№ 36940
гр. София, 18.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110125908 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба вх. № 204956/18.07.2023 г., на
ЕТ [ фирма] подадена чрез адвокат Р. Г., [ фирма ] ЕАД / с предишно наименование [
фирма ] ЕООД/.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника [ фирма ] ЕАД, чрез адвокат И. В.
На основание чл. 140 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.11.2023
г., 13:40 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. чл. 80 ЗС за признаване за установено спрямо ответника правото на
собственост на ищеца върху движима вещ – лек автомобил марка , модел „.”, рама .,,
двигател .K, рег. № ., на основание давностно владение, упражнено в периода м. април
2012 г. – 2022 г.
В исковата молба се излагат фактически твърдения, че на 03.04.2017 г. бил
сключен договор за финансов лизинг между [ фирма ] ЕООД – в качеството на
лизингодател, и ЕТ [ фирма ] – в качеството на лизингополучател, по силата на който
лизингодателят поел задължение да придобие собствеността и да предостави за
ползване на лизингополучателя процесния лек автомобил срещу задължение на
последния да заплаща 60 броя месечни лизингови вноски, при уговорена първоначална
вноска на стойност 2 195,32 евро и остатъчна стойност от 1 097,66 евро. Ищецът
твърди, че за целия период на сключения договор за лизинг доброволно погасявал
задълженията си към лизингодателя, вкл. плащал дължимите за превозното средство
данъци и застраховки. В съответствие с договора отправил искане до лизингодателя за
прехвърляне правото на собственост върху лекия автомобил, но лизингодателят
отказал да му прехвърли собствеността върху него. Твърди, че съгласно т. 2.4. от
договора лизингополучателят дължал връщане на автомобила не по-късно от падежа
на последната лизингова вноска. С оглед поведението на лизингодателя и отказа му да
прехвърли собствеността върху процесното МПС лизингополучателят не изпълнил
задължението по т. 2.4. от договора, с което обективирал намерението си да свои
1
движимата вещ и считано от м. април 2022 г. до 2022 г. постоянно и явно упражнявал
фактическа власт върху нея с намерението да я придобие. Сочи, че след датата на
сключване на процесния договор лизингодателят неколкократно се преобразувал, като
към датата на сезиране на съда негов правоприемник е дружеството [ фирма ] ЕАД.
Посочва, че през 2022 г. ответното дружество сезирало органите на Прокуратурата на
РБ с твърдения за обсебване на лекия автомобил, като инициираната проверка
приключила с отказ за образуване на досъдебно производство, мотивиран с това, че е
налице гражданскоправен спор досежно собствеността върху автомобила. При тези
аргументи обосновава правния си интерес от търсената искова защита.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника [ фирма ] ЕАД, с изразено становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Ответникът не оспорва обстоятелството, че между
[ фирма ] ЕООД – като лизингодател, и ЕТ [ фирма ] – като лизингополучател, е бил
сключен договор за финансов лизинг № /03.04.2007 г. с предмет процесния автомобил,
както и че последният е бил предаден на ищеца на основание така сключения договор.
Не оспорва и обстоятелството, че считано от датата на изтичане на срока на договора –
01.04.2012 г., лизингополучателят не е върнал на лизингодателя фактическата власт
върху автомобила, но твърди че с последното не е обективирана промяна в
намерението, с което ищецът държи МПС, като същият е продължил да го държи за
лизингодателя. В тази насока сочи, че с писмо от 08.11.2022 г. ищецът е заявил
желание да закупи процесния автомобил, с което е обективирало съзнание, че вещта е
чужда. Допълнително твърди, че е отправил извънсъдебна покана до
лизингополучателя за връщане на автомобила, с което евентуално е било прекъснато
владението му от ищеца. При тези съображения счита искът за неоснователен и моли
да бъде отхвърлен.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже при условията на пълно и
главно доказване следните обстоятелства: правото си на собственост върху процесния
лек автомобил на посоченото в исковата молба придобивно основание, т. . елементите
от фактическия състав на придобивната давност – упражнявана от него явна,
необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху процесния лек автомобил
през сочения от него период от време, с намерението да го свои.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 153 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ между [ фирма ]
ЕООД – като лизингодател, и ЕТ [ фирма ] – като лизингополучател, е бил сключен
договор за финансов лизинг № /03.04.2007 г. с предмет процесния лек автомобил; 2./
процесният автомобил е бил предаден във фактическа власт на ищеца на основание
посочения договор за финансов лизинг; 3./ между лизингодателя и лизингополучателя
не е сключен договор за прехвърляне правото на собственост върху лизинговата вещ
съобразно уговореното в т. 2. 4. от договора; 4./ на 01.04.2012 г. е изтекъл срокът на
договора за финансов лизинг, като лизингополучателят не е изпълнил задължението си
по т. 2. 4. от него да върне лизинговата вещ и последната е продължила да се намира в
негова фактическа власт, считано от тази дата до 01.01.2022 г.
По доказателствата:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели
на страната на ищеца при режим на довеждане за датата на първото по делото открито
съдебно заседание за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства, като
на основание чл. 159, ал. 2 ГПК ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на
трети свидетел за същите обстоятелства.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
2
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3