№ 197
гр. Бургас, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20222000500351 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „ЗД
Евроинс“ АД, ЕИК ****, чрез юрк. Й. С., против Решение № 774 от
21.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 2240/2021 г. по описа на Окръжен съд –
Бургас, в частта, с която въззивното дружество е осъдено да заплати на ищеца
А. Е. Й. обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в размер на
общо 27 746,40 лв. заедно със законна лихва от 05.08.2020 г. и разноски по
делото.
Въззивникът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен в посочените части, поради което следва да бъде отменен,
а предявените искове – отхвърлени изцяло. От писмените доказателства по
делото не се установявали действия или бездействия на П. Г., водач на лек
автомобил „Фиат“, застрахован при ответника-въззивник, които да са довели
или спомогнали за процесното ПТП. Г. не се движел с несъобразена скорост и
поради навлизането в лентата му на друг автомобил, нямал възможност да
предотврати сблъсъка чрез спиране или намаляване на скоростта. Шофьорът
не загубил контрол върху превозното средство, а предприел целенасочена
маневра за избягване на удара чрез отклоняване на автомобила поради
невъзможност да спре. Показанията на Г. се потвърждавали от автоексперта.
Налице било случайно деяние. Съдът допуснал процесуално нарушение като
се бил позовал на разпита от наказателното производство, тъй като по
настоящото дело не били навеждани доводи или събрани доказателства по
отношение на чистачките. Освен това твърдението за нарушение на
разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП не трябвало да се разглежда, тъй като
1
искът бил предявен от пътника, който се возил на предната дясна седалка в
автомобила и не бил участник в движението. Базовият размер на
обезщетението бил прекомерно завишен и не отговарял на критерия за
справедливост. По делото нямало данни за негативни изживявания,
надхвърлящи по интензитет обичайните при подобен тип травми, нито трайни
последици.
Иска се отмяна на решението. Претендират се разноски. Не се
ангажират доказателства.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор по жалбата от А. Е. Й., чрез
адв. С. Ч., с който същата се оспорва като неоснователна. Съдът бил
обосновал извода си за наличие на противоправно виновно поведение на
водача на застрахования при въззивника-ответник автомобил изцяло на
събрания по делото доказателствен материал. Според приетата по делото АТЕ
Г. бил нарушил правилата на движение по пътищата за предприемане на
маневра изпреварване. Нямало данни Г. да е предприел спиране.
Определената от вещото лице като спасителна маневра за избягване на удара,
вследствие на която процесния автомобил загубил устойчивост, била
забранена от закона. Не била установена по безспорен начин навременността
на реакцията от страна на Г. и настъпването на удара.
Несъстоятелно било оплакването на въззивника за завишен размер на
обезщетението. Ищецът търпял изключително силни болки, лежал в
болнично заведение за възстановяване на нанесената му травма, като бил
изписан с обездвижена ръка. В периода на домашно лечение бил зависим от
близките си, а и до момента изпитвал болки и затруднения.
Иска се въззивната жалба да се остави без уважение. Претендират се
разноски по делото, включително адвокатски хонорар.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 27.09.2022 г. е допусната
до разглеждане по същество. При извършената служебна проверка съобразно
с правомощията си по чл. 269 ГПК Бургаският апелативен съд констатира, че
постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваните части.
Окръжният съд е сезиран с искове за обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди заедно със законна лихва. Ищецът А. Е. Й. излага
твърдения, че в резултат на ПТП от 15.03.2020 г., предизвикано от водача на
лек автомобил Фиат Пунто с рег. № А6792МК П.Д. Г., който е управлявал
автомобил, за който е била сключена застраховка “гражданска отговорност” с
ответника-застраховател, на ищеца, който пътувал в същия автомобил, са
2
причинени телесни увреждания. Произшествието станало поради нарушаване
на правилата за движение по пътищата от страна на водача. Ищецът получил
фрактура на дясна раменна кост и изпаднал в шок. Претърпял операция с
поставяне на метална остеосинтеза, а след операцията останал с фиксирана
към тялото ръка, без възможност за двигателна активност и с нужда от чужда
помощ. Станал нервен и избухлив, често унил и затворен в себе си. Тези
неимуществени вреди ищецът оценява на 100 000 лв. Освен тях той претърпял
и имуществени вреди в размер на 1746,40 лв., разходвани за медицински
консумативи и потребителски такси, платени на лечебното заведение.
Ищецът поискал присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 26 000 лв., като част от 100 000 лв., и на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1746,40 лв., както и законната лихва върху
обезщетенията.
Ответникът-застраховател с отговора на исковата молба оспорил
претенциите. Оспорил твърденията на ищеца за противоправно поведение на
водача на автомобила. Повдигнал възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, тъй като ищецът пътувал без поставен обезопасителен
колан. Оспорил претендирания размер на обезщетението за неимуществени
вреди и действителното извършване на разходите, претендирани като
имуществени вреди. Поискал отхвърляне на исковете.
С обжалваното решение първоинстанционният съд уважил исковете за
обезщетения за вреди в предявените размери заедно с лихва за забава,
считано от 05.08.2020 г. до окончателното изплащане.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части –
допустимо. По същество то е правилно, като на осн. чл. 272 ГПК
настоящият въззивен състав препраща към съответните мотиви, които
споделя и не намира за необходимо да повтаря.
По повод конкретните оплаквания на ответника във въззивната жалба:
Неоснователни са оплакванията за липса на противоправно поведение
на водача П. Г., водач на лек автомобил „Фиат“. От заключението на
извършената по делото автотехническа експертиза, чието заключение не се
оспорва от страните и се възприема от съда като пълно, обосновано и дадено
от компетентен и безпристрастен специалист, се установява, че водачът на
автомобила П. Г. непосредствено преди произшествието и по време на удара е
управлявал автомобила със скорост от около 87 км/ч. Съгласно чл. 20, ал. 2
ЗДвП “водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението.” В случая водачът е следвало
3
да съобрази дъждовното време, мократа пътна настилка и интензивното
движение по автомагистралата и да избере скорост на движение, която да му
позволи да намали скоростта и при необходимост да спре. Експертът е
изследвал две възможни ситуации според различните интерпретации на
инцидента от водача и от пострадалия. При първата хипотетично възможна
ситуация автомобилът, управляван от Г., е приближил товарен автомобил,
движещ се в лявата лента с по-ниска скорост, и за да не се блъсне в него, се е
отклонил и се е ударил в лявата мантинела. При втората възможна ситуация
пред автомобила, управляван от Г., в лявата лента за движение е навлязъл
друг неидентифициран автомобил и за да избегне удар с него, водачът се е
блъснал в лявата мантинела. И в двете хипотетично възможни ситуации
скоростта на движение на автомобила, който е управляван от Г. и в който е
пътувал ищецът, не е била съобразена с пътните условия – лоша видимост,
мокра настилка, други участници в движението, тяхното пътно поведение и
скорост. И в двете хипотетично възможни ситуации водачът Г. е бил този,
който е следвало да успее да намали скоростта и да избегне сблъсък било то с
по-бавния товарен автомобил, било то с навлезлия в лентата му друг
автомобил. След като скоростта, с която се е движил, не е позволила това,
следва да се приеме, че е налице нарушение на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Това
неправомерно поведение е станало причина за пътно-транспортното
произшествие и за телесното увреждане на ищеца.
Относно оплакването за допуснато от първоинстанционния съд
процесуално нарушение, изразяващо се в обсъждане на свидетелски
показания, дадени в досъдебното производство, действително се установява,
че данни за неработещи чистачки на автомобила, управляван от Г., се
съдържат единствено в свидетелските показания, дадени от пострадалия ищец
в досъдебното производство. Ищецът не е въвел с исковата молба фактически
твърдения във връзка с чистачките на автомобила, поради което съдът не е
дал на страните указания за доказването на този факт, но е ясно, че ищецът би
бил този, който следва да докаже това обстоятелство на осн. чл. 154, ал. 1
ГПК. Ето защо неговите собствени показания, дадени в досъдебното
производство, не могат да служат за доказване на този факт. Независимо от
това, изводът за противоправност на поведението на водача на автомобила се
подкрепя от останалите доказателства по делото, обсъдени подробно от
първоинстанционния съд.
Оплакването, че ищецът не бил участник в движението, поради което не
следвало да се разглежда твърдението му за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1
ЗДвП, е несъстоятелно. Водачът на автомобила П. Г. безспорно е участник в
движението и е адресат на задълженията, вменени с разпоредбата на чл. 5, ал.
1 ЗДвП.
На последно място, неоснователно е оплакването относно размера на
обезщетението. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съгласно чл. 52 ЗЗД трябва да определи по справедливост. Понятието
“справедливост” е всякога свързано с преценката на обективно съществуващи
4
конкретни обстоятелства, както и на общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на обществото. Това разбиране е
обусловено от обективните икономически условия в страната, индиция за
които са нормативно определените лимити на застрахователните покрития. За
да определи паричния еквивалент на понесените от ищеца болки и страдания
от причиненото му телесно увреждане, съдът съобрази вида и характера на
травмата, проведеното лечение и възстановяване, свидетелските показания
относно болезнените преживявания и неудобства, от една страна, а от друга –
експертното заключение, че при тези травми възстановяването настъпва след
срек от 6-8 месеца. Тези обстоятелства следва да бъдат преценени в
съвкупност с лимитите на застрахователното покритие, индициращи
икономическите условия към 2020 г. и да се приеме, че обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. е справедливо и частично
предявения иск за тази сума е основателен.
По тези съображения е налице съвпадане на крайните изводи на
инстанциите, поради което решението на първоинстанционния съд ще се
потвърди.
Поради изхода на делото въззиваемият има право на разноски. Тъй като
той е получил безплатна адвокатска помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона
за адвокатурата, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА и с оглед представения списък по
чл. 80 ГПК, на процесуалния представител на въззиваемия адв. К. Г. ще се
присъди възнаграждение в размер на 1572 лв. с вкл. ДДС
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 774 от 21.07.2022 г., постановено по гр.
д. № 2240/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА “Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, да заплати на адвокат
К.С.Г. от САК с № ****, и адрес: гр. София, ул. ****, сумата 1572 лв. с
включен ДДС, представляваща възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата на
ищеца А. Е. Й. във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6