Р Е Ш Е Н И Е
№ 85
08.02.2023 г., гр.Хасково
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Хасково, в открито заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова
като
разгледа докладваното от съдия Митрушева
адм. дело № 983
по описа на съда за 2022 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и следващите
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на ДЗЗД „ФИНЕС“, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А.К.А. и К.А.А.,
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-273-0113197 от 20.09.2022 г., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление
на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП).
В
жалбата са изложени съображения за постановяване на заповедта в нарушение на
закона, при липса на доказателства, необоснованост и при допуснати съществени
процесуални нарушения. Посочва се, че действително на посочената дата била
осъществявана търговска дейност в определеното работно време. Касаело се за
15.09 - първи учебен ден и пред заведението имало опашка от много хора, голяма
част от тях ангажирани с откриване на учебната година в определения за това
час. При всяка от извършените продажби същите били регистрирани на фискално
устройство. Малко преди да бъде извършена продажбата, отразена в констативния
протокол, съответно в заповедта, възникнало напрежение и спорове за по-бързо
обслужване. На касата бил управителят А.А.. Подавайки поисканата стока,
възникнал спор и той излязъл от заведението, за да успокои хората. След като
влезнал в обекта, проверяващият П.
веднага
пристъпил към съставяне на констативен протокол за нарушение, като не му била
дадена възможност да отрази продажбата на фискалното устройство.
Оспорващото
дружество намира наложеното наказание за несъразмерно с оглед на оспорваното
нарушение, а така също и с оглед отчетените обороти в летните месеци юни, юли и
август, които надвишавали 3 500 лв. месечно. В случая запечатването за срок от
7 дни се явявало несъразмерно и в случай, че съдът приемел за извършено
нарушението, се моли да бъде намален срокът на запечатване. В така посочения срок
на запечатване обектът нямало да осъществява търговска дейност и съответно да отчита
обороти от извършени продажби, като с това щял да се намали съществено прихода
на държавата, като ведно с дължимите налози щели да бъдат намалени съответно и
осигурителните вноски на заетите лица.
Оспорващият
намира за неоснователно указанието за изпразване на обекта и складовете за
срока на запечатване. От една страна, освобождаването било свързано с големи
разходи, като товаро-разтоварна, транспортна дейност и наемането на
допълнителни помещения за съхранение на стоката. Видно от предмета на дейност,
голяма част от продуктите се съхранявали в хладилни помещения или уреди, което щяло
да доведе до разваляне и бракуване на съответните продукти. Именно предвид на
такива обстоятелства законодателят предвидил в ал. 2 на чл. 187 възможността в
случай на запечатване на обект находящите се в него материали и стоки да бъдат
оставени на отговорно пазене на управляващия обекта. В тази връзка се моли за
отмяна на посоченото указание по ал. 1 на чл. 187 и съответно за назначаване на
отговорни пазачи.
Ответникът
– Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния
си представител в съдебно заседание, моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна и да бъде потвърдена обжалваната заповед като правилна и
законосъобразна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. При
условията на евентуалност, моли за присъждане на разноски на насрещната страна
в минимален размер.
Административен съд - Хасково, като обсъди
релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 144 от АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
На
15.09.2022 г. в 07:15 ч. е извършена проверка на търговски обект - обект за
продажба на закуски „Финес“, находящ се в ***, стопанисван от ДЗЗД „ФИНЕС“ с ЕИК
по Булстат: *********,
чиито резултати са обективирани в Протокол за извършена проверка в обект серия АА
№ 0113197/15.09.2022 г. (л. 18).
Констатирано
е, че при извършена контролна покупка на стока, на обща стойност 2.20 лв. - 1
бр. баничка на стойност 1.50 лв. и 1 бр. малка боза на стойност 0.70 лв.,
заплатена в брой от страна на проверяващия И.Д. П. на А.К.А. с ЕГН : **********, който
приел плащането, не бил издаден фискален бон от монтираното в обекта,
регистрирано в НАП с peг. № 4003332/29.01.2019 г. и въведено в експлоатация
фискално устройство (ФУ) модел DAYSY COMPACT М 02 с инд. № DY434318 и номер на
фискална памет 36592091, нито била издадена ръчна касова бележка от кочан.
Извършената продажба следвало да бъде регистрирана с издаване на фискален бон (ФБ)
№ 018338/15.09.2022 г., като със същия номер за целите на извършваната проверка
бил изведен служебен бон.
В
тази връзка и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС
е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП оспорваната в настоящото производство Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-273-0113197/20.09.2022 г. –
запечатване на търговски обект: обект за продажба на закуски „Финес“, находящ
се в ***,
стопанисван от ДЗЗД „ФИНЕС“ с ЕИК по Булстат: *********, и забрана за достъп
до него за срок от 7 дни.
Към
доказателствата по делото е приобщена Заповед № 3ЦУ-1148/25.08.2020 г. (л. 6),
издадена от Изпълнителния директор на НАП, с която на началниците на отдели
"Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в
главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП са определени
правомощия за издаване на заповеди за налагане на принудителна административна
мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.
Заповедта
е връчена на А.К.А. - представляващ дружеството на 21.09.2022 г. (л. 17).
С
жалба от 04.10.2022 г. (л. 3), подадена чрез органа – издател, заповедта е
оспорена пред Административен съд – Хасково (заведена с вх.№
70-00-9088/04.10.2022 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив).
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода
на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства,
включително приложените към административната преписка писмени доказателства,
които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът формира следните изводи
от правно естество:
Жалбата
е допустима – подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, в законоустановения срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК, от активно легитимирано лице - адресат на акта и
засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави валиден. Обжалваната заповед е издадена от Началник
отдел "Оперативни дейности" Пловдив, Дирекция "Оперативни
дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП,
действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките
на предоставената му със Заповед № 3ЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор
на НАП материална компетентност по чл. 186, ал. 3 от Закона за данъка върху
добавената стойност. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от
закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема оспорената заповед за
валиден акт. Освен като валидна, при преценка и анализ на събраните по делото
писмени доказателства, обжалваната заповед се преценява от настоящата съдебна
инстанция и като издадена при спазване на всички съществени
административнопроизводствени правила.
Оспорената
заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон и в
съответствие с целта му. Като нейно основание е посочена разпоредбата на чл.
186, ал. 1, б. "а" от ЗДДС, според която принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не
изпълни задължението си да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен
бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът
за издаване на фискални касови бележки са регламентирани в Наредба Н-18/2006 г.
на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез
фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен в изрично посочени в закона случаи. В настоящия
случай безспорно е установено, че жалбоподателят не е издал фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, за извършената в стопанисвания от
него търговски обект на 15.09.2022 г. продажба на стойност 2.20 лв. Затова
съдът намира, че оспорената заповед е издадена при наличие на основанието по
чл. 118, ал. 1, във вр. чл. 186, ал. 1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане на
принудителна административна мярка – запечатване на обекта, в който е
осъществена продажбата и следващата от нея на основание чл. 187, ал. 1, изр. 1
от ЗДДС забрана на достъпа до него. При осъществяване предпоставките на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС компетентният административен орган
по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС действа при условията на обвързана компетентност и
няма право на преценка дали да приложи принудителна административна мярка. Той
разполага с оперативна самостоятелност при определяне продължителността на
мярката, която не може да превишава 30 дни. В случая, мярката е приложена за
срок от 7 дни. Настоящият състав счита, че административният орган
законосъобразно е приел, че тази продължителност не се явява несъразмерна за
постигане на целения резултат - промяна в начина на извършване на дейността в
конкретния обект съобразно нормативните изисквания.
В
конкретния случай в заповедта са изложени конкретни факти от дейността на
дружеството и относно стопанисвания от него обект – местоположение – в областен
град, стоки – оборотни и ежедневно търсени – бързи закуски, ценовия диапазон на
предлаганите стоки – на конкурентни и достъпни цени, вид на обекта – магазин, реализирани
приходи от дейността на дружеството - редовен и доходен оборот. При издаването
на заповедта са съобразени всички обстоятелства - утежняващи или смекчаващи,
имащи връзка с нарушението, въз основа на които се определят неговата тежест, а
оттам – и срокът, за който се налага мярката. Целта на същата е да се
предотвратят и преустановят нарушения, свързани със задължението на лицата по
регистриране и отчитане на извършените от тях продажби в търговските обекти по
смисъла на § 1, т. 41 от ДР от ЗДДС, като същите се стимулират да спазват
фискалната дисциплина и данъчното законодателство. Целта е да се предотврати
противоправното поведение на задълженото лице, от което за фиска биха настъпили
вредни последици. За постигането на тези цели е наложена ПАМ, чийто срок е
определен с оглед необходимото за търговеца, който стопанисва проверения обект,
да приведе дейността си в съответствие с поставените изисквания за отразяване
на оборота. При тези факти
определеният срок на мярката от 7 дни при законов срок от 1 до 30 дни
съответства на целта на закона и е съобразен с принципа за съразмерност по чл.
6, ал. 2 от АПК – да се преустанови извършването на други нарушения на
фискалната дисциплина, водещи до неправилно отчитане на приходи в бюджета, и в
този смисъл засягането на интересите на търговеца, като е препятствана
възможността да се извършва търговска дейност в конкретния търговски обект за
срок от 7 дни, е минимално и необходимо, за да се организира работата в обекта
по начин, отговарящ на изискванията на закона.
Не са
налице основания за отмяна за оспорената заповед и на основание чл. 146, т. 5
от АПК. Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителната административна мярка се налага
с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на административни
нарушения от същия вид. В случая издадената заповед цели защита интересите на
държавния бюджет чрез правилно отчитане на продажбите и определяне размера на
публичните задължения.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на разпореденото на
основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС отстраняване на наличните в търговския обект
стоки в указан от издателя на заповедта срок. Съгласно правилото на чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС, при прилагане на принудителната административна мярка по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а
наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от
лицето или от упълномощено от него лице, като мярката се прилага за обекта или
обектите, където са установени нарушенията. В оспорената ЗНПАМ, съобразно
нормата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е налично указание до жалбоподателя да
отстрани стоките в срок до определената дата на запечатването, който срок е свързан
с датата на влизане в сила на заповедта. Следователно касае се за последващи
влизането в сила на заповедта действия във връзка с изпълнението на
административния акт и на наложената ПАМ. В чл. 187, ал. 2 от ЗДДС е
предвидено, че когато отстраняването е свързано със значителни затруднения за
органите по приходите и/или със значителни разходи за лицето (каквито в случая
се твърдят от жалбоподателя, макар пред съда да не са ангажирани доказателства
в тази насока), административният орган може да разпореди стоките в обекта да
бъдат оставени на отговорно пазене от лицето. Видно от съдържанието на
оспорената ЗНПАМ, в същата изрично е посочено, че в случаите, когато
отстраняването на стоките е свързано със значителни разходи за задълженото
лице, може да се разпореди оставянето им в обекта, тоест възможността стоките
да се оставят на отговорно пазене в обекта на контрол не е отказана на
жалбоподателя. В този смисъл и при съобразяване с принципа за съразмерност по
чл. 6 от АПК, няма пречка след влизането в сила на ЗНПАМ, по искане на адресата
на мярката да бъде издадено разпореждане по чл. 187, ал. 2 от ЗДДС, изключващо
приложението на общото правило за отстраняване на стоките от обекта, в който е
установено нарушението.
С
оглед на изложеното, съдът намира че обжалваната заповед, като издадена от
компетентен орган и в предвидената от закона форма, постановена в съответствие
с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на
административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, е
правилна и законосъобразна. В този смисъл жалбата се явява неоснователна и като
такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде
уважено, като в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на
разноски за възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на
административния орган, определено в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК и
чл. 37 от ЗПП.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
ДЗЗД „ФИНЕС“, ЕИК : *********, седалище и
адрес на управление: ***,
представлявано от А.К.А. и К.А.А., срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № ФК-273-0113197 от 20.09.2022 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ в
Централно управление на Националната агенция за приходите.
ОСЪЖДА ДЗЗД
„ФИНЕС“, ЕИК : *********, седалище и
адрес на управление: ***,
представлявано от А.К.А. и К.А.А., да заплати на Националната агенция по
приходите сумата от 100 (сто) лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: