РЕШЕНИЕ
Номер 260627 24.09.2021 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На трети
август две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: ИЛИЯНА
ЙОРДАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
НАХ дело номер 6464 по
описа за 2020 година,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 20-1030-007341
от 28.07.2020г. на Началник Група към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на А.Г.Ш., ЕГН **********, на
основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за административно нарушение
по чл.104А от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава
ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-007341 от 28.07.2020г.
на Началник Група към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на А.Г.Ш., ЕГН **********,
на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 50 лева за административно нарушение по чл.104А от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 6 контролни
точки.
Жалбоподателят А.Г.Ш. в жалбата оспорва
издаденото НП като незаконосъобразно и неправилно, без да излага конкретни
доводи. Прави искане за отмяна на постановлението. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява. Представлява се от процесуален
представител, който поддържа жалбата и
излага допълнителни доводи в подкрепа на направеното в нея искане. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна - Сектор „ПП“
при ОДМВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. Депозира молба-становище
по жалбата, в която моли същата да бъде оставена без уважение като
неоснователна и обжалваното НП да бъде потвърдено. При условията на
евентуалност прави възражение за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна до
минимално предвидения такъв.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против А.Г.Ш. за това, че на
02.07.2020 г. в 14:03 часа в гр.Пловдив на бул.“Цар Борис ІІІ Обединител“ до №
171 като водач на лек автомобил „Мерцедес Ванео“ с рег.№ …, чужда собственост, използва
мобилен телефон по време на управление без устройство, позволяващо използването
му без участието на ръцете.
С което виновно е нарушил чл.104А от ЗДвП.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН серия GA № 220392/02.07.2020
г., съставен от П.М.П., заемащ длъжността „полицай“ при ОДМВР – Пловдив, сектор
„ПП“ Пловдив, в който фактическата обстановка е изложена по идентичен начин на
тази в АУАН.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от
събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като
цени свидетелските показания на Х. Д.Д., К.Г.С., А.К.З. и актосъставителя П.М.П.
като логични, последователни, без вътрешни
противоречия, правдиви, подкрепени от приетите по делото писмени доказателства.
Възприетата фактическа обстановка се установява по категоричен начин и от приложените
по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични и
взаимноподкрепящи се.
При тази фактическа установеност и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът приема, че от
страна на жалбоподателя е осъществен по безспорен и категоричен начин състава
на вмененото му административно нарушение на разпоредбата на чл.104А от ЗДвП, тъй
като на 02.07.2020 г. в 14:03 часа в гр.Пловдив на бул.“Цар Борис ІІІ
Обединител“ до № 171, като водач на лек автомобил „Мерцедес Ванео“ с рег.№ … е използвал мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, но без устройство, позволяващо използването
на телефона без участие на ръцете. По несъмнен начин се установява ясно
изразено противоправно поведение и нарушаване на горепосочената разпоредба, установяваща
забрана за водача на моторно превозно средство да използва мобилен телефон по
време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му. От показанията на свидетеля
очевидец П. се установи, че деянието е извършено по време на движение – докато
жалбоподателят е управлявал превозното средство. Следователно жалбоподателят е
имал правното качество "водач" по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП и е годен субект на административното нарушение, за което е
наказан. В този смисъл за него е възникнало задължението да съобразява
поведението си с разписаното правило за поведение. Въпреки това водачът Ш. по
време на управление е държал мобилен телефон в ръката си, като си е служил с
него, но не е използвал устройство, позволяващо използването на телефона без
участието на ръцете, установено от показанията на актосъставителя. Следва да се
посочи, че всяко държане на мобилния телефон в момент на управление, било за
разговор или за използване на други негови функции, съставлява
"използване" по смисъла на чл. 104А от Закона за движението по
пътищата. С оглед съдържанието на самата норма, липсва всякакво основание "използването"
на мобилния телефон да бъде сведено само до някои конкретни негови функции,
например само до провеждане на разговор. Законодателят е свързал обществената
опасност на деянието с ангажиране ръцете на водача, което би могло да
препятства управлението на МПС, а не със факта на провеждане на разговор. Именно
с това поведение на жалбоподателя от обективна страна е осъществил изпълнителното
деяние на нарушението по чл.104А от ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината -
пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е съзнавал, че
управлява МПС и че по време на движение използва мобилен телефон, но без
устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете, но въпреки това той е пристъпил към осъществяване
на намисленото деяние.
Предвид на горното за съда не се поражда съмнение, че описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка отговаря на обективната истина, като приема за безспорно
и категорично доказано от обективна и субективна страна извършено от
жалбоподателя Ш. нарушение по чл.104А от ЗДвП.
Логично при така установената противоправна деятелност за наказващия орган
е възникнало задължението за санкционирането по реда съответно на чл.183, ал.4,
т.6 от ЗДвП с налагане на глоба в законоустановения размер от 50 лева, която е
законодателно фиксирана и нито съдът, нито наказващият орган имат правомощието
да я изменят.
Настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН, тъй като нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност от типичната такава за нарушенията от този вид, а факторът липса на
вредни последици не може да бъде взет при преценката за маловажност на случая,
предвид формалния характер на процесното деяние. Съдът намира за необходимо да
подчертае, че се касае се поведение, което се характеризира с висока степен на
обществена опасност и застрашава не само живота и здравето на санкционираното
лице, но и тези на останалите участници в движението. Не се доказа и някаква
извънредна или извинителна причина за жалбоподателя да си служи с мобилен
телефон по време на движение, без устройство, позволяващо използването му без
участието на ръцете. Ето защо съдът намира, че така наложеното наказание на
жалбоподателя, би способствало да се предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да въздейства превъзпитателно и
предупредително и върху останалите граждани.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на
АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на
нарушителя така, че той да не може да упражни същото в пълен обем. Както АУАН,
така и издаденото въз основа на него НП, съдържат законово определените
реквизити, като са спазени компетентността и предвидените в закона срокове,
досежно тяхното съставяне, респективно издаване.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 63 ал.5, вр. ал.3 ЗАНН
въззиваемата страна има право на разноски, но доколкото такива не са поискани,
не следва да бъдат присъждани. Претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноски се явява неоснователна, предвид потвърждаването на обжалваното НП.
С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че
атакуваното Наказателно постановление № 20-1030-007341 от 28.07.2020г. на
Началник Група към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на А.Г.Ш., ЕГН **********,
на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 50 лева за административно нарушение по чл.104А от ЗДвП, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.К.