№ 722
гр. София, 09.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20211110171473 по описа за 2021 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 09.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 71473/2021 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „М.Б.“ АД (с предишна търговска фирма „К...“ АД)
срещу Й. Н. Д., като се твърди, че 17.05.2019 г. между страните било възникнало
облигационно отношение по договор за обратен лизинг, като бил предоставен за ползване
лек автомобил „Mercedes-Benz“, модел „BM 219 CLS”, рег. № ............, като ответника се бил
задължил да заплаща лизинговите вноски, съобразно уговореното, както и да придобие
лизинговия актив. Поддържа, че съгласно уговореното в договора лизингополучателят
дължал сумата от 10000,00 – главница и сумата от 7319,65 лева – възнаградителна лихва,
като сумите следвало да бъдат изплатени на 36 лизингови вноски до 20.05.2022 г. Навежда
доводи, че съгласно уговореното в договора лизингополучателят дължал и разходите по
договора, като последните възлизали на сумата от 743,21 лева. Развива съображения, че
ответника не бил изпълнил задълженията си по договора, като на 18.02.2020 г. лизинговият
актив бил установен, че се намира в държане на трето лице, което го било върнало
доброволно, тъй като го държало неправомерно. Твърди, че към момента на връщане на
лизинговата вещ по същата били установени вреди, които били нанесени умишлено от
лизингополучателят, като същите възлизали на 7300,00 лева – представляващи стойност на
липсващи части по автомобила. Поддържа, че с оглед клаузите на договора
лизингополучателят не бил изпълнил поетите задължения да ползва лизинговата вещ с
грижата на добрия стопанин, както и да ползва вещта според функционалното й
предназначение и съответната техническа характеристика. Сочи, че съобразно уговореното в
договора лизингополучателят не се освобождавал от задълженията си по договора при
тотална щета на лизигновата вещ или кражбата й, независимо дали същите са били породени
1
от виновни или безвиновни действия. Излага съображения, че към момента на връщането на
лизинговата вещ се дължала сумата от 1329,64 лева – дължима главница и сумата от 2519,16
лева – договорна възнаградителна лихва, като двете суми били дължими по 8 бр. лизингови
вноски за периода от 20.06.2019 г. до 20.01.2020 г. Инвокира доводи, че тъй като за периода
21.06.2019 г. до 18.02.2020 г., ответника не бил направил нито едно плащане по договора за
лизинг се дължала и сумата от 145,61 лева – мораторна лихва. Навежда доводи, че на
ответника чрез ЧСИ по реда на чл. 47 ГПК била връчена покана за доброволно изпълнение,
като изрично било посочено, че в случай, че не изпълни задължението си договора се считал
за развален. Твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която била
връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК, поради което имал правен интерес от
предявените искове. Прави доказателствени искания за приемане на писмени
доказателствени средства. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи
претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, чрез особения
представител, като се твърди, че ищецът не е доказал, че действително е собственик на
лизинговата вещ, което обосновава. Поддържа се, че от ангажираните по делото
доказателства се установявало, че фаровете на автомобила били матирани, което ги правело
негодни за употреба, съответно бил налице паднал лак на бронята, които недостатъци били
известни на ищца още при покупката на автомобила, поради което същите не били резултат
от действия на ответника. Навежда доводи, че ответникът не бил ставал причина за
демонтиране на части от автомобила, респ. наличието на вреди по последния, съответно не
бил ставал причина за закупуването на подобни части, респ. не било ясно къде е бил
автомобила и кой бил извършил демонтажа на частите. Инвокира съображения, че
действителната воля била за сключване на договор за лизинг с придобиване на
собствеността, но в случая сключения договор прикривал договор за кредит по ЗПК – като
съответната парична сума не била предоставена, което обосновава. Поддържа, че договорна
възнаградителна лихва се дължала при договор за кредит, когато сумата е била
предоставена, като тъй като в случая не била предоставена конкретна сума, то не се дължала
и възнаградителна лихва, а клаузата за това била нищожна поради противоречие със закона.
Твърди, че уговорката за възнаградителна лихва предвиждала такава в размер на 40 %
годишно, поради което клаузата била неравноправна и противоречала на добрите нрави.
Сочи, че дължимата лизингова вноска била структурирана от главница и лихва, което било
характерно за потребителското кредитиране, което се установявало и от погасителния план
към договора. Излага доводи, че било недопустимо да се претендират лизингови вноски за
главница и лихва, поради противоречие със закона и добрите нрави, а освен това в подобни
уговорки водели и до заобикаляне на закона. Прави доказателствени искания по реда на чл.
190 ГПК да бъде задължен ищеца да представи писмени доказателствени средства, като
заявява и оспорване на автентичността на представени писмени доказателствени средства,
освен това сочи, че приемо-предавателния протокол нямал достоверна дата. Иска
отхвърляне на предявените искове.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. 342, ал. 1 ТЗ, чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Спорното материални право е обусловено от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
валидно сключен договор за лизинг на лек автомобил; 2) вещта (лекият автомобил) предмет
на договора да е предостовена за ползване; 3) клаузите от договора да са валидни, като не
2
противоречат на императивните материалноправни норми или на добрите нрави, съответно
не водят до резултат който заобикаля императивните правила на закона; 4) клаузите от
договора да са индивидуално уговорени или да не нарушават значително равновесието
между страните и не накърняват добрите нрави; 5) наличието на валидно уговорени клаузи
за конкретно дължими разходи; 6) да е надлежно упражнено потестативното право на
разваляне на договора от страна на ищеца, т.е. същият да е поканил ответника, като му е дал
достатъчен срок с писмена покана да изпълни задълженията си, като ясно и точно му е
указал, че след изтичането на срока договора се разваля.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените
материални предпоставки (арг. чл. 154, ал. 1 ГПК), а ответника следва да докаже, че е
заплатил претендираните вземания.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително облигационно
правоотношение по договор за лизинг на лек автомобил; 2) виновно неизпълнение на
договорно задължение от страна на ответника – неизпълнение на задължения по договора 3)
настъпването на имуществени вреди, под формата на претърпени загуби – т.е. ищецът да
докаже, че е намалял активът му, че се е увеличил пасивът му или че е сторил разноски по
процесния договор за лизинг на лек автомобил, който да е бил валидно сключен и с
достоверна дата за процесния период с оглед неизпълнението на задължението на ответника,
и 4) причинна връзка между виновното неизпълнение на договорното задължение за
ответника и настъпването на вредоносния резултат.
Обезщетението, предвидено в чл. 79, във вр. чл. 82 ЗЗД, е винаги парично и
представлява оценимия в пари позитивен интерес на кредитора от неосъществяването на
дължимата по договора престация. Вредата се проявява чрез засягане на правно защитените
негови блага.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно първата, третата
и четвъртата материална предпоставка, а ответникът следва да установи, че е изпълнил
задълженията си по сключения между страните договор, да обори презумпцията за вина,
като проведе обратно доказване, което по правило е пълно и главно или да докаже, че е
заплатил претендираното от ищеца обезщетение. В случая обаче, тъй като ищецът изрично е
въвел твърдения, че ответникът умишлено е увредил лизинговата вещ, то именно ищеца
следва да установи пълно и главно обстоятелствата от които извежда наличието на умисъл в
поведението на ответника, както и да установи, че умишлените действия и/или бездействия
са били извършени лично от ответника и/или чрез трето лице.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния
спор предмет на делото.
По отношение направените оспорвания на автентичността на представени от ищеца
писмени доказателствени средства, съдът счита, че следва да се произнесе в първото открито
съдебно заседание, след като предостави възможност на ищеца да заяви дали ще се ползва
от представените по делото писмени доказателствени средства.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да укаже на ищеца на основание чл.
146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за това, че ответникът е имал умишлено поведени,
като с умишлените действия и/или бездействия, извършени лично от ответника и/или чрез
трето лице е увредил лизинговата вещ предмет на процесния договор.
Така мотивиран, Софийският районен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 13.02.2023 г. от 10,00 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото
по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба
писмени доказателствени средства.
УКАЗВА и ДАВА възможност на ищеца в срок до откритото съдебно заседание да
изрази становище дали ще се ползва от писмените доказателства, чиято автентичност е
оспорена.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за това,
че ответникът е имал умишлено поведени, като с умишлените действия и/или бездействия,
извършени лично от ответника и/или чрез трето лице е увредил лизинговата вещ предмет на
процесния договор.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4