РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Разград, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на осми май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20253330200028 по описа за 2025 година
Постъпила е жалба от Г. А. Г. от гр. Р. срещу Наказателно постановление №24-
1873-000*** от 23.12.20**г., на Началник Сектор към ОД на МВР Разград, РУ Разград, с
което на жалбоподателя на основание чл.178е от ЗДвП за нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от
същия закон му е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. Счита, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
В съдебното заседание жалбоподателят, чрез повереника си, поддържа жалбата.
За наказващия орган ОД на МВР гр.Разград не се явява представител. В писмено
становище се излагат доводи за неоснователност на жалбата.
За Разградска районна прокуратура не се явява прадставител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно
обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.
С обжалваното Наказателно постановление №24-1873-000*** от 23.12.20**г., на
Началник Сектор към ОД на МВР Разград, РУ Разград на жалбоподателя на основание
чл.178е от ЗДвП за нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от същия закон му е наложено наказание
глоба в размер на 100 лв Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение АД552***/03.12.2024г., съставен на
жалбоподателя от полицай при РУ на МВР Разград. В НП се сочи, че жалбоподателят на
08.09.2024г, около 09:15ч. в гр. Р., на ул. Св. Климент №87А паркира собствения си лек
автомобил *** с рег. №Р****КС пред гараж, като ограничава достъпа до същия. От
1
фактическа страна такава ситуация е отразена и в акта. В НП като квалификация на
нарушението се сочи, че жалбоподателят «паркира на тротоара пред жилищна сграда или
гараж, с което затруднява достъпа до тях», с което нарушил чл.98, ал.2, т.2 ЗДвП.
Пред РРС е разпитан като свидетел полицейския служител М.
И./актосъставителя/. Същият сочи, че не е очевидец на нарушението, а съставил акта по
сведения на други полицейски служители, които са посетили мястото. Разпитан е и св. А. А.,
син на жалбоподателя, който твърди, че имота пред който е бил спрян автомобила бил негов,
но се ползвал от неговия баща /жалбоподателя/. Автомобилът бил стрян именно пред този
имот, ползван от жалбоподателя. Разпитан е и св. А. Е., ползвател на гаража, пред който,
според излогженото в акта и НП, бил спрян автомобила на жалбоподателя. Същият свидетел
сочи, че действително паркираният автомобил на жалбоподателя му пречил да изкара своята
кола от гаража. Представен е и снимков материал, но от снимките не може да се разбере
категоричо дали и доколко заснетият автомобил реално е ограничил достъпа до гаража. В
крайна сметка съдът, с оглед събраните доказателства, не може да приеме за доказано, че
спреният автомобил на жалбоподателя действително е ограничил достъпа до гаража. Това е
така, тъй като приложеният снимков материал не дава възможност за недвусмислена
преценка в тази насока, а показанията св. А. Е. също не са от естество да доведат до
категорични изводи, защото пък влизат в противоречие с отразеното в НП. В акта и НП се
сочи, че автомобилът на жалбоподателя бил паркиран на ул. Св. Климент №87А. От
показанията на свидетелите и на база приложени скици се изяснява, че действително №87А
е имот в който св. А. Е. притежава собственост. Вратата на този имот е най-вдясно на
снимките, а вляво от него е имотът на А. А. /който въпрос не е спорен според показанията на
свидетелите/ и според снимките автомобилът е спрян пред този имот. Оказва се, че
процесният гараж, ползван от А. Е. /по договор за наем/ е още по–вляво /според показанията
му по снимки и скица/, но това вече очевидно не е част от имот №87А. При това съдът
намира, че посоченото в акта и НП, че автомобилът на жалбоподателя бил спрян пред имот
№87А и ограничавал някакъв достъп там се опровергава от данните по делото. В крайна
сметка, с оглед всичко изложено, съдът приема, че изложената в НП фактическа обстановка
не е доказана.
Съдът на следващо място намира, че в административнонаказателното
производство са допуснати нарушения на процесуалните правила, които осуетяват
възможността на жалбоподателя да разбере какво му се вменява от фактическа и правна
страна. Приложената санкционна разпоредба на чл.178е от ЗДвП предвижда наказание за
лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи,
предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за
това места. От фактическата обстановка отразена в акта и НП не е ясно коя от тези хипотези
е била налице и всъщност очертаната фактическа обстановка не съответства на никоя от
хипотезите визирани в санкционния текст. Вече при квалификацията на деянието в НП се
сочи «паркира на тротоара пред жилищна сграда или гараж, с което затруднява достъпа до
тях». В изложението на обстоятелствата обаче в акта и НП никъде не се споменава, че става
2
дума за паркиране на тротоар. Точно обаче паркирането на тротоар се явява съставомерно
обстоятелство и неотразяването му във фактическото изложение води до съществено
нарушение на процесуалните правила, осуетяващо възможността на жалбоподателя да
разбере какво му се вменява от фактическа страна. Изявлението на наказващия орган, вече
при квалифицирането на деянието, че жалбоподателят паркира на тротоара пред жилищна
сграда или гараж, с което затруднява достъпа до тях, не е достатъчно за да се приеме, че е
налице ясно описание от фактическа страна. Това споменаване за паркиране на тротоар се
появява само в тази правна част на НП, а в съставения акт изобщо не се споменава, че се има
предвид паркиране на тротоар. Този порок не може да се отстрани по реда на чл.53, ал.2
ЗАНН, тъй като в случая допуснатата непълнота на фактите в акта води до неустановеност
именно по отношение извършване на нарушението, доколкото конкретно този факт е
основанието за приетата в НП правна квалификация. На следващо място от изложената
както в акта, така и в наказателното постановление фактическа обстановка не става ясно от
кои обстоятелства се установява, че е налице обективно затруднение на достъпа до
жилищната сграда или гаража. Това при всички случаи осуетява възможността на
жалбоподателя да разбере какво му се вменява от фактическа страна и в този смисъл
жалбата му се явява основателна. Не е ясно и как е определен момента на нарушението, като
дата и час, т.е. как е прието че е именно жалбоподателят е управлявал процесния лек
автомобил на посочената дата, че именно той го е паркирал на мястото, посочено в НП и
изобщо визира ли се извършено на тази дата паркиране или става дума за по продължително
престояване на автомобила. С оглед всички тези неясноти съдът намира, че Наказателното
постановление се явява незаконосъобразно, тъй като при ангажиране отговорността на
жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не
могат да се отстранят и от съда. Както се каза по-горе съдът приема и че фактическите
обстоятелства по акта и НП не се доказват. Предвид всичко изложено наказателното
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №24-1873-000*** от 23.12.20**г., на
Началник Сектор към ОД на МВР Разград, РУ Разград, с което на жалбоподателя Г. А. Г. от
гр. Р. на основание чл.178е от ЗДвП за нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от същия закон му е
наложено наказание глоба в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3
4