РЕШЕНИЕ
Номер 260294 /25.06.
Година 2021 Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд ІІІ-ти
наказателен състав
На 13.01 Година 2021
В публично заседание в следния
състав:
Председател:БОГДАН ВЕЛЕВ
Съдебни заседатели:
Секретар:Наташа Динева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
АНД номер 01072 по описа за 2020 година.
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания.
С наказателно
постановление № 313а-49/29.04.2020 г., издадено от директор ОД МВР – гр.
Перник, на К.Г.Д. е наложено административно наказание глоба в размер 300
/триста/ лв. на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето.
Против
издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от К.Г.Д. с която
оспорва законосъобразността на издаденото наказателно постановление.
В
съдебното производство, пълномощникът му – адв. В. , пледира за отмяна на
наказателното постановление.
Въззиваемата
страна, в съпроводителното писмо към преписката, не изразява становище по
жалбата. За съдебно заседание – редовно призована, не е изпратила представител.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено
следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество е и основателна, съображенията за което са следните:
Нарушението,
за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
е по 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето.
Същото
е установено с акт за установяване на административно нарушение бл. № 412786/17.04.2020
г.
В
съдържанието му е посочено, че на същата дата – 17.04.2020 г., около 10.10
часа, при изпълнение на служебните си задължения свидетелите , полицаи във
Второ РУ - ОД МВР Перник, установили, че К.Г.Д. се намира на открито обществено място -
зад блок №46,, ул. Юрий Гагарин, кв. Изток, гр. Перник, и не е поставил защитна
маска на лицето си или друго средство, покриващо носа и устата, в нарушение на
въведената със заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., доп. със заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването противоепидемична
мярка по т. 9.
Цитираната
заповед на министъра на здравеопазването била издадена по препоръка на
Националния оперативен щаб, създаден със заповед №Р-37/26.02.2020 г. на
министър-председателя на Република България във връзка с усложняващата се
епидемична обстановка, свързана с разпространението на вируса COVID-19 на
територията на страната, на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, чл.
73 от АПК и чл. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (Загл. обн.
ДВ, бр. 28/2020 г.), в сила от 13.03.2020 г. Във връзка с епидемичната обстановка
от разпространението на вируса, на посоченото основание били издадени поредица
от заповеди, сред които и цитираната, с които били въведени временни
противоепидемични мерки за територията на страната.
На
мястото на установяване на нарушението срещу К.Г.д. било образувано
административнонаказателно производство с цитирания АУАН.
Правонарушителят
отказал да подпише съставения акт, както
и разписката под съдържанието му и не приел предложения му препис. Обяснения и
възражения не вписал в съдържанието на акта.
В срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не упражнил и правото си да депозира писмено
възражение.
На
29.04.2020 г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след
проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН наказващият орган приел, че са налице
основанията по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което
на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето наложил административно наказание глоба за нарушение
на т. 9 от заповед № РД-01-124/ 13.03.2020 г., доп. със заповед № РД-01-197 /11.04.2020
г. на министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 63, ал. 1 от
Закона за здравето.
При
извършена проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалваното
наказателно постановление съдът установи следното:
Обжалваното
НП е издадено от компетентен орган, притежаващ правомощие за това, произтичащо
от разпоредбата на чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето.
Настоящият
съдебен състав констатира, че в административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да мотивират
отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Съдът
приема, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление
са изпълнени изискванията в чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН за пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено и за точно посочване на нарушените законови норми.
Жалбоподателят
е привлечен към
административнонаказателна отговорност с АУАН, в който като нарушени са
посочени нормите на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето. В
приложимата към датата на нарушението редакция /ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила
от 13.03.2020 г. / чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето предвижда: "При
възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването
въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен
регион".
Същата
не установява задължение за определено поведение, с което нарушителят е следвало
да се съобрази, поради което законосъобразно, с оглед точно правно
квалифициране на нарушението, разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето е обвързана с административнонаказателната разпоредба на чл. 209а, ал.
1 от Закона за здравето, тъй като именно в нея е предвидено наказване на този
"който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на
здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление...
" /ред. ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г. /.
Предвид
препращането и към други нормативни актове – в случая заповедите на министъра
на здравеопазването, надлежно е посочен и съответния акт на МЗ с конкретизиране
на тази част от него, установяващ въведена противоепидемична мярка, за чието
неизпълнение е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Вярно
е, че в АУАН заповедта на министъра на здравеопазването е посочена при излагане
на обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено нарушението, не и като
част от правното квалифициране на същото, но това обстоятелство не нарушава
съществено процесуалните изисквания, доколкото позоваване на нея е извършено,
като при това е конкретизирана относимата към случая точка, в която е
обективирана въведената противоепидемична мярка. При тези обстоятелства правото
на нарушителя да узнае естеството на вмененото му нарушение и фактите, на които
същото се основава, за да проведе пълноценна защита, не е нарушено.
Не са
допуснати и нарушения на процесуалните изисквания при издаване на наказателното
постановление – в рамките на изложените факти в АУАН то съдържа пълно описание
на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, като при правното
му квалифициране коректно са означени визираната заповед на министъра на
здравеопазването и конкретната точка, съдържаща въведената противоепидемична
мярка, чието нарушаване е констатирано, във връзка с разпоредбата на чл. 63,
ал. 1 и чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
Съдът
приема за безспорно доказано, че при проверката, извършена от служители на 02
РУ – ОД МВР Перник спрямо жалбоподателя зад блок №46 на ул. Юрий Гагарин в гр.
Перник, е констатирано нарушение на въведената с горепосочената заповед на
министъра на здравеопазването противоепидемична мярка, а именно: "Всички
лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места /в т. ч.
транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви,
манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др. / са длъжни да имат
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата /в т. ч. кърпа, шал и др. /. За целите
на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно
достъпни, и /или са предназначени за обществено ползване /в т. ч. всички места,
на които се предоставят обществени услуги/. "
В
конкретния случай жалбоподателят се е
намирал на открито обществено място /на улицата/ и не е имал поставена защитна маска
за лице, нито поставено друго средство, покриващо носа и устата му.
Събраните
гласни и писмени доказателствени средства установяват без противоречия това
обстоятелство, то не се оспорва и от страна на жалбоподателя, поради което
подробно обсъждане на релевантите факти и на доказателствата, които ги
установяват, не е необходимо.
Формално,
безспорно установените факти се субсумират в състава на нарушението по чл.
209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, поради което формираните
от актосъставителя и наказващия орган изводи от фактическа и правна страна са
обосновани и правилни и законосъобразно срещу жалбоподателя е образувано
административнонаказателно производство за посоченото административно
нарушение.
Въпреки
този извод, от гледна точка императивното задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление от гледна точка законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание, съдът
намира, че материалният закон е нарушен с извършеното административното
наказване за нарушението по-горе.
След
хронологично проследяване на относимите към казуса мерки и действия, въведени в
страната след обявяване на извънредното положение в страната с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., към датата на нарушението гражданите са
били затруднени в това да се информират своевременно за тях и да ги изпълняват,
при това с убеждение за общественополезния резултат.
Въпреки
широкото публично оповестяване на промяната и мотивите за нея, в условията на
споровете в медицинските и научните среди към този момент за ползите от
въвеждане на такава мярка /особено на открити обществени места/, възможността
за объркване при проследимост на наложените забрани, ограничения и изисквания и
периодите, в които действат, не може да бъде отхвърлена, възражения за което се
изтъкват и в жалбата.
Същевременно
мястото, на което е извършена проверката не е било оживено /то и не предполага
такава оживеност/, а от показанията на свидетелите не се установява в същия
момент в непосредствена близост да е имало други лица, за които поведението на
нарушителя да е създало риск за здравето и животите им.
В
съвкупност изложените обстоятелства мотивират извод, че нарушението е
инцидентно по своя характер, извършено е при условия, нетипични за обикновените
случаи на нарушение от същия вид, първо е за нарушителя и налагането на
наказание за него, макар и в минимален размер, не е наложително за постигане на
целите в чл. 12 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че формираният от наказващия
орган противоположен извод – че "деянието не притежава качеството
маловажност" е аргументиран единствено с усложнената епидемиологична
обстановка и нуждата от стриктното спазване на противоепидемичните мерки за
ограничаване разпространението на Covid-19 на територията на страната и
опасността да причини значителни и трудно поправими вреди за живота и здравето
на гражданите. Безспорно, в условията на пандемия и обявено извънредно
положение в страната, спазването на въведените от изпълнителната власт
противоепидемични мерки е задължение и отговорност на всеки гражданин, тъй като
е в негов личен и в обществен интерес, но постигането на този резултат чрез
налагане на административни санкции не във всеки случай е необходимо. Извън
изложения мотив за отказ да приложи нормата на чл. 28а от ЗАНН, който е общ за
всеки друг аналогичен случай, АНО е следвало да разгледа конкретните
обстоятелства в казуса, свързани с особеностите на извършване на деянието и
личността на дееца, да извърши конкретна преценка на степента им на обществена
опасност, и въз основа на тях да вземе обосновано решение необходимо ли е
наказване.
Преценката
за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол и се извършва
въз основа събрания и проверен непосредствено от съда доказателствен материал.
Оценката на същия мотивира съдебния състав за извод, че казусът попада в
приложното поле на чл. 28 от ЗАНН и тъй като разпоредбата не е приложена от
АНО, наказателното постановление подлежи на отмяна, като издадено в
противоречие със закона.
По
разноските:
Искането
за присъждане в полза на жалбоподателя на направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение следва да се уважи.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят е направил разноски за
възнаграждение на адвокат в производството и е поискал присъждането им.
От приложения договор за правна защита и
съдействие 08.09.2020 г., сключен между него и адвокат се установява, че страните са договорили
възнаграждение за защита и процесуално представителство за производството по а.
нд. № 1072/2020 г. по описа на ПРС в размер 100 лв., като е отразено
заплащането му в брой при подписване на договора.
Поради
това и с оглед изхода на делото, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 1 от АПК заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат,
следва да му бъде възстановено от бюджета на органа, издал отмененното
наказателно постановление.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 313а-49/29.04.2020 г., издадено от директор ОД МВР
– гр. Перник,с което на К.Г.Д.,***,ЕГН **********,
е наложено административно наказание глоба в размер 300 /триста/ лв. на
основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето
ОСЪЖДА
ОД МВР с адрес гр. Перник, ул. "Самоков" № 1, да заплати на К.Г.Д.,***,ЕГН ********** сумата от 100 /сто/ лева, представляваща направени
разноски в производството за заплатено възнаграждение на един адвокат.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
Вярно с
оригинала,
ИЕ