РЕШЕНИЕ
№ ……..
гр. София, 07.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на седми
февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена Апостолова разгледа докладваното
от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 6164 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Х.Г.М. против П.на Република България, с
която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
Ищецът Х.Г.М. твърди, че на 07.12.2011 г. в гр. София, ул.
„Шипка“ № 6 е задържан от служба „Борба с организираната престъпност“ по
подозрение за нерегламентирана търговия с вещи – културна ценност по образувано
ДП 189/2011 г., като на следващия ден е обискиран домът му в гр. Смолян,
откъдето са иззети множество монети, за който ищецът е имал документи за
собственост. На 15.12.2011 г. му било повдигнато обвинение за престъпление по
чл. 278а, ал. 1 НК, допълнено впоследствие с обвинение по чл. 278, ал. 6 НК. По
образуваното досъдебно производство са извършвани процесуално-следствени действия
с участието на ищеца, което е ангажирало неговото присъствие в България, а той
бил постоянно пребиваващ в Испания. През 2012 г. бил внесен обвинителен акт
срещу него в СГС, по който било образувано н.о.х.д. 5873/2012 г. ангажирало
необходимостта от адвокатска защита. На 24.01.2014 г. била постановена
оправдателна присъда, потвърдена от САС на 18.09.2015 г., влязла в сила на
12.11.2015 г. Преживяното се отразило на здравословоното
му състояние – поява на безсъние, задушаване, прилошаване, поява на депресивни
състояния, изолация от приятелите му, чувство на обреченост. Твърди, че във
връзка с повдигнатото обвинение е направил разноски в размер на: 3 300 лв.
имуществени вреди, изразяващи в заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със
законна лихва от 12.11.2015 г. (датата на влизане в сила на оправдателната
присъда) до окончателното изплащане; 1 725 лв. – имуществени вреди от разбита
входна врата на къщата му в гр. Смолян, ведно със законна лихва от 12.11.2015
г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното
изплащане; 4 546,48 лв. – имуществени вреди от заплатените самолетни билети,
необходими му за участие в процесуално-следствените действия и заседания. Моли
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законна лихва от 12.11.2015 г. (датата на влизане в сила на
оправдателната присъда) до окончателното изплащане, както и сумите,
представляващи имуществени вреди. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът П.на Р.Б.оспорва исковете
по основание и размер. Твърди липсва на причинно-следствена връзка между понесените вреди и воденото производство. Сочи, че задържането
и обискирането на дома му е извършено от БОП, но не от негови служители. Сочи,
че през голяма част от периода на наказателната му ангажираност, делото на
ищеца било в съдебна фаза и ответникът не носел отговорност за поведението на
съда. Поддържа липса на доказателства за участие на защитник в наказателното
производство. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 08.12.2011 г. в гр. Смолян е
извършено претърсване и изземване в жилище, находящо
се в гр. Смолян, ул. „*******, собственост на Х.Г.М.. В съставения протокол е
отразено, че входната врата е отворена с помощта на хидравличен разпъвач.
На 15.12.2011 г. Х.Г.М. е привлечен
като обвиняем по ДП № 189/2011 г. по описа на 10-ти отдел на ГДБОП – МВР, гр.
София, пр.пр. 12080/2011 г. по описа на СГП за
престъпление по чл. 278а от НК. Взета му е мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 3000 лева. На 18.10.2012 г. М. е привлечен като обвиняем
след прецизиране на обвинението.
На 05.12.2012 г. Софийска градска П.е
внесла в Софийски градски съд Обвинителен акт против Х.Г.М., по който е било
образувано НОХД № 5873/2012 г. по описа на Софийски градски съд. На 22.01.2014
г. е постановена присъда, с която Х.Г.М. е признат за невиновен по повдигнатите
обвинения и е оправдан. Присъдата е влязла в сила на12.11.2015 г. В хода на първоинстанционното производство ищецът е присъствал лично
в съдебни заседания, проведени на 19.12.2012, 18.03.2013, 15.04.2013 г.,
26.04.2013, 17.05.2013 г., 30.09.2013 г., 30.10.2013 г., 04.12.2013 г. и на 22.01.2014 г.
На 31.01.2014 г. СГП е подала протест срещу оправдателната
присъда, по който е било образувано внохд № 850/2014
г. по описа на САС и на 18.09.2015 г. с решение № 278 е потвърдена присъда от
22.01.2014 г. по нохд № 5873/2012 г. по описа на СГС.
По делото са събрани гласни доказателства
чрез разпита на свидетеля Д.П.Д.. В показанията си свидетелката Д.установява,
че
живее с ответника.
През 2011 г. той й се обадил, че е арестуван. Срещнали се в Смолян след като го
пуснали. Вратата на апартамента му била разбита и не можела да се затваря
добре. Имало някакви лепенки. Вратата била разбита със специална машина. Ищецът
бил много притеснен. Бил изнервен, изненадан, тъй като не е очаквал да го
арестуват. Бил арестуван във връзка с монети, които колекционирал. В Испания
свободно се продавали такива монети. Купувал от търговци и от аукциони. Делото продължило 3-4 години. Отношението на
съседите към него се променило. Хората не смеели да го поздравят. Преди
излизали, виждали се с приятели, но всичко престанало. Х. се затворил, станал
нервен. Имал и здравословни проблеми – кръвно, задух. Живеел в Испания тогава.
Притеснявал се ,че няма да може да пътува заради наказателното производство.
Ищецът присъствал на всички заседания. След приключване на делото се поуспокоил, но не могъл да възстанови контактите си с
всички.
От приетото по делото заключение на
съдебно-психологическа експертиза се установява, че в резултат на повдигнатото
обвинение при М. в периода от 2011-2015 г. е имало психическо страдание (отрицателни
емоционални състояния, коти о се характеризират по продължителност и
интензитет). Установява се, че ищецът е преживял шок, гняв, унижение ,
потиснато настроение, тревожност, психогенно безсъние, намалена енергия и
концентрация, чувство за несигурност, обида, унижение, нараняване на
достойнството, онеправданост, нежелание за социални
контакти, остатъчни отрицателни фиксации.
В ДП № 189/2011 г. по описа на ГДБОП
е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен между Х.Г.М. и адв. М.К., с който е уговорено възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 300 лева, като няма представени
доказателства, че сумата е платена.
С Договор от 10.12.2011 г., сключен
между Х.Г.М. и А.ООД, по силата на който е възложено на дружеството да достави
и монтира блиндирана врата С50 класик срещу възнаграждение в размер на 1725
лева. Представени са доказателства за внесена сума като аванс в размер на 200
лева.
По делото са представени
фактури EVE 3855 176 0/06.02.2015 г. за сумата от 291,38 евро (платена в брой) за
издаване на билет за полет на 11.02.2015 г. в посока Мадрид София и на
14.02.2015 г. София – Мадрид, Фактура № 855/С/15991 от 10.12.2013 г. за сумата
от 111,61 евро за полет на 20.01.2014 г., Фактура № 855/С/15943/18.11.2013
г. за билет за полет на 02.12.2013 г. за
сумата от 251,61 евро и Фактура № EVE/3855/1061/1 за полет София – Мадрид за сумата от 55 евро,
Фактура № 855/С/15902/28.10.2013 г. за билет за полет на 29.10.2013 г. за
сумата от 147 евро, Фактура № 855/С/15138/14.05.2013 г. за билет за полет на
16.05.2013 г. за сумата от 305,41 евро, Фактура № 855/С/15828/26.09.2013 г. за
билет за полет на 29.09.2013 г. за сумата от 520,41 евро. При съпоставка на
датите на посочените фактури и датите на насрочените съдебни заседания, в които
ищецът е присъствал лично, както и за насрочено съдебно заседание за 13.02.2015
г., което е отложено в закрито съдебно заседание, следва да се приеме за
установено, че ищецът е направил разходи за 1682,42 евро. За другите
представени по делото фактури не е налице връзка с присъствие на ищеца в
съдебни заседания.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, П.и съда от незаконно обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Пасивно легитимирана да отговаря по иск за обезщетение
за незаконно обвинение в извършване на престъпление е П.на Република България,
която съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към
наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда
обвинението по наказателните дела от общ характер. Следователно П.на Р.Б.(като
централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря
по предявените искове, тъй като действията по повдигане на обвинение и по
разследване на същото са извършени от лица, числящи се към структурата на
държавното учреждение, в чийто персонален състав са били включени лицата,
повдигнали незаконосъобразното обвинение, ръководили разследването срещу ищеца (чл.
46, ал. 2, т. 1 от НПК), и същевременно осъществяващи ръководство и надзор
върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 2
от НПК).
Основателността
на предявения иск се предпоставя от това
по делото да се установи, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ
характер, да е претърпял твърдените неимуществени вреди, като между незаконното
действие на правозащитните органи и вредите следва да е налице
причинно-следствена връзка. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК
доказателствената тежест за установяване на релевантните факти е възложена на ищеца,
като с оглед разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ той е освободен от задължението да
установява вината на длъжностните лица за настъпване на претендираните вреди.
От
събраните по делото доказателства се установява, че спрямо ищеца е било
образувано наказателно производство по повдигнато и поддържано от Софийска
градска П.обвинение за извършено умишлено престъпление, по което е била
оправдана с влязла в сила присъда. В конкретния случай фактът, че ищецът е бил
оправдан по повдигнатото му обвинение, обуславя възникване на отговорност на
държавата при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение в
извършване на престъпление и причинените вреди /т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005
г./. Постановяването на оправдателна присъда, обаче, не е самостоятелно
основание за присъждане на обезщетение - по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да
бъдат установени и конкретните имуществени и неимуществени вреди, явяващи се
пряка и непосредствена последица от увреждането.
При съвкупната преценка на
събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че в резултат
от повдигнатото и поддържано пред съда обвинение ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които се изразяват в силни отрицателни емоции, стрес,
накърняване на доброто му име в обществото.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че искът е установен
по основание, като при определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди
При определяне на конкретния му
размер следва да бъдат взети предвид редица обстоятелства, които в съвкупност
обуславят начина, по който привличането към наказателна отговорност се е
отразило на състоянието на ищцата: тежестта на обвинението, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода
от 1 до 6 години, обстоятелството, продължителността на наказателното
производство около 4 години. Установява се от събраните по делото гласни
доказателства, че повдигнатото обвинение е довел до негативни психически преживявания. Отчитайки
посочените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че справедливо
обезщетение на причинените на ищеца неимуществени вреди е в размер на 5000 лева. Предявеният иск следва да
бъде уважен до този размер и да бъде отхвърлен за разликата до предявения
размер от 50 000 лева.
Предявеният иск за имуществени
вреди се явява основателен за сумата от 1682,42 евро, представляващи направени
разходи за пътуване на ищеца за присъствие в съдебни заседания в наказателното
производство, както и за сумата от 1725 лева, представляваща стойност на
унищожено имущество – врата, при извършване на процесуално - следствени действия. В частта, с която е
направено искане ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за
имуществени вреди – адвокатско възнаграждение в размер на 3300 лева,
предявеният иск се явява неоснователен, тъй като в нохд
№ 5873/2012 г. по описа на СГС не се съдържат доказателства за извършения
разход. Представен е само договор за правна помощ и съдействие, с който е
уговорен размер на възнаграждението, но липсват данни за извършването му.
Отговорността на държавата за
причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди от незаконни действия на
правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда
(т.4 от ТР № 3 от 22.04.2004г.), т. е. от влизане в сила на акта, с който се
признават за незаконни действията на държавния орган-12.11.2015 г. От този
момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране
отговорността на държавата.
По
разноските
На
основание чл. 10, ал. 3, изр.2 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 521,64 лева, представляващи направени по делото
разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ) П.НА Р.Б.да заплати на Х.Г.М., ЕГН-**********, с постоянно
пребиваване в Кралство Испания, със съдебен адрес ***, Легис
Център, ет. 2, чрез адв. Е.Н. сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 1682,42 евро с левова равностойност на 3290,53 лева – имуществени
вреди – разходи, свързани с участие в наказателното производство, както и
сумата от 1725 (хиляда седемстотин
двадесет и пет) лева – имуществени вреди, стойност на направени разходи за
възстановяване на блиндирана врата, разрушена във връзка с извършване на
процесуално следствени действия, причинени от незаконно обвинение по чл. 278а,
ал. 1 в хода на ДП №189/2011 г. по описа на ГДБОП, пр.пр.
№ 12080/2011 г. по описа на Софийска градска прокуратура, по което обвинение ищецът
е признат за невиновен и оправдан по НОХД № 5873/2012 г. по описа на Софийски
градски съд, ведно със законната лихва от 12.11.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата, като отхвърля иска за
разликата над сумата от 5 000 лева до предявения размер от 50000 лева,
както и за разликата над сумата от 1682,42 евро до предявения размер от 2324,58
евро, както и за сумата от 3300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство в наказателното производство като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 2 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) П.НА Р.Б.да заплати на Х.Г.М., ЕГН-**********, с постоянно
пребиваване в Кралство Испания, със съдебен адрес ***, Легис
Център, ет. 2, чрез адв. Е.Н. сумата от 521,64 лева (петстотин двадесет и един лева
и шестдесет и четири лева), представляващи направени по делото разноски съразмерно
с уважената част от исковете.
Решението може да
се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
СЪДИЯ: