърди се, че К.Г. ЕООД връща /предава/ на „****"
ЕООД платената сума от 700 лв., за което страните се
съгласяват, че е платена изцяло и в брой от „К.Г." ЕООД
на „****" ЕООД при подписване на настоящия анекс, като същият служи за
разписка за извършено плащане. Оспорва се
съществуването на договор за поръчка между К.Т. и К.Г. ЕООД.
Моли се за отхвърляне на
предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.
След съвкупна преценка, заедно и поотделно,
на приетите доказателства по делото, при отчитане становищата на страните и при
съобразяване на приложимата за случая нормативна регламентация, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
От
влязло в законна сила Решение № 142/08.01.2015 г.,
постановено по гр.д № 9928/2014 г. на ВРС се установява, че е
осъден ответника „****" АД да заплати на ищеца „К.Г." ЕООД сумата от
320,00 лв., представляваща заплатено юрисконсултско
възнаграждение.
От представения
договор за прехвърляне на вземане от 15.05.2015 г. се
установява, че „К.Г." ЕООД, чрез пълномощника си
адв. К.Т., в качеството си на цедент, е прехвърлило на цесионера „****”
ЕООД вземането си към длъжника „****" АД в размер на 320,00
лв., представляващо присъдени разноски по гр.д. №9928/2014 г. на ВРС. По
силата на сключения договор вземането се прехвърлило на цена от 300
лв., платена изцяло и в брой от цесионера на цедента, при подписването на
договора, като е отбелязано, че същият служи като разписка за извършеното
плащане.
От представения по делото Анекс към
договора за прехвърляне на вземане от 15.05.2015
г., се установява, че на 15.05.2015
г., между „К.Г." ЕООД, чрез пълномощника си адв. К.Т., и
„****" ЕООД, е сключен допълнителен договор, по силата на който адв.
К.Т., в качеството си на пълномощник на „К.Г."
ЕООД, връща на „****" ЕООД платената сума от 300
лв., като анексът има характера и на разписка за
извършеното плащане.
При така установените
правнорелевантни обстоятелства, съдът, по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от правна страна:
Предвид наведените
от ищеца фактически твърдения, претенцията му намира правно основание в нормата
на чл.284, ал.2 от ЗЗД вр. с чл.99 от ЗЗД, а
имено иска се изпълнение на договорното задължение на ответника-довереник по
договор за поръчка да даде отчет по отношение на частния правоприемник на
доверителя-"К.Г." ЕООД.
Ищецът претендира
да бъде заплатена сумата в размер на 300 лева, представляваща стойността на договора за цесия.
Съобразно константната практика на
ВКС – конкретно Решение № 667 от 6.10.2005 г. на ВКС по т. д. № 991/2004 г.,
ТК, II о., докладчик съдията Ваня Алексиева едностранния характер на
упълномощаването като правна сделка не е основание да бъде изключен нейният
каузален характер. Във всички случаи, за да се освободи от
задължението си по отчетната сделка, довереникът следва не само да предаде на
доверителя полученото от трети лица, но и това, което той самият е получил от
последния във вр. с изпълнение на
поръчката.Договорът за поръчка е неформален и не е необходима писмена форма за
действителност, достатъчно е страните да постигнат съгласие за съществените му
елементи. Задължението на довереника да даде отчет включва
задължение да уведоми доверителя за изпълнението, да му даде сметка и да
предаде полученото.Довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му
предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Ето защо, по тези съображения, настоящия съд приема, че вярната
правна квалификация е тази по чл.284 ал.2 от ЗЗД.
В исковата молба отсъстват твърдения
за сключен договор за поръчка между „К.г.“ ЕООД и адв. ****относно процесната цесия
от 15.05.2015г. В случая,
не се представи нарочен договор за поръчка, а пълномощно, като обаче
едностранния характер на упълномощаването, не е основание да бъде изключен
неговия каузален характер. В процесното пълномощно, е
предвидено правомощие на упълномощеният /довереник/ да получава от и за сметка
на упълномощителя /доверител/, финансови средства на втория. Ето защо от съдържанието на цитираното пълномощно, може да се
извлече съществуването на мандатно правоотношение между "К.Г."
ЕООД и въззивника Т.. В този смисъл, когато
довереникът действа от името и за сметка на доверителя, правата и задълженията
по сделки с трети лица, възникват директно в имуществената сфера на втория, при
което довереника дължи отчет и по конкретно следва да предаде на доверителят
получените суми при изпълнението на възложеното.От съдържанието на Договора за
цесия и Анекса към него, се установява, че въззиваемия е действал от името и за
сметка на "К.Г." ЕООД, като е придобил вземания в
посоченият размер от "****" АД. Според съдържанието на
представените документи, пълномощника на цесионера, т.е. въззиваемия е получил
от цедента, цената за прехвърляне на процесното вземане, чиито общ размер
възлиза на 300 лева и който на основание чл.284, ал.2
от ЗЗД, той следва да се предаде на упълномощителя.
От събраните писмени доказателства
се установи, че на 15.05.2015
г., „К.Г." ЕООД, чрез
пълномощника си адв. К.Т., е прехвърлило на „****" ЕООД, чрез
управителя ****, вземането си към длъжника „****" АД в размер на 320,00 лв.,
представляващо присъдени разноски по гр.д. №9928/2014 г. на ВРС, на цена от 300 лв. Цената
е платена изцяло и в брой от цесионера „****" ЕООД, чрез управителя ****, на цедента „К.Г." ЕООД, чрез
пълномощника си адв. К.Т., при самото подписването на
договора за цесия. На същата дата (15.05.2015 г.) обаче, между същите страни, е сключен анекс към договора
за цесия, от който се установи, че платената цена от 300 лв. е
върната от адв. К.Т. на „****” ЕООД, чрез управителя ****. Като самите
страни по договора и анекса изрично са разписали, че същите имат характера и на
разписки за извършеното плащане. Направеното от ищеца възражение, че
представеният анекс е недействителен, съдът намира за неоснователно, доколкото
същият се цени като писмено доказателство в частта на правната му
характеристика като разписка, доказваща самия факт на връщане на сумата от 300
лв., който в случая не е оборен от събраните по делото доказателства.
Безспорните обстоятелства по делото
следват от позициите на страните по делото и са следните: че ищецът е бил
титуляр на вземане, за което било образувано гр.д. №9928/2014 г. на ВРС; че с решението
по делото вземането било установено; че на 15.05.2015г.
„К.г.“ ЕООД е продало на „****“ ЕООД
въпросното свое вземане; че цесията била сключена от името на „К.г.“ ЕООД чрез
пълномощника адвокат К.Т.; че между страните по делото – „К.г.“
ЕООД и адв. Кр. Т. – не е бил
сключван договор за поръчка по повод цесията, а само пълномощие.
Тези обстоятелства
се потвърждават и от приетите доказателства, с оглед на което съдът ги приема
за изяснени по делото. Следва да се отбележи, че при внимателен прочит
на цялото съдържание на приетия по делото договор за цесия е видно, че в него
не се съдържа волеизявление за получаване на сумата по цесията лично от адвокат
Кр. Т.. Текстът на т.3 от договора, на който се
позовава ищецът, гласи дословно следното: „Цедентът прехвърля на цесионера
описаните в т.1 вземания срещу цена от 300.00лв.,
за която страните се съгласяват, че е платена изцяло и в брой от цесионера на
цедента при подписването на договора, кято същият служи за разписка“. Тоест в тази част се съдържа признание за изпълнение, но не и че
парите са лично получени от адв. К.Т.. Още
повече при отчитане, че в титулната част на договора цедентът е записан като „К.г.“ ЕООД, чрез управителя Петър Колев, чрез пълномощника адв.К.Т.“. Самите страни по договора и анекса
изрично са разписали, че същите имат характера и на разписки за извършеното
плащане. Видно от удостоверителната част на Анекса от
същата дата довереника-ответник, е върнал обратно на "****" ЕООД
по-рано получените като цена на вземанията в размер на 300 лева. След като
е налице връщане на полученото от довереника по Договора за цесия 15.05.2015 година, в случая няма какво да бъде предадено на доверителя,
като отчет по поръчката. Като краен резултат, следва
извода, че ответника не държи претендираната сума и липсва основание същата да
бъде предавана на "К.Г." ЕООД.
Предвид гореизложеното доводите на
ищовата страна за недействителност на въпросните Договор за цесия и Анекс към
него от 15.05.2015
година, се явяват ирелевантни по отношение на основателността на претенцията за
предаване на получено по реда на чл.284, ал.2 от ЗЗД, тъй като както вече се
посочи сумата не се намира в държане на ответника и той няма какво да предаде
на доверителя. Дали пълномощника, е действал във вреда на
представлявания и каква отговорност следва да понесе, респективно как следва да
се уредят отношенията между двете дружества, е въпрос на друга претенция,
каквато в настоящото производство не е предявена. За
пълнота следва да се отбележи, че в случая не се доказа фактическия състава на
чл.40 от ЗЗД, тъй като не е установена една от предпоставките му, а имено да е
нанесена вреда на представлявания. Предвид естеството
на процесиите отношения, в разглеждания казус вредите могат да са изразяват
само в пропуснати ползи. За да е налице обаче
пропусната полза, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото
на кредитора, която сигурност не се предполага, а доказване в тази посока по
делото не е проведено. Неоснователно се явява оплакването за неправилно
приложение на чл.42, ал.2 от ЗЗД, тъй като сделките които са съдържат в
процесиите тристранни споразумения, съставляват новация на облигационните
отношения, чрез встъпване в дълг, като не е налице безвъзмездност на сделката,
доколкото "К.Г." ЕООД, се освобождава от
задължението да заплати на физическите лица цената за придобиване на вземанията
и тежестта за това преминава върху "****" ЕООД.
С оглед на
гореизложеното, съдът прави извод, че ищецът не доказа наличието на
предпоставките за уважаване на исковата претенция, като приема същия за
неоснователен и недоказан, съобразно отношенията между страните, което и налага
неговото отхвърляне.
С оглед изхода от
делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. Петър Гетев сторените пред
настоящата инстанция разноски в общ размер от 300 лв. - адвокатско
възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ЗА вр. с чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ищеца „К.Г." ЕООД, ЕИК: ****, срещу ответника К.Д.Т.,
ЕГН: **********, иск с правно основание по чл. 284, ал.2 вр.
чл. 86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 300 лева, представляваща дължима сума,
получена от ответника, в качеството му на довереник по договор за цесия от 15.05.2015
г., но не предадена на неговия доверител „К.Г." ЕООД, ведно със законната лихва от предявяването на иска – 14.05.2020 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „К.Г.“ ЕООД, ЕИК:****, да заплати на адвокат ****, ЕГН **********, сумата от
300 лв., представляваща сторени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис
от решението на страните, на основание чл. 7, ал.
2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: