Р Е Ш
Е Н И Е
№ 150 24.04.2019
г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ..………...........………….…........................……………...... състав
на трети април …..……………………………………..… две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ
ГОЧЕВ
ИРЕНА АВРАМОВА
секретар ……… Д* Х*.. .….……….…………………………………..….………
прокурор ……………………….…….……. .....................................................…..……….…….......
като разгледа докладваното от ...................................председателя. ...….................…..………….
В гр. дело № 761 ......... по описа за 2018 год., ...………....................…………….....................….
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от адв. С., пълномощник на Х.Д.А. ***, заместен в хода на производството, на основание чл.227 от ГПК, от Д.Х.А. ***.
С Решение
№ 138 от 11.10.2018 г., постановено по гр.д. № 1230 по описа на РС Харманли за 2017 г., съдът е отхвърлил
предявения от Х.Д.А. против С.Р.Д., М.Р.С.,
В.Д.В. и Е. П* К. иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК да приеме за установено по
отношение на ответниците, че ищецът А. е собственик на основание наследяване и
давност на 1/8 идеална част от ПИ с идентификатор 77181.** по КК на гр. Х**, одобрена със Заповед № РД-18-9/23.03.2006 г. на
ИД на АК, с административен адрес на имота гр. Х*,
ул. „ **“ № * целия с площ от 483 кв.м.,
както и на 1/4 идеална част от
построената в имота сграда с идентификатор 77181.* с предназначение „ жилищна
сграда“ и на 1/12 идеална част от сграда
с идентификатор 77181.**2, с предназначение „селскостопанска сграда“ с
площ от 38 кв.м.
Със същото решение съдът е отхвърлил предявения
от Х.Д.А. против С.Р.Д., М.Р.С., В.Д.В.
и Е. П* К. иск с правно основание чл.109 от ЗС да бъдат осъдени ответниците да
възстановят сграда с идентификатор 77181.17.61.2, с предназначение
„селскостопанска сграда“ с площ от 38 кв.м., построена в ПИ с идентификатор
77181.*по КК на гр. Х*,
одобрена със Заповед № РД-18-9/23.03.2006 г. на ИД на АК, с административен
адрес на имота гр. Х*, ул. „ *“ № *.
Съдът е отхвърлил предявения от Х.Д.А. против С.Р.Д., М.Р.С., В.Д.В. и Е. П** К. иск
с правно основание чл.108 от ЗС да бъдат осъдени ответниците да предадат на
ищеца движими вещи – 1. Валки 28 бр., с дължина 2 м. и диаметър 10 см.; 2.
Валки 13 бр. с дължина 4 м. и диаметър 10 см.; 3. Дъски 2 бр. с дължина 4 м.,
ширина 25 см. и дебелина 2 см.; 4. Дъски 30 бр. с дължина 1 м., ширина 12 см. и
дебелина 2 см.; 5. Летви 18 бр. дължина 3 м., ширина 4 см. и дебелина 3 см.;
6.Врата дървена с монтирана секретна брава; 7. Тухли единички, плътни – 280
бр.;8.Ръчна количка, боядисана с гумено колело; 9. Телена мрежа, оградна, с
дължина 8 м.; 10. Варел боядисан с вместимост 200 л.; 11. Поцинкована ламарина
2 бр. листове; 12. Чугунени рамки 4 бр. с плочи и рингове за печка; 13.
Пластмасови дъги за разсад – 75 бр. ; 14. Железни колове 60 бр., както и
предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.521 ал.2 от ГПК да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца сумата729,60 лв. представляваща
равностойността на посочените движимите вещи.
Съдът е отхвърлил иска с правно основание чл.537
ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по наследство и давност № 115 т.3, нот.д.441/2015 г. на Нотариус А** П*, с район на действие – района на РС Харманли.
Съдът е осъдил ищеца Х.Д.А. да заплати на
ответниците С.Р.Д. и М.Р.С. направените по делото разноски в размер на 700лв.
Недоволен от постановеното решение е останал
въззивникът Х.Д.А.,заместен в хода на производството, на основание чл.227 от ГПК, от Д.Х.А. *** който чрез пълномощника си адв. С. обжалва в срок. Твърди,че
постановено от първоинстанционния съд решение е неправилно, поради неговата
необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Във въззивната жалба навежда
предимно доводи за неправилност на постановеното решение, касаещи иска по
чл.124 ал.1 от ГПК. Твърди,че от събраните по делото доказателства не се
установявало по безспорен и категоричен начин,че ответниците са придобили
правото на собственост върху имота, като са упражнявали спокойно и
необезпокоявано фактическа власт в период по- дълъг от 10 години и че са
демонстрирали намерението си за своене пред него. Ищецът бил владял имота след
смъртта на своите наследодатели на основание годно да го направи собственик.
Този факт бил безспорно доказан от събраните по делото писмени доказателства и
разпитаните свидетели. Счита,че неправилно, след като е приел за неоснователен
и недоказан иска по чл.124 ал.1 от ГПК съдът е отхвърлил като
неоснователни и недоказани и съединените
искове с правно основание чл.108 и чл.109 от ЗС и съединеният при условията на
евентуалност иск с правно основание чл.521 ал.2 от ГПК, както и искът с правно
основание чл.537 от ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
решението на РС Харманли и постанови друго по съществото на спора, с което да
уважи изцяло предявените искове. Моли да
бъдат присъдени направените по делото, пред двете инстанции, разноски.
В срок е
постъпил писмен отговор от адв. М., пълномощник на въззиваемите С.Р.Д., М.Р.С., В.Д.В. и Е.П.К., с
който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от
първоинстанционния съд решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да
бъдат присъдени направените по делото, пред въззивната инстанция,разноски.
Хасковският окръжен съд като провери
основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с
разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е
неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде
потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да
заплати направените по делото разноски от въззиваемите,представляващи платено
възнаграждение на адвокат, а именно : 250 лв. на С.Р.Д.;
250 лв. на М.Р.С. и 200 лв. обща
на В.Д.В. и Е.П.К., съгласно
представените от въззиваемите договори за правна защита и съдействие.
РС Харманли е сезиран с обективно съединени
искове, предявени от Х.Д.А. против С.Р.Д., М.Р.С., В.Д.В. и Е. П* К.,
както следва: 1. Иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК да бъде прието за установено по отношение на
ответниците, че ищецът А. е собственик на основание наследяване и давност на
1/8 идеална част от ПИ с идентификатор 77181.* по
КК на гр. Х**, одобрена със Заповед № РД-18-9/23.03.2006 г. на
ИД на АК, с административен адрес на имота гр. Х*, ул.
„ Х**“ № **, целия с площ от 483 кв.м.,
както и на 1/4 идеална част от
построената в имота сграда с идентификатор 77181.17** с
предназначение „ жилищна сграда“ и на
1/12 идеална част от сграда с идентификатор 77181.17.61.2, с предназначение „селскостопанска
сграда“ с площ от 38 кв.м.; 2. Иск с правно основание чл.109 от ЗС да бъдат
осъдени ответниците да възстановят сграда с идентификатор 77181.**2, с предназначение „селскостопанска сграда“ с площ от 38 кв.м., построена
в ПИ с идентификатор 77181** по КК на гр. Х*, одобрена със Заповед № РД-18-9/23.03.2006 г. на ИД на АК, с
административен адрес на имота гр. Х*, ул. „ **“ № 7**; 3. Иск с правно основание чл.108 от ЗС да бъдат
осъдени ответниците да предадат на ищеца движими вещи – 1. Валки 28 бр., с
дължина 2 м. и диаметър 10 см.; 2. Валки 13 бр. с дължина 4 м. и диаметър 10
см.; 3. Дъски 2 бр. с дължина 4 м., ширина 25 см. и дебелина 2 см.; 4. Дъски 30
бр. с дължина 1 м., ширина 12 см. и дебелина 2 см.; 5. Летви 18 бр. дължина 3
м., ширина 4 см. и дебелина 3 см.; 6.Врата дървена с монтирана секретна брава;
7. Тухли единички, плътни – 280 бр.;8.Ръчна количка, боядисана с гумено колело;
9. Телена мрежа, оградна, с дължина 8 м.; 10. Варел боядисан с вместимост 200
л.; 11. Поцинкована ламарина 2 бр. листове; 12. Чугунени рамки 4 бр. с плочи и
рингове за печка; 13. Пластмасови дъги за разсад – 75 бр. ; 14. Железни колове
60 бр., и при условията на евентуалност иск с правно основание чл.521 ал.2 от ГПК да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца сумата729,60 лв.
представляваща равностойността на посочените движимите вещи; както и с иск с
правно основание чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по наследство и давност № 115 т.3, нот.д.441/2015 г.
на Нотариус А* П*, с район на действие –
района на РС Харманли.
При разглеждането на спора
първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и допустими доказателства.
Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че
предявения иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК е неоснователен и
недоказан, поради което го е отхвърлил изцяло. Правилно и законосъобразно, след
като е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения главен иск с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК, съдът е отхвърлил и обективно съединените искове с правно
основание чл.109 от ЗС, чл.108 от ЗС и при условията на евентуалност чл.521
ал.2 от ГПК и този с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК. Изложените от
първоинстанционният съд мотиви на
основание чл.272 от ГПК се споделят от
настоящата инстанция. Пред настоящата инстанция не се представиха нови
доказателства, които да дават основание
на съда да направи изводи,различни от направените от първоинстанциония съд.
За да постанови атакуваният съдебен акт решаващият
съд е приел,че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване,
че е собственик на процесните недвижими
имоти и движими вещи. Тези изводи на съда, както се посочи са правилни и се
споделят от настоящата инстанция, която препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
Доводите на въззивника Х.Д.А.,***, изложени във
въззивната жалба, и поддържани от
конституирания на основание чл. 227 от ГПК негов наследник Д.Х.А. ***, се свеждат до това,че от
събраните по делото доказателства – писмени и гласни се установявало по
безспорен и категоричен начин, че ищецът е собственик на процесните недвижими
имоти и движими вещи. Тези доводи не могат да бъдат споделени и не намират
опора в събраните по делото доказателства.
Ищецът, в чиято тежест е не е установил по
безспорен и категоричен начин, че наследодателят му е бил собственик на
процесния недвижим имот и че самият той е придобил правото на собственост по
наследяване и давностно владение, както твърди в исковата си молба и
уточненията към нея/ имота, касаещ претенцията по чл.124 ал.1 от ГПК/.
На първо място не намира опора в представените по
делото доказателства твърденията на ищеца,че процесният имот е собственост на
наследодателя Д* А. ***, починал през 1952 г. Не са представени доказателства за
наследниците на Д* А. С*, но и не е оспорено твърдението в уточняваща
молба /л.14/,че ищецът е един от наследниците на сина му Д* Д.А.
/удостоверение за наследници л.10/, а ответниците С.Д. и М.С.- наследници,
внуци, на сина му С.Д. С* / удостоверение за наследници л.9/. Липсват
доказателства, от които да се направи извод, че процесният имот е бил
собственост на общия наследодател на страните Д* А. С*,
както и за извършено приживе дарение на този имот на синовете му Д* Д.А. и С.Д.
С*. Не се установява и по безспорен и категоричен
начин идентичност между имота, описан в
нот.акт № 36 от 07.01.1967 г./ л.8 и л.50/ и този, описан в нот.акт №
115 от 04.12.2015 г. / л.46/.
Представеният от самия ищец нот.акт № 36 от
07.01.1967 г., с който С.Д. Ст* е признат за собственик по давностно
владение, наследство и завещание на
½ идеална част от дворно място, застроено и незастроено от 493 кв.м.,
ведно с цялата северна самостоятелна част от жилище, състоящо се от стая и
изба, кухня и салон от построената в същото дворно място къща от две
самостоятелни части: северна и южна, ведно с 1/3 идеална част от построения в
него навес, ведно с целия малък навес за дърва, при граници : улица „ **“, Г* В*, Г* Т**в К*, С* Ди**В**, съставляващ парцел V-2135 в кв.63 по плана на гр. Х**, утвърден със Заповед № 4174/1958 г., опровергава твърдението му,че имотът приживе е бил дарен от общия
наследодател До**А. С** на двамата му сина – До* Д.А. и С.Д.
С*. Както се
посочи, не са представени доказателства, установяващ идентичност между имота,
описан в нот.акт № 36 от 07.01.1967 г./
л.8 и л.50/ и този, описан в нот.акт № 115 от 04.12.2015 г. / л.46/, доколкото
в последния нот.акт е посочен номер по предходен план 2492,кв.62, п.14.
Дори в полза на ищеца да се приеме, че е налице
идентичност в имотите, описани в двата цитирани нотариални акта, то по никакъв
начин не може да се установи, че наследодателят на ищеца Д*Д.А. е владял ½ идеална част от този имот, а след неговата смърт
владението е упражнявано от неговите наследници и в частност от ищеца Х.Д.А..
Извод за упражнявано владение от страна на Х.Д.А. не може да бъде направен и от
събраните по делото гласни доказателства. Според показанията на св.Г* М.,
посочен от ищеца, и на св. П* К* и
св.М* Т*, посочени от отв. С.Д. и М.С.,
се установява безспорно,че в този имот е живял дядо С. с жена си, Р*, негов син, с жена си Н* и двамата им сина / отв. С.Д. и М.С./. Св. К* и
св. Т* твърдят,че в този имот след смъртта на родителите
му е живял единствено и само семейството
на Р*** и неговите деца и че не са чували някой друг да
има претенции за този имот и в частност – ищеца. Св. Т*
твърди,че ищецът Х. е живял в друга къща, недалеч от тази на ответниците С.Д. и М.С., и че не го е виждала
да ходи в тази къща, нито пък да има претенции към нея. В тази насока са и
показанията на св. М.. Според тях последно в този имот на ул. „ **“ №
*** е живял Р* със
семейството си. През 70те- 80те години, когато Р* с
жена си и децата си живеел в тази къща, нямало други хора там. Св.М. твърди,че
до смъртта си/ 1979 г./ Д** живял в
тази къща, а детските му спомени били,че
там са живели двамата братя Д* и С.. След смъртта на
съпругата на Д*, която починала след него, в къщата останали да
живеят Р* и С.. Според този свидетел дворът бил условно разделен на две, като Х.
ползвал двора, като сеел там растения, но не може да посочи периода, в който Х.
е ходел там и е сеел растения/ „ Скоро не съм виждал Х. да влиза в двора. Не
съм го виждал да влиза в този двор от много време, като не мога да кажа точно
година или някакво време“/. Показанията
на св. Б*, както и първоинстанционният съд е приел, не
следва да се кредитират, т.като твърденията й,че имотът е ползван само от Х./
ищецът/ са изолирани и не се подкрепят от останалите, събрани в производството
гласни доказателства, коментирани по-горе. Самата св.Б* не
твърди да е виждала Х. там да работи или да сее, а от него знаела че има засяти
зеленчуци в двора.
Или събраните по делото
писмени и гласни доказателства не дават основание да се направи извод, че
ищецът е придобил по наследство от своя наследодател Д* Д.А. и на основание давностно
владение, продължило спокойно и необезпокоявано повече от 10 години, правото на
собственост върху съответните части от посочените недвижими имоти. Нито едно от
посочените до тук доказателства не сочат ищецът Х.А., респ. неговият
наследодател Д* А. да са осъществили фактическа власт върху процесните
части и от кога. Дори отново в полза на
ищеца да се приеме, че действително в едната част от този имот е живял
наследодателят му Д* Д.А. със семейството си, то той е починал през 1979 г., а
неговата съпруга през 1994 г., и след тази година-1994 г., няма никакви
доказателства наследниците им и в частност ищеца да са живели в този имот или
да са упражнявали фактическа власт. Представена Данъчна декларация от Х.Д.А. от
1998 г. и плащането на данък за съответните части, в каквато насока са
представени по делото доказателства, сами по себе си не са достатъчни, за да
установят правото на собственост на Х.Д.А. върху съответните части от процесния
недвижим имот. Изложеното води до извод, до който е достигнал и
първоинстанционния съд, а именно, че предявения иск с правно основание чл.124
ал.1 от ГПК е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността и недоказаността на иска по чл.124 ал.1 от ГПК,
неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска с правно основание чл.537 ал.2
от ГПК за отмяна на нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност № 115 т.3,
нот.д.441/2015 г. на Нотариус А* П**, с
район на действие – района на РС Харманли.
Постановеното в този смисъл решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Правилно съдът е
отхвърлил като неоснователни и недоказани обективно съединените искове с правно
основание чл.109 от ЗС да бъдат осъдени ответниците да възстановят сграда с
идентификатор 77181.17.61.2, с предназначение „селскостопанска сграда“ с площ
от 38 кв.м., построена в ПИ с идентификатор ** по
КК на гр. Х**, одобрена със Заповед № РД-18-9/23.03.2006 г. на
ИД на АК, с административен адрес на имота гр. Х*,
ул. „ *“ № ** , с правно основание чл.108 от ЗС да бъдат
осъдени ответниците да предадат на ищеца посочените движими вещи/ описани по-горе/ и и при
условията на евентуалност иск с правно основание чл.521 ал.2 от ГПК да бъдат
осъдени ответниците да заплатят на ищеца сумата 729,60 лв. представляваща
равностойността на тези вещи. След като не е установено ищецът да е собственик
на тази сграда/ 1/12 идеална част от нея/, то и неоснователен и недоказан е иска
му за възстановяването й. Нито един от посочените свидетели не установява
съществуването на такава сграда, точното й местоположение и площ. Според св.
Г.Г**, който е познат на ответниците В.В. и Е.К.,
закупили процесния имот от ответниците С.Д. и М.С., в имота, където отишъл през
2016 г. заедно с ответника В.В., в двора, имало стара къща някаква полусрутена
салма.Свидетелят твърди,че не е видял в двора да има струпани дървени материали.
Според св. Х** къщата е била стара, имало и срутени тухли и
керемиди, като не може да посочи дали са от ограда или от друга постройка. Свидетелката
Б*** твърди,че в имота е имало работилница, която се
ползвала от Д** и от сина му Х.,и която сега била развалена,
както и навес, където имало дървени материали и дърва за зимата. Свидетелката
не посочва кога точно е разрушена тази сграда и от кого, по скоро тя-
предполага, че е разрушена, защото са я продали. Или категорично не може да се
установи на първо място,че ищецът е собственик на тази сграда и по-конкретно на
1/12 идеална част от нея, и на следващо място, че тя е разрушена именно от
ответниците, а не се е самосрутила
поради неподдържането й,в каквато насока са гласните показания. Това дава
основание на съда да приеме,че този иск е недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователен и недоказан е и искът с правно
основание чл.108 от ЗС и съединеният при условията на евентуалност иск с правно
основание чл.521 ал.2 от ГПК. Липсват каквито и да е доказателства, че ищецът е
имал процесните вещи и че те са се намирали в този имот. Нито един от
посочените свидетели, вкл. и св. Бодурова не сочат в имота да са се намирали
описаните от ищеца и посочени по-горе движими вещи. Липсват доказателства и за
това,че е тези вещи се държат от
ответниците, без основание. Ето защо искът с правно основание чл.108 от ЗС е
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. След като не се
установява, че ищецът е бил собственик на посочените движими вещи и че те са
във владението на ответниците или са похабени, унищожени или отчуждени от тях,
то липса и основание те да бъдат осъдени да заплатят на ищеца тяхната левова
равностойност. И в тази част обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 138 от 11.10.2018 г. на РС Харманли,
постановено по гр.д. № 1230 по описа
на съда за 2017 г.
ОСЪЖДА Д.Х.А. ***, ЕГН ********** да заплати на М.Р.С.,
ЕГН **********,***, сумата от 250 лв.
направени по делото, пред въззивната инстанция разноски.
ОСЪЖДА Д.Х.А. ***, ЕГН ********** да заплати на С.Р.Д.,
ЕГН **********,***, сумата от 250 лв.
направени по делото, пред въззивната инстанция разноски.
ОСЪЖДА Д.Х.А. ***, ЕГН ********** да заплати
на В.Д.В., ЕГН ********** и Е.П.К., ЕГН **********,***,
сумата от 200 лв.,общо на двамата,
направени по делото, пред въззивната инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок
от връчването му на страните в частта на иска
с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и обективно съединените искове с
правно основание чл.109 от ЗС и чл.537 ал.2 от ГПК, в останалата част, досежно
предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС и обективно съединения при
условията на евентуалност иск с правно основание чл.521 ал.2 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1/
2/