№ 6004
гр. С., 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110150495 по описа за 2024 година
Като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20241110150495 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано по искова молба с входящ номер №
272135/26.08.2024 г., депозирана от С. Л. Л., с ЕГН **********, срещу ЗК „ЛИ” АД, с ЕИК ***.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането за
осъждане на ответника за заплащане на сума в общ размер 22 084,00 лв., - обезщетение за
причинени имуществени вреди, съставляващи сторени разходи за лечение след реализирано на
24.07.2023 г. пътнотранспортно произшествие, както следва:
Имуществени вреди - разходи за лекарства (клексан, болкоуспокояващи, антибиотици и
витамини) в размер на 300,00 лв. за периода от 24.07.2023 г. до 09.09.2023 г.
Имуществени вреди - допълнителни разходи за храна в размер на 282,00 лв. - по 6,00 лв. на
ден за периода от 24.07.2023 г. до 09.09.2023 г.
Имуществени вреди - заплащане на болногледач в размер на 400 лв. - по 200 лв. на месец за
периода от 24.07.2023 г. до 09.09.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за закупуване на заключващ тибиален пирон в размер на 1750
лв., закупен на 25.07.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за закупуване на СЕТ за ортопедична операция № 1 в размер
на 85,00 лв., закупен на 25.07.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за закупуване на канюлиран винт 2.7 в размер на 735,00 лв.,
закупен на 03.08.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за закупуване на среден остеосинтезен пакет в размер на
315,00 лв., закупен на 03.08.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за закупуване на титаниева плака в размер на 2416,00 лв.,
закупена на 03.08.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за закупуване на СЕТ с голяма гъба Софт порт, в размер на
165,00 лв., закупен на 03.08.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за закупуване на каничка за вместимост 800 мл. в размер на
137,50 лв., закупена на 03.08.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за закупуване на Софтпорт в размер на 70 лв., заплатен на
03.08.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за закупуване на Secura Swab 3 ml в размер на 10,00 лв.,
1
закупен на 03.08.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за закупуване на Опсайт инсайз 56х84 в размер на 33,33 лв.,
закупен на 03.08.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за закупуване на СЕТ за ортопедична операция № 2 в размер
на 170,00 лв., закупен на 03.08.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за закупуване на канюлиран винт 2.7 в размер на 367,50 лв.,
закупен на 21.08.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за закупуване на Ул тубуларна плака с яка 2,7 мл в размер на
1200,83 лв., закупени на 21.08.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за закупуване на разширен остиосинтезен пакет в размер на
705,00 лв., закупен на 21.08.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за закупуване на СЕТ за ортопедична операция № 2 в размер
на 85,00 лв., закупен на 21.08.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за закупуване на Medi Classic Air 0/20-5650 в размер на 135,00
лв., закупен на 22.08.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за закупуване на сплинт поддържащ лакътна и гривена става в
размер на 145,83 лв., закупен на 28.08.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за закупуване на митела лайт ел в размер на 19,17 лв., закупен
на 28.08.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за заплащане на придружител за 2 денонощия в размер на
120,00 лв., заплатени на 26.07.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за самостоятелна стая за 2 денонощия в размер на 240,00 лв.,
заплатени на 26.07.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за закупуване на СЕТ в размер на 102,00 лв., закупен на
31.08.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за престой за придружител за 6 денонощия в размер на 360,00
лв., заплатени на 16.08.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за самостоятелна стая за 6 денонощия в размер на 720,00 лв.,
заплатени на 16.08.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за самостоятелна стая за 15 денонощия в размер на 1500,00 лв.,
заплатени на 10.08.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за престой за придружител за 15 денонощия в размер на 900,00
лв., заплатени на 10.08.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за самостоятелна стая за 13 денонощия в размер на 1300,00 лв.,
заплатени на 31.08.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за престой за придружител за 13 денонощия в размер на 780,00
лв., заплатени на 31.08.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за заплащане на медицински транспорт в размер на 150,00 лв.,
заплатен на 29.08.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за закупуване на средна превръзка в размер на 25,00 лв.,
заплатена на 04.09.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за закупуване на СЕТ за ортопедична операция в размер на
102,00 лв., закупен на 31.08.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за специализиран транспорт с линейка в размер на 240,00 лв.,
заплатен на 20.09.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за специализиран транспорт с линейка в размер на 100,00 лв.,
заплатен на 08.10.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за закупуване на подмишечни патерици в размер на 40,00 лв.,
закупени на 08.09.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за закупуване на комбиниран стол за тоалет и баня в размер на
320,00 лв., закупен на 04.09.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за запис на медицинско изследване CD POOOЮ7 в размер на
15,00 лв., заплатен на 05.10.2023 г.
Имуществени вреди - разходи за осъществяване на преглед разширена консултация, заедно
със спешна манипулация, свързани с възстановяване на таза, долни крайници и лява
предмишница с лакът в амбулаторни условия в размер на 1800,00 лв., заплатени на 30.09.2023
г.
Имуществени вреди - разходи за осъществяване на постоперативен преглед разширена
2
консултация съвместно със спешна манипулация, свързана с възстановяване на таза и
крайниците в амбулаторни условия в размер на 1000,00 лв., заплатени на 04.11.2023 г.
Претендира се законната лихва върху процесната сума, считано от 14.09.2023 г. до окончателното й
изплащане. На основание чл. 78 ГПК се претендират и направените в хода на производството
съдебни разноски.
В исковата молба се твърди, че на 24.07.2023 г. около 13:30 часа в гр. С. лек автомобил
марка „Киа К 5” с рег. № СВ**КС, управляван от ЗДН, движейки се по бул. „Никола Петков” в
лявата от двете пътни ленти в посока от бул. „Цар Борис III” към ул. „Пушкин”, предприема
маневра завой на ляво като пресича двойна непресечена линия и отнема предимството на
движещия се в лявата лента мотоциклет „Сузуки ГСХ Р ***” с рег. № СА***Х. Произшествието е
посетено от служители на „Пътна полиция” при СДВР, като е съставен констативен протокол за
ПТП с пострадали лица №-439/24.07.2023 г. Поддържа се, че виновен за настъпване на ПТП е
водачът на лекия автомобил „Киа К 5” - Зарко Николов, който с действията си е нарушил правилата
за движение по пътищата, като е предприел маневра завой на ляво на забранено за целта място при
наличие на пътна маркировка „Двойна непрекъсната линия” М2. Сочи се, че в резултат на ПТП
ищецът е получил тежки травматични увреждания, изразяващи се в открито счупване на костите на
лява предмишница и открито счупване на костите на лява подбедрица; дълбока кървяща рана на
десен крайник; луксация на дясна колянна става; травма на окосмената част на главата; множество
разкъсно-контузни рани по крайниците. Ищецът твърди, че му е оказана първа помощ, след което е
транспортиран от екип на ЦСМП в Спешното отделение на УМБАЛСМ „Н. И. П-в” ЕАД. Лицето е
било хоспитализирано, след което са му извършени множество операции.
Посочва се, че настъпилото ПТП е оказало силно негативно влияние върху психиката на
ищеца, като последният е претърпял и значителни имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
закупуване на лекарства, храна, наемане на болногледач, закупуване на медицински изделия и
консумативи, за заемане на самостоятелна стая в болницата, за заплащане на специализиран
транспорт с линейка, за извършване на медицински изследвания, прегледи и спешни манипулации.
Сочи се, че виновният водач и собственик на лекия автомобил „Киа К 5” е сключил задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество ЗК „ЛИ” АД със застрахователна
полица № BG/22/122002863273, валидна от 29.09.2022 г. до 28.09.2023 г., въз основа на която
застрахователят следва да поеме изцяло деликтната отговорност на виновния застрахован водач до
размера на действително претърпените имуществени вреди.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба с входящ номер № 308452/02.10.2024 г., депозиран от ответника ЗК „ЛИ” АД, с
който претенцията на ищеца се оспорва като неоснователна. Посочва се, че в констативния
протокол за ПТП липсва отбелязване на извършена проверка за употреба на алкохол и/или други
упойващи вещества на пострадалия водач на мотоциклет „Сузуки ГСХ Р ***”. Оспорва се
механизмът на настъпване на процесното ПТП, като се навеждат твърдения, че поради шофиране с
превишена скорост и неизпълнение на задължението за придвижване в кР.та дясна част на пътното
платно в посоката си на движение ищецът е причинил челния удар с насрещно движещия се лек
автомобил „Киа К 5”, поради което вината за настъпване на произшествието е на ищеца. Посочва
се, че по случая е образувано досъдебно производство, но ищецът не е представил влязла в сила
присъда, удостоверяваща вината на един от двамата водачи. В условията на евентуалност, в случай
че ищецът докаже вината на застрахования при ответното дружество водач, се релевира възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия водач С. Л. Л. в размер на 50%
на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като водачът с поведението си сам е поставил здравето и живота
си в опасност и е допринесъл за увеличаване на степента на телесните си увреди. Посочва се, че
част от вредите са причинени от ищеца поради нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 15, чл. 20 и чл. 21
от Закона за движение по пътищата, тъй като се е движел на разделителната линия, а не в кР. дясна
част на пътното платно, управлявал е несъобразена и превишена скорост, не се е съобразил с
пътната обстановка и движението на другите превозни средства. Навеждат се твърдения, че
ищецът е упранлявал МПС-то, без да положи дължимата грижа за опазване на собственото си
здраве - без да се обезопаси с необходимото облекло, кори и наколенки. Сочи се, че ищецът има
принос за по-продължителния период на възстановяване, тъй като лечението не е било проведено
правилно и своевременно. Оспорва се претенцията по акцесорния иск за заплащане на мораторна
3
лихва. Релевира се възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.
Съдът като разгледа поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и
като взе предвид доводите на страните, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-439 , съставен от СДВР,
отдел „Пътна полиция”, на 24.07.2023 г. в гр. С., около 13:30 часа настъпва пътнотранспортно
произшествие с участници:
1. МПС с рег. № СВ**КС, управлявано от ЗДН
2. МПС с рег. № СА***Х, управлявано от С. Л. Л.
3. МПС с рег. № СВ***СВ, спряно на паркинг
В протокола се посочва, че водачът на лек автомобил „Киа К 5” с рег. № СВ**КС - ЗДН, движейки
се по бул. „Никола Петков”, при осъществяване на маневра - завой наляво удря движещия се в
лявата лента мотоциклет „Сузуки ГСХ Р ***” с рег. № СА***Х. На водача на лекия автомобил е
взета проби за употребен алкохол и наркотични вещества, които са отрицателни.
Приложена е и Докладна записка с вх. № 3М11241/25.07.2023 г. , подписана от младши
разузнавач към сектор 09 ОПКП-СДВР Григор Ганчев, в която се посочва, че от ПТП, настъпило
на 24.07.2023 г. около 13:30 часа на бул. „Никола Петков” в гр. С., са пострадали:
1. С. Л. Л., водач на мотоциклет „Сузуки ГСХ Р ***” с рег. № СА***Х, с поставена работна
диагноза „Локсация на дясна колянна става, отворена фрактура на дясна предмишница,
открита фрактура на дясна подбедрица и разкъсно-контузна рана на ябълчна кост”.
2. КЛЗ, пътник на мотоциклет „Сузуки ГСХ Р ***” с рег. № СА***Х, с поставена работна
диагноза „Фрактура на тазобедрена кост”.
Посочва се, че в района на местопроизшествието е установена камера за наблюдение, като от
извършения преглед на записите от процесното ПТП се установява, че управляващият мотоциклета
е бил облечен с тениска, светли къси панталони, маратонки и черна каска. Потвърждава се
посоченото в Констативния протокол относно механизма на настъпване на удара - при
осъществяване на маневра - завой наляво, от водача на лек автомобил „Киа К 5” с рег. № СВ**КС.
Към доказателствения материал са приложени и Протокол за оглед на
местопроизшествие и албум, съдържащ 77 броя снимки от процесното ПТП. На основание чл. 117
и чл. 139 от НПК в деня на процесното ПТП - 24.07.2023 г. е извършен разпит на водача на лекия
автомобил „Сузуки ГСХ Р ***” - ЗДН. Лицето посочва, че е таксиметров шофьор, като в деня на
произшествието е шофирал в посока от ул. „Пушкин” към бул. „Цар Борис III”. Водачът твърди, че
се е движел с не повече от 40 км/час, като внезапно му е „причерняло пред очите и е загубил
всякаква ориентация”. Посочва, че не си спомня удара и как точно е настъпил, тъй като не е имал
намерение да прави ляв завой. След удара водачът на лекия автомобил е видял ударения
мотоциклет и двамата пострадали мъже, като посочва, че последните са се намирали в съзнание.
Сочи, че му е взета проба за алкохол, както и проба за употреба на наркотични вещества, като и
двете са отрицателни. Уточнява, че автомобилът се е намирал в изправност, имал е валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност” и водачът досега не е участвал в други ПТП с
пострадали лица.
Във връзка с образуваното досъдебно производство на 03.08.2023 г. е извършен разпит на
лицето ЛИ Г., чието работно място са намира в непосредствена близост до мястото на инцидента.
Посочва се, че се е чул силен шум, като върху автомобила на свидетеля („Мерцедес”, модел „С
200” с рег. № СВ***СВ) също са нанесени имуществени вреди, тъй като е бил паркиран в близост
до мястото на удара. От записите на камерите, поставени пред сградата, в която лицето работи, се
вижда, че таксиметров автомобил „Киа К 5” се движи по бул. „Никола Петков”, с посока на
движение от ул. „Пушкин” към бул. „Цар Борис III”. Мотоциклетът „Сузуки ГСХ Р ***” се е
движел в противоположната посока, като при завой наляво на лекия автомобил двете превозни
4
средства се сблъскват. Вследствие на удара лекият автомобил се отклонява встрани от пътя и удря и
паркирания автомобил на свидетеля. Свидетелят посочва, че излизайки от сградата е видял, че
около пострадалите е имало насъбрали се хора, като водачът на мотоциклета е изглеждал в лошо
състояние.
На 11.08.2023 г. е извършен и разпит на ищеца С. Л. Л. от ИП, разследващ полицай при
Сектор „Разследване на транспортни престъпления” при СДВР, гр. С.. Пострадалият в процесното
ПТП посочва, че на 24.07.2023 г. е управлявал мотоциклет „Сузуки ГСХ Р ***” в посока от село
Владая към гр. С.., като на мотоциклета като пътник е бил и КЛЗ. Водачът посочва, че се е движел с
около 50 км/час и не е вдигал по-висока скорост заради натоварения трафик. Ищецът твърди, че
лекият автомобил „Киа К 5” изневиделица е предприел маневра завой наляво, поради което
водачът на мотоциклета не е имал възможността за навременна реакция. Посочва се, че при
предприемането на завоя мотоциклетът се е намирал на около 10 метра от лекия автомобил, поради
което първият се е врязал странично в автомобила. Ищецът и другият пътник са носили единствено
обезопасителни каски, но не и друго оборудване. Ищецът посочва, че незабавно е откаран в
УМБАЛСМ „Н. И. П-в” ЕАД, като до 10.08.2023 г. се е намирал в травматологията.
На 14.11.2023 г. е разпитано лицето КЛЗ, участник в произшествието, возещ се на
мотоциклета заедно с ищеца С. Л. Л.. Посочва се, че водачът на лекия автомобил „Сузуки ГСХ Р
***” е препречил пътя на мотоциклета вследствие на осъществяването на забранен ляв завой.
Според свидетелските показания на лицето след пристигане на екипите за спешна помощ първо
ищецът е откаран с линейка към УМБАЛСМ „Н. И. П-в” ЕАД, тъй като се е намирал в по-тежко
състояние. Твърди се, че свидетелят също е претърпял телесни увреждания вследствие на ПТП.
В хода на досъдебното производство е извършена съдебна химико-токсикологична
(токсикохимична) експертиза - Рег. № И-3734/12.04.2024 г, имаща за задача да установи дали са
налице алкохол или наркотични вещества в кръвта, иззета на дата 24.07.2023 г. от лицето С. Л. Л.. В
заключението се посочва, че от извършените изследвания на предоставената биологична проба
кръв не се установява наличие на алкохол или наркотични вещества.
Назначена е и съдебномедицинска експертиза по ЗМ № 11241/2023 г. на СРТП ОР
СДВР, гр. С.., извършена от д-р Елка Г. Иванова - съдебен лекар. От представените за анализ
медицински документи се установява, че лицето С. Л. Л. вследствие на ПТП на 24.07.2023 г. е
получил следните травматични увреждания: открито счупване на костите на лявата предмишница -
лъчева и лакътна кост с образуване на мекотъканен дефект в областта на травмата; изкълчване на
дясното коляно с разместване на колянната капачка; открито счупване на големия пищял вляво;
разкъсно-контузни рани по крайниците; повърхностна травма на окосмената част на главата с оток
и охлузване вляво; разкъсно-контузна рана на лявата вежда. Посочва се, че установените и описани
травматични увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са
получени в условията на ПТП от водача на мотоциклета.
Във връзка с твърдените от ищеца имуществени вреди вследствие на настъпилото ПТП са
представени фактури, както следва:
Фактура № **********/25.07.2023 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. П-в” ЕАД, за заплащане
на медицински консумативи и изделия на стойност 2202,00 лв.
Фактура № **********/03.08.2023 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. П-в” ЕАД, за заплащане
на медицински консумативи и изделия на стойност 4862,99 лв.
Фактура № **********/03.08.2023 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. П-в” ЕАД, за заплащане
на медицински консумативи и изделия на стойност 600,99 лв.
Фактура № **********/21.08.2023 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. П-в” ЕАД, за заплащане
на медицински консумативи и изделия на стойност 2830,00 лв.
Фактура № **********/22.08.2023 г., издадена от „Ортопрайм” ООД, за заплащане на
медицински консумативи и изделия на стойност 135,00 лв.
Фактура № **********/28.08.2023 г., издадена от „ОРТОТЕХ” ООД, за заплащане на
5
медицински консумативи и изделия на стойност 198,00 лв.
Фактура № **********/31.08.2023 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. П-в” ЕАД, за заплащане
на медицински консумативи и изделия на стойност 102,00 лв.
Фактура № **********/26.07.2023 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. П-в” ЕАД, за заплащане
на платен престой на придружител на стойност 120,00 лв.
Фактура № 04000433731/26.07.2023 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. П-в” ЕАД, за
заплащане на самостоятелна стая за две денонощия на стойност 240,00 лв.
Фактура № **********/16.08.2023 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. П-в” ЕАД, за заплащане
на платен престой на придружител и самостоятелна стая за шест денонощия на стойност
1080,00 лв.
Фактура № **********/10.08.2023 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. П-в” ЕАД, за заплащане
на самостоятелна стая за 15 денонощия на стойност 1800,00 лв.
Фактура № **********/10.08.2023 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. П-в” ЕАД, за заплащане
на платен престой на придружител за 15 денонощия на стойност 900,00 лв.
Фактура № **********/31.08.2023 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. П-в” ЕАД, за заплащане
на самостоятелна стая за 13 денонощия на стойност 1560,00 лв.
Фактура № **********/31.08.2023 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. П-в” ЕАД, за заплащане
на платен престой на придружител за 13 денонощия на стойност 780,00 лв.
Фактура № **********/04.09.2023 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. П-в” ЕАД, за заплащане
на медицински изделия и консумативи на стойност 25,00 лв.
Фактура № **********/29.08.2023 г., издадена от „Марин Медик Транс” ЕООД, за заплащане
на медицински транспорт на стойност 150,00 лв.
Фактура № **********/04.09.2023 г., издадена от „Софармаси 38” ЕООД, за заплащане на
медикаменти на стойност 37,36 лв.
Фактура № **********/28.08.2023 г., издадена от „Софармаси 38” ЕООД, за заплащане на
медикаменти на стойност 56,02 лв.
Фактура №**********/20.09.2023 г., издадена от „МедиКорекТранс” ЕООД, за заплащане на
специализиран транспорт с линейка на стойност 240,00 лв.
Фактура № **********/08.09.2023 г., издадена от „Медик 351” ЕООД, за заплащане на
медицински изделия и консумативи на стойност 40,00 лв.
Фактура № **********/04.09.2023 г., издадена от „Медик 351” ЕООД, за заплащане на
медицински изделия и консумативи на стойност 320,00 лв.
Фактура №**********/08.10.2023 г., издадена от „МедиКорекТранс” ЕООД, за заплащане на
специализиран транспорт с линейка на стойност 100,00 лв.
Фактура № **********/05.10.2023 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. П-в” ЕАД, за заплащане
на запис на медицинско изследване на стойност 15,00 лв.
Фактура № 0058/30.09.2023 г., издадена от проф. Диян Енчев, ЕИК *********, за заплащане
на медицински преглед и консултация на стойност 1800,00 лв.
Фактура № 0072/04.11.2023 г., издадена от проф. Диян Енчев, ЕИК *********, за заплащане
на медицински преглед и консултация на стойност 1000,00 лв.
Към доказателствения материал по делото е приложена Претенция с вх. №
8812/14.09.2023 г. отправена от ищеца С. Л. Л. до ответното дружество ЗК „ЛИ” АД за изплащане
на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Към претенцията са приложени фактури за извършените разходи за лечение
вследствие на претърпяното ПТП, като се претендира обща сума на стойност 18 569,00 лв.
Отправена е и втора Претенция с вх. № 3089/25.03.2024 г. за заплащане на сума за претърпени
имуществени вреди на обща стойност 3515,00 лв.
На 29.03.2024 г. от ответното застрахователно дружество е изпратено писмо чрез
електронните средства за комуникация с вх. № 2747 относно Щета № 0000-1000-03-23-
7657/04.09.2023 г., адресирано до ищеца. В писмото се посочва, че във връзка с претенция с вх. №
8812/14.09.2023 г. и претенция с вх. № 3089/25.03.2024 г. за заплащане на обезщетение за
нанесените имуществени вреди на основание чл. 106, ал. 3 КТ е необходимо от пострадалото лице
да бъдат представени: заверено копие на влязло в сила заключително постановление по наказателно
производство срещу водача, причинил ПТП, или заверен препис на влязла в сила присъда с мотиви
6
срещу водача, причинил ПТП; заверено копие на автотехническа експертиза; заверено копие на
съдебно-медицинска експертиза; заверено копие на химическа експертиза; лична банкова сметка.
По делото е назначена автотехническа експертиза, извършена по реда на чл. 195, ал. 1
ГПК, която има за задача да установи механизмът на настъпване на процесното ПТП. След
подробно запознаване с материалите по делото и извършен анализ вещото лице посочва, че не са
налице данни, на базата на които да бъде установена скоростта на движение на превозните средства
преди и по време на настъпване на удара. От техническа гледна точка и от приложените по делото
доказателства вещото лице прави извод, че процесното ПТП е могло да бъде избегнато, ако водачът
на лек автомобил „Киа К 5” с рег. № СВ**КС не е предприел маневрата завой наляво при наличие
на пътна маркировка „Двойна непрекъсната линия” М2 и не е пресякъл траекторията на движение
на мотоциклета „Сузуки ГСХ Р ***” с рег. № СА***Х, управляван от ищеца. Посочва се, че от
представените по делото доказателства не може да се установи безопасната скорост на движение на
мотоциклета, при която ударът не би настъпил. Съдът кредитира заключението на вещото лице,
изслушано в открито съдебно заседание, проведено на 27.11.2024 г., като обосновано и надлежно
извършено.
В хода на производството е назначена съдебно-медицинска експертиза, имаща за задача
да установи настъпилите вследствие на процесното ПТП травматични увреждания. В заключението
по проведеното експертно изследване, изслушано и прието от съда в открито съдебно заседание,
проведено на 27.11.2024 г., вещото лице посочва, че видно от представената по делото медицинска
документация (Епикриза № 29568/24.07.2023 г.-10.08.2023 г.; Епикриза № 31961/10.08.2023 г.-
16.08.2023 г.; Епикриза №33648/22.08.2023 г.-28.08.2023 г.; фактури за извършени разходи)
вследствие на ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: луксация (изкълчване) на
дясна колянна става; открито счупване на костите на лява предмишница; открито счупване на
костите на лява подбедрица. Посочва се, че проведеното комплексно лечение в болнични и
домашно-амбулаторни условия, както и предписаните медицински консумативи, лекарства и
помощни средства са били необходими за извършването на възстановително лечение.
Според заключението на вещото лице заплащането на специализиран медицински
транспорт също е било необходимо за провеждане на лечението на настъпилите телесни
увреждания. Уточнява се, че заплащането на самостоятелна стая и платен придружител в
болницата, както и разходите за медицински преглед и разширена консултация, извършени от
хабилитирано лице, са необходими, но се правят по желание на пациента.
В открито съдебно заседание, проведено на 19.03.2025 г. е изслушано заключението на
вещото лице по назначена съдебно-счетоводна експертиза, имаща за цел да установи разходите,
извършени от ищеца вследствие на настъпилите травматични увреждания. След извършен анализ
на представената по делото писмена документация се установява, че извършените от ищеца
разходи за лечение от реализираното на 24.07.2023 г. ПТП са общо в размер на 22 082,99 лв. Съдът
кредитира заключението на вещото лице като надлежно изготвено, обосновано и изчерпателно.
В открито съдебно заседание, проведено на 27.11.2024 г., са изслушани свидетелските
показания на ДСМ, майка на ищеца С. Л. Л., която посочва, че вследствие на ПТП, настъпило на
24.07.2023 г., синът й е претърпял множество увреждания. След проведеното болнично лечение е
било необходимо за период от 3 месеца да бъдат полагани грижи и в домашни условия, тъй като
пострадалият е бил в неподвижно състояние. Налагало се е на всеки 2 седмици ищецът да бъде
превозван с линейка, за да му бъдат извършвани контролни прегледи. Посочва се, че пострадалият е
бил във влошено общо състояние - първоначално не е могъл да се храни, отслабнал е с 30 кг, имал е
рани по гърба и краката поради залежаване, поради което е било необходимо няколко пъти в
седмицата пациентът да бъде посещаван от санитар, който да оказва помощ във връзка с хигиената
и лечението.
Съдът при така установените от фактическа страна обстоятелства, намира от правна
страна следното:
7
1. По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника за заплащане на
сума в общ размер 22 084,00 лв.
1. Сключена застраховка „Гражданска отговорност”
В хода на настоящото исково производство бе безспорно установено, че на 24.07.2023 г.
около 13:30 часа в гр. С. е настъпило ПТП, вследствие на което ищецът С. Л. Л., в качеството му на
водач на мотоциклет „Сузуки ГСХ Р ***” с рег. № СА***Х, е претърпял телесни увреждания. С
оглед механизма на настъпване на ПТП ищецът претендира заплащане на настъпилите вследствие
на удара имуществени вреди от ответното дружество ЗК „ЛИ” АД на основание сключена
застраховка „Гражданска отговорност” с другия участник в произшествието - ЗДН, водач на лекия
автомобил „Киа К 5” с рег. № СВ**КС.
Между страните не е налице правен спор по отношение на факта, че водачът на лекия
автомобил - ЗДН, има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” при ответното
дружество ЗК „ЛИ” АД със застрахователна полица № BG/22/122002863273, валидна от 29.09.2022
г. до 28.09.2023 г.
По силата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Основната функция на всяка имуществена застраховка - задължителна
или договорна, е именно да възстанови щетите, причинени на застрахованите лица от настъпване
на застрахователното събитие. Застраховката има обезщетителен и гаранционен характер, като
обезпечава възможността за надлежно репариране на настъпилите неблагоприятни имуществени
последици вследствие на непозволеното увреждане.
2. Правна същност на прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ
Съгласно предвиденото в чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност". Субективното право на третото увредено лице пряко да претендира обезщетение от
застрахователя произтича пряко от закона - ex lege, а няма за правопораждащ факт самият
застрахователен договор, сключен между застрахования водач, чието противоправно деяние е
предизвикало настъпването на вреди, и застрахователното дружество. Възможността на увреденото
лице да претендира заплащане на обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя
предполага наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на увреждането -
каквото в настоящия случай безспорно бе установено, както и поведение от страна на
застрахованото лице, съставляващо деликт (Решение № 227 от 18.12.2023 г. по гр. д. № 4291 /
2022 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение).
Възникването на имуществената отговорност на застрахователя по сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност" е функционално обусловена от наличието на елементите на
фактическия състав, предвиждащ пораждането на гражданска отговорност в тежест на
застрахованото лице съобразно чл. 45 ЗЗД - а именно: 1) деяние; 2) противоправност; 3) вина; 4)
вреди; 5) причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди. (Решение № 12 от
05.01.2024 г. по гр. д. № 1942 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).
1. Деяние на застрахованото лице
8
С оглед събраните по делото доказателства бе установено, че водачът на лек автомобил „Киа
К 5” е предприел маневра - завой наляво, вследствие на която е настъпил удар с мотоциклет
„Сузуки ГСХ Р ***”, движещ се в противоположна посока в съседната лента за движение на
пътното платно. Деянието, съставляващо първият необходим елемент за пораждане на
гражданската отговорност на лицето по реда на чл. 45 ЗЗД, може да бъде дефинирано като действие
или бездействие, което има за пряка и непосредствена последица настъпването на определени
вреди. В настоящия случай видно от доказателствения материал по делото именно предприемането
на маневрата от страна на водача на лекия автомобил е довело до настъпването на сблъсък между
двете превозни средства. Това се установява и от заключението на вещото лице по надлежно
извършената автотранспортна експертиза, в което се посочва, че от техническа гледна точка
произшествието би могло да бъде избегнато, ако водачът не е предприел описаната маневра.
2. Противоправност на деянието
Противоправно поведение в контекста на общия деликтен състав на чл. 45 ЗЗД съставлява
такова деяние - действие или бездействие, на делинквента, което нарушава съдържащата се в
посочената разпоредба обща забрана да не се вреди другиму чрез накърняването на
правнозащитено имуществено или неимуществено благо (Решение № 38 от 20.04.2022 г. по т. д.
№ 617 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение). Противоправността се
основава на предприемането на определени действия от страна на субекта въпреки императивно
установената нормативна забрана за това. Противоправно е онова поведение, което не съответства
на дължимото според предписанията на правния ред, стига да липсват основания или
обстоятелства, които да оправдават действията или бездействията на субекта. Компетентен орган
да установи наличието или липсата на противоправност в контекста на реализирано непозволено
увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД е съдът, сезиран с иск за присъждане на обезщетение на
претърпените вреди - имуществени или неимуществени.
В настоящия случай ответното дружество - застраховател, не ще дължи обезщетение на
пострадалия вследствие на произшествието, ако се установи, че деянието на застрахования не е
противоправно. В хипотезата на настъпило ПТП с пострадали лица при извършването на преценка
дали водач на МПС, участник в произшествието, е нарушил нормативно установените правила за
движение по пътищата, е необходимо неговото поведение да бъде съпоставено с конкретно
предписание за дължимо поведение при управление на превозното средство или да бъде
установено нарушение на конкретно адресирана забрана (Решение № 50156 от 22.03.2023 г. по н.
д. № 452 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение).
Правната уредба на правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване,
изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища,
изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, както и правата и
задълженията на участниците в движението се съдържа в Закона за движение по пътищата. По
смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението и да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Водачите на пътни превозни
средства са длъжни да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.
Чл. 6, т. 1 ЗДвп изрично посочва, че участниците в движението следва да съобразяват
своето поведение с пътните знаци и пътната маркировка. Видно от събраните по делото
доказателства - видеозаписи от камери, свидетелски показания и заключение по извършена
автотехническа експертиза, водачът на лек автомобил „Киа К 5” е предприел маневра - завой
наляво, при наличие на пътна маркировка „Двойна непрекъсната линия” М2. В чл. 63, ал. 2, т. 2 от
Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата е посочено, че на пътните превозни
средства е забранено да застъпват и пресичат маркировка „Двойна непрекъсната линия" - М2. С
оглед посоченото и имайки предвид заключението на вещото лице, в което се уточнява, че водачът
на лекия автомобил е пресякъл траекторията на движещия се в съседната лента мотоциклет след
9
пресичане на пътната маркировка „Двойна непрекъсната линия", настоящият съдебен състав счита,
че поведението на застрахованото лице - водач на автомобила, не се намира в съответствие с
императивните изисквания на ЗДвП и Правилника по прилагането му и като такова следва да бъде
квалифицирано като противоправно. Деянието следва да бъде охарактеризирано като такова,
намиращо се в несъответствие с повелите на закона, и поради факта, че е нарушен общият запрет
да не се вреди другиму - видно от събраните по делото доказателства и извършените съдебно-
медицинска и съдебно-счетоводна експертиза в правната сфера на увреденото лице са настъпили
съществени неблагоприятни имуществени последици вследствие на претърпяното ПТП.
3. Вина
Съобразно предвиденото в чл. 45, ал. 2 ЗЗД в хипотеза на настъпило непозволено увреждане
вината на делинквента се предполага до доказване на противното - налице е оборима презумпция.
От гражданскоправна гледна точка под вина следва да се разбира неполагане на дължимата грижа.
Тъй като по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага, в тежест на ответната страна в
съдебното производство е да обори законовата презумпция. В исковата молба ищецът не е длъжен
да посочва факти и обстоятелства, обосноваващи наличието на виновно поведение от страна на
делинквента. Ако ответникът навежда твърдения, че е положил дължимата грижа и настъпилите
неблагоприятни последици не се дължат на неговото виновно поведение, той следва да докаже, че е
предприел необходимите действия, които да обосноват неговото екскулпиране.
Ответното дружество в хода на съдебното производство не навежда твърдения и не
представя доказателства, които недвусмислено да водят до оборване на законовата презумпция по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД. От приобщения към материалите по делото Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № К-439, Протокол за оглед на местопроизшествие и разпити на свидетели, както
и от заключението на вещото лице по извършената автотехническа експертиза не се установява
водачът на лекия автомобил да е предприел каквито и да било действия с оглед предотвратяване на
настъпване на произшествието. Нещо повече, с оглед дължимите професионални качества на
водача ЗДН, който посочва, че работи като таксиметров шофьор и използва лекия автомобил
именно, за да упражнява трудовите си задължения, последният е следвало да прецени пътната
обстановка и да не предприема маневри, които биха поставили в опасност здравето и живота на
останалите участници в движението.
4. Вреда
Необходим елемент за пораждането на гражданската отговорност на делинквента е
настъпването на вреди - неблагоприятни изменения на съществуващата действителност, които
могат да имат както имуществено, така и неимуществено проявление. В случаите, в които вредата
се изразява в увреждане на имуществения патримониум на пострадалия, за да е налице вреда по
смисъла на чл. 45 ЗЗД, е достатъчно да е налице намаляване на имуществото на увреденото лице
вследствие на деликта. В хода на съдебното производство бе безспорно установено, че вследствие
на претърпения на 24.07.2023 г. удар, ищецът - водач на мотоциклет „Сузуки ГСХ Р ***”, е
претърпял множество травматични увреждания - луксация (изкълчване) на дясна колянна става;
открито счупване на костите на лява предмишница; открито счупване на костите на лява
подбедрица. Видно от представеното заключение на вещото лице по надлежно изготвената
съдебно-медицинска експертиза претърпените увреждания са наложили провеждането на
хирургични интервенции и са довели до продължителен престой на пострадалия в болнично
заведение. Продължителното лечение е имало за последица извършването на разходи от страна на
увреденото лице - за заплащане на болничен престой, специализиран медицински транспорт,
медицински консумативи и лекарства.
Разходите за ползване на самостоятелна стая и придружител, макар и да не са пряко
необходими за лечението, са свързани с подобряване на удобството за пациента по време на
болничното лечение. Разходът за разширена консултация и за придружител, за която е представена
фактура по делото, е свързан с проследяване състоянието на пациента по отношение уврежданията
10
на опорно-двигателната система. При противправност на деяние причинило тежки увреждания
всички разходи свързани с възстановяването на здравето са дължими да се обезщетят, тъй като
рискът преминава върху виновния делнквент и пациента трябва да получи нормална и адекватна
медицинска грижа, за да се възстанови и чувства по най-добрия възможен начин. В този смисъл и
практика РЕШЕНИЕ № 1087 от 06.03.2023 г. по Гражданско дело № 20221100106719 / 2022 на
СГС, Р Е Ш Е Н И Е № 260285 29.06.2021 по т. д. № 740 / 2019 г., на ОС Пловдив,
По силата на предвиденото в общата разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, приложима и при
определяне на размера на обезщетения, претендирани на основание КЗ, на обезщетяване от страна
на застрахователното дружество подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането (Решение № 163 от 04.10.2016 г. по т. д. № 3456 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 1-во тър. отделение). Размерът на обезщетението следва да съответства на вида и
характера на реално претърпените от пострадалото лице вреди.
5. Причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата
Пораждането на имуществената отговорност на лицето, осъществило виновното
противоправно поведение, е наличието на причинно-следствена връзка между деянието (действие
или бездействие) и настъпилите вреди. В правната теория и съдебната практика се приема, че
причинната връзка съставлява зависимост, при която настъпилите отрицателни изменения на
действителността са пряко следствие, последица от конкретното действие или бездействие на
делинквента. Деянието следва да съставлява необходимо условие, без което вредите обективно не
биха настъпили. В хипотеза, в която деянието не е единствена причина за настъпилото непозволено
увреждане, а вредите са предпоставени от съвкупното действие на множество явления или
събития, не би се достигнало до пълно изключване на отговорността на делинквента, а единствено
до намаляване на нейния обем. Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава,
когато при мислено изключване на поведението на делинквента, тя не би настъпила (Решение № 9
от 02.02.2018 г. по гр. д. № 1144 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение).
Причинната връзка, за разлика от вината на делинквента, не се предполага и следва да бъде
доказана от лицето претендиращо обезщетение за нанесените вреди, тъй като само при наличие на
причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва
да е пряка и непосредствена последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или
изобщо несвързани с деянието обстоятелства. Разглеждайки и произнасяйки се по основателността
на предявения иск за обезщетение, съдът следва да изгради своите изводи въз основа на
конкретните факти и обстоятелства и действително претърпените вреди, а не на предположения.
Видно от извършената автотехническа експертиза предприетата от шофьора на лекия
автомобил маневра - завой наляво, извършена при несъобразяване с пътната маркировка, се явява
необходимо условие за настъпване на сблъсъка между двете превозни средства, а оттам и за
телесните увреждания, претърпени от ищеца вследствие на удара. В заключението по извършената
автотехническа експертиза се посочва, че процесното ПТП би могло да бъде избегнато, ако водачът
на лекия автомобил не е предприел описаната маневра завой и не е пресякъл траекторията на
движение на мотоциклета, управляван от ищеца. От извършената съдебно-медицинска експертиза
в хода на образуваното досъдебно производство се установява, че претърпените от увреденото
лице С. Л. Л. травматични увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети и
отговарят да са получени в условията на ПТП от водача на мотоциклета.
4. Претърпени имуществени вреди
Общата стойност на претърпените от ищеца имуществени вреди вследствие на процесното
ПТП е изчислена чрез извършването на съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира
като надлежно извършена. Анализирайки представените от ищеца фактури вещото лице заключава,
че направените от увреденото лице разходи са пряко свързани с провеждането на лечението на
претърпените телесните увреждания и са на обща стойност 22 082,99 лв.
11
В заключение на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че
вследствие на настъпилото на 24.07.2023 г. ПТП ищецът е претърпял вреди на обща стойност
22 082,99 лв. С оглед на факта, че бе установено както наличието на валидно застрахователно
правоотношение към момента на настъпване на застрахователното събитие - процесното
ПТП, а така и наличието на всички елементи от фактическия състав за пораждане на
отговорността на застрахования водач на лек автомобил „Сузуки ГСХ Р ***”, искът по чл.
432, ал. 1 КТ се явява основателен за посочената сума.
2. По възражението за съпричиняване
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение може да се намали, ако
увреденото лице е допринесло за настъпване на вредите. Намаляването на размера на дължимата
обезвреда поради съпричиняване е израз на принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване - правото на парично обезщетение се поражда само за действително претърпените
вреди, които се намират в причинно-следствена връзка с виновното и противоправно поведение на
делинквента. В противен случай би се достигнало до хипотеза, в която ще се носи гражданска
отговорност за неблагоприятни последици, дължащи се на поведението и неполагането на
дължимата грижа от страна на самия пострадал (Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023 г. по
тълк. д. № 3 / 2021 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК).
За намаляване на размера на определеното обезщетение за вреди при приложение на
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е необходимо приносът на пострадалия да бъде надлежно
релевиран чрез защитно възражение, като бъдат въведени конкретни твърдения какви действия е
следвало да извърши или да се въздържи да извърши пострадалия. Следва при пълно главно
доказване да са установени действията или бездействията на пострадалото лице, с които то
обективно е допринесло за настъпване на резултата (Решение № 15 от 12.02.2018 г. по т. д. № 1423
/ 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение). В хипотеза на водач на моторно
превозно средство, пострадал при настъпило ПТП, съпричиняване би било налице, ако самият
пострадал е нарушил правилата за движение по пътищата. В този смисъл следва да се отчита не
само фактът на извършено от страна на пострадалия нарушение на императивните законови
изисквания, но и в каква степен нарушенията са допринесли за настъпване на вредоносния резултат
(Решение № 60090 от 16.07.2021 г. по т. д. № 933 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър.
отделение).
Ответното дружество - застраховател релевира възражение за съпричиняване на
настъпилите имуществени вреди на две основания:
1) Непоставянето на обезопасително облекло от страна на ищеца
По силата на чл. 182, т. 3 от Правилника за приложение на ЗДвП пътниците са длъжни да
поставят на главата си защитна каска, когато пътуват с мотоциклет или мотопед. Видно от
събраните по делото доказателства - видеозаписи и свидетелски показания, водачът на мотоциклета
„Сузуки ГСХ Р ***”, както и другият пътник - КЛЗ, са носели предпазни каски в момента на
настъпване на процесното ПТП. Не е налице изрична норма, която да съдържа изискване за
поставяне на допълнителна обезопасителна екипировка при управляване на мотоциклет, с
изключение на изискването за предпазна каска, поради което с оглед липсата на изрична правна
уредба ищецът не е в правонарушение като не ползва такава екипировка (Решение № 659 от
05.05.2022 г. по в. г. д. № 98 / 2022 г. на Апелативен съд - С.). Доколко е необходимо извършването
на законодателни промени с оглед поставянето на по-завишени изисквания за екипировка и
оборудване на водачите на двуколесни моторни превозни средства за гарантиране на тяхната
безопасност е въпрос, който се намира извън предмета на настоящото производство. От събраните
по делото доказателства не бе установено мотоциклетът да се е движел с превишена скорост или да
е извършил друго нарушение на правилата за движение по пътищата, което би обосновало
наличието на съпричиняване на настъпилите вредоносни последици.
2) Неполагане на дължимата грижа от страна на ищеца в хода на проведеното лечение
12
От проведената по делото съдебно-медицинска експертиза бе установено, че ищецът е
претърпял няколко хирургични интервенции и е извършил значителни разходи за заплащане на
болнично лечение и закупуване на медицински консумативи и лекарства. Ответното дружество
абстрактно твърди, че е налице неполагане на дължимата грижа от страна на ищеца в хода на
лечението на настъпилите травматични увреждания - поради погрешно провеждане на лекуването
и неполагане на необходимите грижи, което от своя страна е довело до удължаване на времевия
период за възстановяване и необходимостта от заплащане на допълнителни разходи. Намаляването
на размера на дължимото обезщетение обаче следва да се основава на конкретно релевирани факти
и обстоятелства, а не на предположения. Ответникът не подкрепя гореописаното твърдение за
неполагане на дължимата грижа от страна на увреденото лице с никакви доказателства. Видно от
фактите по делото ищецът - пострадал вследствие на ПТП, се е подложил на няколко хирургични
интервенции, както и е извършил разходи за провеждането на допълнителни разширени
медицински прегледи и консултации.
Във връзка с посоченото съдът счита, че в настоящия случай не е установено
съпричиняване, поради което претенцията на ищеца следва да бъде уважена в
гореустановения размер - 22 082,99 лв.
3. По иска с правно основание чл. 497, ал. 1 КЗ за заплащане на законна лихва върху
претендираната сума, считано от 14.09.2023 г. до окончателното й изплащане.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" лихвите за забава се включват в застрахователното обезщетение по
силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ, като това са тези лихви, които текат от
момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ, или от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице,
или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение. (Решение № 50040 от 30.05.2023 г. по т. д. № 790 / 2022 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение). Лихвите не са част от стойността на самото
обезщетение за вреди (имуществени или неимуществени), а представляват предвидена от закона
последица от забавата за неговото плащане – извод, който следва от тълкуването на разпоредбите
на чл. 223, ал. 1 и ал. 2 КЗ (Решение № 32 от 31.03.2015 г. по т. д. № 485 / 2014 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро тър. отделение).
По силата на чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-
ранната от двете дати: 1) изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ; 2) изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3 КЗ. В хипотеза, в която ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховка
„Гражданска отговорност", какъвто е и настоящият случай, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на основанието и размера на
претенцията му.
Към доказателствения материал по делото са приобщени две писмени претенции (от
14.09.2023 г. за сумата от 18 569,00 лв. и от 25.03.2024 г. за сумата от 3515,00 лв.) за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди по смисъла на чл. 380, ал. 1 КЗ,
отправени от ищеца до ответното застрахователно дружество. С писмен отговор, изпратен на
29.03.2024 г. застрахователят посочва, че за изплащане на обезщетение е нужно увреденото лице да
представи определени документи, сред които и заверено копие на влязло в сила заключително
постановление по наказателно производство срещу водача, причинил ПТП, и заверен препис на
влязла в сила присъда с мотиви срещу водача. Видно от представените застрахователни претенции,
отправени от ищеца, към тях са приложени констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
13
фактури за извършените разходи и адвокатско пълномощно. В чл. 496, ал. 3 КЗ е предвидено, че
застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато
за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие или протокол за пътнотранспортно произшествие. Чл. 496 ал. 4 на
КЗ предвижда правото на застрахователя, когато документите по Чл. 496 ал. 3 на КЗ са
недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на
пътнотранспортно произшествие, да изисква представянето на допълнителни документи и
доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица, но това негово право не може да
бъде упражнявано превратно чрез изискване на доказателства, с които увреденото лице не може да
се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за
осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат
съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията. В този смисъл е и
изричната забрана на чл. 106, ал. 5 КЗ. Недобросъвестният отказ на застрахователя да се произнесе
по основателността на претенцията на пострадалото лице е в разрез със законовото му задължение
да даде мотивиран отговор по застрахователната претенция в законоустановения срок (Решение №
50062 от 17.10.2023 г. по т. д. № 1215 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър.
отделение).
В конкретния случай, искането на застрахователя за представяне на акт, с който е
приключено наказателното производство във връзка с настъпилите телесни увреждания при ПТП, е
неизпълнимо, тъй като към момента на изтичане на окончателния тримесечен срок на
застрахователя по чл. 496, ал. 1 КЗ да се произнесе по претенцията, такъв акт не е постановен и
обективно няма как да бъде представен. Освен това, за да приключи наказателното производство с
влязла в сила присъда, следва да се развие, както фазата на досъдебното, така и фазата на
съдебното производство, което обективно е невъзможно да стане в рамките на срока за разглеждане
от застрахователя на извънсъдебната претенция на увреденото лице. В този смисъл искането на
застрахователя за представяне на изготвени в наказателното производство експертизи и на акта за
приключването му не съставляват искане по реда и условията на чл. 106, ал. 3 КЗ, поради което в
този случай по силата на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ забавата на застрахователя настъпва с изтичане на
тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за произнасяне по претенцията. Произнасянето на
застрахователя в законоустановения тримесечен срок може да се изрази в определяне и изплащане
размера на обезщетението, или в даване на мотивирано становище по предявените претенции,
когато отказва плащане или когато основанието и размерът на вредите не са били напълно
установени. (Решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273 / 2018 г. на Върховен касационен
съд, 2-ро тър. отделение). В настоящия случай застрахователят изпада в забава след изтичане на
тримесечния срок по чл. 497, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 496, ал. 1 КЗ, считано от:
1. По Претенция с вх. № 8812/14.09.2023 г. за заплащане на сумата от 18 210,00 лв. - 15.12.2023
г.
2. По Претенция с вх. № 3089/25.03.2024 г. за заплащане на сумата от 3515,00 лв. - 26.06.2024 г.
По силата на чл. 380, ал. 1, изр. 2 КЗ претендиращият заплащане на застрахователното
обезщетение е длъжен с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в
случаите на възстановяване в натура. В настоящия случай ответното застрахователно дружество
релевира възражение за неизплащане на обезщетението поради непредставянето на данни за
банкова сметка от страна на ищеца. Следва да бъде посочено, че произнасянето на застрахователя в
предвидения в чл. 496, ал. 1 КЗ тримесечен срок не е обусловено от представянето на данни за
банкова сметка. Непосочването при предявяване на застрахователната претенция на банкова
сметка, по която да се плати обезщетението, не е обстоятелство, което води до неговата
недължимост (Решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273 / 2018 г. на Върховен касационен
съд, 2-ро тър. отделение).
По отношение на разноските:
14
В хода на съдебното производство ищецът е представил Декларация за материално и
гражданско основание, въз основа на което съобразно предвиденото в чл. 83, ал. 2 ГПК съдът е
освободил ищеца от заплащането на държавна такса за предявените искове.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдебните разноски по
настоящото производство следва да се присъдят в полза на ищцата съразмерно с уважената част от
исковете. Представен е сключен Договор за правна защита и съдействие № 126928, като е
договорено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 2380 лв. На основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата адвокатското възнаграждение не е изплатено от страна на
ищеца.
Ответното дружество релевира възражение за прекомерност на уговореното адвокатско
възнаграждение. Съобразно предвидените размери в Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, които на основание чл. 5 ГПК намират относително приложение като правен
обичай при съобразяване от съда на конкретната тежест по делото, съдът счита, че настоящият
случай попада в хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 3 ЗАд. Цената на иска е 22 084,00 лв. - минимално
дължимото адвокатско възнаграждение се определя в размер на 1300 лв. плюс 9 % за горницата над
10 000 лв. - общо 2387,58 лв. С оглед изложеното и с оглед фактическата и правна сложност на
делото съдът счита, че възражението за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение е неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛИ” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„Македония”, № 12, ет. 3, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на С. Л. Л., ЕГН **********, с
адрес село Владая, ул. „Офелиите”, № 6, сумата от 22 082,99 лв., съставляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди.
ОСЪЖДА ЗК „ЛИ” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„Македония”, № 12, ет. 3, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на С. Л. Л., ЕГН **********, с
адрес село Владая, ул. „Офелиите”, № 6 законната лихва върху сумата от 18 210,00 лв., считано от
15.12.2023 г. до окончателното й изплащане.
15
ОСЪЖДА ЗК „ЛИ” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„Македония”, № 12, ет. 3, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на С. Л. Л., ЕГН **********, с
адрес село Владая, ул. „Офелиите”, № 6 законната лихва върху сумата от 3515,00 лв., считано от
26.06.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „ЛИ” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„Македония”, № 12, ет. 3 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на С. Л. Л., ЕГН **********, с
адрес село Владая, ул. „Офелиите”, № 6, сумата от 2380 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца.
ОСЪЖДА ЗК „ЛИ” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„Македония”, № 12, ет. 3 да заплати на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 850 лева, представляваща дължима държавна такса и разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16