Определение по дело №482/2020 на Окръжен съд - Видин

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е-120

гр. В., 10.12.2020 г.

 

 

         Видински окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети декември две хиляди и двадесета година, в състав

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. П.

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:          1. Г. Й.                                                                                                      2. Д. В.

 

след като изслуша докладваното от мл. съдията Д. В.  въззивно частно гражданско дело № 482 по описа за 2020 на ОС – В., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на 413, ал. 2  от ГПК.

С разпореждане от 28.07.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 1212 по описа за 2020 г., Видинският районен съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на „Б. П. П. Ф.” ЕАД, за парично вземане в размер на 2989,33 лева – главница по договор за потребителски заем, ведно със законна лихва от подаване на заявлението (23.07.2020 г.) до окончателното изплащане на вземането, 120,05 лева –лихва за забава за периода от 07.01.2020г. до 16.07.2020 г., 112,18 лева разноски по делото, 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 62,18 лв. – държавна такса съобразно уважения размер на иска. Отхвърлил е заявлението в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение срещу Ж.Г.П., с ЕГН: ********** за парично вземане в размер на 531,70 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.08.2019 г. до 07.01.2020 г.

Срещу отхвърлителната част на разпореждането е подадена частна жалба от „Б. П. П. Ф. ЕАД,  чрез пълномощника. Жалбоподателят счита, че искането за присъждане на договорна лихва не следва да бъде отхвърлено, тъй като съгласно договора за потребителски заем, сключен между заявителя и длъжника, изрично е уговорено, че при обявена предсрочна изискуемост на вземането, то става изискуемо в целия му размер, включително и всички определени надбавки. Твърди се още, че щом контролираният съд е констатирал, че в заявлението не фигурират данни относно претендираното вземане, е следвало да даде срок на страната да острани възпросната нередовност,

         Моли разпореждането да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови издаване на допълнителна заповед за изпълнение.

Жалбата е подадена в срока по чл.418, ал.3 от ГПК. Подадена е от легитимирано лице и при тези предпоставки съдът приема, че е допустима. На основание чл.278, ал.1 и ал.2 от ГПК следва да се разгледа по същество.

От приложените по делото доказателства се установява следното:

         Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало по повод заявление, подадено до Видинския районен съд от „Б. П. П. Ф.” ЕАД, гр. С. срещу длъжника Ж.Г.П., с ЕГН: **********, за парично вземане 2989,33 лева – главница по договор за потребителски заем, ведно със законна лихва от подаване на заявлението (23.07.2020 г.) до окончателното изплащане на вземането, 120,05 лева –лихва за забава за периода от 07.01.2020г. до 16.07.2020 г., 112,18 лева разноски по делото,  както и за парично вземане в размер на 531,70 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.08.2019 г. до 07.01.2020 г., като  по делото заявителят е посочил, че  то представлява задължение по договор за потребителски кредит. В т.12 са изложени обстоятелствата, от които произтича вземането, като е посочено, че страните са сключили договор за револвиращ потребителски кредит – издаване и използване на кредитна карта, по силата на който е предвидено, че  „Б. П. П. Ф.” ЕАД  може да предостави за позлване на кредитополучателя кредитна карта с максимален лимит до 10 000 лева. Кредиторът, от своя страна,  издава месечно извлечение за осъществени транзакции до 15 число на месеца. След издаваане на месечното извлечение настъпва периодът, в който кредитодържателят е длъжен да направи погасяване по кредита.

Видинският районен съд е постановил разпореждане, с което е отхвърлил заявлението в частта относно възнаградителната лихва, като е приел в мотивите си, че заявлението е нередовно, тъй като липсват достатъчно фактически данни за вземането за възнаградителна лихва.

Жалбата е неоснователна.

Когато предявява искането си за присъждане на възнаградителна лихва до ВРС, заявителят „Б. П. П. Ф. ЕАД, гр.С., не е спазил изискванията на чл.127, ал.1, т.4 ГПК, към които препраща текстът на чл.410, ал.2 ГПК. Както правилно е посочил и районният съдия, в него липсва изложение на фактите относно това вземане- напр. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, годишният процент на разходите по кредита, годишният размер на възнаградителната лихва, а сумата е посочена общо. Тези данни следва да се съдържат в договора за потребителски кредит, съгласно императивното изискване на чл.11, ал.1, т.9, т.10 от Закона за потребителския кредит, при действието на който е сключен настоящият договор. Ето защо съдът приема, че заявлението е нередовно в тази част и само поради този факт следва да бъде отхвърлено, на основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК.

В заповедното производство, каквото е настоящето, съдът въз основа твърдението на заявителя, е длъжен да провери дали заявлението е редовно, т.е. дали заявителят е индивидуализирал вземането си по основание и размер. Точното определяне на вземането осигурява на длъжника възможността да се ориентира какво точно вземане се претендира от него, за да прецени дали да изпълни доброволно или да го оспори изцяло или отчасти, като подаде възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта. Така например в определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797/2010 г., ІІ т.о.,ТК , е прието, че съдът е длъжен в заповедното производство да извърши преценка на съответствие на заявлението със закона и добрите нрави. Изрично е прието, че щом вземането на заявителя е станало предсрочно изискуемо, на кредитора се следва единствено наказателна лихва, но не и възнаградителна такава, тъй като последната е обвързана с продължителността на ползване на дадените в заем суми. Прието е също, че изпадането на длъжника по потребителския кредит в забава, обуславя правото на кредитора да търси единствено мораторна лихва за периода на същата, съизмерима с лимитирания размер на законната лихва, по аргумент от чл.19 Закона за потребителския кредит.

С оглед горното съдът намира, че заявлението за издаване на заповед за  изпълнение по чл.410 ГПК в частта, досежно възнаградителните лихви, следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на процеса, жалбата се явява неоснователна и по отношение на разноските, тъй като същите са определени в съответствие с разпоредбата на чл.78,ал.1 ГПК.

Достигайки до същия правен извод, Видинският районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Воден от изложените съображения, съдът

 

 

                                                     О П Р Е Д Е Л И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 28.07.2020 г. на РС - Видин, постановено по ч.гр.д. № 1212 по описа за 2020 г. на същия съд, в частта в която е отхвърлено заявлението на „Б. П. П. Ф.” ЕАД с искане за издаване на заповед за изпълнение срещу Ж.Г.П., с ЕГН: **********, за парично вземане в размер на 531,70 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.08.2019 г. до 07.01.2020 г.

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: