№ 184
гр. Пещера, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20225240101256 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП.
Постъпила е искова молба от Д. С. Ч. от гр.Батак, ул. „**** с ЕГН-
**********, чрез процесуалния си представител адв. М. М., срещу
ответника „МАКРОАДВАНС“АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“Г.С.Раковски“ № 147,ап.14,представлявано от
В.С.-изпълнителен директор,в която твърди,че на 20.06.2022 година между
ищеца по настоящото дело и ответникът е бил сключен Договор за
потребителски кредит с № 170752 от 20.06.2022 г., по силата на който на
ищеца била заета сумата от 1500 лева ,при лихва от 249.60 лева и неустойка
от 1749.60 лева.Кредитополучателят дължал неустойка с обезщетителен
характер ,в случай,че в срок от 3 дни от сключване на договора не
представил обезпечение,изразяващо се в поръчителство на едно физическо
лице.В тази връзка на кредитополучателят била начислена неустойка в размер
на 1749.60 лева като по този начин общото задължение по договора
възлизало на 3740.29 лева. Счита ,че неустойката в размер на 1749.60 лева е
недължима ,тъй като тази клауза е нищожна на основание чл.26,ал.1,пр.3 от
ЗЗД,поради това ,че е сключена при неспазване на нормата на чл.33 от ЗПК и
чл.143 от ЗЗП.Същата е в размер на почти 110% от сумата на отпуснатия
1
кредит.По този начин безспорно се нарушавал принципа на
добросъвестност и справедливост.С неустойката по договора за
потребителски кредит в размер на 1749.60 лева в полза на кредитора се
уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на
акцесорно задължение.Неустойката по съществото си представлявала
добавка към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала
сигурна печалба за заемодателя,която печалба би увеличила стойността на
договора.Основната цел на така уговорените клаузи е да доведат до
неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя
,до увеличаване на подлежащата на връщане сума с още % от предоставената
главница.Счита,че посочената клауза за допълнителна услуга е нищожна тъй
като се заобикаля разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК
Моли се съдът да постанови решение, с което да се прогласи за
нищожна клауза в договор потребителски кредит № 170752 от 20.06.2022
година за неустойка в размер на 1749.60 лева ,тъй като клаузата за неустойка
уговорена в договора за потребителски кредит № 170752 от 20.07.2022
година противоречала на чл.26,ал.1,пр.3от ЗЗД във вр. с чл.33 от ЗПК и
чл.143 от ЗЗП.
Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства. Правят се
доказателствени искания.
В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор,в който
изразява становище,че в случай,че съдът приеме предявеният иск за допустим
,признават ,че договорената от страните в договор за кредит клауза за
неустойка е нищожна.Оспорват размера на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите
на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства:договор за
потребителски кредит № 170752 от 20.06.2022 година се установява ,че на
дата 20.06.2022 година между „МАКРОАДВАНС“АД гр.София в
качеството му на кредитор и Д. С. Ч. от гр.Батак в качеството му на
кредитополучател е сключен писмен договор за паричен заем ,по силата на
2
който кредиторът отпуска на кредитополучателят кредит за текущо
потребление в размер на 1500 лева.Срокът за издължаване на кредита е 24
месеца,считано от заверяване на банковата сметка на кредитополучателя или
превеждане на сумата чрез услугите на „Изипей“ АД.Погасяване на кредита
се извършвал чрез 24 анюитетни месечни вноски съгласно погасителния
план.Посочен е още годишен процент на разходите от 49.65% и годишен
лихвен процент от 41.00%.Съгласно клаузите на договора в чл.10 от същия е
предвидено ,че кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен
характер,в случай,че не представи обезпечение съгласно реда и условията
предвидени в чл.10 от настоящия договор.Неустойката е в размер на 10.35
лева плюс 0,230% от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и
0,230% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден ,за който
кредитът не е обезпечен.В чл.20 от договора е предвидено ,че вземането по
настоящия договор се обезпечава с поръчителство за пълния размер на
кредита,като съгласно чл.20,ал.3 от договора поръчител може да бъде
дееспособно физическо лице,което поема задължението да отговаря
солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на
кредитополучателя,произтичащи от настоящия договор за кредит,при
условията на чл.138 и следващите от ЗЗД,като следва да отговаря
кумулативно и на следните условия:а./ да има брутен осигурителен доход от
1400лева;б./работещо по трудов договор ,с най-малко шест месеца трудов
стаж при последния работодател;в./да няма активни експозиции в Централен
кредитен регистър с просрочие над 30дни;г./да не е страна по договор за
кредит сключен с „Макроадванс“ АД. Видно от приложения погасителен
план ,неразделна част от договора за потребителски кредит № 170752 същият
е бил необезпечен ,за което кредитополучателят е дължал неустойка
определена в размер на 1749.60 лева ,която е била дължима като част от
анюитетната месечна вноска ,при което общото задължение по договора
възлизало на 3740.29 лева ,отново с определен ГПР от 49.65%.Като писмено
доказателство по делото е приета и разписка за извършено плащане в полза
на Д. С. Чучелев чрез системата за електронно плащане ePay.bg на сумата
от 1505.67 лева с наредител „Макроадванс“ АД.
По делото няма спор,че процесният договор попада в приложното поле
на Закона за потребителския кредит ЗПК.
3
Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид
договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. В процесния случай, твърденията
за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл.
11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са
неразривно свързани с клаузата на чл. 4 от Договора. Посочената разпоредба
от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно посочените по-
горе обезпечения. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и
съпоставянето й с естеството на сключените договори за паричен заем, налага
разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение
за кредитора (което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка).
Изискванията, които посочената клауза от договорите възвежда за
потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид
обстоятелството, че последният търси паричен кредит. Предвид това, не само
правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще
разполага със съответна възможност да осигури поръчител, които да
отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях
(така, както са отразени във фактическата част от настоящото
изложение)Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са
неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. Същевременно,
кредиторът не включва т. нар. от него "неустойки" към договорната лихва
дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да
заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи са красноречиво
илюстрирани и от факта, че самият кредитор, в чл. 4, ал. 2 от Договора,
изначално разсрочва вземането за "неустойка при липса на обезпечение". В
тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да
покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид
гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика
представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да
4
бъде включено в годишния процент на разходите.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т.
1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият
разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид
изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но
от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както
вече бе коментирано, предвид предпоставкие, при които става изискуема
разписаната в чл. 4 от Договора "неустойка", то тя е с характер на
възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на
ГПР.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно
(като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно
противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното
посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
5
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена
и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР.
В предвид на изложеното съдът следва да постанови решение ,с което
да уважи предявения иск като в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски.Последният се представлява безплатно по
делото от адв.М. М. от АК- Пловдив, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
който е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение
На основание чл. 38, ал. 2 от същия закон, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба
№ 1 от 09.07.2001 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В настоящия случай, с оглед т материален интерес, на основание
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвокатът на
ищеца следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева
и внесената д.т. в размер на 70 лева.
Водим от горните съображения,Пещерският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата за неустойка в размер на
1749.60 лева от Договор за потребителски кредит № 170752 от 20.06.2022
година сключен между Д. С. Ч. от гр.Батак, ул. „**** с ЕГН-**********,
действащ чрез процесуалния си представител адв. М. М. и
„МАКРОАДВАНС“АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Г.С.Раковски“ № 147,ап.14,представлявано от
6
В.С.-изпълнителен директор като противоречаща на Закона за задълженията
и договорите ,Закона за защита на потребителите и Закона потребителския
кредит на основание чл. 143-146 от ЗЗП във вр.с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА МАКРОАДВАНС“АД с ЕИК ********* гр.София да
заплати на Д. С. Ч. от гр.Батак разноски по делото в размер на 470 лева.
РЕШЕНИЕТО м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
7