МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №23 ОТ 18.02.2013 Г. ПО НОХД №355/2012 Г. НА НПРС
Подсъдимият А.М.С. е предаден на съд затова, че на 24.09.2011 г. в гр. Н., обл. Ш. унищожил противозаконно чужда движима вещ: 1 бр.
предно панорамно стъкло и противозаконно повредил чужди движими вещи: 1 бр.
предна лява врата и 1 бр. преден капак, на обща стойност 630, 40 лв. на лек
автомобил марка “***” с рег. №***, собственост на С. А.СА.от
гр. Н. – престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
По предявеното му обвинение
подсъдимият не дава обяснения на съдебното следствие. Защитникът му – адв. Сн. Т. от Ш.та адвокатска
колегия, счита, че обвинението спрямо С. е недоказано и поради това намира, че
същият следва да бъде признат за невиновен. Изтъква,
че ако съдът счете подсъдимия за виновен, то следва да се приеме, че случаят е
маловажен и С. следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.216, ал.4 от НК, като при това същият бъде освободен от наказателна
отговорност на основание чл.78а от НК и му бъде наложено административно
наказание, защото са нА.це всички законови
предпоставки за прилагането на тази законова разпоредба.
Като съобрази всички събрани по
делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.М.С. е от гр. Н., обл. Ш.. Свидетелят С.
А.СА.е от същия град. Двамата се познавА.добре, но
помежду им през месец септември 2011 г. възникнал конфликт, по повод на който
те двамата, в случаите когато случайно се срещА.в града,
си разменяли реплики и закани. На 24.09.2011 г. свидетелят С. се намирал в
кафене “***” в гр. Н. и около 18, 30 ч. – 19, 00 ч. решил да си тръгне. Той
напуснал кафенето, отишъл до паркинга, където се намирал лекият му автомобил
марка “***” с рег. №***, качил се в колата и
потеглил, като напуснал паркинга. По пътя, докато шофирал, срещу него се задал
автомобил, който препречил движението му и свидетелят спрял. Тогава от
насрещния автомобил излезнА.няколко лица, между които
подсъдимият А.С., неговият брат – свидетелят В.М.Й., а също и братовчед му –
свидетелят М.В.Й.. Всички тези лица, включително и подсъдимият започнА.да удрят по колата на свидетеля и да хвърлят
камъни. Някои от тези лица носели и бухалки и с тях нанасяли удари по колата на
свидетеля С.. Последният, както бил спрял с автомобила, започнал да се движи
назад, с цел да избегне ударите, но подсъдимият С. и придружителите му тичА. след колата и продължавА.
да удрят и хвърлят камъни. Свидетелят С. успял да обърне автомобила и потеглил
към сградата на РПУ – гр. Н.. Там подал оплакване, като органите на полицията
му казА. да остави автомобила на паркинга на
управлението, което и свидетелят сторил. На следващия ден бил извършен оглед на
автомобила от страна на полицейските служители. В резултат от ударите по колата
било счупено предното панорамно стъкло и били повредени предната лява врата и
предния капак, като повредите се изразявА. в побитости.
В хода на делото е назначена
оценителна експертиза, чието заключение е установило, че с уврежданията по
автомобила е причинена щета в общ размер от 630, 40 лв. Автотехническа
и оценителна експертиза е назначена и в хода на съдебното следствие. В
заключението си повторно назначената експертиза е установила, че пазарната
стойност на щетите по лекия автомобил на свидетеля С.А. С. възлиза общо на
сумата от 605, 47 лв. Тази сума бе възстановена на свидетеля С.А. СА. от страна
на подсъдимия в хода на съдебното следствие.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът прие за установена безспорно от всички събрани в хода на делото
доказателства – показанията на свидетелите С. А. С., В.М.Й., М.С.Й., М.В.Й., Р.А.М.,
П.И.З. и М.Х.И., а също и от показанията на свидетелите С.А. СА., В.М.Й. и М.С.Й.,
дадени на досъдебното производство и прочетени на
съдебното следствие по реда на чл.281, ал.4 от НПК. Фактите се доказват също и
от приложените по делото протокол за оглед на местопроизшествие от 25.09.2011
г. и албум за посетено произшествие от 26.09.2011 г., а също и от заключението
по назначената в хода на съдебното следствие автотехническа
експертиза. АнА.зът на всички тези доказателства води
до извода, че действително с деянието си подсъдимият А.М.С. е осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.216, ал.1 от НК,
защото в резултат на осъщественото от него е нА.це
противозаконно унищожаване и противозаконна повреда на лекия автомобил на
свидетеля С.А. С., тъй като е счупено предното панорамно стъкло на колата и са
повредени предната лява врата и предния капак на автомобила. Но от
доказателствата по делото също така е безспорно, че това деяние подсъдимият С.
не е осъществил сам. Всъщност деянието е било извършено от няколко лица и това
безспорно се доказва от свидетелските показания на С. А. С., а от тези на
свидетелите, чиито показания са дадени на досъдебното
производство и са прочетени на съдебното следствие. Подсъдимият и всеки от
придружаващите го лица са нанасяли удари по автомобила на пострадА.я.
Но доколкото в съда е внесен обвинителен акт единствено спрямо подсъдимия С., а
не и спрямо останА.те лица, то съдът не може да
обсъжда хипотезата на съизвършителство между тях,
нито да приеме, че подсъдимият С. е действал в условията на съучастие с тези
лица. Но независимо от това е безспорно участието на С. в деянието и от негова
страна е нА.це осъществен състав престъплението
противозаконно унищожаване и повреждане на чуждо имущество. Конкретните
увреждания по автомобила съдът приема, че са установени безспорно от
показанията на свидетеля С.А. С., от данните от назначената в хода на делото автотехническа експертиза, която е установила конкретния
механизъм на причиняване на щетите, а така и от данните, съдържащи се в
приложения по делото протокол за оглед на местопроизшествие. Защитникът на
подсъдимия е изразила становище, че извършеният оглед на автомобила е опорочен,
поради факта, че това следствено действие е извършено не веднага, когато пострадА.ят е подал оплакване, а на другия ден и също така
изразява съмнение, че протоколът би могъл да се състави за времето, посочено в
него. Съдът счете така изразените доводи за несъстоятелни. Събраните по делото
доказателства са категорични относно това, че веднага след деянието свидетелят С.
А. С.е отишъл с автомобила си в ***онното полицейско
управление, където автомобилът е бил оставен на паркинга на управлението и това
е било вечерта, след 19, 00 ч. Огледът на автомобила е извършен на другия ден
преди обед, като през това време, т.е. през нощта на 24./25.09.2011 г. колата
се е намирала в ***она на РПУ. Следователно не би
могло да се приеме, че в този промеждутък от време би могло да се окаже
въздействие върху автомобила. Относно времето за съставяне на протокола за
огледа, то от самото му съдържание е видно, че извършеното следствено действие
по обем не е значително и би могло да отговаря на времето, посочено в протокола
за извършването му. Поради това и съдът счете, че протоколът за оглед е годно
доказателствено средство. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк
умисъл, тъй като без съмнение той е съзнавал обещественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Относно размера на причинената с
деянието на подсъдимия щета, съдът прие за безспорно доказано, че тя е в размер
на 605, 47 лв., така както е установена с назначената в хода на съдебното
следствие автотехническа и оценителна експертиза.
Съдът прие именно заключението по тази експертиза, като установяващо точния
размер на щетата, защото същото е обстойно и аргументирано, относно
използуваната методика за изчисление на щетите. Следователно безспорен факт по
делото е, че стойността на причинената повреда, равняваща се на стойността на
повредите по автомобила, възлиза на сумата от 605, 47 лв., която сума е под
размера на три установени за страната минимални работни заплати към момента на
деянието. Съдебната практика е приела, като един от критериите за маловажност
на деянието по чл.216, ал.1 от НК, размерът на две, а и в някои случаи и на три
минимални за страната работни заплати, под който размер приема, че деянието е
маловажно. Разбира се, при преценката дА. едно деяние
е маловажно, следва да се отчетат и други значими обстоятелства, освен размерът
на причинената щета. Сред тези обстоятелства несъмнено е и това, свързано с
личността на извършителя. В настоящия случай е видно, че подсъдимият е с чисто
съдебно минало. Също така съдът счита, че следва да отчете и обстоятелството,
че подсъдимият не е извършил деянието сам, а заедно с други лица, спрямо които
от страна на прокуратурата не е внесен обвинителен акт. Това обстоятелство, по
мнението на съда, също следва да бъде отчетено при преценката дА. деянието именно на подсъдимия е маловажно или не. Освен
това съдът следва да отчете и фактът, че така причинената с деянието щета е
възстановена. Отчитайки всички тези обстоятелства, както и сравнително ниската
стойност на причинената щета, съдът счита, че осъщественото от подсъдимия А.М.С.
следва да се окачестви като маловажен случай и да се квА.фицира
като престъпление по чл.216, ал.4 във вр. с ал.1 от
НК. Това престъпление, съгласно разпоредбата на чл.218в, т.1 от НК се преследва
по тъжба на пострадА.я. Но доколкото то се установява
в хода на съдебното следствие, то на основание чл.287, ал.5 от НПК, прокурорът
е направил искане съдът да се произнесе с присъдата си и относно извършено
престъпление по чл.216, ал.4 във вр. с ал.1 от НК,
поради което и съдът постанови присъда, с която призна подсъдимия А.М.С. за
виновен в извършването на това престъпление. По обвинението за извършено
престъпление по чл.216, ал.1 от НК, съдът призна подсъдимият за невиновен, включително и, че щетата, причинена с деянието
му е в размер на 630, 40 лв., тъй като съдът прие за безспорно установена щета
в размер на 605, 47 лв.
При определяне на наказанието на
подсъдимия съдът съобрази, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, че
причинената с деянието му щета е възстановена, че подсъдимият не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на Глава VІІ от Общата част на НК, както и,
че за деянието по чл.216, ал.4 във вр. с ал.1 от НК
се предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или глоба от сто до
триста лева. Поради това, спрямо него са нА.це
условията на чл.78а, ал.1 от НК. Затова съдът на посоченото основание освободи А.М.С.
от наказателна отговорност и му наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В РАЗМЕР
НА 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА. Съдът счете, че размерът на адмитистративното
наказание следва да съвпада с минималния, определен в закона, предвид
обстоятелството, че подсъдимият е безработен, не реА.зира
доходи, а и предвид младата му възраст.
Подсъдимият бе осъден да заплати направените по делото разноски в
размер на 140 лв. /сто и четиридесет лева/, от които 40 лв. /четиридесет лева/
по сметка на ОД “Полиция” – гр. Ш. и 100 лв. /сто лева/ по сметка на НпРС.
В този смисъл съдът
постанови присъдата си .
08.03.2013
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: