Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260042
гр. Провадия, 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III
състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено
на шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при
участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 481/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба,
уточнена с молба вх.
№ 260267/11.02.2021 г., подадена от „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, против В.А.Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени положителни установителни искове
с правна квалификация чл. 422,
вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вр. чл. 107 от Закона за
енергетиката срещу В.А.Д., въз основа на което е било образувано ч.г.д. №
250/2020 г. по описа на Районен съд - Провадия, за сумата от 2695.74 лв. -
главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактура №
**********/09.07.2019 г., за периода от 06.04.2018 г. до 05.04.2019 г., за
обект на потребление: с. *****, община ****, сумата от 161.00 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 19.07.2019 г. до
19.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК в съда на 09.03.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът депозирал възражение срещу
заповедта за изпълнение, поради което в законоустановения срок по чл. 415, ал.
1 от ГПК предявява настоящия иск за установяване съществуване на вземането му.
Излага, че дружеството-ищец е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В.А.Д. поради следното:
Към момента на извършване на проверката /05.04.2019
г./ в системата на „Електроразпределение Север“ АД титуляр на процесната
партида за имот, находящ се в с. *****, общ. ****, с абонатен № ********** и
клиентски № ********** бил А. Д. С.. В Констативен протокол № 1202690/05.04.2019
г., издаден от ЕПРМ било обективирано извършено демонтиране на СТИ, което било
предадено за проверка от БИМ. Констативният протокол бил съставен на името на
титуляра на партидата А. Д. С. и бил подписан от двама независими свидетели,
които не били служители на ответното дружество. С Констативен протокол №
1205/25.06.2019 г. от БИМ - гр. Русе било установено наличие на преминала
енергия, която не била визуализирана на дисплея. Издадено било становище за
начисление на електрическа енергия за периода от 06.04.2018 г. до 05.04.2019 г.
В тази връзка, на основание чл. 6, ал. 4 от Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия, била издадена корекционната фактура на
вписания към този момент титуляр на партидата А. Д. С., с когото дружеството
било в договорни отношения.
На 24.07.2019 г. било депозирано Заявление № 5176186
за продажба на електрическа енергия от „Енерго-Про Продажби“ АД при Общи
условия от В.А.Д. и за смяна на титуляра на партидата за обект, находящ се в с.
*****, общ. ****, с абонатен № ********** и клиентски № **********, който е бил
А. Д. С.. След извършена проверка в имотен регистър към Агенция по вписвания
било установено, че процесният имот е собственост на В.А.Д., като същият е
закупен през 2008 г. Заявява, че крайният снабдител не би могъл да знае каква е
актуалната собственост на имота и дали носители на правото на собственост и
респективно на правото да им бъде открита партида за снабдяване с
електроенергия към момента не са няколко лица /чл. 11 и 12 от ОУ на „Енерго -
Про Продажби” АД/. Именно затова било предвидено задължението по чл. 17, т. 3
от ОУ на „Енерго-Про Продажби” АД за лицата, които поради наследяване, промяна
в собствеността на обекта или на друго правно основание са се сдобили с правото
да получат партида за снабдяване и продажба на електроенергия за даден обект, в
30 - дневен срок от настъпване на съответното основание да уведомят крайния
снабдител за настъпилата промяна като представят съответните документи
удостоверяващи това.
С оглед горепосоченото твърди, че както към момента на
извършване на проверката, така и към момента на периода на корекцията,
собственик и ползвател на процесния имот, находящ се в с. *****, общ. **** бил В.А.Д..
Твърди, че Общите условия на ’’Електроразпределение
Север” АД и „Енерго - Про Продажби” АД били годен източник на облигационни
задължения между ответника и двете енергийни предприятия на основание чл. 20а,
ал. 1 от ЗЗД, както и че е изпълнявал поетите по договора задължения
добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно
да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект,
находящ се в с. *****, общ. ****, с абонатен № ********** и клиентски
№**********.
На 05.04.2019 г. била извършена техническа проверка на
измервателната система в обекта на ответника от служители на
’’Електроразпределение Север” АД, в присъствието на двама свидетели, които не
били служители на ответното дружество. Констативният протокол за техническа
проверка отразявал действителното фактическо положение, като същият бил
подписан от двама независими свидетели. Извършената проверка на електромер с
фабр. № 7662863, на неговата цялост и функционалност, притежавала съответната
юридическа стойност. Според ищеца, безспорно в имота на ответника била
консумирана електрическа енергия, която не била заплатена. Дружеството нямало
вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително да известява
потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си на
собственик, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по
предотвратяване на неправомерните въздействия върху измервателните системи и
средствата за търговско измерване.
„Електроразпределение Север” АД било дружество с
основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна
мрежа, чрез която извършвало пренос и разпределение на електрическа енергия на
обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-
07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Дружеството било оператор на разпределителна мрежа по смисъла на
§ 1, т. 346, б.”а” от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско
измерване според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и имало право да извършва технически
проверки на място на измервателната система и на средствата за търговско
измерване. На СТИ се извършвали първоначална и последващи проверки по реда на
Закона за измерванията и нормативните актове към него. Резултат на такава
проверка било и констатираното несъответствие при отчитането на потреблението
на електрическа енергия от абоната.
За извършената проверка бил съставен Констативен
протокол № 1202690/05.04.2019 г. Процесният електромер бил демонтиран, подменен
с нов, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 483771 и
предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Експертизата била извършена от БИМ,
Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел - Русе. За
извършената експертиза бил съставен Констативен протокол № 1205/25.06.2019 г.
Установено било, че е осъществявана намеса в тарифната схема на електромера, наличие
на преминала енергия по тарифа 1.8.3 в размер на 13829,862 квтч, която не била
визуализирана на дисплея. Излага, че Констативният протокол на БИМ бил
официален свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се
ползвал с материална, обвързваща съда, доказателствена сила.
На 04.07.2019 г. „Електроразпределение
Север” АД съставило Становище за начисляване на електрическа
енергия и конкретизирало размера на оспореното вземане. Установено било точното количество неотчетена ел.
енергия след прочитане на паметта на СТИ - 13829 квтч. Позовава се на чл. 50 от ПИКЕЕ, според който операторът на
съответната мрежа може да коригира количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества ел. енергия при установяване на
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества ел. енергия за период
не по-дълъг от една година назад. Този тип
вмешателство имал за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана
в регистър, който не се визуализирал на електромера. При ежемесечно отчитане на
количеството ел.енергия нямало как да се установи натрупване на електрическа
енергия в невизуализиран регистър, тъй като това ставало само със специализиран
софтуер, с който инкасаторите не разполагали.
На 09.07.2019 г. „Енерго-Про Продажби” АД издало
фактура № **********, с което била определена цената на реално консумираната
електрическа енергия, натрупана в скрития регистър за периода от 06.04.2018 г.
до 05.04.2019 г., а именно 2695.74 лв. със срок за плащане до 19.07.2019 г.
Към писма от „Електроразпределение Север” АД (изх. №
53768_КП1202690_1/05.07.2019 г.) и от „Енерго - Продажби” АД (изх. №
53768_КП1202690_2/09.07.2019 г.) били приложени констативният протокол от
техническата проверка и фактурата.
Въпреки че била
извършена корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, електрическата енергия
натрупана в невизуализирания регистър била
реално доставена и потребена от абоната-ответник, но същата не била заплатена от него. Позовава се на разпоредбата на чл. 200,
ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, според която купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния
случай вече била получена чрез направената доставка
на електрическа енергия. В тази връзка, потребителят бил длъжен да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа
енергия. Процесната сума се дължала от ответника на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200. ал. 1. предл. 1 от ЗЗД.
Твърди, че след настъпване изискуемостта на
задължението по процесната фактура, същото не било заплатено до настоящия
момент.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът В.А.Д. дължи на “Енерго - Про Продажби” АД сумата в
размер на 2695.74 лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена
ел. енергия по фактура № **********/09.07.2019 г. за периода от 06.04.2018 г.
до 05.04.2019 г., за обект на потребление, находящ се в с. *****, община ****,
с абонатен № ********** и клиентски № **********, сумата в размер на 161.00 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 19.07.2019 г.
до 19.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда на 09.03.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението. Претендира разноските, направени в заповедното и в
настоящото производство.
В срока по чл. 131 е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника В.А.Д..
Ответникът възразява, че в процесния период не е потребявал ток
на адреса, посочен в исковата молба. Оспорва да е потребител по смисъла на
закона на посочения адрес – с. *****, с абонатен номер № ********** и клиентски
номер № **********. Оспорва
ел. енергия на този абонатен номер да се е измервала от електромер № 1102010807662863
или от електромер № 1125071210513600 и ако същото е направено, то е абсолютно незаконно и не почива на изискуемите документи. Твърди, че нито ответникът, нито
„Електроразпределение Север” АД притежават Протокол
за приемане и монтаж на ел. таблото, носещ подписа на ответника, с включени данни
за фабричния номер на електромера и номерата на съответните пломби и стикери. Твърди, че по
клиентски номер № ********** не следва да се дължи от ответника процесната сума. Размерът на тази парична сума бил произволно определен, същата била
произволно „начислена”, тоест без каквото и да е правно основание и в нарушение
на нормите, които уреждат предоставянето и потреблението на ел. енергия. Твърди, че за
процесния период не е имало потребление на ток на процесния адрес, че изобщо не съществуват електромери с подобни номера
като посочените в документите, представени с исковата
молба, че между страните няма договор за продажба на ел.енергия, касаещ
процесния адрес.
