РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Царево, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Антония Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20212180200474 по описа за 2021 година
Производството е от административно наказателен характер, с правно
основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Денис и
Марсел“ ЕООД, ЕИК *********, срещу наказателно постановление № 02-
0003420 от 09.09.2021 г. на Директор на дирекция „Инспекция по труда“, с
което на „Денис и Марсел“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл. 62,
ал. 1 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лева, на основание 416, ал. 5, вр.
чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и се иска от съда да бъде отменено, алтернативно-
размерът на наложената санкция да бъде намален в предвидени от закона
минимум.
В съдебно заседание, жалбоподателя изпраща представител. Поддържа
жалбата, като моли за намаляване на санкцията.
За ответника по жалбата се явява юрисконсулт, който поддържа
наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска
неговото потвърждаване.
1
По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпитан беше
актосъставителят.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното:
На 26.06.2021 г. актосъставителят съвместно със свои колеги-служители
на Инспекция по труда, посетили търговски обект в гр. Царево, обл. Бургаска,
като при извършената проверка установили, че обектът се стопанисва от
жалбоподателя. В хода на проверката били установени работещите на обекта
лица. След това проверяващите извършили и проверка по документи, на
работещите в обекта. Проверяващите установили, че лицето Г. Г. да полага
труд в проверявания търговски обект.
Впоследствие жалбоподателят бил призован да представи необходими
документи за документална проверка, свързана с трудовите правоотношения
на работещите в обекта към момента на проверката. Представителят на
дружеството не представил сключен трудов договор с лицето Г. Г., валиден
към момента на проверката, както и не представил справка за регистриране на
уведомление за договора по чл. 62, ал. 3 от КТ, което мотивирало
актосъставителя за издаде акт за установяване на административно
нарушение. Актът е предявен на нарушителя за подпис, чрез неговия
представител и е подписан от него без възражения.
Наказващият орган въз основа на акта издал обжалваното наказателно
постановление, в което административното нарушение е описано по следния
начин: жалбоподателят е допуснал до работа Г. Г., без да е сключил трудов
договор в писмена форма, квалифицирано е по чл. 62, ал. 1 от КТ и на осн. чл.
414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание– имуществена
санкция в размер на 3000,00 лв.
Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин
от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на
свидетеля- служител на ИТ- които кредитира изцяло. Същите са обективни,
безпротиворечиви вътрешно и помежду си и кореспондират изцяло със
събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от
наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна
страна следното:
2
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежно лице, посочено
като нарушител, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Настоящото производство е от административно наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В
случая въпроса за вината не може да бъде изследван, тъй като нарушителят е
юридическо лице- правно образование, което не може да има собствено
психическо отношение към деянието.
Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и
законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на
ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление.
В конкретния казус съдът съобрази следното: Г. Г. е полагал труд за
жалбоподателя, като безспорно дружеството е имало качеството на
работодател, по смисъла на КТ. Заради липсата на сключен между работника
и работодателя писмен, трудов договор към момента на проверката съдът
приема, че жалбоподателят в качеството му на работодател е осъществил
състава на посоченото в акта и наказателното постановление
административно нарушение.
Във връзка с изложеното от жалбоподателя и след внимателен прочит
на събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на
акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на ЗАНН.
Актът за установяване на административното нарушение е съставен
съобразно нормите на ЗАНН, съставен е в изискуемия срок и е надлежно
подписан от съставителя, свидетелите и представителя на нарушителя. Той е
подробен и обоснован. По делото не са установени различни факти и
обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи
констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за
безспорно установено. Съдът намира, че описаното в АУАН и НП деяние
съдържа всички обективни и субективни признаци на административно
3
нарушение на КТ, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради
което правилно е била ангажирана административно- наказателна
отговорност спрямо него. Наказателното постановление е издадено при
спазване изискванията на закона и съдържа необходимите реквизити.
Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното
НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени
от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална
компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание.
Посочените фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на
съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови
разпоредби към установеното административно нарушение.
Наказанието обаче неправилно е определено по размер. В санкционната
част на нормата – чл. 414, ал. 3 от КТ е посочено, че отговорност носи
работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62 и 63 и той се наказва с
1500,00 до 15 000,00 лв. Отделно от това виновното длъжностно лице се
наказва с глоба в размер 1000,00 до 10 000,00 лв. за всяко отделно нарушение.
Наказващият орган правилно е преценил, че в случая работодател по смисъла
на §. 1, т. 1 от ДР на КТ се явява жалбоподателя, но е наложил наказание над
предвидения от закона минимум, без да посочи, че са налице отегчаващи
обстоятелства. Наличието на такива не беше доказано и пред съда, поради
което следва да се приеме, че наказанието трябва да бъде в минимален размер
от 1500,00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0003420 от 09.09.2021 г. на
Директор на дирекция „Инспекция по труда“, с което на „Денис и Марсел“
ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
3000,00 лева, на основание 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, в
частта му досежно размера на определеното административно наказание, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание
„имуществена санкция“ от 3000,00 лева на 1500,00 лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част
4
като законосъобразно.
ОСЪЖДА „Денис и Марсел“ ЕООД, ЕИК *********, да заплатят на
дирекция „Инспекция по труда“ сумата в размер на 80,00 лева, за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5