№ 199
гр. Варна , 14.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500052 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба с вх. рег. № 284007/23.11.2020г., депозирана от
В. Б. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 87Б, срещу
Определение № 26303/09.11.2020г. по гр.д. № 4535/2020г. по описа на Районен съд - Варна,
30-ти състав, с което производството по посоченото дело е прекратено поради
недопустимост на предявения срещу Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №
2 иск с правно основание чл. 124, ал.5 ГПК.
В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение.
Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за липса на правен интерес за ищеца от
предявяване на иск по чл. 124, ал.5 ГПК. Твърди се, че давността за наказателно преследване
на престъплението, чието установяване се иска – това по чл. 291, ал.2 от НК, не е изтекла
към момента на депозиране на исковата молба, изричен акт на прокурора в тази насока не е
необходим, както и че последното обстоятелство подлежи на изследване едва в хода на
производството по установителния иск. Частният жалбоподател излага, че наведените от
него твърдения в исковата молба, че възнамерява да поиска спиране на изпълнението на
влязлото в сила решение по гр.д.№17024/2018г. на ВРС /по което на основание чл. 300 от
ГПК е зачетена влязлата в сила присъда по НОХД № 167/2016г. на ВОС, в което
производство се твърди да е дадено невярното експертно заключение/, както и че след
установяване на твърдяното престъпно обстоятелство за него се поражда възможността да
потърси правата си по реда на чл.55 от ЗЗД и чл.45 ЗЗД, обосновават съществуването и на
втората предпоставка за допустимост на иска по чл. 124, ал.5 ГПК – престъпното
обстоятелство да е от значение за гражданско правоотношение.
Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ВРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК насрещната страна – Гаранционен фонд, чрез
1
процесуалния си представител юрк. Калоян Янев, е депозирала отговор на частната жалба, в
който се застъпва становище за правилност на обжалваното определение и се моли за
неговото потвърждаване.
Относно допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от
активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Относно основателността на частната жалба:
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, намира
частната жалба за неоснователна по следните съображения:
Производството по гр.д. № 4535/2020г. по описа на Районен съд - Варна, 30-ти
състав, е образувано по предявен от В. Б. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Св.
Св. Кирил и Методий“ № 87Б, срещу Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“
№ 2, иск с правно основание чл. 124, ал.5 ГПК, за установяване на престъпно обстоятелство,
изразяващо се в даване по непредпазливост на невярно писмено заключение от вещото лице
Добринка Радойнова в производството по НОХД № 167/2016г. по описа на ВОС –
престъпление по чл. 291, ал.2 от НК.
Ищецът е обосновал правния си интерес от завеждане на иска, на първо място, с
възможността след установяване на горепосоченото престъпно обстоятелство да поиска
спиране на изпълнението на влязлото в сила решение по гр.д.№17024/2018г. на ВРС, по
което е зачетена влязлата в сила присъда по НОХД № 167/2016г. на ВОС и с което е осъден
да заплати на Гаранционен фонд сумата от 10 579,30 лева, представляваща обезщетение по
щета № 210163/12.05.2017г., заплатено от Гаранционен фонд на пострадалото лице при
предизвикано от Иванов ПТП. На следващо място, ищецът излага, че при успешно проведен
иск по чл. 124, ал.5 ГПК, за него ще се породи възможност да потърси правата си по реда на
чл. 55 от ЗЗД, тъй като ответната страна по гр.д.№17024/2018г. на ВРС ще е придобила
присъдените суми на отпаднало основание. На последно място, ищецът сочи, че ще
инициира исково производство за обезщетение за непозволено увреждане – за понесени от
него неимуществени вреди, вследствие на постановената срещу него осъдителна присъда по
НОХД № 167/2016г. на ВОС.
Ищецът твърди и че тригодишният давностен срок за наказателно преследване на
престъплението по чл. 291, ал.2 от НК, предвиден в чл.80, ал.1, т. 5 от НК, е изтекъл,
доколкото процесното експертно заключение е депозирано от вещото лице Добринка
Радойнова и прието по НОХД № 167/2016г. на ВОС през 2016 година.
С обжалваното определение, като е приел, че давността за наказателно преследване
на престъплението по чл. 291, ал.2 от НК не е изтекла, както и че въз основа на евентуално
решение в негова полза по установителния иск, ищецът не би могъл да спре изпълнението
на решението по гр.д.№17024/2018г. на ВРС, доколкото заключението на вещото лице не е
дадено в производството по това дело, а в производството по НОХД № 167/2016г. на ВОС
/като по аналогични съображения не би могъл за търси и правата си по чл. 55 ЗЗД, съотв. чл.
45 ЗЗД/, Варненският районен съд е прекратил производството по делото като недопустимо
и е върнал исковата молба.
Настоящият въззивен състав състав споделя извода на първоинстанционния съд за
недопустимост на предявения иск.
2
Искът по чл. 124, ал. 5 ГПК е сурогат на недопустимия наказателен процес, като
същият е допустим при кумулативното наличие на две предпоставки – невъзможност да се
реализира наказателно преследване за престъплението, чието установяване се иска, както и
последното да е от значение за гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила
решение. Визираните в текста на разпоредбата алтернативни хипотези на невъзможност да
се реализира наказателно преследване представляват положителни процесуални
предпоставки за допустимост на този иск. Последователна е практиката на ВКС,
обективирана напр. в Определение № 467 от 08.10.2018г. на ВКС по ч. гр. д. № 3074/2018г.,
IV г. о., ГК, че когато ищецът се позовава на някоя от хипотезите, препятстващи
образуването и развитието на наказателното производство, същият следва да представи
доказателства за това. В настоящия случай доказателства не са ангажирани. Становището на
ищеца – частен жалбоподател за погасена по давност възможност за наказателно
преследване на престъплението, чието установяване се иска, не може да бъде споделено и с
оглед твърдяното от последния време на извършване на деянието – 2016 година, обуславящо
невъзможност към момента на предявяване на иска – 14.05.2020г. да е изтекла абсолютната
давност по чл. 81, ал. 3 НК, вр. с чл. чл.80, ал.1, т. 5 от НК.
Докато съществува обективна възможност престъпното обстоятелство да бъде
разкрито по специалния наказателноправен ред, липсва правен интерес от предявяване на
иска по чл. 124, ал.5 ГПК.
Отсъствието на едната от двете кумулативно изискуеми предпоставки за допустимост
на иска по чл. 124, ал.5 ГПК, прави безпредметно обсъждането на въпроса дали е налице
втората такава – престъпното обстоятелство да е от значение за гражданско правоотношение
или за отмяна на влязло в сила решение.
Следва да се отбележи и че, макар в исковата молба да не е посочено като ответник и
лицето, за което се твърди да е извършило престъплението, така както изисква Тълкувателно
решение № 20/01.03.1968г. по т. д. № 20/1968г., ВС, ОСГК, при вече констатираната липса
на правен интерес от предявяване на иска по чл. 124, ал.5 ГПК, то безпредметно се явява на
ищеца тепърва да се дават указания за посочване на надлежен ответник.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 26303/09.11.2020г. по гр.д. № 4535/2020г. по
описа на Районен съд - Варна, 30-ти състав, с което производството по делото е прекратено
поради недопустимост на предявения иск.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК,
при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4