№ 3256
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20231100110583 по описа за 2023 година
Предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца И. И. И. било образувано
изпълнително дело 1880/2022 г. по описа на ЧСИ – В.М.. Същото било
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на взискателя
И. С. Б. по в.гр.д. 11373/2015 г. по описа на СГС, Втори А състав. Твърди се,
че изпълнителният лист бил издаден на 12.11.2015 г., а задълженията по него
възлизали в глобален размер на сумата от 33 296, 51 лв., от които 12 000 лв. –
главница, 16 897,99 лв. – лихви, както и суми, представляващи разноски по
изпълнителното дело.
В исковата молба са изложени твърдения, че вземанията по
изпълнителния лист са погасени по давност.
Предвид което е мотивиран правен интерес от иска и иска от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че горните суми са недължими като погасени по давност.
Претендират се разноски.
Ответницата И. С. Б. оспорва иска в писмен отговор, в който са
наведени възражения относно основателността на заявените от ищците
1
претенции.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. П..
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание
от адв. Ч..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание
чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
Видно от данните от приложеното изп. дело 1403/2015 г., същото е
образувано при ЧСИ М.М. на 03.12.2015 г. с оглед представен изпълнителен
лист, издаден на 12.11.2015 г. от СГС, Втори А състав по в.гр.д. 11373/2015 г.
От съдържанието на същия се установява, че на основание чл. 45 от ЗЗД
длъжникът И. И. И. е осъден да заплати на кредитора И. С. Б. сумата от 12 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди от деликт, по който ответникът е
осъден с влязла в сила присъда по нохд 22551/2011 г. на СРС, 101 състав,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.04.2009 г.
На 10.12.2015 г. до длъжника – настоящ ищец е изпратена покана за
доброволно изпълнение връчена по реда на чл. 47 ал.1 от ГПК – чрез залепено
уведомление на 13.01.2016 г. /стр.17 в изп. дело/.
Изготвена е справка в Служба по вписванията за наличие на вписвания,
заличавания и отбелязвания по персоналната партида на длъжника към
08.12.2015 г.
Изготвена е справка към 08.12.2015 г. от НОИ за наличие на трудови
договори, сключени с длъжника.
Изискана е справка от НАП за наличие или липса на задължения и
обезпечителни мерки от 04.01.2016 г.
Впоследствие са изготвени нови справки от Служба по вписванията до
25.04.2016 г. Изискана е на 17.06.2016 г. справка МПС от СДВР – Пътна
полиция. Изискана нова справка от НАП към 18.07.2016 г.
Към 16.04.2021 г. е изготвена нова справка по персоналната партида на
длъжника от Служба по вписванията, София, както и справка но НОИ за
действащи трудови договори към 16.04.2021 г.
С молба от 07.10.2022 г. на взискателя е поискано делото да бъде
2
прехвърлено при ЧСИ – М. за което е съставен протокол от 17.10.2022 г. и с
постановление от същата дата изп. дело 1403/15 г. по описа на ЧСИ – М. е
прекратено на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК.
На 06.12.2022 г. въз основа на гореописания изпълнителен лист е
образувано изп. д. 1880/22 г. по описа на ЧСИ – В.М.. По това изпълнително
дело, видно от приложения препис отново е изпратена покана за доброволно
изпълнение респ. са изискани справки от НАП, БНБ, НОИ относно
имущественото състояние на длъжника.
На 12.12.2022 г. е изготвено запорно съобщение до „ПИБ“ АД за запор
на банкова сметка на длъжника. На същата дата е изпратено и запорно
съобщение до „И.“ ЕООД за запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника. На 22.12.2022 г. е изпратено запорно съобщение до СДВР – сектор
Пътна полиция за налагане на запор върху лек автомобил „Опел Вектра“ с
рег. № *******, както и върху лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № С
*******
При тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Процесните вземания са съдебно установени с влязло в сила съдебно
решение. По отношение на същите е приложима общата пет годишна
давност, установена в нормата на чл. 110 от ЗЗД. С оглед нормата на чл. 116
б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия по
принудително изпълнение. Образуването на изпълнително производство не е
от кръга действия, които прекъсват погасителната давност с оглед дадените
задължителни разрешения в ТР 2/2015 г. на ОСГК на ВКС. Съобразно
нормата на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години
изпълнителното производство се прекратява. Това прекратяване се извършва
по право, по силата на закона с факта на изтичане на предвидения в него срок
и без да е необходимо да се предприемат нарочни действия в тази връзка.
Това е установено в т.10 от Тълкувателно решение 2/2015 г. на ОСГТК на
ВКС. За да се прекъсне визираният в ГПК двугодишен срок е необходимо
предприемане на изпълнително действие, в рамките на определен
изпълнителен способ като не следва да се държи сметка дали прилагането му
е изискано от взискателя или е предприето по почин на ЧСИ при изпълнение
3
на чл. 18 ал.1 от ЗЧСИ. В цитираното вече ТР 2/2015 година са разграничени
действията, извършвани в рамките на инициирано изпълнително
производство на такива с характер на изпълнителни и действия,
непритежаващи подобна характеристика. Изпълнителните действия включват
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. С оглед
данните по делото и съобразяване разрешенията на ТР 2/2015 г. настоящият
съдебен състав намира, че по изпълнително дело 1403/2015 г. на ЧСИ – М. не
са извършвани действия, притежаващи белезите на изпълнителни такива.
Предприетите по същото действия са насочени към връчване на покана за
доброволно изпълнение на длъжника и проучване на неговото имуществено
състояние. Съобразно задължителните указания, дадени с т. 10 на цитираното
по-горе ТР 2/2015 г. не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
поради което образуването на това изпълнително производство не е
прекъснало течението на погасителната давност.
Няма данни по делото вън от образуването на това изпълнително дело,
по което не са извършвани каквито и да е изпълнителни действия да са
предприети други действия, насочени към спиране или прекъсване на
давността.
Самото изпълнително дело е образувано след 26.05.2015 г., поради
което по отношение на същото са неотносими задължителните указания,
дадени с ТР 3/2020 г. на ОСТГК на ВКС, съгласно които погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Съобразно правилата за броене на срокове погасителната давност е
изтекла на 12.11.2020 г., считано от датата на издаване на изпълнителния
лист, с оглед липсата на данни за датата на влизане в сила на съдебното
4
решение, въз основа на което е издаден същия. Единствените изпълнителни
действия, предприети по повод събиране на вземането по изпълнителния лист
са извършени в рамките на новообразуваното пред ЧСИ – М. изпълнително
дело, едва на 12.12.2022 г. т.е. две години и един месец след изтичане на
предвидения в ЗЗД давностен срок, поради което са без правно значение за
крайния изход на спора доколкото изтекъл срок не може да бъде прекъснат.
При липсата на други ангажирани от страните доказателства съдът
намира, че искът като основателен и доказан следва да бъде уважен.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се
следват разноските, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК, които възлизат на
сумата от 3 631, 86 лв. Възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК
ответникът не е заявявал, поради което съдът служебно не може да се
произнася досежно размера на адвокатското възнаграждение.
Водим от горното Софийски градски съд, I-19 състав:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск на И. И. И., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. София, ул. „******* – адв. А. П. с правно
основание чл. 439 ал.1 от ГПК срещу И. С. Б., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „******* – адв. В. Ч., че И. И. И., ЕГН ********** не
дължи на И. С. Б., ЕГН ********** сумата от 12 000 лв. – главница, сумата от
16 897, 99 лв. – лихви, предмет на изпълнителен лист от 12.11.2015 г. по
в.гр.д. 11373/2015 г. по описа на СГС, Втори А състав като погасени по
давност.
ОСЪЖДА И. С. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„******* – адв. В. Ч. да заплати на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на И. И. И.,
ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „******* – адв. А. П. сумата
от 3 631, 86 лв. – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5