Определение по дело №572/2020 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 1183
Дата: 10 юли 2020 г. (в сила от 10 юли 2020 г.)
Съдия: Анна Петкова
Дело: 20205600500572
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№1183                           10.07.2020 година                гр. Хасково

 

    В    ИМЕТО     НА      НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН  СЪД  ХАСКОВО            гражданско отделение,   трети въззивен състав

на  ……………………десети  юли..……...................... две хиляди и двадесета година                                           в закрито заседание,  в следния състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ТОШКА ИВАНОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА

                                                                                    ЙОНКО ГЕОРГИЕВ  

като разгледа докладваното  от съдия Петкова………....……..…………………….....

Въззивно частно гражданско дело ………….№  572… по описа за 2020 година…...., За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XXI, вр. чл. 577 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 4471/21.05.2020 г. по входящия регистър на ОС – Хасково, подадена от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Данов“ № 37, чрез упълномощения юрк. Я*** против Определение № 5 от 09.04.2020 г. на съдията по вписвания в Служба по вписвания при РС – Димитровград, с което е оставено без уважение искането на Нотариус Р* В*, с рег. № 398 на НК, с район на действие РС – Димитровград, за вписване на нотариален акт за учредяване на право на строеж на енергийни обекти № 108, том I, рег. № 881, нот.дело № 105 от 09.04.2020 г. и е отказано вписването.

Определението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата  се твърди, че при определяне на набора от необходими документи в чл. 64а от ЗЕ, законодателят бил изхождал от разбирането, че при изготвяне на ПУП били изготвяни и съответно влезли в сила и предвидените в чл. 108, ал. 2 от ЗУТ планове-схеми за комуникационно-транспортна мрежа, за водоснабдяване, канализация, електрификация и друго, които се одобрявали едновременно с плана като неразделна негова част. Липсата на план-схеми към ПУП била факт, което водело до невъзможност да се осъществи фактическият състав на чл. 64 от ЗЕ, следователно и до невъзможност да се ползва законовият ред за възникване и вписване на енергийни сервитути. Когато законът, като източник на права, бил негоден, отношенията се уреждали по договорен начин. Липсвала изрична законова забрана вещни права да бъдат учредявани по договорен път, когато законът предвиждал възникването и уреждането им по друг начин. Ограничените вещни права били изчерпателно изброени, но що се касае до видовете, а не до начина на възникването им. Формата на възникване на вещни права, вкл. ограничените, следвала правилата на чл. 18 от ЗЗД. Изключенията били облекчената форма, а страните винаги можели да решат доброволно да утежнят положението си като уредят правооотношенията си по повод на вещни права във форма на нотариален акт. Жалбоподателят, като оператор на електроразпределителната мрежа по смисъла на ЗЕ и носител в това си качество на законови сервитутни права, имал право по своя преценка или предвид съществуваща правна и фактическа обстановка, да учреди същите сервитутни права във формата на нотариален акт.

Противното разбиране, поставяло жалбоподателя в невъзможност да изпълни задълженията си по присъединяване към електроразпределителната мрежа. Ако липсата на план-схеми към ПУП предпоставяла изменение на плана съгласно чл. 134, ал. 2, т. 8 от ЗУТ с цел упражняване на законно възникнало право на прокарване на електропроводи, сроковете за процедурата по изменение, влизали в колизия със сроковете за присъединяване към мрежата и се реализирала хипотезата на чл. 11 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителната мрежи, т.е. отказ от присъединяване поради невъзможност на оператора да изгради присъединителните съоръжения до срока на въвеждане в експлоатация на обекта. Строежът на присъединителните проводи започвал след възникване на вещните права и получаване на разрешение за строеж.

Жалбоподателят се позовава още и на задължителните постановки на ВКС, изложение в т. 6 от ТР от 25.04.2013 г., постановено по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГК, че в компетенциите на съдията по вписванията не попадала преценката на материално-правните предпоставки, а формалния преглед на представените документи, т.е. дали попадат в обхвата на чл. 4 от Правилника.

Поради изложените доводи жалбоподателят моли да бъде отменено атакуваното определение, в което е обективиран отказът на съдията по вписванията да впише посочения нотариален акт.

Съдът, след като се запозна с наведените в жалбата доводи и  със събраните по делото доказателства, намира  следното:

В Службата по вписванията в Районен съд – Димитровград е постъпило искане с вх. № 826/09.04.2020 г. от Нотариус Р* В*, с рег. № 398 на НК, с район на действие РС – Димитровград, с правно основание чл. 25, ал. 5 от ЗЗНД, за вписване договор за учредяване на безсрочно право на строеж за изграждане на трансформаторен пост, тип БКТП, със застроена площ от 6,3 кв.м., предвиден да се изгради в поземлен имот с идентификатор 87076.39.45 по КККР на с. Я*, общ. Д*, обл. Х* по одобрен проект, ведно със следващата го сервитутна зона около трансформаторния пост в размер на 42,5 кв.м. и сервитутни права по смисъла на чл. 64, вр. чл. 64, ал. 8 от ЗЕ, а именно право на прокарване на електропровод средно напрежение (СрН), положен подземно през поземлен имот с идентификатор 87076.39.45, изграден по одобрено трасе с дължина 8 м, с начална точка – източна имотна граница на поземлен имот с идентификатор 87076.39.45 и крайна такава – нов трансформаторен пост, тип БКТП, с диспечерско наименование „Магистрала“, който предстои да бъде монтиран, ведно със следващата се сервитутна зона в размер на 16,8 кв.м.; право на прокарване на електропровод средно напрежение (СрН), положен подземно през поземлен имот с идентификатор 87076.38.61 по КККР на с. Ябълково, общ. Димитровград, обл. Хасково, изграден по одобрено трасе с дължина 70 м., с начална точка – източна имотна граница и крайна такава – западна имотна граница на поземлен имот с идентификатор 87076.38.61, ведно със следващата се сервитутна зона в размер на 147 кв.м.; право на преминаване на хора и техника, както и ограничаване в ползването на поземлените имоти, описани по-горе, за обслужване на енергийните обекти, сключен между Бончо Георгиев Сталев – собственик на посочените имоти, в качеството му на учредител и „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, в качеството му на приемател, обективиран в нотариален акт за учредяване на право на строеж на енергийни обекти № 108, том I, рег. № 881, нот. дело № 105 от 2020 г., по описа на Нотариус Р* В*, рег. № 398 на НК, с район на действие РС – Димитровград, с цена на сделката на обща стойност от 270 лв.

С обжалваното определение съдията по вписванията е отказал вписването, след като е приел, че сделката не отговаря на предписанията на чл. 64, ал. 8 от ЗЕ, тъй като се касае за учредяването на сервитут, попадащ в имот, различен от имота, за който е било учредено правото на строеж и върху който е следвало да се изгради енергийния обект. Учредяването на сервитут, а именно право на прокарване на електропровод средно напрежение (СрН) попадал в хипотезата на чл. 64, ал. 8 от ЗЕ, като първият от тях, попадащ в имот с идентификатор 87076.39.45 по КККР на с. Я*, общ. Д*, обл. Х* следвало да присъства в описанието в нотариалния по учредяване на право на строеж и не можел да бъде предмет на отделно съглашение. По отношение на право на прокарване на електропровод средно напрежение (СрН) поземлен имот с идентификатор 87076.38.61, е прието още, че също попада под обхвата на чл. 64, ал. 8 от ЗЕ и учредяването на този вид ограничени вещни права било ясно регламентирано в ЗЕ и договорът за учредяване на сервитут не бил сред тях. В мотивите си съдията по вписванията се е позовал на задължителните за съдилищата на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ постановки, изложени от ВКС в т. 4 от ТР от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 на ОСГТК, че в полза на енергоразпределителните дружества, като оператори на услуги, можели да възникнат само посочените в чл. 64 от ЗЕ сервитути, които били законни/принудителни. Възниквали независимо и против волята на собственика на поземления имот, обслужващ енергийното съоръжение и по начина и при наличието на предпоставките, посочени в чл. 64, ал. 2, т. 1 – 3 от ЗЕ, като сред посочените в чл. 64, ал. 4, т. 1 и 2 не фигурирал договорът за учредяване на сервитут. Източникът на тези сервитутни права бил не договорът, а влезлият в сила ПУП на населеното място, с който се определяло местоположението на имотите и на сервитутните ивици, респ. обезщетение на собственика и носителите на други вещни права върху засегнатия обслужващ имот. Нормата на чл. 64 от ЗЕ била императивна и специална, уреждайки т.нар. квазилични сервитути (с оглед дейността на титуляра им), страните не можели чрез договор да учредяват различни от посочените в чл. 64 от ЗЕ сервитути в полза на енергоразпределително дружество. Съгласно чл. 64а от ЗЕ, приложим към настоящия случай, на вписване подлежал влезлият в сила акт на съответния държавен орган, с който се одобрява ПУП, а не договор между учредител и приобретател.

Жалбата срещу обжалвания отказ е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице – страна по смисъла на чл. 572 от ГПК в нотариалното производство и срещу подлежащ на обжалване акт – отказ на съдията по вписванията да извърши исканото вписване, поради което е допустима.            

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Сервитутите по чл. 64, ал. 2, т. 1 – 3 от Закона за енергетиката се определят в съдебна практика като специфични, тъй като сервитутно право се учредява в полза на правен субект, предвид извършваната от титуляра на сервитутната дейност, който ще изгражда и експлоатира енергийни обекти. Легална дефиниция на понятието „енергиен обект“ законодателят е дал в § 1, т. 23 от ДР към ЗЕ.

Изначално сервитутите по чл. 64, ал. 2, т. 1 – 3 от ЗЕ възникват по силата на закона /ex lege/ и предпоставките за това са уредени в ал. 4 от същата норма, като съгласно чл. 64а от ЗЕ /създаден с § 50 от ЗИД на ЗЕ, ДВ, бр. 54 от 2012 г./, на вписване в имотния регистър подлежи влезлият в сила акт на компетентен орган за одобрение на ПУП.

Доколкото, обаче, в настоящия случай се касае за договорно учредяване на право на строеж по чл. 62, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЕ и учредяване на сервитути по чл. 64, ал. 2 от ЗЕ, горепосоченият ред по чл. 64, ал. 4 от същия закон, няма да бъде предмет на обсъждане в съдебния акт.

На първо място, неоснователно съдията по вписванията, в мотивите си, се  позовал на т. 4 от ТР от 25.04.2013 г. на ВКС, постановено по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК. Обсъдената от върховните съдии хипотеза касае учредяване на сервитути по чл. 193 от ЗУТ, по договорен път, при който договор страни са собственици на поземлени имоти. Пред нотариуса е сключен между собственик на имот и енергийно предприятие договор, поради което и тези задължителни постановки на върховната инстанция са неприложими в настоящия случая.

Отказът е незаконосъобразен.

Доколкото Законът за енергетиката не въвежда изрична забрана изчерпателно изброените ограничени вещни права по чл. 64, ал. 2 от този закон да бъдат учредени на договорно основание, представеният пред съдията по вписанията договор напълно отговаря на прогласения в ЗЗД принцип на свобода на договаряне, доколкото липсва императивна материалноправна норма, която забранява подобен тип сделки. Настоящият състав застъпва становището, че няма законова пречка за доброволното учредяване на „енергиен“ сервитут по чл. 64, ал. 2 от ЗЕ от собственика на имота. По отношение на формата на договора, предвид липсата на изрична облекчена процедура, действат общите правила на чл. 18 от ЗЗД и правилно вещните права са били учредени във формата на нотариален акт.

При така изложеното дотук, според настоящия състав на съда, отказът е постановен и в разрез със задължителните постановки на ВКС, изложени в т. 6 от ТР от 25.04.2013 г., постановено по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК, тъй като, предвид договорния характер на учредените вещни права, съдията по вписванията е излязъл извън своите компетенции, проверявайки материалноправните предпоставки на акта. Дължимата в настоящия случай проверка от съдията по вписванията се изчерпва до това дали съгласно чл. 32а, ал.1 от Правилника за вписванията относно това, представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, актът подлежи ли на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание.

Тук следва да се отбележи, че съгласно чл. 112, б. „а“ от ЗС, вр. чл. 4, б. „а“ от Правилника за вписванията /ПВ/ актовете, с които се учредява друго вещно право върху недвижим имот, подлежат на вписване. Няма спор, че учредяването на право на строеж и специфичните по ЗЕ сервитути подлежат на вписване. Поради казаното и неустановени нарушения на изискванията за форма и съдържание, договорът, представен пред съдията по вписванията, обективиран в горепосочения нотариален акт, е следвало да бъде вписан.

Предвид изложените съображения, съдът намира жалбата за основателна, а отказа на съдията по вписванията при СВп при  РС – Димитровград, обективиран в определение от 09.04.2020 г. година незаконосъобразен, поради което следва да се отмени.

Мотивиран така, съдът

 

О п р е д е л и :

 

          ОТМЕНЯ Определение № 5 от 09.04.2020 г. на съдията по вписвания в Служба по вписвания при РС – Димитровград, с което е оставено без уважение заявлението на Нотариус Р* В*, с рег. № 398 на НК, с район на действие РС – Димитровград, за вписване на нотариален акт за учредяване на право на строеж на енергийни обекти № 108, том I, рег. № 881, нот.дело № 105 от 09.04.2020 г. и е отказано вписването, като неправилно и незаконосъобразно.

ЗАДЪЛЖАВА съдията по вписвания в Служба по вписвания при РС – Димитровград да извърши вписването на нотариален акт за учредяване на право на строеж на енергийни обекти № 108, том I, рег. № 881, нот.дело № 105 от 09.04.2020 г., по описа на Нотариус Р* В*, с рег. № 398 на НК, с район на действие РС – Димитровград.

Определението  не подлежи на обжалване.

 

  

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                       ЧЛЕНОВЕ: