Решение по дело №900/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Милано арт ЕООД, ЕИК *********, [населено място], ж-к Младост1 А, [адрес], ап.20, представляван от управителя Е. Н. М.. Оспорва се решение решение № 254 от 08.04.2025 г. по АНД № 639/2025 г. по описа на РС Бургас. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на съда, че според доказателствата по делото нарушението е доказано. Тъй като, към момента на проверката, при отваряне на сайта на хотела, се виждало, че правилно са посочени местоположението, предлаганите услуги и информация за помещенията и снимков материал, съдът неправилно приел, че потребителят е въведен или би могъл да бъде въведен в заблуждение само и единствено от обявяването на обекта в интернет пространството като „хотел“, а не като „семеен хотел“. Сочи се, че средният потребител прави своя избор въз основа на цялостна информация за обекта, а не само по един критерий. Дори да се приеме, че изложената на сайта информация относно категоризацията на обекта е грешна, тя не може да подведе средния потребител. Излагат се съображения за наличие на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от упълномощен представител, който поддържа жалбата и иска обжалваното решение и наказателното постановление да бъдат отменени. Претендира разноски.

Ответникът директор на Регионална дирекция /РД/ за областите Бургас, Сливен и Ямбол, главна дирекция /ГД/ „Контрол на пазара“ /КП/, Комисия за защита на потребителите /КЗП/, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Не е депозирал отговор на касационната жалба.

Представителят на Прокуратурата на Република България намира жалбата за неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно.

След като прецени твърденията на страните и събраните доказателства, Административен съд – Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба от Милано арт ЕООД, против наказателно постановление № 006709 от 16.01.2025 г., издадено от директора на Регионалната дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище в [населено място] към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството, за нарушение на чл.68в вр. чл.68г ал.4 вр.68д ал.1 предложение първо от Закана за защита на потребителите и на основание чл.210а от ЗП е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер].

В хода на съдебното производство съдът е установил, че Милано арт ЕООД е собственик на семеен хотел Милано, [населено място] с капацитет от 17 стаи и 34 легла.

По повод заповед № 1654/09.08.2024 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите и в изпълнение на Програма „Лято 2024“ по спазване изискванията на Закона за защита на потребителите и на Закона за туризма и наредбите приети и издадени по тяхното прилагане било наредено на 15.08.2024 г. да се извърши проверка на хотела. На 15.08.2024 г. в хода на проверката било установено, че в обекта се извършва туристическа дейност „хотелиерство“ на база на издадено удостоверение за категоризация от Община Бургас с рег.№ БУ-ГДП-7Т5-1Б за утвърдена категория „две звезди“ вид и наименование на обекта „семеен хотел Милано“ с дата на издаване 19.06.2024 г. валидно до 18.06.2029 г. с капацитет 17 стаи и 34 легла. Същото удостоверение е било поставено на видно място в рецепцията където са намирал и ценоразпис на предлаганите услуги, като цените били точни и ясни в лева с включено ДДС. На фасадата на сградата бил поставен рекламен надпис „семеен хотел Милано“. Същият надпис на латиница бил поставен и в тревната площ пред обекта. Преди проверката с отделен констативен протокол № 2763811/15.08.2024 г. в офиса на КЗП РД Бургас била направена разпечатка в официалния сайт на търговеца, от който било видно, че обeктът се рекламира в интернет като „хотел“ (л. 36-42 от АНД № 639/2025 г. на РС Бургас).

За констатираното несъответствие бил съставен констативен протокол № К-2763811 от 15.08.2024 г. (л. 32-35 от АНД № 639/2025 г. на РС Бургас). Съставен бил и АУАН (л. 63-65 от АНД № 639/2025 г. на РС Бургас). Въз основа на АУАН било издадено и процесното НП № 006709 от 16.01.2025 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите.

Както в АУАН, така и в НП е изложено, че предвид масово използвания от потребителите начин, да правят своя информиран избор чрез интернет, с поведението си търговецът въвежда в заблуждение потребителя и е възможно той да избере този туристически обект пред оферти за други обекти. В този контекст е отбелязано, че едва след направени разходи по предприето пътуване и при настаняване в обекта потребителят разбира, че ще получи туристически услуги не в „хотел“, а в „семеен хотел“. Заблуждаващата нелоялна търговска практика се изразява в предоставяне на невярна и подвеждаща нелоялна търговска практика и се изразява в предоставянето на невярна и подвеждаща информация на интернет сайта на туристическия обект относно вида на място за настаняване чрез обявяване на обекта като „хотел“ и спестяване на релевантната и съществена информация, че същият е категоризиран като „семеен хотел“. АНО е посочил, че прилагането на посочената нелоялна търговска практика има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговската практика. Нарушението е [жк], ал.4 вр. чл.68д, ал.1, предл. първо то ЗЗП. На основание чл.210а от ЗЗП на дружеството била наложена имуществена санкция в размер [рег. номер].

С обжалваното решение, предвид установените факти, съдът потвърдил наказателното постановление. За да постанови решението си приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен, а НП издадено от компетентни органи. Съдът е приел, че нарушението е доказано, тъй като на посочените в АУАН и в НП дата и място, търговецът Милано арт ЕООД, предоставяйки невярна и подвеждаща информация относно вида на място за настаняване, чрез обявяването му като „хотел“, несъответстващо на дадената категоризация като „семеен хотел“, търговецът прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, с която въвежда в заблуждение потребителите относно вида на туристическия обект и това би могло да повлияе при вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел, ако не е използвана тази търговска практика.

Изложени са мотиви за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Възраженията в касационната жалба са в две насоки:

– липса на нарушение, тъй като на интернет страницата на туристическия обект невярно бил посочен вида на обекта, но останалата информация била коректна, поради което потребителят не можело да бъде подведен

– наличие на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН

Възраженията са неоснователни. Идентично те са били изложени и в жалбата пред районния съд. В обжалваното решение са изключително подробно обсъдени и мотивирано намерени за неоснователни. Касационният състав напълно споделя мотивите и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати никакви процесуални нарушения. Правилно съдът е приел, че нарушението е доказано и правилно е преценил, че имуществената санкция правилно е наложена към минимума. Правилни и относими към конкретния случай са и мотивите за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Предвид изложеното решението, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

Ответникът не претендира разноски.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХXVI състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 254 от 08.04.2025 г. по АНД № 639/2025 г. на Районен съд – Бургас.