Р Е Ш Е Н И
Е № 202
гр.Стара Загора, 05.06.2020 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд в публичното заседание
на първи юни
през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
при секретаря Николина Николова
и в присъствието на прокурора Константин Тачев като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 31 по
описа за 2020 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.203
и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.„
Образувано е по искова молба от
„АВН“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора,
ул.“Индустриална“ № 1 чрез пълномощника адвокат С.М. против Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Й.В.Гурко“ № 5 за присъждане на сумата 528лв, обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила
съдебно решение Наказателно постановление /НП/ № 43-0000033 от 15.07.2019г.,
издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Стара
Загора. В исковата молба е изложено, че по жалба на ищеца срещу
посоченото НП е образувано административнонаказателно дело № 2283/ 2019г по
описа на Стара Загора, приключило с влязло в сила решение за отмяна на НП като
незаконосъобразно. Във връзка с обжалването ищецът упълномощил адвокат като му
заплатил възнаграждение в размер на 528лв по договор за правна защита и съдействие,
заплатено в брой. Счита, че при тези обстоятелства са налице всички
материалноправни предпоставки от фактическия състав на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Претендира за присъждане на разноските, направени в настоящото съдебно
производство.
Ответникът – Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ гр. София, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Г.И. в представените писмен отговор и бележки заявява, че принципно
признава предявения иск по основание, ако договорът за правна защита и
съдействие съдържа реквизити за договорено възнаграждение и извършено плащане.
Прави възражение за прекомерност на размера на претенцията с оглед
действителната фактическа и правна сложност на административнонаказателно дело
№ 2283/ 2019г по описа на Стара Загора, както и по отношение на адвокатско
възнаграждение по настоящото дело. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съразмерно отхвърлената част от иска.
Окръжна
прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано
заключение че предявеният иск е доказан по основание и по размер и следва да
бъде уважен изцяло.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
С НП № 43-0000033 от 15.07.2019г.,
издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Стара
Загора, *** е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 3000лв., на
основание чл.96г, ал.1, предл.1 от Закона за автомобилните превози за
нарушение на чл.7б, ал.1, изр.1, предл.2 от същия закон. Като административно
нарушение са възприети обстоятелствата, че
на 12.06.2019г в гр.Стара Загора при
извършена проверка е установено, че дружеството, притежаващо Лиценз за
извършване превоз на товари на територията на Република България № 10890,
валиден до 13.06.2027г, е извършил превоз на товари на 05.03.2019г с МПС марка **** рег.№ **** и водач К. Г. К., който
не отговяря на изискванитя за квалификация на водача – не притежава карта за
квалификация на водач, видно от направена справка в информационната система на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
По жалба на „АВН“ ООД гр.Стара Загора е
образувано АНД № 2283/ 2019г по описа на Районен съд Стара Загора, приключило с
Решение № 637/ 28.11.2019г, с което НП № 43-0000033 от 15.07.2019г., издадено
от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Стара Загора, е
отменено като незаконосъобразно. В мотивите на съда е прието, че НП е издадено
при съществено нарушение на процесуалните правила. Решението като необжалвано е
влязло в законна сила на 20.12.2019г.
Към материалите по настоящото дело
е приложено АНД № 2283/ 2019г по описа на Районен съд Стара Загора. Видно от
съдържащото се в него пълномощно от 02.08.2019г /л.7/, „АВН“ ООД гр.Стара
Загора чрез управителя В. Г. е възложило и упълномощило адв. С.М. да осъществи
процесуално представителство по АНД от 2019г пред РС Стара Загора. Представена
е сметка/фактура и договор за правна защита и съдействие № 591/ 02.08.2019г,
издадена от адвокат М. на "АВН" ООД гр.Стара Загора с предмет „обжалване
на НП № 43-0000033 от 15.07.2019г., издадено от Началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ гр. Стара Загора“ при договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 528лв с ДДС, платено изцяло в брой /л.6/.
Така установената фактическа
обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение
на административна дейност.
Предявеният иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с
правен интерес, срещу надлежния ответник Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” гр.София /чл.205 от АПК/ и след отмяната на НП № 43-0000033
от 15.07.2019г, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по
съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/.
Независимо, че НП не е административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска
за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като
такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган,
представлява властнически акт на органите на администрацията, макар че поражда
наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на
нормативно възложени задължения, от упражняване на административна
правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014
г. Общото събрание на колегиите на ВАС и на гражданска колегия на ВКС, за
вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение по реда на
ЗОДОВ при наличие на останалите предпоставки за това.
Разгледан по същество, искът за присъждане на обезщетение е основателен и
доказан.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на
изпълнение на административна дейност. Във фактическия
състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се
включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния
ред; вреда от такъв административен акт и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие
и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на
посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата
по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай отговорността на ответника Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ гр.София, респективно увреждането на ищеца, се
основава на незаконосъобразно НП № 43-0000033 от 15.07.2019г., издадено от
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Стара Загора, отменено
по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. При прилагане на
разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по
тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на
ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме,
че административнонаказателното производство по налагане на
административни наказания представлява осъществяване на административна дейност
от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи
функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на
администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща
управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна
същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административнонаказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно
наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че
НП, като резултат от упражнена дейност по административно наказване
представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици,
който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21
от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на
администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна
/изпълнителна/ дейност, НП следва да се квалифицира като акт на орган или
длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски
в производствата по ЗАНН, както пред районния, така и пред административния
съд, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за
разноски в административнонаказателния процес налага извод, че разходваните
средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен
акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна
репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание
чл. 4 от ЗОДОВ.
Като съобрази
гореизложеното съдът приема, че са налице първите две предпоставки за
ангажиране отговорността на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
гр.Софипо предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден
незаконосъобразен акт от длъжностно лице на агетцията при изпълнение на
административна дейност. На следващо място безспорно
се установи по делото, че за обжалването на посоченото НП ищецът е ангажирал
адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
528лв с включен ДДС от 88лв върху сумата 440лв. Направените от „АВН“ ООД гр.Стара
Загора разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено
представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.
Налице е и пряка
причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско
възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана
именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на НП № 43-0000033
от 15.07.2019г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр. Стара Загора. Този извод следва от отбелязването
в договора за правна защита и съдействие от 02.08.2019г,
инкорпориран в сметка/фактура на регистрирания по ЗДДС адвокат М.. Представен е
с жалбата до Районен съд Стара Загора, по която е образувано АНД № 2283/ 2019г,
и има характер на разписка, поради което
удостоверява по надлежния ред извършеното плащане на уговореното възнаграждение
до приключване на съдебното производство /в този смисъл е и Тълкувателно
решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/.
От приложеното АНД № 2283/ 2019г по описа на
Районен съд Стара Загорасе установява, че адвокат М. е участвал в насроченото
открито съдебно заседание по делото. Ето защо съдът приема за доказано по
делото, че ищцът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направени от
него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно
производство по обжалване на НП № 43-0000033 от 15.07.2019г., издадено от
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Стара Загора,
отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. Понеже тези
разходи се изразяват в намаление на имуществения патримониум на ищеца, то
следва да се разглеждат като имуществена вреда за лицето, по отношение на което
с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е
било привлечено към административнонаказателна отговорност и санкционирано с
издаденото НП.
Въпреки своевременно направеното
от ответника възражение за прекомерност на исковата претенция, то не следва да
бъде уважено. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна, да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В
чл. 36, ал. 2 от ЗА законодателят е посочил, че размерът на възнаграждението на
адвоката трябва да бъде справедлив и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно
чл. 18, ал. 2 във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в
действащата редакция към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по конкретното административно-наказателно
дело е 440лв, колкото е уговорено между страните. При прилагане на чл.2а от
допълнителните разпоредби на цитираната Наредба № 1 от 09.07.2004г с оглед регистрацията на адвокат М. по ЗДДС
общият размер възлиза на 528лв, т.е. не надхвърля минималния такъв. Като
съобрази изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца като обезщетение за причинени имуществени вреди
сумата 528лв при установено и доказано кумулативно наличие на всички елементи
от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода
на делото, следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на
направените от него разноски, като Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ бъде осъдена да му заплати сумата 385 лв., от които 25 лв. платена държавна такса и 360лв за адвокатско
възнаграждение с включен ДДС, договорено и заплатено съгласно представения по
делото договор за правна защита и съдействие № 631 от 15.01.2020г, инкорпориран
в сметка/фактура /л.5/. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно.
Той е съобразен с минимално предвидения размер от 300лв по чл.8,
ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, действала към момента на сключване на договора.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.204, ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Гурко” № 5,
да заплати на „АВН“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора,
ул.“Индустриална“ № 1 сумата 528 /петстотин двадесет и осем/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление № 43-0000033 от 15.07.2019г.,
издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Стара
Загора, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по
АНД № 2283/ 2019г. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ гр. София, ул. „Гурко” № 5, БУЛСТАТ ********* да заплати на „АВН“
ООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“Индустриална“ № 1 сумата
от 385 /триста осемдесет и пет/ лева, представляваща
направени разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: