№ 13925
гр. София, 03.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110102099 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [фирма-И], ЕИК [ЕИК], срещу В.
М. П., ЕГН ********** и Е. М. П., ЕГН **********, с която по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в
отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на
09.09.2021 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 50575/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав. Вземанията се
претендират от ищеца в условията на разделност при квоти от по ½ за всеки
ответник.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците въз основа на
притежаваното от тях право на собственост договорно правоотношение
за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е
доставил на ответниците на адреса на топлоснабдения имот: [населено място],
[улица], [жилищен адрес] за процесния период топлинна енергия, като
купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена.
Поддържа, че ответниците са съсобственици на топлоснабдения имот, с оглед
което и имат качеството на потребители на услугите на ищеца. Сочи, че
поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно
1
приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в
забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в
размер на законната лихва. Счита, че е легитимиран да претендира стойността
на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния
период, както и лихва за забава върху това вземане.
Ответниците оспорват предявените искове, като считат, че не са материално
легитимирани да отговарят по същите. Твърдят, че не са собственици, нито
вещни ползватели на имота през процесния период. Изрично заявяват, че
признават размера на претенциите, както са начислени и претендирани от
ищеца, с оглед което и молят съда да не допуска поисканите от ищеца
експертизи. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Навеждат
съображения, че е налице хипотеза на непоръчана доставка, с оглед което
считат, че не дължат заплащане на доставената от ищеца топлинна енергия.
Поддържат, че ищецът не е ангажирал доказателства за изпадане на
ответниците в забава. Оспорват материалната легиимация на ищеца по
исковете за суми за дялово разпределение на топлинна енергия. Заявеното
искане е за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
По предявените установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, в това число,
че облигационното правоотношение е възникнало на соченото от ищеца
правно основание – по силата на закона и с оглед притежаваното от
ответниците право на собственост върху имота през исковия период, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума, изпадането на ответниците в
забава, настъпването на обстоятелства, обусловили спиране или прекъсване
на давностните срокове за погасяване на правото на принудително
изпълнение на вземанията. В тежест на ищеца е да установи също, че
услугата за дялово разпределение на ТЕ е извършена през периода, както и
2
легитимацията си да претендира дължимостта на това вземане.
Ответниците следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на
вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия
през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно
право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените
в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети
лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да
бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна
енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между
тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за
битови нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част
от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както
изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки
нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен
или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно
сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого
дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за
доставка на топлинна енергия.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че по силата на принципа
3
на диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/ е обвързан и дължи да се произнесе по
исковете, с които е сезиран, на заявените от ищеца основания, съобразявайки
изложените с исковата молба твърдения за правнорелевантните за спора
факти. Както се посочи по-горе, с оглед действащата нормативна уредба и
установените със съдебната практика разрешения, договорно
правоотношение между страните за продажба на топлинна енергия за битови
нужди може да възникне или по силата на законовата норма на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, в случай че ответникът притежава право на собственост или вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, или при постигнато съгласие между
страните по основните елементи на договора, като в последния случай
доказването на облигационната връзка в исковото производство се
осъществява по общия ред на ГПК, например с представяне на доказателства
за откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
Ето защо и съдът приема, че договорното правоотношение в единия или в
другия случай възниква в резултат от осъществяване на различни фактически
състави, но съдът при всяко положение е обвързан от заявените от ищеца в
съответната насока твърдения относно правнорелевантните за спора факти.
Ако ищецът сочи, че правоотношението с ответника е възникнало с оглед
притежавано от последния право на собственост върху имота и на основание
чл. 153, ал. 1 ГПК, а съдът изследва в мотивите си друг фактически състав на
възникване на облигационното правоотношение, то това би означавало да се
произнесе в разрез с принципа на чл. 6 ГПК и на незаявено в производството
от ищеца основание за въникване на вземането.
След горните разяснения и въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът приема, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно
доказване, че през процесния период страните са били обвързани от
договорно правоотношение, възникнало с оглед притежавано от ответниците
право на собственост върху недвижимия имот, находящ се на адрес: [населено
място], [улица], [жилищен адрес].
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени
доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност, не
обуслявят извода, че ответниците притежават право на собственост върху
процесния недвижим имот. Такова заключение не следва от представените от
4
ищеца списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда на [улица],
съгласно който в ап. 8, находящ се на трети жилищен етаж към 23.12.1980 г. е
живяла Е. П., удостоверение за наследници на Е. П., видно от което лицето е
починало на 09.04.1996 г. и нейни наследници по закон са ответниците, молба
за откриване на партида, подадена от Е. М. П. на 03.10.2002 г., съгласно която
ответницата Е. П. е заявила, че ще ползва имота за жилищни нужди, както и
че домакинството й се състои от едно лице. Че ответниците са собственици на
процесния топлоснабден имот не следва също така и от приобщените в хода
на съдебното дирене писма, доколкото към същите не се представя и не се
съобщава в архивите на съответната администация да се съхранява документ
за собственост, удостоверяващ право на собственост върху недвижимия имот.
В допълнение на изложеното съдът намира за необходимо да посочи, че
подадената от ответницата Е. П. до ищеца молба за откриване на партида на
нейно име не съдържа извънсъдебно признание на този ответник, че е
собственик на процесния топлоснабден имот. Същевременно с отговора на
исковата молба страната е оспорила да притежава право на собственост или
вещно право на ползване, по силата на което да се явява задължена за
заплащане на цената на доставената от ищеца в имота топлинна енергия. Ето
защо и правнорелевантният за спора факт подлежи на пълно и главно
доказване от ищеца в производтвото. С оглед заявеното от ищеца основание
на иска – договорно правоотношение, възникнало с ответниците на основание
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, липсата на искане по реда на чл. 214 ГПК /чрез добавяне на
различно основание на предявения иск/ до настъпване на процесуална
преклузия за това, както и въз основа на анализа на доказателствата по
делото, съдът приема, че искът за цена на доставената в имота през процесния
период топлинна енергия следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изводите, до които съдът достигна по главния предявен иск, а
именно, че не е установено ответниците да притежават право на собственост
върху имота, то неоснователни са и следва да бъдат отхвърлени и останалите
кумулативно съединени искове.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква за
ответниците. Последните не са сторили разноски в хода на производството.
Претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение е заявена от общия
5
им процесуален представител, представлявал ги безплатно на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В тази хипотеза съдът определя адвокатско
възнаграждение на адвоката според фактическата и правна сложност на
спора, а също обема и естеството на извършените от представителя в
производството процесуални действия.
В конкретния случай в исковото производство ответниците, чрез адв. К. са
подали общ писмен отговор, в който са релевирани идентични възражения.
Не са представлявани в откритите съдебни заседания, нито са изразили
писмено становище по проекта за доклад или такова по същество на спора.
Ето защо и съдът приема, че на адв. К. се следва адвокатско възнаграждение
за подаване на отговор на исковата молба в минимален размер съгласно
Наредба № 1/2004 г., приета от ВАдв.С. Същото съдът определя на сумата от
417,10 лева по правилото на чл. 9, ал. 1 от Наредбата и възлага в тежест на
ответника на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.
В заповедното производство длъжниците, чрез адв. К. да подали възражения
по чл. 414, ал. 1 ГПК. Формализираното заповедно производство не
предпоставя нужда от процесуално представителство за длъжника.
Възражението, съгласно изричния текст на закона, не се нуждае от
мотивиране, а длъжникът получава формуляра, с който би могъл да упражни
правото си на защита като приложение към заповедта за изпълнение. Ето
защо и възнаграждението за подаване на възражение от длъжника следва да
бъде определено съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, а
именно за непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се
определя по аналогия. Съдът намира, че извършените от процесуалния
представител на длъжниците действия в заповедното производство попадат в
хипотезата на чл. 6, т. 5 от Наредбата, съгласно която дължимото адвокатско
възнаграждение следва да възлиза на сумата от 50 лева. Сума в посочения
размер следва да се възложи в тежест на адв. К..
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от [фирма-И], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[улица], срещу
В. М. П., ЕГН ********** и Е. М. П., ЕГН **********, двете със съдебен
6
адрес: [населено място], [улица], [адрес], искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване
длъжимостта на следните вземания: сумата от 3 731,70 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия в периода от 01.05.2017г.
до 30.04.2019 г. до топлоснабден имот с адрес: [населено място], [улица],
[жилищен адрес], аб. № [номер], мораторна лихва за периода от 15.09.2018г.
до 05.08.2021 г. в размер на сумата от 900,44 лева, сумата от 21,60 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за същия
имот за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019 г., както и мораторна лихва
върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от
31.08.2018г. до 05.08.2021 г. в размер на сумата от 5,57 лева, претендирани от
ответниците при равни дялове /от всяка по ½ част/, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 09.09.2021 г. по ч.гр.д. №
50575/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.
[фирма-И] ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],
[улица], да заплати на адв. Н. К., САК, лич. № [номер], с адрес: [населено
място], [улица], [адрес], сумата от 417,10 лева – адвокатско възнаграждение
за подаване на отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК в исковото
производство и сумата от 50,00 лева – адвокатско възнаграждение за
подаване на възражения по чл. 414, ал. 1 ГПК в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач [фирма] на
страната на ищеца [фирма-И].
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7