РЕШЕНИЕ
№ 3901
гр. София, 16.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20231110203219 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Я. Р. В. с ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление /НП/ № 22-4332-018917 от **** г., издадено от началник група
в СДВР - ОПП, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 / шест/ месеца за извършено
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Със срочно подадена жалба административно наказаното лице оспорва
издаденото срещу него наказателно постановление с твърдение, че същото е
било издадено в нарушение на материалния закон. Изведени са законовите
постановки, касаещи реда за служебно прекратяване регистрацията на МПС,
за което не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Жалбоподателят твърди, че като
собственик на МПС не е бил уведомяван за служебното прекратяване на
регистрацията на последното от страна на компетентните органи. Предвид
липсата на представа относно посоченото обстоятелство, виновността на
лицето в извършването на вмененото му нарушение била изключена, поради
което се моли за цялостна отмЯ. на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява
1
и не се представлява. Преди провеждането на първото по делото открито
съдебно заседание е постъпило писмено становище от страна на
упълномощения представител, в което при синтезиране на съображенията
от жалбата е мотивирано виждането, че предвид липсата на надлежно
уведомяване наказващият орган незаконосъобразно е пристъпил към
ангажиране отговорността на лицето. Поддържа се искането за отмЯ. на
наказателното постановление и в допълнение се претендира присъждане на
разноски в полза на въззивника.
Въззиваемата страна - началник група към СДВР – ОПП, редовно
призован, не изпраща представител и не взима становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката Я. Р. В. с ЕГН ********** и адрес в гр. *** е
правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС № *********, издадено
на ***к, със срок на валидност до 08.01.2028 г. Същата е собственик на лек
автомобил марка „****.
На *** г. около 00:23 часа, в гр. С***, по ул. „***“ жалбоподателката Я.
В. управлявал горепосочения лек автомобил, като в участъка между ул. „***“
и ул. „****“ била спрЯ. за проверка от служителите на Отдел „Пътна
полиция“ към СДВР Р. В. и *** които изпълнявали служебните си
задължения по контрол на движението по пътищата в района. След извършена
справка било установено, че приведеното в управление МПС е със служебно
прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради неплащане на
застрахователни вноски по сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
За установената нередовност свидетелят Р. И. В. на длъжност „младши
автоконтрольор“ към ОПП-СДВР съставил срещу водача акт №
688013/05.07.2022 г. за установяване на административно нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на един свидетел,
както и на жалбоподателя, който вписал, че има възражения срещу акта, но в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не развил такива пред наказващия орган в
писмен вид.
Материалите по административнонаказателната преписка ведно със
съставения АУАН били изпратени във 01 РУ-СДВР с мнение, че са налице
данни за извършено престъпление от общ характер. С постановление от
24.08.2022 г. прокурор от СРП отказал да образува досъдебно производство,
като мотивирал решението си с отсъствие на данни за осъществено деяние,
което да реализира признаците на престъпление по чл. 345 от НК. Въпросният
2
престъпен състав се осъществявал само при умишлена форма на вината, а
поведението на водача на МПС се характеризирало с липса на субективни
представи относно прекратяването на регистрацията от органите на МВР,
поради което образуваната прокурорска преписка е била прекратена, а
материалите били изпратени в ОПП-СДВР с оглед осъществяване на
преценка относно наличието или липсата на данни за извършено
административно нарушение по ЗДвП.
Въз основа на получените материали началник група в Отдел „Пътна
полиция“ към Столичната дирекция на вътрешните работи издал процесното
наказателно постановление /НП/ № 22-4332-018917 от 20.09.2022 г., с което
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на Я. Р. В. било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, както и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 / шест/ месеца за
извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установи основно от събраните по
делото писмени доказателства, а именно: приобщените по реда на чл. 283 от
НПК писмени доказателствени материали – акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 688013 от 05.07.2022 г.,
постановление на СРП за отказ от образуване на досъдебно производство от
24.08.2022 г., съпроводително писмо за връчване на наказателно
постановление, справка на водача Я. В. за извършени от нея нарушения на
правилата на ЗДвП, заповед № 513з-1802/01.03.2019 г. на директора на СДВР,
заповед № 8121К-13140/23.10.2019 г. и заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи.
Разпитаният в хода на съдебното следствие свидетел Р. В. заяви пълна
липса на спомени относно процесния случай, като дори и след предявяване на
съставения лично от него АУАН не успя да възстанови конкретни възприятия
относно проведената проверка, като потвърди само авторството на акта.
Показанията на лицето са единственият доказателствен източник от гласно
естество, като същите освен с нищожния си обем се характеризират и с
нулева информативна стойност, вследствие на което не подлежат на
разглеждане, доколкото с нищо не способстват за изясняване на фактологията
по случая.
Съдът кредитира приложените с административнонаказателната
преписка писмени материали, като оцени същите като последователни,
еднопосочни и правдиви. Сред фрагментите от доказателствената съвкупност
не се установиха каквито и да е противоречия, непълноти или
несъответствия, поради което подробното им обсъждане се явява ненужно.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
3
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и то срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съдът напълно споделя изложените в нея съображения.
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, видно от приобщените по делото заповед № 513з-
1802/01.03.2019 г. на директора на СДВР, заповед № 8121К-13140/23.10.2019
г. и заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Актосъставителят и административнонаказващият орган са спазили
предвидените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
Съдът, след като извърши цялостна служебна проверка на
процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление намери, че при съставянето на АУАН и издаването на
обжалваното НП са спазени изцяло процедурните изисквания на ЗАНН -
актът и НП са издадени в изискуемата се от закона форма и при спазване на
процесуалните правила. От страна на жалбоподателя не са релевирани
възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, а и съдът след
самостоятелна служебна проверка прие, че такива не са били допуснати.
Следователно наказателното постановление не страда от формални пороци,
обуславящи неговата отмЯ., и следва да бъде разгледано по същество.
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление съдът отчете, че жалбоподателят Я. Р. В. е
осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От
събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че на ****
часа, В. е управлявала собствения си лек автомобил марка „****, към който
момент последният е бил без регистрация, доколкото на основание чл. 143, ал.
10 от ЗДвП същата е била служебно прекратена. С оглед на това,
жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му
административно нарушение, тъй като е управлявал МПС по пътищата,
отворени за обществено ползване, което не е било регистрирано по
надлежния ред.
Формалното наличие на обективните елементи от фактическия състав
на вмененото на жалбоподателя нарушение обаче в случая не е достатъчно,
4
доколкото последното не се установява да е било осъществено от субективна
страна.
Съгласно нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП, служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда
на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Анализът на посочените разпоредби показва, че уведомяването на
собственика на МПС, за което не е сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или последната е изтекла, не
влияе върху служебното прекратяване на регистрацията, но има решаващо
значение за субективната съставомерност на нарушението по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, предполагащо управление на МПС без надлежна регистрация.
Узнаването за настъпила дерегистрация на МПС е функционално обвързано с
нарочното известяване от контролните органи, като липсата на уведомяване
на собственика на МПС не би могло да обуслови неговата отговорност по
посочения нормативен императив. Незнанието на обсъждания факт от
обективната действително в случая не се дължи на неправомерно поведение
на дееца, а на процесуално бездействие на компетентните органи във връзка с
вмененото им административно задължение.
Административнонаказващият орган, в чиято тежест е да установи
положителния факт на предприето съобщаване, не е ангажирал каквито и да е
доказателствени средства за удостоверяването на подобно обстоятелство,
следователно съдът приема, че такова не е било обективно реализиано и
жалбоподателят действително не е разполагал с представа относно
служебното прекратяване на регистрацията на лекия му автомобил. Както е
възприето в Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на Върховният
административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, „ не се
наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата административно наказание водач, който управлява моторно
превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на
чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е
уведомен собственикът на моторното превозно средство“.
В контекста на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
не е налице субективният елемент от състава на административното
нарушение, вменено на жалбоподателя. В качеството си на собственик на
процесното МПС, което е привел в движение, същият не е разполагал с
5
обективната възможност да узнае за дерегистрацията на превозното си
средство – обстоятелство, което е от основополагащо значение за
субективната съставомерност на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Незнанието на факт от обективната действителност не може да обоснове
никоя от формите на виновното поведение на дееца, доколкото последният не
е съзнавал, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация, а
и личната му неосведоменост не е последица от негово поведение, с което да
се е поставил в такова положение.
С оглед на всичко гореизложено, настоящата съдебна инстанция
намира, че макар жалбоподателя да е осъществил състава на вмененото му
нарушение от обективна страна, то неговата административнонаказателна
отговорност не би могла да бъде ангажирана, предвид обстоятелството, че
липсва субективния елемент от твърдяното нарушение. В тази връзка
подадената жалба се явява основателна, поради което обжалваното НП следва
да се отмени като незаконосъобразно.
По повод отправената на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН от защитника
на жалбоподателя молба за присъждане на сторените по делото разноски в
негова полза, съдът намира, че по делото не бяха представени доказателства
нито за уговарянето на възнаграждение за процесуално представителство,
нито за неговото фактическо изплащане, поради което и така отправеното
искане следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-018917 от 20.09.2022
г., издадено от началник група в СДВР - ОПП, с което на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на Я. Р. В. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 / шест/ месеца за извършено
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6