Р Е
Ш Е Н
И Е
№ гр.Царево, 17.06.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЦАРЕВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито
заседание на четвърти юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Мария Москова
При секретаря : Петранка Бъкларова
като разгледа докладваното от съдията Москова гр.дело № 65/2020г. по
описа на съда, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена
от П.А.К., ЕГН **********,***, действащ чрез адв. Я.П.А., срещу: Съдебен адрес:
***, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Царево, ул.
„Хан Аспарух“ № 36, представлявана от Кмета на Общината - Г. И. Л., с която са
предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и чл.225
ал.1 ал.2 от КТ.
Ищецът П.А.К. *** по силата на трудов договор Трудов
договор № ТЗ-10-29/21.05.2008 г., като в последствие съгласно сключени между
страните допълнителни споразумения към трудовия договор, ищецът е заемал
длъжността „****“ в Отдел „Чистота“ при Кметство с. Варвара с място на работа в с.Варвара, за неопределен
срок и брутно трудово възнаграждение за месец ноември 2019г. в размер на 728.00
лева.
Със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание №
ТЗ-12-84/18.12.2019 г. на Кмета на Община Царево на ищеца П.А.К. за извършено
нарушение по чл.187 т.1 от КТ - преждевременно напускане на работа на
10.12.2019г. , било наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ по смисъла на
чл. 188, т. 3 КТ във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 3, а именно - за „системни
нарушения на трудовата дисциплина". Със същата заповед и на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ било прекратено
трудовото му правоотношение с ответната община, считано от датата на връчване
на заповедта - 23.12.2019 г.
Ищецът твърди, че не е извършил нарушението, за което му
е било наложено наказанието «дисциплинарно уволнение», наложеното наказание е
неправомерно и не е съобразено с нормата на чл.190 ал.1 от КТ, не е спазена
разпоредбата на чл.193 ал.1 от КТ, както и че заповедта не е мотивирана, тъй
като в нея е описано само едно
нарушение.
По изложените съображения моли уволнението да бъде отменено като
незаконосъобразно, да бъде възстановен на заеманата преди това работа, да бъде
осъдена ответната страна да му заплати обезщетение за времето, през което е
останал без работа поради уволнението - от 23.12.2019 г. до 19.01.2020 г. (за
14 работни дни) в размер на 485.38 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска до окончателното плащане, както и
сумата от 31.88 лева, представляваща обезщетение за разликата между
получаваното от ищеца възнаграждение до незаконното му уволнение и по-
нископлатеното му възнаграждение по последващо трудово правоотношение за
периода от 20.01.2020 г. г. до 12.02.2020 г. (за 18 работни дни), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до
окончателното плащане. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответната Община Царево оспорва исковете. Поддържа, че уволнението е
законно. Счита, че правилно и в съответствие със събраните доказателства и с
оглед личността на работника е наложено наказанието „дисциплинарно уволнение“. Излага,
че П.А.К., в рамките само на осем месеца от една календарна година, е извършил
три нарушения на трудовата дисциплина - две от които са за преждевременно
напускане на работа, а едното за неизпълнение на законните нареждания на
работодателя, от което става ясно, че работникът е с явно вкоренени навици за
неспазване на трудовата дисциплина. Счита, че заповедта е мотивирана,
спазена е разпоредбата на чл.193 от КТ,
като от работника са били устно поискани обяснения за извършеното нарушение по
чл.187 т.1 от КТ и работникът се е възползвал от това свое право, като е дал
такива писмени, но не е посочил никакви уважителни причини за напускането на
работа, нито пък е представил доказателства в подкрепа на своите твърдения.
Сочи, че работното време на работниците в отдел „Чистота“ при кметство Варвара
винаги е било съобразно чл.36 от Правилника за вътрешния трудов ред и няма
разпореждане- нито писмено, нито устно на наместника на
с.Варвара / негов пряк ръководител/ за по-ранно освобождаване от работа, в
какъвто смисъл са твърденията на ищеца.
С оглед изложеното ответната община поддържа, че са налице основания за
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, поради което моли исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал.2 КТ:
Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
По делото не се спори между страните, а и от представените писмени
доказателства се установява, че ищецът П.А.К. *** по силата на Трудов договор №
ТЗ-10-29/21.05.2008 г., като съгласно допълнителните сключени споразумения между
страните към трудовия договор, ищецът е заемал длъжността „***“ в Отдел
„Чистота“ при Кметство с. Варвара с
място на работа в с.Варвара, за неопределен срок от време, с работно време от 8
часа /пълен работен ден/.
Със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание №
ТЗ-12-84/18.12.2019 г. на Кмета на Община Царево на ищеца П.А.К. за извършено
нарушение по чл.187 т.1 от КТ - преждевременно напускане на работа на
10.12.2019г. , било наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ по смисъла на
чл. 188, т. 3 КТ във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 3, а именно - за „системни
нарушения на трудовата дисциплина". Със същата заповед и на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ било прекратено
трудовото му правоотношение с ответната община, считано от датата на връчване
на заповедта - 23.12.2019 г.
Съгласно чл. 358, ал. I, т. 2 от КТ исковете за отмяна на
дисциплинарно наказание "уволнение" се предявяват в двумесечен срок,
като този срок започва да тече от деня, в който на работника или служителя е
била връчена заповедта. Доколкото настоящата искова молба е подадена в
законоустановения двумесечен срок от връчването на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, /заповедта е връчена на 23.12.2019г., а исковата
молба е депозирана в съда на 12.02.2020г./, същата се явява подадена в срок.
Предвид че изхожда от процесуално легитимирана страна с правен интерес за
предявяването й съдът счита, че исковата молба се явява допустима и
възникналият правен спор следва да бъде разгледан по същество.
Дисциплинарното
наказание „уволнение” се налага, когато е налице виновно неизпълнение на
трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено и поведението на работника/служителя наложеното наказание се
явява съответно. На първо място следва да се посочи, че атакуваната заповед е
издадена от лице – носител на работодателската власт, същата е мотивирана,
както и са спазени изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Разпоредбата на чл. 195,
ал. 1 КТ предвижда точно определени изисквания за съдържанието на заповедта за
дисциплинарно наказание. Касае се до задължителни реквизити - сведения относно
нарушителя, конкретното нарушение, времето на извършване, вида на наложеното
наказание и правното основание, въз основа на което се налага.
Видно от съдържанието на уволнителната заповед, в
мотивите на същата е изложено, че дисциплинарното наказание „уволнение“ е
наложено за извършено от ищеца нарушение
на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ - за преждевременно
напускане на 10.12.2019г. на работа един час и петнадесет минути преди края на
работния ден. Посочено е, че при извършена проверка на 10.12.2019 г. в 15:45 ч.
по всички работни места на служителите е констатирано, че служителят П.А.К.
преждевременно е напуснал работа (1 час и 15 минути преди края на работния
ден), с което е нарушил Правилника за вътрешния трудов ред и установеното
работно време, което по същество съставлява нарушение на трудовата дисциплина
съгласно чл.187 т.1 от КТ. Констатациите на проверяващите са обективирани в
Констативен протокол за установяване на извършено дисциплинарно нарушение №
1/10.12.2019 г. Също така в мотивите на уволнителната заповед е посочено, че
служителят не е предоставил уважителни причини, като не е ползвал за съответния
ден право на отпуск, не е представил болничен, както и не е уведомил прекия си началник или
работодателя си за напускането на работа и не е бил в отпуск. С извършеното
нарушение от страна на служителя се възпирал трудовия процес на работа и се
наложило необходимост за увеличаване на работната сила, поради което са
възникнали неблагоприятни последици. Посочено е също така, че поведението на
служителя по данни на прекия му ръководител, се изразявало в редовно
неподчинение на нарежданията му, грубо отношение към него, както и
пренебрежение към работата. Посочено е, че във връзка с извършеното нарушение
на чл.187 ал.1 т.1 от КТ от работника са били изискани обяснения чрез прекия му
началник и работникът на 11.12.2019г. е
депозирал писмени обяснения. Работодателят е приел, че с поведението си
работникът е извършил виновно неизпълнение на трудовите си задължения,
представляващо нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 ал.1 т.1
от КТ. Посочено е, че работодателят след преценка в съвкупност на всички
доказателства по извършеното нарушение, на основание чл.188 т.3 от КТ вр.
чл.190 ал.1 т.3 от КТ и при спазване изискванията на чл.189, чл.193, чл.194 и
чл.195 от КТ , е наложил на работника дисциплинарно наказание уволнение и е
прекратил трудовото му правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ,
считано от датата на връчването на заповедта -23.12.2019г.
Първото основание, на което ищецът твърди, че уволнението е
незаконосъобразно, е поради нарушаване на изискването на чл. 193, ал. 1 КТ – признава,
че му е поискано обяснение във връзка с констатираното преждевременно напускане
на работното място на 10.12.2019г. и че
е дал такова, но твърди, но твърди, че в последствие е санкциониран с
дисциплинарно уволнение за системно нарушение на трудовата дисциплина, като на
това основание обяснения не са му били искани.
Съобразно практиката по реда на чл. 290 ГПК, както в искането на обяснения,
така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно
нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника
начин. В конкретния случай е безспорно, че за констатираното преждевременно
напускане на работното място на 10.12.2019г.
работодателят чрез прекия началник на работника на 11.12.2019г. устно е
поискал от него обяснения и че работникът същия ден е упражнил правото си да
даде обяснения, като е депозирал писмени такива. Предвид посоченото съдът
намира, че доводът за нарушаване на изискването на чл.193, ал.1 КТ е
неоснователен и формалните изисквания за налагане на дисциплинарното наказание,
свързани с изискване на обяснения, са спазени.
Относно следващия релевантен по делото въпрос – извършено ли е вмененото на
ищеца нарушение по чл.187 ал.1 т.1 от КТ:
От показанията на св.Б. /*********, св.Р. *** с място на работа Кметство Варвара/
и св.Д. /**********/ се установява, че в периода от месец октомври до края на
месец декември в Кметство Варвара е била
въведена присъствена книга, в която работниците и служителите се подписвали в
началото и в края на работния ден. Присъствената книга била въведена по
инициатива на св.Д. във връзка с установяването на много случаи на
преждевремнно напускане на работните места от работниците по поддръжката,
измежду които бил и ищецът, като целта на воденето на същата била подобряване
на трудовата дисциплина.
От показанията на св.Б., св.Р. и
св.Д. също така се установява, че на 10.12.2019г. в 15:45 часа тримата свидетели извършили проверка по всички
работни места, при която констатирали, че ищецът П.А.К. преждевременно е напуснал работното си място - един час и петнадесет
минути преди приключване на работното време, което по същество представлява
нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл.187 т.1 от КТ. Констатациите на
проверяващите са обективирани в Констативен протокол за извършено дисциплинарно
нарушение №1/10.12.2019г. В същия е посочено, че работникът не е представил болничен лист и не
е бил в отпуска.
От показанията на св.Д. и от признанието на ищеца, направено в исковата
молба, се установява, че на следващия
ден -11.12.2019г. работодателят Община Царево чрез св.Д. /пряк началник на
ищеца / устно е поканил работника да даде писмени обяснения за констатираното
на 10.12.2019г. нарушение на чл.187 т.1 от КТ.
Същия ден -11.12.2019г. П.А.К. е
представил писмени обяснения, в които не отрича, че на 10.12.2019г. в 15:40
часа си е тръгнал, като твърди, че преди това се е подписал в
присъствената книга и че на всички работници им е било разрешено да си тръгват
в 16:00 часа.
От приложения по делото Правилник за вътрешния трудов ред на община Царево,
в сила от 26.04.2016г., се установява, че съгласно разпоредбата на чл.36 ал.2
установеното работно време на работниците и служителите в община Царево е от
08:30 до 17:00 часа, като в ал.3 е предвидена обедна почивка от 30 минути от
12:30 часа до 13:00 часа.
От събраните по делото показания на св.Б., св.Р. и св.Д. се установи, че в
действителност работното време за работниците и служителите при Кметство
Варвара с място на работа с.Варвара е било от 08:00 часа до 17:00 часа с един
час обедна почивка от 12:00 часа до 13:00 часа.
Въпреки разминаванията на началния час на работния ден и съответно на
началния час на обедната почивка между работното време, въведено с Правилника и
действителното работно време на работниците и служителите при Кметство Варвара,
то няма никакво разминаване по отношение на крайния час на приключване на
работния ден и същият безспорно е бил 17:00 часа.
Също така от показанията на св.Б., св.Р. и
св.Д. се установи, че във връзка със спецификата на служебните задължения на
работниците по поддръжка през летния сезон, а именно: натоварване на събрани
отпадъци на камион, пристигащ от друго населено място, по устно нареждане на
кметския наместник на с.Варвара по изключение, веднъж на седмица или на две
седмици, и то само през летния сезон, работниците по поддръжката започвали в
тези дни работа в 06:00 часа и съответно
след като отработели 8 часа, били освобождавани в 14:00 часа. Това изключение
от нормалното работно време никога не се
прилагало през зимния сезон.
Разпитаните по делото свидетели Б., Р. и Д. са категорични, че П.К. не е
искал разрешение да си тръгне по-рано от работа на 10.12.2019г. и съответно не
е имал дадено такова нито от прекия си ръководител, нито от работодателя си.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено, че крайния час на работното време за процесната дата 10.12.2019г. е
бил 17:00 часа и че работникът преждевременно
е напуснал работното си място в
15:45 часа - един час и петнадесет минути преди приключване на работното време,
което по същество представлява нарушение на трудовата дисциплина съгласно
чл.187 т.1 от КТ.
Съдът, отчитайки обстоятелството, че и тримата свидетели са в служебни
правоотношения с ответната община, кредитира показанията им изцяло досежно
констатирания от тях факт, че на 10.12.2019г. в 15:45 часа работникът П.К. е
напуснал преждевременно работното си място, въпреки, че крайния час на
установеното работно време да е бил 17:00 часа. Самия ищец не отрича този факт,
че си е тръгнал в 15:45 часа на 10.12.2019г. Твърденията на ищеца, че „имало
разрешение и всички работници си тръгвали в 16:00 часа“, бяха категорично
опровергани като неверни от събраните по делото устни и писмени доказателства.
Работодателят е подвел нарушението описани по-горе под правната норма на чл.187
ал.1 т.1 от КТ, като приел, че работникът е извършил същото при условията на чл.
190, ал. 1, т. 3 КТ - системно нарушение
на трудовата дисциплина.
Съгласно дефинитивната разпоредба, уредена в чл. 7 от Общи правила за
вътрешния трудов ред в предприятията (обн. ДВ., бр.11/1987 г.) системни
нарушения на трудовата дисциплина са налице, когато работникът или служителят е
извършил три или повече отделни нарушения на трудовата дисциплина. Законодателят
е имал предвид както нарушения, за които наказание не е налагано и за които
дисциплинарната отговорност не е погасена поради изтичането на сроковете по чл.
194, ал. 1 КТ, така и нарушения, за които е наложено дисциплинарно наказание,
но то все още не е заличено при условията на чл. 197 или чл. 198 КТ. Макар и
тези Общи правила да са загубили значение, правната доктрина и съдебна практика
продължава да приема уредената в чл. 7 дефиниция при преценка дали са налице
системни нарушения на трудовите задължения /виж и решение № 162/
18.05.2010 г. по гр. д.№ 299/ 2009 г., ІV г. о. на ВКС/.
Системните нарушения на трудовата дисциплина се характеризират с това, че
трябва да са извършени в рамките на една година. Работникът или служителят
трябва да е извършил три или повече нарушения на трудовата дисциплина, за които
не е налагано преди това дисциплинарно наказание, а ако е наложено, то да не е
заличено и за наказването на които не са изтекли сроковете за осъществяване на
дисциплинарната отговорност.
От събраните и приложени по делото писмени
доказателства се установи, че преди да бъде наложено дисциплинарното наказание
уволнение на ищеца с атакуваната заповед, през 2019г. на същия са били наложени
две други наказания за извършени през
същата година две други нарушения на трудовата дисциплина, както следва:
-
Със Заповед №ТЗ-14-450 от 22.04.2019г. на Кмета на
Община Царево на работника П.К. е било наложено дисциплинарно наказание
забележка за извършено на 09.04.2019г. нарушение по чл.187 ал.1 т.7 от КТ – неизпълнение на
законните нареждания на работодателя, като работникът е бил предупреден, че при
следващо нарушение ще му бъде наложено наказание предупреждение за
дисциплинарно уволнение/л.35-38/.
-
със Заповед №ТЗ-14-697 от 17.06.2019г. на Кмета на Община
Царево на работника П.К. е било наложено дисциплинарно наказание по чл.188 т.2
от КТ – предупреждение за уволнение за извършено на 12.06.2019г. нарушение по
чл.187 ал.1 т.1 от КТ съгласно докладна записка с вх.№10-005-9/17.06.2019г. на
кметския наместник на с.Варвара, като работникът е бил предупреден, че при
следващо нарушение ще му бъде наложено наказание дисциплинарно уволнение.
Препис от заповедта е била връчена на работника на 21.06.2019г. и не е била
обжалвана от същия/л.31-33/.
При съвкупния анализ на събраните доказателства и след съобразяване на
всички обстоятелства по делото съдът намира, че П.К. виновно е извършил описаното
в процесната заповед за уволнение нарушение на чл.187 ал.1 т.1 от КТ, като
същото се явява трето поред нарушение, извършено в рамките на една година, като
за предходните две нарушения работникът е бил наказан с дисциплинарни
наказания, които не са били заличени към датата на
налагането на дисциплинарното наказание уволнение с атакуваната заповед.
При спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът е
длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното
дисциплинарно наказание и извършеното нарушение - респ. относно това дали
работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е извършил
преценката по чл. 189 КТ като е взел предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя като изложи своите фактически и правни изводи относно нейната
правилност, респ. неправилност /виж решение № 461 от 17.06.2010 г. по гр. д. №
626/2009 г., на III г. о. на ВКС, решение № 1678/01.12.1999 г. по гр. д. №
570/1999 г. на III г. о. на ВКС, решение № 236/19.09.2012 г. по гр. дело №
34/2012 г. на III г. о. на ВКС и др./.
Преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това
число: характер на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените
задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни
неблагоприятни последици за работодателя; обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението; дисциплинарно минало на работника/служителя;
субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение – в
този смисъл решение № 263/24.11.2015 г., по гр. д. № 2892/2015г. на ІII г. о.
на ВКС, решение № 167/14.05.2013 г., по гр. д. № 1102/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 162/18.05.2010 г.
по гр.д. № 299/2009 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 112/ 07.04.2015 г., по гр.
д. № 4587/2014 г. на IV г. о. на ВКС и
др.
Съгласно чл. 190 КТ дисциплинарното наказание уволнение се налага за тежки
нарушения на трудовата дисциплина, като в първите шест точки на ал. 1 са
посочени нарушенията, които законодателят счита за тежки. Законодателят е
посочил тези нарушения като такива, за които може да се налага най-тежкото
дисциплинарно наказание - уволнение. В чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ са посочени
системните нарушения на трудовата дисциплина.
При системните нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ също следва да се
изхожда от критериите по чл. 189, ал. 1 КТ съобразно изричната разпоредба на
чл. 190, ал. 2 КТ. Това означава, че и при тези нарушения работодателят трябва
винаги конкретно да съобрази кое от дисциплинарните наказания съответства на
извършените нарушения. В решение № 117/05.04.2012 г. по гр. д. № 1306/2011 г.
на IV г. о. на ВКС е посочено, че независимо от вида и тежестта на всяко
отделно нарушение, те със своята повторяемост обективно сочат към значително виновно
неизпълнение на трудовите задължения, а в решение № 55/01.03.2011 г. по гр. д.
№ 1972/2009 г. на IV г.о. на ВКС - че при системност дисциплинарните нарушения
показват постоянство в укоримото поведение. При системност на нарушенията се
проявава устойчивост в неправомерното поведение на работника или служителя,
който не може или не желае да го коригира. Това негово поведение нарушава в
значителна степен отношенията на доверие между работник или служител и
работодател, с които се характеризира трудовоправната връзка и които трябва да
съществуват при изпълнението на трудовите задължения /виж и решение №
29/10.03.2015 г. по гр. д. № 3149/2014 г. на III г. о. на ВКС/.
Съдът намира наложеното наказание за съответно на извършеното от ищеца
дисциплинарно нарушение. В случая ищецът е извършил описаното в процесната
заповед за уволнение нарушение на чл.187 ал.1 т.1 от КТ, като същото се явява
трето поред нарушение, извършено в рамките на една година, като за предходните
две нарушения работникът е бил наказан с дисциплинарни наказания, които не са
били заличени към датата на налагането на дисциплинарното наказание уволнение с
атакуваната заповед, които с оглед
своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължения, е достатъчно,
за да обоснове наложеното от работодателя наказание „уволнение“. Извършеното
нарушение на чл.187 ал.1 т.1 от КТ, което се явява трето поред нарушение,
извършено в рамките на една година,е извършено при условията на чл.190 ал.1 т.3
от КТ и представлява повторяемост на дисциплинарни нарушения, като сочи на
липса на критичност от страна на извършителя на нарушението. Освен това от
показанията на свидетелите Б., Р. и Д. се установява, че ищецът редовно не се е
подчинявал на разпорежданията на прекия си началник, като неоснователно е
отказвал да извърша възложената му работа под различен предтекст, грубо се е
държал както с колегите си, така и с прекия си началник, изразявал е
пренебрежение към работата. Това поведение на ищеца е било взето в предвид от
работодателя при налагане на дисциплинарното наказание, видно от мотивите на
атакуваната уволнителна заповед. Предвид изложеното съдът намира, че са
изпълнени изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ, като са съобразени тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на ищеца.
Нарушена е в значителна степен връзката на доверие между работодателя и
работника.
От така събраните по делото доказателства и съобразно вътрешното си
убеждение, съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за неоснователен.
Относно исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал.
1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал.2 КТ:
Предвид неоснователността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
неоснователни се явяват и обусловените от него акцесорните искове по чл. 344,
ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за възстановяване на предишната
работа, за обезщетение в размер на
485.38 лева за оставане без работа за периода от 23.12.2019г. до 19.01.2020г. и
за обезщетение в размер на 31.88 лева, представляващо разликата между
получаваното възнаграждение при ответната община и полученото възнаграждение при
новия работодател за периода от 20.01.2020г. до 10.02.2020г.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото, ищецът следва да бъде осъден на основание чл.78,
ал.3 от ГПК да заплати на ответника направените от него и своевременно поискани
разноски, които възлизат на 910 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно
приложения по делото договор за правна помощ и платежно нареждане. В случая
заплатената от ответника сума от 910
лева за защита срещу обективно предявените искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3
вр.чл.225 ал.1 и ал.2 от КТ надвишава със 100 лева размера на минималното
адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в действаща й към момента на
постановяването на решението редакция/ ДВ бр. 45 от
2020 г. в сила от 15.05.2020г./, но
доколкото по делото няма възражение от ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, то съдът няма основание да намали договореното и изплатено
възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235
и чл. 236 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от П.А.К., ЕГН **********,***,
действащ чрез адв. Я.П.А., срещу: Съдебен адрес: ***, с БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Царево, ул. „Хан Аспарух“ № 36,
представлявана от Кмета на Общината - Г. И. Л., обективно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и чл.225 ал.1 и ал.2 от КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед
за налагане на дисциплинарно наказание № ТЗ-12-84/18.12.2019 г. на Кмета на
Община Царево , възстановяване на предишната му работа и заплащане на обезщетение
за времето, през което е останал без работа поради уволнението - от 23.12.2019
г. до 19.01.2020 г. (за 14 работни дни) в размер на 485.38 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното
плащане, както и сумата от 31.88 лева, представляваща обезщетение за разликата
между получаваното от ищеца възнаграждение до незаконното му уволнение и по-
нископлатеното му възнаграждение по последващо трудово правоотношение за
периода от 20.01.2020 г. г. до 12.02.2020 г. (за 18 работни дни), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до
окончателното плащане., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА П.А.К.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Община
Царево, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Царево,
ул. „Хан Аспарух“ № 36, сумата от 910.00
лева, представляваща разноски по
делото за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд- Бургас, считано от датата на обявяването му - 17.06.2020г.
Районен съдия: