Р Е Ш Е Н И Е № 29/5.2.2020г.
Гр.Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател:
Мариела И.
секретар Галина Милкова и при участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия И. гражданско дело №
337 по описа за 2019г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
искова молба, предявена от „С.И.Г“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Сливен, ул. „Добри Чинтулов“
№16 против С.П.С. с
ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че на 10.02.2009г. между
ответника- в качеството му на арендатор, и Георги Симеонов Г. е сключен договор
за аренда на земеделска земя в землището на с.Сигмен за срок от десет години.
С два договора от
19.05.2011г. и 01.03.2012г. недвижимите имоти, предмет на договора за аренда,
са придобити от ищцовото дружество, за което арендаторът е информиран.
Съгласно договора
ответникът е поел задължението да извършва арендно плащане в натура или в
паричната му равностойност за ползването на отдадената под аренда земеделска
земя. Въпреки това той не е извършил плащане за стопанските 2014/2015г.,
2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г., поради което и дължи обезщетение за
забава.
Предвид изложеното
е направено искане да се осъди ответника да заплати на ищеца следните суми:
1001.92лв.-рента за стопанската 2014/2015г., както и обезщетение за забава в
размер на 351.36лв. за периода от 01.10.2015г. до15.03.2019г;901.73лв.- рента за стопанската 2015/2016г.,
както и обезщетение за забава в размер на 223.95лв. за периода от 03.10.2016г.
до 15.03.2019г; 834.94лв.- рента за стопанската 2016/2017г., както и
обезщетение за забава в размер на 122.93лв. за периода от 02.10.2017г.
до15.03.2019г;1068.72лв.- рента за стопанската 2017/2018г., както и обезщетение
за забава в размер на 49.28лв. за периода от 01.10.2018г. до15.03.2019г.
Представя и ангажира доказателства.
В с.з. исковата
молба се поддържа.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
В с.з.
депозира становище, с което оспорва исковата молба.
Карнобатският районен съд, като взе предвид искането
на молителя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.02.2009г.
между ответника- в качеството му на арендатор, и Г. е сключен договор за аренда
на 66.795 дка земеделска земя в землището на с.Сигмен за срок от десет години.
Съгласно чл. 2,ал.2 от Договора аредното плащане е в размер на 50кг/дка хлебна
пшеница или ечемик за стопанска година. Аредната вноска е платима в натура или
в паричната й равностойност в брой, като размерът на паричната равностойност се
определя въз основа на пазарната цена на пшеница/ечемик към момента на плащането.
Съгласно Договора ( чл.4) арендодателят следва да предаде имотите, обект на
договора, от момента на подписването му.
С два договора за
покупко-продажба на недвижими имоти от 19.05.2011г. и 01.03.2012г. недвижимите
имоти, предмет на договора за аренда, са придобити от ищцовото дружество.
От събраните гласни
доказателства се установява, че ответникът е информиран за извършеното
придобиване. Според св.М.К. е проведена среща с ответника в масив, близо до
пътя за с.Глумче. Тя лично го е информирала, предала му е писмено уведомление и
са се уговорили при следваща среща да уточнят дали ще предоговорят рентата и
начина й на плащане. При последващ разговор по телефона той е завил, че няма да
подпише уведомлението, както и че не желае рентата да бъде договаряна в пари.
С договор от
18.05.2013г. ответникът преарендува процесните имоти на „Стефи тур“ ЕООД за
срока на първия договор за аренда.
На 11.06.2018г.
ответникът получава напомнително съобщение от ищеца, с което е поканен да
заплати изискуемите арендни плащания за периода от 2014г. до момента или три
стопански години. Съобщението е доставено с обратна разписка, от която се
установява, че е получено от трето лице.
Съгласно
представена справка от Софийска стокова борса средната пазарна цена на хлебната
пшеница за м.октомври 2015 е 300лв. за тон, за 2016г.-270лв. за тон, за 2017г.
250лв. за тон, а за 2018г. е 320лв. за тон. Тази информация е предоставена на
„С“ АД, което дружество е подписало споразумение за предоставяне на информация
с ищцовото дружество.
Предвид така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените
претенции за заплащане на аредните вноски по договора за аренда са основателни
и като такива следва да бъдат уважени. Съображенията за това са следните:
Предвид
представените по делото договор за аренда от 10.02.2009г. сключен и договорите
от 19.05.2011г. и 01.03.2012г. за покупко-продажба на недвижимите имоти,
предмет на договора за аренда безспорно е доказано наличие на облигационно
правоотношение между „С.И.Г“ ООД и С.П.С.. По силата на това правоотношение „С.И.Г“
ООД е задължен да осигури за срока на договора за аренда безпрепятственото
ползване на недвижимите имоти, срещу което С.П.С. е задължен да заплаща аредна
вноска всяка стопанска година.
Предвид
представеният по делото договор за преаренда на земеделска земя от
18.05.2013г., с който ответникът преарендува процесните имоти на „Стефи тур“
ЕООД за срока на първия договор за аренда безспорно се доказва изпълнението на
задължението на ищцовото дружество.
Съгласно чл.
17,ал.3 от ЗАЗ приобретателят
е длъжен да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване. Той не може
да иска от арендатора да изпълни към него задължение, което той вече е изпълнил
към предишния арендодател до получаване на съобщението за заместването.
От събраните гласни
и писмени доказателства -напомнително съобщение от 11.06.2018г., се доказа
уведомяването на арендаторът за извършеното прехвърляне на собствеността върху
арендуваните имоти. Следва да се посочи изрично, че ответникът нито твърди,
нито доказва да е извършил плащане по договора към предишния арендодател, за да се освободи от задължението си.
Съгласно чл. 2,ал.2
от Договора аредното плащане е в размер на 50кг/дка хлебна пшеница или ечемик
за стопанска година. Аредната вноска е платима в натура или в паричната й
равностойност в брой, като размерът на паричната равностойност на вноската се
определя въз основа на пазарната цена на пшеница/ечемик към момента на
плащането. Следователно видът на вноската е неопределен, но определяем.
Тълкувайки волята на страните по реда на чл. 20 ЗЗД, следва да се посочи, че
изборът е предоставен на всяка една от страните, след като друго не е изрично
посочено в договора.
Разликата във вида
на престацията води до различие в начина на изпълнение.Съгласно чл. 68 ЗЗД ако местоизпълнението не е
определено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението
трябва да се извърши при паричните задължения - в местожителството на кредитора
по време на изпълнение на задължението, при задължение да се даде определена
вещ - в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението й, във всички други
случаи - в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението.
Следователно след като при настъпването на падежа кредиторът не е уведомил
длъжникът за своя избор, за да е налице изпълнение от страна на арендаторът, то
той следва или да заплати паричната равностойност на аредната вноска, или да
престира в натура. Затова обаче е необходимо съдействие от страна на кредитора,
без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си, тъй като задължението е търсимо
съгласно чл. 68 ЗЗД. Ако последният неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не
даде необходимото
съдействие, то тогава кредиторът изпада в забава. В този случай и съгласно разпоредбата на чл. 97 ЗЗД, за да се освободи от
задължението си длъжникът следва да предаде дължимото за пазене в подходящо място,
определено от районния съд по местоизпълнението. Когато дължимото подлежи на бърза
развала или предаването му за пазене е съпроводено със значителни разноски или
неудобства, а също и когато то по естеството си не може да се вложи, длъжникът,
след като предизвести кредитора, може да поиска от районния съд да му разреши
да продаде дължимото и получената сума да внесе в банка на името на кредитора.
След като ответникът нито е заплатил
паричната равностойност на арендната вноска, нито е предал вноската в натура за
пазене съгласно чл. 97 ЗЗД, той не се е освободил от задължението си по
договора и е налице неизпълнение по договора от страна на длъжника.
По отношение на размера на исковете
или паричната равностойност на вноската съдът кредитира изцяло представената
информация от Софийска стокова борса. Последната представлява най-голямемият организиран и бързоликвиден борсов пазар в България. Фактът, че информацията
е предоставена по официален ред на трето по делото лице, с което ищцовото
дружество има споразумение за предоставяне на информация, не опорочава
достоверността на справката.
В договора не е
посочен изрично падежът на задължението, поради което съгласно чл. 8,ал.5 ЗАЗ, ако не е уговорено друго, арендното плащане
се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година. При изчисляване на паричната
вноска ищецът е съобразил средната пазарна цена за месец октомври за всяка
стопанска година.
Предвид изложеното главните искове следва да бъдат
уважени в предявените размери.
По отношение на
претенцията за обезщетение за забава съдът намира същата за неоснователна. Безспорно
е налице неизпълнение на договора за аренда от страна на длъжника. Това обаче
автоматично не влече след себе си и отговорност за забава. Това е така, тъй
както се посочи и по-горе, плащането по договора е предвидено алтернативно-
в натура или в паричната й равностойност в брой. Няма данни по делото
ищецът да е уведомявал ответника за предпочетеният от него начин на изпълнение.
След като на падежа не е постъпило плащане в брой от длъжника, ищецът е имал
възможността да потърси аредната се вноска в натура. Няма данни, а и не се твърди ответникът да е
отказвал необосновано изплащане в натура.
Следва да се
посочи, че когато кредиторът не даде необходимото съдействие, без което
длъжникът не би могъл да изпълни задължението си, то кредиторът изпада в забава.
Според чл. 96 ЗЗД когато кредиторът е в забава, рискът преминава върху него;
ако и длъжникът е бил в забава, той се освобождава от нейните последици.Предвид
изложеното ответникът не дължи претендираното обезщетение за забава.
Съдът не обсъжда
направеното възражение за погасителна давност, тъй като е заявено след
едномесечния срок за отговор, след който срок възражението е преклудирано.
При този изход на делото ищецът има право на разноски съобразно
уважената част от иска или сума в размер на 585.52лв. Ответникът има право на
разноски съобразно отхвърлената част от иска или сума в размер на 131.30лв.
Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, тъй като е съобразно уговорените минимални размери.
Мотивиран от
горното Карнобатският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.П.С.
с ЕГН ********** *** да заплати на „С.И.Г“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул. „Добри Чинтулов“№16 следните
суми: 1001.92лв.-рента за стопанската 2014/2015г., 901.73лв.- рента за стопанската 2015/2016г.,
834.94лв.- рента за стопанската
2016/2017г., 1068.72лв.- рента за
стопанската 2017/2018г. по договор за
аренда от 10.02.2009г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.И.Г“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул. „Добри Чинтулов“
№16 против С.П.С. с ЕГН ********** *** иск да се осъди ответникът да заплати на
ищеца следните суми: 351.36лв, представляващо обезщетение
за забава за периода от 01.10.2015г. до 15.03.2019г; 223.95лв.-обезщетение
за забава за периода от 03.10.2016г. до 15.03.2019г; 122.93лв - обезщетение за забава за периода от 02.10.2017г. до 15.03.2019г;
49.28лв.- обезщетение за забава за
периода от 01.10.2018г. до15.03.2019г
ОСЪЖДА С.П.С. с ЕГН ********** *** да
заплати на „С.И.Г“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Сливен, ул. „Добри Чинтулов“№16 сумата от 585.52лв. съдебно деловодни
разноски.
ОСЪЖДА
„С.И.Г“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен,
ул. „Добри Чинтулов“ №16 да заплати на С.П.С. с ЕГН ********** *** сумата от
131.30лв. съдебно деловодни разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: