№ 13469
гр. София, 27.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110146158 по описа за 2021 година
В срок е постъпилa молба с правно основание по чл. 248 ГПК от ищеца Д. ИВ. ИВ. за
изменение на постановеното по делото решение № 2460 от 23.03.2022г. в частта за
разноските. Молителият твърди, че присъденото в полза на ответника юрисконсултско
възнаграждение е прекомерно и че размерът му следва да се сведе до минимума от 100 лв.
при условията на втората хипотеза, разписана в чл. 23, ал. 1 НЗПП.
Ответникът по молбата [фирма] взема становище за неоснователност на същата.
Съдът намира, че молбата по чл. 248 ГПК е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Размерът дължимото се
юрисконсултско възнаграждение се определя от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с
чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
Предложение първо от цитираната разпоредба предвижда възнаграждение по трудови дела
за отмяна на уволнение или за възстановяване на работа, но само когато искът е предявен
самостоятелно. В разглеждания случай исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ не са били
предявени самостоятелно, а са били обективно съединен с друг оценяем иск по КТ. При това
положение размерът на юрисконсултското възнаграждение не може да бъде определен по
чл. 23, ал. 1, т. 1, предл. първо, а следва да бъде определен само по чл. 23, ал. 1, т. 1, предл.
второ от Наредбата (трудово дело с определен материален интерес).
Делото се характеризира с умерена правна сложност. Предявени са общо три обетивно
съединени иска. Ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез юрисконсулт. Били
са проведени общо три открити съдебни заседания, като на всички се е явил юрисконсулт на
ответника. Поради тези съображения съдът е счел, че юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде определено в близък до максималния размер от 360 лв. по чл. 23, ал. 1, т. 1,
предл. второ от Наредбата, присъждайки в полза на ответника сумата от 300 лв. Не е налице
основание за намаляване на така определената сума за разноски в полза на ответника. Ето
защо молбата с правно основание по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. ИВ. ИВ. с правно основание по чл. 248 ГПК
1
за изменение на Решение № 2460 от 23.03.2022г. по гр.д. № 46158/2021г. в частта за
разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2