Оспорва по форма и
съдържание всички документи, представени с исковата молба, досежно констатациите в същите, а именно: Констативен протокол
№ 1202690/05.04.2019 г.; Становище за начисление на електрическа
енергия; фактура № **********/09.07.2019 г., справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца, извлечение фактури и плащания към 26.05.2020 г.,
Констативен протокол № 11208962/27.06.2017 г., известие за доставяне.
Твърди, че никаква
информация за извършената корекция не е достигала
до него, т.е., че корекционната процедура и редът за уведомяване на потребителя не са спазени.
Счита, че представеният с отговора на исковата молба
документ „Справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца” е частен такъв, няма материална доказателствена сила в
процеса и му е непротивопоставим. Оспорва същия досежно констациите в него.
Оспорва и всички представени с исковата молба фактури, като твърди, че
описаното потребление в същите не отговаря на потребената от него ел.енергия.
Оспорва ел.енергията да е преминавала в неговия патримониум.
Оспорва също лицензиите на „Енерго - Про Продажби" АД и на „Електроразпределение Север" АД да са относими към територията, в
която попада неговият имот. Твърди, че от бюлетина на КЕВР било видно, че не е само едно дружеството, което има
лиценз за продажба на ел.енергия, поради което счита, че ищецът следва да
докаже, че именно „Енерго - Про Продажби” АД е извършвало продажба на
ел.енергия в процесния имот за процесния период. Твърди също така, че Общите
условия на двете дружества - „Енерго - Про Продажби" АД и
„Електроразпределение Север" АД не са приети по надлежния ред, самият той
не е запознат със същите и те са неприложими в отношенията между страните.
Ищецът следвало да представи подписан от ответника с „Електроразпределение
Север” АД договор за
присъединяване и договор
за продажба на ел.енергия, от които да било видно към коя дата и при какви условия страните са се
съгласили да уреждат отношенията помежду си по повод покупко-продажбата на ел.
енергия. Ищецът по делото следвало да представи и Протокол за присъединяване към електрическата мрежа на потребителя със съответните дата и вх. номер и
описано чрез индивидуализиращите го белези /фабричен и peг. номера/ СТИ.
Счита, че посочените
в исковата молба и приложенията СТИ не са измервали консумираната ел.енергия на абоната. Ако се приеме обратното, то твърди, че същите не са от одобрен тип, не са били заявени в БИМ съгласно чл. 31, ал. 1 от
Закона за измерванията. Счита също,
че сметката е изчислена на база по-високи от тогава утвърдените цени на ел.енергията. Издадената фактура визирала други
електромери, които не са обслужвали процесния адрес. Всички средства за търговско и контролно измерване
подлежали на първоначална и последващи проверки по реда на Закона за
измерванията, Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване
съответствието на средствата за измерване. Проверката се извършвала от
упълномощено физическо или юридическо лице. В тази връзка твърди, че на СТИ не е
правена нито първоначална, нито последваща проверка съгласно чл. 26, ал.
1 от Закона за измерванията, т.е. електромерите били напълно негодни да измерват ел.енергия.
Разпределителното дружество нямало право да иска
заплащане на ел.енергия, която не е била доставена и употребена - с оглед
изискванията на чл. 120 ЗЕ, чл. 28 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за ПППЕЕПРЕМ
/отм./ и чл. 86 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката,
регламентиращи въпросите за собствеността, поддръжката и контрола на средствата
за търговско измерване, които били в тежест на тези дружества, които на основание
чл. 186а от ЗЗД носели и риска от случайното погиване или повреждане на родово
определената стока. Счита, че за да претендира такова количество ел. енергия,
доставчикът на ел.енергия следвало да
докаже, че то е доставено на ответника, поради което той дължи нейното
заплащане. Установяването
на това обстоятелство било безспорно необходимо, защото ел. енергията била
движима вещ, поради което и нейната продажба се подчинявала на общите правила
на договора за продажба. Купувачът
дължал заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. Потребителите при общи условия дължали на доставчика -
продавач, само стойността на месечно доставена, месечно потребена и месечно
измерена ел. енергия посредством законно монтиран и сертифициран електромер. Счита,
че въпросните СТИ не отговарят на изискванията на закона, същите не били от
одобрен тип и не били сертифицирани да измерват ел.енергия. Нямало
доказателства, че собственикът на СТИ е извършвал периодични проверки на
изправността им. В тази връзка счита, че трето за спора дружество -
„Електроразпределение Север" АД, не е проявило грижата за добросъвестно
изпълнение на договорните си задължения по смисъла на чл. 63 от ЗЗД, както и не
е проявило отговорност към вещ, чийто собственик е. Издадените фактури не
отговаряли на изискванията на закона и не следвало да задължават ответника с
процесната сума.
Размерът на паричната сума по корекцията бил
произволно определен, при това от лица без пълномощия за това. Твърди, че към
датата на извършване на проверката, в правната действителност не е съществувал
нормативен акт, който да регламентира правото на електроразпределителните
дружества да коригират едностранно обема и стойността на доставената ел.енергия
на потребителя за минал период от време.
Не било ясно по какъв начин и въз основа на каква
методика е извършена служебната корекция на сметките на потребителя. Счита, че
за да „начисли” такова количество ел. енергия лицензиантът следва да докаже, че
то е доставено на ответника, поради което последният дължи нейното заплащане.
Потребителите при общи условия дължали на доставчика - продавач, само
стойността на месечно доставена, месечно потребена и месечно измерена ел.
енергия посредством законно монтиран и сертифициран електромер.
Моли да бъде прието, че първият наведен аргумент е, че
„корекционната процедура” се основава на нищожни правни норми. Нито в Закона за енергетиката, нито в писмен договор
за продажба на ответника не била предвидена твърдяната отговорност в размер на
процесната сума. В случай, че ищецът се позове на аналогично правило, прието в
Общите му условия или в правило, съдържащо се в Общите условия на договорите за
използване на електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение
Север" АД, счита, че същите са нищожни и противоречат на правни норми, регламентиращи правилата за разпределение
на риска при продажба на родово определени вещи, както и на интереса на
потребителя. Твърди, че за ответника не съществува обвързваща действителна
клауза, по силата на която да се дължи процесната сума, а и той не се е
съгласявал с процедура за едностранно и без негово участие преизчисляване за
минал период на сметките за месечно доставена и отчетена посредством СТИ
ел.енергия.
Ако се приеме обратното, то твърди, че на този адрес
не е потребена енергия в количество, което да се равнява на процесната сума по
одобрените цени за ел. енергия. Сметката била изчислена на база по-високи от
тогава утвърдените цени. По изложените съображения моли съда да отхвърли иска
на „Енерго - Про Продажби” АД като неоснователен и недоказан. Претендира
разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете. В
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение. Претендира разноски. Представя списък на разноски по
чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно
нареждане. Ответникът не се явява и не се представлява. От негово име е
депозирана молба вх. № 260333/22.02.2021 г. и молба вх. № 260635/06.04.2021 г.,
в които, чрез процесуалния си представител, изразява становище по изготвения
проект за доклад, представените от ищеца писмени доказателства, изготвеното
заключение по допуснатата СЕЕ, както и по съществото на спора. Моли да бъдат
отхвърлени предявените искове. Претендира разноски. Представя списък на
разноските и договор за правна защита и съдействие.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото Констативен протокол №
1202690/05.04.2019 г. се установява, че на посочената дата е
извършена техническа проверка от служители на „Електроразпределение Север” АД
на СТИ с фабр. № 7662863 за обекта на потребление на ищеца, находящ се в с. *****, община ****, област Варна, при която са установени показания за
нощна тарифа – 003757 квтч и дневна тарифа – 004746 квтч, че липсва пломба ЕМТ,
врата, както и че тарифният превключвател е вграден точен. Отразено е, че СТИ е
демонтирано, подменено е с ново изправно с фабр. № 1125071210513600, като
първото е предадено за експертиза в БИМ. Електромерът е запечатан в
индивидуална опаковка и е пломбиран с пломба № 483771. Протоколът е подписан от
служителите, извършили проверката и двама свидетели.
От Констативен протокол № 1205/25.06.2019 г.
на БИМ, Регионален отдел - Русе се установява, че статичен еднофазен двутарифен
електромер Тип: АСЕ 2000, производител „Actaris - GANZ Meter
Company” Ltd., Унгария, с фабр. № 7662863 е представен за проверка, запечатан в плик,
пломбиран с пломба № 483771. При проверка на техническите изисквания е
установено, че липсват механични дефекти
на кутията, на клемите, на клемния блок на електромера и че са налице
необходимите обозначения на табелката на електромера. При проверка на точността
му е установено, че при кратковременно включване с отчитане импулсите на изхода
за проверка и при продължително включване с отчитане на показващото устройство,
грешката е в рамките на допустимата. Отразено е, че вграденият часовник показва
правилно относно реалното време. При софтуерно четене е установена външна намеса
в тарифната схема на електромера, наличие на преминала енергия на тарифа 3 –
13829,862 квтч, която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че
електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването на електрическата енергия, но не
съответства на техническите характеристики.
Въз основа на Констативния протокол на БИМ е
изготвено становище от 04.07.2019 г. на „Електроразпределение Север” АД, с
което е одобрено за начисляване допълнително общо количество ел. енергия в
размер на 13829 квтч за периода от 06.04.2018 г. до 05.04.2019 г., представляващо корекция,
извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е
установено точното количество неотчетена ел. енергия.
С фактура № ********** от 09.07.2019 г. за клиентския номер на ответника
е начислена сумата 2 695.74
лева,
представляваща цена на ел. енергия за периода от 06.04.2018 г. до 05.04.2019 г.
От справка за потреблението на ел. енергия
през последните 12/24/36 месеца се установява, че за периода от 06.04.2018 г. до 05.04.2019 г. по партидата на ответника са
начислени 13829 квтч ел. енергия, а от
извлечение за фактури и плащания към 26.05.2020 г. се установява, че същата не
е заплатена.
С писмо изх. № 53768/05.07.2020 г. от
„Електроразпределение Север” АД е изпратено копие от констативния протокол с
уведомление за извършената корекция на предишния титуляр на партидата, за
което, видно от приложеното по делото известие за доставяне, няма данни да е
получено.
С писмо изх. № 53768/09.07.2020 г. от „Енерго – Про Продажби” АД е изпратена на предишния титуляр на партидата фактура за корекция на
сметката № **********
от 09.07.2019 г., за
което, видно от приложеното по делото известие за доставяне, също няма данни да
е получено.
От констативен протокол № 11208962 от 27.06.2017
г. за извършена проверка от служители на „Енерго – Про Мрежи” АД се установява,
че същите са монтирали на обекта с абонатен № ********** електромер с фабр. № 7662863 с отразяване, че
показанията за нощна тарифа са 12 квтч, а за дневна тарифа са 11 квтч към
датата на монтирането му, като липсва отразяване на показания за върхова
тарифа. Протоколът не е подписан от абоната, за когото е отбелязано, че не
присъства. Същият не е подписан и от свидетели.
По делото е представено заявление № 5176186/24.07.2019
г., подадено от ответника В.Д. до „Енерго – Про Продажби” АД, за снабдяване с
ел. енергия на съществуващ обект с клиентски № ********** и абонатен № **********. Като предходен ползвател
е посочен А. Д. С.. В заявлението е отразено, че към него е представен документ
за собственост - нот. акт за покупко – продажба на недвижим имот № 142, том 7,
рег. № 10433 от 2008 г., като от представената справка по лице от СВ – Провадия
е видно, че процесният обект на потребление е прехвърлен на ответника с договор
за покупко – продажба от 2008 г., сключен между А. Д. С. и В.А.Д..
По
делото е прието заключение по допуснатата съдебно -електротехническа
експертиза, оспорена от ответника, според което процесният електромер тип: АСЕ
2000 – „ACTARIS” с фабр. № 7662863
е произведен през 2008 г., като същата година е минал задължителната проверка
за годност в БИМ. Същият е бил монтиран в обекта на потребление след като е
преминал последваща проверка за годност в лицензирана лаборатория. Срокът му на
метрологична годност е 6 години и изтича през 2023 г. Към датата на проверката
уредът е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия. Според заключението
извършеното неправомерно претарифиране по отделните регистри е с цел неотчитане
в пълен обем по двата видими такива за
нощна и дневна ел. енергия и пренасочване на показанията от видимите към
скритите регистри – 1.8.3 и 1.8.4. Ел. енергията, натрупана в регистър 1.8.3 в
размер на 13829 квтч, е отчетена от процесното СТИ. Натрупаното количество ел.
енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено в него само след човешка
намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електомера. Съществуват данни за
неправомерно вмешателство в софтуера на процесното СТИ, доказано от
независимото изследване в БИМ. Направено е заключение, че техническите
предпоставки за извършване на допълнително начисляване на ел. енергия по чл. 50
от ПИКЕЕ са били налице.
В открито
съдебно заседание вещото лице пояснява, че процесното количество
ел. енергия в размер на 13829 квтч е отчетено от уред, който е специално
създаден да измерва ел. енергия и е без значение дали във видими или
невизуализирани регистри има отразено количество ел.енергия. Това според
експерта означава, че същите количества са доставени до обекта и са отчетени от
уреда, и тъй като електромерът отчита вече реално потребени количества ел.
енергия, счита, че тези количества са реално потребени. Относно цената,
отразена във фактурата, посочва, че същата не се прави от човек, а от компютър,
така че да има грешка е немислимо. Сочи, че това са цени, които са определени
от КЕВР.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч. г. д. № 250/2020 г. на
РС - Провадия, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
е постъпило възражение от длъжника, а исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Същите са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността на исковете:
Дружеството – ищец следва да докаже, че между страните, е сключен валиден договор при ОУ за продажба на електроенергия с място
на доставка за обект с
клиентски № **********, с абонатен № **********, находящ се в с. *****, общ. ****, изпълнението му от
страна на ищеца в процесния период, вземането си на
претендираното основание, от което правото е възникнало, и в претендирания
размер, включително, че корекцията на сметката е извършена на база утвърдени
към процесния период цени на ел. енергия, настъпилата
изискуемост на задълженията по договора; да установи, че
именно електромер № 1102010807662863 е
измервал ел. енергията за този абонатен номер, че същият е годно средство за измерване на ел. енергия, респ., че е от одобрен тип, че
е спазена процедурата по извършване на проверката, включително, че същата е
извършена по отношение на електромера, обслужващ процесния адрес, че фактурата
визира електромер, който е обслужвал процесния адрес, че сумата е начислена на
валидно правно основание – цитираните правила, респ., че е налице хипотеза за
корекция на сметка поради неправомерно въздействие върху СТИ.
Ответникът следва да проведе насрещно
доказване, да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват
процесните вземания, както и да установи всички свои твърдения и възражения в
отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил
задълженията си в срок.
С доклада по делото, на основание чл. 153 от ГПК, са отделени за безспорни обстоятелствата,
че е извършена проверка на изправността на СТИ на
посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е
обективиран в констативен протокол, че в резултат на констатациите е извършена
корекция на количеството потребена електрическа енергия в сметката на абоната и
че ответникът е издал фактура за процесната сума.
Спорни по делото са
въпросите: има ли ответникът качеството на потребител на ел. енергия за битови
нужди, съответно налице ли е между страните валидно облигационно правоотношение, присъединен
ли е обектът към електропреносната мрежа, потребената в обекта ел. енергия била
ли е измервана от процесното СТИ с фабр. № 7662863 и уведомен ли е ответникът
за извършената корекция.
Според чл. 4, ал. 1 от „Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго - Про Продажби“ АД,
одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране /понастоящем КЕВР/, потребител на електрическа енергия за
битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен
към електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия за домакинството
си и е снабдявано и закупува същата от дружеството. В чл. 17, т. 3 от ОУ е
предвидено задължение за потребителя да съобщава на „Енерго -Про Продажби” АД в
30 - дневен срок в писмена форма за всяка промяна в данните по чл. 12, ал. 1
/идентифицираща информация за потребителя/, както и за промени свързани със
собствеността относно обекта, в който „Енерго-Про Продажби” АД доставя
електрическа енергия. В издадената от ищцовото дружество фактура за корекция на сметката № ********** от 09.07.2019 г. като получател е посочен А. Д. С. за обект **********, с адрес
на обекта: с. *****, къща, с клиентски № **********. От представената справка по лице от СВ - Провадия обаче е
видно, че още от 2008 г. собственик на имота е ответникът по настоящото дело - В.А.Д.. Именно това е и лицето,
подало на 24.07.2019 г. заявление до „Енерго – Про Продажби” АД за снабдяване с
ел. енергия на съществуващ обект с клиентски № ********** и абонатен № **********. Посочените доказателства
не са оспорени от ответната страна. Същевременно по делото няма данни, а и не
се твърди ползвател на обекта през процесния период да е било трето за спора
лице - А. Д. С.. Според ТР № 2/2018
г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, Законът за
енергетиката свързва качеството длъжник за доставена енергия за битови нужди с
качеството на собственик на имота, когато за същия имот няма сключен договор.
Следователно ако правото на собственост върху имота премине върху друго лице,
същото придобива и качеството длъжник за доставяната ел. енергия за битови
нужди /така в решение № 205/28.02.2019 г. по г. д. № 439/2018 г. на ВКС,
III г.о./. Ето защо
съдът приема, че в настоящия случай ответникът е придобил качеството на
потребител по смисъла на цитираната по – горе разпоредба като собственик и
ползвател на обекта на потребление, който, както сам е посочил в заявлението до
ищцовото дружество, е съществуващ, а не новоприсъединен обект.
Отделно от горното, следва да се посочи, че именно
несвоевременното уведомяване на ищцовото дружество за промяната на собственика
на обекта е станало причина във всички документи, свързани с корекционната
процедура, да бъде посочен предходният титуляр на партидата, а не действителният
собственик на електроснабдявания имот, което пък от своя страна е довело до
невъзможността последният да бъде уведомен за извършената корекция.
Неоснователни са и възраженията на ответника
относно измерването на електроенергията в обект с абонатен № ********** от електромер № 1102010807662863
или от електромер № 1125071210513600. От събраните по делото доказателства по
категоричен начин се установява, че на 05.04.2019 г. служители на
„Електроразпределение Север” АД са извършили проверка на измервателните системи
и свързващите ги електрически инсталации, в т.ч. на електромер с фабр. №
7662863, за обекта, собственост на ответника, че електромер с посочения
фабричен номер е бил монтиран на обекта на 27.06.2017 г., както и че при
проверката същият е бил демонтиран и подменен с друг, а именно – електромер с
фабр. № 1125071210513600.
Спорен по делото е и въпросът доколко са били
налице предпоставките за едностранно извършената корекция на сметката на
ответника за потребена електроенергия за релевирания период и в частност -
извършена ли е реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ.
потребено ли е то от абоната.
Разпоредбите на ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г., изм. ДВ,
бр. 15/14.05.2017 г., регламентиращи процедурата по
установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано
такова, вкл. разпоредбата на чл. 50, посочена от ищеца като основание за
извършената корекция, са отменени с решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС
по адм. д. № 2385/2016 г. /обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г./ и решение № 13691 от
08.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018 г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018 г./.
На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен
акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В
конкретния случай, проверката е извършена на 05.04.2019
г. Следователно липсва нормативна уредба, регламентираща както процедура
по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност
на СТИ и тяхното документиране, така и извършването на корекционни процедури.
Дори и да се приеме, че отмяната на нормите уреждащи процедурата при
реализиране на материалното право по чл. 48 - 51 от ПИКЕЕ /отм./ не
обуславя незаконосъобразността и на самото му прилагане, процесната корекция
отново е необоснована. Налице е практика на ВКС - напр. решение №189/11.04.2011 г. по т.д.
№39/2010 г. , II т. о., с която е отречена възможността доставчикът да
основава правото си на извършване на едностранни корекции по сметките на
потребителите с клаузи, съдържащи се в ОУ, приети от самия него и обвързващи
потребителя, като е прието, че поради неравноправния им характер подобни клаузи
са нищожни по силата на чл. 146 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД и не обвързват
потребителите.
Сделките с електрическа енергия по
своята правна същност представляват договори за покупко - продажба с предмет
електрическа енергия. Особеният предмет на тези договори налага към тях да
бъдат прилагани специалните правила, уредени в Закона за енергетиката (ЗЕ). С
този закон е предвидено отчитането на потребената от крайния клиент
електрическа енергия да се осъществява посредством използването на технически
средства за измерване – СТИ по ред, регламентиран в правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/. Освен реда за установяване
количеството използвана от потребителя електрическа енергия, ПИКЕЕ /отм./
предвижда процедури за определяне размера на дължимата от купувача - краен
клиент, насрещна престация в случаи на нерегламентирано механично или софтуерно
въздействие върху СТИ, довело до неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. С тези правила се създават от една страна обективни
критерии за определяне на количеството електрическа енергия в случаите на
потребена, но неотчетена от СТИ електрическа енергия и оттам определяне на
дължимата от крайния клиент цена за тази енергия, а от друга страна, осигуряват
минимален стандарт на закрила за клиента, че в тези случаи размерът на
дължимата от него цена няма да бъде определен произволно. Това означава, че
липсата или неспазването на тези процедури прави невъзможно определянето на
количеството потребена и неотчетена електрическа енергия, а от там и
определянето на дължимата от крайния клиент цена. Липсата на процедура,
представлява празнота в правото, която обаче не може да бъде преодоляна, чрез
аналогия на закона, тъй като последната изисква да бъде издирена и приложена
правна норма, визираща аналогични правила, които се прилагат за аналогични
случаи – в конкретния случай – аналогична процедура за определяне на
количеството електрическа енергия, в случаите на потребена, но неотчетена от
СТИ електрическа енергия, а такава аналогична процедура не е уредена нито в
Закона за енергетиката, нито в чл. 183 – 213 от Закона за задълженията и
договорите, нито в Гражданския процесуален кодекс. Освен това, правно
неоправдано би било регламентацията на специфични отношения, регулирането на
които е възложено на специален закон и орган, да се осъществява смесено - както
в специалния закон, така и в общите граждански закони. Да се приеме противното
би означавало да не се държи сметка за сигурността в гражданския оборот.
Недопустимо е липсата на специална процедура за едностранно коригиране на
сметките на потребителите за изминал период поради неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия да се възлага в тяхна тежест. По този начин последните са
поставени в пълна неизвестност кои правила ще се прилагат в отношенията им със
съответния доставчик. Избирателният подход при прилагане на общите правила на
ЗЗД би довел до значително неравновесие между страните в договорното
правоотношение, които по правило са равнопоставени, и то в ущърб на
потребителите. Дори
да се приеме, че поради отмяната на разпоредбите на чл. 48 – 51 от ПИККЕ,
следва да се приложи правилото на чл. 183 от ЗЗД - че купувачът дължи заплащане
на цената на доставената стока, за да не се допусне нарушение на общия принцип
за забрана на неоснователно обогатяване, то и в този случай, при предявен
положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да установи вземането си
както по основание, така и по размер именно с оглед съблюдаването на този
принцип, важим и за двете страни в правоотношението. В този смисъл решението на
съда не може да се основава на предположения и
да бъде постановено въз основа на недоказани фактически твърдения.
В случая, от събраните по делото доказателства, както
и от заключението на вещото лице се установява, че е налице външна намеса в
тарифната схема на електромера, извършена чрез софтуерно претарифиране по
отделните регистри, в резултат на което в регистър 1.8.3 е отчетена част от
потребената електроенергия в обекта, без този отчет да се визуализира,
съответно отчита и заплаща от потребителя. Както вече беше посочено по – горе
ищецът оспорва реалната доставка и
потребление на количеството ел. енергия по корекцията. При това оспорване, ответникът
следва да установи по изискуемия в закона начин, чрез пълно и главно доказване,
че процесното количество ел. енергия е доставено и консумирано в обекта на
потребление след монтажа на СТИ. По
делото обаче такива доказателства не са представени. Според заключението
на вещото лице към датата на проверката процесното СТИ е бил годно техническо
средство за
измерване на ел. енергия. Въз основа на констативния протокол на БИМ вещото
лице е дало заключение, че ел. енергията, натрупана в регистър 1.8.3 в размер
на 13829 квтч, е отчетена от процесното СТИ. От представения по делото протокол
за монтаж на процесното СТИ от 27.06.2017 г. обаче е видно, че електромерът не
е бил нов, а е бил употребяван. Според отразеното в протокола, при монтажа му,
в него е имало показания за нощна тарифа – 12 квтч и за дневена тарифа – 11
квтч, като липсва отбелязване за това какви са били показанията по върховата
тарифа на същия. Така по делото не се установи какви са били показанията в
Тарифа 3 на електромера при положение, че още при монтажа показанията в двете
му тарифи – Т1 и Т2, са били за натрупано общо количество ел. енергия от 23
квтч, т. е. дали показанията в Т3 са били нулеви или някакво количество ел.
енергия е намерило отражение и в Т3. При това, в случай че показанията в Т3 не
са били нулеви, по делото няма данни дали и доколко евентуално отразеното
количество ел. енергия в Т3 при монтажа на електромера е било отчетено и
съответно – приспаднато от общото количество ел. енергия, одобрено за корекция
– 13829 квтч, както при издаване на становището на „Електроразпределение Север”
АД от 04.07.2019 г., основано на констатациите в протокола на БИМ за
показанията в Т3, така и при издаването на фактурата от 09.07.2019 г.
Следователно
ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установи по пътя на пълното и
главно доказване, че към датата на монтажа процесното СТИ е било с нулеви
показания по регистър 1.8.3, за да се приеме, че натрупаното в този
регистър количество следва монтирането на електромера и подлежи на коригиране.
Съответно по делото не е доказано наличието на материалноправни предпоставки за
начисление на измерено именно след монтажа на СТИ количество ел. енергия в
невизуализиран за месечен отчет регистър. Ето защо, настоящият съдебен състав
приема, че в случая не са доказани елементите от фактическия състав на
приложената от оператора методика за преизчисление.
Извършената
от ищеца корекция на сметката за ползвана в имота на ответника ел. енергия за
минал период е незаконосъобразна, поради което начислената при корекцията сума
за исковия период не се дължи от последния. Предявените от ищцовото дружество положителни
установителни искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски:
При
този изход на делото са налице предпоставките за присъждане на адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Искането е направено
своевременно и е представен списък по чл. 80 от ГПК, съобразно който се
претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. поради материална
затрудненост на ответника, като е представен и договор за правна защита и
съдействие /л. 90/. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, при интерес от 2856.74 лева,
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 429.97 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Енерго – Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ********,
против В.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, положителни установителни искове с
правна квалификация чл. 422,
вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за приемане
на установено в отношенията между страните, че В.А.Д., ЕГН **********, дължи на „Енерго
– Про Продажби” АД, ЕИК ********* сумата от 2695.74 лева, представляваща
главница за незаплатена консумирана ел. енергия по фактура № **********/09.07.2019 г., за периода от 06.04.2018 г. до 05.04.2019 г. за обект на потребление, находящ се на адрес: с. *****, община ****, област Варна, с клиентски № ********** и абонатен № **********, и
сумата от 161.00 лева, представляваща мораторната лихва,
върху главницата за периода от 19.07.2019 г. до
19.02.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване в съда на заявлението по
чл. 410 ГПК – 09.03.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 250/2020 г. по описа на РС
- Провадия, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ********, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.Т.Т., с адрес ***, сумата от 429.97 лева /четиристотин двадесет и девет
лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана на ответника в производството пред настоящата инстанция правна защита и
съдействие, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС - Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: