В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е по реда на чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ. Жалбоподателите твърдят, че с Решение № * от 26.01.2012 год. О. С. З. – З., по Заявление */04.03.1992 г., отказала да им възстанови правото на собственост на следните имоти: Нива от *(*) дка, находяща се в землището на гр. З., местността „К.”, заявен с пореден № * от заявлението и Нива в размер * дка, находяща се в местността „Б.в.”, в землището на гр.3., заявен с пореден №*от заявлението. Мотивът е липса на представени документи за доказване на собствеността. Сочат, че не са доволни от така постановеното решение на ОСЗ-З., поради което и в законния срок подават настоящата жалба, с оплакване, че решението е постановено в нарушение на материално-правните и процесуално-правните разпоредби. Изтъкват следните доводи и съображения: Всички те, жалбоподателите, са наследници по закон и заместване на Ц.Г.Т. (С.А.Т.-видно от приложената декларация за идентичност на имена), бивш жител на гр.3., починал през 1983 година и оставил за свои наследници: М.Ц.Т.-*.починала; А.Ц.Т.-*, починал и оставил за свои наследници между които и В. Р. Т. -*; Р.Ц.Т.-*, починал и оставил за свои наследници М. Т., М. Т. и Ц. Т. - първите трима жалбоподатели. В срока по ЗСПЗЗ един от наследниците на общия наследодател - А.Ц.Т., е депозирал Заявление, */04.03.1992 година с направено искане, да бъде възстановена собствеността върху земеделски земи в землището на гр.З. на следните зем. имоти: нива 0.5 дка в м. „К.л.”; Ливада * дка в м. „К.”; Ливада * дка в м. „К.ч.”; Нива *дка в м. „К.”; Нива * дка в м. „Б.”. Първите три имота са предмет на Декларация издадена от ТКЗС „З.”-З. под № */31.01.1992 година, от която е видно, че общият им наследодател ги е внесъл в ТКЗС. Във връзка с воденото дело пред ЗРС. са представили Удостоверение, изх.№ */26.01.2010 година, издадено от О.З., от което е видно, че по емлячен регистър том 1, стр.*, партида № *, на А.А.Т. (* на С.А.Т.) се водят и имотите по отношение на които има отказ. В делото на ЗРС са представили и Удостоверение за наследници на А.А.Т. Сочат, че ако ОСЗ след като й е била върната преписката се била запознала с представените и приложени писмени доказателства, не би стигнала до този незаконосъобразен и необоснован извод, а именно, че липсват документи за установяване правото на собственост. Считат, че този отказ е и необоснован, поради което за тях се явява правен интерес от подаването на настоящата жалба. Молят, съдът да постановите решение, с което да отмени Решение № */26.01.2012 година на О. С. по З. — З., издадено по Заявление, В. */04.03.1992 г., със заявител А.Ц.Т. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Ц. Г.Т. б.ж.на гр.З. в частта с която се ОТКАЗВА ДА ВЪЗСТАНОВИ правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти: НИВА от * дка, находяща се в землището на гр.З., м. „К.” и * в размер 1.000 дка, находяща се местността „Б.в.", в землището на гр.З., като незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуални правила и постанови друго, и да се възстанови правото им на собственост върху процесиите имоти. В съдебно заседание, чрез * П., жалбоподателите поддържат жалбата и допълнението към нея. Ответникът, с писмено становище твърди, че подадените от жалбоподателите документи не отговарят на изискванията на чл. 13, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Към заявлението няма приложени писмени доказателства за право на собственост на наследниците на Ц. Г.Т. върху нива в м. „К.”, с площ * дка и нива в м. „Б.в.” с площ * дка. С обжалваното решение е отказано да се признае правото на собственост на наследниците на Ц. Г.Т. върху описаните два имота, поради непредставяне на документи за собственост. В предвид на изложеното, молят да се остави жалбата без уважение, като неоснователна. Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Няма спор, че жалбоподателите са наследници на Ц. Г.Т. (С.А.Т., съгласно Декларация за идентичност на имената, л.7), починал на 02.09.1983 г. (Удостоверение за наследници № */01.02.2011 г., л. 7, гр.д.109/2011 г.). Ц. Г.Т. е един от тримата законни наследници на А.А.Т., починал на 05.09.1945 год. в гр. З.. Със Заявление, В. № */04.03.1992 г., А.И.Т. (починал на 13.05.2003 г.), като наследник на Ц. Г.Т. ( С.А.Т.), е заявил за възстановяване пет земеделски имоти, между които в т.т. 4 и 5 и процесните – нива от * дка в м. „К.” и нива от * дка в м. „Б.”(Б.в.), без посочени граници. Към заявлението е приложена Декларация № 100/31.01.1992 г., удостоверяваща че наследодателят Ц.(С.) Т. е внесъл в ТКЗС земеделски имоти: „К.л.” с площ * дка, „К.” – * дка и „К., Ч.” – * дка, собствеността върху които им е възстановена. С Решение № 234/12.12.2011 г., по гр.д. 109/2011 г. на ЗРС, влязло в сила на 03.012.2012 г., е прогласена нищожността на Решение № 34/33/03.02.1993 г. на Поземлена комисия – гр. З. (понастоящем О. С. „З.” гр. З.) в частта, с която е отказано възстановяване правото на собственост на наследниците на Ц. Г.Т. по отношение на нива от 1 дка в м. „К.” и нива от 1 дка в м. „Рег.(Б.в.)”, находящи се в землището на гр. З., във връзка със Заявление В. №*/04.03.1992 г., подадено от А.Ц.Т.. Преписката е върната на О. С. „З.”, гр. З. за валидно произнасяне, съобразно мотивите на решението, по Заявление В. № */04.03.1992 г., подадено от А.Ц.Т. с искане за възстановяване правото на собственост на наследниците на Ц. Г. Т. по отношение на нива от * дка в м. „К.” и нива от * дка в м. „Б.в.”, Ýаходящи се в землището на гр. З.. С Решение № */26.01.2012 г., О. С. по З. е отказала да възстанови правото на собственост върху земеделските имоти, с мотив, че няма представени документи за доказване на собствеността. Решението е получено от жалбоподателката В. Т. на 07.02.2012 г. и в законноустановения срок е обжалвано. По делото е представено като писмено доказателство копие от Продавателен договор от 05.02.1929 год., по силата на който А.Т. е закупил един декар нива в „Б.в.”, в землището на Д.д.(гр. З.) при граници: имот на А. Т., Л.А., река и път. По делото бе разпитан св. Х.Д. –* на единия пряк наследник(Ц.Т.) на А. Т. и роднина по сватовство на жалбоподателите. Той заяви, че знае имотите, за които се води делото. Единият се намира в местността „Б.в.”. Границите са: на изток – имот на С.; на запад – *; на юг – *и на запад – *. Мястото представлява ливада. От тъста си – Ц.Г. Т. е чувал, че това място е било на неговия * – А.М.Т.. Имал е * дка към които е закупил още * дка, за което има документ за закупеното допълнително. В момента имотът се ползва от други хора. Свидетелят поясни, че е заявил тяхната част за възстановяване от името на съпругата си и същият е възстановен. Той е възстановил * част, тъй като толкова му се полага, тъй като имотът е на трима братя. За имота „К.”, който се намира в Е.к., също е на тримата братя, тъй като е бил на А.Т.. Другите наследници на А. Т. са възстановили имотите в м. „К.”, а Ц. не го е възстановил. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Жалбата е частично основателна. Съгласно чл.10 ЗСПЗЗ възстановяват се правата на собствениците или техните наследници върху земеделските земи, притежавани преди образуването на ТКЗС или ДЗС, независимо дали са били включени в тях. В чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ са посочени писмените доказателства, с които се доказва правото на собственост пред съответната С. по З.. При липса на такива писмени доказателства, съгласно действащата до 2007 г. разпоредба на чл. 12, ал.3 ЗСПЗЗ, заявителят е могъл да приложи към заявлението си декларация с нотариално заверен подпис, с която декларира правото си на собственост. Видно от приложената преписка, образувана по заявлението на А.Т. от 04.03.1992 г. не са представени писмени доказателства, вкл. и декларация, относно доказване собствеността върху процесните имоти, заявени като наследствени от Ц. Т.. В производството по обжалване отказ на общинската С. по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ са приложими други правила и норми на доказване и доказателствени средства и те са регламентирани в чл.14, ал.5 ЗСПЗЗ който гласи, че в производството пред районния съд са допустими всички доказателства, предвидени в ГПК. Пред съда бе представен писмен документ - продавателен договор от 1929 г., установяващ, че наследодателят на Ц. Т. – А. Т. е закупил * дка в м. „Б.в.”, след което е продължил да владее имота до смъртта си през 1945 год. След неговата смърт, владението е упражнявано от тримата му сина, за което знае св. Д. Следователно към 1958 г.., когато е образувано ТКЗС в З., всеки от тримата му синове по наследство и собствено владение е притежавал по * ид. част от този имот, поради което наследодателят на жалбоподателите - Ц. Т. е притежавал в собственост * от този имот и неговите наследници имат право да им бъде възстановен имота до този размер. В останалата част жалбата се явява неоснователна и недоказана. Не бяха ангажирани доказателства и доказателствени средства, установяващи наличието на положителните предпоставки за възстановяване собствеността върху земеделския имот в „Б.в.” в частта над * ид.ч. и за целия имот в м. "К.”. Освен, че не бяха представени писмени доказателства, установяващи, че към 1958 год. Ц. Т. е бил собственик на тези имоти, не се доказа и със свидетелски показания, че той е придобил собствеността на основание давностно владение. В тази част решението на общинската служба е правилно и законосъобразно постановено, тъй като не се доказват предпоставките по чл.10 ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността върху тези земедилски имоти. По изложÕните съображения, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № */26.01.2012 г. на О. С. ПО З. гр. З., в частта, с която е отказано на наследниците на Ц. Г.Т., починал на 02.09.1983 г., да им бъде възстановено правото на собственост върху земеделски имот нива от * дка в местността „Б.в.” в землището на гр. З., като постановява: ВЪЗСТАНОВЯВА правото на собственост на наследниците на Ц. Г. Т., починал на 02.09.1983 г., в съществуващи стари реални граници, на 1/3(една трета) идеална част от земеделски имот - нива от 1.0 (един) дка в землището на гр. З., в местността „Б.в.”, заявен с пореден № * от Заявление с В.№*/1992 г. ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. В. Т., М. Р. Т., Ц. Р. Т. и В. Р. Т. срещу Решение № *, с което е отказано възстановяване правото на собственост на наследниците на Ц. Г. Т., в частта над * ид.ч. за нива от * дка в м. „Б.в.” и изцяло за нива от * дка в м. „К.” в землището на гр. З., като неоснователна и недоказана. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. С. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните. СЪДИЯ:И.К. |