РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Чепеларе, 13.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на единадесети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сона Гарабедян
при участието на секретаря Н.Г.
като разгледа докладваното от Сона Гарабедян Гражданско дело №
20255450100105 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от С. З. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес в
гр. Ч., чрез пълномощника адвокат В. П., с адрес на кантората: гр. С., ул. "****" № *, вх. *, ап. *
против Главна дирекция „****“ при **** - гр. С., с адрес: гр. С., ул. "****" № ****, представлявана
от главен **** А.И.Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правна квалификация чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 1, във вр. с чл. 187 от ЗМВР и чл. 86
от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът е държавен служител в **** и служи като ***** на
екип в РС „****“ Ч. при Регионална дирекция „****“ С. при Главна дирекция **** - **** С..
Твърди се, че предвид характера на заеманата длъжност, същият е полагал труд на смени при 24-
часов режим на работа, съгласно графици при сумарно отчитане на работното време на тримесечие.
Всяка от смените била с продължителност от 12 часа, като е полагал труд и през нощта (22.00 часа -
06.00 часа). За времето от 21.02.2022 г. до 21.02.2025 г. ищецът е положил нощен труд, който при
преизчисляването му с коефициент 1,143 формирал разлика между изплатеното му възнаграждение
и дължимото му такова вследствие положения нощен труд. Съгласно разпоредбата на чл. 176 от
ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители в **** се състояло от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. В чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР било предвидено
изплащане на допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд, какъвто труд съгласно
чл. 179, ал. 1 от ЗМВР полагал ищецът. Според нормата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители, се определяли с наредба на министъра на
вътрешните работи. В процесния период са действали Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г., в сила
от 01.01.2021 г. и Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г., обн. ДВ, бр. 60/29.07.2022 г., в сила от
22.07.2022 г. и действаща към момента, издадени от министъра на вътрешните работи, и същите
уреждали реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане за
компенсирането на държавните служители в Министерство на вътрешните работи. Преди това са
действали Наредба № 81213-776/29.07.2016 г., обн. ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.,
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., обн. ДВ бр. 40/02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г. до
29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., обн. ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014
1
г. до 02.06.2015 г. Текстовете на чл. 3, ал. 3 от посочените по-горе наредби от 2016 г., 2015 г. и 2014
г. били идентични, като гласели, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22:00 ч. и 6:00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за
всеки 24 часов период. Същото било предвидено и в наредбите от 2020 г. В разпоредбата на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/ 2014 г. било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22:00 ч. и 6:00 ч. за отчетния период се умножават
по 0,143, а полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В
последвалите тази наредба нормативни актове - последните 4 наредби, такава изрична норма
липсвала. Поради това следвало субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, в чл. 9, ал. 2 от която било предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. При наличието
на посочената непълнота в правната уредба, касаеща служителите в **** по чл. 142, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР и предвид изричната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗВМР, предвиждаща, че на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22.00 до
6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, както и
препращането на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР към КТ, следвало субсидирано да се приложи КТ, и по-
специално чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно
която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложим
бил коефициентът 1,143. Ето защо основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен
с коефициент 1,143 след отмяната на Наредба № 8121з - 407 от 11.08.2014 г. била нормата на
субсидирано приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл. 9, ал.
2. Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между
22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда, т.е. по силата на тази
препратка за неуредените въпроси на нощния труд в ЗМВР не само било допустимо, но
задължително приложението на КТ, и в частност на НСОРЗ. Сочи, че лишаването на ищеца от тези
допълнителни възнаграждения за нощен труд би го поставило в неравностойно положение спрямо
останалите държавни служители и служителите по трудово правоотношение, които получават
такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл. 67, ал. 7, т. 1 от ЗДСл и чл. 261 от КТ. Позовава
се на Решение от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/2020, образувано по преюдициално запитване
от РС-Л.. Като се имали предвид т. 1 от решението на СЕС и разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от
ЗМВР, която изрично предвиждала допълнително възнаграждение за полагането на нощен труд, а
чл. 188, ал. 2 от ЗМВР по отношение на нощния труд препращал към закрилата по КТ, то поради
несъвместимостта на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР с посочените разпоредби от ЗМВР и с правото на
Съюза, то следвало да се приложи закрилата по КТ, респективно по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и
преизчисляването на часовете положен нощен труд в дневен да става с коефициент 1,143.
По изложените съображения, поддържа твърденията си, че положеният от ищеца нощен
труд подлежи на възмездяване чрез преизчисляването му с коефициент 1,143 за претендирания
период. Отчитането на положения труд от ищеца ставало сумирано чрез съответните протоколи,
изготвени от **** С. за всяко тримесечие. Твърди се, че през исковия период ищецът е положил
над 1500 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1.143 бил над 1850 часа
дневен труд. След превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд се явявала
разлика в часове положен допълнителен труд, който не бил заплатен.
В рамките на исковия период ищецът имал отработен нощен труд и през официални
празници, които се равнявали на два часа допълнителен труд, подлежащ на плащане на 200%.
При изчисляването на положения нощен труд, съгласно часовите ставки за времето на
полагането му, се получавала сумата от ****,** лв. неизплатено възнаграждение. Неизпълнението
от страна на ответника-работодател на задължението му за заплащане на възнаграждение за
положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с посочения коефициент 1.143, го
поставяло в забава, за което дължал законна лихва в размер на ***,** лв. Лихвата била върху
неплатените възнаграждения по тримесечия, като началната дата за изчисляване била последния
2
ден от месеца, следващ този на тримесечието, за което се отнася, с оглед отчитането на труда,
изчисляването и изплащането съобразно ЗМВР. Крайната дата на изчисляване била датата,
предхождаща дата на подаване на исковата молба.
Предвид всичко изложено, за ищеца бил налице правен интерес да предяви настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Главна дирекция „****“ при **** гр.
С., с адрес: гр. С., ул. "****" № ****, да заплати на ищеца С. З. Т. следните суми: 1. Сумата от
****,** лева - главница, представляваща дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение
за положения от ищеца и незаплатен нощен труд при сумирано изчисляване на работното време за
периода 21.02.2022 г. до 21.02.2025 г., получена в резултат на преизчисляване на положените часове
нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба в съда до датата на окончателното плащане на задължението; 2. Сумата от ***,**
лева, представляваща законна лихва за забава, начислена върху претендираната главница, считано
от първо число от месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи съответното
допълнително възнаграждение до датата на предявяване на иска.
Претендира разноски.
В съдебно заседание, проведено на 11.07.2025 г., по молба на ищеца с протоколно
определение е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на иска по чл. 178, ал. 1, т. 3
от ЗМВР, като същият се счита предявен за сумата ****.** лева, вместо първоначално заявената
такава от **** лева, както и изменение на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, който да се счита
предявен за сумата от **.** лева, вместо първоначално заявения размер от *** лева.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, който счита
предявените искове за изцяло неоснователни и недоказани, като ги оспорва по основание и размер.
Посочва, че от издаденото удостоверение от РД **** - С. било видно, че ищецът полага
труд на смени, като всяка от работните смени била с продължителност от по 24 часа, съобразена с
утвърдени работни графици. Работното време на държавните служители, работещи на 8-, 12- или
24-часови смени се изчислявало сумирано за тримесечен период.
Приложими към настоящия правен спор били действащи нормативни актове за исковия
период и датата на завеждане на исковата претенция, които имали пряка връзка със статута на
служителя и неговото правоотношение с работодателя, а именно - ЗМВР и Наредба № 8121з-922 от
22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1, т. 3 от ЗМВР. Ищецът посочвал
редица отменени подзаконови нормативни актове (наредби), които не били действащи към
процесния период и следователно нормите в тях нямало как да бъдат приложими за правилното
разрешаване на спора, като се позовавал на Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. Действително чл.
31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. е било предвидено при сумиране и отчитане на
отработеното време, общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа да се умножават
по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетният период,
но тази наредба била неотносима за процесният период. Същата била отменена с Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г., отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №5450/2016 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г., за
държавните служители в **** е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Следователно положеният нощен труд в рамките на установеното работно време на служителя се
заплаща като нощен труд по силата на закона и подзаконовия нормативен акт, в размер определен
със заповед на министъра на вътрешните работи на основание чл. 179, ал. 2 от ЗМВР (Заповед №
8121з2 156/05.02.2020 г. (Обн. ДВ, бр. 13 от 14 Февруари 2020 г., изм. ДВ, бр. 85 от 2 Октомври
2020 г., изм. ДВ, бр. 100 от 30 Ноември 2021 г., изм. ДВ, бр. 53 от 8 Юли 2022 г., изм. ДВ, бр. 15 от
14 Февруари 2023 г., изм. ДВ, бр.84 от 6 Октомври 2023 г., изм. ДВ, бр. 2 от 5 Януари 2024 г., доп.
ДВ, бр. 37 от 26 Април 2024 г., изм. ДВ, бр. 8 от 28 Януари 2025 г.), относно определяне размерите
на допълнителните възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до
6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, изплащани на
3
държавните служители в ****.
В настоящия случай не било спорно, а и от представената служебна бележка, издадена от
РД**** - С., било видно, че ищецът е **** със статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В исковата
молба се навеждали твърдения за субсидиарно прилагане на Кодекса на труда (КТ) и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) по отношение на отчитането и
изплащането на нощния труд, което било неотносимо. Организацията на работното време на
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се уреждала именно с Наредба № 8121з-922 от
22.07.2022 г. по законова делегация и било недопустимо с прилагането на общите правила,
установени в КТ и НСОРЗ, същата да се пренебрегва. Тук разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗНА не
намирала приложение. Всички документи свързани с организацията и начина на отчитане на
работното време, протоколи и графици се изготвяли и отчитали съобразно посочената наредба и
правилата установени в нея, включително по отношение на заплащането на нощният труд, като
било недопустимо прилагане по аналогия на други нормативни актове, при своеобразното
превратно тълкуване на волята на законодателя, сторено с предявената претенция.
Във връзка с разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР в последната й редакция и
разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР посочва, че неоснователно и необосновано в исковата молба
се преповтаряли всички доводи за празнота в нормативната уредба на закона и подзаконовите
нормативни актове, действали през периода, но на практика такава празнота и основание за
субсидиарно прилагане на нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ не била налице. С последните промени
в ЗМВР (ДВ, бр. 60 от 7 Юли 2020 г.), законодателят следвал последователността си по отношение
на регламентацията относно отчитането и заплащането на труда, положен от 22,00 до 6,00 часа от
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗВМР. Ясно било записано, че нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта. Този коефициент
бил 1, и с това отново се опровергавали твърденията за празнота.
На следващо място, претенцията на ищеца била неоснователна и поради факта, че НСОРЗ
се прилагала за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия
по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на КТ, независимо от формата на
собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово
правоотношение в държавната администрация, за които се прилагал чл. 107а от КТ (чл. 2, ал. 2
НСОРЗ). В ЗДСл и в ЗМВР липсвало непряко препращане към нормите на КТ и за неуредените в
тези закони случаи КТ да се прилага „съответно”, а напротив, във всички случаи, в които
законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането било
пряко, чрез посочване на конкретните правни норми. Напълно несъстоятелен и правно ирелевантен
бил наведеният довод от ищеца за приложимост на преобразуващият коефициент 1,143 по реда на
НСОРЗ с общо бланкетно позоваване на съдебна практика за приложимост на преобразуване и
дефинирано като празнота в закона. Такава празнота в ЗМВР и подзаконовия нормативен акт,
уреждащ отчитане на работното време на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 не била налице, като с
оглед целта на регулиране на тези обществени отношения били предвидените ясни правни норми.
От друга страна, твърдяното било и несъответно на трайната съдебна практика, тази след
постановяване на тълкувателно решение, съобразно националното законодателство и разрешенията
дадени с постановени решения на СЕС по отправени преюдициални запитвания. Нещо повече, тези
доводи се излагали при видимо противоречие с универсални правни принципи, причастността на
законите към правото и не се основавали на правнозначими факти, а ищецът им придавал значение
каквото същите нямали.
Тълкувателно решение № 1/2020 г. било задължително за всички съдилища в страната и се
инкорпорирало в съдържанието на чл. 187, ал.1 ЗМВР. В този смисъл не били налице основания за
прилагане на неотносими норми, на каквито се основавала исковата претенция. Приложението на
общите правила по ЗДСл, съответно на КТ и актовете по прилагането му било отклонено още с чл.
211, ал. 7 от ЗМВР - 2006 г. и чл. 187, ал. 9 от ЗМВР - 2014 г., които делегирали на министъра на
вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Предвид съотношението,
уредено в чл. 187, ал. 3 ЗМВР и коефициент при съотнасяне на нормалната продължителност на
дневното и нощно работно време на държавните служители в ****, сред които е и ищецът, било
4
недопустимо преобразуване на нощния труд в дневен със сочения от ищеца коефициент 1,143,
предвиден в НСОРЗ. Наредбата се прилагала само по отношение на работниците и служителите по
трудово правоотношение, а с ал. 3 било изключено приложението й за служителите по трудово
правоотношение в държавната администрация. Съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР
била налице изрична делегация на министъра на вътрешните работи за приемане на наредба
относно организацията, разпределянето и отчитането на работното време и такава била приета и
действала през исковият период. Касаело се за нормативно решение да не се прилага търсеният от
ищеца коефициент по КТ, а не за празнота в уредбата, за която да е налице необходимост от
преодоляването й чрез прилагане на норми по аналогия. Предвид резултата от постановеното
тълкувателно решение и неговата задължителност, то исковете следвало да бъдат отхвърлени
изцяло.
Излага, че в чл. 188, ал. 2 от ЗМВР е предвидено, че държавните служители, които полагат
труд между 22.00 и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Уредбата на
посочената закрила, представляваща минимални стандарти за нощния труд, се съдържала в чл. 140
ал. 3 и 4 и чл. 140а от КТ, относно забраната определени категории лица да полагат такъв; относно
осигуряването на топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно
полагане на нощния труд. КТ установявал минимален стандарт на увеличено заплащане на нощния
труд в размери не по-малки от определените от Министерски съвет. Препращане към горните
разпоредби от КТ спрямо служителите на **** било допустимо, само ако е предвидено в ЗМВР, но
специалният закон не съдържал това генерално правило, което да препраща за всички неуредени
хипотези към Кодекса на труда.
Претенцията за лихви била в пряка зависимост от дължимостта на главницата и тъй като
последната била недължима, то и претенцията за лихви се явява неоснователна.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Същият се представлява от
редовно упълномощен процесуален представител, който от негово име поддържа исковата молба и
оспорва отговора на ответника. В хода на устните състезания пледира за уважаване на исковете в
съответствие с направеното изменение. Представя писмена защита. Претендира разноски.
Представя списък на разноските.
Ответникът, чрез упълномощения процесуален представител, поддържа отговора на
исковата молба. Оспорва исковете по основание и размер. В хода на устните състезания моли за
отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Представя списък
на разноските.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и от събраните доказателства (служебна бележка рег. №
1065.00.159/05.02.2025 г. на РД **** - С.) се установява, че страните са обвързани от служебно
правоотношение, по силата на което ищецът и служи като ***** на екип в Районна служба "****" -
Ч. към Регионална дирекция "**** - С. при Главна дирекция "****" - **** през процесния период
от 21.02.2022 г. до 21.02.2025 г. и съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е със статут на държавен
служител. Не е спорно и че същият полага труд на смени, като всяка от работните смени е с
продължителност от по 24 часа, съобразена с утвърдени работни графици, както и че работното
време на ищеца се изчислява сумирано за тримесечен период.
Представени са и заповед № 8121з-156/05.02.2020 г., заповед № 8121з-768/16.06.2022 г.,
заповед № 8121з-131/31.01.2023 г. и заповед № 8121з-2106/15.12.2023 г. на министъра на
вътрешните работи.
По делото е изслушано и прието заключение по допуснатата съдебносчетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от
5
страните, вещото лице по която, след запознаване с материалите по делото и предоставени данни за
положения нощен труд през работни дни и официални празници и трудовите възнаграждения на
ищеца за периода от 21.02.2022 г. до 21.02.2025 г., дава заключение, че за периода от 21.02.2022 г.
до 21.02.2025 г. ищецът има отработени общо 1677 часа нощен труд, в т.ч. 1589 часа в работни дни
и 88 часа в дни на официални празници. При направените изчисления, съгласно методологията по
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която отработените
часове нощен труд се превръщат в дневни, като се преизчисляват с коефициент 1,143, вещото лице
е установило, че положените 1677 часа нощен труд приравнени към дневни часове са в общ размер
на 1917 часа, като в т.ч. 1816 часа са положени в работни дни, а 101 часа - в дни на официални
празници. Вещото лице е изчислило, че общата стойност на положените часове допълнителен труд
с превръщане на нощните часове в дневни с коефициента, изчислена на база часова работна
заплата, увеличена с 50% надбавка за редовни работни дни и 100% надбавка - в официални
празници за периода от 21.02.2022 г. до 21.02.2025 г. е в размер на ****.** лева, както и че
законната лихва за забава върху стойността на непреизчисления и неплатен нощен труд през
периода от 21.02.2022 г. до 21.02.2025 г., считано от първо число от месеца, следващ тримесечието -
01.04.2022 г. до 21.02.2025 г. е в общ размер на ***.** лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
В случая страните не спорят нито относно заеманата от ищеца длъжност, нито, че е
полагал труд през процесния период на 24 - часови смени с отчитане на работното време при
сумирано изчисляване на работното време – тримесечно, нито относно броя часове положен от
него нощен труд.
Основният спорен въпрос между страните се концентрира относно това кой ред за
изчисление и заплащане на положения нощен труд е приложим – дали специално предвидения в
ЗМВР и подзаконовите НА по неговото прилагане или този по КТ и подзаконовите НА по
прилагането му, предвиждащи по-благоприятна уредба на заплащане на положените часове нощен
труд, налице ли е/налице ли е била празнота в законовата и подзаконовата уредба, позволяваща в
периода на съществуването й да бъде запълнена същата със субсидиарното прилагане на КТ и
НСОРЗ, и следва ли положеният от ищеца в РС **** - Ч. нощен труд да се заплаща, като часовете
нощен труд се превръщат в дневни с коефициент от 1,143 съгласно НСОРЗ и действалата до
01.04.2015 г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на **** се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, едно от които е допълнително възнаграждение за извънреден труд (чл. 178, ал. 1,
т. 3 от ЗМВР). Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя
извън установеното за него работно време (чл. 143 от КТ). Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в **** е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР), като работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени - сумарно за
тримесечен период (чл. 187, ал. 3 от ЗМВР). Сумарното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното
време се спазва средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай
е тримесечен. Съгласно чл. 187, ал. 7 от ЗМВР, предишна ал. 6, работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл. 187, ал. 10 от ЗМВР е предвидено, че
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи.
В периода от 01.04.2015 г. до 16.11.2022 г. са действали последователно няколко наредби:
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., (отменена изцяло с решение на ВАС от 11.07.2016 г.), Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. (отменена изцяло с решение от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на
6
ВАС), Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., отменена с Наредба № 8121-1174/21.10.2020 г., отменена с
Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г., като всички посочени наредби са издадени от министъра на
вътрешните работи. Всяка от тях е уреждала реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството
на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 в първите две наредби са идентични с текстовете
на чл. 3, ал. 2 от следващите три наредби, като според тях при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Преди процесния период е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, обн. в ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г.,
в чл. 31, ал. 2 от която изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между часовете 22.00 и 06.00 ч. за отчетния период се
умножава с коефициент от 0.143. В следващите три Наредби няма предвидена изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, като едва в чл. 22, ал. 3 от Наредба №
8121з-1174/21.10.2020 г. и в чл. 21, ал. 3 от Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г. изрично е посочено,
че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1, съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР.
Нормата на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР, гласяща, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на
работното време през нощта по ал. 1, е нова и е в сила от 11.07.2020 г., след изменението на ЗМВР,
обнародвано в ДВ, бр. 60 от 2020 г. Отделно от това чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, допълнен – ДВ, бр. 60
от 2020 г., предвижда изрично, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8
часа за всеки 24-часов период.
Още преди изменението на ЗМВР е образувано Тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на
ВКС за приемане на Тълкувателно решение по въпроса: "При отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи приложими ли са
разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ или следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове?". С ТР № 1/2020 г. от 15.03.2023 г. на ОСГК на
ВКС е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на
Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове. В мотивите на ТР № 1/2020 г. от 15.03.2023 г. на ОСГК на ВКС е изложено, че
неблагоприятните последици от полагането на нощния труд от служители на **** биват
компенсирани с допълнително възнаграждение за прослужено време, по-голям основен платен
годишен отпуск, обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, липса на
задължение за заплащане на осигурителни вноски, по-благоприятни условия за придобиване право
на пенсия и пенсиониране при условията на І-ва категория труд. Според същото ТР
законодателното разрешение на положения от служителите на **** нощен труд е в унисон и с
правото на ЕС, доколкото за упражняващите труд през нощта служители на **** са предвидени
други мерки за защита, компенсиращи особената тежест на този вид труд с отчитане естеството на
служебните правоотношения, основните функции на ****, регламентирани в чл. 2, ал. 1 от ЗМВР и
статута на служителите, работещи в системата на ****. В Тълкувателното решение е посочено, че
същото е съобразено с образуваното дело от Съда на ЕС № С-262/20, направено по запитване от
българския съд, и решението му, в което е налице произнасяне по въпроса за допускане на разлика
в третирането касателно нормалната продължителност на нощния труд за работниците и
служителите в частния сектор и тези в публичния сектор, ако такава разлика в третирането се
7
основава на обективен и разумен критерий, т. е. свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и съразмерно на тази цел /т. 80/.
С решението от 24.02.2022 г. на СЕО по дело № 262/2020 г., съдът приема в т. 73-79, че:
"Що се отнася до обосноваността на евентуалната разлика в третирането, следва да се припомни,
че разликата в третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий,
тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е съразмерна
на тази цел (решение от 29 октомрви 2020 г., Veselibas ministrijaq I-243/19, EU: C: 2020:872, т. 37 и
цитираната съдебна практика). В това отношение от преюдициалното запитване следва, че
спорната в главното производство липса на механизъм в Наредби № 8121з-592 и № 8121з-776 за
преобразуване на нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения от правен и
икономически порядък. Сочи се, че освен ако не покажат друго, проверките, които следва да
направи запитващата юрисдикция, подобен аргумент видимо не отразява допустима от закона цел,
годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането; от друга страна,
запазването на подобен механизъм за преобразуване би изисквало значителни допълнителни
финансови средства. Прието е, че подобен аргумент не може да се приеме; всъщност правото на
Съюза наистина не е пречка за държавите членки да вземат предвид бюджетни съображения
успоредно със съображения от политически, социален или демографски порядък и да въздействат
върху естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат
сами по себе си да представляват цел от общ интерес. В решението на СЕС се сочи, че ако не е
основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите
на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории
работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би
налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-
голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да
гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на
преследваната с нея цел. Приема се от СЕС, че членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага
за работниците от публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона
цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. В същото решение е разяснено /т. 38
- т. 40/, че правото на всеки работник на ограничаване на максималната продължителност на труда
и на периоди на почивка, по-специално междудневна, не само представлява особено важно правило
на социалното право на Съюза, но и е изрично прогласено в член 31, параграф 2 от Хартата, на
която член 6, параграф 1 от ДЕС придава същата юридическа сила като Договорите (решение от 17
март 2021 г., Academia de Studii Economice din Bucuresti, С-585/19, EU: C: 2021: 210, т. 36 и
цитираната съдебна практика). Разпоредбите на Директива 2003/88 и по-специално членове 8 и 12
от нея, уточняват това основно право и поради това трябва да се тълкуват с оглед на него (решение
от 17 март 2021 г., Academia de Studii Economice din Bucuresti, С-585/19, EU: C: 2021: 210, EU: C:
2021: 210). От това напомняне от постоянната практика на Съда следва, че при тълкуването на
разпоредба от правото на Съюза следва да се вземат предвид не само нейният текст, но и
контекстът и целите на правната уредба, от която тя е част ( решение от 11 юни 2020 г., СНЕР
Equipment Pooling, С-242/19, EU: C: 2020: 466, т. 32 и цитираната съдебна практика).
С определение № 1300230 от 29.06.2024 г. по дело С-435/2024 г. с предмет тълкуването на
член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 Ноември
2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (OB L 299, 2003 г., стр. 9;
Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3), както и на членове 20 и 31 от
Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък "Хартата"), отправено в
рамките на спор между Главна дирекция "Гранична полиция" към Министерство на вътрешните
работи (България) (наричана по-нататък "Главната дирекция") и полицейски служител, относно
отчитането и заплащането на положените от него часове нощен труд, СЕС напомня, че Съдът вече
е постановил, че член 8 и член 12, буква а) от Директива 2033/88 трябва да се тълкуват в смисъл, че
не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
8
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по - кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.
При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата
на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които
да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд (решение от 24
февруари 2022 г., Главна дирекция "****", С-262/20, EU: C: 2022: 117, т. 55). Напомня, че по-
нататък, Съдът е приел, че членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд
от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането, доколкото
съответните категории работници се намират в сходно положение, се основава на обективен и
разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна на тази цел (вж. в този смисъл решение от 24 февруари 2022 г., Главна дирекция
"****", С-262/20, EU: C: 2022: 117, т. 79 и 80). Припомня, че накрая, Съдът е постановил, че
запитващата юрисдикция, която единствена е компетентна да прецени фактите, следва да направи
необходимите проверки, така че, от една страна, да установи релевантните категории работници и
от друга страна, да определи дали е изпълнено изискването за сходство на разглежданите
положения (решения от 24 февруари 2022 г., Главна дирекция "****", С-262/20, EU: C: 2022: 117, т.
70, и от 4 май 2023 г., Главна дирекция "****" (Нощен труд), С-529/21 - С-536/21 и С - 732/21 - С-
738/21, EU: C: 2023: 374, т. 63).
В тази връзка СЕС приема, че по всички изложени по-горе съображения на първия въпрос
следва да се отговори, че член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната
продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния
сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на
населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи,
или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на това законодателство
и е съразмерна на тази цел.
По втория въпрос сочи, че запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали
член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането
й води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по -специално до
разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий. Посочил е, че в това
отношение следва да се припомни, че принципът на предимство на правото на Съюза, който
закрепва върховенството на правото на Съюза над правото на държавите членки, задължава всички
органи на държавите членки да осигурят пълното действие на различните норми на правото на
Съюза, в частност без националните разпоредби, в това число и конституционни, да могат да са
пречка за това (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., С-
357/19, С-379/18, С-547/19, С-811/19 и С-840/19, EU: C: 2021: 1034, т. 245 и 251).
Освен това е посочено, че принципът за съответстващо тълкуване изисква националните
юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид цялото вътрешно право и
като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната
ефективност на съответната директива и да стигнат до разрешение, което съответства на
преследваната от нея цел. Изискването за такова съответстващо тълкуване включва по-специално
задължение за националните юрисдикции при необходимост да изменят постоянната съдебна
практика, ако тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с целите на
директива. Следователно националната юрисдикция не би имала основание да приеме, че е
изправена пред невъзможност да тълкува национална разпоредба в съответствие с правото на
Съюза единствено поради факта, че тази разпоредба трайно е тълкувана в несъвместим с това
право смисъл (решение от 6 Ноември 2018 г., Max-Planck-Gesellschaft zur Forderung der
Wissenshaften, С-684/16, EU: C: 2018: 874, t. 59 и 60 и цитираната съдебна практика) или е
прилагана по такъв начин от компетентните национални органи (решение от 24 юни 2019 г.
Poplawski, С-573/17, EU: C: 2019: 530, т. 79). В това отношение отново е посочено, че ако не е
9
основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории
работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би
налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-
голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба от правото на Съюза, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да
гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на
преследваната с нея цел (вж. в този смисъл решение от 24 февруари 22022 г., Главна дирекция
"****", С-262/20, EU: C: 2022: 117, т. 79 и цитираната съдебна практика). Прието е, че от това
следва, че запитващата юрисдикция трябва да осигури резултат, който да е в съответствие с
правото на Съюза, като при необходимост остави без приложение националната съдебна практика,
която му противоречи.
По всички изложени по-горе съображения е прието, че на втория въпрос следва да се
отговори, че член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако
прилагането й води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по-
специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий.
В тази връзка и СЕС приема, в т. 1 от определението, че член 12, буква а) от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 Ноември 2003 година относно някои
аспекти на организацията на работното време и членове 20 и 31 от Хартата на основните права на
Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса
за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група
работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения
ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със
същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на това
законодателство и е съразмерна на тази цел.
В т. 2 от определението е прието, че член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и
31 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на
задължителна национална съдебна практика, ако прилагането й води до резултат, несъвместим с
тези разпоредби от правото на Съюза, и по-специално до разлика в третирането, която не се
основава на обективен и разумен критерий.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, международните договори,
ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част
от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които им противоречат. Такъв е ДЕС, който, както е посочено и в решението на
СЕС, в своя член 6, параграф 1 придава на Хартата на основните права на ЕС същата юридическа
сила като Договорите.
Съдът намира, че с промяната на ЗМВР не са предвидени такива мерки за защита, които да
ползват само полагащите нощен труд държавни служители по чл. 142, ал. 1 т. 1 от ЗМВР, а
съществуващите в ЗМВР защитни мерки се прилагат за всички държавни служители по т. 1,
включително неполагащите труд през нощта. По този начин, както е описано и в т. 69 от решението
на СЕС, националното право видимо изключва държавните служители в ****, като полицаите и
пожарникарите, от обхвата на общия правен режим, който предвижда ограничение от седем часа на
нормалната продължителност на нощния труд, от една страна, а от друга, не предоставя на тези
държавни служители възможността за преобразуване на нощния труд в дневен. При това
положение, разпоредбите на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР и изр. второ на ал. 1 на същия член не следва да
се прилагат, защото са несъвместими с правото на Съюза - те допускат определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително
за полицаите и пожарникарите, без тази разлика в третирането да се основава на обективен и
разумен критерий, не е свързана с допустима от закона цел на нашето законодателство и е не е
съразмерна на тази цел.
10
Изменението в ЗМВР, изрично закрепващо еднаква продължителност от 8 часа на нощния
труд с дневния и прилагането на коефициент единица, не се основава на обективен и разумен
критерий, свързан с допустима от закона цел. Не се открива друга причина за промяната в закона,
освен спестяването на значителни финансови средства, както и преодоляване на преобладаващата
практика на съдилищата в страната, която уважава исковете на полицаите и пожарникарите в
резултат на прилагане, заради празнотата в закона преди горното изменение и наредбите, и на чл. 9,
ал. 2 от НСОРЗ. Този извод се налага и от мотивите за изменение разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР,
в които мотиви липсва каквато и да е конкретика, обосновка и посочване по ясен начин целта на
това изменение. В законопроекта за изменение на ЗМВР от 18.09.2019 г. въобще не са предвидени
изменения или допълнения на чл. 187 от ЗМВР. Тези изменения са предложени от група народни
представители между първо и второ четене на закона, с обосновка: "Предвид спецификата на
работа на служителите, в ЗМВР са залегнали и специални правила по отношение на максималната
продължителност на работното време, при работа на смени /24 часа/, при начина на определяне на
служителите, които работят на ненормирано работно време. Това от своя страна обуславя
изискването за регламентиране и на нормалната продължителност на работното време през нощта
за тези служители." Според самото решение на СЕС, подобен аргумент видимо не отразява
допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в
третирането и не може да се приеме спестяването на значителни финансови средства като
аргумент, за да е допустима разлика в третирането. Както е посочено и в преюдициалното
запитване на Районен съд – Л., по което е образувано дело С-262/20, в доклада на **** по
приемането на наредбата от 2016 г. е подчертано, че ако се приеме предложението на синдикалните
организации /запазване на коефициента 1,143 по наредбата от 2014 г./, ще са необходими
допълнителни финансови средства, които, изчислени на база положения нощен труд през месец
юли 2016 г., възлизат на 18 324 000 лева.
Указано е по т. 79 от решението на СЕС, че ако не е основана на такъв обективен и разумен
критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на
нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно
положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най- голяма степен с оглед на текста и целта на
съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и
приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на
тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел. Така, при
положение, че не следва да се прилагат изр. 2 на ал. 1 от чл. 187 от ЗМВР и ал. 4 на същия член,
заради несъвместимостта им с правото на Съюза, то следва да се приеме същото разрешение на
спора, прилагано от съда и при редакцията на ЗМВР преди изменението от юли 2020 г. – налице е
празнота в уредбата, поради това съдът намира, че се прилага чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и
преизчисляването на възнаграждението за положения от ищеца труд през нощта през целия исков
период става с прилагане на коефициент 1,143.
В Тълкувателно решение от 15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС се
приема, че при разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането
за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като
неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на **** се компенсира със
съответните компенсаторни механизми. Настоящият съдебен състав споделя приетото от редица
съдебни състави до момента, в това число и практиката на ОС - Смолян и ОС - Пловдив, че нито в
закона, нито в наредбите след тази от 2014 г., е бил предвиден компенсаторен механизъм -
придобивка или привилегия, която не е съществувала при действието на наредбата от 2014 г. и
която да е въведена именно с цел да компенсира полагащите нощен труд полицаи и пожарникари за
отпадането на допълнителното възнаграждение за този труд, получавано чрез прилагане
методиката на чл. 31, ал. 1 от Наредбата от 2014 г.
В тази връзка следва да се отбележи, че полаганият от тях труд през нощта е високорисков,
свързан със значително повече неудобства и опасности от труда, полаган през нощта, и сравнен с
полагания в частния сектор нощен труд. Действително, полагащите нощен труд в частния
охранителен сектор нямат привилегии като по-ранно пенсиониране, по-дълъг платен годишен
отпуск и други, но тези лица на първо място са в трудово правоотношение /чл. 50 и чл. 51 от Закона
11
за частната охранителна дейност/, което означава, че се ползват от разпоредбите на чл. 140, ал. 1 от
КТ и съответното чл. 9 от НСОРЗ, т. е. положеният нощен труд над 7 часа се приравнява на дневен
с коефициент 1,143 и по този начин трудът над установения норматив се заплаща като извънреден
труд. Придобивките на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са предоставени с оглед
осъществяването на залегналите в чл. 2 от ЗМВР дейности - защита на правата и свободите на
гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на
обществения ред и ****. От друга страна, следва тези придобивки да компенсират и ограниченията
като тези по чл. 153 от ЗМВР, които служителите в **** следва да търпят поради особеното си
положение и завишените изисквания към тях.
Същественото в случая е, че разпоредбите на чл. 178, ал. 1, т. 1 - 6, чл. 179, ал. 1 и ал. 4, чл.
181, ал. 1, 2 и 3, чл. 182, чл. 183, ал. 1 и ал. 3, чл. 184, ал. 1, чл. 185, ал. 1, чл. 186, чл. 186а, чл. 187,
ал. 5, 6 и 7, чл. 189, чл. 190, чл. 191, чл. 233, чл. 234 и чл. 238 от ЗМВР, както и чл. 69 от КСО не
предвиждат каквото и да е разграничение на служители, които полагат нощен труд и на служители,
които не полагат нощен труд. Така неполагащите нощен труд служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР също получават допълнително възнаграждение в размер на 2 % за всяка прослужена година,
на неполагащите нощен труд лица също им се осигурява храна или левовата й равностойност, както
и работно или униформено облекло или им се заплаща ежегодна сума за облекло; задължителното
здравно и социално осигуряване на неполагащите нощен труд лица по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
също е за сметка на републиканския бюджет; при изпълнение на служебните си задължения всички
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР пътуват безплатно в обществения градски транспорт, като
тази възможност се ползва и от служителите по чл. 142, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. На държавните
служители, които ползват жилище при условията на свободно договаряне, **** изплаща
компенсационни суми; служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 имат право на безплатна медицинска
помощ в Медицински институт на **** и ползват почивните бази на ****. По-голямата
продължителност на редовния платен годишен отпуск, както и допълнителен платен отпуск за
всяка прослужена година се ползва от всички държавни служители на ****. Разпоредбата на чл.
234 от ЗМВР предвижда обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение в размер
до 20 месечни възнаграждения, като не е предвидено ограничение тази социална придобивка да се
ползва само от служителите, полагали нощен труд. Няма такова разграничение и в разпоредбата на
чл. 238 от ЗМВР. По-ранното пенсиониране според разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО също е
предвидено за всички държавни служители по ЗМВР.
Решението по дело С-262/2020 г. на СЕС сочи, че не следва да се приема национална
правна уредба, според която нормалната продължителност на нощния труд за работниците от
публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. В същото това решение се приема, че във всички случаи в
полза на тези работници трябва да има други мерки за защита, под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Описаните по-горе придобивки не
могат да бъдат определени като "компенсаторни механизми", като "други мерки за защита" в
смисъла, посочен в т. 51 от решението по дело С-262/2020 г. на СЕС.
В определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2024 г. СЕС приема, че член 12, буква а) от
Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането й води до резултат,
несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по - специално - до разлика в третирането,
която не се основава на обективен и разумен критерий. Предвид разрешенията, дадени от СЕС,
настоящият съдебен състав приема, че следва да се съобразят нормите на правото на ЕС – член 12
от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г., озаглавен
"Защита на безопасността и здравето": "Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да
гарантират, че: а) работниците, които полагат нощен труд и работниците на смени се ползват с
подходяща за естеството на работата им защита на безопасността и здравето; б) съответните
служби или средства за защита и профилактика във връзка с безопасността и здравето на
работниците, които полагат нощен труд и работниците на смени, са равностойни на тези, които се
прилагат за другите работници и са на разположение по всяко време".
12
Правото на Съюза действително не е пречка за държавите членки да вземат предвид
бюджетни съображения, успоредно със съображения от политически, социален или демографски
порядък, и да въздействат върху естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но
такива съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес.
В случая съдът намира, че липсата на изрично правило за по-малка продължителност на
нощния спрямо дневния труд в предходната редакция на чл. 187 от ЗМВР, както и промяната в чл.
187, ал. 1, изр. второ и ал. 4 от ЗМВР от 11.07.2020 г. и в съответните наредби от 2020 г. и в сега
действащата наредба от 2022 г. всъщност са наложени, за да се спестят значителни финансови
средства. Подобни обстоятелства, съгласно решението по дело С-262/20 г., включително спестяване
на финансови средства, не могат да бъдат аргумент за различно третиране и видимо не отразяват
допустима от закона цел, годна да обоснове това различно третиране.
С оглед на гореизложеното, съдът намира и счита, че разпоредбите на чл. 187, ал. 4 от
ЗМВР, гласящ, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1, и чл. 187,
ал. 1 от ЗМВР, допълнен – ДВ, бр. 60 от 2020 г., предвиждащ изрично, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, както и
приетото с ТР № 1/2020 г. от 15.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, че
при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на
вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата
Наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на
вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, не следва
да се прилагат, като вместо тях в настоящия случай за процесния период субсидиарно следва да
намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата - чл. 9, ал. 2,
която предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, и да се приложи коефициент 1,143 при превръщане на положения нощен труд в
дневен, като се приеме, че продължителността на нормалното работно време през нощта е 7, а не 8
часа. Според съда предвиденото в представените по делото заповеди на министъра на вътрешните
работи заплащане от 1.00 лв./1.40 лв. на час нощен труд нито има характера на допълнително
трудово възнаграждение, нито съответства по какъвто и да било начин на конституционното
задължение трудовото възнаграждение да е съответно на положения труд.
Изчислено по посочения по - горе ред, за процесния период ищецът е положил 1917 часа
извънреден труд, за който следва да му се заплати сумата от ****.** лева, а следващата се лихва за
забава върху стойността на непреизчисления и неплатен нощен труд през периода от 21.02.2022 г.
до 21.02.2025 г., считано от първо число от месеца, следващ тримесечието - 01.04.2022 г. до
21.02.2025 г. е в общ размер на ***.** лева.
С оглед изхода на спора, на ищеца се дължат направените по делото разноски на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, като такива се претендират в размер на 500 лева за платено
адвокатско възнаграждение, за което е представен ДПЗС. С отговора на исковата молба ответникът
е направил възражение за прекомерност, което съдът счита за неоснователно. Действително делото
не се отличава с фактическа и правна сложност, но следва да се посочи, че съобразно разпоредбата
на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от
формата на съединяване на исковете. В случая са предявени два иска, като за главния иск
възнаграждението се определя по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, а за акцесорния - по чл. 7, ал. 2 , т. 1
от Наредбата. Така възнаграждението за главния иск, определено по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата е
в размер на 612.34, а за акцесорния, определено по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата - 400 лева, или
общият размер на възнаграждението е 1012.34 лева, а претендираното адвокатско възнаграждение е
в размер на 500 лева. Именно в този размер ще се уважи претенцията за разноски.
13
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. с т. 23 от ТР № 6/2012 г. ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на РС - Чепеларе дължимата държавна такса върху уважените
искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, възлиза в общ размер на 174.24 лева, от които 124.94 лева ДТ по главния иск и
50 лева по акцесорния. Ответникът следва да заплати по сметка на РС - Чепеларе и сумата в размер
на 200 лева, направени разноски за съдебносчетоводна експертиза.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция "****" при ****, с адрес: гр. С., ул. "****" № *** да заплати на
С. З. Т., ЕГН **********, с адрес по месторабота: РС „****" - гр. Ч., сумата от ****,** лева /******
лева и ** ст./, представляваща неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд
при сумирано изчисляване на работното време за периода от 21.02.2022 г. до 21.02.2025 г., получена
в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
21.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в общ размер на ***.**
лева /***** лева и ** ст./, представляваща законна лихва за забава върху главницата, за периода от
първо число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи съответното допълнително
възнаграждение - 01.04.2022 г. до датата на предявяване на иска - 21.02.2025 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Главна дирекция "****" при ****, с адрес:
гр. С., ул. "****" № *** да заплати на С. З. Т., ЕГН **********, с адрес по месторабота: РС „****" -
гр. Ч. сумата в размер на 500 лева /петстотин лева/, представляваща направени разноски за
настоящото производство за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Главна дирекция "****" при ****, с адрес:
гр. С., ул. "****" № *** да заплати по сметка на РС - Чепеларе сумата в размер на 174.24 лева /сто
седемдесет и четири лева и 24 ст./, представляваща дължима държавна такса върху уважените
искове, както и сумата в размер на 200 лева /двеста лева/, представляваща разноски по
производството за платен от бюджета на съда депозит за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред ОС - Смолян.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
14