Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.09.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на десети
септември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Г.
при секретаря Д.И. разгледа докладваното от
съдия Г. гр. д. № 890 по описа за 2015 г. и
Р Е Ш И:
[1]
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, с адрес ***, да заплати следните суми:
1.
на А.А.Е., чрез нейния законен представител баща
ú А.Г.Е., със съдебен адрес – адвокат Й.,***, офис 4:
- 4 000,00
лева на основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от Кодекса за
застраховане (КЗ) обезщетение за имуществени вреди вследствие на загубена иЗ.ръжка поради смъртта на нейната
майка М.М., настъпила на 03.09.2011 г., за периода
03.09.2011 г.-23.01.2015 г. плюс законната лихва от 21.01.2015 г. до
окончателното изплащане;
-
14 100,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от КЗ
обезщетение за имуществени вреди вследствие на загубена иЗ.ръжка поради смъртта на нейната майка М.М.,
настъпила на 03.09.2011 г., за периода 23.01.2015 г.-03.10.2026 г. плюс
законната лихва от 21.01.2015 г. до окончателното изплащане;
-
1 502,50 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;
2.
на СГС – 724,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226,
ал. 1, във връзка с чл. 223 от КЗ на А.Е., чрез законния ú представител
баща ú А.Е., срещу З. „Б.И.” АД за разликата над:
-
4 000,00 лева за периода 03.09.2011 г.-21.01.2015 г. до пълния предявен
размер;
-
14 100,00 лева за периода 21.01.2015 г.-03.10.2026 г. до пълния предявен
размер.
[3] ОСЪЖДА А.Е., чрез нейния законен представител баща
ú А.Е., , да заплати на ЗД „Б.И.” АД 1 500,00 лева разноски по
делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[4] Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
уведомлението. Ако ответникът обжалва
решението изцяло, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 362,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва
решението частично, той следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 2% държавна такса върху обжалваемия интерес. При неизпълнение
съдът ще върне въззивната жалба. Ищцата не дължи държавна такса и разноски.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА
ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково,
пред първа И.танция. Делото е търговско.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ
СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[5]
В искова молба от 21.01.2015 г. А.Е. заявява, че е малолетна дъщеря на
починалата вследствие на ПТП М.М.. ПТП е било
предизвикано на 03.09.2011 г. от И. О., което е било установено с влязла в сила
присъда.
[6]
От смъртта на майка си А.Е. е загубила издръжка от 350,00 лева на месец, но тя
получава 150,00 лева наследствена пенсия. Гражданската отговорност (ГО) на
причинителя на ПТП - И. О. - е била
застрахована при ответника ЗД „Б.И.” АД ***). Б.И. не е изплатил обезщетение на
ищцата за имуществени вреди, изразяващи се в загуба на издръжка. Затова А.Е. ***
да ú изплати 8 000,00 лева за загубената издръжка от 200,00 лева на
месец от 03.09.2011 г. до 23.01.2015 г., както и 28 200,00 лева за
загубената издръжка от 200,00 лева на месец от 23.01.2015 г. до 03.10.2026 г.
(вж. исковата молба, л. 4-7, както и протокола от с. з. на 10.09.2015 г., л.
104-105).
2. На ответника
[7] Ответникът Б.И. е подал писмен отговор, като е оспорил предявения иск. Б.И.
заявява, че:
1. търсеният размер издръжка от 200,00 лева е прекалено висок, тъй като
ищцата е загубила по-ниска издръжка;
2. за минал период ищцата може да търси издръжка само за една година преди
предявяването на иска. Затова Б.И. моли съда да отхвърли исковете (вж. писмения
отговор, л. 79).
II.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
[8] М.М. е
била родена на *** г., а нейната дъщеря ищцата А.Е. е била родена на *** г.
(вж. акта за смърт, л. 57, и удостоверението за раждане, л. 58). Биологичният
баща на А.Е. е бил А.Е., с когото М.М. не е имала
граждански брак (вж. удостоверението за раждане, л. 58, както и удостоверението
за наследници, л. 59).
[9] М.М. е
работила като лекар във Военномедицинска академия и за периода септември 2010
г.-август 2011 г. тя е получила нетно трудово възнаграждение от 7 054,40
лева или средно по 587,87 лева на месец (вж. удостоверението, л. 61). Не се спори,
че А.Е. не е предоставял и не предоставя издръжка на А.Е.. М.М. се е грижила много добре за дъщеря си и не я е лишавал
от нищо (вж. показанията на свидетелката П., л. 104). За третото тримесечие на
2011 средният разход за страната на лице от домакинство е бил 917,44 лева или
305,81 лева на месец (вж. удостоверението, л. 101).
[10] На 03.09.2011 г. М.М. е участвала в ПТП, което е била предизвикано от И. О..
Вследствие на уврежданията от ПТП М.М. е починала
(вж. присъдата и решенията на наказателния съд, л. 9-55). Към този момент ГО на
И. О. е била застрахована при ответника Б.И. (вж. справката от Гаранционен
фонд, л. 56).
[11] Не се спори, че поради
смъртта на майка си А.Е. получава по 150,00 лева на месец наследствена пенсия.
Не се спори и, че Б.И. не е заплащал на А.Е. обезщетение за загубена издръжка
от починалата ú майка.
[12] А.Е. е заплатила 5,00 лева за съдебно
удостоверение (вж. л. 97) и 3 000,00 лева на адвокат (вж. л. 98). Б.И. е
заплатил 3 000,00 лева на адвокат.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[13] А.Е. е предявила иск по чл. 226,
ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ за обезщетяване на имуществени
вреди. Искът е частично основателен.
1. По иска по чл. 226, ал. 1 вр. чл. 223, ал. 1 от КЗ за обезщетение за имуществени вреди
[14] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени вреди.
Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск
срещу застрахователя (вж. чл. 226, ал. 1 от КЗ). Най-близките (включително
възходящи и низходящи, както и съпругата) на починалия вследствие на
застрахователно събитие имат право на обезщетение за имуществени вреди, когато
те са били действително издържани от него и или са имали право по закон на
издръжка от пострадалия (вж. т. III.1. от ППВС 4/1961 г.).
[15] Следователно предпоставките за уважаване на
настоящия иск са: 1. ищцата да е низходяща на трето лице, участвало в застрахователно събитие,
покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта на третото лице; 3. ГО
на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при
ответника; 4. вследствие на смъртта на третото лице ищцата да е претърпяла
имуществени вреди, изразяващи се в загуба на издръжка, която тя е получавала
или е имала право да получава по закон; 5. ответникът да не е изплатил на ищцата
обезщетение за тези вреди.
[16] Налице са предпоставките за уважаването на
иска. Съдът следва да определи размерът, в който искът следва да бъде уважен. Размерът
на обезщетението следва да отчита реално загубената издръжка – в размер на
нормалните разходи за нея - (или дължима такава), като от нея се приспадне
получаваната наследствена пенсия по общественото осигуряване (вж. в този смисъл
т. I от Постановление на Пленума на ВС 4/1968 г.).
[17] Съдът установи, че средномесечният чист доход
на М.М. към момента на смъртта ú е бил 587,87
лева. Необходимата издръжка на едно лице от домакинство за този период е била
305,81 лева. Съдът установи, че А.Е. не е получавала издръжка от баща си, а
само от майка си. Ето защо съдът приема, че необходимата издръжка за нормалните
разходи на А.Е., която М.М. е могла да предоставя, е
била 250,00 лева на месец. Тази издръжка А.Е. е загубила със смъртта на майка
си, но тя частично е била обезщетена чрез получаваната пенсия от 150,00 лева на
месец. Следователно действителната загубена от А.Е. издръжка поради смъртта на
майка ú е 100,00 лева на месец.
[18] Ето защо съдът приема, че искът за периода
03.09.2011 г.-23.01.2015 г. е основателен за 4 000,00 лева и неоснователен
за разликата до пълния предявен размер, а искът за периода 23.01.2015
г-03.10.2026 г. е основателен за 14 100,00 лева и неоснователен за
разликата до пълния предявен размер. Затова съдът осъжда Б.И. да заплати на А.Е.
4 000,00 лева обезщетение за периода 03.09.2011 г.-23.01.2015 г и 14 100,00 лева обезщетение за периода
23.01.2015 г-03.10.2026 г., като отхвърля иска за разликата над тези суми.
2. По разноските
[19]
Ищцата търси разноски. Тя е направила такива за 3 005,00 лева.
[20]
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената
част от иска. Съдът уважава исковете за половината от предявения размер. Затова
съдът осъжда Б.И. да заплати на ищцата 1 502,50 лева разноски по делото.
Съдът осъжда Б.И. да заплати и 724,00 лева държавна такса по сметка на СГС на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
[21]
Б.И. също търси разноски. Той е направил такива за 3 000,00 лева.
[22]
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за половината от предявения
размер. Затова съдът осъжда ищцата да заплати на Б.И. 1 500,00 лева
разноски по делото.
Съдия: