РЕШЕНИЕ
гр. София, 25.02.
2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение – ХІІІ въззивен състав, в публично съдебно
заседание на десети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
ПЛАМЕН
ГЕНЕВ
при участието на секретаря Мариела Миланова и в присъствието на прокурора Дойчо
Тарев, като разгледа докладваното от съдия Борисова ВНОХД № 4625/2018 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по протест и допълнение към протест на прокурор при СРП срещу
присъда от 07.11.2018г. постановена по НОХД № 4153/2011 г. по описа на СРС, НО,
20 състав, с която подсъдимата М.И.И. е призната за невиновна и оправдана по
повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1 НК
за това, че на неустановена дата през месец юни 2005 г. противозаконно е
присвоила чужда движима вещ – лек автомобил „Опел Вектра“ с ДК № ********на
стойност 10 000 /десет хиляди/ лева, собственост на Д.В.К., която вещ
владеела въз основа на сключен предварителен договор за покупко-продажба на
лизинг, като автомобила й е бил предаден от К., но не му изплатила лизинговите
вноски и не му върнала автомобила. Със същата присъда подсъдимата И. е осъдена
на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на Д.К. сумата от 10 000 лева,
представляваща причинени от деянието извършено от подсъдимата И. имуществени
вреди, ведно със законната лихва считано от 30.06.2005 г. до окончателното
изплащане на сумата.
С депозираните протест и допълнение към протест се твърди, че
първоинстанционната присъда е неправилна и необоснована. Твърди се, че в хода
на проведеното пред първия съд съдебно следствие са се събрали достатъчно
доказателства относно вината на подсъдимата И.. Твърди се, че свидетеля К. е
станал владелец на процесния автомобил след като е изплатил пълния размер на
сумата, въпреки, че не е изпълнил законовото си задължение за нотариално прехвърляне
на собствеността. Посочва, че със сключения на 13.04.2005 г. предварителен
договор от свидетеля К., същият е предал процесния автомобил на подсъдимата И.,
която от своя страна е поела задължение да изплаща лизинговите вноски и след
тяхното изплащане да прехвърли нотариално собствеността върху него. Заявява, че
подсъдимата И. е изплатила само две лизингови вноски в размер на всяка една от
тях по 370.00 лева, след което през месец юни 2005 г. е прекратила плащанията и
се е укрила от свидетеля К.. Според прокурора, подсъдимата И. се е разпоредила
впоследствие с процесния автомобил, като го е предоставила на трето лице за
извършване на таксиметрова дейност, с които свои действия е осъществила състава
на престъплението по чл. 206, ал. 1, т. 1 НК. Моли се за отмяна на
първоинстанционната присъда и за връщане на материалите по досъдебното
производство на първия съд за решаване на делото по същество.
Срещу гражданско-осъдителната част на присъдата постановена от СРС е
депозирана въззивна жалба от адвокат Е.П., редовно упълномощен защитник на
подсъдимата М.И., с която се иска отмяната на първоинстанционния съдебен акт в
тази му част и отхвърлянето на граждански иск, като недоказан и неоснователен.
С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен
състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага провеждане на
въззивно съдебно следствие, както и разпит на подсъдимата И., на свидетели и
вещи лица.
В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция представителят
на СГП поддържа протеста и оспорва жалбата. Счита, че в хода на съдебното
следствие са събрани достатъчен обем гласни и писмени доказателства, от които
се установява, че подсъдимата е извършила присвоителни действия по отношение на
процесния автомобил, както и за субективната страна на деянието. Моли съда да
постанови нова присъда, с която да признае подсъдимата за виновна в извършване
на процесното деяние и да ѝ наложи наказание към средния размер на
предвиденото в закона, както и да уважи предявения граждански иск.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец – адв. С., поддържа
протеста на прокуратурата и оспорва подадената от подсъдимата въззивна жалба.
Счита за неверен изводът, че пострадалият К. не е бил собственик на процесната
вещ, от което извежда обширни доводи за неправилност на първоинстанционната
присъда. Моли съда да отмени обжалваната присъда и вместо нея да постанови
присъда, с която да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото ѝ
обвинение, като ѝ наложи наказание при превес на отегчаващите вината
обстоятелства. По отношение на гражданския иск повереникът моли съда да остави
в сила първоинстанционната присъда, с която същият е уважен изцяло.
