Решение по дело №8314/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5554
Дата: 2 ноември 2023 г. (в сила от 2 ноември 2023 г.)
Съдия: Румяна Милчева Найденова
Дело: 20221100508314
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 5554
гр. София, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20221100508314 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение №4970 от 19.05.2022 г., постановено по гр. д. № 44240/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, 128 с-в, е признато за установено по предявените искове
от„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес науправление гр.
София, район „Красно село“, ул. „*******, че А. Я.Б. и Ж. А. Г.–Х.дължат на
“Топлофикация – София” по ½ от следните суми за доставена топлиннаенергия в имот,
отчитан с абонатен № 146679: сумата от 2856.79 лв., представляваща ценана доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2016 г. до 31.05.2017 г.,ведно със законна
лихва от 23.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва вразмер на
517.53 лв. за периода от 14.09.2017 г. до 10.07.2019 г., като съдът е отхвърлил иска за
главница за разликата над уваЖ.я размер до пълния предявен от 3008.29 лв. и за периодаот
01.05.2016 г. до 30.06.2016 г. и иска за мораторна лихва за разликата над уваЖ.яразмер до
пълния предявен от 546.80 лв., както и иска за главница за дялово разпределение в размер
общо на 21.00 лв. за периода от 01.05.2016 г. до 31.05.2017 г., ведно със законна лихваот
23.07.2019 г. до изплащане на вземането и за сумата от 5.46 лв. обезщетение за забавено
плащане запериода от 30.07.2016 г. до 10.07.2019 г.
Решението е обжалвано от Ж. А. Г.-Х., действаща чрез назначения й особен
представител адв. З. В., срещу неблагоприятните за нея установителни части, с които по
отношение на Ж. А. Г. - Х. е признато, че дължи ½ от следните суми: 2856.79 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, отчитан с
абонатен № 146679 за периода от 01.07.2016 г. до 31.05.2017 г., ведно със законна лихва от
23.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и 517.53 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 14.09.2017 г. до 10.07.2019 г.
1
Във въззивната жалба се излагат подробни съобраЖ.я, че решението в обжалваната
част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със
събраните доказателства. Моли се решението в обжалваната част да бъде отменено, а
предявените искове да бъдат отхвърлени в обжалваните части, като се присъдят направените
пред двете инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД, е
депозирал отговор на въззивната жалба. С него оспорва въззивната жалба като
неоснователна и претендира присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.
Третото лице - помагач не е взело становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е
необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже
основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на
договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този
период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и
доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.
Видно от представените по делото нотариален акт № 108, том І, рег.№ 1615, нот.дело
№ 107/2012 г., на нотариус Е.Е., рег. № 052 от РНК, на 10.12.2012 г. С.Н. Г. е дарила на
дъщеря си Ж. А. Г. ¼ ид.ч. В нотариалния акт изрично е посочено, че останалата ¼ ид.ч. от
имота, която не е предмет на сделката, е собственост на Ж. А. Г., придобита на основание
наследство от нейния баща А. П. Г.. С оглед така направеното отразяване в нотариалния
акт, съдът приема, че през исковия период Ж. Г. е била собственик на ½ ид.ч. от
топлоснабдения имот, до продажбата му на 12.06.2017 г. на „З.“ ЕООД, за което е
представен съставен от нотариус В.И., рег.№ 271 от РНК нотариален акт № 143, том І, рег.№
9380, нот.дело № 315/2017 г.
2
С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния период между въззиваемия и
жалбоподателя съществува облигационно правоотношение по доставка на топлинна
енергия.
Неоснователни са възраЖ.ята на въззивника, че не може да се приеме, че е
собственик на имота, тъй като нотариалният акт, представен за установяване на
собствеността е от 2012г. На първо място, видно от нотариален акт № 143, том І, рег.№
9380, нот. дело № 315/2017 г., въззивникът е продал имота на 12.06.2017г., тоест до този
момент и за процесния период е бил собственик на имота. Още повече, в случай, че твърди,
че има промяна в собствеността, в тежест на ответника е да докаже това свое възраЖ.е.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите
условия, като след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия те
влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. С публикуване от топлопреносното
предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи условия най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, договорът за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия и общите условия обвързват ответника. Тоест, се установява, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/
на топлинна енергия, при правата и задълЖ.ята, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ/.
По силата на посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на
доставената топлинна енергия в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася. Собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи заплащане
цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не фактът на
получаване на съответни фактури.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните в настоящото производство
съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените
общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като
съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събра-ние на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилни-ка за упражняването, реда и
3
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от прилоЖ.я
по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело задълЖ.ята на топлинен
счетоводител за про-цесната сграда по силата на сключен договор. Отделно, следва да се
посочи и че когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е прекратен, съгласно чл. 61 от
Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната енергия между потребителите в
сграда - етажна собственост се извършва само от топлопреносното предприятие или от
доставчика, т.е., от ищеца, съобразно методиката по прилоЖ.ето към наредбата.
Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139 6 ЗЕ няма отно-шение към
съществуването на задълЖ.ето за заплащане на топлинна енергия.
От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна екс-пертиза
пред СРС, което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и мотивирано, се
установява, че ФДР е разпределяло ежегодно ТЕ, след отчет на уредите за дялово
разпределение. От техническа гледна точка, наличието на метеорологична проверка, със
заключение „съответства“ е дало основание на вещото лице да заключи, че за този период
ОТ е било годно средство за техническо измерване.
Неоснователни са излоЖ.те във въззивната жалба възраЖ.я, че искът е недоказан, тъй
като не са представени фактури. За установяване количеството на реално доставената ТЕ е
приета СТЕ, като на вещите лица и по двете експертизи са били предоставени документи,
въз основа на които са изготвили заключенията си. Нещо повече, въззивникът нито с
отговора на исковата молба, нито в проведеното съдебно заседание е направил искане за
задължаване на другата страна да представи документи.
По отношение на оплакванията, касателно заключението на назначените по делото
СТЕ и ССЕ, следва да се посочи, че същите са изготвени от експерти, притежаващ
необходимите специални знания в областта на съответните науки, изпълнили са обективно и
пълно поставените задачи, като не са налице основания съдът да не даде вяра на същите и да
не ги ползва за разрешаване на правния спор, предмет на делото. Още повече, че
заключенията не са били оспорени от страните. Ето защо и поддържаните с въззивната
жалба в тази връзка доводи са неоснователни.
Неоснователни са и възраЖ.ята за недължимост на мораторната лихва върху
главницата за потребена топлинна енергия. ЗадълЖ.ята на ответника за заплащане на цена
на доставената енергия са възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато
денят за изпълнение на задълЖ.ето е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му, поради което изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до
длъжника. Съгласно чл. 33, ал. 2 от прилоЖ.те по настоящето дело ОУ /в сила от м.
08.2016г./, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо, денят за изпълнение на задълЖ.ето
има определен падеж, поради което на въззивника не се дължи покана.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната
част следва да се потвърди.

4
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се бъдат
присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 200 лв., от които
100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 100 лв. депозит за особен представител.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на 53.57 лв.
за производството пред СГС.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 4970 от 19.05.2022 г., постановено
по гр. д. № 44240/2021г. по описа на Софийски районен съд, 128 с-в.
ОСЪЖДА Ж. А. Г. - Х., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „********“, бл.
************, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273
ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА Ж. А. Г. - Х., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „*******, ап. 70 да
заплати в полза на СГС, на основание чл. 77 ГПК, сумата от 53.57 лв., представляваща
държавна такса по въззивна жалба.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „Б.Б.” ООД.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5