РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на осемнадесети януари две хиляди и двадесет и
втора година, в състав:
Районен
съдия: Г.Г.
при участието
на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 420/2019 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано от Районен съд – гр. София (СРС) под номер 33635/2019 г., като впоследствие е изпратено по подсъдност на настоящия съд.
1. Предявен е иск но основание чл. 500, ал. 1,
т. 1, предл. 4 и т. 3 от КЗ и чл. чл. 378, ал. 6, изр. 2 от КЗ, във вр. с чл.
86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца ЗАД „БУЛ ИНС“ АД“, гр. София,
упълномощили като проц. представител адв. М.Г. от Адвокатска колегия – гр.
София, за осъждането на ответника Л.И.М. да заплати на ищеца
1.1. равностойността на
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди
(на осн. чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 4 и т. 3 от КЗ), заплатено от ищеца на Е.Х.Р.,
в резултат на пътнотранспортно произшествие, причинено от ответника, като водач
на лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ***, на
19.08.2016 г. в с. Стефан Караджа, обл. Силистра, по
ул. „Централна“ № 1, възлизащо на 1 314,38 лв.; ведно с разноските
по ликвидирането на щетата, възлизащи на 15 лв.;
1.2. мораторна лихва върху сбора от сумите по т. 1.1, дължима съгл. чл. 378, ал. 6, изр. 2 от КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за периода: 25.02.2017 г. - 11.06.2019 г. (вкл.) в размер на 309,46 лв.;
1.3. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху сумите по т. 1.1, дължима съгл. чл. 378, ал. 6, изр. 2 от КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от датата на подаване исковата молба пред СРС (12.06.2019 г.) до окончателното изплащане на сумата.
1.4. Твърди се, че на 19.08.2016 г. в с. Стефан Караджа, обл. Силистра, по ул. „Централна“ № 1 е реализирано ПТП с участието на МПС „Опел Астра”, с рег. № ***, собственост на Е.Я.А., управлявано от Л.И.М. и МПС “БМВ 320Д”, с рег. № ***, собственост на С.Ш. Х. и упрявлявано от С. Ш. Х.Р..
1.5. Твърди се, че според представения Протокол за ПТП № 1320728/22.08.2016 г., съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължали на противоправно поведение на Л.И.М., който при ясно време и суха пъхна настилка, не се движи на безопасно разстояние от МПС „БМВ 320Д” с рег. № ***, като се блъска в него, когато пострадалото МПС намаля скоростта, с което реализира ПТП и нанася материални щети на МПС „БМВ 320Д” с рег. № *** и напуска мястото на произшествието.
1.6. Твърди
се, че МПС “Опел Астра” с рег. № *** е било
застраховано по застраховка “Гражданска отговорност” в З. ”Б.И.” АД със
застрахователна полица № ВС/02/116000407900, която е валидна към момента на
събитието. В дружеството е заведена щета под № ********** от Езжан Х.Р., упълномощен да ползва автомобила и да получава
застрахователни обезщетения за автомобила след настъпили застрахователни
събития.
1.7. Ответникът
бил напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, в резултат на
което виновно се е отклонил от проверка за алкохол.
2. Ответникът Л.И.М., не е подал отговор на исковата чрез назначеният от съда с Определение № 34/11.02.2020 г. особен представител адв. Д. ***. Исковата молба е връчена на особеният представител на 18.05.2020 г. В съдебно заседание особения представител оспорва претенцията като недоказана.
2.1. Твърди, че обезщетението е заплатено на нелигитимирано лице.
2.2. Оспорва се получаването на регресната покана.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
3. По делото са изслушани показанията на свидетелите на ищеца: Г.С.Г. и Е.Х.Р. (л. 39).
4. На 22.08.2016 г. е съставен Протокол за ПТП от Г.С.Г., служител на РУ на МВР - гр. Тутракан (л. 36). В него е отразено, че на 19.08.2016 г. в с. Стефан Караджа, общ. Главиница, на ул. „Централна” № 1 при ясно време и суха пъхна настилка, отв. Л.И.М., като водач на лек автомобил „Опел Астра”, с рег. № ***, не се е движи на безопасно разстояние от движещият се пред него в същата посока лек автомобил „БМВ 320Д”, с рег. № ***, управляван от Е.Х.Р.. В резултат на това, след като лекия автомобил „БМВ 320Д” намалил скоростта, лекия автомобил „Опел Астра” се блъснал в движещото се пред него МПС.
5. Свид. Р. сочи, че управляваният от него автомобил „БМВ 320” бил блъснат отзад от друг автомобил с „марка „Опел”, който се движел с голяма скорост. Последният автомобил бил управляван от човек от същото село, на когото викали „Кенан”. В резултат от удара лекият автомобил „БМВ 320” се ударил в „някакви тухли”. Били повредени багажника, бронята, стоповете, от предната част на автомобила течало масло. Водачът на л. а. „Опел” излязъл от превозното средство и започнал да вика на свид. Р.. След това избягал. Пристигнала кола, която издърпала автомобила с марка „Опел”. След това свид. Р. се обадил на полицията. Пристигнали служители на МВР, които огледали местопроизшествието. Те се отправили да търсят „Кенан”. След това се върнали и казали на свид. Р. да отиде заедно с „Кенан” в полицията следващия понеделник. Свид. твърди, че продал повредения автомобил за 5 000 лв. За ремонтът заплатил около 100 лв. повече от това, което му заплатил застрахователя.
6. При разпита си свид. Г. сочи, че не си спомня детайли за произшествието, но предполага, че то е било посетено. Свид. не си спомня дали двамата водачи са били там. Предполага, че двамата водачи са се явили впоследствие в районното управление и са подписали протокола.
7. В дена на издаването на протокола за ПТП е издаден и акт за установяване на следните административни нарушения на ответника (АУАН):
7.1. по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП - ответникът не се е движил на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко;
7.2. чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” от З.вП - ответникът е напуснал местопроизшествието, като не е уведомил съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и не е изпълнил указанията ѝ.
7.3. Актът е връчен на ответника на същата дата (л. 37).
8. На 07.09.2016 г. въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление (НП) № 16-0362/000405 от ВПД Началник РУП към ОДМВР - Силистра, РУ Туракан. НП е връчено при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, тъй като ответникът не е открит на адреса (по сведения на съседи лицето е заминало да работи във ФРГ - л. 38).
9. Лекият автомобил „БМВ 320Д” на 31.07.2015 г. е закупен от „Траян транспорт” ЕООД, които на 17.02.2016 г. са сключили договор за лизинг (като лизингодатели) за същия автомобил със свид. Р. (л. 19 и 20, СРС). „Траян транспорт” са упълномощили свид. Р. да получава обезщетения от застрахователни компании във връзка с произшествия и аварии на същия автомобил (л. 21, СРС).
10. Видно от изготвената справка в интернет - страницата Гаранционния фонд, отговорността н водача на лекия автомобил „Опел Астра”, с рег. № ***, е била застрахована за периода: 09.04.2016 г. - 08.04.2017 г. при ищцовото дружество, като е иЗ.адена полица № BG/02/116000407900 (л. 17, СРС).
11. Щетите по пострадалия автомобил са оценени от застрахователя на 1 314,38 лв. (л. 12 - 16,СРС).
12. На 10.01.2017 г. ищцовото дружество е превело на свид. Р. сумата от 1314,38 лв., представляващи обезщетение по полицата „Гражданска отговорност на автомобилистите” № BG/02/116000407900 (л. 23, СРС).
13. На 18.01.2017 г. от ищеца до ответника е отправена регресна покана, която не е получена от адресата (л. 24 и 25, СРС).
14. По делото е изслушана съдебна автотехническа експертиза (САТЕ - л. 47 и 56), която е изследвала механизма на ПТП и е установила, че:
14.1. стойността на разходите, необходими за поправянето на автомобила е 1 314,38 лв. (сумата съвпада с оценката на застрахователя);
14.2. разликата между пазарните стойности на автомобила преди и след увреждането (2 500 лв. - 1690 лв.) възлиза на 810 лв.
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.По
допустимостта
15.
Съдът намира,
че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от
завеждането им, което налага разглеждането им по същество.
II.
По основателността на иска за възстановяване на заплатеното застрахователно
обезщетение и ликвидационните разноски
16.
Относно
вината за процесното ПТП
16.1.
Съдът приема,
че ищецът е причинил процесното ПТП. Същият действително не е установен
при посещението на местопроизшествието от служителите на МВР, но впоследствие
протоколът за ПТП е подписан от ответника, което обстоятелство не се оспорва.
Впоследствие на ответника е връчен и АУАН, в който са описани констатациите от
протокола. В административнонаказателната преписка, приложена по делото,
липсват възражения на ответника. В тази връзка съдът приема, че подписвайки
протокола за ПТП, ответника е приел констатациите в него относно механизма на
ПТП. Протоколът от своя страна, разгледан и в контекста на заключението на
САТЕ, налага извода, че вина за произшествието носи именно ответника, тъй като
последния е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, като не се е движил
на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. В
резултат на поведението на ответника е последвал и удара на управляваният от
него л. а. „Опел Астра” с движещият се пред него л.
а. „БМВ 320 Д”.
16.2.
От страна на
ответника не са ангажирани доказателства, за наличие на обстоятелства,
изключващи вината му.
17.
Относно настъпилите вреди
17.1. Стойността на разходите за поправянето на автомобила е 1 314,38 лв.
17.2. Пазарната стойност на автомобилът преди ПТП е бил 2 500 лв., поради което съдът приема, че поправянето му е било икономически целесъобразно.
18.
Относно
изплащането на обезщетението от застрахователя на пострадалото лице.
18.1.
Установено е също така, че към момента на ПТП
отговорността на водача на МПС е била застрахована при ищцовото дружество.
Последното е определило щетите по л. а. „БМВ 320 Д” на 1 314,38 лв. и е
заплатило същите на Е.Х.Р..
18.2.
Последният действително не е бил собственик на
автомобила, към момента на плащането, но същият е бил упълномощен от
собственика „Траян транспорт” ЕООД да получава обезщетения от застрахователни
компании във връзка с произшествия и аварии на същия автомобил (вж. т. 9). В тази връзка съдът намира, че
застрахователното обезщетение е заплатено на „Траян транспорт” ЕООД, чрез
упълномощеното лице - Е.Х.Р..
19.
Относно основанията за регрес
20.
От разпита на свид. Р. се установява, че ответникът е
напуснал местопроизшествието, което е наложило протоколът за ПТП и АУАН да
бъдат съставени няколко дни по - късно. Тези твърдения се потвърждават от
констатациите в протокола и показанията на свид. Г..
21.
Съгл. чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователят има
право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение
заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото
на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието
от тях е задължително по закон. Съгл. чл. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г.
за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд (Наредбата), при ПТП с материални щети се
съставя протокол за ПТП - приложение № 2. В чл. 6 от същата наредба са изброени
случаите, при които местопроизшествията не се посещават от органите на МВР - „Пътна
полиция” и не се съставят документи. Конкретният случай не попада сред
изброените, поради което по арг. от обратното се
налага извода, че процесното ПТП е следвало да бъде посетено от органите на МВР
(което е и сторено съгл. съставения протокол и показанията на свид. Г.).
22.
В тази връзка съдът приема, че ищецът има право да
предяви регресната си претенция срещу ответника, тъй като последния е напуснал мястото
на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата. (С оглед изложеното, не следва да се
обсъждат твърденията на ищеца, че ответника се е отклонил от е отклонил от
проверка за алкохол).
23. Със заплащането на сумата от ищеца е възникнало и регресното му вземане по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ.
24.
Относно искането за възстановяване на
ликвидационните разноски
24.1. По делото не са представени никакви доказателства, че такива разноски са начислени и че същите са действително направени. Следва да се отбележи и че посочената сума на претенцията в поканата за доброволно изпълнение (1 339,38 лв.) се различава от тази по исковата претенция (1 329,38 лв.).
24.2. Поради тази причина по никакъв начин не може да се установи как е формирана стойността на ликвидационните разноски и какво представляват те (заплатени такси на оценителя, заплатени разходи по уведомяването на деликвента или др.).
25. В тази съдът намира, че иска за
възстановяването на стойността на заплатеното застрахователно обезщетение се
явява за основателен за стойността на заплатените щети (1 314,38 лв.), но не и за претендираните ликвидационни
разноски (15 лв.).
III.
По на иска за заплащане на мораторна лихва върху заплатеното обезщетение
26. На осн. чл. чл. 378, ал. 6, изр. 2 от КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД застрахователят има право на законната лихва върху претендираната сума, считано от поканата за плащане към причинителя на вредата.
27. В конкретният случай се установява, че поканата не е получена от ответника, тъй като последният е отсъствал от адреса (л. 25 и 26, СРС).
28. Поради тази причина законната лихва следва да бъде присъдена от момента на завеждането на исковата молба в СРС (12.06.2019 г.), като иска за заплащане на мораторна лихва за периода: 25.02.2017 г. - 11.06.2019 г. (вкл.) следва да бъде отхвърлен.
Разноски
29. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати част от направените от ищеца разноски (833,18 лв.), възлизаща на 606,64 лв.
30. Моти***иран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответника Л.И.М., с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на ищеца „ЗД „Б.И.” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, п. к. 1407, р - н „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, равностойността на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, заплатено от ищеца на Е.Х.Р., в резултат на пътнотранспортно произшествие, причинено от ответника, като водач на лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ***, на 19.08.2016 г. в с. Стефан Караджа, обл. Силистра, по ул. „Централна“ № 1, възлизащо на 1 314,38 лв. (хиляда триста и четиринадесет лева и тридесет и осем стотинки); както и законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху сумата от датата на подаване исковата молба пред СРС (12.06.2019 г.) до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни поради недоказаност исковете за
осъждането на ответника да заплати разноските по ликвидирането на щетата,
възлизащи на 15 лв. и мораторна лихва за периода:
25.02.2017 г. - 11.06.2019 г. (вкл.) в размер на 309,46 лв.
ОСЪЖДА ответника Л.И.М., с ЕГН **********, да заплати на ищеца „ЗД „Б.И.” АД, с ЕИК *********, направените от последния разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 606,64 лв. (шестстотин и шест лева и шестдесет и четири стотинки).
Ищецът е посочил банкова сметка в „Банка ДСК” ЕАД, с IBAN: ***.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от решението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: