№ 76
гр. Сливен , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на тридесет и първи май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Гражданско дело №
20212200100174 по описа за 2021 година
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 432 ал.1 от от КЗ.
Ищцата Р. Н. ХЮС. твърди в исковата си молба, че на 02.02.2018 г., около
23.25 ч. в ************ се движил л.а. „Форд Транзит" с рег. № К ********
АК, управляван от водача М.Д. Ч., който нарушил правилата за движение по
пътищата и поради движение с несъобразена скорост спрямо атмосферните
условия, загубил контрол върху автомобила и ударил паркирания л.а. „Форд
Транзит" с рег.№Х ******** ВС. Вследствие на удара е предизвикано ПТП,
при което е пострадала и получила множество телесни увреждания.
Твърди, че по случая е образувано ДП № 58/2018 г. по описа на РУП-
Хасково, пр.пр. № 305/2018 г. по описа на РП-Хасково и воденото
наказателно производство е приключило с окончателен съдебен акт.
Твърди също, че съществува пряка причинна връзка между деянието на
водача М.Д. Ч. и настъпилите общественоопасни последици - телесните
повреди, причинени на ищцата.
Сочи, че за увреждащия л.а. „Форд Транзит" с рег. № К ******** АК,
управляван от водача М.Д. Ч. има сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите със ЗК "Лев
1
Инс"АД - гр. София. з.п. ВО/22/117002983329/09.11.2017 г. със срок на
валидност една година, считано от 09.11.2017 г. до 09.11.2018 г.
Твърди се също, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, е предявила
претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗК "Лев Инс"АД, като е
представила всички документи, с които разполага и по случая е заведена
преписка, по която застрахователя не се е произнесъл в законоустановеният
срок за това, и счита, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ЗК "Лев Инс" АД за причинените й неимуществени вреди.
Твърди, че в резултат на процесното ПТП е получила следните
травматични увреждания: 1. Контузия на главата-тилната област с оток и
болезненост, мозъчно сътресение, протекло със загуба на спомен; кървене от
носа; 2. Контузия на гърба с оток. кръвонасядане и масивно охлузване в
дясната горна половина на дясната ръка; 3. Контузия в дясната поясно-
кръстова област с оток. Охлузване, кръвонасядане и болезненост; 4. Контузия
с масивно кръвонасядане и оток на тъканите в дясната хълбочна област; 5.
Охлузване с оток и кръвонасядане по задна повърхност на левия лакът; 6.
Контузия на долните крайници-двете колена с кръвонасядания, масивни
отоци; 7. Масивен травматичен оток на лявото ходило с кръвонасядане и
охлузване по външната повърхност на лявото ходило ; 8. Фрактура малеоли
тибие синисти.
Сочи, че след инцидента на 05.02.2018 г. е била прегледана от лекар по
повод оплаквания от оток и болка в областта на ляво ходило, охлузвания по
дясна и лява подбедрица, като и е направено рентгенографско изследване и е
установено, че има контузия на глезена, като й е поставена диагноза: Фисура
малеоли медиалис крусис син. Направена й е иммобилизация за 45 дни и е
изписан обезболяващ медикамент и е насочена към консултация със съдебен
лекар. На същата дата е направена консултация със съдебен лекар, който е
установил, че в следствие на ПТП е получила описаните телесни увреждания,
които са и причинили месеци наред силни болки и много страдания.
Възстановяването на пострадалата от получените при злополуката
увреждания продължавало и до днес. като оплакванията й за болка в
наранената област не са отшумели. Получената фрактура на тибиалния
мабеол на левия крак е причинила трайно затрудняване движенията на левия
2
крак. Изпитвала е цялостен дискомфорт вследствие на травмите, не е
възстановена, продължава да изпитва болки в увредените места и редица
неудобства в ежедневието си, оздравителния й процес продължава и към
настоящия момент, с нарушения на съня е, напрегната е, не е в състояние да
се натоварва психически и физически. Освен болките е изживяла и силен
стрес при процесния пътен инцидент, който ще остане за цял живот в нейното
съзнание.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищцата, със съгласието на майка й Р.Х.С. обезщетение в размер на сумата от
25 000 лв., частичен иск от 60 000 лв., за причинените й неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес вследствие на
получените телесни увреждания при процесното ПТП, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 10.02.2018 г. - датата на която изтича срока по
чл.429, ал.З от КЗ, вр с чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на
сумата. Претендира за направени по делото разноски.
Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло
предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Счита, че ищцата не е представила необходимите документи, установяващи
твърдяното от нея.
Оспорва посочения в исковата молба механизъм на настъпването на ПТП с
пострадал ищцата, причините за реализирането му, както и вината на водача
М.Д. Ч., твърдението за реализиран граждански деликт, наличието на всеки
един от отделните елементи на фактическия състав на деликта, твърдението
за реализирано противоправно поведение, причинно-следствена връзка между
него и релевираните от ищцата неимуществени и имуществени вреди, както и
вината на посоченото лице.
Счита, че в случай че е била пешеходец, произшествие от 02.02.2018 г. в
23.25 ч. е настъпило по причина от поведението на ищцата като участник в
движението - пешеходец. Процесното произшествие се е осъществило по
причина от поведението на ищцата, тъй като същата е предприела действия
на неопределена за пешеходец място пресичане/или престой/ на пътното
платно, когато това не е било безопасно и без да се съобрази с конкретната
3
пътна обстановка. Ищцата, като пешеходец е създала предпоставки за
настъпване на произшествието, тъй като е нарушила разпоредбата на чл. 113
на Закона за движение по пътищата, според която при пресичането на
платното за движение, пешеходците трябва да преминават по пешеходните
пътеки, спазвайки на първо място правилото преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите превозни
средства и тяхната скорост на движение.
Счита, че ищцата е нарушила задължението си преди да навлезе на пътното
платно, да се съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни
средства и с тяхната скорост на движение, тъй като от съставените по повод
на събитието официални документи се установява, че произшествието е
възникнало около 23.25 ч., като ищцата Х. е предприела пресичане /или
престой/ на пътното платно на в *********** от дясно на ляво спрямо водача
на лекия автомобил, а от документите, съставени за събитието не се
установява в района да е налична пешеходна пътека, по която да е било
осъществено преминаването на ищеца, през платното за движение. С оглед на
това счита, че задължение на ищцата е да удостовери събитието с официални
документи и твърди, че причина за настъпване на произшествие от 02.02.2018
г. е поведението на пешеходеца, като участник в движението, който при
пресичането/престоя/ на пътното платно на необозначено за това място, като
пресичането/престоя/ е извършено внезапно, на пътното платно не се е
огледал което е поставило в невъзможност водача на лекия автомобил да
предотврати настъпването на произшествие.
В условията на евентуалност, заявява горните възражения, и като
възражения за съпричиняване на ищцата, за възникване на травми при
осъществяване на транспортния инцидент.
На самостоятелно основание, навежда довод за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата с това, че е била в известност за
употребата на алкохол от водача Ч., възприела е тази употреба
непосредствено, респ. при обикновено внимание е могла да установи
външните признаци за алкохолно повлияване на водача, и не е отказала да
бъде превозвана от него, доброволно и без оказване на натиск или принуда се
е качила в превозното средство, управлявано от алкохолно повлияно лице, с
4
което поведение Х. сама себе си е поставила в опасност и е приела за
рисковете от превоза при посочените условия.
Оспорва твърденията в исковата молба за механизма и причините за
настъпване на ПТП, настъпилите вреди и причинно - следствената им връзка
с произшествието, тъй като от приложенията към исковата молба не могат да
бъдат установени обстоятелства, които са от съществено значение за
основанието и определянето на справедлив размер на застрахователно
обезщетение - дали ищцата е пътувала с поставен обезопасителен колан или
не и в последния случай - дали с това си поведение е допринесла за
настъпването на негативните за нея последици, съответно - какъв е механизма
на настъпване на уврежданията.
Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер, като
прекомерен и заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен
в чл. 52 от ЗЗД.
Сочи, че при определяне размера на обезщетението за неимуществените
вреди, и с оглед приложението на нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да
извърши преценка на конкретни обстоятелства, определени по относимост от
практиката на Върховен съд и към конкретния случай. С оглед твърденията
по основанието на предявената претенция и известните данни от
приложените с исковата молба писмени доказателства поддържа, че
претендираната от ищцата парична сума е в изключително завишен размер, за
да доведе до репариране на нематериални вреди в техния действителен
размер, каквото е изискването на закона.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск.
Сочи, че отговорността на застрахователя по „Гражданска отговорност" на
автомобилистите се поражда на договорно основание, като е функционална
от отговорността на причинителя на вредите и не е деликтна по своя характер.
Същата е гаранционна и възниква по силата на сключен договор.
Твърди, че при ответното дружество е подадено искане за определяне на
застрахователно обезщетение от ищцата, по което е била образувана
5
застрахователна преписка № 0000-1000-63-18-7412/21.05.2018 г, като по
посочената застрахователна преписка е било изпратено писмо изх.№
6923/27.06.2018 г. до ОД на МВР - Хасково с искане за представяне на
документи, на което е отговорено, че ищцата Х. не е регистрирана в ПТП
настъпило на 02.02.2018 г. в ***********, а ПТП е само с материални щети,
предвид на което поддържа, че застрахователят не е изпаднал в забава от
датата на ПТП, поради което предявеният иск за изплащане на лихва за
забава от датата на настъпване на процесното ПТП е изцяло неоснователен.
Оспорва акцесорните претенции за присъждане на законна лихва върху
исковете като следващи съдбата на главните искове, както и иска за
присъждане на лихва по претенцията за имуществени вреди, като
неоснователен, по съображения за неоснователност на главния иск, както и
поради не изпълнение на чл.380 от КЗ, във връзка с чл. 409 от КЗ.
Претендира за съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание, ищцата чрез процесуалния си представител поддържа
иска.В хода на производството е направила уточнение, че водачът,
управлявал МПС, което й е причинила вредите е не посочения първоначално
от нея М.Д. Ч., а ХР. Н. Ч.. В хода на производството е поискала и съдът е
допуснал изменение на предявения иска по размер, като същия е увеличен на
сумата 35 000лв., частичен иск от общо 60 000лв. обезщетение за
неимуществени вреди, поради което делото е изпратено по компетентност на
Окръжен съд- Сливен. С молба от 03.10.2019г. е представила препис от
Споразумение по НОХД № 673/19 по описа на РС-Хасково, с което ХР. Н. Ч.
се е признал за виновен в извършването на описаното в исковата молба
деяние. Приложено е НОХД № 673/19 по описа на РС-Хасково. В хода на
производството ищцата е навършила пълнолетие.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва иска изцяло.
Претендира разноски по представен списък.
По искане на ответната страна, като трето лице-помагач на страната на
ответника е конституиран ХР. Н. Ч., който в последното по делото с.з.
изразява становище за неоснователност на предявения иск или евентуално за
6
прекомерност на претендираното обезщетение. Претендира присъждането на
разноски.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
На 02.02.2018г. в *********** при управление на МПС „Форд Транзит“ с
рег. № **** АК, водачът ХР. Н. Ч. нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно – чл. 20 ал.2 от ЗДвП, чл. 150 от ЗДвП, като предизвикал
пътно-транспортно произшествие, вследствие на което по непредпазливост
причинил на ищцата Р. Н. ХЮС., средна телесна повреда, изразяваща се в
трайно затрудняване на движенията на левия крак, което се дължи на
фрактура на тибиалния малеол (глезена) на левия крак, като дееца е
управлявал без има необходимата правоспособност. За същото деяние той се
е признал за виновен и със споразумение по НОХД № 673/19 по описа на РС-
Хасково му е определено наказание лишаване от свобода за срок от десет
месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66 ал.1 о НК е отложено за
срок от три години.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно-авотехническа
експертиза, изготвена от в.л. проф. К., механизмът на ПТП е следният: На
02.02.2018г. около 23,25 часа в село ********, микробус „Форд Транзит“ с
рег. № **** АК, управляван от Х.Ч. се движи с около 60 км/час, след което
намалява скоростта на движение. При движението си се удря челно в
паркирания вдясно микробус „Форд Транзит“ с рег. № Х ******** ВС,
последният извършва ускорително движение назад, където към този момент
стои Р.Х.. Настъпва удар между задната лява част на паркирания микробус и
лявата страна на пострадалата. При удара се осъществява контакт със задната
част на микробуса и коленете на ищцата. Ищцата пада назад, като тялото й е
на тротоара, а краката и на пътното платно и микробус „Форд Транзит“ с рег.
№ Х ******** ВС (паркирания) прегазва лявото й ходило. След падането тя
ударя главата си и дясното рамо в повърхността на тротоара, дясната поясно-
кръстна област в ръба на тротоара и дясната област на хълбока в
повърхността на шосето. Меката шина на лявата гума е защипала глезена на
левия й крак, той се е огънал отвън и се е счупил.
В представяния по делото протокол за ПТП няма данни за пътните знаци на
7
мястото на ПТП и пътната обстановка.
От показанията на разпитания свидетел Б. се установява, че двата
микробуса са блъснати умишлено.
В резултат на удара на ищцата са нанесени травматични увреждания. Тя е
била прегледана на място от екип на спешна помощ, но не е предприето
лечение. На следващия ден, бащата на ищцата свид. Хюсев я откарва в
Сливен, на преглед при личния й лекар. При прегледа от ортопед-
травматолог е констатирано, че е получила увреждания. От заключението на
съдебно-медицинската експертиза се установява, че те са:
Контузия на главата-тилната област с неголям оток и болезненост;
Мозъчно сътресение, протекло със загуба на спомен за инцидента,
непосредствено след травмата;
Контузия на гърба с оток, кръвонасядане и масивно охлузване в дясната горна
половина;
Контузия в дясната поясно-кръстова област с оток, охлузване, кръвонасядане;
Контузия с масивно кръвонасядане и оток на тъканите в дясната хълбочна
област;
Охлузване с оток и кръвонасядане по задна повърхност на левия лакът;
Контузия на долните крайници-двете колена с кръвонасядания, масивни
отоци;
Масивен травматичен оток на лявото ходило с кръвонасядане и охлузване по
външната повърхност на лявото ходило;
Счупване на медиалния малеол на ляв глезен без разместване на фрагмента.
Полученото счупване на тибиалния малеол на ляв долен крайник е довело
да затрудняване на движенията на този крайник за продължителен период от
време и е осъществила медико-биологичния признак на средна телесна
повреда. Останалите увреждания по отделно и по съвкупност осъществяват
медико-биолигичния признак на лека телесна повреда – временно
8
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Ищцата е търпяла болки и страдания от множеството контузии –
натъртвания и охлузвания за период от около 20 - 25 дни. Заради счупения си
глезен е имала по-значителни болки за около месец. Търпяла е неудобства за
по-значителен период от време – нуждаела се от обгрижване, обличане и
тоалет. За период от около 3-3,5 месеца е следвало да ходи с патерици.
Първоначално й била поставена шина, а в последствие - гипсов ботуш.
Според заключението на вещото лице е търпяла дискомфорт за не повече от
четири месеца от счупения глезен. Няма доказателства кога и как е свалена
гипсовата иммобилизация на ищцата.
Според вещото лице, в момента тя е възстановена напълно и няма
остатъчни последици от травматичните увреждания.
Според показанията на разпитания свидетел, ищцата е изпитвала болка и
неудобства от това, че не е можела да се обслужва сама. Тя била силно
стресирана и притеснена.
Гражданската отговорност за микробус „Форд Транзит“ с рег. № **** АК,
с който е причинено ПТП е била застрахована при ответника по валидна
застраховка, със срок на действие, включващ датата на ПТП, което не е
спорно между страните.
Ищцата завела застрахователна претенция на 21.05.2018г., като
претендирала от ответника обезщетение за причинените й неимуществени
вреди. В тримесечния срок ответникът не е отговорил или определил
обезщетение.
Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на
съвкупната преценка на събраните доказателства, като кредитира изцяло
заключенията на изслушаните експертизи. Съдът не основава фактическите
си констатации върху направените от вещите лица изводи относно поставяне
на обезопасителен колан, тъй като от събраните доказателства се установява,
че ищцата не е била пътник в микробуса. Показанията на разпитаните
свидетели прецени съвкупно с останалите доказателства и при съобразяване
на роднинската връзка на свид. Хюсев с ищцата. В частите, в които
показанията на този свидетел не се подкрепят от другите доказателства, като
9
например за часа на инцидента, съдът не ги кредитира. Показанията на свид.
Б. не касаят състоянието на ищцата, тъй като очевидно от неговия разпит има
разминаване в описанието на лицето, за което той говори и ищцата.
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за
съда, който разглежда гражданските последици от деянието относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 432 ал.1 от КЗ.
Същият е доказан по своето основание, но е предявен в завишен размер.
Отговорността на ответника е ангажирана на основание цитираната
разпоредба, тъй като е налице е валидно застрахователно правоотношение по
застраховка “гражданска отговорност на автомобилистите” между ответника
и лицето притежавало лекия автомобил, с който са причинени уврежданията,
което обстоятелство е основание за ангажиране на пряката отговорност на
застрахователя спрямо увредения.
Събраха се доказателства, че е налице противоправно деяние от страна на
лицето причинило ПТП, който е управлявал лекия автомобил – нарушение на
ЗДП, а именно – в нарушение чл. 20 ал.2 от ЗДвП, чл. 150 от ЗДвП . Налице
са причинени вреди на ищцата, изразяващи се в претърпените от нея болки и
страдания от причинените й травми – средна телесна повреда и леки телесни
повреди.
Налице е и преживян стрес от събитието и травмите.
От заключението на вещото лице и споразумението по НОХД № 673/19 по
описа на РС-Хасково се установява пряката причинно-следствена връзка
между противоправното поведение и увреждането. Следва да се приеме, че
деянието е извършено виновно, тъй като не е оборена презумпцията за вина.
Влязлата с сила присъда (в случая споразумение) е задължителна за
гражданския съд относно това кой е извършил деянието, неговата
10
противоправност и вредите които са причинени, като пряка и непосредствена
последица. В наказателното производство е прието, че третото лице Х.Ч. е
причинил на ищцата средна телесна повреда при нарушаване на правилата на
ЗДвП и деянието е извършено от него и е извършено виновно.
На практика вредите са причинени на ищцата от удара, който й е нанесен
от „Форд Транзит“ с рег. № Х ******** ВС (който е бил паркиран) и който от
силата на удара с микробус „Форд Транзит“ с рег. № **** АК се придвижил
назад и е съборил ищцата на платното и тротоара. В конкретния случай не е
налице основание за ангажиране на отговорността на собственика на
паркирания микробус, на основание чл. 50 от ЗЗД, тъй като не се касае за
обикновено употребление на вещта от която са произлезли вреди, а за
нарушаване на императивни правила, довели до това вещата да въздейства по
посочения начин и отговорността е на лицето, което е извършило
непозволеното увреждане (постановление № 4 от 30.10.1975г. на Пленума на
ВС, т. 3).
Доказани са и вредите, настъпили от противоправното поведение на
застрахования.
С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдът намира че
в конкретния случай за претърпените неимуществени вреди следва да бъде
определено обезщетение в размер на 18 000 лв. В случая съдът отчита и
следните обстоятелства: ищцата е получила множество контузии и
охлузвания, които са и причинили болка за кратък период от време, макар и
интензивна, и са отшумели. Счупването на глезена освен болка й е причинило
и редица неудобство за продължителен период от време – близо 4 месеца и е
довело до това тя да не може да се обслужва и движи самостоятелно.
Травмата, обаче е преодоляна изцяло и за ищцата не са налице последици за
здравето. Тя е напълно възстановена. Не е била извършвана операция на
ищцата, а само иммобилизация с гипсов ботуш, тъй като фрагментите на
счупената кост не са били разместени.
Налице е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. То
се състои в това, че тя се е намирала на пътното платно, зад спрялото
превозно средство, като не е пресичала и не е била на пешеходна пътека.
11
Съдът намира, че ищцата е съпричинила вредоносния резултат с принос в
размер на 30% и следва определеното обезщетение да бъде намалено с този
процент и да бъде присъдено обезщетение в размер на 12 600лв.
Искът да пълния предявен размер от 35 000лв., като частичен от 60 000лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Основателна е претенцията за присъждане на законната лихва за забава,
считано от изтичане на тримесечния срок за поизнасяне по претенцията –
21.08.2018г. Неоснователно е възражението в писмения отговор, че
ответникът не дължи лихва за забава, поради непосочване в срок на банкова
сметка на ищцата на основание чл.380 ал.3 от КЗ. Непосочването на банкова
сметка не е обстоятелство, обуславящо недължимост на застрахователното
обезщетение, и не възпрепятства неговото определяне. Разпоредбата на КЗ не
намира приложение при дължимо застрахователно обезщетение по чл. 432 от
Кодекса на застраховането, по отношение на което застрахователят е в забава
по КЗ, в хипотезата на оспорване от застрахователя изцяло на
основателността на предявения от увреденото лице пряк иск.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по
сметка на СлОС, върху присъденото обезщетение, тъй като ищцата е била
освободена от нея в размер на 504 лв. и разноски в общ размер от 100 лв. за
изготвените експертизи.
С оглед изхода на производството на адвоката осъществил безплатна
адвокатска защита на ищцата следва да се изплати възнаграждение по чл. 38
от ЗА в размер на 1 090 лв. с ДДС, съобразно минималния размер по Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в актуалната й
редакция и начислен ДДС.
На ответната страна се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете в размер на 947 лв.
Третото лице –помагач на ответника е претендирало разноски, но такива не
му са дължат на основание чл. 78 ал.10 от ГПК.
Ръководен от изложените съображения, съдът
12
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, , бул. „Черни
връх“ № 51Д да заплати на Р. Н. ХЮС. ЕГН ********** от. *********** със
съдебен адрес гр. Казанлък, ул. „Славянска“ № 6, офис 10 чрез адв. П.К., по
иска с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ, сумата 12 600 (дванадесет
хиляди и шестстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане, в
резултат на претърпяно пътно-транспортно произшествие на 02.02.2018г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от 21.08.2018 г. до
окончателното изплащане на същите.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди над 12 600лв. до
35 000лв, частичен от 60 000лв. и иска за присъждане на мораторна лихва за
периода от 10.02.2018г. до 20.08.2018г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
Решението е постановено при участието на ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ на
ответника - ХР. Н. Ч. ЕГН ********** с постоянен адрес с. *****, общ
Хасково и настоящ адрес **********
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, , бул. „Черни
връх“ № 51Д да заплати по сметка на СлОС държавна такса в размер на 504
лв. и 100лв. разноски.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, , бул. „Черни
връх“ № 51Д да заплати на адвокат П.К., гр. Казанлък, ул. „Славянска“ № 6,
офис 10 на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА сумата 1 090 лв. с ДДС,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА Р. Н. ХЮС. ЕГН ********** от. *********** със съдебен адрес
гр. Казанлък, ул. „Славянска“ № 6, офис 10 чрез адв. П.К. да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, , бул. „Черни връх“ № 51Д
13
направените разноски в размер на 947 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд - Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
14