Решение по дело №175/2021 на Районен съд - Раднево

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер 260112                                09.06.2021 година                               град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На двадесет и шести май                                                                             2021 година

В публично заседание в следния състав:

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Вълчанова

при участието на секретаря Живка Манолова, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 175 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2  КТ.

Производството е образувано по искова молба А.А.А. срещу „Рудник Трояново – север” с. Ковачево, клон на „Мини Марица - изток” ЕАД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 310, т.1 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2 във вр. с чл.188, т.3 във вр. с чл.190, ал.1,т.4 от КТ. Ищецът е бил в трудово правоотношение с „Мини Марица – изток” ЕАД, клон рудник „Трояново – север”, с. Ковачево, считано от 06.11.2000 г., видно от сключения между страните Трудов договор № 99 от 03.11.2000 г., като същият е назначен първоначално на длъжност „Машинист на задвижваща станция ГТЛ – 1800”, а в последствие преназначен на длъжност „Шофьор автобус/товарен автомобил, извозващ хора”. На 29.12.2020 г. му е връчена /при отказ, в присъствието на двама свидетели/ Заповед № чр.02.216 от 29.12.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение”, подписана от управителя на „Мини Марица - изток" ЕАД, клон рудник „Трояново- север” и наказанието му е наложено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, във връзка с чл. 188, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 190, ал 1, т. 4 предложение първо и т. 7 КТ, във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ, във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 8 предложение първо от КТ, във връзка чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ. Ищецът твърди, че издадената заповед за дисциплинарно уволнение е неправилна и незаконосъобразна, тъй като същата е издадена при допуснати съществени нарушения от материалноправен и процесуалноправен характер и наред с това намира, че направените в заповедта констатации не отговарят на действителната фактическа обстановка, поради, което неправилно му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „Уволнение”. Твърди, че според разпоредбата на чл.192 КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от нарочно определено от него длъжностно лице с ръководни функции и в този смисъл оспорва заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и, че тя не е издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност - дисциплинарната власт. Счита, че налагането на дисциплинарно му наказание „Уволнение” от лицето Живко Бончев Желев - управител клон рудник „Трояново – север” не е в рамките на предоставените му с договора за управление пълномощия. Твърди, че е опорочена процедурата, уредена в чл.193, ал. 1 КТ, според която работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Твърди, че обясненията му в настоящото производство са искани на основание спешна проверка по Заповед № РД-09-437 от 28.09.2020 г. на Изпълнителния директор на „Мини Марица-изток" ЕАД, която заповед е „На основание Закона за вътрешния одит в публичния сектор, утвърден годишен план на „Вътрешния одит" в „Мини Марица-изток" ЕАД - ех. № 115 от 06.01.2020 година и Доклад от 28.09.2020 година, съставен от Огнян Арабаджиев - Експерт сигурност - клон рудник ,, Трояново-север ", отдел „ Сигурност", като от цитираната заповед е видно, че е разпоредено извършване на вътрешна проверка, но никъде в заповедта не е посочено, че тя е извършена в рамките на започнало дисциплинарно производство срещу него и че исканите от него обяснения са именно във връзка с такова производство.  Твърди, че от поисканите му по-късно от него обяснения отново не става ясно, че работодателят му е започнал срещу него производство по налагане на дисциплинарно наказание и че на него му се вменява нарушение на трудовата дисциплина. Също така, твърди, че не му е предоставен разумен срок за даване на писмените обяснения, както и че множеството от въпросите, на които е трябвало да отговори са му били предоставени от назначената комисия в 13:25 ч. на 28.09.2020 г. като му е бил даден срок за отговор на въпросите до 14:00 ч. на 28.09.2020 г„ т.е. за 35 мин. е трябвало да отговори на поставените му 8 /осем/ въпроса като отговорите на тези въпроси са били давани под натиск от служител на дружеството - работодател. Ищецът посочва още, че в обжалваната заповед наказващият орган твърди, че при издаване на заповедта за дисциплинарно наказание е взел предвид писмени обяснения от ищеца вх. № 17683/13.10.2020 г., изискани с писмо изх. № РД-17-961/07.10.2020 г. и категорично заявява, че обяснения му, входирани с този номер и дата не са давани, а единствените писмени обяснения, които ищецът е давал са от 28.09.2020 г. по повод Заповед № РД-09-437 от 28.09.2020 г. на Изпълнителния директор на „Мини Марица-изток” ЕАД, цитирани на стр. 2 и стр. 4 от Заповедта. Освен това ищецът твърди, че Заповед № РД-09-437 от 28.09.2020 г., издадена от Андон Андонов - изпълнителен директор не е подписана лично от него, респективно не се доказва че обясненията му са достигнали до натовареното с реализиране на дисциплинарната отговорност лице, както и дали въобще това той е запознат с инициираното дисциплинарно производство. Ищецът посочва, че в практиката си Върховният касационен съд е приел, че не е от значение дали искането за даването на обяснения е направено и/или прието от работодателя или от друго лице, по поръка на работодателя, но е от значение достигането на обясненията до работодателя или до носителя на дисциплинарна власт, който да ги вземе предвид в дисциплинарната процедура. /Решение № 322/05.05.2010 г. по гр.д. № 301/2009 г., III гр.о., ВКС/.

Също така ищецът твърди, че наказващият орган не е спазил и разпоредбите на чл. 195, ал.1 от КТ като от съдържанието на издадената от него заповед, не ставало ясно по категоричен начин, в какво точно се състои нарушението, за което на него е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, че същото е извършено виновно, както и датата на извършване на нарушението. Твърди, че в заповедта са описани подробно на няколко пъти действията му заснети с видеокамера, което съдържание на записа категорично оспорва), които обстоятелства и факти не доказват по безспорен начин, че той е извършил вменените му нарушения, а именно: „опит да отклони/изнесе 6 броя пластмасови бутилки...”, „увреждане имуществото на работодателя”, „злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието”, „опазване на активите и информацията”, „изнасяне на инвентар”, като съображенията му за това са следните: В изложеното на стр. 2 от заповедта е описано следното: „на 26.09.2020 г., през работно време около 09:30 ч. на територията на клон рудник „Трояново - север", с. Ковачево в района пред участък „Автотранспорт" между кафе-машината и магазина/ спира служебно МПС-камион с вътрешна регистрация № Р25773, след което три пъти слиза и сваля от него три торби /чувала/ с обемно съдържание, които премества в паркиран автомобил, марка „Мерцедес МЛ" с рег. № В2288ВТ....." и изложената на стр. 3 фактическа обстановка: „.....Водачът на камиона - А.А.А. се оглежда внимателно, след което слиза от камиона и се отправя в посока към хранителния магазин, след няколко секунди се връща, минава от задната страна на камиона и отива до лекия автомобил марка „Мерцедес МЛ" като отваря багажната врата и след това дясната врата на камиона, качва се на него и го премества 1-2 метра напред, с което закрива видимостта към багажното отделение на лекия автомобил. След което слиза от камиона и в продължение на три пъти всеки път сваля от него с усилие някакъв багаж:, който се намира в 3 бр. чувала/торби/ и го качва в багажното отделение на лекия автомобил.....". Твърди, че от така представената фактическа обстановка не се доказва по категоричен начин, че багажът, който той премества от служебния си автомобил в багажното отделение на личния си автомобил, е именно намерените между предните и задните седалки на личния му автомобил три торби с по две туби дизелово гориво и че въпросът с преместването на багаж от служебния в личния му автомобил изобщо не е бил обсъждан в хода на проверката, нито във връзка с него са искани писмени обяснения от него. Във връзка с това ищецът твърди, че няма как наказващият орган да включва в обжалваната заповед факти и обстоятелства, по които той не е давал обяснения, а в последствие да е наказан именно за описаните обстоятелства. Твърди, че също така е и спорна датата на извършване на нарушението. Посочва, че с изложеното в заповедта, че „гореописаното поведение на А.А. е заснето от поставените на територията на рудник „Трояново - север", с. Ковачево камери за видеонаблюдение и е видяно от дежурната операторка от Центъра за Видеонаблюдение, която е била на смяна на този ден - 26.09.2020 г....." /стр. 2, абзац 2 и стр. 4, абзац 1 от заповедта/, и че „по повод гореописания случай била издадена заповед № РД-09-437/28.09.2020 г. от Изпълнителния директор на „Мини Марица-изток" ЕАД, град Раднево, съгласно която да се формира комисия, която да извърши проверка на фактите и обстоятелствата, касаещи поведението на служителя/работника А.А.А. на 03.07.2020 г...." /стр. 2, абзац последен/, както и че, „В резултат на извършената проверка, събраните писмени доказателства, прегледа на видеозаписа от камера РТ2 от 03.07.2020 г.... " /стр. 5, абзац 2/ има явни противоречия относно датата на извършване на нарушението. Твърди, че не е ясно на кой точно запис се е позовала комисията /на този от 03.07.2020 г. или на този от 26.09.2020 г./ и анализирайки фактите и обстоятелствата от записа е достигнала до изводите за извършено тежко нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца. Твърди, че в този смисъл изводите до които е стигнала комисията са погрешни, направени на база предположения, недоказани и неоснователни. Твърди също, че в процесната заповед нарушението, за което е наложено наказанието „уволнение" не е точно и ясно описано, както и не е доказано, че същото е виновно извършено от него, с което също е нарушен принципът, заложен в чл. 195, ал. 1 от КТ. Твърди, че комисията не е отчела всеизвестния факт, че всички горива променят своя обем в зависимост от температурата си, като към датата на извършваната проверка 28.09.2020 г. температурата е била 24 - 26°С и че  било доказано, че с увеличаване на температурата от 17°С до 24°С (със 7°) обемът на дизела се увеличава с 4,3 % до 33,3 %. (изследване на ТУ - София). Твърди, също че комисията не е открила никакви несъответствия между утвърдения ред и начин за водене и отчитане на пътните листове и начина, по който ищецът е водил и отчитал неговите пътни листове и че служебният автомобил камион МАН с вътр. № 5773 е бил ползван /съответно и зареждан с гориво/ от двама шофьори - ищецът и колегата му, които са работили на смени от по 12 часа и от направеният извод, че поради наличие на излишък от гориво, ищецът е извършил нарушение на трудовите си задължения е неоснователен и се опровергава от изложените по-горе аргументи, водещи до обратния извод.

Ищецът твърди още, че изложеното от комисията, че е направил опит да отклони/изнесе 66 литра течност с мирис на дизелово гориво чрез автомобил „Мерцедес МЛ” също остава недоказано и е направено само на база предположения, като първо към момента на извършената от служителите на РУ - гр. Раднево проверка, около 12:00 ч. на 26.09.2020 г., автомобилът „Мерцедес” е бил паркиран на паркинг в близост до участък „Автотранспорт”, но извън територията на предприятието, а ищецът по това време е извършвал служебните си ангажименти, както и че няма данни ищецът да е правил опит да напусне територията на рудник „Трояново-север” още по-малко с цел да изнесе тези 66 литра дизелово гориво. Твърди, че по никакъв начин с действията си през деня не е показвал да има намерение да извърши вменените му нарушения - пренесе и/или превози и/или отклони и/или изнесе туби с дизелово гориво нито пък има доказателства в тази насока. Счита, твърдението, че ищецът е пренасял/транспортирал гориво на територията на клон рудник „Трояново-север” със служебно управлявания камион също не отговаря на истината и от фактическата обстановка, относно намерените в личния му автомобил бутилки с гориво ищецът е описал подробно в дадените от него писмени обяснения във връзка със Заповед № РД-09-437 от 28.09.2020 г. на Изпълнителния директор на „Мини Марица-изток” ЕАД, от които става ясно че ищецът е намерил в с. Ковачево /извън територията на предприятието/ в страни от пътя, минаващ през селото 3 торби с по 2 шишета и ги е качил в автомобил „Мерцедес МЛ”, който след това е паркирал на паркинг в с. Ковачево, като след това е отишъл да си върши служебните ангажименти. Твърди, че въпреки изводите, до които е достигнала комисията след като е анализирала фактите и обстоятелствата и е изгледала видеозапис, са в пълно   противоречие   с   твърдяното   от  него,   никой   не   е   направил   опит  да   изясни противоречивите факти с цел да се установи какъв точно е багажът, който ищецът мести от служебния в личния си автомобил и едва ли от видеозаписа на камерите се установява ясно и категорично, че ищецът слага три торби с гориво в личния си автомобил, като тук отново изводите на комисията, която разследва случая са противоречиви, тъй като от една страна се твърди, че виждат ищеца да сваля тубите с гориво от служебния си автомобил и да ги слага в личния си автомобил, от друга страна разглеждат и хипотеза, при която той е намерил тубите с гориво, но не ги е предал на съответните лица, поради което не става ясно за какво точно нарушение същият е наказан. Твърди, че от неговите обяснения по случая става ясно, че той е намерил бутилките на пътя извън Рудника и ги е качил в личния си автомобил и никой не е изследвал въпроса дали в този момент, той не е имал намерение да уведоми за намерените от него торби на определеното за това лице -минния диспечер. Още повече, че за да изпълни това вменено му задължение, работодателят е следвало да му осигури техническа възможност за това, а именно - телефон, от който да се обади, телефонен номер на минния диспечер и др. подобни. Твърди, че не е уведомен от работодателя си как да процедира в подобна ситуация, нито са му осигурени средства, чрез които да изпълни вмененото му от работодателя задължение за уведомяване. Твърди, че е недоказано е и посоченото в обжалваната Заповед тежко нарушение на трудовата дисциплина „неуплътняване на работното време по смисъла на чл. 197, ал. 1, т. 1, предложение последно от КТ”. Твърди, че не е конкретизирано как точно са установили това неуплътняване на работното време и в какво точно се изразява то - забелязван е да се мотае без работа; констатирано е, че не си върши работата; закъснявал е с извозването на смените или има други оплаквания в тази насока и че относно това тежко нарушение не са ангажирани никакви доказателства, няма изнесени факти и обстоятелства, а същото е прибавено в заповедта като бланкетен текст, без конкретно съдържание. Посочва, че друг съществен порок, от който страда издадената заповед, е че в старанието си да мотивира наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” наказващият орган е изложил, че работникът е нарушил редица норми и правила /заповеди, разпоредби от КТ, Правилник за вътрешния трудов ред/, без да конкретизира нито едно от тях, като са изброени  десетки норми и текстове от различни вътрешни заповеди и правилници, с повечето от които той дори не бил запознат, което води до объркване, неяснота и затруднява неговата защитата срещу незаконното уволнение. Още повече, че и с направеното искане за писмени обяснения нарушенията на трудовата дисциплина не са посочени по разбираем за него начин, за да може той да се защити по всяко едно от тях. /в този смисъл Решение № 722 от 03.01.2011 г. по гр.д. № 518/2009 г., IV гр.отд., ВКС/ Твърди, че всичко това навежда на мисълта, че комисията е направила своите изводи без подробно да анализира всички факти и обстоятелства, относими към действията му, а ги е направила само и единствено на база предположения. Посочва още, че оспорва законосъобразността на издадените вътрешни актове в „Мини Марица-изток” ЕАД, които според работодателя той е нарушил. Твърди, че Заповед № РД-09-005 от 03.01.2020 г. на Изпълнителния директор на „Мини Марица-изток" ЕАД, т. 2.1 „Забранява се по какъвто и да е начин пренасянето/превозването на гориво-смазочни материали и/или стоково материални ценности без надлежен документ, както в съответния рудник, така и извън него " и т.2.2 „При откриване или намиране на ГСМ или СМЦ се запазва мястото на откритите материали без да се нарушава физическата им цялост и местоположение. Уведомява се незабавно минния диспечер на съответния рудник и задължително се изчаква пристигането на отдел „Сигурност" или охранителната фирма", както и Правилника за вътрешния трудов ред в „Мини Марица-изток" ЕАД, раздел IX, т. 6 „Редът за действие от работниците и служителите на дружеството при намиране или откриване на гориво-смазочни /ГСМ/ и/или стоково материални ценности /СМЦ/ на територията на „Мини Марица-изток" ЕАД включваща рудници, урбанизирани територии, поземлени имоти и пътни артерии е следния: т. 6.1 „Забранява се по какъвто и да е начин пренасянето/превозването на гориво-смазочни материали и/или стоково материални ценности без надлежен документ, както в съответния рудник, така и извън него" и т.6.2 „При откриване или намиране на ГСМ или СМЦ се запазва мястото на откритите материали без да се нарушава физическата им цялост и местоположение. Уведомява се незабавно минния диспечер на съответния рудник и задължително се изчаква пристигането на отдел „Сигурност" или охранителната фирма" са издадени в противоречие с чл. 127, ал. 1, т. 5 от КТ. Със Заповед № РД-09-005 от 03.01.2020 г. и с Правилника за вътрешния трудов ред в „Мини Марица-изток" ЕАД, раздел IX, т. 6 работодателят бил вменил задължения и въвел забрани, но не бил указал реда и начина за изпълнението им, в частност не бил предоставил начин за контакт с диспечера, нито работниците имат на разположение служебни телефони. Твърди, че издадените заповеди и вътрешни правилници били в пълно противоречине един с друг относно забраната за пренасяне , изнасяне без надлежни разрешителни на стоково материални ценности или материали, принадлежащи на работодателя.

Твърди още, че при издаването на оспорваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” не са съобразени в достатъчна степен и не са приложени правилно критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ, както и че  примерно изброените нарушения на трудовата дисциплина в чл. 190, ал. 1 КТ не били абсолютна предпоставка за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение, а същите трябвало да представляват тежко нарушение на трудовата дисциплина /аргумент от т. 7 на ал. 1/ и че следва да се съобразят във всеки конкретен случай критериите по чл. 189, ал. 1 КТ /виж чл. 190, ал. 2 КТ/. Съгласно съдебната практика (Решение № 551 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 64/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 372 от 1.07.2010 г. на ВКС по гр. д. 040/2009 г., IV г. о., ГК,) тежестта на конкретното нарушение следвало да се преценява с оглед обстоятелствата дали работникът спазва изискванията за безопасни условия на труд; тази преценка била комплексна и обхващала всички обстоятелства, свързани с дисциплинарното нарушение, вкл. и значимостта на неизпълнените трудови задължения, настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, съпътстващите нарушението обстоятелства, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и отношението му към трудовия процес. Законосъобразността на дисциплинарното уволнение се преценявала и с оглед на поведението на санкционирания служител /в този смисъл решение № 791/2005 г. по гр.д. № 328/2003 г. на III ГО на ВКС/.

Твърди, че при налагане на дисциплинарната отговорност спрямо него работодателят не е приложил правилно закрилата по чл. 333 от КТ. Не било поискано предварително разрешение за уволнение от Инспекцията по труда или ако е искано такова, то даденото разрешение е незаконосъобразно, тъй като в тежест на работодателя е да установи, че е спазил разпоредбата на закона в тази част,  а видно от приложеното Експертно решение № 4271 от 04.11.2020 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД, гр. Сливен ищецът страда от заболяване, което попада в обхвата на Наредба № 5 /МНЗ от 1987 г./, поради което за него важи закрилата на чл. 333 от КТ. Твърди, че работодателят не е взел предвид и факта, че той е с повече от 20 години трудов стаж в дружеството, бил е непосредствено преди получаване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (правото на пенсиониране е настъпило малко след прекратяването на трудовото правоотношение), е бил лоялен и отговорен през всички тези години, не е нарушавал заповеди, правила и други актове на работодателя, няма никакви провинения, няма налагани никакви наказания и е изпълнявал съвестно и отговорно служебните си задължения, както и се е отнасял с чувство за отговорност и загриженост към активите на дружеството и именно поради това работодателят е следвало да оцени извършеното от него нарушение обективно и да го съпостави с цялостното му трудово досие.

Иска от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението му и да отмени заповедта, с която същото е наложено, и да бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност.  Претендира направените по делото разноски. Представя писмена защита в определения от съда срок.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Рудник Трояново - север“ с. Ковачево, клон на „Мини Марица - изток” ЕАД, в който взема становище, че оспорва предявените обективно кумулативно съединени искове от ищеца А.А.А. за отмяна на наложеното на ищеца със Заповед № ЧР-02-216/29.12.2020г., издадена от Управителя на рудник „Трояново - север", с. Ковачево, клон на „Мини Марица - изток" ЕАД, съгласно която трудовото правоотношение на А.А.А. за заемане на длъжността „Шофьор автобус/ товарен автомобил, извозващ хора" в участък „Автотранспорт" в клон рудник „Трояново-север", с. Ковачево, е прекратено на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ и признаване на извършеното нарушение за незаконосъобразно, представляващ иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/, за възстановяване на ищеца А.А.А. на преди заеманата от него длъжност в рудник „Трояново - север" с. Ковачево, представляващ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.2 от КТ., като счита, че предявените искове от ищеца с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ са допустими, но по същество същите се явяват неоснователни. Излага подробни съображения за законосъобразното налагане на дисциплинарното наказание при спазване на процедурата за това. Подробно обосновава неправилността на всяко от направените възражения в исковата молба. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

Представя писмена защита, в указания от съда срок.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

С протоколно определение от 28.04.2021г. е обявен за окончателен доклада, обективиран в определението от 13.04.2021г., с което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване фактите: сключения между страните трудов договор № 6 от 08.01.2018 г. за изпълнение на длъжността „машинен оператор вулканизиране на каучукови изделия – ГТЛ” в участък „Вулканизации”; връчената на ищеца заповед № 02 от 13.01.2020г. на управителя на рудника за прекратяване на трудовото правоотношение чрез дисциплинарно уволнение, в условията на отказ да бъде получена.

