№ 58
гр. П. , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на деветнадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Венцислав Ст. Маратилов
Членове:Димитър П. Бозаджиев
Венцислав Г. Петров
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500273 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.294 ал.1 във връзка с чл.258 и
следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Върховния касационен съд на РБ, Трето гражданско
отделение №80 от 01.04.2021г. постановено по гр.д.№2583/2020г. по описа на
същия съд, е отменено решение №146 от 08.06.2020г. по в.гр.д.№180 по описа
за 2020г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е обезсилено решение №1344
от 11.10.2019г. по гр.д.№71/2019г. на Пазарджишки районен съд и
производството по делото е прекратено. След касирането на въззивното
решение касационната инстанция е върнала делото за ново разглеждане от
друг състав на Окръжен съд П. със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона като въззивният съд да се произнесе по съществото на
спора дали вземането е погасено по давност.
С обжалваното първоинстанционно решение №1344 от 11.10.2019г. на
Пазарджишки районен съд постановено по гр.д.№71/2019г. по описа на същия
съд, по иска на СТ. ИВ. Г., ЕГН ********** и П. Г. Г., ЕГН **********, Е
ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че ищците и ответника В. П. С., ЕГН
********** не дължат на ответника „УниКредит Булбанк“ АД,ЕИК
1
*********, сумата от 22052,74лв., представляваща лихва по договор за банков
кредит от 27.09.2001г., за която е издаден изпълнителен лист от 26.08.2003г.
по гр.д. №9243/2003г. на РС - Пловдив, тъй като правото на принудително
изпълнение е погасено по давност, настъпила след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание.Със същото
решение е осъден ответника „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, да
заплати на СТ. ИВ. Г., ЕГН ********** и П. Г. Г., ЕГН **********, съдебни
разноски в размер на 2393лв., както и да заплати на адвокат ИВ. СТ. М.а,
ЕГН ********** възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1191,58лв.
Въззивната жалба е подадена в срок и е докладвана подробно при
първоначалното разглеждане на спора от съда, както е докладван и
постъпилия отговор на жалбата от насрещната страна, като няма постъпили
възражения по доклада в откритото съдебно заседание.
Основните доводи срещу постановеното първоинстанционно решение
изложени от жалбоподателя „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, са
неговата неправилност, необоснованост и постановено в противоречие със
закона. Посочва се, че спорът е относно това, дали след приключването на
устните състезания в производството, по което вземането е съдебно признато
и е издаден изпълнителен лист, същото е погасено по давност или
давностният срок е бил своевременно прекъснат. Коментира се момента на
образуване на изпълнително дело №15/2004г. по описа на СИС при РС-П. по
молба от 29.01.2004г., подадена от взискателя Банка „Хеброс“, чийто
универсален правоприемник е „УниКредит Булбанк“ АД, и представен
издаден на 26.08.2003г. изпълнителен лист по гр.д.№9243 по описа на РС-
Пловдив и се акцентира, че още с молбата взискателят е поискал
изпълнението да се насочи върху ипотекирани недвижими имоти,
обезпечаващи задължението, сред които и имота на ищците С. и П. Г.и, като
на 02.02.2004г. е наложена възбрана. Поддържа се, че с образуване на
изпълнителното дело е прекъсната погасителната давност за вземането и
такава не е текла в хода на производството, поради приложимост на ППВС
№3 от 18.11.1980г. . Посочено е, че изпълнителното производство е било
спряно на 13.05.2005г. от ДСИ на основание чл.329, б. “а“ от ГПК отм.-по
нареждане на съда, въз основа на обезпечителна заповед, която се отнасяла до
конкретен изпълнителен способ-публична продан на ипотекирания
2
недвижим имот, собственост на трето лице, но въпреки това спирането на
изпълнението от ДСИ било пълно. Производството по ИД било възобновено
след отмяна на допуснатото обезпечение /определение от 12.10.2009г. на РС-
П. по гр.д.№721/2005г./, последвало прехвърляне на делото от ДСИ на ЧСИ
Н.Т. през 2010г. под №20107500400211, по което е изпратено запорно
съобщение до „Уникредит Булбанк“ АД за налагане на запор върху
банковите сметки на длъжниците по изпълнителното дело и получен отговор
от банката на 29.07.2010г. че такъв е наложен, като на същата дата е
постъпило искане от взискателя „УниКредит Булбанк“ АД за насрочване на
опис върху имота, собственост на ищците в производството, но че такъв не е
проведен. Посочва се, че изпълнителното дело е продължено на основание
чл.31-чл.35 от ЗЧСИ от ЧСИ Л. с №20118200402112 от 05.04.2011г., като на
27.06.2011г. е постъпило от взискателя искане за предприемане на
изпълнителни действия по отношение имота на ищците и снабдяване със
справки. Последвала е молба от банката от 10.11.2011г. за извършване на
опис, оценка и публична продан, собственост на друг ипотекарен длъжник,
различен от ищците, като на 06.01.2012г. е извършен опис, обявена публична
продан, но не е станала и отменена от ЧСИ с разпореждане от 31.01.2012г.
Като следващо изпълнително действие банката взискател и въззивен
жалбоподател сочи изпратено на 03.04.2015г. от ЧСИ Т.Л. ново/коригиращо/
запорно съобщение до „УниКредит Булбанк АД за налагане на запор върху
банковата сметка на длъжника В.С., по който е получен отговор от банката
от 23.04.2015г., че е наложен запор на банковите сметки на длъжника. През
следващия месец, на 29.05.2015г. е депозирана молба от банката-взискател с
искане за продължаване на принудителните действия по отношение
недвижим имот на друг ипотекарен длъжник, като такива не са извършвани.
Посочва, че на 13.02.2017г. е поискано извършване на опис на движими вещи
на длъжника ЕТ „А.-М.-В.С.“, без реално да е извършен такъв. На
16.05.2017г. е поискано налагане на запори върху банковите сметки на
длъжника В.С. в две банки /ДСК и Алианц/, но такива не са наложени.
Посочва се, че на 15.11.2017г. по изпълнителното дело е направено искане от
взискателя за връщане на изпълнителния лист, като на 22.11.2017г.
производството е прекратено поради перемпция-изтекъл двугодишен срок от
последното изпълнително действие. Твърди се, че на 31.01.2018г. по върнатия
изпълнителен лист е образувано ново ИД №20188870400040 по описа на ЧСИ
3
Д.Д. и извършени нови изпълнителни действия, като последното ИД е висящо
и към момента, но е спряно въз основа на издадена обезпечителна заповед по
настоящото гр.д.№71/2019г. по описа на РС-П.. Счита жалбоподателят, че
съдът при правилно установен фактическа обстановка е достигнал до
неправилни изводи в противоречие с процесуалния закон. Оспорва се извода
на исковия съд, че и по време на спирането на производството по
изпълнителното дело на 13.05.2005г. от ДСИ, течал двугодишния срок за
перемиране на делото, при последно извършено изпълнително действие преди
спирането на 02.03.2004г. /налагане на възбрана/ и изтекъл на 02.03.2006г.
преди възобновяване на действията на 14.07.2010г.,като производството по
делото било прекратено ex lege на същата дата-02.03.2006г. и от тази дата е
започнал да тече нов 5г. давностен срок на вземането по чл.117 ал.2 от ЗЗД.
Жалбоподателят не възприема изводите на съда, че извършените последващи
изпълнителни действия на 27.06.2011г., 10.11.2011г и 06.01.2012г. не са могли
валидно да прекъснат погасителната давност, защото са извършени по вече
прекратено изпълнително производство и извън неговите времеви рамки,
породи което и 5г. погасителна давност е изтекла на 02.03.2011г. с което е
погасено правото на принудително изпълнение за събиране на процесното
вземане. По отношение действието на обезпечителната заповед довела до
спиране на изпълнението, за което спиране исковият съд е приел, че то е
частично, а не пълно и чрез него взискателят не е лишен от възможността да
поиска прилагането на изпълнителни способи, които не попадат в обхвата на
обезпечителната заповед, жалбоподателят поддържа, че действително
обезпечителната заповед по гр.д.№721/2005г. касае спиране на изпълнението
само по отношение на конкретен имот, но че в същност ДСИ е издал
разпореждане за пълно спиране на изпълнителното производство на
основание чл.329, б.“а“ от ГПК/отм/, което е съобщено на страните и не е
обжалвано. Предвид влизането в сила на акта на ДСИ за цялостно спиране на
изпълнението,същият е породил процесуалноправни и материалноправни
последици по отношение на страните и ги обвързва.Жалбоподателят посочва
по отношение на спирането на сроковете в изпълнителното производство, че
при спиране на производството спират да текат и всички започнали да текат ,
но неизтекли срокове /чл.61 ал.1 от ГПК и чл.35 от отменения ГПК/, че
срокът за перемпция от 2г., при спряно изпълнително производство не тече,
освен когато спирането е по искане на взискателя. Счита, че необжалването
4
на разпореждането на ДСИ за спиране на производството от страна на
взискателя не е основание за извод, че взискателя е недобросъвестен,
включително и ако не е поискал извършването на изпълнителни действия
през периода на спиране на изпълнението, още повече, че разпореждането не
е нито нищожно нито недопустимо и с влизането си в сила поражда
съответните правни последици, с оглед на което следвало да се приеме, че
при спряно изпълнение всички започнали да текат, но неизтекли още
срокове, включително и за перемпцията са спрени. Затова се оспорва като
неправилен извода на съда, че изпълнителното производство е прекратено ex
lege поради настъпила перемпция. Поддържа се, че изпълнителното
производство е законосъобразно възобновено на 14.07.2010г. след отмяна на
допуснатото обезпечение, когато е наложен запор на банковите сметки на
длъжниците, като с извършения след това опис на недвижими вещи на
06.01.2012г. и обявена публична продан, отново е прекъснато теченето на 2г.
срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, независимо от последващата отмяна на
публичната продан, която не заличава ефекта от прекъсването доколкото не
се изисква в резултат на предприетото изпълнително действие да се е
достигнало до реално постъпване на суми по изпълнителното дело. Твърди се
още, че след 06.01.2012г. е започнал да тече нов двугодишен срок, изтекъл на
06.01.2014г.,когато е настъпи прекратителния ефект на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК
и от тази дата производството е прекратено по право. За следващите
действия по делото, първото от които е налагането на 03.04. 2015г. на
повторен запор на банковите сметки, жалбоподателят твърди, че са
извършени след прекратяването по перемпция на изпълнителното
производство. Коментира се разрешението дадено в т.10 от ТР №2 от
26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г. на ВКС , ОСГТК, за момента на течене
на новата погасителна давност за вземането, считано от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие и
дали в случая това е датата 06.01.2012г., като до 31.01.2018г. когато е
образувано новото изпълнително дело под №20188870400040 по описа на
ЧСИ Д.Д. дали е изтекла 5-годишната погасителна давност за вземането. В
тази връзка се коментира формирана съдебна практика след постановяването
на ТР №2/2015г. за момента пораждащ действието на отмяната на ППВС
№3/1980г.,като счита, че по въпроса е създадена трайна и последователна
съдебна практика, обективирана в решение №170 от 17.09. 2018г. по гр.д.
5
№2382/2017г. на ВКС, решение №51 от 21.02.2019г. по гр.д.№2917/2018г. на
ВКС, определение №292 от 04.06.2019г. по гр.д.№559/2019г. на ВКС,
определение №626 от 05.08.2019г. по гр.д.№1609/ 2019г. на ВКС, според
която е констатирано, че липсва законова регламентация относно момента, от
който започват да действат тълкувателните актове на ВКС, но изрично е
посочено, че поначало съдилищата не могат да прилагат тълкувателните
ППВС и ТР, преди същите да са постановени и обявени по съответния ред,
поради тяхното несъществуване. Направена е и разлика относно действието
на първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР на които се придава
обратно действие с дадено чрез тях тълкуване важащо от момента в който
правната норма е влязла в сила /първоначално тълкуване/ и втората категория
тълкувателни актове, издадени по повод настъпила промяна в самата
тълкувателна норма или свързани с нея други правни норми, промяна в
обществено-икономическите условия, правещи вече даденото тълкуване
неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона, в който
случай при постановяване на нов тълкувателен акт е възможно да бъде
изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова, в
която хипотеза последващите тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от
момента, в който са постановени и обявени по съответния ред Посочено е, че
двете части на тълкувателното решение включват-първа част-даване на ново
тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил сила
предшестващия тълкувателен акт, като втората част поражда действие от
момента на постановяване на новото ТР и от този момент предшестващия
тълкувателен акт престава да се прилага. В този смисъл жалбоподателят
посочва, че за осъществилите се факти и правоотношения породили правните
си последици преди постановяване на новото ТР, тези последици следва да се
преценяват с оглед тълкувателното ППВС или ТР, действащи към момента на
настъпването на последиците, като противното би означавало придаване на
обратно действие на новото ТР, което е недопустимо съгласно чл.14 от
Закона за нормативните актове, предвиждащ само по изключение и то въз
основа на изрична разпоредба за това. Коментират се в тази връзка
постановките на ППВС №3/1980г., че образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, като по време на изпълнителното
производство давност не тече. Позовавайки се на новото, различно
6
разрешение по този въпрос с т.10 от ТР №2/2015г., според което в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудителното изпълнение, като от момента започва да тече нова давност,
но че давността не се спира и в тази връзка е отменено цитираното ППВС.
Счита, че прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период
преди постановяването му би И.ло за последица погасяването по давност на
дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по
тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. По този
начин, според жалбоподателя давността ще се счита изтекла със задна дата
преди момента на постановяване на ТР, но въз основа на даденото с него
тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи
момент ППВС. Твърди, че поради даденото с отмененото тълкувателно
ППВС предходно тълкуване на правната норма, когато спорът се отнася за
последиците от нормата, които са реализирани за периода преди отмяната на
предходния тълкувателен акт, ще се прилага именно тълкуването дадено в
него, като новото и тълкуване, дадено с ТР №2/2015г. следва да намери
приложение едва след отмяната на ППВС №3/1980г., като новото ТР ще се
прилага от този момент за в бъдеще.
В този смисъл въззивният жалбоподател „УниКредит Булбанк“ АД
аргументира извода си, че първоначално образуваното изпълнително
производство /ИП/ по ИД №15/2004г. по описа на ДСИ-РС-П., и
последващите му прехвърляния и продължаване от ЧСИ, е прекратено ex lege
по силата на закона на 06.01.2014г. в момента на изтичане на двугодишния
срок след извършено на 06.01.2012г.-последно валидно изпълнително
действие-опис на недвижимо имущество на ищците по спора, който факт се е
осъществил преди даденото ново тълкуване с т.10 от ТР №2/2015г., като по
време на осъществяването му за съда, страните и ДСИ е било задължително
предходното тълкуване, дадено с ППВС №3/1980г. и чиито ефект следва да
бъде зачетен по делото, като е налице прекъсване на давността за вземането
на банката и същата е спряла да тече по време на изпълнителното
производство, съгласно чл.115, ал.1 буква“ж“ от ЗЗД, като изпълнението е
прекратено ex lege по перемпция на 06.01.2014г., а новата 5г. давност е
започнала да тече от датата на прекратяване на първоначалното изпълнително
производство-06.01.2014г. и същата не е изтекла към 31.01. 2018г.-датата на
образуване на новото изпълнително дело №20188870400040 на ЧСИ
7
Даскалов, висящо и спряно в момента съгласно обезпечителна заповед от
23.01.2019г. по гр.д.№71/2019г. на РС-П., като по процесното ИД са
предприети действия за принудително изпълнение-възбрана и опис на
недвижимия имот на ищците при което погасителната давност от
06.01.2014г. е прекъсната по аргумент на т.10 от новото ТР. Генералният
извод на жалбоподателя е, че обжалваното решение е неправилно в частта
относно предявения главен иск, поради което същото следва да се отмени в
тази част и се отхвърли изцяло предявения срещу бланката иск. Излагат се и
доводи за решението в частта за разноските и се иска неговата промяна в
хипотеза на уважаване от съда на въззивната им жалба.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ищците С.
и П. Г.и лично и втори писмен отговор от пълномощниците им адвокати
Б.И.П.. Излагат се доводи за неоснователност на въззивната жалба. По
отношение спирането на изпълнителното производство се поддържа, че ако
кредиторът не предприема действия, въпреки че И. тази възможност да го
стори давността тече и че в случая банката -взискател е И.ла възможност да
действа и да иска извършване на изпълнителни действия; че спирането на
изпълнението според съдебния акт касае конкретен изпълнителен способ и
недвижим имот, и е било частично, а не пълно; че взискателят не е атакувал
неправилното действие на СИ по спирането на цялото производство, не е
проявил активност и е бездействал, но не поради правна невъзможност за
действие; че не е И.ло обективна пречка предвид съдебния акт за спиране, да
се продължи движението на производството и е проявено бездействие.
Генералният извод който се поддържа е, че е настъпила перемпция на
изпълнителното дело и е изтекла 5г. погасителна давност от последното
валидно извършено изпълнително действие. Посочва, че и след 06.01.2012г.
за период по-голям от две години не са извършвани каквито и да било
изпълнителни действия поради което делото било още веднъж перемирано.
Твърди се, че в случая не намира приложение ППВС №3/1980г. доколкото се
касае за перемирано изпълнително производство и прекратяване на делото,
тоест че няма валидно висящо изпълнително производство. Акцентира се на
бездействието на банката като взискател след 06.01.2012г. да образува ново
изпълнително дело и по този начин да прекъсне давността. Счита се, че
основния въпрос е не дали тече давност по време на валиден висящ
8
изпълнителен процес, а от кой момент се счита делото перемирано, тоест
прекратено едно изпълнително дело, респективно от кой момент започва да
тече новата давност за принудително събиране на вземането. Счита, че в
ППВС не са засегнати нито коментирани въпросите за това от кой момент се
счита прекратено едно изпълнително дело при перемпция, или при
бездействие повече от 2г., нито от кой момент започва да тече новата
погасителна давност, тогава когато не е налице висящо изпълнително
производство, а последното е перемирано. Считат, че от датата на
извършеното последно изпълнително действие -06.01.2012г. до датата на
образуване на новото изпълнително дело-31.01.2018г. са изтекли повече от
5г., с което е погасено правота на принудително изпълнение за процесното
вземане. Изложен е и довод за изтекла нова погасителна давност след
издаването на изпълнителния лист 26.08.2003г. и преди определението на
съда за възобновяване на спряното без основание изпълнително дело-12.10.
2009г. и извършено изпълнително действие спрямо длъжника В.С. от
29.07.2010г.
В отговора на въззивната жалба, подаден от пълномощниците на
ищците адвокатите Б.И.П., се поддържа, че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно, постановено в съответствие със съдебната практика по
исковете за погасяване на правото на принудително изпълнение по давност.
Повтаря се, че спирането на изпълнението касае само имота, а не цялото
изпълнение, както и значението на спирането за погасителната давност,
когато то е направено от взискателя и когато е по разпореждане на съда, като
в случая погасителната давност не е спирала да тече, поради липса на забрана
за взискателя да иска извършването на принудителни изпълнителни действия,
като неговото бездействие е санкционирано с прекратяване на
производството ex lege. Поддържа, че правилно исковият съд е приел, че
след последното валидно изпълнително действие от 2004г., през 2006г.
делото е прекратено поради перемпция, след което е изтекла погасителната
давност, като следващият период на бездействие е от 2012г. -2015г., когато
последното валидно изпълнително действие е от 06.01.2012г. до образуване
на новото изпълнително дело на 31.01.2018г., респективно извършването на
действия по изпълнение по него е изтекъл период от време над 5г. с което се е
погасило правото на принудително изпълнение /ППИ/, като всички
предприети изпълнителни действия се обезсилват и дори такива да е И.ло, те
9
не могат да доведат до прекъсване на давността. Излагат се доводи, че на
22.11.2017г. изпълнителното производство по делото №2112/2011 на ЧСИ
Т.Л. е било прекратено по перемпция. Поддържа, че въпросът за перемпцията
и последиците от нея не е бил предмет на коментар в ППВС
№3/18.11.1980г. Затова се навежда извода, че ТР 2/2015г. следва да се
прилага преди постановяването му поради действието на ППВС 3/1980г., но
само относно въпросите, което разглежда съдържанието на постановлението,
и че те не засягат перемпцията на изпълнителните дела. Акцентира се, че
става въпрос за приложението на нормата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК за
прекратяване на изпълнителното производство екс леге поради бездействие
на взискателя в продължение на 2 години. Твърди се, че в резултат на
настъпила перемпция няма висящ изпълнителен процес въобще и няма спор
дали е налице спиране или прекъсване на давността; че давност не тече при
валиден изпълнителен процес. Поддържат генералната теза, че давността е
изтекла защото изпълнителното дело е прекратено ex lege, и че въобще няма
висящ валиден изпълнителен процес по време на който давността да е била
спряла по смисъла на ППВС №3/1980г. Коментира се и ТР №47 от
01.04.1965г. по гр.д.№23/1965г. на ОСГК на ВС за начина на уреждане на
перемпцията, че при оттегляне на искането за изпълнение или непоискани
изпълнителни действия за период от 2г. от взискателя изпълнително
правоотношение се прекратява по силата на закона, за което СИ следва да
издаде постановление за прекратяване, което не е условие за прекратяване на
принудителното изпълнение. Оспорва се цитирана във въззивната жалба
съдебна практика като неотносИ. към института на перемпцията; че
спирането на изпълнителното дело не спира теченето на давностния срок и
настъпването на перемпция при посоченото бездействие.Коментират, че
настъпилата перемпция прави изпълнителните действия невалидни. Считат,
че по делото няма един и същ релевантен въпрос който да бъде разрешен по
различен начин в двата тълкувателни акта-по един начин в ППВС №3/1980г.
и в новото ТР №2/2015г. Като последен аргумент се изтъква, че вземането е
погасено поради изтекла погасителна давност доколкото образуваното
изпълнително дело и извършените по него изпълнителни действия никога не
са прекъсвали давността.
В писмения отговор подаден от ответника В. П. С. чрез адв. И. М.а,
10
се поддържа същите доводи изложени в другите два отговора, досежно
частично спиране на изпълнението с постановения съдебен акт, даващ
възможност на взискателя да иска извършването на други принудителни
изпълнителни действия спрямо длъжниците, но е бездействал както и не е
обжалвал цялостното спиране на изпълнението, постановено от ДСИ в
нарушение на обезпечителния съдебен акт. Коментира се прекратяването на
изпълнителния процес ex lege, настъпило на 30.01.2006г. ,като започналата
да тече от този момент нова погасителна давност е изтекла на 30.01.2011г.
Коментиран е и трети период от повече от 5години на бездействие на
взискателя да иска изпълнителни действия от 06.01.2012г. /опис на недвижим
имот/ до 13.03.2017г./молба за опис на движими вещи на длъжника ЕТ и
навежда извода, че взискателят е изгубил правото си да иска принудително
изпълнение. Счита, че вземането на банката е погасено по давност и моли да
се потвърди обжалваното решение.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на
„УниКредит Булбанк“ АД и постъпилите отговори от насрещните страни
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.439 ал.1 и ал.2 от Гражданския
процесуален кодекс във връзка с чл.151,чл.110, чл.114,чл.116 и 117 от Закона
за задълженията и договорите.
В исковата си молба против „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК-*********,
представлявано от изпълнителните директори Л.К.Х. и А.К., със седалище и
адрес на управление гр.С., площад „С.Н.“ №7, В. П. С., ЕГН-********** от
гр.П., ул.“Д. Д.“ №6, ет.6 ,Д. 2003“ ЕООД, Булстат *********, с управител
С.А.А., ЕГН-********** от с.Мокрище, обл.П., ищците СТ. ИВ. Г., ЕГН-
********** и П. Г. Г., ЕГН-**********, двамата с адрес на призоваване гр.П.,
ул.“Х.Р..Х.“ №12, твърдят, че на 26.08.2003г. по гр.д.№9243/2003г. на
Пловдивски районен съд е издаден изпълнителен лист спрямо В.С., в
качеството му на ЕТ с фирма“ А.М.В.С.“ , по силата на който е бил осъден да
заплати на Банка „Хеброс“ АД-гр.Пловдив, сумата от 22052.74лв-просрочени
лихви за периода от 21.02. до 08.08.2003г., като вземането произтичало от
11
сключен между страните договор за банков кредит от 27.09.2001г. Ищците
твърдят, че като трети ипотекарни лица /длъжници/ относно процесното
вземане, учредили договорна ипотека върху поземлен имот с идентификатор
55155.501.536 и шест самостоятелни обекти в сграда с идентификатори -
55155.501.536.1.1.; 55155.501.536.1.2.; 55155.501.536.1.3; 55155.501.536.1.4;
55155.501.536.1.5; 55155.501.536.1.6. Твърди се, че поради прекратяване на
предприятието на ЕТ с фирма“ А.М.В.С.“ с решение №1870 от 24.11.2003г.
по ф.д.№974/2003г. на ПОС, правоприемник става ответника „Д. 2003“ ЕООД.
Твърди се още, че с решение №33 от 27.04.2007г. по ф.д.№ 2010/1990г. на
СГС е вписано преобразуване на банка “Хеброс“ АД чрез вливането й в
„Булбанк“ АД и прекратяването й без ликвидация, поради преминаване на
цялото имущество в „Булбанк“АД, като е вписана и промяна в
наименованието на последното дружество-„УниКредит Булбанк“ АД,
универсален правоприемник на всички пасиви и активи на прекратената без
ликвидация банка.
Твърдят ищците, че по така издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело през м.януари 2004г. под №15/2004г. по описа на ДСИ
при РС-П., наред с физическото лице В.С. и „ Д. 2003“ ЕООД. Излагат се
обстоятелства по изпълнителното дело както следва: Изпълнителното
производство било спряно, считано от 13.05.2005г. и по нареждане на съд на
основание чл.329, буква “а“ ГПК отм., до решаване на спора по гр.д.
№721/2005г., производството по което приключило с влязло в сила на
04.12.2008г. решение №1119 от 04.12.2008г. на ВКС на Р Б. С молба от
09.03.2009г., взискателят „УниКредит Булбанк“ АД поискал възобновяване
на изпълнителното производство поради отпаднала пречка и започване на
принудителни действия на изпълнението. Допуснатото обезпечение било
отменено с определение от 12.10.2009г. на РС-П. и възобновено ИД
№15/2004г. През 2010г. поради отводи на всички ДСИ, ИД било прехвърлено
на ЧСИ Н. Торнев №750, под номер №20107500400211. На 29.07.2010г.
банката поискала насрочване на опис върху имота принадлежащ на ищците,
но реално такъв не бил проведен. Твърди се, че на 05.04.2011г. на основание
чл.31-чл.35 от ЗЧСИ, ИД №211/2010г. било продължено от ЧСИ Т.Л. №820
под №20118200402112,като на 27.06.2011г. банката подала молба за
предприемане на изпълнителни действия по отношение имота на ищците и
снабдяване с необходимите справки, а на 10.11.2011г. банката подала молба
12
за извършване на опис, оценка и публична продан на имот, собственост на
друг ипотекарен длъжник, различен от ищците, с адрес в гр.П., ул.“Рила“
№27. Твърди се, че на 06.01.2012г. бил извършен опис на недвижимия имот
на ищците, последвало обявяване на публична продан, но същата останала
непроведена и била отменена с разпореждане на СИ от 31.01.2012г. Твърди
се, че до 29.05.2015г. липсва активност на банката-взискател по делото освен
изпратени съобщения от СИ за актуалния статус на дълга, като на същата
дата е депозирана молба от банката за продължаване на изпълнителните
действия по отношение на имот на друг ипотекарен длъжник, но че такива не
са извършени. От банката постъпила молба за извършване на опис на
движими вещи на ЕТ на 13.02.2017г., без реално да е извършван такъв; на
дата 16.05.2017г. подадена молба на банката за налагане на запори на банкови
сметки на длъжника В.С. в две банки „ДСК“ и „Алианц“, които не са
наложени; на 15.11.2017г. е постъпило искане от взискателя за връщане на
изпълнителния лист, последният е върнат като изпълнението е прекратено на
22.11.2017г. /211/2010г. на ЧСИ Л./ с констатация за настъпила перемпция на
изпълнението; на 31.01.2018г. е образувано ново ИД №40/2018г. по описа на
ЧСИ Д.Д., с извършени по делото действия по изпълнението-запори и
възбрани. Въз основа на изложените факти и обстоятелства ищците навеждат
правни изводи и акцентират, че след дата 06.01.2012г. до образуване на
новото изпълнително дело на 31.01.2018г., респективно извършване на
действия по изпълнението, е изтекъл период от време над 5г., с което реално
се е погасило правото на принудително изпълнение на процесното вземане на
банката. Навежда се и извода, че с изтичането на две години от последното
валидно изпълнително действие, реализирано на 06.01.2012г., или на
06.01.2014г., изпълнителното дело се прекратява по силата на закона/ex lege/,
поради перемпция, като новата давност тече не от прекратяването, а от
предприемането на последното действие. Твърди се, че съгласно
задължителните разяснения по т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в
хипотеза на прекратено по право принудително изпълнение, всички
предприети изпълнителни действия се считат за обезсилени и че те не биха
могли да прекъснат давността, дори да са от вида на тези посочени в чл.116
буква „в“ от ГПК. Твърди се още, че образуването на ново изпълнително дело
през 2018г. и предприемането на изпълнителни действия по него не могат да
заличат ефекта на вече изтеклата погасителна давност и че позоваването на
13
давността погасява вземането от момента, в който е изтекъл давностния срок.
Поддържат, че погасителната давност е последица от бездействието на
кредитора, че давността съгласно чл.116, б.“а“ от ЗЗД и т.10 от ТР №2/2015г.
на ОСГТК на ВКС се прекъсва от предприемането на което и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.
Посочени са изпълнителните действия изброени в посочената точка от ТР,
прекъсващи давността-налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан до постъпване на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Изброяват се и действията, с които
давността не се прекъсва-образуването на ИД, изпращане на призовка за
доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение
за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника,
набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършване на разпределение,
плащане въз основа на влязло в сила разпределение и други. Коментира е и
постановката в ТР, съгласно която, искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото СИ е длъжен да го
приложи, но по изрична разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемане на всяко действие на принудително изпълнение, като навежда
извода, че за да е налице прекъсване на давността е необходимо и извършване
на конкретно действие. Молят да се признае за установено, спрямо ищците
С.И. Гешев и П. Г. Г., И.щи качеството на ипотекарни длъжници, така и
спрямо длъжника В. П. С., макар и в качеството му на ответник в
производство, /по отношение на другия ответник-Д. 2003 ЕООД
производството е прекратено/, че не дължат на „УниКредит Булбанк“ АД
исковата сума от 22052.74лв-просрочени лихви за периода от 21.02. до
08.08.2003г. по договор за банков кредит от 27.09.2001г., за която е издаден
на 26.08.2003г. по гр.д.№9243/2003г. на ПРС изпълнителен лист, поради
погасяване на вземането по давност.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Уникредит Булбанк“ АД, в който исковата претенция се оспорва изцяло. Не
се оспорва качеството на ищците като трети лица ипотекарни длъжници,
учредили договорна ипотека върху процесните недвижими имоти за
14
обезпечаване на вземането на банката, настъпилото правоприемство на
страната на банката-кредитор, прехвърлянето на изпълнителното дело между
отделните съдебни изпълнители /СИ/, извършените изпълнителни действия,
описани в исковата молба до 06.01.2012г., като се оспорват твърденията в
исковата молба, че след 06.01. 2012г. до образуване на новото изпълнително
дело на 31.01.2018г. респективно извършването на изпълнителни действия по
него е изтекла 5 /пет/ годишна погасителна давност за вземането, поради
което се е погасило правото на принудително изпълнение. Ответникът
акцентира, че пред посочения период по ИД №201182000402112 по описа на
ЧСИ Л. са извършвани изпълнителни действия, чието естество е в състояние
да прекъсне теченето на погасителната давност в съответствие с разясненията
по т.10 на ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че в случая нова 5г.
погасителна давност за вземането е започнала да тече от 26.06.2015г. до
31.01.2018г., датата на образуване на ИД №20188870400040 по описа на ЧСИ
Даскалов, по което са предприети изпълнителни действия и че тази
погасителна давност не е изтекла и вземането не е погасено като страната се
позовава и са съдебна практика решение №170 от 17.09.2018г. по гр.д.№
2382/2017г. на ВКС, IV г.о. Моли да се остави без уважение претенцията на
ищците.
Постъпил е отговор и от ответника В.С., в който се излагат доводи за
недопустимост на претенцията спрямо него поради липса на правен интерес и
доколкото лицето е длъжник по изпълнението, а не взискател. По същество
предявеният иск е определя като основателен. Коментира се развитието и
движението на изпълнителното производство и вземането, предмет на иска
за погасяването му давност от образуване на ИД №15/2004г. до 2017г., като се
поддържа извод за основателност на претенцията по отношение на банката,
коментира се заличения търговец ЕТ“А.-М.-В.С.“ и липса на основание за
ангажиране на отговорността на физическото лице по банковия кредит
предвид и прекратяването на дейността на ЕТ. Моли да се прекрати
производството срещу него.
Производството е частично е прекратено по отношение на ответника „Д.
2003“ ЕООД поради заличаване на дружеството и прекратяване на
юридическото лице като правен субект /определение №1634 от 28.05. 2019г.
по гр.д.№71/2019г./.
15
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
По делото няма спор, а това се установява от събраните по делото
доказателства, че ищците СТ. ИВ. Г. и П. Г. Г. И.т качеството на ипотекарни
длъжници, обезпечили чрез учредяване на договора ипотека върху свой
недвижим имот парично вземане на банка „Хеброс“ АД, предоставено под
формата на кредит в полза на кредитополучателя ЕТ с фирма „ А.-М.-В.С.“ в
размер на 300000лв, като ипотеката обезпечава цялото вземане на банката
ведно с разноски, лихви и главница, за което е сключен нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека №98,том II, рег.№3834,дело №266 от
28.09.2001. на нотариус Таня Дъбова с район Пазарджишки районен съд. В
полза на същата банка е издаден изпълнителен лист на 26.08.2003г. от
Пловдивски районен съд по гр.д.№9243/2003г. по описа на същия съд, с което
В. П. С. в качеството му на ЕТ с фирма“ А.-М.-В.С.“ е осъден за заплати на
банката сумата от 207552.47лв, от които 185500лв главно задължение по
договор за кредит №3041 от 27.09. 2001г. и 22052.74лв-просрочени лихви за
периода 21.02. до 08.08.2003г. както и разноски по делото от 2075.53лв.
Установява се, че за принудително събиране на вземането на банката,
последната е инициирала изпълнително производство пред държавен съдебен
изпълнител/ДСИ/ от Държавна съдебно-изпълнителна служба при Районен
съд П., като същото е образувано под ИД №15/2004г. на дата 29.01.2004г. В
молбата е посочен способ за принудително събиране на вземането от ДСИ-
налагане на възбрана, опис и публична продан, на имота, собственост на
ипотекарните длъжници и настоящи ищци в процеса -физическите лица С. и
П. Г.и, както и на имоти, собственост на длъжника ЕТ А.-М.-В.С., имот на
С.К.М. и П.Т.М., имот собственост на Л. С.ов ДиМ. и Г. ДиМ.а ДиМ.а,
четирИ.та също ипотекарни длъжници за същото вземане на банката,
учредили също договорна ипотека в полза на кредитора като обезпечение на
вземането по кредита. Наложени са възбрани от ДСИ от 02.02.2004г. върху
ипотекираните имоти. Издадена е заповед от Пазарджишки районен съд от
05.05.2005г. по гр.д.№721/2005г. с която е допуснато обезпечение на
установителен иск по чл.336 от ГПК предявен от Д.К. и Т.К. против банката,
Д. -2003“ ЕООД, С.Г. и П.Г., чрез спиране на изпълнението по изп.д.№15/04г
по описа на СИС при РС-П. в частта по отношение действието на
16
изпълнението срещу ипотекирания от Г.и недвижим имот-триетажна
жилищна сграда, складови помещения, търговски обект, два жилищни етажа
и мансарден етаж на ул.“Х.Р..Х.“ №12 в гр.П.. Въз основа на заповедта ДСИ е
спрял изпълнителното дело без да уточнява в кои части. От взискателя
„Уникредит Булбанк“ АД, И.щ качеството на универсален правоприемник на
първоначалния взискател по изпълнението, е поискано възобновяване на
спряното изпълнително дело поради отпадане на пречките наложили
спирането - окончателно отхвърлена установителна претенция за собственост
на ищците Коларови, по чието искане е допуснато обезпечението чрез
спиране на изпълнението по изпълнителното дело против ответниците Г.и по
отношение на недвижимия имот предмет на ипотеката и срещу когото е
насочено принудително изпълнение по ИД -решение №1119 от 04.12.2008г.
на ВКС, Трето г.о. по гр.д.№3163/2007г. по описа на същия съд, с молба от
09.03. 2009г. /л.113/, като по искането няма произнасяне на ДСИ поради отвод
на съдебните изпълнители. На 22.03.2010г. по искане на банката взискател и
на основание §3 от ПЗР на ЗЧСИ във връзка с чл.427 от ГПК изпълнителното
дело е прекратено и е предадено на ЧСИ Н.Т., образувано под
№2011/2010г./20107500400211. По същото дело е наложен на 16.07.2010г.
запор от ЧСИ Торнев върху банкови сметки на длъжника ЕТ в „Уникредит
Булбанк“ АД за сумата предмет на принудителното събиране /л.235-л.236/. С
определение от 12.10.2009г. РС-П. съдът е отменил допуснатото обезпечение
на иска по чл.336 от ГПК чрез спиране не изпълнителното дело за процесния
недвижим имот и същото е представено на ЧСИ Торнев на 27.07.2010г.
/л.249/. С молба от 26.07. 2010г. банката е поискала от ЧСИ извършване на
опис, оценка и публична продан на ипотекирания имот, собственост на
ипотекарните длъжници С. и П. Г.и /л.252/, като от ЧСИ е поставена
резолюция „Насрочвам опис“ без да е посочена датата на описа и кой имот ще
се описва-л.249. С разпореждане от 05.04.2011г. на основание чл.31-чл.35 от
ЗЧСИ изпълнителното дело по описа на ЧСИ Торнев е продължено от ЧСИ
Т.Л. под №201182004002112, с взискател „Уникредит Булбанк“ АД и
длъжници В. П. С. като ЕТ, с настъпило в хода на изпълнението
правоприемство на длъжника-правоприемник „Д. -2003“ ЕООД и с управител
С.А..
По това изпълнително дело след събиране на данни за актуалното
имуществено състояние на длъжниците от ЧСИ Л., е насрочено извършване
17
опис на дата 06.01.2012г. на 8 недвижими имота, предмет на договорната
ипотека /НА №98, том II, рег.№3834/,дело №266/2001 на нотариус Дъбова/, за
което страните са уведомени, включително и ипотекарните длъжници /л.460 и
следващите/, такъв е извършен за което е съставен протокол на ЧСИ Л. за
опис и оценка на недвижими имоти на процесната дата, като са описани
7/седем/ от имотите, назначен им е пазач; насрочена е публична продан за
периода 01.02.2012г. до 01.03. 2012г. и е определен хонорар за вещо лице-
оценител. Изготвена е пазарна оценка на имотите от експерта инж. Г. К. на
09.01.2012г., която е приета от ЧСИ без забележки с Протокол за оценка на
недвижим имот от 13.01.2012г.-л.524, изготвено е обявление за публичната
продан на имотите и определена началната цена от която ще стане
наддаването, поставени са обявления на определените от закона места,
уведомени са страните по изпълнението за това, като с Разпореждане на ЧСИ
Л. от 31.01.2012г. /или един ден преди началото на проданта/, извършването
на проданта е отменено поради съмнения за налична от 2001г. възбрана
преди учредяване на договорната ипотека и дали същата би представлявала
пречка за изпълнение върху процесните имоти.-л.629, тоест публична продан
не е проведена и приключила. С молба от 08.10.2012г. взискателят е поискал
продължаване на изпълнителните действия по публичната продан на
описаните ипотекирани недвижими имоти след заличаване на предхождаща
ги и вписана възбрана /л.647/. Няма предприети действия от ЧСИ Л. по
искането на банката-взискател доколкото предходната възбрана от
13.02.2001г., дв. вх.регистър №408/13.02.2001г.,том 1, акт 13 от 13.02.2001г.
/л. 652/, касае само имоти на ипотекарните длъжници Г.и,/ по точно на
ЕТ“С.Г.“/, но не и по отношение на останалите други ипотекирани имоти на
другите длъжници, които не са засегнати от възбраната срещу които също е
насочено принудителното изпълнение, нито банката е уведомена за
предприети такива действия. По изпълнителното дело е наложен запор от
14.07.2010г. върху банковата сметка на длъжника В. П. С. в „Уникредит
Булбанк“ АД за получавани трудови доходи по местоработата му в ПИМК
ООД, като на 27.09.2013г. от работодателя му е поискано вдигане на запора
тъй като е нает като международен шофьор и пътува извън страната, но
запорът не е вдигнат тъй като няма изразено съгласие за това от страна на
банката взискател, тоест налице е действащ и потвърден отново от взискателя
запор върху вземания на длъжника. Изпратено е коригиращо запорно
18
съобщение до Банката с актуализиран размер на задължението на длъжника
на 03.04.2015г., като запорното съобщение е прието и признато от банката на
23.04.2015г. /л.669/, като преди това на 09.04.2015г. е извършено плащане по
запора в полза на ЧСИ /л.668/. На 01.06.2015г. /л.671/ е постъпила молба от
взискателя за продължаване от ЧСИ на принудителните действия по
отношение на ипотекирания в полза на банката недвижим имот, находящ се в
гр.П., на ул.“Рила“ №27. С молба от 10.02.2017г. взискателят е поискал
извършване от ЧСИ на опис на движими вещи, собственост на длъжника ЕТ
„А.-М.-В.С.“ /л.686/, както и налагане на запор върху банкови сметки и
сейфове в БНБ на длъжника. Направено е повторно искане за налагане на
такива запори от 16.05.2017г., открити в ДСК АД и в „Алианц България“ АД
/л.693/. С молба от 15.11.2017г. е поискано от банката да бъде върнат
изпълнителния лист въз основа на който е образувано изпълнителното дело,
като 22.11.2017г. изпълнителното производство е прекратено поради
настъпила перемпция. /л.699/.Постановлението на ЧСИ не е обжалвано. На
19.12.2017г. е върнат изпълнителния лист на взискателя с протокол /л.704/,
постановено е вдигане на наложените запори в „Уникредит Булбанк“ на
16.11.2018г. Образувано е ново ИД №20188870400040 по описа на ЧСИ
Даскалов на 31.01.2018г. и е наложен запор от 19.11.2018г. върху всички
вземания на длъжника В.С. по предходното изпълнително дело по описа на
ЧСИ Л..
Съгласно удостоверение №1737 от 07.02.2019г. /л.732/ на ЧСИ Т. Л.,
издадено по ИД №2112/2011г. по описа на същия ЧСИ, по ИД №211/2010г. на
ЧСИ Торнев, е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в
„Уникредит Булбанк“ АД със запорно съобщение от 14.07. 2010г.; по ИД
№2112/2011г. на ЧСИ Т. Л. е изпратено коригирано запорно съобщение от
03.04.2015г. към предходно запорно съобщение от 14.07.2010г., за наложен
запор за сумата от 487693.19лв, а на 09.04.2015г. от банковата сметка на В.С.
в „Уникредит Булбанк“АД е постъпила сума по специалната сметка на ЧСИ в
размер на 1755.84лв с основание частично плащане на пропорционална такса,
като по коригиращото запорно съобщение от банката е посочено, че
дължимите суми по запора са преведени/обезпечени частично, тоест с
плащането на задължението давността отново е прекъсната на 09.04.2015г.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
19
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес за ищците като ипотекарни
длъжници да установят несъществуването на паричното вземане, предмет на
издадения изпълнителен лист в полза на банката поради погасяването му по
давност и на това основание да отпадне отговорността им като ипотекарни
длъжници за вземането на банката.
По въпроса за материалноправната и процесуалноправна легитИ.ция на
страните в процеса, същият е разрешен еднозначно с решението на ВКС на
РБ, III г.о., №80 от 01.04.2021г. постановено по гр.д.№2583/ 2020г. по описа
на същия съд, с което е касирано предходното въззивно решение №146 от
08.06.2020г. по в.гр.д.№180/2020г. на Пазарджишки окръжен съд, поради
което въззивният съд не намира за необходимо да излага допълнителни
аргументи, а препраща към мотивите на касационната инстанция, които
напълно споделя.
Исковата претенция е неоснователна.
Предметът на спора, въведен от ищците, И.щи качеството на трети лица
- ипотекарни длъжници по изпълнението е точно и ясно очертан в исковата
молба, а именно да се приеме за установено, че те заедно и длъжника В. П. С.
не дължат на кредитора-взискател „УниКредит Булбанк“ АД сумата по
издадения изпълнителен лист в полза на банката от 22052.74лв. просрочени
лихви по договор за банков кредит от 27.09.2001г. поради погасяване по
давност на правото на принудително събиране на вземането, настъпила в
периода от 06.01.2012г. - извършен опис на недвижим имот на ищците и
обявена в последствие публична продан, която не е проведена и отменена от
съдебния изпълнител от 31.01. 2012г. и до образуването на новото
изпълнително дело на 31.01.2018г. респективно извършването на действия по
изпълнение по него, в резултат на изтекъл период от време над 5години.
Съдът дължи произнасяне по искането на ищците така както е надлежно
формулирано с исковата молба и срещу което се брани ответника по иска,
тоест предмет на разглеждане са извършените или неизвършените
изпълнителни действия именно в този период от време 06.01.2012г.-
31.01.2018г. и дали същите са довели до погасяване на вземането поради
20
настъпила петгодишна погасителна давност.
Следва да се отбележи, че към 06.01.2012г. е налице висящо
изпълнително производство по ИД №201182004022112 по описа на ЧСИ Л.,
надлежно образувано на 05.04.2011г. като продължено по реда на чл.31-35 от
ЗЧСИ от ИД №20107500400211 /л.321/. С насрочването на опис,
извършването му, назначаване на пазач на имота, определяне на вещо лице за
оценката му, определяне на пазарната цена на изнасяния на публична продан
ипотекиран имот, изготвяне на обявление за проданта, насрочването на
публичната продан и до датата на отмяната на проданта 31.01.2012г., /това са
все действия включени в способа за извършване на публичната продан/,
погасителната давност е прекъсната и е започнала да тече нова 5годишна
погасителна давност, респективно двугодишна давност за прекратяване на
изпълнението по перемпция, считано от 01.02. 2012г., Давността е
прекъсната с молбата на банката взискател от 08.10. 2012г. предвид
направеното искане принудителните изпълнителни действия по делото да
продължат така както са поискани с първоначалната молба за образуване на
изпълнителното производство, рег.№43 от 29.01. 2004г. /ИД №15/2004г. по
описа на ДСИ при РС-П.-осребряване на ипотекираното имущество на
ипотекарните длъжници по учредената договорна ипотеката, подробно
индивидуализирано от взискателя, тоест няма заявена от взискателя промяна
по отношение на способа, чрез който да се събере вземането му, а именно
чрез продажба на ипотекираните недвижими имоти, а И. потвърждаване на
същия от взискателя с тази молба и искане да се приложи в цялост и за
всички ипотекирани имоти. Посочената молба от 08.10.2012г. на взискателя
следва да се разбира именно в този смисъл-да бъдат продължени поисканите
до момента принудителни изпълнителни действия спрямо ипотекираните
имоти. С тази молба отново е прекъсната погасителната давност и давността
за перемпция и е започнал да тече нов петгодишен, респективно двугодишен
срок от 08.10.2012г. Установява се от трето задължено лице ПИМК ООД
гр.Пловдив, че към 27.09.2013г. И. наложен запор върху вземания на
длъжника В.С. по банковата му сметка в „Уникредит Булбанк“ АД,
представляващи получавано трудово възнаграждение и командировъчни/,
който запор към този момент не е вдигнат, и е направено от дружеството
искане да бъде вдигнат тъй като длъжникът е нает ката международен
шофьор. Запорът не е вдигнат тъй като няма съгласие от банката-взискател,
21
тоест същата потвърждава запора, с което отново се прекъсва давността, а
след изпратеното в последствие коригиращо запорно съобщение до третото
задължено лице за точния размер на задължението на длъжника към банката
взискател получено на 08.04.2015г./л.667/, вземането е признато от третото
задължено лице с писмо отговор от 14.04.2015.г/л.669/ и е извършен
частичен превод по сметката на ЧСИ от 1755.84лв. С това ново коригиращо
запорно съобщение, както и поради извършеното частичното плащане на
дълга, също е прекъсната давността и е започнала да тече нова давност от
14.04.2015г. С молба от 29.05.2015г. взискателят е поискал да се предприемат
принудителни действия по отношение на ипотекиран имот на други
длъжници в гр.П., ул.“Рила“ №27-това е същия имот спрямо който
взискателят е поискал опис и публична продан още с първоначалната си
молба за образуване на изпълнителното дело от 2004г. №ИД/15/2004г.-
последния посочен в молбата недвижим имот. Давността отново е прекъсната
и от тази дата 29.05.2015г. е започнала да тече нова давност. И. приложени
протоколи, подписани от деловодител при РС-П., според които към 08. и
09.09.2015г. няма постъпили наддавателни предложения по процесното
изпълнително дело за времето от 08.08.2015г.-до 08.09.2015г., но няма яснота
в каква връзка са изготвени тези протоколи и дали се касае за провеждана
публична продан и на какво имущество. На 13.02.2017г. от взискателя е
поискано налагането на запор върху налични банкови сметки и сейфове на
длъжника, както и да бъде извършен опис на движими вещи, собственост на
длъжника ЕТ, като са внесени съответните такси за справките. С това искане
отново е прекъсната погасителната давност и е посочен и нов изпълнителен
способ-опис /л.686/ и е започнал да тече нов давностен срок от тази дата. С
молба от 16.05.2017г. /л.693/ взискателя е поискал да бъдат наложени запори
върху банковите сметки на С. в банка „ДСК“АД и в „Алианц България“
установени чрез извършените справки. С това искане давностният срок
отново е прекъснат и е започнал да тече нов срок от 16.05.2017г. С
постановление на ЧСИ от 22.11.2017г. изпълнението по делото е прекратено
по перемпция, незнайно по какви причини и и без яснота за кой период е
констатирано двугодишно бездействие на взискателя, което не е обжалвано.
Следва да се отбележи, че в случая категорично не е налице настъпила
перемпция до този момент, доколкото и в самото постановление липсват
мотиви и няма посочен период на бездействие на взискателя от две години,
22
като основание за прекратяване на делото на това основание. След връщането
на взискателя на изпълнителния лист по прекратеното изпълнително
производство, на 19.12.2017г., е образувано ново ИД №20188870400040 по
описа на ЧСИ Даскалов от 30.01.2018г. и е наложен запор на 19.11.2018г.
върху вземанията на длъжника по сметките на ЧСИ Л., с което отново е
прекъсната давността на посочената дата и е започнала да тече от същата дата
нова давност.
Исковото производство по настоящото дело е образувано на
10.01.2019г.
Съгласно Тълкувателно решение № 47 от 1.IV.1965 г. по гр. д. № 23/65
г., ОСГК, с настъпване на някое от основанията, посочени в чл.330 ал.1 , б.“а“
до б.“е“ от ГПК отм, сегашни чл.432 ал.1 т.1-т.7 от ГПК, принудителното
изпълнение се прекратява по силата на закона и от този момент отпадат
наложените възбрани и описи, от който момент се прекратява действието им
независимо от това, дали са вдигнати или не, тоест регламентацията на
института на перемпцията от 1965г. до 26.06. 2015г. /до приемането на
ТР№2/2015г. на ОСГТК/ е непроменена, и тя се изразява в това, че правните
последици от прекратяването на изпълнението се установяват занапред,
същите нямат обратно действие, като наложените възбрани и описи
независимо дали са вдигнати или не запазват действието си до момента. В ТР
от 1965г. е посочено, че с настъпването на някое от тези основания, между
които е и когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години изпълнителното правоотношение се
прекратява по силата на закона, тоест настъпва по право прекратяването на
принудителното изпълнение, при което наложените възбрани и запори
отпадат от този момент, от който момент се прекратява действието им
независимо от това, дали са вдигнати, или не.
Институтът на перемпцията и правните последици от настъпването й
са преуредени по съвършено нов начин с цитираното ТР №2/2015г. на
ОСГТК-т.10, според която когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК. Посочено е
още, че в доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането,
23
че прекратяването на изпълнителното производство поради така наречената
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти; че във
всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният
изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички
други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр.
купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от
трети задължени лица плащания, тоест обезсилването по право води до
заличаване на тези изпълнителни действия и същите се считат за
неизвършени, като това следва да касае само тези изпълнителни действия
предприети след 26.06.2015г. /влизането в сила на новото ТР/, защото от
тогава за първи път се преуреждат по нов начин правните последици от
перемпцията. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това и
че прекратяването на изпълнителното производство става по право, като
новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие. Посочено е още, че съгласно
Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, е
предвидено, че с изтичането на предвидените в закона различни срокове се
погасяват исканията за принудително осъществяване на различни вземания
като погасяването на възможността да се иска принудително реализиране на
едно право е резултат от бездействието на неговия носител да го упражни в
предвидения от закона срок. Констатирано е още, че по силата на чл.116,
б.“б“ от ЗЗД течението на погасителната давност се прекъсва с предявяването
на иск или възражение или искане за почване на помирително производство;
че времето, изтекло от началния ден на вземането до прекъсването на
давността, се заличава и по силата на чл.117 ал.1 от ЗЗД от прекъсването
започва да тече нов давностен срок, без да е възможно сумирането на
сроковете, изтекли преди и след прекъсването. Прието е още, че няма
основание да се приеме, че давност не тече само докато трае съдебният
процес пред съда, държавен арбитраж, помирителна комисия, особена
юрисдикция, а не се спира, докато трае изпълнителният процес относно
24
същото вземане, признато за основателно с решение на съд или друг
надлежен орган. Допълнено е, че пред съдебния изпълнител се осъществява
другата фаза на гражданския процес - фазата на принудителното
осъществяване на признатото с влязло в сила решение вземане (право); че в
изпълнителния процес носителят на вземането е направил пред държавен
орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на своето
вземане, което волеизявление е с не по-малко значение на предявяването на
иск или на възражение в исковия процес; че разпоредбата на чл.116 ,буква
„в“ от ЗЗД, според която давността се прекъсва с предприемане на действия
за принудително изпълнение, не следва, че погасителната давност тече при
висящност на изпълнителния процес; че за нейното прекъсване е необходимо
предприемането на действия за принудително изпълнение по смисъла
на чл.116 ,б.“в“ от ЗЗД, като след образуването обаче на изпълнителното дело
при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира.
Цитираното ППВС №3/1980г. е отменено, считано от 26.06.2015г. с
постановеното ТР№2/2015г. на ОСГТК, като действието на погасителната
давност е преуредено по съвършено нов начин, а именно, че съгласно чл.116,
б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането; че изпълнителният процес
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи, като в изпълнителното производство за
събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да
бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.
Допълнено е, че прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18 ал.1 от ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.
н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица; че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
25
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.; че ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е
прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната
давността, но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично
признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл.116, б.“а“ от
ЗЗД. Посочено е още, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ; че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,
но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение; че
взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на
длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи. От тази позиция
ОСГТК на ВКС заключава, че бездействието на кредитора със съдебно
потвърдено вземане, пред когото са отворени вратите на изпълнителното
производство И. правно значение както за неговото развитие (изпълнителният
процес няма да приключи никога, ако кредиторът не посочва изпълнителни
способи), така и за давността; че нова давност започва да тече и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение; че в
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере
дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).
Посочено е още, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК; че в
26
доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция"
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти; че във всички
случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител
служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други
предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от
публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени
лица плащания.
Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това като прекратяването на изпълнителното производство става по
право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие.
По въпроса за приложимостта и действието във времето на
тълкувателните норми-тълкувателни решения и постановления съществуващи
само във връзка с конкретна правна норма, предмет на тълкуването, е
постановена съдебна практика която настоящата въззивна инстанция напълно
споделя /решение №170 от 17.09.2018г. на ВКС по гр.д.№2382/2017г., IV г.о. /
и която е в посока, че тълкувателни решения и постановления могат да
съществуват само във връзка с конкретна правна норма, предмет на
тълкуването, като с тях съдът извършва общо тълкуване на конкретна правна
норма, по повод на прилагането на която е възникнала противоречива
практика или е налице неправилно практика. Посочено е, че противоречива
съдебна практика е налице, когато една и съща правна разпоредба се прилага
по различен начин от отделните съдилища, а неправилно практика е налице,
когато вследствие на неправилно и неточно тълкуване съдилищата прилагат
правната норма в различен от вложения в нея смисъл; че тези противоречия
или неправилното прилагане на правната норма, трябва да са възникнали по
повод на прилагането й от съдилищата при разрешаването на конкретни
правни спорове ;че по този ред не може да бъде давано абстрактно или
27
теоретично тълкуване на правната норма. Отчетено е, че в поставените
тълкувателни ППВС и ТР се изяснява действителния смисъл и съдържание на
съответната правна норма, като в резултат на това се създава задължение на
съответните органи, така както са изброени по-горе, да прилагат разпоредбата
в смисъла, опреден в тълкувателния акт че тълкувателните ППВС и ТР не
съществуват самостоятелно, а само във връзка с конкретна правна норма,
която е предмет на извършваното със същите тълкуване; че законът не е
предвидил момент, от който започват да действат тези тълкувателни актове;
че поначало съдилищата не могат да прилагат тълкувателните ППВС и ТР,
преди същите да са постановени и обявени по съответния за това. Посочва се
още, че доколкото същите не съществуват самостоятелно и могат да бъдат
прилагани само въз връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна норма,
следва да бъде прието, че когато се касае до първоначално приети
тълкувателни ППВС и ТР те И.т обратно действие и даденото с тях
тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, тоест
счита се, че тя още тогава е И.ла съдържанието, което впоследствие е било
посочено в тълкувателните актов. Посочено е още, че такива тълкувателни
ППВС и ТР обаче могат да бъдат приемани не само за първоначално
тълкуване на правна норма, като е възможно след издаването на такъв
тълкувателен акт да настъпи промяна било в тълкуваната норма или свързани
с нея други правни норми, било в обществено икономическите условия, които
правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на
действителния смисъл на закона; че в тези случаи е възможно
постановяването на нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече
даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова. Акцентира се, че от тази
гледна точка следва да бъде преценен въпроса от кой момент действа
даденото с новия тълкувателен акт тълкуване на правната норма, доколкото в
законите, уреждащи тези актове, не са посочени изрично правила относно
влизането им в сила и действието им във времето, каквито норми са налице в
Закона за нормативните актове. Прието е, че при постановяването на нов
тълкувателен акт за приложението на правната норма е налице промяна в
начина, по който ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по
предшестващия тълкувателен акт; че дадените с тълкувателните актове
тълкувания на правната норма са задължителни за съответните органи и
същите следва да я прилагат в смисъла посочен в тези актове, като това тяхно
28
задължение отпада едва с отмяната им, поради което не може да бъде
изисквано от съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен
акт, който все още не е действащ. От друга страна е съобразено, че
посочените по-горе разпоредби, уреждащи задължителната сила на
тълкувателните актове, не предвиждат такова задължително действие на
същите по отношение на другите правни субекти извън посочените в тях; че
последните обаче, макар и да не са адресати на задължителната сила на
тълкувателните актове, могат да изискват от съответния орган да съобрази
решението си с тях; че в случай, че това не бъде направено, те И.т
възможността да оспорват взетите от съответните органи решения по
установения за това ред, като те обаче не могат да изискват от тези органи да
съобразяват действията си с бъдещи тълкувателни актове, нито пък самите
органи могат да прилагат последните преди те да са постановени.
Обобщавайки ВКС на РБ приема, че последващите тълкувателни решения
нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се
прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред; че
в този случай решението, с което се постановява тълкувателния акт се състои
от две части-с първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а в
втората се обявява за загубил сила предшестващи тълкувателен акт, като
втората част поражда действие от момента на постановяването на новото ТР,
поради което и от този момент предшестващия тълкувателен акт престава да
се прилага. Правният извод на Върховния касационен съд е, че установеното
с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от
съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от
тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след
приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този
момент; че в тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се
осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или
ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците,
защото в противен случай ще се придаде същинско обратно действие на
новото ТР, което е недопустимо и съгласно чл. 14 от ЗНА се предвижда само
по изключение и то въз основа на изрична разпоредба за това; че в някои
случаи прилагането на новото тълкуване би довело до настъпване на
29
неблагоприятни последици за една от страните в правоотношението, каквито
не биха настъпили в случаите, когато се прилага тълкуването, дадено с
предшестващото ТР.
Такъв е именно случаят, предмет на разглеждане в настоящото исково
производство, при който съгласно даденото с ППВС №3 от 18.11. 1980г.
тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността
като по време на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР
№ 2 от 26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС,както се посочи е дадено съвсем различно разрешение като е прието, че
в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено /изгубило
сила/ цитираното ППВС; че прилагането на даденото с посоченото ТР
тълкуване за период преди постановяването му би И.ло за последица
погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на
изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за
период по-голям от този срок. С оглед на това касационната инстанция
приема, че давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на
постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него
тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи
момент ППВС; че поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР
тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната
на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били
реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР
ще се прилага от този момент за в бъдеще. Генералният правен извод до
който стига ВКС в посоченото си решение и който се налага е, че с оглед на
горното извършената с т. 10 от ТР №2 от 26.06.2015г. постановено по тълк. д.
№ 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС №3 от 18.11.1980г.
поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10
от ТР №2 от 26.06.2015г, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства,
но не и към тези, които са приключили преди това /част от мотивите към
решение №170 от 17.09.2018г. на ВКС по гр.д.№ 2382/2017, IV г.о.,
30
докладчик съдията Димитър ДиМ./.
В решение №37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д.№1747/2020г., IV
г.о., докладчик председателя Борислав Белазелков е посочено, че в т. 10 на
ТР №2 от 26.06.2015г. ВКС , ОСГТК не е разгледан въпросът, при какви
условия и кога настъпва перемпцията. Прието, че очевидно тя не настъпва,
ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две
години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото
защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен
изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със
сигурност, И. ли нужда от друг способ (може да не се постигне желаната
висока цена, може да се присъединят кредитори и др.). Посочва още, че
поставеният въпрос в тълкувателното решение е: Откога започва да тече нова
погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен
поради перемпция на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК; и постановеният
отговор е, че новата давност започва да тече от последното й прекъсване с
надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от
длъжника. Допълнено е, че перемпцията е без правно значение за давността;
че общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да
И.т значение, както за перемпцията, така и за давността; че това са различни
правни институти с различни правни последици: че давността изключва
принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а
перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда
от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е
длъжен да я зачете. Отчетено е и обстоятелството, че когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право; че новото искане на свой ред прекъсва
давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в
ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да
31
приложи искания изпълнителен способ. Прието е, че необразуването на ново
изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на
длъжника; че то може да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължИ.та
авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени
канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.
Допълнено е още, че в чл.116, буква“ в“ от ЗЗД е изрично установено
правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за
принудително изпълнение; че същинско действие за принудително
изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг
орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с
поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица.
Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на
кредитора давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. Прието е, че давността не се прекъсва веднъж
с искането и още веднъж с предприемането на действието; че прекъсването е
едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна
сила, ако след поискването давността е изтекла, а след това тя се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване
на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения,
провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на постановлението за
възлагане. Прието е още, че налагането на запор или възбрана в изпълнително
производство, съгласно т. 1 от ТР №2 от 26.06.2015г, ВКС, ОСГТК
съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на
длъжника; че то прекъсва давността, тъй като с него започва да се
осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът започва да
търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на разпореждане
стават непротивопоставими на първоначалния и присъединените кредитори;
че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
32
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, а искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Повтаря се, че перемпцията е без правно значение
за прекъсването на давността; че тя е И.ла значение при действието
на Постановление №3/1980г. на ПВС, тъй като до обявяването му за изгубило
сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното
дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да
съобразяват поведението си с него. Посочено е още, че двугодишният срок за
перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява
изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните), тоест осъществяването на всички поискани способи е
приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се
осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното
искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и
така осуетява неговото прилагане.
Въз основа на така посочените правни доводи развити в цитираните
съдебни актове, както и тълкувателни решения и постановления, се налага
извода, че в конкретния случай няма изтекла пълна петгодишна погасителна
давност в изпълнителния процес за периода посочен в исковата молба-с
начало 06.01.2012г. до 31.01.2018г. Веднага следва да се отбележи на база
цитираната съдебна практика, че за времето от 06.01.2012г., или по-точно от
01.02.2012г., когато е започнала на тече новата погасителна давност, до
26.06.2015г./обявяване на новото ТР №2 по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК,
валидно са действали постановките на ППВС №3/1980г. предвиждащи, че
погасителна давност не тече по време на висящността на изпълнителното
производство. Нещо повече, през този период не е настъпила и перемпция на
изпълнителното производство поради бездействие на кредитора повече от 2г.,
изразяващо се в непредприемане на изпълнителни действия. Какви точно
изпълнителни действия са предприети, кога и от кой момент прекъсват
давността и кога започва да тече новата давност, са описани по-горе в
изложението, като всичките И.т характер и естеството на такива предвидени
33
по т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. чрез които е своевременно прекъсвана
давността. От една страна са налице надлежно направени по съответния ред и
форма искания от банката-взискател за извършване на изпълнителни
действия по отношение на ипотекираното имущество обезпечаващо
вземането на банката срещу длъжниците, като тези искания са с посочен
конкретен способ за изпълнение още в първата молба за образуване на
изпълнителното дело от 2004г. и са били актуални през целия период на
изпълнението, като искането за извършването им е и периодично
подновявано от взискателя, в периоди по-кратки от две календарни години.
Факт е, че на няколко искания на взискателя за предприемане на други
принудителни изпълнителни действия съдебният изпълнител не е предприел
фактически действия за извършването им. Липсват данни това
непредприемане на изпълнителни действия от СИ да е свързано с виновно
поведение на взискателя било поради неосигуряване на съдействие, или
неплащане авансово на следващите се такси по изпълнението или поради
някоя друга неизвинителна причина. В случая, бездействието на съдебния
изпълнител не може да се вмени във вина на взискателя тъй като последният е
действал добросъвестно и е направил всичко зависещо от него да поиска в
срок и своевременно извършването на съответното изпълнително действие.
При бездействие на ЧСИ няма как взискателят да замести съдебния
изпълнител и от негово име да предприеме сам изпълнителни действия.
Затова искането на взискателя отправено към съдебния изпълнител за
предприемане на принудително изпълнение е достатъчно съгласно
постановките на ТР №2 от 26.06.2015г и на цитираната съдебна практика
/решение №37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д.№1747/2020г., IV г.о./ да
прекъсне давността с подаване на искането от взискателя, в хипотеза, че то е
направено своевременно, но че изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди да изтече на давностния срок, по причина, която не
зависи от волята на кредитора.
След датата на постановяване на новото ТР №2 от 26.06.2015г. и до
31.01.2018г., а и до датата на предявяване на настоящия установителен иск -
10.01.2019г. също не е изтекъл пълен 5г. давностен срок който да е погасил
правото на принудително изпълнение на банката срещу длъжниците,
включително и срещу ипотекарните длъжници по отношение на вземането си.
34
От една страна няма изтекъл пълен 5г. давностен период през който
взискателят да е бездействал, а от друга страна са налице отново депозирани
от банката взискател писмени молби с искане за предприемане на
изпълнителни действия срещу ипотекираното имущество и налагането на
запори и искане за описи на вещи. Въззивната инстанция не установява
реално да е изтекъл и пълен двугодишен срок през който да не са поискани
от банката взискател извършване на изпълнителни действия от съдебния
изпълнител по отношение имущество на длъжниците, в частност и налагането
на запори и налично извършено частично плащане по наложен запор.
Обстоятелството, че с необжалвано постановление на ЧСИ Л. от 22.11.2017г.
е прекратено изпълнението поради настъпила перемпция, не променя
крайния извод за липса на настъпила погасителна давност. От една страна
въззивната инстанция констатира, че такава перемпция, твърдяна от ЧСИ не
съществува и не се установява реално да е изтекъл двугодишен срок на
бездействие на взискателя, но дори да се зачете това незаконосъобразно
постановление на ЧСИ, то пак не е налице изтекла 5г. погасителна давност,
доколкото обезсилването на предприетите изпълнителни действия при
перемпция могат да обхванат най-рано периода след 26.06.2015г., тъй като
тези правни последици както се посочи са въведени за първи път с новото ТР
№2 от 26.06.2015г., докато до този момент правните последици са били други
и са такива, каквито са предвидени с ТР №47 от 01.04.1965 по гр.д.№23/65г.
на ОСГК-отпадане занапред на наложените възбрани описи и запори. Други
правни последици от перемпцията няма предвидени поради което
процесното ТР №47 от 1965г. е действало валидно и обвързващо страните и
съда до 26.06.2015г.
Предвид изложеното обжалваното решение по същество е неправилно
и като такова следва да се отмени и се отхвърли като неоснователен
предявения от третите лица-ипотекарни длъжници иск срещу банката-
взискател за процесното вземане.
При този изход на спора в полза на „Уникредит Булбанк“ АД, ще следва
да се присъдят разноски единствено за въззивната инстанция при
първоначалното разглеждане на спора в размер на 441.06лв заплатени като
такса по въззивното обжалване. За другите инстанции, включително
касационната и за въззивната инстанция при новото разглеждане на спора
35
липсват данни да са уговорени и заплатени разноски от страната-
жалбоподател.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1344 от 11.10.2019г. на Пазарджишки районен
съд постановено по гр.д.№71/2019г. по описа на същия съд.
ОТХВЪРЛЯ иска на СТ. ИВ. Г., ЕГН ********** и П. Г. Г., ЕГН
**********, двамата с адрес за призоваване в гр.П., ул.“Х.Р..Х.“ №12, ЗА
ПРИЕМАНЕ НА УСТАНОВЕНО, че ищците и ответника В. П. С., ЕГН
********** от гр.П., ул.“Д. Д.“ №6, ет.6, НЕ ДЪЛЖАТ на ответника
„УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., площад С.Н.“ №7, исковата сума от 22052,74лв. /двадесет и
две хиляди петдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/,
представляваща просрочени лихви за периода от 21.02. до 08.08.2003г. по
договор за банков кредит от 27.09.2001г., за която е издаден изпълнителен
лист от 26.08.2003г. по гр.д. №9243/2003г. на РС - Пловдив, поради
погасяване на вземането по давност и на правото на принудително
изпълнение.
ОСЪЖДА СТ. ИВ. Г., ЕГН ********** и П. Г. Г., ЕГН **********, с
посочен адрес, ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК
*********, с посочени седалище и адрес на управление, разноски по делото
за въззивната инстанция в размер на 441.06лв / четиристотин четиридесет и
един лева и шест стотинки.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.
Председател: _______________________
36
Членове:
1._______________________
2._______________________
37