Защитникът на подсъдимата – адв. П., поддържа въззивната жалба и оспорва
протеста и допълнението към него. Моли съда да потвърди първоинстанционната
присъда в наказателно-правната ѝ част, с която подсъдимата И. е призната
за невиновна и да я отмени в частта, с която тя е осъдена да заплати сумата в размер
на 10 000 лева. Защитата сочи, че посочения като пострадал Д.К. е продал
процесната вещ на подсъдимата без да е собственик на същата, с което той самият
се е разпоредил неправомерно с инкриминирания автомобил. На следващо место
изтъква, че подсъдимата не е предприела никакви разпоредителни действия в свой
или чужд интерес с автомобила, като този автомобил е бил във фактическата власт
на неговия собственик, а именно „ОК Супертранс“. С оглед на това адв. П.
посочва, че ако частният обвинител и граждански ищец има парични претенции към
подсъдимата, то същите следва да се предявят по гражданско-правен ред, тъй като
се простират в границите на облигационната отговорност по ГПК. В случай на
признаване на подсъдимата за виновна, защитникът моли наказанието ѝ да бъде
определено при условията на чл. 55 НК предвид неразумно дългия период на
протичане на наказателното производство. В случай на потвърждаване на
първоинстанционната присъда в наказателната ѝ част, адв. П. моли
гражданският иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан,
поради липса на вина от страна на подсъдимата.
Подсъдимата И. поддържа казаното от защитника си.
В своята последна дума на основание чл.333, ал.2 НПК подсъдимата моли да
бъде оправдана или бъде наложена по-лека присъда.
Съдът, след като прецени изложените в протеста, допълнението към него и
жалбата доводи и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намери
протеста и въззивната жалба за допустими, т.к. са депозирани от легитимирани за
това лица съгласно разпоредбата на чл. 318, ал. 3 НПК и в преклузивния 15
дневен срок по чл. 319, ал. 1 НПК. Въззивната жалба, разгледана по същество е
основателна, а протеста и допълнението към нея като неоснователни следва да
бъдат оставени без уважение.
Въззивният съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна служебна
проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, както
и след самостоятелния анализ на доказателствената съвкупност по делото намира,
че първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по
делото, като се е основал на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, които са проверени в хода на съдебното производство пред първия
съд. Изведените от първия съд фактическите изводи са ясни и непротиворечиви, не
се констатира вътрешно противоречие или несъответствие с доказателствената
съвкупност, поради което и въззивния съд намира, че не се налага внасяне на
корекция в същите и ги споделя изцяло.
Подсъдимата М.И.И. е родена на *** ***, българка, с българско гражданство,
осъждана, със средно образование, безработна, с адрес в гр.София, ж.к. „********“
********, ЕГН **********.
На 09.01.2001 г. бил сключен договор за лизинг на моторно превозно средство
№-В-232 между ,,О'К.С.“ АД /като лизингодател/, представлявано от Л.Г.Л.и ЕТ „Д.
С. - Д.В.“ /като лизнгополучател/, представляван от Д.В.К.. Предмет на договора
за лизинг бил лек таксиметров автомобил „Опел Вектра” с ДК № ********за срок от
38 месеца, с лизингова стойност 28 800 лева, който следвало да се изплати на 75
лизингови вноски, съгласно приложен към договора погасителен план. В договора
било посочено, че в края на уговорения срок и при изпълнение на условията на
договора лизингополучателят придобива собствеността върху лекия автомобил.
Съгласно договора прехвърлянето на правото на собственост върху автомобила следвало
да се извърши с договор за покупко-продажба, а договора за лизинг се прекратява
с изтичане на неговия срок и при изплащане на пълната лизингова стойност на
автомобила. Съгласно сключения договор за финансов лизинг между свидетеля К. и
,,О'К.С.“ АД, автомобилът счетоводно преставал да бъде собственост на лизингодателя
и практически ставал собственост на лизингополучателя, който можел да продаде
автомобила на трето лице, както и че след изплащането на такъв автомобил „той
преставал да бъде собственост на Дружеството и ставал собственост на
лизингополучателя“, независимо, че последният следвало да декларира пред
Дружеството искането си да му се прехвърли собствеността на лекия автомобил
пред нотариус. В договора за финансов лизинг било вписано, че ако собствеността
върху лекия автомобил не бъде прехвърлена пред нотариус, то по талон лекият
автомобил продължавал да се води собственост на Дружеството ,,О'К.С.“ АД.
През месец февруари 2004 г. свидетеля К. изплатил, съгласно изготвения
погасителен план към посочения по-горе лизингов договор, всички лизингови
вноски за процесния лек автомобил. Въпреки, че свидетеля К. не бил получил
покана от ,,О'К.С.“ за формалното прехвърляне пред нотариус на собствеността на
лекия автомобил от Дружеството и такова прехвърляне нямало, той решил да го
продаде на подсъдимата М.И.И., с която се запознал случайно и която изявила
желание да купи процесния автомобил от него на лизинг, за да извършва
таксиметрова дейност. На 13.04.2005 г. между свидетеля К. - като продавач и
собственик на ЕТ „Д. С. - Д.В.“ и подсъдимата И. - като купувач и собственик на
ЕТ „Т.М.И.“ се сключил предварителен договор за покупко-продажба на процесния
автомобил при условия на лизинг за сумата от 10 000 лева, който бил за срок от
14 месеца. В договора страните приели, че изплащането на договорената сума
следва да се извършва на всяко 15 и 30 число от месеца при вноска от по 370,00
лева. Договорът бил с извършена на 13.04.2005 г. от нотариус с район на
действие РС- София - Р.Б.нотариална заверка на подписите. В същия било вписано,
че при изпълнение на всички свои задължения по него страните са длъжни да
сключат окончателен договор за покупко-продажба, съгласно изискуемата се от
закона форма, с нотариална заверка на подписите, т.е. в писмена форма. След
сключване на договора между свидетеля К. и подсъдимата И., процесният лек
автомобил бил предаден с ключовете и всички необходими документи за извършване
на таксиметрова дейност. Подсъдимата И. платила на свидетеля К. само 2 /две/ от
уговорените месечни вноски по договора, след което през месец юни 2005 г.
преустановила плащането на същите. Първоначално подсъдимата И. давала на К.
различни обяснения за това, защо е спряла плащанията, а след това преустановила
да контактува с него и започнала да се укрива, поради което и свидетеля К.
изготвил нотариална покана до подсъдимата И. за изплащане на неплатените вноски,
като й определил 7-дневен срок, в който следва да заплати дължимите се вноски,
като в противен случай договорът между тях ще бъде прекратен. Изготвената
нотариална покана била с нотариална заверка от 12.02.2007 г. на нотариус Р.Б..
Междувременно поради повреда на процесния лек автомобил, с който се извършвала
таксиметрова дейност, същия бил изоставен на улица. Това обстоятелства станало
известно на дружеството ,,О'К.С.“ и автомобилът бил прибран на паркинг от
същото. Независимо от изплатените лизингови вноски, дружеството,,О'К.С.“ не
потърсило свидетеля Д.К. за да му бъде прехвърлена формално и юридически
собствеността върху процесното МПС, предвид обстоятелството, че лизинговите
вноски били вече изплатени. На 01.08.2007 г. в СРП била депозирана жалба от
свидетеля К. срещу подсъдимата И. с твърдения за извършено престъпление по чл.
206 НК.
На 09.04.2013 г. от ,,О'К.С.“ АД бил упълномощен С.К.Г.да представлява Дружеството,
в т.ч. и пред органите на КАТ при бракуване на МПС, като пълномощното било с
нотариална заверка на подписите, извършена от нотариус Т.В.— с район на
действие РС-София.
На 26.02.2015 г. бил изготвен протокол за бракуване от ,,О'К.С.“ АД /като в
комисията участвал и С.К.Г./ за бракуване на лек таксиметров автомобил „Опел
Вектра” с ДК № ********поради „техническо износване“.
На 04.03.2015 г. в ПП-КАТ-СДВР била прекратена регистрацията на лек
таксиметров автомобил „Опел Вектра” с ДК № ********и той бил заличен от
ахривите на ,,О'К.С.“ АД.
Така възприетата фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от събраните в хода на първоинстанционното производство гласни и писмени
доказателствени средства и писмени доказателства, а именно: обясненията на
подсъдимата М.И. и показанията на свидетелите Д.В.К. и Л.Г.Л.; заключението на
съдебно-автооценителна експертиза; договор за лизинг на МПС и изготвен погасителен
план към него; предварителен договор за покупко-продажба на автомобил при
условия на лизинг; нотариална покана; справка от О„ПП“-СДВР относно регистрация
на МПС; справка за собственост на автомобила; документи за прекратяване на
регистрация на лекия автомобил; справка за съдимост на М.И.И., както и всички
приети в хода на съдебното производство писмени доказателства по делото.
Въззивният съд в хода на извършената проверка намери,
че е налице вярна интерпретация на събраната и проверена пред първия съд доказателствена
съвкупност, за което са изложени подробни съображения относно нейното значение
за предмета на доказване по настоящото дело, който е очертан чрез внесения в
съда обвинителен акт. Извършеният от контролираната инстанция доказателствен
анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е ясен и
подробен и се споделя изцяло от настоящия въззивен състав, т.к. изцяло е
съобразен с изискването на чл.305, ал.3 НПК. По отношение на правно
релевантните по делото факти, касаещи извършените действия с инкриминирания лек
автомобил, не са налице каквито и да било противоречия, които да налагат
обсъждането им в настоящото решение. Правилно първата инстанция е кредитирала
приложените по делото писмени доказателства, от които се установява
собствеността върху процесния автомобил, договорите, които са сключени и по
които е бил предмет, както и страните по тези договори. Установява се
категорично, че процесния автомобил е бракуван на 26.02.2015 г. и към настоящия
момент е заличена регистрацията му в ОПП СДВР. Приобщените по делото писмени
доказателства кореспондират с показанията на свидетелите К. и Л., както и с
обясненията на подсъдимата И. относно данните съдържащи се в сключените
договори относно договорените условия в тях, от страна на страните подписали процесните
договори. По делото няма спор също така, че липсва надлежно връчена покана, с
която свидетелят К. е предприел действия за връщане на процесния автомобил от
подсъдимата И., както и са налице данни, че местонахождението на процесния
автомобил е било неизвестно до момента, в който е бил намерен от служители на
,,О'К.С.“ АД, а в последствие и бракуван от посоченото юридическо лице. Ето
защо и районният съд обосновано и правилно е кредитирал показанията на
свидетелите К. и Л. относно условията по лизинговия договор и пълното изплащане
на вноските от страна на свидетеля К., като в тази част показанията им са
съответни на съдържанието материализирано в събрания писмен доказателствен
материал. В случая не се установяват, а и първия съд правилно е приел липсата
на противоречие и в твърденията на свидетелите относно събраните данни за
местонахождението на процесния автомобил след неговото изоставяне и
последващото му транС.иране до паркинг на ,,О'К.С.“ АД, както и при установяване
на обстоятелството, че лизингополучателя К. е бил уведомен за това, че
процесния автомобил е транС.иран до паркинг на ,,О'К.С.“ АД от посоченото
дружество, преди да бъде сезирана прокуратурата от него. В случая показанията
на свидетеля Л. не остават изолирани, а се подкрепят от събраната по делото
доказателствена съвкупност. На свой ред неговите показания не могат да бъдат
определени и като заинтересовани от изхода на делото, а също така и подчинени
на обвинителната или защитна теза, защото от показанията на този свидетел се
установява, че не познава лично, както свидетеля К., така и свидетелката И. и
никога не е имал контакт с тях, предвид изпълняваните от него задължения в ,,О'К.С.“
АД. На следващо място липсата на заинтересованост в показанията на свидетеля Л.
се установява и чрез данните съдържащи се в показанията на свидетеля К., който
в същите излага факти и обстоятелства единствено за възникналите между него и
подсъдимата И. финансови отношения във връзка с подписан между двамата
предварителен договор за продажба на процесния лек автомобил. Що се отнася до
показанията на свидетеля К. същите според въззивния съд биха могли да бъдат
определени като заинтересовани от изхода на делото, с оглед желанието на този
свидетел чрез своите показания да допринесе за осъждането на подсъдимата И..
Ето защо и въззивния съд подходи внимателно към тях. При тяхната оценка и
съпоставка с останалия събран по делото доказателствен материал, въззивния съд
счете, че същите в своята същност кореспондират с показанията на свидетеля Л.,
а също така и със събраните и приобщените по делото писмени доказателства при
изясняване на правно значимите факти и обстоятелства свързани с подписаните от
свидетеля К. договори, предмет на които е процесния автомобил. В тази връзка по
делото няма спор, че свидетеля К. е предоставил за ползване на подсъдимата И.
лизингов автомобил собственост на дружеството лизингодател ,,О'К.С.“ АД, както
и че подсъдимата е му е заплатила две вноски по сключения на 13.04.2005 г.
договор. Правилно в случая първият съд се е доверил на обясненията на
подсъдимата И. в частта, в която същата съвсем добросъвестно посочва, че
действително е взела процесния автомобил от свидетеля К., за което между
двамата бил сключен договор. Еднопосочни на следващо място са обясненията на
подсъдимата И. с показанията на свидетеля К. в частта, в която и двамата
посочват, че процесния автомобил е бил собственост на ,,О'К.С.“ АД, свидетелят К.
е бил лизингополучателя на този автомобил, както и че този свидетел е бил
изплатил вноските на лизингодателя за него. Няма спор и при изнесените данни в
показанията на подсъдимата И., че не е получила нотариална покана от свидетеля К.
за връщане на автомобила, за което по делото се съдържат и писмени документи.
На последно място се установява, както от показанията на свидетеля К., така и
от обясненията на подсъдимата И., че всеки един от тях е посетил ,,О'К.С.“ АД
по повод на процесния автомобил и след като същия е бил бракуван от посоченото
юридическо лице, но дали двамата заедно са посетили юридическото лице или
поотделно, тези данни няма как да бъдат проверени предвид и липсата на спомен у
свидетеля Л., при който е обяснима тази липса с оглед множеството му ежедневни
контакти и изпълнявани в ,,О'К.С.“ АД служебни задължения.
На последно място въззивния съд намери за правилни и
заключенията по изслушаните в хода на съдебното следствие експертни решения,
които са изготвени в хода на досъдебното производство.
Въззивната съдебна инстанция намира за правилни и
законосъобразни и направените от първата съдебна инстанция правни изводи. Въз
основа на възприетата фактическа обстановка правилно районния съд е преценил,
че подсъдимата М.И.И. не е осъществила, както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението по чл.206, ал.1 НК за което й е
повдигнато обвинение.
За да е налице осъществено деяние по квалификацията за
престъпление по чл.206, ал.1 НК, то следва подсъдимата И. да е упражнила фактическа
власт върху веща предмет на престъпление към датата посочена в обвинителния акт
– неустановена дата през месец юни 2005 г. и тази вещ в последствие да е
присвоила противозаконно. Изпълнителното деяние при обсебването се изразява във
външно проявената промяна на отношението на дееца към процесната движима вещ,
която той владее или пази за сметка на собственика на годно основание /устно
или писмено/, като тази промяна на свой ред, следва да е изразена в
противозаконното разпореждане с вещта от страна на дееца в свой личен интерес
или в интерес на другиго. На следващо място, при акта на имуществено
разпореждане деецът следва да обективира новото си намерение като третира
предмета на посегателството, като свой. Съставът изисква незаконно обогатяване
на дееца или друго лице и тази последица да се обхваща от умисъла на дееца,
т.е. у дееца следва да е налице съзнанието, че той владее и държи вещта за
сметка на собственика и въпреки това извършва акт на имуществено разпореждане с
нея в свой или чужд личен интерес. В настоящия случай не се установява по
безспорен и категоричен начин по делото, въпреки проведените процесуално
следствени действия, че процесната движима вещ - лек автомобил „Опел Вектра“ с
ДК № ********е собственост на свидетеля К. към датата на деянието -
неустановена дата през месец юни 2005 г., която дата е посочена от държавното
обвинение в изготвения и внесен в съда обвинителен акт по реда на чл.246 НПК. Това
е така, защото от приобщеното по делото писмено доказателство – договор от
09.01.2001 г., сключен между ,,О'К.С.“ АД и ЕТ „Д. С. – Д.В.“, а също така и от
гласните доказателствени средства изразяващи се в показанията на свидетелите Л.
и К. не се установява към дата 14.03.2005 г. свидетеля К. да е бил собственик
на процесната движима вещ - лек автомобил „Опел Вектра“ с ДК №********. Вярно
е, че свидетеля К. е изплатил дължимите се от него лизингови вноски по договора
от 09.01.2001 г., но същия не е предприел действия по прехвърляне на
собствеността на процесната движима вещ - лек автомобил „Опел Вектра“ с ДК № ********на
ЕТ „Д. С. – Д.В.“, поради което и на 26.02.2015 г. същия е бил бракуван от
неговия собственик ,,О'К.С.“ АД, а впоследствие е предприета и процедура по
прекратяване на неговата регистрация, поради което на 04.03.2015 г.
регистрацията му е била прекратена в КАТ. Тук е мястото да се подчертае, че
изплащането на лизинговите вноски от свидетеля К. по изготвения и приложен към
договор от 09.01.2001 г. погасителен план не води автоматично до прехвърляне на
собствеността върху процесната вещ от нейния собственик ,,О'К.С.“ АД върху ЕТ „Д.
С. – Д.В.“, последното представлявано от свидетеля К.. За да бъде реализиран
състава на престъплението „обсебване“ от обективна страна е необходимо лицето,
което претендира да е пострадало от престъплението да е собственик на
процесната вещ, какъвто в случая не е свидетеля К. в качеството си на
собственик на ЕТ „Д. С. – Д.В.“. В настоящият случаи безспорно се установи от
обективна страна, че процесният автомобил е бил собственост на дружеството
лизингодател ,,О'К.С.“ АД. Видно от приложение по делото договор за лизинг на
моторно превозно средство, същият е сключен в проста писмена форма, като
изрично в чл. 9 от същия е посочено, че прехвърлянето на правото на собственост
върху автомобила се извършва с договор за покупко-продажба след пълното му
изплащане. Вярно е, че съгласно чл. 2 от договора, лизингополучателят придобива
собствеността върху лекия автомобил в края на уговорения срок, но това става
при условията на договора, като за действителността на прехвърлителната сделка
в случая законът поставя допълнителни изисквания относно формата на договора,
които не могат да бъдат избегнати по съгласие на страните. Доколкото липсва
договор за прехвърляне на МПС в изискуемата от закона форма за действителност –
писмена с нотариална заверка на подписите, правилно районният съд е приел, че
свидетеля К. в качеството на собственик на ЕТ „Д. С. – Д.В.“ не е станал
собственик на процесния автомобил, а възраженията на повереника на частния
обвинител и граждански ищец са неоснователни в тази насока. С оглед на това
първоинстанционният състав е достигнал до верен правен извод, че подсъдимата И.
не е присвоила лекия автомобил от свидетеля К., защото той не е бил негов
собственик във формален, юридически смисъл и съгласно договора за лизинг
сключен между ,,О'К.С.“ АД и ЕТ „Д. С. – Д.В.“ не е имал правно основание да се
разпорежда с процесния лек автомобил. Ето защо не се установи по делото по
безспорен и категоричен начин, както е приел и районния съд, че подсъдимата И.
е владяла процесната вещ без правно основание, за да може да я свои от
посочената в обвинителния акт дата и да я третира като своя.
Липса на съставомерен елемент от изпълнителното деяние
на обективната страна на обсъжданото престъпление, прави излишно изследването
на субективната страна на деянието.
По изложените съображения протеста на прокурора при
СРП поддържан от прокурор при СГП следва да бъде оставен без уважение, като
неоснователен и не подкрепен от възприетата от двете съдебни инстанции
доказателствена съвкупност, както и не почиващ на фактическата обстановка
описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, която от друга страна е
несъставомерна. Ето защо правилно и законосъобразно първостепенния съд е
достигнал до своя краен извод за несъставомерността на деянието, поради липса
на предмет на обвинение от обективна страна и е признал за невиновна подсъдимата
М.И.И. в извършване на престъплението по чл.206, ал.1 НК, поради което същата е
оправдана на основание чл.304 НПК.
Въззивният съд
намира за неправилна и неаконосъобразна постановената от първия съд присъда, в
частта, в която е уважен изцяло предявения и приет за съвместно разглеждане
граждански иск. Това е така, защото деликтната отговорност, която е основание
за предявяване на граждански иск в наказателния процес, предполага да бъдат
обезщетени виновно причинените вреди, но само ако действието или бездействието,
което ги е причинило е противоправно. Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да бъде уважен иска с
правно основание чл.45 ЗЗД следва да са налице следните две предпоставки: да
има вреди от непозволено увреждане и те да са причинени виновно другиму, като
вината от непозволено увреждане се предполага до доказване на противното. В
настоящият случай тези предпоставки не са налице. От всички събрани в
настоящото производство писмени и гласни доказателства не се установи свидетеля
Д.В.К. да е бил собственик на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с ДК №
********към неустановена дата през месец юни 2005 г. и по този начин да е
претърпял претендираната имуществена щета в размер общо на сумата от 10 000
/десет хиляди/ лева. Това е така, защото гражданския иск не е доказан по
правното си основание, поради което съдът го остави без уважение, като
недоказан. Отново за пълнота на изложеното е необходимо да се посочи, че в
случая с оглед конкретиката на настоящия казус и установеното от фактическа и
правна страна, може да се заключи, че пострадало лице би било ,,О'К.С.“ АД, а
не свидетеля Д.В.К., който е собственик на ЕТ „Д. С. – Д.В.“, защото по силата
на договора за лизинг с ,,О'К.С.“ АД, собствеността върху лекия автомобил ще
премине върху свидетеля Д.В.К., който е собственик на ЕТ „Д. С. – Д.В.“, но при
условията на договора за лизинг, като за действителността на прехвърлителната
сделка в случая, както вече се каза, законът поставя допълнителни изисквания
относно формата на договора, които не могат да бъдат избегнати по съгласие на
страните. В случая дори липсват доказателства за прекратяване на предварителния
договор за покупко-продажба (имащ характера на договор за лизинг с уговорка за
изкупуване), както и за покана за връщане на автомобила на лизингополучателя,
доколкото нотариалната покана не е получена надлежно от подсъдимата. Наред с това,
на гражданския ищец К. е било известно, че процесния автомобил се намира на
паркинга на ,,О'К.С.“ АД, като същият не е предприел действия по връщане на
владението му върху него като лизингополучател. Цялостното поведение на К. е
насочено към търсене на реално изпълнение на договорното задължение, а не за
разваляне на договора, от което да произтече задължение на всяка от страните да
върне полученото по него. С оглед гореизложеното гражданският иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД като недоказан и неоснователен следва да бъде оставен
без уважение, а присъдата в тази част отменена като неправилна и
незаконосъобразна. С оглед изхода на делото в частта на гражданския иск, следва
да бъде отменена присъдата и в частта, в която са присъдени в тежест на
подсъдимата И. направени от гражданския ищец разноски, както и заплащане на
държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
При извършената на основание чл. 314, ал. 1 НПК цялостна служебна проверка
на правилността на протестираната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на основания, налагащи нейната отмяна, поради което и с оглед
изложените съображения същата следва да бъде изменена, като се отмени в гражданско
осъдителната част, както и в частта, в която са присъдени разноски в тежест на
подсъдимата М.И..
Воден от гореизложеното и на
основание чл.338, вр. чл.337, ал.3, вр. с чл.334, т.3 и т.6 НПК Софийски
градски съд, НО, ХIII въззивен състав
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда от
07.11.2018 г. постановена по НОХД № 4153/2011 г. по описа на СРС, НО, 20 състав,
като:
ОТМЕНЯ присъда от
07.11.2018 г. постановена по НОХД № 4153/2011 г. по описа на СРС, НО, 20 състав
в частта, в която подсъдимата М.И.И. е осъдена на основание чл. 45 ЗЗД да
заплати на Д.В.К. сумата от 10 000,00 /десет хиляди/ лева, представляваща
причинени от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 30.06.2005 г. до окончателното изплащане на всички суми, като ОСТАВЯ без уважение предявения
граждански иск от гражданския ищец Д.В.К. срещу подсъдимата М.И.И., като
недоказан и неоснователен.
ОТМЕНЯ присъда от
07.11.2018 г. постановена по НОХД № 4153/2011 г. по описа на СРС, НО, 20 състав
в частта, в която подсъдимата М.И.И. е осъдена да заплати в полза на държавата
направените по делото разноски в размер на 400,00 /четиристотин/ лева,
представляващи 4 % държавна такса върху размера на уважения граждански иск, а
също и 5,00 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист, като на основание чл.190, ал.2 НПК направените по делото
разноски остават за сметка на държавата.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.