 По същество в исковата молба се спори абсолютно всичко, което може да бъде оспорено, включително дисциплинарната власт на работодателя, знанието на извършителя за заповедите на работодателя, забраняващи изнасяне и пренасяне на гориво и т.н.; спори се дори подписа под списъка за уведомяване; спорят се и очевидно поисканите в хода на дисциплинарното производство и дадени обяснения; спори се и даденото разрешение по реда на чл.333 от КТ. Според съда всяко от оспорванията е опит да се саботира процеса по всякакъв начин и да се разводни предмета на доказване от страна на ищеца. Нито едно от наведените възражения не е основателно и не се доказа в хода на съдебното следствие.Оспори се дори химическата експертиза, която установи вида на горивото.

 

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението за незаконно и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника и че същото е било прекратено с оспорената заповед /тези обстоятелства са безспорни и ненуждаещи се от доказване/, като оттук насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност - дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити и е мотивирана, че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение - че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена - на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на наказанието и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.

Константна е обаче съдебната практика, постановена в решения по чл. 290 ГПК от ВКС /решение № 86/11.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7424/2013 г. III г.о. и множество други решения/, че в рамките на общия фактически състав на уволнението, съдът е длъжен да се произнесе само по отношение на въведените с исковата молба факти и не може служебно да разширява предмета на делото по отношение на факти, които не са въведени в процеса като част от обстоятелствената част на исковата молба, поради което съдът ще разгледа единствено фактите, посочени в исковата молба и които най-условно биха могли да се групират както следва: липса на мотиви в заповедта /чл. 195 КТ/; липса на извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина /чл. 186, чл. 187 и чл. 190 КТ/ и несъответствие на наложеното наказание с тежестта на нарушенията /чл. 189 КТ/.

 

1.По отношение на възражението, че Живко Бончев, в качеството му на управител на Рудник «Трояново Север» село Ковачево- нямал дисциплинарна власт за налагане на дисциплинарно наказание уволнение – съдът счита за неоснователно. Навярно на адв. К. не й е известна разпоредбата на §1 т.1 от КТ и многобройната практиката на Окръжен съд Стара Загора, както и тази на ВКС, където е прието категорично, че всеки един от трите рудници, в качеството си на поделение на МИНИ  «Марица Изток» ЕАД  представлява работодател по смисъла на §1, т.1 от КТ и съответно всеки негов управител разполага с цялата дисциплинарна власт на управител, в това число и правото да налага дисциплинарни наказания.  Представено е доказателство в този смисъл- договор за управление на управителя на ответника. Именно в него в т.4.2. ясно е записано, че управителят на клон рудник „Трояново - север“ има изричното правомощие да назначава и освобождава работници и служители от което следва, че в настоящия случай е налице надлежна делегация чрез упълномощаване и на дисциплинарната власт на работодателя.Няма никаква необходимост уволненията на работниците и служителите да стават достояние на  Андонов, който е изпълнителен директор на МИНИ «Марица Изток» ЕАД.

 

2. По отношение на второто въведено с исковата молба твърдение за незаконосъобразност на заповедта /чл. 195 КТ/:

 

Заповедта е съставена в изискуемата от закона писмена форма и е посочен като нарушител ищецът А.А.А./чл. 195 КТ/. В оспорената заповед са изложени изключително подробно обстоятелства относно вменените на ищеца нарушения на трудовата дисциплина чрез техните фактически и правни описания, нарушените норми и правила, дата на извършване на нарушенията на трудовата дисциплина, т.е. заповедта е мотивирана съобразно формалните изисквания на закона. В заповедта са посочени конкретните нарушения на трудовата дисциплина, доказателствата въз основа, на които е взето решението, наложеното наказание и законните текстове, въз основа на които е наложено същото. Поради това съдът намира възражението на ищеца, че заповедта не е мотивирана за неоснователно. Не само е посочено конкретното действие, но то дори е заснето с камера, записа на която се изгледа в съдебно заседание, поради което няма никакво съмнение за наличието на предостатъчно доказателства относно обективните черти на вмененото на ищеца дисциплинарно нарушение. Затова и съдът намира възражението на ответника за немотивираност на заповедта за неоснователно. Всъщност е видно, че заповедта е общо 11 страници, при което положение едва ли би могло да се изведе извод за липса на мотиви.

Ясно и точно е посочено в заповедта нарушението на трудовата дисциплина, което е вменено във вина на ищеца /с удебелен шрифт/ относно това, че на 09.06.2020г. през работно време, около 9.30 часа  на територията на клон Рудник  „Трояново север” село Ковачево в района пред участък „Автотранспорт” между кафемашината и магазина/ изключително конкретно посочено местоположение на извършване на нарушението/ А. спира  служебно МПС –камион с вътрешна регистрация № Р2 5773, след което три пъти слиза и сваля от него три торби/ чували с обемно съдържание, които премества  в паркиран автомобил, марка „Мерцедес МЛ” с рег.№ В 2288ВТ. След което се качва на камиона и потегля към участък „Автотранспорт” и около  09.37часа излиза пеша от същия участък, отива до лекия автомобил  марка „Мерцедес МЛ” отключва го, качва се в него и го премества в уличката зад сградата „назначение”- Битов комбинат, в близост до офисите на охраната на рудника. След това се връща пеша в участъка и излиза от него  със служебния камион, с посочен по-горе рег. Номер и заминава към рудника. Категорично в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение изпълнителното деяние на ищеца е посочено като „ПРЕНАСЯ” И „ОПИТ ДА ИЗНАСЯ”. В този смисъл съдът не споделя наведенето възражение в исковата молба, че не били посочени действията на А., осъществевяващи нарушението.

Ищеца и сам твърди в исковата си молба, че всъщност деянието е извършено извън територията на рудника- което сочи вече на осъществено и довършено деяние за изнасяне. Но в същото време уж нямал намерение да изнесе горивото и да го присвои. Интересно тогава защо със служебния си камион го пренася изключително внимателно в личния си автомобил, който безспорно е негова собственост и това не се спори от страните. Неясно остава твърдението му за обаждане и предаване на диспечера. Неясно е ако е имал намерение да го предаде на диспечера защо е трябвало да го изнесе от Рудника и да го скрие в личния си лек автомобил и то позиционирайки служебния си камион, така че да не се вижда точното съдържание на чувалите, които сваля.

Всички, описани горе действия са заснети  от поставените  на територията на рудник  „Трояново-север” село Ковачево, камери за видеонаблюдение  и е видяно от дежурната  операторка от Центъра за Видеонаблюдение, която е била на смяна  на същия ден - 26.09.2020г. и е уведомила за това Д.К. –охранител  към  фирма „Кремък” ЕООД град Стара Загора. Последния се запознал със  записаното от камерите уведомил незабавно началника си П.Н.К. – специалист  сигурност, ръководител на охраната в рудника, който пък подал сигнал до РУ Раднево.

При извършената от служителите на РУ Раднево  проверка на лек автомобил  марка „Мерцедес МЛ” с цвят  сив металик, с рег. № В 2288ВТ се установява, че в него между предните и задните седалки  са поставени  3 броя торби/чували, като във всеки от тях  има поставени по два броя бутилки, безцветни, оребрени всичките с надпис „SAN TERRA”- ТРАПЕЗНА ВОДА С ОБЩО КОЛИЧЕСТВО ОКОЛО 66 ЛИТРА. Разпределени в 6 броя бутилки. Всичките  бутилки  са били пълни с течност в червен цвят и с мирис  на нафта.При проверката автомобилът е бил паркиран на територията на рудник „Трояново- север” село Ковачево. При назначената и приета химическа експертиза, която съдът кредитира напълно, като компетентна, пълна и професионално изготвена се установи по категоричен начин, че става въпрос за нафта.

Няма никакво съмнение относно датата на извършване на нарушението -26.09.2020 година, която е повторена многократно при описанието на фактическата обстановка, нито по отношение на мястото на извършване на нарушението, нито по отношение на всички факти и обстоятелства, описани в заповедта на работодателя, тъй като освен със свидетелски показания, нарушението е заснето и с охранителната камера, чиито запис се преразказа на  практика и от разпитаните в съдебно заседание свидетели. Категорично не се споделят наведените възражения относно неяснотата на датата на извършване на нарушението. Това, че на две места е объркана датата, не води до неяснота на описанието на нарушението, нито препятства защитата на ищеца.

Посочена е дата и часа на извършване на нарушението, в какво се състои то. А дали това представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, както е посочено в заповедта, е въпрос по същество, а не въпрос за мотивираността на заповедта.

Посочените в заповедта обстоятелства са достатъчни както за осъществяване на защита от страна на ищеца срещу нея, така и за проверка от съда на нейната законосъобразност (в този смисъл Решение № 322 от 07.11.2012 г. на ВКС по гр.д. № 278/2011 г., ІІІ г.о.; Решение № 432 от 07.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 65/2011 г., ІV г.о.; Решение № 126 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1060/2012 г., ІІІ г.о.; Решение № 205 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 236/2010 г., ІV г.о.; Решение № 676 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 999/2009 г., ІV г.о.).

Поради всичко изложено до тук съдът намира, че не е допуснато нарушение на нормата на чл. 195 КТ при ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца.

 

3. Твърденията на ищеца, че работодателят не е изпълнил коректно задължението си по чл. 193, ал.1 от КТ също са неверни и несъстоятелни. Видно от приложените към настоящия отговор писмени доказателства : писмо с изх. № РД-17- 961/07.10.2020г. искане за даване на писмени обяснения от А.А.А. и дадените такива от А.А.А. с вх.№ 17683/13.10.2020г.- лист 51 и 53 от делото се установява по безспорен начин, че е спазена процедурата съгласно чл. 193 от КТ- работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е изискал и е приел дадените от работника/служителя писмени обяснения. Съдът е приел писмените обяснения без те да бъдат оспорени от ищеца.

Твърденията в посока, че не са изискани и дадени обяснения от ищеца в рамките на дисциплинарното производство и с оглед на налагане на дисциплинарно наказание не отговарят на обективната истина по делото и са опит да се заблуди решаващия орган, каквото е и твърдението, че нито на списъците за уведомление за съдържанието на заповедите, нито обясненията на лист 51 от делото били дело на самия ищец-съдът не споделя. Не се представи нито едно доказателство в тази посока.

 

4. По отношение на другите две въведени с исковата молба твърдения за незаконосъобразност на заповедта /липса на извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина и несъответствие на наложеното наказание с тежестта на нарушенията съгласно чл. 189 КТ/:

Основен момент във възраженията на ищеца по същество на вмененото му дисциплинарно нарушение е, че не  се било виждало на камерата какво всъщност е съдържанието на торбите/чували, които сваля от работния камион и премества в личния си автомобил. Последващото  доброволно предаване /протокол за доброволно предаване-  лист 50 от делото/на горивото от личния му автомобил и всичките му действия, по време на преместването на горивото/преместването на камиона, така че да не попада автомобила в обсега на камерата/ и по време на откриването му в автомобила- оказаната явна съпротива на органите на РУ Раднево-сочи на едно трайно установено поведение от страна на ищеца, в ущърб на работодателя. Всичките му обяснения в посока, че нямал бил възможност да се обади на диспечера и да го уведоми/които са смехотворни, с оглед на наличието на номер 112/, че е намерил гориво, както и че го бил намерил в канавка – съдът счита единствено и само за израз на защитната му позиция. Впрочем точно в тази посока за обясненията на всички работници и служители, уволнени за същото деяние от рудниците и съдът многократно се е мотивирал в тази посока. Смехотворно е и твърдението, че поради липса на предоставен служебен  телефон ищеца не могъл да осъществи връзка с диспечера и да съобщи за намереното гориво.

По делото са събрани множество писмени доказателства и гласни доказателства, от които се установява безпротиворечиво следното: на 26.09.2020г., докато е бил на работа А.А.А. на заеманата от него длъжност „Шофьор автобус/товарен автомобил, извозващ хора“ в участък „Автотранспорт“ в клон рудник „Трояново - север“, село Ковачево около 9:30 часа е пренасъл, при опит да изнесе- на територията на клон рудник „Трояново - север“, с. Ковачево със служебен автомобил - камион МАН с вътр. № Р2 57 73 3 / три/ чувала /торби/, като във всеки са поставени 2 бр. прозрачни пластмасови бутилки, с вместимост по 11 л. всяка, гориво с червен цвят и мирис на нафта или общо 66 литра гориво по нерегламентиран начин, без надлежен документ за това, както е поставил тези 3 бр. чувала /торби/ с гориво в личен автомобил марка „Мерцедес МЛ“ с рег. № В 2288 ВТ. Цялото действие е заснето от поставена камера за видеонаблюдение, чийто запис е прегледан и обективиран в констативен протокол / виж. приложение № 7 към доклад с вх. № 9775/02.10.2020г./. Допуснатата грешка в изписването на датата на извършването на нарушението не води до незаконосъобразност на издадената заповед както и не води до възпрепятстване на съдебния контрол за законност на наложеното наказание и не създава пречки за организирането на защита на ищеца, каквито твърдения са изложени от ищеца, В същата доста подробно и детайлно е описаната фактическата обстановка, установена в рамките на образуваното дисциплинарно производство, както и във всички документи, свързани с дисциплинарното производство и писмените обяснения дадени лично от ищеца А.А. - първо пред проверяващата комисия, назначена със заповед № РД-09- 437/ 02.10.2020г. и второ в писмените обяснения дадени по реда на чл. 193 от КТ е изписана дата - 26.09.2020г. Ето, защо няма как у ищеца да се да се е породило неяснотата относно на коя дата е извършил описаното в заповедта нарушение, а още по- малко това да е довело до „ изводите до които е стигнала комисията са погрешни, направени на база предположения, недоказани и неоснователни“.

В доклад от 28.09.2020г., изготвен от Огнян Георгиев Арабаджиев на длъжност „Експерт сигурност“ /с място на работа клон рудник „Трояново-север“, с. Ковачево/ в отдел „Сигурност“ при „Мини Марица - изток“ ЕАД, град Раднево е отразено, че : „На 26.09.2020г. около 09:30 часа от охранителната фирма „Елитком груп“ ДЗЗД забелязват, че камион с вътрешнорудничен номер Р2 5773- с водач А.А.А. с раб. № 5091, от участък „Автобаза“, спира в района пред Автобазата между кафе машината и магазина. Водачът се оглежда внимателно, след което намества камиона така, че да не се вижда какво прави от камерата и сваля три торби/чувала/ с нещо тежко, което слага в паркиран автомобил „Мерцедес МЛ” с рег. № В 2288 ВТ. Вкарва камиона в автобазата и около 09:50 ч. се връща пеша и премества автомобил „Мерцедес МЛ” с рег. № В 2288 ВТ в уличката зад „Назначението“ близо до офиса на охраната. След което се връща, изкарва камиона и заминава за рудника.“ Също така е записано и че за това поведение се уведомява началник смяната, който лично преглежда записа от камерата за видеонаблюдение и съответно веднага съобщава на П.К. - ръководител на охраната в рудник „Трояново - север“, с. Ковачево, от който получава нареждане да обезпечи колата. След което П. К. подава сигнал до РУП - Раднево, откъдето изпращат патрул за проверка. В доклада е описано и поведението на А. при пристигането на полицаите първо същият е заявил ,че „ колата не е негова и няма ключ за нея“, което е наложило „претърсване на лични вещи, полицаят намира ключовете за л.а. в дрехите му“ и второ :“На път за л.а. в района около бистро „Братята“, А. дърпа ключовете от ръката на полицая и ги хвърля в храстите, след което двамата се сборичкват. След като му слагат белезници, А. се успокоява и полицаите намират ключовете след щателно търсене из храстите.“, както и какво е открито при проверката от страна на полицаите „ При отварянето на колата, намират 3 чувала с по 2 туби от по 10 и 11 л. дизелово гориво, около 66 литра сложени на задната седалка на автомобила.“ След като са пристигнали на място органите на РУ- Раднево са извършили проверка на автомобила – „Мерцедес МЛ” с рег. № В 2288 ВТ, съвместно с един от охранителите на „Кремък“ ЕООД. От протокола за доброволно предаване, приложен като доказателство към отговора и представляващ приложение № 2 към доклад с вх. № 9775/02.10.2020г. се установява, че А.А.А. е предал намереното в горепосочения лек автомобил, представляващ 3 бр. торби, в които са се намирали по два броя във всяка торба бутилки безцветни наребрени с надпис „8А1Ч ТЕК.КА“- трапезна вода с общо количество 66 литра, разпределени в общо 6 броя бутилки. Бутилките са били пълни с гориво, оцветено с червен цвят и с мирис на нафта. Назначената в хода на съдебното производство съдебно-техническа експертиза установи по категоричен за съда начин, че горивото е нафта и е оцветено точно с индикатора, използван единствено и само от МИНИ „Марица Изток”ЕАД. Посочено е че 3 бр. чувала, пълни с бутилките са били разположени между предните и задните седалки на автомобила. Тези факти се подкрепят и от дадените писмени обяснения от двамата охранители, като единия, който е присъствал на проверката - Д.К., допълва, че първоначално А.А. е отказал да отключи автомобила, като е обяснил, че не бил негов, че този ден е дошъл на работа с автобуса и че нямал ключове за този автомобил, но в последствие си е признал, че има ключове за автомобила, които съответно били взети от полицая, но на път към автомобила А. се е опитал да си ги вземе обратно, при което станало сборичкване и се наложило да му поставят белезници, след което се успокоил и доброволно отключил автомобила, за да може да се извърши полицейската проверка на същия. Протокола за доброволно предаване на горивото не е оспорен от ищеца, поради което съдът го приема за безспорен факт. Следва и категоричния извод, че ищеца е съхранявал гориво в собствения си лек автомобил, с намерение да го изнесе извън територията на рудника, което представлява безспорно доказателство за извършване на нарушението. Пренасянето, като изпълнително деяние също е безспорно установено по делото от всички гласни и писмени доказателства, а и се признава от ищеца, който твърди, че уж бил намерил горивото и го прибрал в личния си лек автомобил с намерение да го предаде. Уж не разполагал със служебен телефон на който да позвъни. Също така видно от писмо с вх. № 11202/16.11,2020г. е посочено, че е образувана преписка за това деяние, извършено от А.А.. Ноторно известно е, че това деяние представлява престъпление по смисъла на чл. 204, б."а" НК във връзка с чл. 201 НК и именно поради тази причина е подаден сигнал до РУ- Раднево.

За пълнота следва да бъде отчетено и че записът от поставената камера за видеонаблюдение на територията на рудник „Трояново - север“, с.Ковачево е прегледан  освен от комисията назначена от изпълнителния директор на „Мини Марица - изток“ ЕАД, гр. Раднево и е съставен констативен протокол № 3/29.09.2020г„ приложен към изготвения от нея доклад и представлява приложение № 7 и в съдебно заседание и е отразено видяното в протокола от съдебно заседание, проведено на 18.05.2021г. В него отново е посочена същата фактическа обстановка, която е инкорпорирана и в процесната заповед, както и датата на извършване на деянието - 26.09.2020г..

Ето, защо работодателят след като се е запознал с всички тези факти и писмените доказателства, които ги подкрепят по несъмнен начин е издал процесната заповед, в която е посочил, че поведението на А.А., изразяващо се : в това, че: на 26.09.2020г., през работно време около 9:30 часа на територията на клон рудник „Трояново - север“, с. Ковачево в района пред участък „Автотранспорт“, /между кафе машината и магазина/ спира служебно МПС- камион с вътрешна регистрация № Р2 5773, след което три пъти слиза и сваля от него три торби/чувала/ с обемно съдържание, които премества в паркиран автомобил, марка „Мерцедес МЛ“ с рег. № В 2288 ВТ. След което се качва в камиона и потегля към участък „Автотранспорт“ и около 09:37 часа излиза пеша от същия участък, отива до лекия автомобил марка „Мерцедес МЛ“ с рег. № В 2288 ВТ, отключва го, качва се в него и го премества в уличката зад сграда „Назначение“ - Битов комбинат, в близост до офисите на охраната на рудник „Трояново- север“, с. Ковачево и при извършената от служители на РУ- гр. Раднево проверка на лек автомобил марка „Мерцедес МЛ“ с рег. № В 2288 ВТ откриват в него между предните и задните седалки поставени 3 торби /чувала/, като във всеки от тях имало поставени по 2 /два/ броя бутилки, безцветни, наребрени всичките с надпис - „ 8А1Ч ТЕК.К.А“- трапезна вода с общо количество около 66 литра, разпределени в 6 броя бутилки. Всичките бутилки са били пълни с течност в червен цвят и с мирис на нафта. При проверката автомобилът е бил паркиран на територията на рудник „Трояново-север“, с. Ковачево и че това деяние представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4, предложение първо и т.7 от КТ, във връзка с чл. 187, ал.1, т. 7 от КТ, във връзка с чл. 187, ал. 1, т.8 предложение първо от КТ, във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда.

Обстоятелството дали са налице излишъци или липси на гориво в управлявания от ищеца камион или на територията на целия рудник е ирелевантно за делото, тъй като нарушението не го изисква. Те са относими към доказването на евентуалното престъпление, но в случая това няма значение за нарушението, изразяващо се в пренасяне, и в опит да изнесе.

 

Съгласно чл. 186 КТ само виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. В случая от доказателствата по делото се установява, че умишлено, съзнателно, с користна цел ищецът  А. е отклонил от територията на рудника въпросните  66 литра с индикирано в червен цвят гориво, използвайки своя служебен и личен автомобил. Принципно е доста съмнително обстоятелството, че ищецът съзнателно измества камиона, за да скрие личния си автомобил от камерата, и че след това премества личния си автомобил. Съмнително е и поведението му при откриването му от представителите на РУП Раднево, когато твърди, че няма ключ за колата, а първоначално, че е дошъл с автобуса на работа. Абсолютно ясно се вижда на камерата, че ищеца сваля на три пъти много тежък багаж от управлявания служебен камион и слага три торби в колата си. Толкова са и намерените торби с гориво в неговия личен автомобил. Пренасяйки горивото в личния си автомобил той всъщност е установил владение върху отнетото гориво, абсолютно е бил наясно, че го свои за себе си. Това обяснява и последващата му съпротива- абсолютно е бил наясно, както с разпоредбите на работодателя за неизнасяне на гориво от рудника, така и с обстоятелството, че в момента извършва престъпление. Всички тези обстоятелства налагат извод, че ищецът е действал умишлено и то с пряк умисъл.

С посоченото деяние ищецът А. е нарушил заповед № 84/12.04.2006 г. на управителя на ответния рудник, забраняваща изнасянето на горива без разрешително за това; заповед № РД-09-005 от 03.01.2020 г. на изпълнителния директор на „Мини Марица-изток“ ЕАД, забраняваща превозването на горива без надлежен документ както вътре на територията на рудника, така и извън него. Последната заповед е сведена до знанието на ищеца /виж списъка на лист 76/. Съдът не допусна назначаването на съдебно-графологична експертиза, тъй като списъка беше представен с отговора по исковата молба, а ищеца е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено на 28.04. 2021 година – адвокат К. е призована по телефона още на 15.04.2021г. и е получила всички доказателства с отговора на 22.04.2021г. и не е съобщила никакви причини, препятстващи явяването й в съдебно заседание.  Самото деяние в случая представлява нарушение на трудовата дисциплина и без дори да е предвидено като такова в изрична заповед или друг документ на работодателя. Това е така, защото самото противоправно деяние /отнемане на чужда вещ/, е достатъчно укоримо и не е необходимо да бъде изрично забранено във вътрешен акт на работодателя. Винаги кражбите и присвояванията на СМЦ от работодателя представляват дисциплинарно нарушение. Това е и другата причина, обосноваваща отказа на съда да назначи съдебно-графологична експертиза за установяване истинността на подписа на ищеца, поставен под списъка, разположен на лист 76 от делото. Кражбата, обсебването и длъжностното присвояване, са престъпления съгласно НК, което неминуемо обосновава тези деяния да представляват нарушения на дисциплината като част от обществените отношения, свързани с полагането на труд.

Константна е съдебната практика, че и примерно изброените нарушения на трудовата дисциплина в чл. 190, ал. 1 КТ не са абсолютна предпоставка за налагане на дисциплинарно уволнение, а същите трябва да представляват тежко нарушение на трудовата дисциплина /аргумент от т.7 на ал. 1/ и че следва да се съобразят във всеки конкретен случай критериите по чл. 189, ал. 1 КТ /виж чл. 190, ал. 2 КТ/. Съгласно съдебната практика (Решение № 551 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 64/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 372 от 1.07.2010 г. на ВКС по гр. д. 040/2009 г., IV г. о., ГК, ) тежестта на конкретното нарушение следва да се преценява с оглед обстоятелствата дали работникът спазва изискванията за безопасни условия на труд; тази преценка е комплексна и обхваща всички обстоятелства, свързани с дисциплинарното нарушение, вкл. и значимостта на неизпълнените трудови задължения, настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, съпътстващите нарушението обстоятелства, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и отношението му към трудовия процес. Законосъобразността на дисциплинарното уволнение се преценява и с оглед на поведението на санкционирания служител /в този смисъл решение № 791/2005 г. по гр.д. № 328/2003 г. на ІІІ ГО на ВКС/.

В разпоредбата на чл. 190, ал. 1 КТ са примерно изброени онези нарушения на трудовата дисциплина, които могат да са основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. В т. 4 изрично е посочено „злоупотребата с доверието на работодателя“. Константна е практиката на ВКС, че кражбата на материални активи на работодателя е злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ.

Съдът намира, с оглед на приложения запис на охранителната камера и всички събрани по делото писмени доказателства и второто посочено нарушение на трудовата дисциплина за безспорно установено- неуплътняване на работното време по смисъла на чл.197, ал.1 т. 1 от КТ, предложение последно от КТ- самото отклоняване от работния процес, с цел пренасяне и изнасяне на горивото установява по категоричен начин неуплътняването на работното време. Съдът не намира за нужно да коментира останалите възражения на адв. К. в тази посока, тъй като по съществото си те са самоцел в посока оспорване на всичко посочено в заповедта.

Относно тежестта на извършеното от ищеца нарушение и съответността на наложеното дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 189, ал. 1 от КТ, съдът намира, че работодателят законосъобразно е преценил тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на ищеца. Съдът намира, че правилно работодателят е счел осъщественото от ищеца деяние като представляващо тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 КТ, във вр. чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 КТ във вр. чл. 126, т. 9 КТ - злоупотреба с доверието на работодателя, което подлежи на дисциплинарно наказване.

При оценка поведението на работника/служителя се взема предвид формата на вината, мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли неправомерността на същото и неговите последици, съжалява ли за стореното, готов ли е да поправи вредите, ако такива са настъпили и пр. (в този смисъл разясненията в решение № 109/13.08.2018 г. по гр.дело № 3323/2017 г. на ВКС, IV г.о.). Деянието в случая е извършено умишлено, а ищецът не само не признава пред работодателя тази своя вина и не проявява самокритичност, но дори опитал да измисли различни версии, изключващи неговата съпричастност към деянието. В тази връзка от гласните и писмените доказателства се установява, че дори първоначално ищецът е отричал да е негов лекия автомобил „Мерцедес МЛ”, с посочен номер, както и че нямал ключ за него, след това хвърлил ключа в тревата, след което оказал и физическа съпротива, та се наложило поставянето на белезници

 Така констатираното нарушение на трудовата дисциплина е тежко по смисъла на чл. 190, ал. 1 КТ, тъй като за дейността на ищеца по изнасяне на материалния актив от ответното предприятие с оглед неговото поведение се е наложило по необходимост съдействие от органите на полицията в гр. Раднево. Кражбата на активи от работодателя винаги разстройва работният процес и влага липса на сигурност и загуба на доверие от страна на работодателя, който не е длъжен да търпи подобни деяния.

През последните години се наблюдава значителна по обем дейност по противоправно отнемане на индикирано гориво от рудниците на „Мини Марица-изток“ ЕАД, с което в последствие се осъществява дори и търговска дейност /налице са множество публично известни акции на правоохранителните органи по откриване на индикирано гориво в спирани от органите на реда автомобили, както и претърсвания и изземвания на множество туби с индикирано гориво от гаражи, къщи, изоставени стопански дворове и други/. Всеизвестно е, че престъпното мислене е по-изобретателно и предхожда изобретателността на разследващите органи по откриване и превенция на престъпната дейност. Затова трябва обществото да проявява нетърпимост към престъпната изобретателност.

Имуществените последици от дисциплинарното нарушение не са големи, но същото е тежко с оглед поведението на работника, което е насочено срещу доверието, което следва да съществува между ответник и работодател поради личния характер на трудовото правоотношение. Без значение е също така обстоятелството дали са констатирани липси от процесното гориво в рудника. Присвояването/кражбата на СМЦ, в частност на гориво от страна на работника, винаги е било преценявано в съдебната практика като тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като представлява най-тежката форма на злоупотреба с доверието на работодателя /например решение № 62 от 18.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 955/2010 г. на 3-то ГО; решение № 32/15.02.2012 г. на ОС-Стара Загора по в.гр.д. № 14/2012 г. на 1-ви гр.с-в, необжалвано; решение № 68 от 23.02.2018 г. на ОС-Стара Загора по в.гр.д. № 1529/2017 г. на 1-ви гр.с-в, недопуснато до касационно обжалване/. То освен, че носи пряка материална вреда, носи и други нематериални вредни последици за работодателя. Вредните последици, които квалифицират нарушението като тежко нарушение на трудовата дисциплина могат да са не само материално съизмеримите, но и такива, които са дали отрицателно, разстройващо отражение върху трудовия процес /в този смисъл решение № 305 от 01.06.2010 г. по гр.д. № 620/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 461/17.06.2010 г. по гр.д. № 626/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Липсата на наказване на такъв вид нарушения на трудовата дисциплина от страна на работодателя носи не само спад в авторитета му спрямо работниците, но и носи като пряка последица отрицателно въздействие върху трудовия колектив и цялостния трудов процес. Ответното дружество има дейност, която е пряко свързана с употребата тежка техника и големи количества гориво, които горива са индикирани с цвят с цел превенция от присвояване. Тази индикация на горивото в червен цвят в случая не е възпряла ищеца да прояви изобретателност и да отнеме от ответното дружество 6 туби по 11 литра индикирано гориво,  още сутринта и когато няма прекъсване или свършване на работно време на никоя смяна, в това число и използвайки своя служебен автомобил и заставайки пред камерата, която явно много добре знае какъв периметър обхваща. Проявената дързост от страна на ищеца е толкова голяма, че омаловажа обстоятелството, че е дългогодишен работник в ответното дружество и няма наложени дисциплинарни наказания.

От изложеното следва извод, че наложеното с процесната заповед дисциплинарно наказание “уволнение” съответства на тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина и законосъобразно е упражненото от работодателя правото му по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.

 

Твърдението на ищеца, че работодателят не е приложил правилно закрилата по чл. 333 от КТ също се явява също като останалите, изложени в исковата молба твърдения, невярно и несъстоятелно. Не става ясно какво има предвид ищецът под изложеното твърдение : „ Не е поискано предварително разрешение за уволнение от Инспекцията по труда или ако такова е искано, то даденото разрешение е незаконосъобразно.“ Към настоящия отговор сме приложили следните документи : искане по чл. 333, ал.1, т.З и т. 4 от КТ от „Мини Марица - изток“ ЕАД, клон рудник „Трояново - север“, с. Ковачево с изх. № ЧР-01-453/26.11.2020г., искане с изх. № ЧР -01-412/19.10.2020г. до РКМЕ към РЗИ Сливен задаване на становище за здравословното състояние на А.А.А. предвид прекратяване на трудовото му правоотношение на осн. чл. 330, ал.2, т. 6 от КТ, писмо, заведено с вх. №19432/19.11.2020г., получено от РКМЕ към РЗИ Сливен ведно с приложено експертно решение № 4271/04.11,2020г. изготвена от ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „ Д-р Иван Селимински“ АД - гр. Сливен и предварително разрешение по чл. 333, ал. 1, т.З и т.4 от Кодекса на труда, дадено от Дирекция „Инспекция по труда“ - Стара Загора, заведено под вх. № 20209/ 10.12.2020г. в клон рудник „Трояново-север“, с . Ковачево, от всички тях е видно, че работодателят е спазил изцяло защитната процедура по чл. 333 от Кодекс на труда. Тя представлява едно предварително условие, което работодателят е задължен да спази, когато извършва уволнение на посочените в закрилната норма на чл. 333 от Кодекс на труда работници и служители и което в настоящия случай е спазено.

 

Поради изложените съображения съдът намира, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение” е законосъобразно, а предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяната му е неоснователен и следва да се отхвърли.

 

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:

 

Отхвърлянето на иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ обуславя неоснователност на иска за възстановяване на работа, поради което също следва да бъде отхвърлен.

 

По разноските:

 

При този изход на спора ответникът има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. Такива са сторени от ответното дружество в размер на 120 лв., платени възнаграждения за разпитани свидетели. Следва на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПП, във вр. чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ на ответното дружество да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. общо за двата иска /по 75 лв. за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и в размер на 576 лева, заплатени за вещо лице.

 

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от А.А.А., с ЕГН **********,*** , действащ чрез пълномощника си адв. К. ***, ЛИН **********, със съдебен адрес ***, срещу Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица-изток“ ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление с. Ковачево, община Раднево, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 за признаване за незаконно на наложеното със заповед № ЧР-02-216 от 29.12.2020г. на управителя на рудника, дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца  А.А.А. и за отмяна на заповедта, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор  автобус/товарен автомобил, извозващ хора“ в участък „Автотранспорт“ при ответното дружество.

 

ОСЪЖДА А.А.А., с ЕГН **********,*** , действащ чрез пълномощника си адв. К. ***, ЛИН **********, със съдебен адрес *** да заплати на Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица-изток“ ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление с. Ковачево, община Раднево, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/ платени възнаграждения за свидетели и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 150 лв. / сто и петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 576/петстотин седемдесет и шест/ лева- заплатени за изслушаната експертиза.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от 09.06.2021 г. съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.

 

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: