МОТИВИ по
Н.Ч.Х.Д. № 905/2014 год. на
РС-гр.Свиленград
Производството по
делото е образувано по тъжба на К.Я.А. с ЕГН:********** *** срещу Х.Д.Г.,
родена на ***г в гр.Свиленград, ЕГН: ********** за това, че на 22.10.2014 година в град Свиленград,
област Хасково, КВ.”Изгрев”, пред вх.В
на бл.7, й лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на страдание без
разстройство на здравето: причиняване на охлузване на носа, контузен отток на
лявата половина на лицето- престъпление по
чл.130, ал.2 НК.
В
тъжбата се сочи също , че на 22.10.2014 година в град Свиленград, област
Хасково, КВ.”Изгрев”, пред вх.В на бл.7 подс. Г. казала и извършила нещо унизително за
честта и достойнството на К.Я.А. с ЕГН:********** *** в нейно присъствие, а
именно казала „Ти си курва, ти си за лудница и за психиатрия” и извършила удар
с шамар в лявата част на лицето и на прест. по чл.146, ал. НК.
В тъжбата се сочи, че на 22.10.2014г пред вх.В на бл.7 в
КВ.”Изгрев” на гр.Свиленград се провеждало общо събрание на живущите във входа
с цел разрешаване на битови проблеми. На
събранието присъствала подсъдимата Х.Г., свидетелките Анелия Г., Е.Г., Я.Н., Н.К.. В момента когато пострадалата влязла в двора
на блока, подсъдимата оповестила с крясък, че майката на убиеца е дошла. На
въпроса на А., кого има предвид Г. и нарича убиец, подсъдимата отговорила, че
има предвид сина на пострадалата. Г. казала, че не само синът на пострадалата е
убиец, а тя самата е за „лудница, за
психиатрия“, след което я нарекла „Курва“ и й нанесла удар с ръка в областта на
лицето, от който удар очилата на пострадалата изхвръкнали и паднали на земята. Подсъдимата
се обадила на Единен тел.за спешни случаи-112 и подала сигнал, след което на място пристигнали служители на
РУП-Свиленград и отвели подсъдимата и пострадалата, за да дадат обяснения. След
като се прибрала в дома си пострадалата А. се погледнала в огледалото и
забелязала, че лявата страна на лицето и носа й е зачервена, видимо подута и
отекла, в допълнение на това очилата й били счупени от силния удар. Тъжителката
решила да се обърне за преглед към
лекар. Болките и натъртванията отшумели за около 7-10 дни. В резултат на
нанесения побой претърпяла физически и психически болки и страдания, а в
резултат на нанесените обиди се чувствала неудобно и не смеела да погледне
съседите си в очите месеци наред, вкл. до датата на последното съдебно
заседание.
С оглед всичко това К.А. моли Х.Г. да бъде осъдена чрез налагане на предвиденото
в закона наказание по чл.130, ал.2 НК, както и да бъде осъдена да й заплати
обезщетение от 500 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди,
представляващи причинени болки и страдания вследствие на причиненото й
разстройство на здравето. Пострадалата моли също така на подс.да бъде наловено
предвиденото в закона наказание по чл.146, ал.1 НК, както и да бъде
осъдена да й заплати обезщетение от 1000 лв. за претърпените от нея
неимуществени вреди от нанесената обида, както и да заплати разноските по
делото, вкл.адв.хонорар.
В срока за отговор по чл.254 от НПК подсъдимата Х.Г. не депозира отговор по обвинението.
РС-Свиленград с определение, поставено в открито съдебно заседание на 22.01.2015г.,
на основание чл.84 от НПК, е конституирал тъжителката К.А. в качеството й на
граждански ищец, като е приел за съвместно разглеждане в наказателното
производство и предявените от нея граждански искове с правно основание по чл.45
от ЗЗД за сумата от 500 лв., представляващи обезщетение за причинени вследствие
на деянието по чл.130, ал.2 НК неимуществени вреди – болки и страдания и с
с правно
основание по чл.45 от ЗЗД за сумата от 1000 лв., представляващи обезщетение за
причинени вследствие на деянието по 146, ал.1 НК неимуществени вреди.
В съдебно заседание тъжителката К.А.
и повереника й адв.Х. поддържат обвинението и предявените граждански искове.
Подсъдимата Х.Г., активно участва в процеса заедно с упълномощениея си
защитник- адв.Л.. същата се възползва от правото си да дава обяснения, в които
отрича да е извършила вменените й престъпления. Адв.Л. оспорва обвиненията и
гражданските искове като недоказани и неоснователни и моли за постановяване на оправдателна
присъда поради недоказаност на обвинението.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимата Х.Д.Г., родена на ***г в гр.Свиленград, ЕГН: **********,***,
българка, българска гражданка, от гр.Свиленград, ул. „Атанас Далчев” №8, неженена,
неосъждана.
На 22.10.2014г пред вх.В на бл.7 в КВ.”Изгрев” на гр.Свиленград се провеждало
общо събрание на живущите във входа с цел разрешаване на битови проблеми. На събранието присъствала подсъдимата Х.Г.,
свидетелките Анелия Г., Е.Г., Я.Н., Н.К..
Пострадалата не присъствала на събранието, т.к. имала лична работа, но
се прибрала пред блока към края му. В това време, докато останалите присъстващи
обсъждали мерките за сигурност във входа, подсъдимата оповестила с крясък, че
няма нужда да се пазят от външни хора, т.к .убиецът живее в техния вход. След
което се обърнала към пострадалата и казала, че й майката на убиеца също е дошла.
На въпроса на А., кого има предвид Г. и нарича „убиец“, подсъдимата отговорила,
че има предвид сина на пострадалата. А. отговорила, че синът й не е убиец и че
не е Г. лицето което да произнася присъди. На това подсъдимата отговорила, че
не само синът на пострадалата е убиец, а тя самата е за „лудница, за психиатрия“, след което я
нарекла „Курва“ и й нанесла удар с ръка в лявата половина на лицето, от който
удар очилата на пострадалата изхвръкнали и паднали на земята. Свидетелката Я.Н.
вдигнала очилата на пострадалата от земята и й ги подала. След това жителите на
блока се спуснали да разтървават пострадалата и подсъдимата. В този момент от
неустановена по делото посока пристигнал братът на подсъдимата –свид.Георгиев,
а подсъдимата успяла да се обади на Единен телефон за спешни случаи -112 като
подала сигнал, че някой плаши децата й и те пищят. На място пристигнали
служители на РУП-Свиленград и отвели подсъдимата и пострадалата, за да дадат
обяснения. След като се прибрала в дома си пострадалата А. се погледнала в
огледалото и забелязала, че лявата страна на лицето и носа й е зачервена,
видимо подута и отекла, в допълнение на това очилата й били счупени от силния
удар. В резултата на нанесените от Г. удари тъжителката започнала да изпитва
болки и дискомфорт в лявата половина на лицето си, поради което решила да се
обърне за преглед към лекар. Болките и натъртванията отшумели за около 7-10
дни. В резултат на нанесения побой пострадалата претърпяла физически и
психически болки и страдания. В резултат на нанесените обиди А. не смеела да
погледне съседите си в очите и отбягвала да общува с тях.
Тези обстоятелства съдът установи чрез събраните по делото гласни доказателства,
а именно от показанията на свидетелите Анелия Г., Е.Г., Я.Н., Н.К., които съдът
кредитира изцяло с доверие и извлича изводи за действителното фактическо
положение по делото, тъй като същите са логични, убедителни, непротиворечиви
помежду си, както и в съответствие с останалия доказателствен материал по
делото – съдебномедицинска експертиза по писмени данни №151/2015г., преписка с рег. номер ЯС -5510/24.10.2014г.
на РУП-Свиленград. Съдът отчете факта, че част от посочените от подсъдимата свидетели изобщо не
се чвиха, което съдът отдава на факта, че не са били съгласни да потвърдят
защитната й теза, а явилата се свид. Н.К. също косвен потвърди наличието на
удар нанесен на пострадалата от подсъдимата като каза, че „вдигнала очилата й
от земята“, макар и да не успя да даде смислено обяснение как очилата на
пострадалата са се озовали на земята.
Не се кредитират показанията на
св.Георги Георгиев досежно релевантните за делото факти, доколкото изложеното
от него напълно се опроверга от гореописаните гласни и писмени доказателства.
На следващо място съдът отчете и факта, че свид.Георгиев е брат на подсъдимата
и към датата на процесното деяние дори е живял в нейния дом, следователно същия
безспорно има интерес от изхода на делото. На следващо място при вземане на
решението относно кредитиране на показанията на свидетеля съдът отчете факта,
че според всички изброени в горния абзац свидетели , свид.Георгиев не е
присъствал на случката, за която свидетелства. Следователно показанията му са в
противоречие с показанията на свид. Анелия Г., Е.Г., Я.Н., Н.К., всяка една
от които няма интерес от изхода на делото.
Отделно от това съдът констатира, че
показанията на свид.Георгиев съдържат и вътрешни противоречия, а именно в
началото той твърди,че сестра му не е удряла пострадалата, а малко по-късно на
въпрос на съда отговаря, че очилата на А. са били на земята, без да може да
даде обяснение как са се озовали там. Съдът държи да отбележи, че макар и показанията на свид.Георгиев да са подчертано
в интерес на сестра му дори той не успя да скрие факта, че очилата на
пострадалата са били на земята, който
факт се потвърждава от нейните твърдения и от показанията на останалите
свидетели по делото.
Всички
тези противоречия в гласните доказателства, ангажирани на страната на
подсъдимата, обосновават изводите на съда за недостоверността им по отношение
на действителното фактическо положение и най- вече досежно случилото се между
подс.Г. и тъжителката К.А.. Предвид на това съдът кредитира изцяло с доверие
показанията на свидетелите Анелия Г., Е.Г., Я.Н., Н.К., доколкото те не
съдържат вътрешни противоречия и са последователни, логични и убедителни.
Що
се отнася до обясненията на подсъдимата при преценка на същите съдът отчете
факта, че има двойнствен природа – на доказателствено средство и на средство за
защита на подсъдимата. Нещо повече при изграждане на защитната си теза
подсъдимата не е ограничена от заплахата за наказуемост какато останалите
свидетели съгласно чл.290, ал.1 НК, което и не я задължава да казва истината. В
този смисъл съдът не кредитира обясненията на подсъдимата Г., поради факта, че
противоречат на всички останали доказателства по делото. Впечатление прави
единствено факта, че в хода на обясненията си
подсъдимата косвено признава вината си като казва „може да съм я бутнала“.
Съгласно приетото по делото съдебномедицинска
експертиза по писмени данни №151/2015г без
изслушване на вещото лице - д-р Х.Е.,
което съдът възприема като изготвено обективно от компетентно вещо лице и
съобразно поставената задача, при прегледа на частната тъжителка К.А. са
установени охлузване на носа и контузен отток в лявата половина на лицето.
Описаните увреждания за причинени по механизъм на действие на твърд тъп предмет
и могат да се получат от удар с ръка по начина и при обстоятелствата описани от
прегледаната. Причинено е страдание със срок за възстановяване до 15 дни.
От приетата като доказателство
справка за съдимост на РС-Свиленград се установява, че подсъдимата Х.Г. не е
осъждана.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
РС-Свиленград намира, че подсъдимата
Х.Г. е осъществила от обективна и субективна страна престъплението, за което е
предадена на съд и за което й е повдигнато обвинение с тъжбата на К.А., а
именно престъпление по чл.130, ал.2 от НК, за това че на 22.10.2014 година в
град Свиленград, област Хасково,
КВ.”Изгрев”, пред вх.В на бл.7, причинила на К.Я.А. с ЕГН:********** ***
лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на страдание без разстройство
на здравето: причиняване на охлузване на носа, контузен отток на лявата
половина на лицето.
За съставомерността на деянието по
чл.130 , ал.2 НК ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 3 ОТ 27.09.1979 Г. ПО Н. Д. № 6/1979 Г.,
ПЛЕНУМ НА ВС казва „При този вид телесна повреда увреденият претърпява само
болка или страдание. Съдържанието на тези увреждания се свежда до краткотрайни
телесни болки, предизвикани от посегателството върху различни части на тялото. По
своята същност болката представлява неприятно физическо усещане, а страданието
е продължен процес на болката. Не е необходимо във всеки конкретен случай да се
доказва, че пострадалият е претърпял болка или страдание. Достатъчно е
извършеното посегателство да е от такова естество, че да предизвика такива
последици при нормални условия. При това увреждане може и да няма обективни
следи“.
В тази връзка съдът
намира, че със събраните по делото доказателства, анализирани по-горе в
мотивите на съда, се доказва по несъмнен начин така повдигнатото обвинение. От
показанията на свидетелите Анелия Г., Е.Г., Я.Н., Н.К. се установи, че на 22.10.2014г.
при среща на живущите във вх.В на бл.7 в кв.“Изгрев“ на гр.Свиленград между
подсъдимата и пострадалата възникнал скандал относно стари дразги, в хода на
който скандал Г. нанесла удар с плесница по лицето на пострадалата А.. Ударът
бил толкова силен, че очилата на пострадалата изхвръкнали и паднали на земята. Тези
факти се установиха по безспорен и категоричен начин от гореописаните
свидетелски показания кредитирани от съда с доверие като непротиворечиви,
логични, убедителни и последователни.
С тези си действия подс. Х.Г. причинил на
тъжителката К.А. охлузване на носа и контузен отток в лявата половина на лицето,
което се потвърди от така събраните по делото гласни доказателства и
заключението по съдебно-медицинската експертиза. Така причинените охлузвания и
драскотини представляват и престъпния резултат на деянието по чл.130, ал.2 от НК, като същите не са довели до
разстройство на здравето съгласно приетото заключение на съдебномедицинската
експертиза, възприето от съда като обективно изготвено и от компетентно вещо
лице. Същите изводи се съдържат и в представеното съдебномедицинско удостоверение
№ 514/2014 на д-р Х.Е. от 24.10.2014г.
При тези данни по делото и с
оглед на така установените съзнателни и целенасочени действия на подсъдимата,
насочени срещу здравето на пострадалата, следва да се приеме за несъмнено доказано,
че подс. Х.Г. от обективна страна е осъществил престъплението, за което е
предадена на съд, по чл.130, ал.2 от НК, като не се събраха надлежни
доказателства в обратна насока, разколебаващи тези изводи на съда.
Безспорно е доказана и
субективната страна на деянието. Действията на подсъдимата показват, че в
съзнанието й е била оформена ясна представа, че чрез нанасяне на удари с ръка
по лицето на пострадалата ще й причини страдание. Тя е съзнавала
общественоопасния характер на действията си, предвиждала е настъпването на
общественоопасните последици и е искала и целяла тяхното настъпване. Ето защо,
следва да се приеме, че престъплението е извършено умишлено, при пряк умисъл
като форма на вината. Този извод се налага както от показанията на разпитаните
по делото свидетели (Анелия Г., Е.Г., Я.Н., Н.К.), така и се извлича от
непосредствените съзнателни и целенасочени действия на подс.Г. при
осъществяване на деянието, описани подробно от посочените свидетели-очевидци.
По мнение на съда
, формирано в резултат на внимателен анали на доказателствата подсъдимата Х.Г.
е осъществила от обективна и субективна страна престъплението, за което е
предадена на съд и за което й е повдигнато обвинение с тъжбата на К.А., а
именно престъпление по чл.146, ал.1 от НК, за това че на 22.10.2014 година в
град Свиленград, област Хасково,
КВ.”Изгрев”, пред вх.В на бл.7 казала и извършила нещо унизително за
честта и достойнството на К.Я.А. с ЕГН:********** *** в нейно присъствие, а
именно казала „Ти си курва, ти си за лудница и за психиатрия” и извършила удар
с шамар в лявата част на лицето.
Обидата е
престъпление, засягащо чувството на лично достойнство на гражданите,
самооценката на човека, положителната оценка, която всеки има за собствената си
личност и обществена ценност. За да е налице обида, то следва деецът да е
казал в присъствието на тъжителят думи, които са годни да накърнят честта или
достойнството му, които са неприлични, вулгарни или цинични. По същество
субектът изразява отрицателно мнение за личното достойнство на пострадалия. Без
значение е дали казаното отговаря на действителността , дали направената от
подсъдимата оценка е основателна или не . Достатъчно е тя да има унизителен
характер /което безспорно е налице/ и да е в противоречие с общоприетите в
обществото морални норми за общуване. На лице е и последния посочен от закона
признак от обективната страна на деянието- думите са били изречени в присъствието
на пострадалата и в резултат на тях у нея е възникнало чувство на неудобство и
срам поради присъствието и на други хора, с които пострадалата съжителства в
един вход.
От показанията на
разпитаните свидетели недвусмислено се установява , че подсъдимата е отправила сочените в тъжбата изрази „Ти си
курва, ти си за лудница и за психиатрия”. Тези думи безспорно са вулгарни и са
накърнили честта и достойнството на А.. Както вече беше споменато не е предмет
на изследване по делото дали твърденията са истина или не. Такива доказателства
не бяха ангажирани от защитата. Най-категорично обективните признаци на
деянието се доказаха от показанията на свид.Анелия Г.. Последната е категорична, че на процесната
дата 22.10.2014 г. Г. нападнала А. обидни думи и квалификации като „курва“ и
„психично болна“. Самата подсъдима нито веднъж не отрече да е изричала тези
думи. Единственото което повтаряше беше, че сина на К. е стрелял по децата й ,
което не е предмет на настоящото производство. От показанията на всички
свидетели стана ясно, че между пострадалата и подсъдимата има предишен
конфликт, но това, няма отношение към главния факт на процеса, а именно, дали
подсъдимата е отправила обидните изрази към частната тъжителка. Нещо
повече в хода на съдебното следствие стана ясно, че подсъдимата по никакъв
начин не е била предизвикана словесно или с действия от пострадалата. Отново за
установяване на този факт съдът се позовава на показанията на свидетелката
Анелия Г., която не е незаинтересована от изхода на делото, поради което и
съдът кредитира нейните показания изцяло.
Не на последно
място в хода на съдебното следствие се събраха доказателства, че подсъдимата е
извършила престъплението по чл.146, ал.1 НК при форма на вината пряк умисъл,
същата е съзнавала, че думите „Ти си курва, ти си за лудница и за психиатрия”
са унизителни за пострадалата и
изричайки ги е целяла именно да накърни достойнството й. Изричайки
думите „Ти си курва, ти си за лудница и
за психиатрия” Г. е целяла да накърни честта на пострадалата и да засегне
собствената й самооценка, като я накара да се почувства неудобно и засрамена,
не поради факта, че казаното е истина, ,а понеже е направено достояние и на
голям кръг лица.
Относно вида и размера на наказанието:
При определяне
размера на наказанието, съдът съобрази обществената опасност на личността на
обвиняемата и на деянията й. При определяне
вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, а също и с неговите цели
– постигане на генерална и индивидуална превенция.
Подсъдимата Хр. Г. е неосъждана
съгласно приложената справка за съдимост от РС-Свиленград. Същата е майка на
три деца, за които сама се гриви понеже баща им е починал. Поради тази причина
съдът прецени и наложи наказание за извършеното прест. по чл.130, ал.2 НК
най-лекото предвидено в закона измежду алтернативните наказания, а именно
„Глоба“. При определяне размера на „глобата“ съдът отчете факта, че нанесеното
увреждане е в областта на лицето и макар ударът да е нанесен от жена, същия
очевидно е бил доста силен, след като в съдебно –медицинската експертиза е
посочен срок за възстановяване -15 дни. Поради изложеното съдът наложи на
подсъдимата наказание „Глоба“ в средния предвиден в закона размер от 200 лева,
което счита, че изцяло съответства на целите на наказанието посочени в чл.36 НК.
Относно
престъплението по чл.164, ал.1 НК съдът прецени наличето както на смекчаващи ,
така и на отегчаващи вината обстоятелства при превес на първите. Като
смекчаващи вината обстоятелства бяха отчетени чистото съдебно минало и факта,
че е майка на три деца, за които сама се гриви понеже баща им е починал. Като
отегчаващо вината обстоятелство беше отчетен факта, че обидата е станала
достояние на голям кръг от хора, с които пострадалата се познава и съжителства
от години. Липсата на самопризнание и отричането на вината съдът не отчита като
отегчаващо вината обстоятелство, а като израз на правото на защита на
подсъдимата. Поради изложеното съдът наложи на подсъдимата наказание „Глоба“ в минималния
предвиден в закона размер от 1000 лева. За целите на наказанието съдът прецени,
че не е необходимо да бъде налагано кумулативно предвиденото наказание
„Обществено порицание“.
Съдът като
прецени , че е налице хипотезата на чл.23, ал.1 НК и определи едно общо
най-тежко наказание- „Глоба“ в размер на 1000 лева, което наложи на
подсъдимата.
Относно гражданския иск:
След запознаване
с гражданския иск, съдът констатира, че освен предявени в процесуалните срокове
на НПК /исковите претенции са съобразени с посочените в Постановление № 2 от
21.XII.1981 г., Пленум на ВС абсолютни давностни срокове/от лице, носител на
активна процесуална легитимация, същите са в достатъчна степен ясни и конкретни,
поради което приемането ум за разглеждане няма да затрудни процеса. Мотивиран
от изложеното съдът конституира пострадалата в качеството на граждански ищец и
прие за разглеждане гражданските искове.
Съдът
счита, че двата иска следва да бъдат квалифицирани по чл.45, ал.1 ЗЗД. Съгласно
чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. В този смисъл съдът счита, че извършените от подс.Г. престъпления по
чл.130, ал.2 НК и по чл.146, ал.1 НК напълно покрива обективните признаци на
общия деликт по чл.45, ал.1 ЗЗД, а именно същите се явяват противоправно
действие, в резултат на които за пострадалия
са възникнали неимуществени вреди. На следващо място в хода на съдебното
следствие, по безспорен начин беше доказана и вината на подсъдимата при
извършване на престъплението. Следователно в обобщение следва да се заключи, че
претендираните от пострадалата неимуществени вреди са настъпили в резултат на чуждо
, виновно , противоправно поведение- престъпление по чл.130, ал.2 НК и по
чл.146, ал.1 НК, извършени от подсъдимата Г..
За да се уважи гражданския иск по
чл.45 от ЗЗД следва от страна на гражданския ищец да се докажат елементите от
фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение, изразяващо се
в действие или бездействие на делинквента, настъпване на вреда /имуществена/
неимуществена/ за увредения вследствие на това поведение, наличието на причинна
връзка между деянието и вредата.
И
т.к. целта на предвидения от законодателя, граждански иск в наказателния
процес, е пострадалото лице да не доказва вредите си в отделно производство, а
да се ползва от доказателствата, събрани от съда в хода на съдебното следствие,
с оглед осъдителната Присъда спрямо подсъдимата, се явяват доказани по
основание гражданските искове с правна квалификация чл.45, ал.1 от ЗЗД.
При така приетата
за установена фактическа обстановка и във връзка с признаването на подсъдимата
за виновна в причиняването на разстройство на здравето на пострадалата –лека
телесна повреда по чл.130, ал.2 НК, то предявеният от последната
граждански иск за обезвреда на причинените й неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, се явява доказан по основание. Настъпването на
неимуществените вреди се доказа от показанията на свидетелите Г. и Кирякова,
които обясниха в разпита си, че тъжителката А.
действително е страдала от нанесените й удари по лицето, което е довело
до физически и психически болки и страдания, причинило й е и значителен стрес,
като възстановителният период е продължил около 15 дни. Така установеното е в
унисон и със заключението по съдебно-медицинската експертиза. Що се касае до
размера, в който същият следва да бъде уважен, то на първо място следва да се
отчете характера на претенцията -репариране на причинените на пострадалата
болки и страдания. С оглед характера на причинените наранявания - охлузвания и отток
по лицето и отчитайки факта на необходимия период на пълно възстановяване от
около 15дни, то се налага изводът, че същата е преживяла немалки по характер и
продължителност страдания във връзка с увреждането, нанесено й от подсъдимата,
изразяващи се в чувство за дискомфорт и
болка. Поради всичко до тук изложено и изхождайки от принципа за справедливост
при определяне на обезщетението съдът счита, че искът е доказан по размер и
основание и следва да бъде уважен в пълен размер- 500 лева.
При така
посочените елементи от фактическия състав на деликта, настоящият съдебен състав
намира за доказано осъществяването на всеки един от тях за ангажиране на
гражданската отговорност на подс., по реда на чл.45, ал.1 от ЗЗД вр. по чл.146, ал.1 НК.
При така посочените елементи от фактическия състав на деликта, настоящият
съдебен състав намира за доказано осъществяването на всеки един от тях за
ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия Костадинов по реда на
чл.45 от ЗЗД. В настоящия случай има осъдителна Присъда срещу подсъдимата,
поради което следва да се приеме за доказано извършването на деянието от
подсъдимата, както за доказани следва да се приемат неговата противоправност и
вина.
Останалите две предпоставки – настъпване на вреди за пострадалата и
причинната връзка между деянието и тези вреди – Съдът също намира за доказани
по делото. Безспорно по делото се установи, че след отправянето на обидата чрез
думи на 22.10.2014 година, гражданският ищец А. е претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в морални страдания -
унижение, засегнати са били честта и личното достойнство на
пострадалата. Това се установи от
свидетелските показания на Анелия Г., които съдът кредитира, тъй като са логични и последователни. Всичко това няма
как да не доведе до дискомфорт в ежедневието й и изпитване на морални страдания
от случващото се с нея. Всичко това е повлияло на личното й достойнство и
самочувствие. Така описаните последици от нанесената обида Съдът намира за
претърпени от страна на гражданския ищец К. А. неимуществени вреди – страдания и неудобство, подробно описани
по-горе. Така причинените на гражданския ищец А. неимуществени вреди са
резултат от престъпното деяние, съставляващо непозволено увреждане по смисъла
на чл.45 от ЗЗД и престъпление по чл.146, ал.1 от НК, т.е. налице е причинна
връзка между вредите и деянието, доколкото същите са настъпили вследствие на
обидата.
Що се отнася до размера на причинените
неимуществени вреди следва да се отбележи, че неимуществените вреди нямат
парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно
убеждение от Съда и по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. Съгласно ППВС №4 от
1964 година на Пленума на ВС, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от Съда
при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства при обидата,
каквато е налице в разглеждания по настоящото дело случай, са начина /публично/ и обстоятелствата /обидата
е нанесена на жена в напреднала възраст, като е възприета от нейни съседи- хора
които я познават и с които от години съжителства/, при които то е извършена и
последиците й. В случая, с оглед семейното и материално положение на
подсъдимата, настоящият състав на Районен съд – Свиленград счита, че
справедливото обезщетение за претърпените от гражданския ищец неимуществени
вреди възлиза на 500 лв. Подсъдимата следва да заплати на гражданския ищец тази
сума, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Законна
лихва върху сумите по гражданските искове не беше присъдена, т.к. такова искане
не е направено изрично от гр.ищец.
Искът по чл.45 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 1 000
лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, тъй като не се
доказаха претърпени вреди, чието обезщетяване да изисква такава парична
стойност.
Относно
разноските:
В съответствие с така постановената
присъда и на основание чл.189, ал.3, вр. ал.1 от НПК в тежест на подсъдимата се
възложиха разноските по делото в размер на общо 552 /пет стотин петдесет и два/
лева. за вещо лице, държавна такса и адвокатски хонорар.
С оглед уважаването на двата граждански иска съдът осъди подс.Хр.Г. да заплати и следващата се за тях държавни
такси в размер на 50,00 лв. за всеки
иска, платими по сметка на РС-Свиленград.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: