Решение по дело №8419/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3680
Дата: 28 ноември 2022 г.
Съдия: Татяна Лефтерова
Дело: 20223110108419
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3680
гр. Варна, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20223110108419 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. Б. К.,
ЕГН **********, с адрес: В., ж.к.Ч., бл.**, вх.*, ет.*, ап.* с която против
„Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз А. Дондуков“ № 68, е предявен иск с
правно основание чл.432 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца,
след допуснато изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК, сумата от 790 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди нанесени на собствения
на ищеца л.а. „Пежо ***“, рег. №********** при застрахователно събитие -
ПТП, възникнало на 24.03.2022 г., в гр. Варна, по вина на водача на л.а.
„Нисан Кашкай“, рег. №*******, застрахован при ответника по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба – 29.06.2022 г. до окончателното
изплащане. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
На 24.03.2022 г., в гр. Варна, кв. "Ч." на паркинга пред бл. 9, възниква
пътнотранспортно произшествие /ПТП/, по вина на водача на лек автомобил
„Нисан Кашкай“, рег. № ******** който, при потегляне от паркомясто, удря
управлявания от ищеца лек автомобил „Пежо ***“, рег. №**********
1
преминаващ пред него. За настъпилото произшествие участниците в същото
съставят двустранен констативен протокол за ПТП. Твърди се, че към датата
на инцидента, за л.а „Нисан Кашкай“ е налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена с ответника. Последният е уведомен за
настъпилото пътно произшествие, като на автомобила е извършен оглед от
застрахователя, при който са установени увреждания по следните елементи от
превозното средство: задна броня, заден десен калник, задна дясна врата,
лайстна предна дясна врата, тас заден десен. Твърди, че към датата на
депозиране на исковата молба, застрахователят е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 344,49 лева, което ищецът намира за недостатъчно
да покрие разходите, необходими за възстановяване на автомобила. Заявява,
че същите са в размер на 835 лева. При горните доводи настоява за уважаване
на предявения иск, като претендира законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
обезщетението. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът представя отговор на исковата
молба, с който оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че за
настъпилото застрахователно събитие е изплатил обезщетение в размер на
344,49 лева, което намира за съответно на вредите, претърпени от
пострадалия. Претедираното от последния обезщетение счита за силно
завишено и несъответстващото на средните пазарни цени за резервни части,
материали и труд, необходими за отстраняване на щетите. По изложените
съображения моли за отхвърляне на иска. Моли и за присъждане на разноски.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване,
следните обстоятелства: между собственика на л.а. „Нисан Кашкай“, рег. №
********* и ответника е сключена застраховка „Гражданска отговорност”,
валидна към 24.03.2022 г., както и че ответното дружество е заплатило на
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 344,49 лв.
От представен по делото препис от СРМПС част I, издадено от МВР, се
установява, че собственик на л.а. марка „Пежо“, модел „***“, рег. № *******
2
е ищецът Г. Б. К..
Видно от двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие, на 24.03.2022 г., в 13,00 ч., в гр. Варна, кв. "Ч." на паркинга
пред бл. 9, възниква ПТП между собствения на ищеца лек автомобил, движещ
се направо и потеглящият от паркомясто л.а. „Нисан Кашкай“, рег. №
*********. В двустранния протокол, съставен от двамата участници в
произшествието, са вписани обстоятелствата, нарушенията, причините и
условията за ПТП, като е изготвена и схема на настъпването му. Вследствие
на произшествието и на двата автомобила са нанесени материални щети.
Механизмът на настъпване на ПТП е описан от двамата участници в
произшествието, като същите са подписали протокола. Водачът на л.а.
„Нисан Кашкай“ е посочил, че е виновен за възникване на инцидента.
Въз основа уведомление от ищеца, ответното дружество образува
преписка по щета № *********, извършва оглед и изготвя протокол №
************************, както и опис-заключение, от които се
установява, че при ПТП са увредени следните елементи от автомобила на
ищеца: задна броня, калник заден десен, врата задна дясна, лайстна задна
врата дясна, тас заден десен. Ответникът изготвя калкулация, видно от която,
общата сума, необходима за възстановяване на автомобила, е в размер на
344,49 лева.
По делото е допуснато провеждане на съдебно-автотехническа
експертиза /САТЕ/, от приетото заключение на която се установява
механизмът на настъпване на ПТП, нанесените увреждания по автомобила на
ищеца, както и стойността на ремонтните дейности, необходими за
възстановяване на превозното средство до състоянието му преди
произшествието. Установено е, че са налице увреждания по следните
елементи от автомобила - задна броня, калник заден десен, врата задна дясна,
лайстна задна врата дясна, тас заден десен. Според вещото лице, общият
размер на необходимата стойност за отстраняване на описаните в исковата
молба щети по автомобила, определена към датата на произшествието, по
средни пазарни цени, при използване на цени за труд предлагани в сервизи
отговарящи на изискванията за качество, съответно непритежаващи такъв
сертификат за качество, е в размер на 1142,35 лв. Средната пазарна цена за
труд на сервизи, които не притежават сертификат за качество ISO е в размер
3
на 17 лв./нормочас. При извършен оглед на 19.10.2022 г. се установява, че
автомобилът не е отремонтиран.
В проведено по делото открито съдебно заседание, експертът пояснява,
че уврежданията по застрахования автомобил са вследствие на
съприкосновение с приплъзване в странична задна дясна част на автомобила,
с предмет с неправилна форма, какъвто би могъл да бъде външен детайл или
друго превозно средство, поради което е намерено, че е възможно описаните
увреждания да са настъпили при сочения от ищеца механизъм на
произшествие.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Претендираните права имат извъндоговорен характер – непозволено
увреждане. Исковете черпят правно основание от разпоредбите на чл. 432, ал.
1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, чл.429 КЗ вр. чл. 86, ал.1 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. чл.432, ал.1 КЗ, увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. В този смисъл ищецът е
активно материалноправно легитимиран да претендира от застрахователя
обезщетение за причинените му вреди, а ответното застрахователно
дружество е пасивно легитимирано да отговаря по тези претенции.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ,
е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това,
следва да са налице и всички кумулативно изискуеми предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
4
възстановяването им.
В тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно
доказване: наличие на валидно застрахователно правоотношение между
застрахователя и третото лице, настъпване на застрахователно събитие –
ПТП, механизъм на настъпване на същото и причинно-следствената връзка
между ПТП и вредоносния резултат. По правило, в хипотезата на гражданска
отговорност, за вреди от непозволено увреждане, вината се предполага до
доказване на противното. В тежест на ответника е да установи възраженията
си въведени с отговора на исковата молба.
Страните не спорят, че между ответното дружество и собственика на
л.а. „Нисан Кашкай“, с рег. №******* е сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, с който застрахователят се е задължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
По делото се установи, че на 24.03.2022 г., в гр. Варна, по вина на
делинквента – водач на л.а. „Нисан Кашкай“, рег. № ********* е настъпило
ПТП, при което на собствения на ищеца лек автомобил са нанесени
имуществени вреди. Механизмът на настъпване на произшествието,
наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение
на делинквента и нанесените имуществени вреди на автомобила на ищеца, са
установени по безспорен начин чрез приетите по делото писмени
доказателства, както и експертно заключение. Съдът намира, че вината на
водача Милена Иванова Чавдарова е установена по безспорен начин. В
подписания от страните двустранен протокол за ПТП, последната е признала,
че е виновна за произшествието.
С отговора на исковата молба, ответникът не оспорва обстоятелствата,
отразени в съставения от водачите двустранен протокол за ПТП. Съгласно
изричния текст на чл.5 от Наредба № І-з – 41 от 12.01.2009 г. за документите
и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд, когато при произшествието са
причинени само материални щети и между участниците в произшествието
има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите
5
данни в двустранен констативен протокол за ПТП. Такъв е и процесният
случай. Съгласно посочената разпоредба, такъв протокол не се попълва при
условие, че има съмнение, че участник в произшествието е под въздействието
на алкохол и/или наркотични вещества, или техни аналози или не притежава
необходимите права за управление на моторно превозно средство.
Положените подписи в двустранния протокол не са оспорени от страните,
поради което авторството на същите, както и удостоверените с двустранния
протокол факти и обстоятелства, относно механизма на ПТП, и нанесените
увреждания на участващите в него автомобили следва да се приемат за
доказани.
Между ответното дружество и делинквента е сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, с който
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Безспорно са установени настъпилото ПТП, участниците в него, механизмът
и вината за настъпването му, както и нанесените увреждания по автомобила
на ищеца, които са в причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Не се установяват доказателства за наличие на
правопогасяващи или правоизключващи отговорността на застрахователя
обстоятелства. С оглед горното, съдът намира предявеният иск за доказан по
основание.
Спорният въпрос между страните остава размерът на дължимото
обезщетение.
Заключението на съдебната експертиза сочи, че стойността за
възстановяване на автомобила възлиза на сумата от 1142,35 лв, като този
следва да бъде размерът дължимото обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, доколкото нормата на чл.400, ал.2 КЗ определя, че
възстановителната застрахователна стойност е тази за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество. Ответникът е длъжен да
заплати на ищеца обезщетение за претърпените вреди, вследствие
настъпилото застрахователно събитие, като това обезщетение следва да бъде
в размера необходим за възстановяване на автомобила в състояние годно за
неговата употреба.
6
При спазване принципа за пълна обезвреда, следва присъденото
обезщетение да съответства на разходите за възстановяване на увредената
вещ до състоянието преди увреждането, поради което съдът намира, че в
полза на ищеца се дължи застрахователно обезщетение в размера, посочен от
вещото лице като необходим за отремонтиране на автомобила. При данни, че
ответникът е изплатил на ищеца сума в размер на 344,49 лева, то до достигане
на пълния размер за възстановяване на автомобила, на доплащане подлежи
сумата от 797,86 лева., Доколкото ищецът претендира заплащане на сумата от
790 лева, ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение в този
размер. Предявеният главен иск е доказан по основание и размер, поради
което същият следва да бъде уважен изцяло.
В полза на ищеца и на основание чл.84 ал.3 ЗЗД вр.чл. 86, ал.1 ЗЗД вр.
чл.429, ал.3 КЗ, следва да се присъди и законната лихва върху присъдената
сума за обезщетяване на имуществените вреди, считано от датата на
уведомяването на застрахователя до окончателното изплащане, но доколкото
отправеното искане е за присъждане на законна лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда, то законна лихва върху главното задължение следва
да се присъди с посочената от ищеца начална дата.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в
общ размер на 300 лева. Отправя се искане и за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца, по реда на
чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3, пр. 2 ЗА. Съдът намира, че същото следва да бъде в
размера, определен с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004
г., а именно – 300 лева.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат заплатени по
следната банкова сметка: ********************* открита в „Първа
инвестиционна банка“ АД, с титуляр адв. Р. Р..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз А. Дондуков“ № 68,
ДА ЗАПЛАТИ на Г. Б. К., ЕГН **********, с адрес: В., ж.к.Ч., бл.**, вх.*,
7
ет.*, ап.* сумата от 790 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди нанесени на собствения на ищеца л.а. „Пежо ***“, рег. № *******, при
застрахователно събитие - ПТП, възникнало на 24.03.2022 г., в гр. Варна, по
вина на водача на л.а. „Нисан Кашкай“, рег. № ******** застрахован при
ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 29.06.2022
г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз А. Дондуков“ № 68,
ДА ЗАПЛАТИ на Г. Б. К., ЕГН **********, с адрес: В., ж.к.Ч., бл.**, вх.*,
ет.*, ап.* сумата от 300 лева, представляваща сторените разноски по делото,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз А. Дондуков“ № 68,
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. Р. – АК – Варна, с адрес: гр. Варна, ул.
„Патриарх Евтимий“ №11, офис 1, сумата от 300 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3, пр. 2 ЗА.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8