РЕШЕНИЕ
гр.
С., 17.10.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ІI-A въззивен състав, в публичното заседание на трети
октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗЛАТИНА РУБИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при
секретаря Е.В., като разгледа докладваното от мл. съдия Васил Александров гр. д. № 11385/2009 г. по описа
на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК
(отм.), във вр. § 2, ал. 1 от ПЗРГПК.
С Решение № II-IX-69/22.06.2009
г., постановено по гр. д. № 1706/2004 г. по описа на СРС, II г.о., 55-ти състав е изнесен на публична продан на
основание чл. 288, ал. 1 от ГПК (отм.) допуснатия до делба недвижим имот: УПИ №
XXIV-1102
по плана на кв. 15б, м. „О.“, гр. С., с
площ по графични данни от 874 кв. м., при съседи: от две страни улици, парцел XXII и парцели XXV и XXVI по регулационния план от 1977 г., при съделители А.И. Г. с квота 2/3 ид.
ч. и М.А.П. с квота 1/3 ид. ч.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от съделителя Г.,
в която твърди, че последното е незаконосъобразно, необосновано и е постановено
при съществени процесуални нарушения. Поддържа, че налице план за регулация,
като могат да се образуват два самостоятелни УПИ, което не било взето предвиди
от първоинстанционния съд. Навежда довод, че е
нарушен материалния закон, като вместо страните да получат реална част от имота, щели да бъдат лишени от него.
Излага съображения, че е налице противоречие между събраните по делото
доказателства и мотивите на районния съд. В о.с.з поддържа, че през 2008 г.
общината служебно е образувала два самостоятелни парцела – УПИ III-1102 и УПИ IV-1582,1102.
Излага подробни съображения, че няма причина делбата да не се извърши чрез
възлагане на реална част от процесния имот на всеки
от съделителите. Иска отмяна от обжалваното решение и
извършване на делбата чрез възлагане на реални части от имота.
В срока по чл. 201, ал. 1 от ГПК (отм.) не е подаден
отговор на въззивна жалба от въззиваемия
– съделителят П.. В о.с.з заявява, че не оспорва
жалба и счита, че последната е основателна. Иска отмяна на обжалваното решение
и извършване на делбата при поставяне в негов дял на УПИ III-1102.
Въззивната жалба е
допустима. Подадена е в законоустановения срок от
легитимирано лице, насочена е срещу решение, което подлежи на въззивно обжалване и отговоря на изискванията на чл. 198 и
чл. 199 ГПК (отм.).
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
в първата и въззивната съдебни инстанции доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), във вр. с § 2,
ал. 1 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна.
Въззивният съд е съд, както по фактите, така и по правото, тоест
последния решава спора по същество. Ето защо, с оглед твърденията на страните и
техния петитум, настоящата инстанция счита, че е
сезирана с искане за възлагане на делбения по реда на
чл. 292 от ГПК (отм.), което е обусловено от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) от допуснатите до делба имоти да са
обособени достатъчен брой дялове, за да може всеки съделител
да получи реален дял; 2) извършването
на делбата чрез теглене на жребие да е или невъзможно, или неудобно.
С Решение № 152/04.10.2004 г., постановено по гр. д. №
1706/2004 г., по описа на СРС, 55-ти състав е допусната делба между А.И. Г. и М.А.П. на следния недвижим имот: УПИ № XXIV-1102, в местност „О.“, гр. С., кв. 15 б, с площ по скица №
АС 94-А-102 от 15.10.2003 г. от 874 кв. м., при съседи: от две страни улици,
парцел XXIII
и парцели XXV и XXVI по рег.
план от 1977 г.,, при квоти от 2/3 ид. ч. за А.И. Г. и 1/3 за М.А.П..
Във втора фаза на делбеното
производство е прието заключението на СТЕ, ведно със скица към него (л. 53 в
кориците на делото пред СРС), от което се установява, че УПИ № XXIV-1102, в
местност „О.“, гр. С., кв. 15 б, е поделяем на два
равни дяла, както следва: дял I – по букви
Б-Д-Е-Ж-Г-В-Б (по скица към СТЕ), с площ около 574 кв. м. и лице 22 л. м.; дял II – по букви А-Б-В-Г-А (по скица към СТЕ), с площ около
330 кв. м. и лице 15 л. м.
Съдът, кредитира заключението на вещото лице, тъй като
извършено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило
изчерпателно на поставената задача и не се доказва, че последното е
заинтересовано от изхода на правния спор.
Приложена е скица № 15-43352-01.09.2016 г. от която се
установява, че поземлен имот с идентификатор 68134.507.1102 има графична площ
от 871 кв. м.
От удостоверение с вх. № АС-94 00-731-[1] се установява, че съгласно действащия ПЗР одобрен с
Решение № 69/05.02.2008 г. на СОС, в сила от 24.09.2008 г. поземлени имоти пл.
№ № 1102 и 1582 от кв. 15 б са обособени в УПИ III-1102 и УПИ IV-1582,1102.
От удостоверение вх. № към АС-94 00-667-[1] се устновява, че УПИ III-1102 и УПИ IV-1582,1102 са
идентични с УПИ № XXIV-1102.
От Решение № I-120-149/18.09.2015 г., постановено по гр. д. № 1324/2014 г. по описа на
СРС, I
Г.О., 120-ти състав се установява, че
границите между УПИ III-1102 и УПИ IV-1582,1102, кв. 15 б, по плана на м. „О.“, гр. С.
минава по линия 1-2-5-6, отразена в оранжев цвят към приложена към
първоначалното СТЕ комбинирана скица, която е неразделна част от решението.
С оглед на така установеното, настоящата инстанция
намира, че имотите могат да бъдат възложени в реална част на съделителите на основание чл. 292 от ГПК(отм.) без да се тегли
жребие. И двете материални предпоставки са налице – налице са две УПИ, който
съответстват на дяловете на страните, в случая тегленето на жребие е
невъзможно, а имотите трябва да бъдат възложени на страните така, както са
поискали, а именно – дял I – по букви
Б-Д-Е-Ж-Г-В-Б (по скица към СТЕ), с графична площ около 574 кв. м. и лице 22 л.
м трябва да бъде възложен на А.И. Г., а дял II – по букви А-Б-В-Г-А (по скица към СТЕ), с графична площ
около 287,00 кв. м. и лице 15 л. м, трябва да бъде възложен на М.А.П., което съответства на основния принцип в делбата,
получаването на реален дял, който е максимално близък по стойност до квотата му,
като не е необходимо имотите да са еднородни. Този извод следва от разпоредбата
на чл. 69 от ЗН, от където съдът прави извод, че съсобственик може да иска своя
дял в натура, доколкото това е възможно и тази разпоредба следва да намери
приложение във всички случаи, при които броят на съделителите
е равен или по-малък от броя на допуснатите до делба имоти, а ако имотите са поделяеми – на обособените дялове от тях. Преценката се
извършва единствено с оглед броя на съделителите и
броя на обособените дялове от делбеното имущество –
така Решение № 60/26.07.2010 г. по гр.
д. № 534/2009 г., I г.о на ВКС;
Решение № 60/26.07.2010 г. по гр. д. № 534/2009 г., I г.о. на ВКС; Решение № 111 от 20.10.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 2494/2014 г., II г. о., ГК, Решение № 29 от 21.02.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 5613/2013 г., II г. о., ГК; Решение № 397 от 24.10.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1499/2010 г., I г. о., ГК. В
случая, тегленето на жребие е невъзможно, тъй като квотите на съделителителите са различни, а имотът е един, като
съгласно заключението на СТЕ е възможен само един вариант на поделяемост. Отделно от това между съделителите
не е спорно, че всеки от тях е направил значителни подобрения в УПИ-тата, който претендират да им бъдат възложени, при
твърдения и от двете страни за извършено по-рано разпределение на ползването,
съобразно претенцията, като в случая не е необходимо съставянето на
разделителен протокол – така ППВС № 7/73
г.
Настоящата инстанция намира, че не следва присъжда
уравнения на страните, доколкото при съпоставка между стойността на получените в собственост имоти и стойностното изражение
на дяловете, съобразно квотите от общата делбената
маса, съгласно заключението на СТЕ – разминаването в паричната стойност е
незначително – така Решение № 279
от 05.07.2010 г. по гр. д. № 350/2009 г., II г.о. на ВКС. В този смисъл, страните не предявяват и изрични
претенции.
Съдът констатира, че поради пропуск с протоколно
определение в о.с.з от 17.03.2016 г. е конституирал като страна М.Р.Г., ЕГН: **********.
Ето защо, определението следва да бъде отменено, а производството трябва да
бъде прекратено спрямо тази страна. Във втората фаза на делбата се извършва
реалното ликвидиране на съсобствеността, като извън хипотезите на чл. 227 от ГПК, респ. чл. 120 ГПК (отм.), съотв. чл. 222 от ГПК
( чл. 117 ГПК – отм.), както и извън хипотезата на придобиване на права по
време на процеса чл. 226 от ГПК (чл. 121 от ГПК – отм.), или главно встъпване –
така т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от
19.12.2013 г. по т. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, не може да бъде конституирана нова страна във
втора фаза на делбата – в този смисъл Решение № 115 от 07.11.2014 г. по гр. д. № 2203/2014 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, постановено по реда на чл.
290 от ГПК, в което е прието, че: „Първата фаза
приключва с решение, с което съдът се
произнася между кои лица, кои
имоти и при какви квоти ще
се делят... След влизане в сила на това
решение започва втората фаза, която
има за цел
да определи начина на ликвидиране
на съсобствеността. При извършването на делбата съдът
е длъжен да се подчини на
силата на пресъдено нещо на решението по
допускане на делбата и да я извърши между посочените
лица, на посочените имоти и при посочените квоти. Разпоредбата на чл. 246 ГПК забранява съдът след постановяване на решението сам
да го отменя
или изменя. Поради това неучастието
на съсобственик, установено от съда
по време на втората фаза
на делбата, не може да
бъде поправено по инициатива на
съда чрез допускане на нова
делба по същото дело… Правото да се иска признаване
на делбата за нищожна на
основание чл. 75, ал. 2 ЗН и/или извършване на нова
делба принадлежи на участниците в съсобствеността - на лишения от участие
съсобственик и на всеки друг съсобственик.
Реализирането на това право се
извършва в нов процес с участие на всички носители
на правото на собственост.“.
За пълнота е
необходимо да се отбележи, че с оглед брания статус на съпрузите, придобиването
на реална част от делбения имот не би променило нищо
по отношение субективните права върху последния.
Следователно, обжалваното първоинстанционно
решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а ликвидирането на
съсобствеността следва да бъде извършено по реда на чл. 292 от ГПК (отм.).
При този изход на производството страните, с оглед
данъчната оценка на имота, следва бъдат осъдени да заплатят разноски по
сметката на Софийски градски съд, както следва: 1) А.И.Г. следва да бъде осъден
да заплати сумата от 1965,23 лева, представляващ държавна такса за довнасяне за
производството пред СГС, тъй като е представил документ за внесена държавна
такса в размер на 482,13 лева.; 2) М.А.П. следва да бъде осъден да заплати
сумата от 1223,68 лева, представляваща
държавна такса за производството пред СГС. Страните не са искали присъждането
на сторените пред настоящата инстанция разноски, поради което такива по арг. от чл. 293а от ГПК, във вр.
чл. 64 от ГПК не следва да им бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № II-IX-69/22.06.2009 г., постановено по гр. д. № 1706/2004 г. по описа на СРС, II г.о., 55-ти състав, с което е изнесен на публична
продан на основание чл. 288, ал. 1 от ГПК (отм.) допуснатия до делба недвижим
имот: УПИ № XXIV-1102 по плана на кв. 15б, м.
„О.“, гр. С., с площ по графични данни от 874 кв. м., при съседи: от две страни
улици, парцел XXII и парцели XXV и XXVI по
регулационния план от 1977 г., при съделители А.И.Г.,
ЕГН:**********, с адрес: *** с квота 2/3 ид. ч. и М.А.П.,
ЕГН: **********, с адрес: *** с квота 1/3 ид. ч.,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАВЯ В
ДЯЛ на основание чл. 292 ГПК (отм.)
на А.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, УПИ IV-1582, 1102 в
местност „О.“, гр. С., кв. 15 б, с административен адрес: гр. С., кв. „О.“, ул.
„***-та“ № **, с площ от 574,00 кв. м., и съгласно Комбинирана скица на
одобрена КККР и действащ ПЗР на м. „О. – М. – парк Б.М.“, приет с Решение № 69
от Протокол № 6/05.02.2008 г., район „Сердика“, находяща
се на лист 103 по делото пред настоящата инстанция, която е приподписана
от съдебния състав и е неразделна част от решението.
ПОСТАВЯ В
ДЯЛ на основание чл. 292 ГПК (отм.)
на М.А.П., ЕГН: **********, с адрес: ***,
УПИ
III-1102 в местност „О.“, гр. С., кв.
15 б, с административен адрес: гр. С., кв. „О.“, ул. „***-та“ № **, с площ от
287,00 кв. м., и съгласно Комбинирана скица на одобрена КККР и действащ ПЗР на
м. „О. – М. – парк Б.М.“, приет с Решение № 69 от Протокол № 6/05.02.2008 г.,
район „Сердика“, находяща се на лист 103 по делото
пред настоящата инстанция, която е приподписана от
съдебния състав и е неразделна част от решението.
ОТМЕНЯ определение от открито съдебно заседание от 17.03.2016
г., с което е конституирана като страна М.Р.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***
като ПРЕКРАТЯВА производството в
тази му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 293а от ГПК (отм.) А.И.Г., ЕГН:**********
да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 1965,23 лева,
представляващ държавна такса за довнасяне за производството пред СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 293а ГПК (отм.) М.А.П., ЕГН: **********
да заплати по сметка на Софийския
градски съд сумата от 1223,68 лева,
представляваща държавна такса за производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в месечен срок от
получаването на съобщението пред ВКС, по реда на чл. 280, ал. 1 от ГПК, а в
частта с която решението има характер на определение и производството е
прекратено в едноседмичен срок пред САС.
Препис от
решението да се изпрати на страните!
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.