Решение по дело №56/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 59

гр. Видин, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I касационен състав

в публично заседание на

двадесет и седми февруари

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Касационно АД №

56

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от „Т. С. Лизинг Ауто“ ЕООД, гр.София представлявано от управителя си Т.Н. Цонкова против решение № 346/19.11.2022г., постановено по АНД № 788/2022 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърден ЕФ серия Г № 0042775 на ОД на МВР Видин.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на релевантните материалноправни норми. Сочи се в жалбата, че нарушение не е извършено. Иска се от съда да отмени решението на ВРС, респ. да отмени ЕФ. Претендират се разноски.

Процесуалният представител на ответника по касация оспорва жалбата и иска решението на ВРС да остане в сила. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че жалбата е неоснователна и решението следва да се потвърди.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания, намира за установено следното: жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок за обжалване и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство.

Разгледана по същество, същата е и основателна.

Установява се от събраните по делото доказателства, че на 20.03.2022г. в 06,12 часа по републикански път I – 1 / Е 79/, км. 12+900, срещу РСПБЗН – Видин с посока на движение от гр.Димово към гр.Видин, е преминало МПС - влекач с рег. № СВ****РК. Прието е от наказващия орган, че процесното МПС е регистрирано в Р България и не е спряно от движение, но за него собственикът не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство – ARHCAMS 1..

Видно от приложения към преписката клип е, че е преминал автомобил с рег. № СВ****РК. Превишаване на скоростта не е отчетено. На снимката, приложена към процесния ЕФ и приложението към нея, освен координати, номер на снимка и локация, както и че не е налице превишение на скоростта други данни не са посочени.

Последвало издаването на Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, в което е посочено, че за автомобила няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Районният съд е приел, че при издаването на ЕФ са спазени всички изисквания на закона, като не са допуснати нарушения, както на процесуалния, така и на материалния закон.

Във връзка с наложеното административно наказание по чл.638,ал.4 вр. с чл.638,ал.1,т.2 вр. с чл.461,т.1 от КЗ и въз основа на така приетата фактическа обстановка, Видинският районен съд е приел, че касаторът е осъществил състава на административно нарушение по чл483,ал.1,т.1 от КЗ, поради което и правилно му е наложено наказание.

С обжалваното решение, въззивният съд е потвърдил електронен фиш серия Г, № 0042775 на ОД на МВР Видин, за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с АТСС, с който, на кастатора, на основание чл. 638, ал. 4, във вр. с чл. 638,ал.1,т.2, във вр. с чл. 461,т.1 от КЗ, е наложена имуществена санкция, в размер на 2000 лева, за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Пред ВРС са представени : полица за застраховка ГО на ОЗК Застраховане, от която се установява, че дружеството – касатор е сключило застраховка Гражданска отговорност на 17.12.2021г., с валидност от 00.00 часа на 27.12.2021г. до 23.59 на 26.12.2022г. за товарен автомобил „Рено“, с рег. № СВ****РК, с надлежно посочен и номер на рама на товарния автомобил. Представено е копие от зелена карта на същия автомобил, което е приложение към същата застрахователна полица, контролен талон, към същата застрахователна полица, стикер и копие от преводно нареждане, от което е видно, че първата вноска по договора е платена на 23.12.2021г. от дружеството касатор. Видно от приложения по делото застрахователен договор е, че следващата вноска е била дължима на 27.03.2022г.

По делото пред ВРС са приложени и 3 бр. справки от Гаранционен фонд за проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил, според две от които /л.8 и л.18 от делото на ВРС/ към дата 20.03.2022г. за това МПС има активна застраховка „ГО“, а според третата справка – л.33 от същото дело, към дата 20.03.2022г. за това МПС няма активна застраховка „ГО“.

Районният съд е стигнал до изводите, че доказателствата по делото безспорно установяват факта на извършване на нарушението, тъй като видно от справка от Гаранционния фонд, находяща се на л.33 от делото за въпросното МПС към 20.03.2022г. няма активна застраховка „Гражданска отговорност“.

Пред настоящия съд са представени още 2 бр. справки, според които за процесната дата – 20.03.2022г. същият автомобил е имал активна застраховка ГО.

Приложените писмени доказателства пред ВРС – копия от застрахователни полици, платежни нареждания и останалите две справки от Гаранционния фонд не са оспорени от страните, но не става ясно защо съдът ги е изключил от доказателствата по делото. Не става ясно и защо при приложени първични документи – респ. застрахователната полица и платежно нареждане, съдът се е доверил само и единствено на една от няколкото справки от Гаранционния фонд. Следва да се посочи, че данните, които се съдържат в системата на Гаранционния фонд се основават именно на първичните документи, като застрахователната полица.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218,ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.

Решението на Видинския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т. е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

При извършената касационна проверка на решението, обаче, настоящият съдебен състав намира, че оплакванията, наведени в касационната жалба, относно неизвършването на нарушението, са основателни, като не споделя изложените в обжалваното решение мотиви за законосъобразност на електронния фиш. Съображенията на съда за този извод са следните:

С посочената в процесния ЕФ, като нарушена, разпоредба на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, е въведено задължение за сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за всяко лице, което притежава моторно превозно средство, регистрирано на територията на Република България, което не е спряно от движение.

Според разпоредбата на чл.638,ал. 4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1, като от своя страна, нормата на чл.638,ал. 1, т. 2 от КЗ предвижда, че на лице по чл. 483,ал.1,т.1 от КЗ, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага имуществена санкция от 2000 лева – за юридическо лице или едноличен търговец.

Същевременно, според разпоредбата на чл.647,ал.3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДвП, като електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка, а той от своя страна е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6, съответно, член 189,ал.5 от ЗДвП не се прилага. Иначе казано, в разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ са регламентирани случаите, в които се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДвП и това са хипотезите на установяване и заснемане с АТСС, на управление на МПС, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Очевидно е, че посредством цитираните нормативни текстове, законодателят е въвел особен ред за установяване на административното нарушение, изразяващо се в управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; за налагане на съответното административно наказание и за заплащане на определения размер на глобата или на имуществената санкция. Този ред е приложим само по отношение на собственика на моторното превозно средство и е в отклонение от общото правило, възведено в нормата на чл. 647, ал. 1 от КЗ, според което, актовете за установяване на административно нарушение се съставят от оправомощени от заместник председателя длъжностни лица, а в случаите по чл. 638, ал. 1 – 3 и 5 и чл. 639 – от длъжностните лица на службите за контрол по ЗДвП.

В настоящия случай се сочи, че твърдяното нарушение е установено чрез заснемане с автоматизирано техническо средство, по отношение на описаното МПС, за което нямало сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност", поради което относими към този случай са разпоредбите на чл. 638, ал. 4, във вр. с чл. 647, ал. 3 от КЗ. Както бе посочено и по-горе, именно в последните е регламентиран редът за установяване на нарушенията, свързани с управление на МПС, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и за заплащане на определения размер на санкцията и този ред на установяване на нарушението с АТСС и издаване на ЕФ е отклонение от общото правило, въведено в чл. 638, ал. 1, във вр. с чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ, изискващо съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

Безспорно се установява по делото, че МПС с рег. № СВ****РК има такъв сключен договор, полата се отнася за конкретното МПС Рено Т, валидността на договора е от 27.12.2021 година до 26.12.2022 година, като договорът за застраховка не е прекратен от застрахователното дружество. За тези обстоятелства по делото се съдържат писмени доказателства, които освен пред ВРС, са представени и пред настоящата инстанция, не са оспорени от страните, валидни са и не са налице основания съдът да не ги кредитира.

Предвид гореизложеното жалбоподателят не е осъществил състава на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му.

Ето защо, предвид изложените по-горе съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно – постановено при неправилно приложение на материалния закон.

С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски от касационния жалбоподател, такива му се дължат от бюджета на органа, издал отменения акт, на основание чл. 143,ал.1 от АПК, във вр. с чл.63д,ал. 1 от ЗАНН. В настоящето производството, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – юрк. П., е формулирал своевременно искане за присъждане на разноски с подадената касационна жалба. С оглед така формулираните искания, предвид изхода на спора, то следва да се заплати от органа сумата от 500 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от адвокат правна защита в производството, съобразно представеният по делото договор за правна помощ.

За дължимите на касационния жалбоподател, деловодни разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдено юридическото лице – в случая Областна дирекция на МВР – Видин, която се явява териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено твърдяното нарушението и която се явява и издател на отменения, като незаконосъобразен, електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система.

По изложените по-горе съображения и на основание 221, ал.2, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК и чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 346/19.11.2022г., постановено по АНД № 788/2022г. по описа на Районен съд Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ ЕФ серия Г № 0042775 на ОД на МВР Видин, за нарушение, установено и заснето с АТСС, с който на „Т. С. Лизинг Ауто“ ЕООД, гр.София представлявано от управителя си Т.Н. Цонкова, на основание чл.638,ал.4, във вр. с чл. 638,ал.1, т. 2 и във вр. с чл.461,т.1 от Кодекса за застраховането, е наложена имуществена санкция в размер на 2000,/две хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл. 483,ал.1,т.1 от КЗ.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Видин, ДА ЗАПЛАТИ на „Т. С. Лизинг Ауто“ ЕООД, гр.София представлявано от управителя си Т.Н. Цонкова, сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляващи разноски в настоящото производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                            2.