Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260**2 27.05.2021 год. гр.Д.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен
съд гражданско
отделение
На дванадесети
февруари
2021 год.
В открито заседание
в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДИАНА ДЯКОВА
Секретар:Румяна Радева
като разгледа гражданско дело № 315
по описа за 2020 год. за да се произнесе съобрази
следното:
С искова молба рег.№
2835/27.05.2020 год.,уточнена с
молба рег.№ 4523/22.07.2020 год. Т.Д.Й.,ЕГН **********,*** е заявила
срещу И.И.Д.,ЕГН **********,***;Д.И.Д.,ЕГН **********,*** и „Първа
инвестиционна банка“АД,ЕИК ***,гр.София претенция за установяване ,че “Първа инвестиционна банка“АД,ЕИК ***, гр.София
не притежава ипотечно право на
предпочтително удовлетворяване по сключен с н.а.№ *** год. на нотариус Р. Г.,вписан под № *** в регистъра на
НК,вх.рег.№ *** год. на Службата по
вписванията гр.Д. договор за учредяване на ипотека по отношение недвижимите имоти,посочени в него:апартамент
с площ от 136.20 кв.м. с административен адрес гр.Д.,***,съставляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.621.3**.1.22 в сграда № *,разположена
в поземлен имот с идентификатор 72624.621.3** с прилежащо избено помещение № 15
с площ от 13.8 кв.м. ,както и гараж № * в същата сграда с площ от 21.10
кв.м.,съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 72624.621.3**.1.13.
Изложени
са твърдения,че ищцата и първия ответник И.Д. са съпрузи,сключили
граждански брак на дата *** год. ,във
фактическа раздяла от 2004 год. и понастоящем.С пълномощно от 06.01.2004 год.,
ищцата предоставила права на съпруга си
да управлява общото им имущество ,налично към този момент.Съпругът й притежавал
членствени права в *** по отношение на три апартамента и два
гаража.Строителството започнало през
1990 год.,а въз основа на окончателен разделителен протокол,ответникът И.Д. се
снабдил с нотариален акт за собственост от 03.08.2005 год. , с който придобива
в СИО посочените в исковата молба имоти.На **.08.2005 год. ответникът И.Д.
учредил договорна ипотека в полза на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД за
обезпечаване на получен кредит от
неговия *** -ответникът Д.Д.. Договорът
бил недействителен ,като сключен от лице без представителна власт, тъй като
пълномощното е издадено преди имота да бъде придобит, поради което делегираната
представителна власт не се отнася за него. Сключения договор е недействителен и
по причина на споразумяване на пълномощника й с другите страни по договора в
нейн ущърб и с очевидната цел да бъде лишена от правото на собственост,без
насрещна престация и в полза на роднина по съребрена линия,който не обслужва
кредита.Върху недвижимите имоти е насочено принудително изпълнение-така
отправената до ищцата призовка за
доброволно изпълнение изх.№ 19245/10.12.2019 год. по изп.д.N***“ по
описа на ЧСИ Н. Н. с район на действие ОС Д..
Ответникът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД счита иска за недопустим и настоява за прекратяване на производството
по реда на чл.**6 от ГПК,поради
наличието на обективен и субективен идентитет
на спора по настоящото и прекратеното поради недопустимост на иска т.д.№
56/2017 год. на Д.кия окръжен съд.Вън от горното,претенцията била заявена извън
преклузивния срок по чл.24 ал.4 от СК и поради това недопустима.Заявява
възражение за погасяване на претенцията,доколкото иска бил предявен след
петгодишния срок по чл.110 от ЗЗД с начален момент - датата на учредяване на
договорната ипотека.Счита иска и за неоснователен.Ищцата по делото била
учредила представителна власт на своя пълномощник,сключил от нейно име договора
за ипотека в изключително голям обем ,а
именно да се разпорежда с цялото движимо и недвижимо имущество,придобито по
време на брака им и без ограничения.С оглед на горното валидността на
упълномощаването било обусловено
единствено от изричното посочване на ипотеката в пълномощното като вид разпоредителна
сделка,която упълномощеният има право да извърши от името на
упълномощителя.Правото на собственост върху ипотекираните недвижими имоти било
придобито от ответника И.Д. на лично
основание въз основа на членствените му права в ЖСК и окончателен разделителен
протокол и преди упълномощителната сделка,а съставения през 2005 год.
нотариален акт констатирал правото му на собственост,но нямал транслативен
вещен ефект.С оглед на горното ,неоснователно ищцата претендирала,имуществото
предмет на договорната ипотека да е придобито в режим на СИО,респ. доколкото
същият бил приложим то правата на ищцата били ограничени до обем от ½
ид.ч.Липсвали каквито и да е индиции при сключване на договора за учредяване на
ипотека представителя на ищцата и останалите страни да се действали умишлено и по споразумение да
я увредят.
Ответниците И.И.Д. и Д.И.Д. не са
подали отговор в срока и по реда на чл.131 от ГПК.
Извън срока за отговор е подадено
писмено становище рег.№ 262536/27.11.2020 год.,с което ответникът Д.И.Д. е
посочил,че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен поради предвидената в закона давност за
такива случаи.Изложени са твърдения,че фактическата раздяла в смисъл само на
брачно съжителство между съпрузите Т.Й.
и И.Д. е настъпила не през 2004 год.,а
през 1992 год.Връзките между тях не били прекъсвани и ищцата винаги била в
течение на действията на своя съпруг.Действително отсъствала продължително
време от страната,но считано от 2008 год. се установила в България и работи в дружество,собственост на детето,родено от брака й с И.Д.. Ищцата никога
не била изявявала претенции по отношение собствеността или правата върху апартамента в *** гр.Д.,тъй като била
наясно,че няма никакъв принос в придобиването му.До 2009 год.,ответникът и И.Д.
работели заедно в общата им фирма „***”ООД.Паричните средства,осигурени от
представения му от банката-ответник кредит,били използвани за нужди на общата
фирма-погасяване на стари задължения,текущи разходи и финансиране на общия
бизнес.
Искът е основателен по съображения,основани на фактически констатации и правни изводи ,както
следва:
Т.Д.Й. и И.И.Д. са сключили граждански брак на дата *** год.Бракът им не е прекратен понастоящем-така извършената
служебна справка в Националната база данни ”Население” от дата 06.07.2020 год.
На
дата 06.01.2004 год.,Т.Д.Й. е
упълномощила съпруга си И.И.Д. да се
разпорежда с цялото движимо и /или недвижимо имущество,което са придобили по
време на брака им,вкл. да го продава,заменя,разделя,дарява и да извършва други
сделки със същото,да го обременява с тежести,залага и ипотекира,да учредява
вещни права върху него,да го управлява и да получава доходите от него-така пълномощно с рег.№13 на П. М., нотариус с
рег.№ *** на НК ,чието съдържание е възпроизведено в издадено от нотариуса
удостоверение рег.№ 139/05.11.2020 год.Оригиналът на пълномощното по делото не
се представя от ищцата, а представения от нея препис е заверен от процесуалния
й представител след проверка по нотариалното дело и водено търговско дело между
страните.Оригиналът на пълномощното не се представя и от ответника И.И.Д.
,посочил в молба рег.№ 261026/**.02.2021
год.,че същият е бил депозиран пред нотариуса при подписване на ипотеката.Съгласно
писмо рег.№ 261649/26.10.2020 год. на
нотариуса Р. Г.,с рег.№ *** на НК, нотариалното дело по съставянето на н.а.№ *** год. на
нотариус Р. Г.,вписан под № *** в
регистъра на НК,вх.рег.№ *** год. на
Службата по вписванията гр.Д. за учредяване на процесната договорна ипотека е
унищожено на основание чл.10 ал.5 от Наредба № 32/29.01.1997 год. за служебните
архиви на нотариусите и нотариалните кантори.Непредставянето на документ в
оригинал,унищожен не по вина на ищцата,не води до неблагоприятни последици за
нея във връзка с доказването по делото ,а
преценката за основателност на претенцията й следва да бъде направена при
съобразяване съдържанието на пълномощното,удостоверено от нотариуса и
прилаганите преписи по водените между страните дела,които не следва да бъдат
игнорирани.
По силата на съставен на
дата 03.08.2005 год. нотариален акт
за собственост на недвижим имот,построен върху общинска земя на основание
отстъпено право на строеж на *** гр.Д. №*** год. на
вписания в НК под № *** нотариус,АКТ № *** ,вх.рег.№ *** год. на Службата по
вписванията гр.Д.,И.И.Д. е бил признат за
собственик на недвижими имоти в ***,както
следва :
1./апартамент № * с площ от 136.20 кв.м. ,ведно с изба № 14 с
площ от 18.80 кв.м.,съставляващ самостоятелен обект с идентификатор
72624.621.24.1.18;
2./апартамент № * с площ от 136.20 кв.м. ,ведно с изба № 15 с
площ от 13.8 кв.м. ,както и гараж № ** в същата сграда с площ от 21.10
кв.м.,съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 72624.621.24.1.22;
3./апартамент
№ * с площ от 60.50 кв.м. ,ведно с изба № 16 с площ от 3.90 кв.м.,съставляващ
самостоятелен обект с идентификатор 72624.621.24.1.32;
4./гараж № **
с площ от 22.70 кв.м.,съставляващ самостоятелен обект с идентификатор
72624.621.24.1.** и
5./гараж № *
с площ от 21.10. кв.м.,съставляващ самостоятелен обект с идентификатор
72624.621.24.1.13.
Видно от описаните в
нотариалния акт документи,представени при съставянето му и приложеното по т.д.№ 56/2017 год. на ДОС копие от нотариалното дело ,със заповед №
1388/01.12.1989 год. на ИК на ОбНС гр.Толбухин е било отстъпено право на строеж
на ЖСК;издадено е било разрешение за строеж № 18/01.02.1990 год. ; И.И.Д. е приет за член-кооператор с протокол от 17.02.1990
год.,утвърден със заповед № 236/02.03.1990 год. на основание чл.13 от ЗЖСК
от председателя на ИК на ОбНС,а окончателен разпределителен протокол от ЖСК е бил приет на дата 22.06.2005
год.
Всички имоти
в ЖСК ”***” са били предмет на договорни ипотеки,учредени в полза на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД от И.И.Д.,лично и като пълномощник на Т.Д.Й.,съгласно
пълномощно №13/06.01.2004 год. на П. М.,
нотариус с рег.№ *** на НК за задължения на Д.И.Д. и на свидетеля по делото Н.
С. П.,както следва :
С договор от
дата 12.08.2005 год. ,сключен с н.а.№
*** год. на нотариус Р. Г.,вписан под № ***
в регистъра на НК,вх.рег.№ *** год. на
Службата по вписванията гр.Д. ,за обезпечаване на вземане на кредитора „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД за главница,лихви
и разноски по предоставен на кредитополучателя
Д.И.Д. ипотечен овърдрафт по разплащателна сметка при максимално допустимо салдо от 51 000
евро за срок до 12.08.2010 год. и до последните 30 000 евро,И.И.Д.,лично и
като пълномощник на Т.Д.Й.,съгласно пълномощно №13/06.01.2004 год. на П. М., нотариус с рег.№ *** на НК са учредили договорна ипотека в полза на
банката върху недвижимите имоти :апартамент и гараж,описани по пункт 2 и пункт 5 в нотариалния акт от 03.08.2005 год. Вземанията
на „Първа инвестиционна банка“АД,ЕИК ***,гр.София по
сключения с Д.И.Д.,ЕГН **********,*** договор за кредит №
27КР-АА-0962/12.08.2005 год. са били обезпечени и с учредени от
кредитополучателя Д.И.Д. по силата на н.а.№ ***
год. на нотариуса с рег.№ *** на НК,вписан с вх.рег.№ *** год.на Службата по вписванията К. и н.а.№
**2 *** год. на нотариуса с рег.№ *** на НК,вписан с вх.рег.№ *** год. на
Службата по вписванията Б., договорни ипотеки върху дворно място с площ от
1 100 кв.м. по плана на Т. ,общ.Ш.,както и върху вилно място с площ от 690
кв.м. и вилна сграда-дървена барака с площ от 45 кв.м. във ***,гр.Б..
Имотите по пункт 1,пункт 3 и пункт 4 от нотариалния акт от 03.08.2005 год. за собственост на
недвижим имот,построен върху общинска земя на основание отстъпено право на
строеж на *** гр.Д. са били предмет на договор от
дата 11.08.2005 год. за учредяване
на ипотека ,сключен с н.а.№ **2 *** год.
на нотариус Р. Г.,вписан под № *** в
регистъра на НК,вх.рег.№ ***** год. на
Службата по вписванията гр.Д. от И.И.Д.,лично и като пълномощник на Т.Д.Й.,съгласно
пълномощно №13/06.01.2004 год. на П. М.,
нотариус с рег.№ *** на НК за
обезпечаване вземане на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД за главница,лихви
и разноски по предоставен на кредитополучателя
Н. С. П. ипотечен овърдрафт по разплащателна
сметка при максимално допустимо дебитно салдо
в размер на 28 000 евро за срок до 11.08.2010 год.
Имотите по пункт
1 и пункт 3 от нотариалния акт от 03.08.2005 год.за собственост на
недвижим имот,построен върху общинска земя на основание отстъпено право на
строеж на *** гр.Д. са били предмет и на договор от 25.01.2008 год. за учредяване на
ипотека ,сключен с н.а.№*** год. на
нотариус Ю. Д.,вписан под № *** в
регистъра на НК,вх.№ *** год. на Службата по вписванията гр.Д. от И.И.Д.,лично
и като пълномощник на Т.Д.Й.,съгласно пълномощно №13/06.01.2004 год. на П. М., нотариус с рег.№ *** на НК за обезпечаване вземане на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД за главница,лихви и разноски по предоставен на
кредитополучателя Н. С. П. ипотечен овърдрафт за текущи нужди в общ размер от
98 000 евро.
Съпрузите И.И.Д.
и Т.Д.Й. ,първия лично и като пълномощник на втората съгласно пълномощно
№13/06.01.2004 год. на П. М., нотариус с
рег.№ *** на НК са обезпечили задължения на свидетеля Н. С. П. към „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и с друг свой имот -жилище с площ от 91.33 кв.м. ,изба с площ
от 39.99 кв.м. и таванско помещение с
площ от 18.55 кв.м.,находящо се в гр.Д.,***
по договор за ипотечен овърдрафт по разплащателна сметка в размер на
23 000 евро ипотечен овърдрафт за текущи нужди в общ размер от 98 000 евро–така
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ***
год. на нотариус К. К.,вписан под № *** в НК,вх.рег.№*** год. на Службата по вписванията гр.Д. и нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека №*** год. на нотариус Ю. Д.,вписан под №
*** в регистъра на НК,вх.№ *** год. на Службата
по вписванията гр.Д..
Съпрузите И.И.Д.
и Т.Д.Й. са извършвали сделки с
притежавано от тях недвижимо имущество ,при изповядването на които по
нотариален ред са участвали лично–така договор за продажба на земеделски имот
от дата 29.01.2009 год.,сключен с
н.а .№*** на нотариус М. С.,вписан под № *** в НК,вх.рег.№ год. на Службата по
вписванията гр.Д. и договор за продажба
от дата 08.05.2013 год. на
апартамент в гр.Д.,***,сключен с н.а.№*** год. на нотариус Ц. А.,вписан
под № *** в НК,вх.рег.№*** год. на Службата по вписванията гр.Д..
Съпрузите И.И.Д.
и Т.Д.Й. са извършвали
разпоредителни сделки с притежавано от
тях недвижимо имущество и чрез представител,въз основа на
упълномощаване различно от това по
пълномощно №13/06.01.2004 год. на П. М.,
нотариус с рег.№ *** на НК .
При
сключването на договор за продажба на
земеделски имоти от дата 23.04.2007 год.
с
н.а.№ *** год. на нотариус Ю. Д.,вписан под № *** в регистъра на НК,вх.рег.№ *** год. на Службата
по вписванията гр.Д.,Т.Д.Й. е била представлявана от И.И.Д. по силата на упълномощаване,дадено по пълномощно
рег.№ 1836/03.11.1999 год.на нотариус с рег.№ *** на НК .При сключването с н.а.
№*** н.д.№753/20** год. на нотариус Р. Г.,вписан под № *** в регистъра на НК,вх.рег.№9820/20.0920**
год.,*** на Службата по вписванията гр.Д. на договор от дата
20.09.20** год. за
продажба на два апартамента,тези
посочени в пункт 1 и пункт 3 от нотариалния акт от 03.08.2005 год.за собственост на
недвижим имот,построен върху общинска земя на основание отстъпено право на
строеж на *** гр.Д.,Т.Д.Й. е била представлявана
от И.И.Д. по силата на упълномощаване,дадено по
пълномощно рег.№№ 6705/заверен подпис/ и 670/заверено съдържание/ 19.09.20**
год. на нотариус Р. Г.,вписан под № *** в регистъра на НК.
Разпитана като свидетел по делото,Н. С. П. е заявила,че познава страните по делото- съпрузите
Т. и И. от 2000 година.Била в
приятелски отношения с И., работела в неговата и на брат му Д. фирма за времето
от 2000 до 2009 година. Знае за учредена ипотека върху имот на съпрузите от страна на И.. Ищцата й споделила през 2015 година, че е разбрала, че има заведено
изпълнително дело срещу нея. Не била доволна от това, че този кредит е отпуснат
на брата на съпруга й, защото тя не се е възползвала от този кредит,не е
получила сума от него и не е знаела, че
е бил изтеглен. По това време тя не била в България, пребивавала в И., където работела и не била в течение на
нещата. Свидетелят заявява,че не можа да се сети, за какви цели е бил използван
този кредит. Нямала била финансови отношения с Д.Д.. Към 2005 год. му превела
сума за закупуване на имот.
Б. Д. М. свидетелства,че познава ищцата от 35 години и през 2019 год. му споделила,че не е знаела за „някакъв кредит ,който е
теглен” и имот на семейството ипотекиран. Не знае,какво общо имущество има със
съпруга си И.. Двамата от доста време не
живеели заедно. Дълго време живяла в чужбина –около 10 години в И.. Не може да
каже дали Т. е била в България през 2004 год. и кога се е завърнала в България.
Някъде 2006 - 2007 год. се разболяла.
По силата на заповед №
6015 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,издадена на дата 23.09.2014 год. по
ч.гр.д.№ 11852/2014 год. на Районен съд Варна,образувано въз основа на
заявление от дата 19.09.2014 год. , е разпоредено Д.И.Д.
да заплати на „Първа инвестиционна банка“АД
48 973.06 лв.евро-просрочена главница по договора за кредит№
27КР-АА-0962/12.08.2005 год. ,ведно със законната
лихва,считано от 19.09.2014 год. до окончателно изплащане на
сумата;11 483.91 лв. евро,просрочена договорна лихва за забава за периода **.11.2013
год.-18.09.2014 год. ;303.53 лв.
евро,просрочена наказателна лихва за периода **.11.2013 год. и разноски в производството: 2 376.74
лв.-заплатена ДТ и 2 400лв.-заплатено
юрисконсултско възнаграждение.Издаден е бил изпълнителен лист.
На ипотекарния длъжник Т.Д.Й. е била връчена
призовка за принудително изпълнение изх.№ 19245/10.12.2019 год. по изп.дело № ***
на ЧСИ Н. Н.,рег.№ *** на КЧСИ с район на действие-ОС Д. с взискатели ТД НАП
Варна,„Първа инвестиционна банка“АД и
Община Ш. ,чрез извършване на опис на недвижими имоти по нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека ,вписана в дв.вх.рег.№ *** год. на Службата по вписванията гр.Д.,а
именно::апартамент с площ от 136.20 кв.м. с административен адрес гр.Д.,***,съставляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.621.3**.1.22 в сграда № *,разположена
в поземлен имот с идентификатор 72624.621.3** с прилежащо избено помещение № 15
с площ от 13.8 кв.м. ,както и гараж № 13 в същата сграда с площ от 21.10 кв.м.,съставляващ
самостоятелен обект с идентификатор 72624.621.3**.1.13.
Претенцията е по чл.**4
ал.1 от ГПК,във връзка с чл.42 ал.2 от ЗЗД и чл.40 от ЗЗД за установяване,че кредиторът банка не
притежава ипотечно право на предпочтително удовлетворяване от недвижими имоти ,върху които за чуждо
задължение е учредена ипотека с договор ,сключен от ипотекарен
длъжник лично и като пълномощник на съпругата си без представителна власт
,респ. при споразумяване между кредитора,главния длъжник и ипотекарния длъжник във вреда на представляваното от последния
лице .
Възраженията за недопустимост на
претенцията,заявени от ответника банка с искане на прекратяване на
производството по делото черпят правното си основание в разпоредбите на чл. 299
от ГПК,чл.126 от ГПК и чл. 24 ал.4 от СК и са неоснователни.
Определение № 370/27.05.2020 год. по настоящото дело за прекратяване на
производството по иска,като заявен извън срока посочен в разпоредбата на чл. 24
ал.4 изр.ІІ-ро от СК е било отменено с определение № 347/01.07.2020 год. по
в.ч.гр.д.№ 208/2020 год. на Апелативен съд Варна.Със сила на пресъдено нещо се
ползва само решението по отношение на спорното материално право,въведено с
основанието и петитума на иска,респ.определението за прекратяване на
производството по делото, поради отказ на ищеца изцяло или отчасти от спорното
право -така чл.213 изр.2-ро от ГПК. С определение № 657/12.12.2018 год.по т.д.№
56/2017 год. на Д.кия окръжен съд не е разрешен
материалноправен спор, а е прекратено производството по делото по
предявен иск по чл.24 ал.4 от СК,като недопустимо заявен извън законоустановения преклузивен срок. С оглед
на горното отвода за пресъдено нещо по смисъла на чл. 299 от ГПК е неоснователен.
Настоящата претенция черпи правното си основание в разпоредбите на чл.124 ал.1 от ГПК,във връзка
с чл.42 ал.2 от ЗЗД и чл.40 от ЗЗД,а предявяването й не е обусловено от
срок.Определение №657/12.12.2018 год. по т.д.№ 56/2017 год. на Д.кия окръжен съд
е влязло в сила,т.е. не е налице хипотезата на висящи две дела между същите страни ,на същото основание,поради
което и не е налице хипотезата на чл.126 от ГПК,която да обуслови прекратяване
на производството при висящ процес.
Неоснователно е и
възражението ,че претенцията е погасена по давност-процесуалните средства за
обявяване на нищожността и позоваването на нея не са ограничени по време.
Претенцията е заявена от и срещу надлежно
легимирани лица и при наличие на правен
интерес.
Задължителна
процесуална предпоставка за предявяването на установителните искове -
положителни или отрицателни, изрично предвидена в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, е
наличието на правен интерес у ищеца от установяването на посоченото
обстоятелство с влязло в сила решение. Преценката за наличие на правен интерес
зависи от твърдените в обстоятелствената част на исковата молба факти и
обстоятелства и заявения петитум. Правният интерес е обусловен от установяване
на целения с предявения иск резултат, насочен към правна промяна в гражданските
правоотношения между страните по делото, който при положително решение би
рефлектирал върху правната сфера на ищеца. При предявен отрицателен
установителен иск правен интерес от установяването е налице, когато се
претендира отричано от ищеца право, тъй като по този начин се смущава
нормалното упражняване правата на ищеца и се поражда нужда от защита,в случай и
поради предприемане на действия на принудително изпълнение .
Ипотеката е
договор с вписването, на който в имотния регистър собственикът на недвижим имот
учредява ипотечно право в полза на кредитора по определено вземане, като
ипотеката може да се учреди за обезпечение на изпълнението на собствено
задължение, така и на чуждо задължение. По своята същност ипотеката е особен
вид субективно право - право върху чужда вещ, което е противопоставимо на трети
лица и съдържа процесуален елемент - право на предпочтително удовлетворение. Когато
нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека е сключен между кредитора,
главния длъжник и ипотекарния длъжник лично и като пълномощник на неговия
съпруг /неговата съпруга/, при оспорване на ипотечното право на кредитора на
предпочтително удовлетворяване от представляваното лице /съпруг/съпруга/ поради
сключване на договора /нотариалния акт/ от негово име без представителна власт-чл.42 ЗЗД, евентуално поради недействителност по чл. 40 ЗЗД на договора
за ипотека като сключен във вреда на представлявания, представляваното лице има
правен интерес да установи спрямо всички страни по сделката, че кредиторът не
притежава ипотечно право на предпочтително удовлетворяване съгласно конкретния
нотариален акт. В този случай е налице съвместна процесуална легитимация на
всички страни по договора за ипотека, тъй като решението следва да бъде еднакво
спрямо всички участници в спорното правоотношение-така определение №
627/30.10.2017 год. по ч.т.д.№ 1824/2017 год. на ВКС,ІІ т.о.
Спори се между страните относно това, дали
ипотекираните недвижими имоти са придобити в режим на съпружеска имуществена
общност от ищцата Т.Д.Й. и
ответника И.И.Д.,или са обект на лично
притежание въз основа на членствените права на последния в ЖСК,респективно
липсата на принос на ищцата в придобиването им.Тези възражения-първото на
ответника банка,а второто на ответника Д. Д. са неоснователни.
Правото на собственост върху
обекти в сграда, изградена от ЖСК, се придобива от датата на съставяне на
нотариалния акт по чл. 35 ал. 2 ЗЖСК, а не в някакъв
предходен момент като например момента на завършване на строежа на сградата или
момента на влизане в сила на окончателния разпределителен протокол. Ако този
нотариален акт е съставен по време на действието на СК от 1985 год. (отм.) и по време на брака на
член-кооператор в ЖСК, на когото е разпределен имотът, презумпцията на чл. 19 ал. 3 СК от 1985 год. (отм.) за
съвместен принос в придобиването намира приложение (до доказване на противното се счита, че
имотът е СИО ), независимо от това дали в нотариалния акт като собственици са
посочени двамата съпрузи или само един от тях и независимо от това дали другият
съпруг е бил член-кооператор на ЖСК или не. В този случай би могло да се признае,
че имотът е индивидуална собственост на единия съпруг само ако той докаже, че
другият съпруг няма никакъв принос за придобиването на този имот-така т. 2 от ППВС № 3 от 12.11.1983 год. по гр. д. № 1 от 1983 год. и решение № 193 / 6.01.2015 год. по гр. д. №2647/2014 год. на ВКС, I г. о.
По изложените
съображения апартаментите и гаражите , описани в съставения на дата 03.08.2005 год. нотариален акт за собственост на недвижим
имот,построен върху общинска земя на основание отстъпено право на строеж на ***
гр.Д. № *** год. на вписания в НК под № ***
нотариус,АКТ № *** ,вх.рег.№ *** год. на
Службата по вписванията гр.Д. са обект на съпружеска имуществена
общност между И.И.Д.
и Т.Й.Д..
Възражението на
ответника Д.Д. ,че права на собственост
върху ипотекираните имоти ,ищцата не притежава поради липса на принос в придобиването
им е заявено извън срока по чл. 131 от ГПК .Независимо,че съдът не дължи
разглеждането му,за пълнота на изложението следва да бъде отречена
основателността му. Съгласно чл. 19 ал. 3 от СК
от
1985 год. (отм.), съвместният принос се предполага до доказване на противното.
Разпоредбата установява изрично оборима презумпция (предположение), която е
доказателствено правило. Нито в тази, нито в друга разпоредба на СК от 1985 год. (отм.), не се установява
ограничение (забрана) по отношение на лицата за доказване на противното.
Съгласно чл. 154 ал. 2 ГПК , не е необходимо да се
доказват факти, за които съществува установено от закон предположение. Оборване
на такива предположения се допуска във всички случаи, освен когато закон
забранява това. Разпоредбата установява
предположенията (презумпциите) като положение, което представлява изключение от
правилото, че спорните (релевантни за спора) факти подлежат на доказване -чл. 153 ГПК и отклонение от
правилото за разпределение на доказателствената тежест, че всяка страна е
длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения-чл. 154, ал. 1 ГПК, като размества доказателствената
тежест. Разпоредбите на чл. 19 ал. 3 от СК и чл. 154 ал. 2 ГПК, трябва да се тълкуват
заедно, за да бъде установено процесуалноправното правило за доказване на
релевантни за гражданскоправен спор факти, че вещи, права върху вещи и парични
влогове са попаднали в съпружеска имуществена общност. Всяка страна по гражданско
дело, която оспорва твърдение на насрещна страна за възникване на съпружеска
общност върху вещи и права върху вещи и парични влогове, поради това, че са
придобити по време на брак и следователно в резултат на съвместен принос, има
процесуална възможност да оборва презумпцията , че придобиването е в резултат
от съвместен принос. Опровергаването на законово установената презумпция на чл. 19 ал. 3 от СК от 1985 год.
представлява обратно доказване, което за да е успешно, трябва да е пълно-така решение № 109 / 23.12.2020 г. по гр. д. № 3737/2019 год. на ВКС, I г. о.
От събраните по делото доказателства,такъв извод не
следва.Безспорно е ,че съпрузите са във фактическа раздяла от продължителен
период от време .Наличието
на фактическа раздяла между съпрузите може да съставлява основание да се приеме, че презумпцията на чл.
19 ал. 1 СК
(отм.) е оборена и съответно придобитите имущества от съпрузите в този период
са техни лични. Фактическата раздяла е обективно състояние в отношенията между
съпрузите, което се характеризира с липса на всякаква духовна,физическа и
икономическа връзка между тях. Самият факт на разделно живеене не може да се
приравни на фактическа раздяла, когато съпругът работи в друго населено място
или друга държава.За да се изключи приноса на единия съпруг е необходимо да се
докаже пълна липса на принос и в трите му форми,тъй като законът не изисква
равен принос на двамата съпрузи,за да възникне СИО-така решение №
1372/28.01.2009 год. по гр.д.№ 5932/2007 год. на ВКС,II г.о. и определение № 94/18.02.2016 год. по гр.д.№ 287/2016 год.
на ВКС,I г. о.Не такъв е процесния
случай.Независимо от продължителната фактическа раздяла между
съпрузите,връзките между тях не са били прекъснати по твърдения на ответника Д.Д.,
а в тази насока са и събраните гласни доказателства и данни за наличие на икономически отношения между съпрузите и общи техни съвместни разпореждания .
Съгласно
разпоредбите на чл. 36 ЗЗД, представителството е
извършване на правни сделки и действия за друго лице и от негово име с
непосредствено действие за него. При доброволното представителство,
представителната власт възниква изцяло по волята на представлявания (чл. 36 ал. 1 ЗЗД). Учредяването на
представителната власт става чрез едностранна правна сделка - упълномощаване на
представителя да извършва от името на упълномощителя правни действия, чиито
правни последици настъпват направо за представлявания (чл. 36 ал. 2 ЗЗД). Упълномощителят
извършва упълномощаването, за да може чрез пълномощника си да постигне един
желан от него правен резултат. Обемът и ограниченията на представителната власт на пълномощника за разпореждане
изцяло се определя според това, което упълномощителят е изявил при извършването
на упълномощителната сделка (чл. 39 ал. 1 ЗЗД). Упълномощителят
обективира и изявява волята си за упълномощаването в пълномощно. От значение за
съдържанието на представителната власт е единствено волята на упълномощителя,
отразена в този акт, с който се учредява доброволното представителство -
пълномощното (чл. 39 ал. 1 ЗЗД), като при тълкуването
му съответно приложение намират правилата на чл. 20 ЗЗД (чл. 44 ЗЗД).Както при всяко друго
волеизявление, насочено към пораждане на определени правни последици, и при
упълномощаването упълномощителят си служи с определени думи и изрази, с които
външно изразява волята си да настъпят целените с упълномощаването правни
последици - възникване на представителна власт за пълномощника в определен обем
и съдържание. Отношенията между упълномощителя и неговия пълномощник са такива
на доверие и от степента на това доверие зависи обема на представителната
власт, която упълномощителят ще учреди с пълномощното. По своя воля той може да
овласти избрания от него пълномощник както да се разпорежда с цялото му
имущество, чрез правни сделки и действия, при условия и спрямо лица, каквито
намери за добре, така и да ограничи представителната му власт във всяка една от
тези насоки, при извършването на които е налице най-голяма опасност от
злепоставяне на интересите му.
Ограниченията могат да бъдат в
различни насоки-териториални,темпорални,персонални и обектни.Посредством
обектните ограничения могат да бъдат лимитирани
действията на представителя с притежанията на упълномощителя и като гаранционен способ за защита на
интересите му в случай на недобросъвестност -така т.1 от тълкувателно решение №5/2014 от 12.12.2016
год. по тълкувателно дело № 5/2014 год. на ОСГТК на ВКС.
В пълномощното от дата 06.01.2004
год. с рег.№13 на П. М., нотариус с рег.№ *** на НК,несъмнено
е поставено ограничение на
представителната власт на ответника И.Д..
Представителната власт се определя според употребените в упълномощаването
изрази. Ясно
и еднозначно,сам и по своя преценка упълномощителят Т.Д. е определила обема и ограниченията на
представителната власт,която предоставя на своя пълномощник-ответника И.Д. ,като използваните думи и изрази не будят съмнение
и следва да бъдат възприемани буквално,
аргументирано с иманентния за представителството
риск от злоупотреба и с нуждата този риск да бъде минимизиран. Разпореждането с
имоти,които ще бъдат придобити за в бъдеще от упълномощителя и упълномощеното
лице –съпрузите Д., не е сред представителните действия изрично посочени в
пълномощното ( пр.“имуществото,което сме придобили и ще придобием“).За да обозначи
имуществото,за разпореждане с което е било дадено пълномощното, ищцата е
използвала формулировката “имущество,което сме придобили по време на брака“,т.е. използвана е сложната форма за минало
неопределено време,която се образува от сегашно време на спомагателния глагол съм (сме)
и минало свършено деятелно причастие на основния глагол придобивам (придобили).Формите на спомагателния глагол изразяват
значенията за лице и число,а причастната форма-лексикалното значение.Минало
неопределено време се числи към резултативните времена в българския език и е
определяно като сегашно резултативно време.Значението “сегашност“ се изразява
от сегашната форма на спомагателния глагол,а значението “резултативност“-от
причастието. Основното значение на минало неопределено време е да обозначи действие,което е приключило в някакъв минал
момент и чийто резултат е налице към момента на говорене,иначе казано в сегашния
момент е актуален резултатът на
действие,което се е извършило в минал момент.Сегашния момент е моментът на
учредяване на представителната власт-06.01.2004
год.,в обема на която се включват разпорежданията с имуществата,които са
били придобити съвместно от съпрузите в
миналото и до тази дата .При съобразяване разпоредбата на чл. 35 ал.2 от
ЗЖСК,правото на собственост върху ипотекираните имоти е придобито от съпрузите
на дата 03.08.2005 год.,т.е. за
разпореждания с тях ,пълномощия не са били дадени от ищцата Т.Д. на ответника И.Д..
Съобразно
посоченото в
тълкувателно решение №5/2014 от **.**.2016 год. по тълкувателно дело № 5/2014
год. на ОСГТК на ВКС договор, сключен от
лице, действало като представител, без да има представителна власт ( при липса
на учредена представителна власт, извън пределите на учредената такава или след
нейното отпадане), е в състояние на висяща недействителност и не поражда
целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на
което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42 ал. 2 ЗЗД. Единствено мнимо
представляваният разполага с правото както да потвърди договора, сключен от
негово име без представителна власт, така и да се позове на недействителността
по чл. 42 ал. 2 ЗЗД. Позоваването на недействителността може да бъде
направено извънсъдебно или пред съда - чрез иск или възражение,с правна
квалификация по чл. 42 ал.2 от ЗЗД.
Отказът за
потвърждаване на договора е равнозначен на позоваване на недействителността от
страна на мнимо представлявания и обратно - позоваването (извънсъдебно или пред
съда) на недействителността от страна на мнимо представлявания е равнозначно на
отказ за потвърждаване на договора. В тези случаи висящата недействителност се
трансформира в окончателна и отпада възможността договорът да породи целените с него
правни последици (насрещни права и задължения за страните по него).
При съобразяване,че представителната власт на ответника И.Д. е била
ограничена от ищцата Т.Д. темпорално и обектно до имотите,придобити от страните
към момента на учредяване на представителната власт-06.01.2004 год.,а с
договора от 12.08.2005 год. е била учредена ипотека върху имоти,придобити
впоследствие и на дата 03.08.2005 год.,претенцията на ищцата да не е възникнало
ипотечното право на предпочтително удовлетворяване на банката по отношение на
притежаваните от нея имоти в режим на СИО,поради недействителност на договора
за ипотека ,сключен от нейно име от пълномощник извън учредената му представителна власт е основателна и
следва да бъде уважена. Така констатираната
недействителност касае обективирания в н.а.№ *** год.
на нотариус Р. Г.,вписан под № *** в
регистъра на НК,вх.рег.№ *** год. на
Службата по вписванията договор
за учредяване на ипотека в неговата цялост,тъй като ипотекарните длъжници са
собственици на ипотекираните имоти в режим на бездялова СИО, която е неделима, поради което порокът на
нотариалния акт, който засяга единия от съпрузите, се отразява на
действителността на целия договор. В случая чл.24 ал.4 от СК не може да намери приложение, тъй като не се
касае за валидно разпореждане с обща на съпрузите недвижима вещ, извършено от
единия съпруг, което именно е оспоримо по този ред, а до разпореждане,
извършено от двамата съпрузи, което обаче е недействително.
Съобразно посоченото в тълкувателно решение
№5/2014 от 12.12.2016 год. по тълкувателно дело № 5/2014 год. на ОСГТК на ВКС ,увреждането на представлявания и
недобросъвестността на представителя и на насрещната страна по договора са
релевантни за недействителността по чл. 40 ЗЗД, и тя ще намери
приложение, само когато договорът е сключен в рамките на представителната власт
(учредена с пълномощно или от закона). Ако представителят е действал без
представителна власт, т. е. като мним представител, ще е налице хипотезата на чл. 42 ал. 2 ЗЗД, при която увреждането
на мнимо представлявания и (не)добросъвестността на мнимия представител и на
насрещната страна са без никакво значение за (не)действителността на договора -
те не са елементи от фактическия състав на недействителността по чл. 42 ал. 2 ЗЗД, като мнимо
представляваният във всички случаи, независимо дали договорът го уврежда или
не, може както да потвърди договора, сключен от негово име без представителна
власт, така и да откаже да го потвърди и да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Следователно,
разпоредбите на чл. 40 и на чл. 42 ал. 2 ЗЗД, респ. - установената с
всяка една от тях недействителност, имат различно приложно поле, поради което
не могат да се съвместяват или кумулират.По тези съображения ,съдът не следва
да се произнася по претенцията за липса на противопоставимо на ищцата ипотечно
право,основано на твърдения за недействителност на договора,сключен недобросъвестно от представителя й и при
споразумяване от страните по него в нейна вреда.
Относно отговорността за разноски:
Ищцата е сторила съдебно-деловодни разноски за държавни такси,както
следва: 525.25 лв. за водене на делото
; 40 лв. за обезпечение на иска, 52.53
лв. за вписване на исковата молба и 21
лв. за преписи,т.е. общо 635.78 лв.,както и е заплатила възнаграждение в размер
на сумата от 2 000 лв. на адвокат за процесуално представителство по
делото.
По правилото на чл.78 ал.1 от ГПК отговорността за направата на
разноските по изцяло уважената претенция
следва да бъде понесена от ответниците,които следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищцата сумата от общо 2 635.78 лв.
По
изложените съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 124 ал.1 от ГПК,във връзка с чл.42 от ЗЗД в отношенията между Т.Д.Й.,ЕГН **********,***,И.И.Д.,ЕГН **********,***;Д.И.Д.,ЕГН
**********,*** и „Първа инвестиционна банка“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление гр.София,район ”Изгрев”,бул.”Драган Цанков” № 37 ,че:
„ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА “АД,ЕИК ***,гр.София не притежава ипотечно право на предпочтително удовлетворяване по служещ
за обезпечаване на вземанията й за главница ,лихви и разноски по предоставения на Д.И.Д.,ЕГН
********** кредит № 27КР-АА-0962/**.08.2005 год., недействителен договор от дата 12.08.2005
год. за учредяване в нейна полза на ипотека върху недвижими имоти,находящи се в
гр.Д.,*** в ЖСК“***“,построена върху общински поземлен имот,обозначен като имот
с пл.№ ***,участващ в УПИ *,кв.* по плана на ЖК“***“,гр.Д. ,както следва
:апартамент с площ от 136.20 кв.м. с административен адрес гр.Д.,***,съставляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.621.3**.1.22 в сграда № *,разположена
в поземлен имот с идентификатор 72624.621.3** с прилежащо избено помещение № 15
с площ от 13.8 кв.м. ,както и гараж № * в същата сграда с площ от 21.10
кв.м.,съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 72624.621.3**.1.13,сключен
с н.а.№ *** год. на нотариус Р. Г.,вписан под № *** в регистъра на
НК,вх.рег.№ *** год. на Службата по
вписванията гр.Д. между банката
,като кредитор и ипотекарния длъжник И.И.Д.,ЕГН **********
лично и като пълномощник на ипотекарния длъжник Т.Д.Й.,ЕГН **********,извън
пределите на учредената му с пълномощно №13/06.01.2004 год. на П. М., нотариус с рег.№ *** на НК представителна власт .
ОСЪЖДА И.И.Д.,ЕГН **********,***;Д.И.Д.,ЕГН
**********,*** и „Първа инвестиционна банка“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление гр.София,район ”Изгрев”,бул.”Драган Цанков” № 37 ДА ЗАПЛАТЯТ на Т.Д.Й.,ЕГН **********,***
сумата от 2 635.78 лв. лв.,съставляваща сторени съдебно-деловодни
разноски,от които сумата от 635.78 лв. -заплатени държавни такси и сумата от
2000 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: